Доста време отлагах, да разкажа за личният ми житейски опит с тревожността и паниката, но мисля, че вече му дойде времето.
Аз съм жена на 46 години, омъжена с 2 големи деца.
Всичко започна, още преди 20 години….Животът ми, изглеждаше идеално, тогава. Тъкмо си бях намерила работа /по първата ми специалност – икономика/, бях оставила момчето ми, на ясла и спокойно, си осчетоводявах, фактури на компютъра, когато:

– Сърцето ми, заби силно;
– Пулса ми, се ускори;
– Дишането ми, стана накъсано;
– Усетих горещи вълни, да преминават през тялото ми;
– Пред очите ми, цялата обстановка в офиса, започна да ми изглежда нереално някак..

„Какво, става по дяволите?“ изтичах до тоалетната, за да се напръскам с вода на мивката. Наплисках си лицето и се погледнах в огледалото. Зениците ми бяха разширени. Това, ме изплаши още повече. Та аз, не взимам наркотици, изобщо не пиех алкохол по това време, а кафе – по 1-2 на ден – не повече!
– към всичко изброено, се добави и треперене на ръцете;
– а в един момент, сякаш цялото тяло ми се тресеше.
Как, сега ще се върна в офисът и ще продължа работа? Всички, ще разберат, че нещо не и е наред. Ще се изложа. Ще, ме помислят за луда!
После всичко се разви така:
Извиних се, че не се чувствам добре и започнах обиколки по лекарските кабинети.
Изследвания на сърцето, ЕКГ, невролог, ендокринолог, ПКК. Личният ми лекар, ми даде 7 дни болничен и каза, да си почивам.
Преминавах през прегледите, а резултатите бяха в норма, тогава се насочвах към други изследвания в търсене на неоткрития, до момента проблем.
В крайна сметка, всички прегледи и изследвания си бяха н норма, а аз се явявах при личният лекар с нови и нови оплаквания:
• Не мога да спя добре; тресе ме и ми е студено; Страхувам се, да оставам сама вкъщи; Сигурно съм болна, от страшна болест, която не успяват лекарите да открият…
❗И се почна: Четене в нета и търсене на отговори, относно симптомите; Купуване и четене на книги; Здравословно хранене; Детокс; Йога….
А личният ми лекар, накрая каза:
– Изпращам те, при специалист. Добър е, ще ти помогне!
Така, стигнах до психиатър, който за мой късмет, беше и психотерапевт.
Следва продължение…. 🙂

Споделяне