Социалните страхове, ги има при всички здрави психически хора – да се избавим напълно е невъзможно, но важното е, да не започнат да ни пречат в живота.

Социофобията, това е страх, от оценката на другите.

  • Какво, ще си помислят другите за мен;
  • Ами, ако се изложа;
  • Ами, ако се проявя, като несериозен, глупав, некадърен, грозен;
  • Социофобията, може да идва от детството, когато са ни възпитавали, че мнението на другите е много важно. Какво, ще каже комшията, леличката. Детето, се страхува да е лошо и се срамува от постъпките си. Човек, става срамежлив и започва, да си премълчава мнението. Започва да контролира поведението си, само да не се изложи. Това се простира в целият му живот. Много му е трудно в училище, защото не може да комуникира свободно с другите. Ако, някой постъпи, не добре с него, то веднага ще си мисли, че нещо с него не е наред, за да постъпват лошо с него.
  • Социофобията, може да идва, от нещо преживяно. Когато, човек преживява травма-уволнение, радвод, раздяла, промяна в местоживеенето… Човек, започва да губи себе в този живот и това се отразява на самооценката му. Често, хората губят увереност и влизат в тревожно разстройство,  след преживяна травма,  дълго време им се е налагало, да търпят нещо, което не им е харесвало. В следствие на това, човек може да започне да изпитва срам от симптомите си, да започне да ги крие от другите хора и да последва дори депресия от това.
  • Социофобията, може да е от отделни изяви. Например страхове от излизане на сцена, публична изява пред много хора и да се появят социални страхове.

Попитайте се, кога се проява социалната фобия:

  • Винаги мобилизиран-ниска самооценка. Когато, винаги контролираме и планираме действията си, това говори за ниска самооценка. Ако съм спонтанен – рискувам, да се изложа, опозоря. Трябва, да прогнозирам постоянно изходите от възможното ми поведение.
  • Актуализира се в определени обстоятелства-където губиш увереност в себе си.

Когато ни се вдигне напрежението, при дадена ситуация, нашата вегетативна нервна система, започва да реагира:

Появяват се, червени петна, сърцебиене, пресъхване на устата, треперене, изпотяване, зачервяване,замайване, схващане на ръка крак… Може да се появи един или няколко от симптомите.

Какво се случва, когато се появят симптомите? Тогава, вече се получава вторична тревога. Човек, се фокусира върху симптомите и започва, да се плаши от тях. Тръгва по лекари и започва да „лекува“ симптомите. Пие хапче за кръвно, или хапче съдоразширяващо, или взима препарати за алергия…Вариантите са различни, защото когато човек, тръгне по лекари и те не открият причина за симптомите, изписват хапче за симптомите а не за причината.

Важно е, да намерим причината за страховете, да изменим отношението към нея и да подкрепим това с ново поведение.

Възможни причини:

  • Срамежливи родители, критикуващи родители в детството; Подигравки и унижения в детството;
  • Житейска травма – уволнение; разочарование от близък;  търпиш неуважителен партньор или пияница; изпитваш вина и не можеш сам да си простиш за нещо;
  • И страхове да съм глупав, излишен, да разочаровам, грозен

Всяка житейска ситуация, която се преживява със силно чувство, на вина или срам, може да стане причина, за отключване на социофобията.

Споделяне