Умирам, полудявам! Недостатъчно въздух, тахикардия, замайване, вдигане на кръвно, пулс, пресъхване на устата, изпотяване, втрисане, спазми /не са опасни, ако имате изследвания лекарски и всичко там е наред./ Тялото се стреми да живее безопасно. Това са вегетативни прояви и те са безопасни! Често се бърка високата тревога с паниката. За това, на някои хора им се струва, че имат паники от сутрин до вечер.

Разликата между паника и страх

Представете си заек, който е срещнал голям гладен вълк.

  • Заека изпитва силна тревога. Козината му настръхва, сърцето му забива силно, мускулите му се стягат.
  • След което се отделя адреналин, който го е подготвя за борба или за бягство и го мобилизира да бяга бързо. Когато заека, стигне до дупката си и няма на къде, вече да бяга, под заплахата да не изяде малките му, той е готов да се изправи срещу вълка и да го одере. Вече е изпитал паника, която продължава не повече от 7 минути и спада.

Това са две различни състояния.

Паниката за разлика от тревогата, винаги се съпровожда от адреналин /желание за бягство или битка/ и усещането за смъртта е около 7 минути. Всичко останало е висока тревога.

Паническата атака е нормалният страх.

Например: Разхождате се в парка и изведнъж срещу вас бясно огромно куче, което тича срещу вас. Вие ще се изплашите, ще се появят телесни реакции – широки зеници, сърцебиене, кръвното ще се покачи, пулса ще се ускори и ще се разлее адреналин. Ще ви се иска да изчезнете. Едва ли ще искате да извадите апарат за кръвно за да го измерите. Бързо ще избягате, а после даже няма да помните как ви се е разтуптяло сърцето. Паниката се отличава то този страх, от това, че при нея първо се появяват телесните усещания, но няма опасност – няма бясно куче.

Страховете, които стоят зад паник атаките.

  1. Страха е страх от социално осъждане и отхвърляне-много срам. „Ами ако падна, ще се изложа. Ще ме помислят за пиян, друсан, луд, противен…ще ми се смеят, подиграват, сочат с пръст. Ще говорят само за това.“

Да се научим – За това трябва да се научим да стоим далече и независими от мнението на другите, защото, то не е наша работа. Животът ни не зависи от другите, те няма да ни платят сметките вкъщи. Да обичаме и приемаме себе си.

  1. Страх от не справяне. „Няма да издържа на тахикардията, кръвното, пулса, замайването и ще умра“. Трябва да търсим, къде в живота ни в кои ситуации, си мислим, че „Няма да се справя“и губим търпение. Да се научим – да поемаме отговорност, да не търпим, а да разрешаваме проблемните ситуации.
  1. Страх от неподдръжка от страна на значимите други, зависимост от родители, неувереност в себе си, страх, че няма да се справя без другите. Няма да ми помогнат и да ме спасят. Да се научим – работа със самооценката, сепарация от зависимите отношения, построяване на здрави отношения.
  2. Страх – да съм глупав, некомпетентен, разкрепостен. „Ще загубя контрол и ще се побъркам“. Стои желание, да си по-свободен, но не трябва да разочароваш другите.Да се научим на спонтанност и свобода.
  3. Страх от болката. „Не мога да издържа болката и дискомфорта“, телесните симптоми. Не поносими са. Да се научим да понасяме дискомфортите и разнообразието в живота. Излизаме от зоната на комфорт.  ⠀

    Трябва да знаете, че това което се случва с вас, няма да ви убие и няма да ви побърка! Разберете, че вегетативните кризи, които се получават в резултат от паническите атаки, са безвредни и нямат нищо общо с инфаркта или инсулта. Вегетативните прояви са нормални за здравият организъм и ние ги изпитваме през целият си живот, от младини до старост.

Как да се справим?

Трябва да докажем на мозъкът си, че вегетативните прояви и страхът са безопасни.

През поведението си, трябва да кажем на мозъкът си, да запише нова програма за реакция на вегетативните прояви.

  1. Влизайте в риска –  ходете там, където сте изпитвали паника. Позволете на паниката да се случи.
  2. Стойте там и правете това, докато изпитвате паниката, докато не ви омръзне.
  3. Разума ще се съпротивлява и няма да иска, да влиза в риска, но вие го направете за да се освободите.
  4. Много е важно, това да се прави докрай, докато не стане безразлично. Ако се откажете някъде по средата се обричате на безисходица и страдания.
  5. Само така мозъкът, може да получи нов опит. Паниката ще стихне

Ако паниката се точи дълги години, мозъкът е формирал деструктивно отношение към нея. Подобно на страх от страхът.“ Мале, ами ако сега се изплаша“. – резултата е паника. Именно за това, трябва да се влиза в риска да се изпитват паниките, там където са се случвали, за да отпаднат.

 

 

Споделяне
0 отговора

Напиши коментар

Искате да се включите в дискусията?
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *