Древногръдската дума АГОРА означава пазар, фобия – страх.
Агорафобията е психично разстройство, при което има страх от претъпкани места, страх от открити пространства. Агорафобията е един вид защитен механизъм, характеризиращ се с безсъзнателно проявление. Страхът от претъпкани места се появява поради страх от паника в обществото. Такъв страх може да възникне от емоционални травми с хора в миналото. Човек, страдащ от агорафобия, е практически неспособен да се чувства в безопасност на оживени места, особено в претъпкани места.
Агорафобията е страх от:
- Масово натрупване на хора – пазари, търговски центрове, кина, театри…;
- Намирайки се на далече от дома – ужас и страх да пътуваш сам;
- Невъзможност бързо да напуснеш мястото – автобус, трамвай, метро, самолет.
Симптомите са: Безспокойство, тревога, замайване, слабост в мускулите, затруднено дишане, треперене, втрисане, буца в гърлото.
Страховете са: Да не полудея, да не се опозоря публично пред хората, да не припадна.
Агорафобията е присъща за хората с богато въображение. С такова въображение, те преувеличават възможните опасности и винаги са нащрек. Светът, им се струва страшен и домът е тяхната комфортна и защитена зона. Такива хора, се пазят от ситуации в които могат да се почувстват като в капан. За това, където и да ходят те предвидливо си пресмятат маршрута по който ще вървят. Предвиждат всички ситуации, които могат да се случат на улицата или по пътя и трябва да вървят с някой/мама, мъжа, приятелка../.
Детството на такива хора:
Тревожна, супер протективна майка. Отсъстващ баща /може просто да е зает, или емоционално хладен, или отдръпнат по някаква причина/, а може и да е починал, или отсъстващ поради развод.
Майката внушава на детето, че света е опасно място, че детето е ранимо и слабо и не може да живее и да се справя без мама. Не го пуска това дете и не се разделя с него, дори когато то стане на 50 години например. Не настъпва сепарацията, а по-късно то може да изгради близки и зависими отношения с партньорът си. Детето расте, безпомощно, ранимо и чувствително, а освен това се чувства е недообичано. Възможно е и често, да е оставяно само в стаята, или наказвано да стои само в стаята си. Дори, когато създаде свое семейство, този човек твърде обвързан емоционално със своята майка, или баба/човекът, който го е отгледал/.
Когато е възрастен, този човек:
- Силно се страхува, от промени в живота си.
- Страхува се, от порастването, от нова работа, от стресови ситуации и конфликти.
- Бои се, от раздялата с родителите си и се чувства длъжен и отговорен за тяхното щастие.
- Ето за това, страдащият от агорафобия изпитва тъга и страх при мисълта, че ще е сам някога.
- Такъв човек, постоянно се намира във връзка с близки, колеги, роднини по телефона.
- Чувства се тревожен от дребни неща.
- Неуверен в силите си, постоянно търси помощ от другите.
- Постоянно се старае, да задържи хората и да не се разделя с тях.
- Често се случва, да си търси си работа, близо до дома.
- Изпитва трудности при собствената си реализация.
Как да се справим с агорафобията:
Взависимост от тежестта на страданието, могат да се включат и антидепресанти, като помощна патерица към психотерапията.
- В терапията с агорафобията се включва:
- Работа със самооценката на човека. Учи се да познава себе си, способностите си, да поема отговорности;
- Да се научи човек, че е нещо естествено да приема себе си самостоятелно.
- Полезно е, да си вземе домашен любимец, за който да се грижи и за когото да е нужен.
- Да влиза в малки „рискове“ – това са ситуации от които го е страх. Напиши списък със ситуациите, които те напрягат и ги оцени от 0 до 10т. Например 1.страх да съм сам вкъщи-10т., страх да изляза до магазина без телефонът си – 9т., страх да отида на ново място-8т. и тн. След като завършиш списъкът, започни да влизаш в ситуацията с най-ниските точки страх, докато не я преодолееш, а после започни със следващата.
- Завежда си дневник, в който да записваш тревожните мисли и емоциите породени от тях. След около 2 месеца, ще види, че те са едни и същи – може би, имат нужда от преценка за вярност и промяна – да се замисли.
- Дневник на емоциите – раздели листа на 3 части
- А – ситуации. Какво се случи, преди да дойде емоцията / какво гледахте, какво слушахте, кой беше до вас/
- В – Мисли за тази ситуация. /за какво си мислехте в тази ситуация. С времето ще се появи цял списък с убеждения/.
- С – Емоции, във връзка с тези мисли. /гняв, страх, тревога, обида/,/треперене, зачервяване температура/.
- Започни да се срещаш с нови хора. Разшири кръга от познати.
- Научи се да живееш тук и сега. Обърни внимание, какво виждаш, какво чуваш, какво усещаш, какъв вкус има в устата ти- това ще те връща в реалността.
Възникване на тази фобия, се крие в родителският стил на възпитания и чувствителността на детето. Отключващите фактори, които могат да събудят фобията, могат да се съдържат в някои стресови събития в живота на човека, като смърт, загуба, итн. Всичко това може да се случи в детството, тинейджърството или в по-късна възраст на човек.
Страхът, да не останеш сам, не е за подценяване. Зароден е, още в ранното детство и съдържа в себе си психични, поведенчески и физически прояви. Важно е да се справим с този страх, защото може силно да влоши, качеството ни на живот.
