Тревожният човек, се намира в постоянен дистрес. Дистреса е състояние на постоянна умора, напрегнатост и неудовлетвореност.

Какво е дистрес?

  • Дистресът е продължителен с месеци, години стрес, който изчерпва ресурсите на човек и води, до тревожни разстройства;
  • В дистреса, не са задоволени потребностите на човек. Човек стои, в своята неудовлетвореност и не предприема действия;
  • Дистреса се появява със страх и тревога. Всеки ден, вършейки обичайните си неща, човек изпитва, една тревожност във фона, която не се дължи на никаква причина;
  • Дистреса, това е нашата негативна оценка на случващото се в живота;
  • Не са особено важни обективните условия, в които сме тревожни и с незадоволени потребности, а нашето субективно възприемане на ситуацията.  Следователно концепцията за дистрес, предполага, сама по себе си прекомерен стрес, лишаващ човек от способността да реагира, правилно на стимули от външния свят.
  • Ако човек, постоянно изпитва дистрес ежедневно, всичко не му подхожда, няма приемане на живота и радост от него, тогава това състояние на дистрес, води до изчерпване на енергийните резерви и впоследствие до синдром на хроничната умора.
  • Хроничният дистрес се проявява в слабост и летаргия, апатия и физиологично – в намаляване на имунитета. Способността на човек да се радва намалява, възниква емоционален дистрес – изчезва интересът към много събития, няма желание, да се прави каквото и да било: да идва на работа, да прави обикновени домакински задължения, дори да общува с близки. Емоционалният хроничен дистрес, допринася за развитието на депресивно състояние. Нищо, не може да развесели човека, който има само едно желание – да се отпусне, докато лежи в леглото. Тук разбира се, не става въпрос за всекидневен мързел, а наистина за липса на сили, за продуктивна дейност.

Да разгледаме, едно състояние на дистрес. Как се заформя и как дистреса, преминава в тревожно разстройство.

Мъж, който не е доволен от работата си. В тази работа е вече 10 години. Натрупал е опит и е вложил много време и енергия в развитието си. Обаче, не е доволен от заплащането и позицията си. Той има 3 варианта на реакция.

  • Първият – да приеме положението такова, каквото е.
  • Вторият – да се опита, да промени нещата.
  • Третият – да напусне.

Не му е по силите, да приеме тази ситуация. От 10 години, се опитва нещо да промени, но се сблъсква с откази от шефовете си. Не е готов да напусне, защото вече се е утвърдил и обучил и му се струва, че ще захвърли 10 години от живота и труда си. Ето така, той стои във вътрешен конфликт „Искам да си тръгна, искам да остана“ и това поражда непрестанно напрежение в тялото – ДИСТРЕС.

Какво прави това напрежение в тялото?

Главният и мозък, възприема негативните емоции, като опасни и предава импулси към симпатиковия отдел, който от своя страна активизира дейността на всички органи и увеличава количеството хормони, които имат функцията на възбудимост.

Това е състоянието на дистрес, в което организма на човек мисли, че е в опасност и се мобилизира, да избяга или да се бие, за да се спаси. Дробовете, започват да поемат повече кислород. Кислорода стигнал до мускулите, чрез кръвта ги мобилизира, тонизира и стяга, за да подготви краката да тичат, или ръцете да се бият. Всички процеси в организма се засилват, засилва се и матаболизма.

Всичко това се проявява в следните състояния:

  • Тахикардия;
  • Учестено дишане;
  • Изпотяване;
  • Вдигане на кръвното налягане;
  • Учестен пулс;
  • Завиване на свят;
  • Гадене;
  • Разширени зеници;
  • Обострен слух;
  • Треперене;

И така, както си е напрегнат от месеци, години, една сутрин тръгва за работа. Върви и както винаги е недоволен от работата си. По пътя му се ускорява пулсът и усеща сърцебиене. Той, разбира се не осъзнава, какво се случва и започва да възприема симптомите като прелюдия към инфаркт.

Станал свръхчувствителен с опъната нервна система, започва да улавя и най-дребните жестове у хората, най-малките шумове го дразнят. Една негативна дума, го кара да избухне и може да развали настроението му, за целия ден.

Ето така, се появява и първата паник атака, като гръм от ясно небе. Толкова е станал хроничен този дистрес, че човек дори не осъзнава от къде му е дошло до главата и си казва “ Живота ми е хубав. Имам семейство, работа, приятели. Родителите ми са живи и здрави. Всичко ми е наред. Защо имам тези симптоми. Нищо не разбирам. Сигурно съм нелечимо болен и лекарите, не могат да установят от какво.“

 

 

Споделяне