Опората на себе си

Когато не усещаме вътрешната опора, ние изпитваме чувство на безпомощност. Това най-често прозира в тревожните разстройства.

Вътрешната опора, не зависи от парите, или кариерното развитие. Тя е начин да преодоляваме трудностите на живота, дори когато нямаме кой да ни подкрепи. Да си стоим твърдо на краката и да не разчитаме на другите.

Често, когато  минаваме през кризите на живота, които ни разклащат и ни извеждат от равновесие, ние разчитаме на външна подкрепа – родителите, партньорът си, децата. Вътрешната опора, може и никога да не сме я имали и винаги да сме разчитали на външната, а може и да сме я имали и да сме я загубили в резултат на развод, смърт, уволнение, брак, преместване в друг град-държава.

Показатели за липса на вътрешна опора:

  • Търсим уверен партньор, който постоянно да ни подкрепя. Този партньор може даже да е агресивен, но ние с него се чувстваме в безопасност. Влизаме с него в зависими отношения. Смятаме, че без него няма да оцелеем в живота.
  • Постоянно се слагаме на последно място. Първо мислим за другите и как да ги спасяваме. И това е така, защото ние сами имаме нужда от спасяване.
  • Ние сме инфантилни, детски недорасли. Самозалъгваме се и се възприемаме като жертви.
  • Завиждаме. Всичко при другите, върви по-добре отколкото при нас.
  • Нямаме лично мнение. Всичко зависи от мнението на другите.
  • Не можем да си дадем подкрепа и успокоение в труден момент. Не можем да се справим със страховете си.
  • Без пари, слава, отношения, внимание,одобрение ние сме нищо.

За да имаме вътрешна опора, е нужно да познаваме вътрешните си потребности и да можем да ги удовлетворяваме самостоятелно.

Потребностите са:

  • Приемане
  • Любов
  • Грижа
  • Почивка
  • Безопасност
  • Превъзходство
  • Сексуална удовлетвореност
  • Подкрепа
  • Реализация
  • Емоции

Не зрялото задоволяване на потребностите е със сърдене, манипулация, обида, мълчание, интриги, депресии, паник атаки, разболяване. За да направи значимият за нас друг, това, което ние искаме.

 

Споделяне
0 отговора

Напиши коментар

Искате да се включите в дискусията?
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *