Обещаваш си да започнеш да се храниш с полезна храна и да спортуваш, но вечерта тези намерения изчезват и ти просто преяждаш. Когато е в стрес, на човек сутрин не му се яде, на обяд няма време, а вечер, когато се прибере вкъщи и решава да се „поощри“, „награди“ за усилията, започва да похапва вредна храна. По този начин се развива зависимост от храната.

Когато човек, няма сили да контролира апетита си, а чувството на ситост не идва на време.

Симптоми

  • Загуба на контрол – импулси за тъпчене;
  • Похапване след стрес;
  • Ядене на огромни количества храна, без чувство на глад;
  • Ядене до ставане на лошо;
  • Ядене за успокоение;
  • Ядеш сам от срам да не те гледат, колко и какво ядеш, защото си пълен;
  • Чувство на самота;
  • Чувство на вина и отвращение, след преяждането;
  • Чувство на безнадеждност с борбата с излишното тегло.

Причината в преяждането е в това, че хората не разбират своите емоции

Емоциите трябва да се разбират, осъзнават, изразяват….

В основата на хроническото преяждане, стои хронична обида, гняв, празнота. Празнотата е мястото, в което вие не си позволявате да чувствате емоциите си.

Откъсвате емоциите от живота и тяхното място се заема от храната.

 

  • Препоръки за справяне с проблема:
  • Винаги закусвай
  • Ако пропускаш прием на храна, рискуваш да преядеш на обяд или на вечеря.
  • Съкрати бързите похапвания на крак.
  • Сладкото провокира производство на инсулин и само след 30 мин. се появава дива нужда да ядеш още. Получавайки бърза захар, организма влиза в зависимост и нищо не може да му помогне. Вкусовите рецептори запомнят сладкото и после си го искат отново, като наркотик. За това заменете бързите захари с плодови – ябълка, морков, портокал…
  • Спортувай
  • Тъга, скука, мъка…всичко това ще го решиш със спорта –фитнес, плуване, тичане…
  • Вземи душ

Чувството на вина, е изначално разрушителна емоция, която влияе зле на човека. Тя е форма на психическо самонаказание, за неправилното поведение. Причините за вината са нашите убеждения за себе си, които ни вменяват, какви точно хора трябва да бъдем и как трябва да постъпваме. Тези убеждения ние формираме от детството си, когато нашите авторитети, родители са ни учили.

Чувството на вина, тук е свързано с възприемането на тялото, какво точно то трябва да е. Ако то, не е съвършено започва самобичуването. Самобичуването взима енергия и влошава настроението. Когато това, продължава твърде дълго време, човек може да влезе в депресия.

Самооценката пада в различните сфери на живота- лична, работна, приятелска… През цялото време, сте в напрежение по въпроси свързани с храната. В това състояние на вътрешно напрежение, организма е в стрес и вътрешните процеси оказват влияние на вътрешните органи и нервната система. Мозъкът подава команда, че организма има нужда, да се запаси с енергия и се започва яденето, за да се справи със стреса му трябва повече ресурс….и попадаме в омагьосан кръг.

Как да спрем да се обвиняваме!

Спрете да се наказвате. Ако не придаваме голямо значение на този проблем, организмът, няма да включва механизъм за самокритика и да включва блокажи.

  • Ако се придържате към определен режим на хранене, дори ако прегрешите, не се спирайте. Това е временно. После продължете пак.
Споделяне