Вътрешният глас може да е силен, тих, убедителен или да е някъде във фона – това е нашият вътрешен гид, който влияе на настроението ни.

 

Хората постоянно водим диалози със себе си. В тях ние получаваме съвети, обмисляме стратегии за действие, даваме си оценки или команди.

 

От  къде идват вътрешните гласове?

Взимаме ги от детството. Това са нашите родители, учители, братя, сестри, баби и   дядовци.

Например, вътрешният глас на нашият учител, може да ни каже какво да правим, когато сме уплашени, сърдити или тъжни. Можем да чуем гласа на учителя между емоцията и поведението си. Може да ни каже да избягаме, да ударим някой, или да си дадем вид, че нищо не е станало.

            Ако разгледаме обсесивно компулсивно разстройство/ОКР, където човек избягва острите предмети като ножове, вилици и др. за да не нарани с тях близките си. Точно вътрешният глас, казва да не се прави това. Това е вътрешната цензура, която не позволява на човека да реализира мислите си. Ето защо вътрешният глас не е повод за тревога, защото всички го имаме в съзнанието си.

  • Вътрешният ни глас, може да е доста противен. Може и така да  се случи. Ако майка ни е била критична и е повтаряла, че не ставаме за нищо, че сме глупави, че другите се справят по-добре от нас
  • Вътрешният ни глас може да е прекалено добър. Може да казва, че всичко, което се случва с нас, не е по наша вина

 

Ако се вслушаме в своя вътрешен глас, ние можем да открием, някои наши убеждения добити в детството, които ни пречат да функционираме добре в настоящето. Просто трябва да се вслушаме и ако гласът ни казва, че не ставаме за нищо например, е добре да тестваме това твърдение. Най-вероятно, то ни спъва в настоящето да се развиваме. Формира ниско самочувствие. В този случай е полезно да си дадем сметка за всички постижения, които имаме в живота. Да ги напишем на лист. И да преработим грешното вярване за себе си.

 

Ако сме малко по-осъзнати, можем да открием нашите убеждения в диалозите в главата ни и да ги тестваме.

  • Първо чуваме диалога в главата си;
  • После го записваме;
  • Разбиваме детайлно на части;
  • Ако установим, че гласът е прекалено критичен, е време да го изгоним и на негово място да поканим друг. Такъв, който ни поощрява! Познавахме такъв човек, нали…

 

Според Ерик Берн, вътрешните ни гласове, могат да бъдат около 5.

17.06.2016 г. — Структурният анализ на личността на Ерик Берн

 

Споделяне
0 отговора

Напиши коментар

Искате да се включите в дискусията?
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *