Натрапливи мисли

Тези мисли, постоянно се въртят в главата ви всеки ден и седмица и месеци. Обикновено, касаят бъдещето и са пълни с емоция – силна емоция.

Интересно е да научим, че нашият мозък не различава истина от лъжа и каквото и да помисли, той го преживява емоционално сякаш е истина.

Ако не вярвате, помислете си сега за един лимон. Нарязвате го и после, го облизвате парче по парче. Какво се случва сега с вас? Слюноотделяте, нали и ви е кисело в устата. А лимон няма – лъжа е. Виждате ли, как реагира организмът ви на всяка мисъл. За него всяка мисъл е вярна.

  • А мисълта, можеш ли да я пипнеш, помиришеш, хванеш, усетиш…Какво е мисълта?
  • Една илюзия и фантазия – особено, ако се отнася за нещо във вероятното бъдеще.

Защо им придавате такова значение?

  • Сякаш, да се борите с нещо несъществуващо, неродено.
  • Само вие избирате реакцията си на мислите в главата ви. Вие избирате, дали да е просто една мисъл или да е мисъл-заплаха.
  • Ако считаме, че мислите са опасни, ние вдигаме тревожността си
  • Ако се съпротивляваме на тези мисли, те ще нахлуват все повече. Опитай да не мислиш, за голям розов слон в близките 2 минути. Недей да мислиш! За какво мислиш сега?

Виждате ли, не работи да се съпротивляваме срещу мислите ни, или да ги игнорираме. Те, ще ни преследват все повече.

  • Как, да се справим тогава?

Като ги приемем и не се съпротивляваме, срещу тях. Като ги допускаме. Само така няма да вдигаме напрежението си.

Пример:

  • Иванчо си помислил, че може да прегази човек, докато шофира и тази мисъл го преследва ежедневно. Вече се представя в затвора и как близките му се срамуват от него. Спира да шофира – като резултат.
  • Марийка се ядосва на баба си, а в главата и минава мисъл, че ше я заколи ей сега. После се разсмива и пуска мисълта да си иде. Казва си „ Тъпа мисъл-само защото съм ядосана“ и продължава спокойно живота си.

Какво прави Иванчо – плаши се и затъва в натрапливостите. Спада качеството му на живот.

Какво прави Марийка – приема, че мислите могат да бъдат всякакви, надсмива се над тях, знае, че не са вярни и ги пуска ги да отминават.

Извод:

Пусни контрола. Позволи си да бъдеш лош, да си срам за близките, да си престъпник, да си грешник, да си измамник. Допусни всичко това, че е възможно. Не са важни мислите ви, а вашата оценка за тях.

  • Виж, кое е най-лошото, което може да стане, ако мисълта беше вярна;
  • Виж кое е най-доброто, което може да стане, ако мисълта беше вярна;
  • Виж, кое е реалистичното, /в живота няма крайности/
  • Ако стане най-лошото, какво ще направиш ти тогава.
  • Към кой ще се обърнеш за помощ.
  • Тази ситуация, сега с тази мисъл, ще ти е важна ли след 3,5,8 години….за да хабиш такава енергия сега.

Представи си, какво ще кажат хората: Как може да постъпва така? Не го ли е срам? Той е измамник, мошеник, гадняр, тъпанар, смотаняк… Тя е тъпа, лъжкиня, проститутка. Докато го казват, им тече пяна от устата и стават на все по-големи тълпи, със сочещи пръсти към теб. Докато не те направиха на парчета. А накрая, на некролога пишеше – Хората казаха…

Споделяне