Във всички конфликти, от семейните, до приятелските, колегиалните винаги се появява обидата. Когато човека е обиден, той може да се чувства по два начина. Тези два начина зависят от неговите детски травми и психологически особености. Първата реакция е човек да е смазан от обидата, а втората възможна реакция е той да е агресивен. От какво зависи реакцията на човек? Тази реакция е формирана в детството му, когато той за пръв път преживява обидата и се запознава с нея. Някои деца остават смазани от нея и в живота вървят точно по този начин, прегърбени смазани с ниско самочувствие, а на други обидата се отразява с агресия, те се ядосват на несправедливостта. Но природата на смачкания и на агресивния винаги е обидата.

Обидата е един от базовите инстинкти за неврозата. Главното негативно чувство у невротика е обидата и унижението, те могат да се сравнят само с чувството на страх и тревожност.

От къде възниква всичко? Първата обида е обидата преживяна от родителите, сякаш се явяваме заложник на родителите си. Обиждаме се до живот. В главата ни постоянно тече диалог или монолог. „Защо постъпи така с мен?; Какво лошо съм му направил?“. Здравите хора също се обиждат, но разликата между здравия човек и невротика е, че здравия се отличава с реакциите на обида единствено при настъпване на реална ситуация за обида, докато невротика си измисля постоянно ситуации и събития в които да вплита обидата си. Невротика постоянно размишлява върху обидата и това отнема много от времето и енергията му.

Невротика се опитва да манипулира, макар и не нарочно. Различават се два типа невротични реакции на обидата. Едните са орален тип характер, който като е обиден вика крещи, говори много, обяснява. Другия тип е аналния тип характер, почувствал се обиден той мълчи и прави бойкоти, не говори и наказва с мълчание.

За да се отървем от невротичната обида е нужно да простим на родителите си, че са били несправедливи, агресивни, или неадекватни понякога. Нужно е да им простим, защото те също са били деца. Това което са те, е продукт на тяхното възпитание. Те това са научили от собствените си родители и не са способни на нещо друго. Може би те също са се чувствали обидени, унижени, несправедливо наказвани. Това което са научили, това и прилагат в живота и собствените си деца. Може би и никой да не им е показвал, че ги обича. Ако са яли много бой. Ако са били свидетели на побой от бащата към майка си, значи са живяли в психопатна среда. Изобщо причините са много, за да простим и да погледнем на родителите си, като жертви….жертви на собственото си възпитание.

Малко идеи за прошка. Благодаря, обичам те, извинявай…И да побързаме. В днешно време се налага да сме по-мъдри. Имаме информация за всичко. По-добре да простим, за да продължим като здрави хора, а не като невротици. Дори и родителя да не разбере, защо го правим. Да го направим заради себе си!

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

0 отговора

Напиши коментар

Искате да се включите в дискусията?
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *