Срамът е страх да сме несъвършенни. Страх другите да не ни мислят за луди. Срамът е вътрешната ни цензура.

Колкото повече, оценъчни съждения като добро и зло, толкова повече срам в живота на човека.

От къде се започва:

В детството ни често сме чували „Как не те е срам!“ Този израз блокира нашето развитие. Преди да кажем нещо, ние млъкваме, за да не се засрамим и да не кажем някоя глупост. А ако кажем нещо, се страхуваме, да не кажем някоя глупост и почервеняваме, забравяме си думите от страх. Започваме да си мислим, че е по-безопасно да мълчим, за да не се изложим. При някои е по-развито това, а при други по-малко, защото това, което кара един да се срамува, не се струва срамно за друг.

Скалата на срамът е стеснение-срам-позор-токсичен срам.

Най-високото ниво на срам е токсичният срам – това е проявата на социофобията, където самооценката на човека, напълно зависи от мнението на другите.

  • Тялото: Почервенява лицето – „почервеня от срам“, вдигасе температура, а може човек да се облее и в пот, ръцете също се потят.
  • Поведението: Поглед забит в земята, „да потънеш в земята от срам“, изчезва земята под краката, желание да избягаш или да се скриеш.
  • Усещанията: Чувстваме се глупави, не на място, опозорени, засрамени.
  • Страх -ще ни осъдят, ще ни се присмеят, ще се откажат от нас, ще ни отхвърлят, ще се подиграят..

Как живее човек със изразен срам:

  • Не се отклонява и на крачка от социалните норми на поведение;
  • Старае се да се държи правилно и да е сред най-добрите;
  • Страх да не би да не се хареса на другите;
  • Стреми се да оправдае очакванията на всички от родители, приятели, колеги и тн;
  • Не живее собственият си живот и страда вътрешно.

Как живее човек със социофобия:

  • Страхува се, да не се изложи;
  • Смята, че е постоянен обект на оценка от другите – те го наблюдават и оценяват;
  • Изтощава се от комуникацията с много хора;
  • Изпитва силно притеснение от социални събития – от рожденни дни, сватби, партита и тн..
  • Изпитва силно напрежение при комуникация с хора от срещуположният пол;
  • Изпитва силно напрежение при комуникация с авторитети – доктори, полицаи, учители…
  • Изпитва силно напрежение при изпитване или презентиране на лекция;
  • Притеснения при разходки сред много хора;
  • Притеснения на опашката в магазина;
  • Притеснения при хранене в ресторанта в компания;

Списъкът, може да е още по-дълъг в зависимост от тежестта на социалната фобия.

  • В най-леките и случаи, тя се проявява като сценична треска, при високоефективни хора /лекари, инженери, счетоводители, и тн./.
  • В средно тежките случаи, се проявява в трудности при намиране на партньор и функционирането на човек в социума без напрежение.
  • В най-тежките случаи, човек може да не завърши училище, да не се ожени, да не започне и работа;

 

Не рядко се случва, човек със социална тревожност да посяга към алкохола, за да потуши напрежението си.

 

 

 

 

Споделяне
0 отговора

Напиши коментар

Искате да се включите в дискусията?
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *