Живеем във времето на интернета, където с едно щракване на мишката правим социални контакти, запознанства от тук до другия край на земното кълбо и въпреки това сме самотни. Самотата я има дори там където има семейства, или партньорство. Тя се дължи на емоционална дистанция и на неразбирания, разногласия, изолация. Тя води до срам и самообвинение. Самотата причинява слаба концентрация, намалено внимание, прогресиране развитието на Алцхаймер.

Развод, раздяла, смърт, смяната на местоживеене налага изграждане на нови социални връзки от нулата. Периода на хватката на самотата трае средно една година.

Самотата е състояние на ума. За ума всичко е истина. Ние може да се намираме сред много хора, да имаме семейство, партньор, но умът ни да ни изпраща фалшиви мозъчни съобщения. Чувствайки се неразбрани или недооценени, нашият ум започва да изпраща сигнали и ние започваме да чувстваме срам, вина, критика към себе си.

За това е нужно да сме нащрек за фалшивите мозъчни съобщения, наречени още когнитивни изкривявания или грешки в мисленето:

Чуем ли думите в мозъка си като: никога, винаги нищо, всичко – да е ясно, че има бъг в системата на мозъкът ни. Такива крайности рядко се наблюдават в живота. Като ги идентифицираме, веднага да ги подлагаме на преценка. Пр. „Никой не ме харесва“ – а дали е така. Мони миналата седмица ме покани на кафе, а имам една приятелка от детството с която се чуваме понякога… Да се улавяме, когато мислим само за негативният аспект на ситуациите в които се намираме, а също и когато преувеличаваме нещата.“Ще си умра сам“. Да се хващаме, когато „четем мислите на хората“:  Знам сега той какво си мисли, смята ме за тъпа, защото ….

Когато се чувстваме нещастни, това означава, че хормоните на щастието ни са в критично ниски нива и така започва нашият мозък да генерира негативни мисли. Ето защо трябва да ги хванем и да ги оценим. Необходимо е да записваме мислите си и да ги оценяваме, доколко те са на 100% верни. Записваме си доказателствата За и Против, за да претеглим истинността на всяка една мисъл, която ни кара да се чувстваме зле.

Нашите мисли не са задължително истина. Те са просто едни идеи, дошли от основните ни убеждения в детството и нашите преживявания там. Повлияни също от сегашната ситуация и хормоналния дисбаланс в момента.

Как да преодоляваме самотата?

Преборваме песимизма. Развиваме позитивни сценарии на развитието на събитията. Пр. на партито всички ще са любезни; дори да не говорим с всички, ще познаваме поне двама с които ще поговорим, а после можем да се разберем за по кафе в следващите дни.

Действия при хронична самота

  1. Прегледай си дневника с контакти;
  2. Направи списък на по-близките си от него и си уговаряй с 2 среща в една седмица;
  3. Прегледай уебсайтовете и сайтовете за запознанства;
  4. Определи поне 3 теми, които да са ти по вкуса и потърси хора с тези интереси;
  5. Намери кои са твоите пораженчески поведения, напиши ги. Виж кое правиш неправилно и го избягвай в бъдеще;
  6. Приеми гледната точка на другия. Замисли се над нея и не бързай с оспорването;
  7. Тренирай съпричастност. Влез в обувките на другия;
  8. Предложи помощта си на околните;
  9. Вземи си домашен любимец.

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

 

Споделяне
0 отговора

Напиши коментар

Искате да се включите в дискусията?
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *