Всеки от нас, попада в ситуация в която е жертва. В тази ситуация, човек  се оплаква, мисли негативно, самообвинява се, чувства се безнадежден, безпомощен и отчаян. Важно е да знаем, че всички имаме избор, колко и кога, да страдаме и да сме жертви.

Здравият психологически човек, потъва в това състояние, когато претърпи загуби – смърт, развод, уволнение, смяна на местоживеене… След като преживее, този негативен епизод / най-много няколко месеца/, той приема променилата се ситуация  и продължава живота си напред.

Жертвата. Съществуват обаче хора, които избират през целият си живот, да са жертви. Тях е лесно, да ги разпознаеш. Те смятат, че всичко лошо в живота им, се случва, за да им навреди, или да ги накаже. Сякаш са марионетки в ръцете на другите, които си правят с тях, каквото си пожелаят. Но колкото и да е странно, за всичко случващо се, каквото и да стане, те не поемат никаква отговорност. Искат помощ, но нищо не правят за да решат проблемите си. Между другото форумите в интернет за хора с паник атаки, депресия и други тревожни разстройства са пълни с хора, които са там, само за да се оплакват. Те не искат нищо да правят, нищо да променят, нито да си помогнат сами.

Много често жертвите, усещат чувството на психологическа болка, много по интензивно и много по-дълго от другите хора. Те по-интензивно реагират на негативни стимули и дълго се обиждат на другите. Когато са във връзка, те са тревожни. Ако някой ги обиди, или им навреди, те ще страдат, но няма да напуснат тези отношения.

Жертвите, имат изнесен локос на контрол. Какво означава това? „Аз нямам контрол над нищо“, всичко зависи от… За всичко е виновен, някой друг:

  • Правителството;
  • Премиера;
  • Държавата –  това, че съм се родил тук;
  • Шефа;
  • Майка ми;
  • Мъжа/жена ми;
  • Природата и атмосферните влияния;
  • Полът ми;
  • съдбата и кармата ми и т.н.

Към жертвите се отнасят хората, които замълчават, дори когато им се иска да се противопоставят. Често това са хора с ниски доходи и икономически статус и не могат да излязат от това положение, каквото и да правят. Смятат, че не им върви. Жените – жертви са тези, които търпят мъж алкохолик, психически и физически тормоз, унижения, обиди от страх да не останат сами. Общото между всички е, че не поемат отговорност да променят нещата, които не им харесват, защото имат изгоди от това.

Изгоди за жертвите:

  • Борба, срещу чувството за вина. Жертвата никога не е виновна, което означава, че няма да бъде наказана;
  • Потвърждение на собствената доброта. Жертвите съжаляват добрите, помагат на слабите;
  • Започваш дори, да се самоуважаваш. Та, си си добър човек!;
  • За потвърждаване истината за света. Света е лош. Аз съм добър и това ме успокоява. Имам право да се гневя на всички, които си защитават границите – те са лоши хора;
  • Негативното мислене, което потвърждава собствената им слабост. „Няма изход от ситуацията. Тогава защо да го търсим. Ние не сме виновни за това, че ситуацията е такава. Можем да бягаме от риска и да се самозаблуждаваме, без да поемаме никаква отговорност, защото от нас нищо не зависи;
  • Мога да демонстрирам висок морал. Аз съм добър човек, но за всяко нещо, ще се оправдавам и прикривам, защото няма да положа собствени усилия да променя нищо. Страх ме е от промяната. Тя е несигурност, неизвестност.
  • Илюзията за подкрепа /„винаги има спасител в триъгълници“/;
  • Защита от самота, защото всички те спасяват и съжаляват;
  • Получаваш социално одобрение, особено в България;
  • Смисълът на живота е намерен, той е страданието, защото е удобно да си свещена жертва;
  • Жертвата, вече не знае, как да живее по друг начин, без болка и страдание;
  • Всичко е познато и комфортно. Изхода от зоната на комфорт плаши, защото човек не е научил, нови навици и умения за справяне и на това как да променя живота си;
  • Удобно намира оправдание, за това, че нищо не се получава;
  • Доказва си, че промените са невъзможни
  • Страшно е да поемаш отговорност и да се грижиш за себе си. Внимание, грижа, любов, могат да се получават, само ако си болен. Ето защо си оставаш болен, нещастен, жертва;
  • Може да не работиш и да не се срещаш с хора и така нищо не застрашава самооценката ти;
  • Може, да не взимаш решение. Така няма да има, нито грешки, нито растеж;
  • Избягваш от трудности и грижи;
  • Може, да не се грижиш за външния си вид – та, ти страдаш, нали така!;
  • Може да обвиняваш всички и всичко за лошият си късмет;
  • Може да се сърдиш без повод;
  • Може да не правиш нищо;
  • Имаш власт да командваш и да изискваш;
  • Можеш да избягваш близост. За да се предпазиш, защото страхът от изоставяне, отхвърляне, може да се сбъдне

Жертвата е най-умел манипулатор!

Само и само, да задържи човек до себе си, когото да смята за виновен и отговорен за всичко, което се случва, жертвата се превръща в умел манипулатор. Тя си избира партньори, които са силни успешни хора. Започва да ги оплита в паяжините си с комплименти: „Колко си успешен! Гордея се с теб! Какво щях да правя без теб! Ти си всичко за мен!“ А, когато усети, че отношенията им тръгнат към своя край, жертвата започва да насажда вина у партньорът си. Но каквото и да стане, жертвата не пуска партньорът си, да си тръгне. Може да се случи малко да се оттегли, за кратко време, за да се поуспокоят нещата, а после ще се върне отново. Тя не се отказва.

Как се създава жертва? Когато в семейството ти, са те потискали и са прекършили характера ти. Баща ти, те е биел, пиел е, или е тормозил майка ти и теб. Станал си свидетел на насилие, или самият ти, си бил насилван. Унижаван, тормозен, обиждан, надсмиван – всичко това заедно или поотделно. Това те е направило слаб и пасивен, без възможност да отстояваш себе си

….Или пък, са правили всичко вместо теб. Не ти се е налагало, да си мръднеш пръста за нищо. Винаги са били зад гърба ти и са те защитавали. Това продължава и до ден днешен. Семейството контролира живота ти. От всичко това, твоето подсъзнание е възприело, че без семейството си, ти си нищо. Не можеш нищо да постигнеш сам – жертва.

Как се излиза от състоянието на жертва?

  • Провери своята значимост и я отстоявай. Осъзнай, че си ценен.
  • Дай си сметка, за абсолютно всички постижения, които си имал от раждането си до сега;
  • Започни да разчиташ на себе си. С малки стъпки стъпки, развивай навиците, които имат самостоятелните хора;
  • Поеми отговорност, поне за дребни неща, като за начало;
  • Намери сферата, която ти носи удоволствие, развива те и започни работа там;
  • Спри да искаш разрешение и да се извиняваш постоянно;
  • Не помагай на хората, ако не искаш;
  • Знай, че имаш право понякога да грешиш, дори понякога да си лош – човешко е;
  • Изучи правата си, във всички сфери от живота и започни, да си ги отстояваш;
  • Говори за себе си и споделяй. Ти също си важен.
Споделяне