Страхът от това, „Какво ще кажат хората“ се крие във възпитанието ни. Още мама или баба са ни казвали „Не прави така, какво ще каже учителката ти, съседът, леличката…“ По този начин са ни вменили едно чувство на срам. Точно това чувство ни кара да поставяме другите на първо място, дори пред себе си.

  • Искате да смените работата си – какво ще кажат колегите
  • Срещате се с нов партньор – какво ще кажат приятелите, родителите.

Има една категория хора, които всичко съгласуват с обкръжението си, защото ако сбъркат да има кого да обвинят. Тук става ясно, че „детето“ пита възрастния, защото той знае кое е правилно. Трябва да знаем, че чуждия опит е ценен, но трябва само да се взима впредвид.

Ако се запитате „Кое е най-лошото в това, че ще ме осъдят хората?“ Ще разберете от какво всъщност ви е страх. Може би да ненаправите грешка /перфекциониста говори във вас/, или да не ви изоставят /говори травмата от изоставяне/.

 

Случвало ли ви се е, да искате да кажете/направите нещо, но да не го направите . След известно време обмисляте тази ситуация в главата си и си казвате „Трябваше така  да направя/кажа“. Всеки път вътрешна борба и претегляне как да постъпите, за да не изгубите одобрението на другите. Често си мислим, че знаем, какво си мислят хората, или какво биха си помислили и това ръководи нашите постъпки. В когнитивната терапия това е грешка в мисленето, бъг в системата. Не е възможно да знаем какво ще си помислят хората, защото за една и съща ситуация, ще има много различни мисли от различните хора.

Точно като в приказката за дядото, който си седял на прага на къщата си. Минал един човек и си помисли, че дядото тъгува за починал близък, втори минувач решил, че дядото е крадец и се узърта, трети минувач, решил че дядото наблюдава преминаващите жени. Изводът е, че всеки съди по себе си и първия е тъжен, втория крадец, третият женкар.

Зависими сме от чуждото мнение и одобрение и това влияе на живота ни.

Причини за това, как можем да сбъркаме, като разчитаме на мнението на другите:

  • Когато те не познават ситуацията в нейната цялост. Познават само опасенията ни в някой аспект и дават негативни оценки.
  • Завист – не желаят да стоим по-високо от тях, или да имаме нещо повече от тях и дават грешни оценки.

 

При всички случаи „Какво ще кажат хората“ ни носи доста притеснения и дискомфорти – от емоционална гледна точка, а от житейска гледна точка стопира развитието ни.

Даниела

Споделяне
0 отговора

Напиши коментар

Искате да се включите в дискусията?
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *