• Защото постоянно преследваме нещо, което не съществува.
    • Фиксацията в тялото и психиката, в постоянно търсене на болести или отклонения, създава в мозъкът тревога.
    • Тревогата тегли 100% от вниманието и концентрацията на човек и нагорещява дадена зона в главният мозък.

    Преследването, започва така:

    1. Сърцебиене, учестен пулс, пристягане в сърдечната област – мисъл „Ще получа инфаркт; ще ми стане нещо на сърцето“ и отиваш на кардиолог, ЕКГ, холтер. Казват, че всичко е наред. Успокояваш се за малко, но..
    2. Замайва ти се главата, ходиш като из паници – мисъл „Има ми нещо на главата-рак, МС, инсулт“ – скенер и там всичко е наред,
    3. От толкова тревоги ме присвива стомахът – мисъл „Рак на стомаха“ – гастроентериолог –всичко е наред.
    4. Между временно- задушаване, учестен пулс – мисъл „Кардиолога не е до видял нещо-сърцето ми е болно“.
    5. Някой нещо не е до видял, не е открил. Нещо изпускат лекарите. Не може да ми няма нищо.
    6. Започвам да чета по форумите. Някой е преживял същото. Олеква ми. Не съм само аз.
    7. Продължавам с четенето. Някой казва, че познава друг, който имал същите симптоми и се оказал сериозно нелечимо болен.
    8. Започваш да мислиш ден и нощ, как изглежда твоята болест, на кой орган е и колко може да е тежка.
    9. „Ами ако няма кой да ми помогне?“, „Ами ако няма кой да ме спаси?“
    10. Продължаваш, четене, говорене с боледуващи, ходене по лекари….трябва да открия какво ми има.
    11. Преследване до безкрай…седмици, месеци, години….

    Не е възможно да намериш нещо, което не съществува!

    Най-добре разбери как работи нервната ти система:

    1.  Телесно усещане – мисъл – емоция1 – адреналин,
    2. Засилване на т. усещане – по-страшна мисъл – емоция2 –повече адреналин,
    3. Още по-силно т. усещане – още по-страшна мисъл – – емоция3-още повече адреналин
    • Учестен пулс – „ще ми стане нещо“ – притеснение – адреналин 50%
    • Учестен пулс+изпотяване – „ще припадна“- страх – адреналин70%
    • Учестен пулс+изпотяване+треперене – „ще умра“ – паника – адреналин 100%

    Съвет. Когато си се прегледал при личният си лекар, кардиолог, ендокринолог, невролог и всичко е наред. Довери се и спри да търсиш несъществуващата болест. Всичко това ще свърши, когато започнеш да влизаш в плашещите за теб ситуации и да преживяваш телесните усещания, за да видиш, че няма да те убият.  

  • Когато сме изчели много за паниката и тревожността, но симптомите не изчезват
  • Лъжеш себе си, че всичко знаеш. Прочел си доста статии в интернет, няколко книжки за самопомощ, мнения във форуми с тревожни хора.
  • Все още мислиш, че симптомите са опасни за здравето ти; Навика да плашим сами себе си.
  • Все още смяташ, че ще стане нещо, много страшно и отбягваш местата в които те е сполетяло за пръв път;
  • Не се опитваш да добиеш нов опит, чрез влизане в плашещите ситуации,за да видиш, че нищо няма да се случи;
  • Постоянно повтаряш старото си поведение, да оставаш в зоната си на комфорт. Там, където е най-малко плашещо; Пиеш хапчета, мериш кръвно, четеш в нета, звъниш на мама, мъжа/жената…
  • Повтаряш старото поведение и така изграждаш навик да плашиш сам себе си. Трябва да го замениш с ново.
  • Докато в теб остане и трохичка съмнение, че симптомите ти са опасни, ти ще произвеждаш адреналин, който те задържа в тревожността;
  • Все още вярваш, че можеш да отбягваш паниката или да се подсигуряваш да не се случи; Не е нужно нищо да правиш. Просто остани в нея и я изживей. Надигащата се тревога е само навик, от който се плашиш.
  • Отдаваш значение на страховете  „Ами ако – припадна, задуша се, ми стане нещо, умра, инфаркт, инсулт…..
  • Не опитваш нови поведения;

Нас ни управлява неизвестното. Единственият начин да се справим, е да си докажем, че е безопасно, като го тестваме с нови поведения, по мъничко всеки ден.

Ако пропуснем два дена, трябва да започнем от начало. Преминавайки през мъничките рискове, да изтърпим мънички дискомфорти, само така ще победим страховете.

Напиши един списък с нещата, които отбягваш. Оцени от 0 до 10 т., кое те плаши най-много. После започни да влизаш в ситуациите с най-ниски точки, докато ги преодолееш. Последователно преминавай към следващите.

Списък – примерен

  1. Страх ме е да оставам сам вкъщи 10т.
  2. Страх ме е да пътувам с кола 8т.
  3. Страх ме е под душа 6т.
  4. Страх ме е да стоя по опашки в магазина 5т…..
Споделяне