Според Световната здравна организация, депресията засяга до 300 милиона души по света. Различават се, три независими вида депресия, всеки от които изисква различен подход към лечението. В зависимост от причината за депресията, те се разделят на: соматогенна; психогененна; ендогененна депресия.

Соматогенната депресия, е симптоматична, защото е в следствие на друго физиологично заболяване /пр. асма, диабет, тумор, болест на сърцето и тн/ . Този вид депресия е обект на наблюдение от невролози, психиатри, онколози, а психолозите са само поддържаща роля.

В полето на психиатрите и психотерапевтите попадат психогенната и ендогенната депресия.

Как да различим психогенната депресия от ендогенната?

Психогенна депресия – коригира се със психотерапия

  •   Психогенната депресия възниква на фона на ситуация – развод, смърт, уволнение, раждане …
  •  Създаваме си я винаги сами и си я управляваме пак сами, като влияем на нашите хормони с лошото си настроение;
  • Симптомите са по-слаби при психогенната депресия, отколкото при ендогенната. Обстоятелствата ни влияят – отиваме на море и ни става по-добре. Връщаме се от почивка и пак сме в депресия.
  • Чудим се, защо не сме добре. Вълнува ни какво става с нас.
  • Ако сме в тревожно разстройство и тъжим за това, че не сме добре, може да влезем в депресивно състояние.
  • Човек не чувства удоволствие от живота;
  •  Всичко прави бавно – ходи до магазин, чисти, облича се;
  •  Не се грижи за себе си добре– не се къпе, не се облича добре, не се храни добре;
  •  Усеща вътрешна пустота;
  • Нарушава се съня, концентрацията куца, самооценката пада – „аз съм нищо, никой не ме обича“;
  • Нарушенията на сънят са при заспиването, а не при ранното събуждане.
  •  Ако имаме добър сън – не сме в депресия.

Ендогенна депресия – задължителни са хапчетата

  •  Ендогенната депресия е тежка, Тя се наследява генетично;
  •  Човек има усещане за безизходица. Мисли за самоубиство; Може да има и планове за самоубийство;
  •  Най-често, възниква още в детска възраст;
  • При ендогенната депресия, психотерапията не работи. Човек не е достатъчно в контакт с терапевта, за да бъде задвижен към критично мислене и работа с техники. Хапчетата са задължителни.
  •  Понижено настроение – тихо говори, бавно, монотонно.
  •  Умствена и физическа затормозеност;
  • Не се интересува от разговори, излизане, срещи. Избягва ги.
  • Вечер, настроението става малко по-позитивно, но потиснатостта си остава.
  • Самокритика, чувство на вина – „Аз съм най-лошият човек на света“.
Споделяне