Дереализация и деперсонализация – сякаш излизаш от тялото си и се поглеждаш от страни. Не си ти, това е филм в който не участваш. Извън кожата си. Чувство на откъснатост от света.

 

Лесно се бърка със замайването, умора и отпадналост и депресията. Много хората се объркват, че го имат, защото на пръв поглед е сходен с другите подобни симптоми, които по някога могат да бъдат породени дори от шиповете във врата.

 

Ето как лесно да ги различим:

  1. Дереализацията- света е нереален и хората са някак странни.
  • Посланието, което изпраща е“ Не искам да това, което е около мен, и не искам да видя какво става с мен“.
  1. Деперсонализацията – странно как, но сякаш тялото не е мое – нито ръцете нито краката.
  • Посланието е не знам кой съм, какво искам да правя, не знам какво искам от живота.

 

Човек се плаши, да не загуби контрол и лесно, идва паник атаката.

Отсъствието на усещане в човека за света, или за себе си, поражда първичната тревога.

В това състояние, човек започва да се чуди какво става с него, дали е нормален, и се плаши.

Какво да правим?

  • Не гоним мисълта за ненормалност. Оставяме я да си е с нас.Просто мисъл е.
  • Продължаваме да правим каквото и до преди малко.
  • Не обръщаме внимание на състоянието, не
  • опасно.
  • Не бягайте, не лягайте ами продължете заниманието си най-спокойно.

За да нямаш тези симптоми се научи да:

  • Отстояваш мнението си;
  • Да поемаш отговорност;
  • Да разбереш какво искаш от живота;

 

 

 

 

Споделяне
0 отговора

Напиши коментар

Искате да се включите в дискусията?
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *