По правило, може да стане така, че извървиш един път в терапията…

Осъзнаваш от къде ти тръгва проблема. Започваш да работиш, като изправяш мисловните изкривявания. Проработваш основните си убеждения. Тестваш новите си виждания с поведението в ежедневието си. Тревожността намалява, но не можеш да направиш следващата крачка към промяната си и не оздравяваш.

Защо? Ще се опитам да обясня, без психологически термини, тези причини:

Нежелание. Човек намира вторична изгода от болестта си. Изгодата.

  • Първи пример – човек свикнал да живее с чувството на вина, но не е готов да го пусне, защото това би означавало, че е аморален или безполезен.
  • Втори пример – човек в депресия, за когото се грижат, хранят, тревожат се за него и го обливат с внимание. Той не иска да пусне депресията, защото ще изгуби цялото това внимание. Въпреки, че депресията си отива, а с нея и тъгава. Дошло е желание за действие и се е върнало чувството на щастие. Той остава в леглото без да се задвижи към живота и забавя оздравяването си.

Страха от промяната. Ще се променя и така всичко ще се промени. Всичко това е неизвестно. Какво ще стане с мен? Свикнал съм тихичко да страдам и като спра какво? Живота ми ще се промени и не е ясно на къде ще тръгне….

Искам да полагам малко усилия. Ако може да започна терапия и да си споделя проблема. Така да прехвърля отговорността на терапевта и да чакам. Ако може аз изобщо и да не си мръдна пръста.

Не взимане на отговорност. Ще обвинявам другите и ще се крия в алкохола и  наркотиците. Значи готов съм да се променя и вскичко разбирам, но оставам в детската позиция да не помръдвам, защото е най-лесно.  

 

Като осъзнаеш кое ти пречи да напредваш, можеш да поработиш над него. Сложности винаги ще има, но е важно желанието.

 

Даниела

Споделяне
0 отговора

Напиши коментар

Искате да се включите в дискусията?
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *