Някои хора, за целия си живот са изпитали 2-3 паник атака/ПА. Други ги изживяват постоянно ден, след ден в омагьосан кръг, формиращ паническо разстройство.

Пристъпите на ПА, приличат на гоненица. Ако анализираш, кое ги поражда, можеш да започнеш, сам да ги предизвикваш и да им се наслаждаваш, така и ще изчезнат.

Как, работи нашата вегетативна нервна система? Тя координира, работата на органите, така, че те да могат да функционират при дадени условия в определен момент. Например в ситуация на стрес.

Ситуация на стрес, е всяка ситуация в която, човек се плаши и има мисъл за опасност:

  • Ситуация – мисъл 
  • Изпити – ще ме скъсат;
  • Кола – ще ме блъсне;
  • Шофиране – аз ще блъсна някой;
  • Детето отива на градина – ще се разболее;
  • Боли ме главата днес – имам тумор в мозъкът;
  • Отивам да пазарувам – ще ми стане лошо;
  • Мъжът ми закъснява от работа – има си любовница;
  • Сънувал съм кошмар – ще се случи пророчеството;
  • Някой заговаря за болести – и аз съм болен;
  • Мисля си често за болести – най-накрая наистина ще се разболея…

В стресова ситуация организмът, започва да реагира. В кръвта се разлива адреналин, който ни подготвя за борба или бягство. Разширяват се зениците ни, бие сърцето, стягат се мускулите, за да може организмът, да се приготви за бой или бягство. Именно така, се появяват и други симптоми заедно или всеки от тях по-отделно

  • стягане в гърдите;
  • задуха;
  • врата се стяга отзад;
  • сърцебиене;
  • почервеняване на бузите;
  • замайване;
  • отмаляване;
  • треперене;
  • не можем да си намерим място;
  • не можем да стоим на едно място;
  • мухички пред очите;
  • дереализация/деперсонализация – аз съм странен, светът не е реален някак;

Стресовата ситуация, съвсем не е задължително да е опасна за живота. Даже в съвременният живот, ние рядко попадаме в ситуации на истинска опасност –  не ни се изпречва лъв. Студентските изпити например, предизвикват същите процеси в тялото ни.

За нашата вегетативна нервна система, няма значение, дали улицата, автобусът, ескалаторът, паркингът, са опасни, или не са. Веднага щом в мозъкът, влезе мисъл, че съм сам, на вън и може да ми стане лошо, започва много интензивно преживяване, до загуба на контрол. Тогава вегетативната нервна система, включва защитна програма за съхранение.

Защитната програма –  адреналин, мобилизация на тялото, симптоми.

Формира се устойчив условен рефлекс, защото мозъкът е запомнил местата, където сме се чувствали зле / магазин, улица, метро, в колата, сам вкъщи …/ и включва мисъл – Пак ще ми стане зле. Включена мисълтта, включва страх и адреналин и се започват симптомите.

  • За да се справим сами е нужно да:
  1. Анализираме нашите ПА. Кога започват? Как свършват? За целта, правим:
  2. списък със страховете си / здравето, живота, близките, за социално опозоряване, за навреждане…/
  3. списък с поведението /отбягвам да – шофирам, седя сама, да излизам, пия хапче, да се возя в асансьор…/
  4. Когато започне ПА, да се смеем над страха, като го преувеличим до абсурдност във въображението си. Пример: Толкова силно да треперя, още по силно; още по-силно да ми бие сърцето; по-силно да се изпотявам… . Толкова силно се треса, че ме чуват на горния етаж. А какво ли си мислят, когато чуват това тресене….
  5. Не се борим с ПА, а я приемаме. Когато настъпи – вдигаме глава и се усмихваме. Даже очакваме появата и с удоволствие, за да приложим наученото. Тя трае малко 3-5 мин. Ще мине и ще забравим. Няма да ни навреди.
  6. Дишаме 3-5-8 . Три секунди вдишваме – 5 сек. задържаме – 8 сек. издишваме.
  7. Влизайте в риска –  ходете там, където сте изпитвали паника. Позволете на паниката да се случи.
  8. Стойте там и правете това, докато изпитвате паниката, докато не ви омръзне.
  9. Разума ще се съпротивлява и няма да иска, да влиза в риска, но вие го направете за да се освободите.
  10. Много е важно, това да се прави докрай, докато не стане безразлично. Ако се откажете някъде по средата, се обричате на безисходица и страдания.
  11. По този начин, ще разрушите условният рефлекс да се плашите;
  12. Само така мозъкът, може да получи нов опит. Паниката ще стихне.
  13. Много фитнес, много спорт, за да изхвърлим излишният адреналин.
  14. Търсим вътрешния конфликт с помощта на терапията – коренът.

Ако паниката се точи дълги години, мозъкът е формирал деструктивно отношение към нея. Подобно на страх от страхът.“ Мале, ами ако сега се изплаша“. – резултата е паника. Именно за това, трябва да се влиза в риска, за да се изпитват паниките, там където са се случвали, за да отпаднат.

Едва след като овладеем паник атаките – пристъпваме към решаването на житейският си проблем. Психиката, трябва да е свободна от паниката, за да започне работа по проблемите – травмата, осъзнаването и, промяна в мисловни и поведенчески модели.

Приключили  работата по телесните усещания и ПА, ако не се проведе работа, по проблемите, рискуваме ПА да се върнат.

Тези техники, разбира се не заменят терапевтичните ви срещи с вашият психолог, те са за самопомощ.

 

Споделяне