Сърдите ли се на родителите си? Случва се дори, когато те вече са починали.

За да се отделите от родителите си, ви трябва енергията на гнева. Обидата на родителите, това е подтиснатата емоция на гнева.

Според някои схващания в теориите на психосоматиката, обидата води до онкологични заболявания. Смята се, че това усещане за буца в гърлото, когато сме обидени и не можем да преглътнем е свиване на мускулите, което ограничава кръвопотока там и намалява имунитета. По този начин, много хора със склонност да носят дълго обидата, имат проблем и с щитовидната жлеза.

Прошката: В терапията често говорим, че трябва да простим на родителя за миналите травми, които сме понесли от него. Прошката сама по себе си, не може да се случи, когато вътрешно сме гневни за това, което ни е причинено. Засяда ни в гърлото. Защо е така? Защото първо е гнева, а после е прошката.

Терапията ни учи, че трябва да помним, че:

  • Нашите родители са били също някога деца, а техните родители са им предали също негативни модели и навици. Ако те са ни дали неправилно възпитание, то те не са се родили с тези схващания за отглеждането. Те също са ги получили от своите родители.
  • Дори да са виновни, ние вече сме големи хора и можем да променим живота си и да го подобрим. Да работим с детските си травми и целият багаж, който носим от миналото.

Преди да приемем ограниченията на родителя, да им разберем мотивите, ние имаме право да се ядосаме за щетите, които са ни нанесени.

Само, когато освободим енергията на гнева, ще престанем да очакваме, че родителите ни  ще се променят и ще станат други. Гнева ще ни даде сили да разберем, че вече сме получили всичко от родителя си, на което е бил той способен да даде и повече с нищо не ни е длъжен, защото вече не сме малкото дете.

Интересното идва от моралното виждане, че не е редно да се гневим на родителя. „Та това е мама! Не трябва да и се ядосвам“

Ако в детството са ни наранили, това означава, че сега ние сме родител сам на себе си и имаме право да се ядосваме на това. Важно е да се отбележи, че имаме право да се ядосаме на родителя, не който е в настоящето, а на този такъв, какъвто е бил в миналото.

Да се ядосаме на родителя, не означава да престанем  да го обичаме и уважаваме. Да се ядосаме на родителя, не ни прави лошо дете, както ни е казвала мама в детството. Гнева се усеща от порасналата част от нас, която помни болката на детето, което не е могло да се защити тогава.

Преди да простим, можем да кажем на родителя за какво сме му гневни. Ако не е между живите, можем да напишем писмо, което после ще изгорим. Гнева е емоция, която трябва да излезе на вън…..и едва после, може да поканим прошката.

 

Даниела

Споделяне
0 отговора

Напиши коментар

Искате да се включите в дискусията?
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *