Името на болестта идва от две английските две думи: обсесии и компулсии.  Обсесиите са натрапливи мисли, за това, че нещо ще се случи, често могат да са и фобии. Компулсиите са ритуали, които човек извършва, за да не се случи лошото за което си мисли. Ритуалите са свързани с броене, миене на ръце, подреждане в определен ред, проверяване за изключени уреди или затворени врати. На практика, абсолютно всякакви могат да бъдат ритуалите.

Хората с обсесивно-компулсивно разстройство /ОКР/ се считат за недееспособни в някои страни. Повечето от тях, си губят отромна част от времето, поради обслужването на обсесиите си с ритуали.

ОКР или натрапливата невроза, се формира в детството, а най-тежко се преработват детските страхове, против, които не са били изработени защити.

Когато възпитание е фокусирано на ред, порядъчност, порицание, критика, заплахи и предупреждения. Отглеждащите ни фигури – родители, учители, баби, държат с педантичност на реда и правилата. Детето се научава, че е нещо много лошо да сгрешиш. За всяка грешка или лошо поведение, детето бива лишено от любов и ласка, или бива критикувано, наказвано. Грешките се наказват, а детето постепенно започва, всяка ситуация в която може да сбърка и да се натъкне на родителския укор.

Така детето става внимателно и започва да обмисля, всяка стъпка и как да постъпи най-правилно. Започва, да контролира действията си и все по-често се чувства неуверено. Това впоследствие, дава послание на детето, че да си естествен е опасно, а трябва да се внимава. Естествените спонтанни прояви, започват да се преживяват с чувство на вина у детето, за това, че то изобщо то се е проявило.

Вътрешният конфликт се състои в това, че детето иска да се изрази, да се покаже и действа спонтанно, но не може. Целта е да се действа по най-правилният начин. Човек замръзва, тялото му реагира, пулса учестява, лицето червенее, ръцете треперят …

За да съществува безопасно, детето създава допълнителна част в себе си, която е приемлива за обществото. За да вземе решения, постоянно събира факти и ги претегля за да не сбърка. Действа само когато е абсолютно сигурно, че е направило правилния избор и няма да бъде наказано за решението си.

Свободата го плаши. То започва да търси опората в себе си. Измисля си правила за оцеляване, с които да живее в безопасност. Все повече започва да се страхува от промени.

Правилата са железни, относно семейството, морала, работата, религията и тн. се формират чрез перфекционизъм и консерватизъм, без никаква гъвкавост, защото тези правила гарантират безопасност. Най-големия страх е да остави живота си в хаус и без контрол. Той вярва, че ако се отпусне и нещо лошо ще се случи. Започва да живее на принципа „Ами ако…“. Разбира, че само това, което мисли за правилно е безопасно. Всяка друга мисъл, която е свободна и без предразсъдъци е неправилна и създава вътрешно напрежение, което поражда натрапливости.

 Например с момче, отгледано в религиозно семейство. Веднъж преминавайки покрай църква, случайно вижда красива девойка, в главата му минава спонтанна мисъл и сексуално желание към нея. Той се плаши от греховната си мисъл. В резултат на това, започва да вижда, предметите около себе си и прикачва опасните си импулси към нещо неутрално /предметите/. Така започнал да брои дърветата по пътя си.

В последствие в трудни за него ситуации, където му е било трудно да взима решения, той започва да влиза в натрапливости.

Този механизъм на психиката работи така –  човек се превключва в натрапливости, които се явяват неутрални, докато не отмине опасността.

За това е важно да се разбере, че натрапливостите са механизъм на психиката, абсолютно безопасен, не носи вреда или заплаха, показва, че в тялото има подтиснато напрежение.

От натрапливостите не се полудява и не се губи контрола. Често натрапливите мисли се свързват с действия, които човек се плаши, да не извърши към нещото, което обича най-много.

Пример: Натраплива мисъл на майка, че ще удуши на детето си; Натраплива мисъл на любима жена, че ще наръга с нож любимият си; Натраплива мисъл на баба, че ще изхвърли внучето си през прозореца.

Колкото и да са нелепи натрапливите мисли, те никога няма да се осъществят. Човек има вътрешен критик, това цензурата, която стои на границата между съзнанието и подсъзнанието на човека. Тази цензура, никога няма да позволи на човек да извърши нещо в което не е възпитан, нещо извън неговият морал.

Именно поради това, че натрапливостите са насочени, към навреждане на обектите, които най-много обичаме, те са толкова мъчителни и трудни за понасяне. Точно защото засягат моралът ни и са пряко свързани с чувството на вина.

Подсъзнанието ни, ни връща в детството, там където можем да сбъркаме и да сме виновни и наказани, но най-вече в старанието ни някъде, някак си да не направим нещо лошо и да не причиним вина, да не сме виновни.. Взимаме всички мерки за да не сбъркаме – ритуалите. Препроверяваме се – крием ножове, заключваме вратите, отделяме се от децата си и тн….мерки/ритуали.

Ако нямаме диагностицирано ОКР, но ви живота ни се появат натрапливости е важно е да се наблюдава прехода в натрапливостите. Това е момента, когато ирационалните чувства принуждават към действия, които са безплодни.

Тогава се запитайте – Кой е съществения сблъсък с действителността и от какво решение, аз искам да избягам?

Когато имаме нерешен проблем, а той се е проточил по-дълго време, може психиката ни, да включи на защита и да отключим натрапливости. Важно е да ревизираме проблемите си и да ги решаваме.

Споделяне
0 отговора

Напиши коментар

Искате да се включите в дискусията?
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *