Ето така се получават здрави инвалиди:

Най-тежките случаи в практиката на психолозите, не са хората преживяли големи травматични ситуации, а хората не преживяли дискомфорти, понеже са им били спестявани в детството.

Когато в детството си, човек е получил прекалено голяма родителска опора и обгрижване, той може да се изгради като слаб и не самостоятелен човек. Ако в детството на такъв човек, родителите прекалено много, са се вслушвали в желанията му и не са му давали да изпитва никакви дискомфорти. Каквото е искал, това е получавал. Не се е научил на самостоятелност и не е изградил навици.  Гледането под похлупак  или „Цвете в саксия“, води до израстване на човек, който не може сам да се справя в живота. Когато вече е възрастен, той не може да понесе никакви загуби, или дискомфорти, дори най-дребните.

Не е задължително семейството, в което е отгледан този човек, да е цяло. Много е възможно да е отгледан, от единия си родител, поради смърт или развод. Често се случва, самотна майка, да компенсира загубата на баща със свръхобгрижване и всепозволяване на детето. Да реши, че „Нищо не трябва, да му липсва на детето“, тъй като е без баща и да го задоволява във всяко отношение, за своя сметка често. Лишавайки себе си от лично време, нови дрехи, дори качествена храна, майката вдига на пиедестал своето дете „нищо да не му липсва“.

Пример: Ако почине домашният му любимец, той ще страда, толкова много, че може да отключи депресия и трудно, да го понесе. Да не говорим, ако на такъв човек му се случи събитие като развод и  смърт на близък. Всичко, което е непоносимо, тревожно, лошо, страшно, му е било спестявано от родителя, „за да не страда детето“.

 

По този начин, детето не си е получавало житейските уроци: и не се е научило да понася:

 

  • Болката от загубата на близък човек – Спестявани са му погребенията.
  • Изискванията – Не са били строги с него за оценки, обличане, време за игра и време за учене и т.н. Не са му сложени границите и правилата, с които да се съобразява. Именно заради това, то израства с усещането за всепозволение „За мен правилата не важат“, „Аз съм по-специален от другите“.
  • Лишение – Всичко, което искам, ми се дава и позволява.
  • Критика – Родителят, рядко го е критикувал, или е имал изисквания. При такива деца, основни са хвалбите, радостта от специалността и съществуването на детето,

Най-трудните от всички случаи в практиката на психолога. От такива пациенти често психолозите се отказват, защото разбират, че не му е нужна „помощ“, а той трябва да се научи, сам да си помага, но той не иска. Така му е добре и удобно. Човека не ходи на терапия за да си реши проблема, а за да създаде усещане, че иска да реши проблем; да потвърди, че има проблем; Да видят близките му, че той ходи на терапия и прави нещо, полага усилия, страда и се мъчи. И за да махне напрежението и симптомите, разбира се. Обаче съвсем не иска нищо да променя в живота си. Така му е удобно и изгодно.

Проблема на Цветето в саксия е:

  • Бягство от отговорност; Някой трябва да го поддържа-мама, приятел, приятел ;
  • Не може да взима решения – Някой трябва да му каже, как да постъпи правилно;
  • Не може да казва „Не“ и „Стоп“;
  • Избягва трудностите и води инертен начин на живот;
  • Бои се да порасне – всичко му е трудно –да работи, да е сам, да гледа деца, да понася паника;

Възрастният човек, отгледан при горните условия, за всяка трудност ще търси някой друг –  за да се скрие под полата на мама. Свикнал да получава, всичко, което иска, без да  може да изтърпи отказ, той ще търси начини, да си го получи. Всякакви начини, ако не стане, чрез обида, ще опитва с манипулация, ако не стане и така, може да започне да съблазнява, или дори с инат и сърдене. С две думи  тропа с крак и казва „искам“.

Споделяне
0 отговора

Напиши коментар

Искате да се включите в дискусията?
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *