РЕВНОСТ

Ревността е чувство, което разяжда от вътре, когато се появи заплаха, някой да ни отнеме нещо важно за нас. Всеки е изпитал това чувство в живота си, бил е свидетел на прояви на ревност или са го ревнували. Точно за това знаем, колко нелепо изглежда отстрани поведението на ревнуващия. За страничните хора поведението е нелогично и пресилено. Ревността поражда зависимости, затова трябва да знаем, кои са полезните дози на ревността, за да не разруши връзката ни и изобщо живота ни.

При каква заплаха настъпва ревноста:

  • когато човекът изпитва силни  чувства на любов;
  • при силно изразено собственическо чувство;
  • при ниско самочувствие и самооценка – всички други са по-важни и по-ценни от мен.

 

Как се заражда/формира ревността?

Още в детството, там където детето е било зависимо от майка си и после от всички значими други, то се е чувствало несигурно без тях. Малкото дете е нормално да зависи от хората, което се грижат за него. Точно тази зависимост поражда страхът да не загуби обекта на любовта си – майката, а после и другите.

Когато детето не получи достатъчно грижа и любов, толкова колкото то е имало нужда да получи, то инстинктивно се вкопчва искайки повече и става зависимо, загубвайки собствената си автономност и център. Първият израз на ревност може да е от нещо съвсем наивно, като към второто бебе в семейството. Пораствайки формира виждане, че не е достатъчен човек да се справя с живота без „значимия друг“, в детството-майката, бащата, а сега партньорът от двойката. Не получило достатъчната доза любов, детето  изгражда убеждение „Аз не съм важен“, „аз не заслужавам“, „не съм достатъчно добър“….и други базисни убеждения за безпомощност, за липса на стойност или за уязвимост.

Точно, когато малкото дете формира базисното си доверие към света, трябва да се усеща обичано, укриляно от майка си, защото точно тя формира доверието му към света. За това базисно доверие говори  Ерик Ериксон.

Ето защо майките имат важна задача, да дадат любов, но да сложат и граници. Нито да са много задушаващи от любов, нито много отдалечени. За да може после порасналото дете -възрастния да даде на партньора си разумни граници и базисно доверие. Когато човек е успял като малък да развие базисно доверие към света и другите, той живее спокоен живот. И обратно, ако не е успял да развие базисното си доверие към другите и света, той живее в постоянни съмнения в другите. Постоянните съмнения в другите и недоверието в живота, ни карат да търсим доказателства за сигурност. Другите да ни се доказват постоянно, което ги изморява и ако дозите в търсене на доверие са твърде високи, връзката изтънява. Прогнозите за такива отношения са в зависимост от тежестта на базисното недоверие.

Ниската самооценка кара човека да се сравнява с другия постоянно. Той е по-умен, по-краси, по-силен, по-успял от мен….по, по.

 

Как се справят различните хората със ревността, когато им се случи:

  • Като изговорят страховете и болките си пред другия;
  • Лоялност – облечена е в любов. Човекът седи и търпи изневерите на другия мълчаливо.
  • Неглежиране – Когато ревнуващият се прави, че не забелязва нищо, докато отвътре се изяжда от болка.

 

В терапията се учим:

– да вентилираме негативните емоции на гняв, страх;

– търсене на когнитивни грешки в мисленето;

-преработваме грешките в мислите и разклащаме дисфункционалните основни убеждения;

-формираме нови убеждения;

– работим върху повишаване на самооценката си – сондираме в миналото и в детството в търсене на ресурсите на човека за да му ги припомним и да ги доразвием;

– работим с другия от двойката в изработване на поведения на сигурност, за снижаване на напрежението у засегнатия.

 

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

 

 

 

0 отговора

Напиши коментар

Искате да се включите в дискусията?
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *