Агорафобия

Древногръдската дума АГОРА означава пазар, фобия – страх.

Агорафобията е защитен механизъм на психиката, който включва страх от:

• Масово натрупване на хора – пазари, търговски центрове, кина, театри…;
• Намирайки се на далече от дома – ужас и страх да пътуваш сам;
• Невъзможност бързо да напуснеш мястото – автобус, трамвай, метро, самолет.

Симптомите са:

Безспокойство, тревога, замайване, слабост в мускулите, затруднено дишане, треперене, втрисане, буца в гърлото.

Страховете са:

Да не полудея, да не се опозоря публично пред хората, да не припадна.

Агорафобията е присъща за хората с богато въображение. С такова въображение, те преувеличават възможните опасности и винаги са нащрек. Светът им се струва страшен и домът е тяхната комфортна и защитена зона.

Такива хора се пазят от ситуации в които могат да се почувстват като в капан. За това, където и да ходят те предвидливо си пресмятат маршрута по който ще вървят. Предвиждат всички ситуации, които могат да се случат на улицата или по пътя и трябва да вървят с някой/мама, мъжа, приятелка../.

Детството на такива хора:

Тревожна, супер протективна майка. Отсъстващ баща / може просто да е зает, или емоционално хладен, или отдръпнат по някаква причина/, а може и да е починал, или отсъстващ поради развод.

Майката внушава на детето, че света е опасно място, че детето е ранимо и слабо и не може да живее и да се справя без мама. Не го пуска това дете и не се разделя с него, дори когато то стане на 50 години например. Не настъпва сепарацията, а по-късно то може да изгради близки и зависими отношения с партньорът си. Детето расте, безпомощно, ранимо и чувствително, а освен това се чувства е недообичано. Възможно е и често, да е оставяно само в стаята, или наказвано да стои само в стаята си. Дори, когато създаде свое семейство, този човек твърде обвързан емоционално със своята майка, или баба/човекът, който го е отгледал/.

Когато е възрастен, този човек:

Силно се страхува от промени в живота си.

Страхува се от порастването, от нова работа, от стресови ситуации и конфликти.

Бои се от раздялата с родителите си и се чувства длъжно и отговорно за тяхното щастие.

Ето за това, страдащият от агорафобия изпитва тъга и страх при мисълта, че ще е сам някога.

Такъв човек постоянно се намира във връзка с близки, колеги, роднини по телефона.

Чувства се тревожен от дребни неща.

Неуверен в силите си, постоянно търси помощ от другите.

Постоянно се старае да задържи хората и да не се разделя с тях.

Често се случва да си търси си работа, близо до дома.

Изпитва трудности при собствената си реализация.

Как да се справим с агорафобията:

• Взависимост от тежестта на страданието, могат да се включат и антидепресанти, като помощна патерица към психотерапията.
• В терапията с агорафобията се включва:
• Работа със самооценката на човека. Учи се да познава себе си, способностите си, да поема отговорности;
• Да се научи човек, че е нещо естествено да приема себе си самостоятелно.
• Полезно е да си вземе домашен любимец, за който да се грижи и за когото да е нужен.
• Да влиза в малки „рискове“ – това са ситуации от които го е страх. Напиши списък със ситуациите, които те напрягат и ги оцени от 0 до 10т. Например 1.страх да съм сам вкъщи-10т., страх да изляза до магазина без телефонът си – 9т., страх да отида на ново място-8т. и тн. След като завършиш списъкът, започни да влизаш в ситуацията с най-ниските точки страх, докато не я преодолееш, а после започни със следващата.
• Заведи си дневник, в който да записваш тревожните мисли и емоциите породени от тях. След около 2 месеца, ще видиш, че те са едни и същи – може би имат нужда от преценка за вярност и промяна – замисли се.
• Дневник на емоциите – раздели листа на 3 части

1. А – ситуации. Какво се случи преди да дойде емоцията / какво гледахте, какво слушахте, кой беше до вас/
2. В – Мисли за тази ситуация. /за какво си мислехте в тази ситуация. С времето ще се появи цял списък с убеждения/.
3. С – Емоции във връзка с тези мисли. /гняв, страх, тревога, обида/,/треперене, зачервяване температура/.

• Започни да се срещаш с нови хора. Разшири кръга от познати.
• Научи се да живееш тук и сега. Обърни внимание, какво виждаш, какво чуваш, какво усещаш, какъв вкус има в устата ти- това ще те връща в реалността.

Възникване на тази фобия, се крие в родителският стил на възпитания и чувствителността на детето. Трегерите/отключващите фактори, които могат да събудят фобията огат да се съдържат в някои стресови събития в живота на човека, като смърт, загуба, итн. Всичко това може да се случи в детството, тинейджърството или в по-късна възраст на човек.

Страхът, да не останеш сам, не е за подценяване. Зароден е още в ранното детство и съдържа в себе си психични, поведенчески и физически прояви. Важно е да се справим с този страх, защото може силно да влоши, качеството ни на живот.Тази фобия е напълно поправима и подлежи на корекция, а най-подходящата психотерапия е когнитивно поведенческата.