Децата, възприемат родителите по аналогии. Т.е децата израстват по модела на родителите си. Когато ги поучаваме кое е добро, кое е лошо, как трябва, как не трябва, те едва ли ще усвоят. Ще запомнят точно това, което правим ние. Ако им показваме как разговаряме с приятелите и с роднините, как се отнасяме с близките, как израстваме кариерно, как се обличаме, усмихваме. Какво отношение имаме към себе си и околните…Децата попиват и после формират характера си извличайки от нас това, което им харесва или това което искат и им върши някаква работа.

Например:  Ако имаме проблем с тревожността си. Ако имаме панически атаки, фобии и тн., а казваме на детето “ Няма нищо страшно, спокойно“, но то вижда, че ни треперят ръцете гласа, тогава посаждаме страхове, защото то не може да повярва на думите ни. Детето ще е спокойно ако и ние сме спокойни. В противен случай отглеждаме тревожен човек.

Важно е да имаме чувствителност към темите, които децата ни отбягват и не искат да обсъждат. Когато задържат обидата и не искат да говорят за нещата, които не харесват, децата се превръщат в невротици. За да се даде пример на детето, трябва с радост сутрин да отиваме на работа и да сме доволни от постигнатото в живота. Крайностите и прекалената структурираност, също не е индикатор за щастлив живот. Никакви цели в живота не съществуват освен желанието да живеем и да се развиваме. Когато получаваме от живота удоволствие, не си поставяме големи конкретни цели. Когато си структурираме живота и поставяме цели и срокове се невротизираме. Когато бащата постоянно се оплаква от изтощителната си работата, а майката от тежките домашни задължения у детето се оформя едно виждане, че живота е труден.

За да научим децата на добри навици, то те трябва добре да знаят къде са ограниченията. Ако трябва да правим забележка, я правим веднъж, а на вторият път наказваме. Постоянното повторение „Не прави така, спри, не е хубаво, колко пъти да кажа….“ обезсилва авторитета.

Относно навиците на възрастните да пушим и пием, особенно вечер, когато цялото семейство е на масата. Пушене в присъствие на децата, дори не е за коментиране. Децата пушат наравно с родителите си, така че е абсолютно недопустимо. Относно пиенето на чаша вино – например вечер, ако детето не забелязва и не обръща внимание на случващото се, няма нищо притеснително, но ако детето започне да пита дали е добре, ако иска да опита, или под каквато и да е форма да обърне внимание на това, то трябва да спрем и да се лишим от това удоволствие. Детето ще възприеме това за нормално поведение за живота си и ще го копира впоследствие.

Домашните от училище. Те са работа на децата. Училището трябва да контролира изпълнението на домашните на децата. Когато родителите поемат тази функция, то у детето се оформя състояние на несамостоятелност и не достатъчна отговорност.

Ако на детето не му се учи и нищо не му е интересно, нито вкъщи нито в училище, детето е в апатия. Честата причина за това може да е учителката, която не може да  заинтригува детето, или не полага достатъчни усилия за да направи учебния материал интересен.

С караниците вкъщи да внимаваме. Децата имат склонност да генерализират проблемите и да си въобразяват, че ще загубят някой от родителите си, те ще се разделят, а детето ще бъде изоставено. Това формира трайни детски травми за бъдеще, а също оформя чувство на вина у детето. Детето има склонност да обвинява себе си за караниците и разделите на родителите си.

Важно е детето да има поне един час на ден свободно време. През това свободно време да няма уроци, тренировки, занимания. Това време е необходимо за да оформи у него усещане за значимост. Да започне да се занимава с неща, които то само реши и никой да не си играе с него. Това време оформя неговата самостоятелност и когато то порасне ще е полезно за него, защото ще формира самодостатъчност.

 

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

 

0 отговора

Напиши коментар

Искате да се включите в дискусията?
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *