Все по-често, хората се обръщат за психотерапия с този страх. Казват, че чувстват постоянна тревога и умора от това. Много хора затъват в този страх с години. Срамуват се, да признаят пред близките си, че имат такива мисли и страхове и за това средно, след около 2-3 години от страданието си те решават да потърсят помощ или психотерапия.

Ако оставим този страх и не му обърнем достатъчно внимание, той може да прерасне в:

  • Панически атаки;
  • Безсъние;
  • Тревожни симптоми – замайване, сърцебиене, треперене, изчервяване, заекване, липса на концентрация, и тн;
  • Невротични симптоми – дереализация и деперсонализация;
  • Появата на нови страхове;

Причината за тази фобия е високото ниво на тревожност, което е трудно да се контролира. Човек с този страх, се опитва постоянно да контролира ситуациите, така че да не се изложи. Постоянно се стреми да контролира, физическото си и психическото си състояние. Парадоксалното, обаче е, че колкото повече, се старае да контролира, особено мислите и чувствата си, толкова повече не успява. Появяват се нови мисли, още по-натрапливи и плашещи, което засилва страхът от полудяване.

Какво се случва в главата на човек с страх от полудяване? Вижда нож, мозъкът му веднага прави асоциации с опасност. Следващата мисъл в главата му е „Мога да навредя, на близките или на себе си“. Човек се плаши и започва да подозира, че е склонен към такива действия, или към психическо разстройство. Така възниква натрапливият страх от полудяване! За да се успокои, че няма да се случи това, от което се страхува, той започва да крие ножовете. Общо взето, такъв човек е в постоянна и хронична тревога. Неговата нервна система е напрегната, а самият той, много чувствителен към всякакви теми за опасност. За това могат да възникнат и други мисли свързани със социално неприемливи неща, като: разврат, религия – грях, престъпление и мн. други от които, за да се успокои ще измисля ритуали, като този с криенето на ножовете например.

Ежедневните ситуации, подклаждат този страх. 

  • Говори се за съседката, че е луда. Освен това сте забелязали, че тя се държи странно. Мисъл – и аз съм така!;
  • Гледате филм, а в него човек с шизофрения;
  • Гледате новините – някой убил човек;
  • Виждате на улицата, някой, който е по-странен, според вас…

И започват натрапливите мисли. Ами, ако и аз полудея! Ами, ако започна да се държа странно! Този ме погледна по-така…нещо ми има! Изглеждам като луд! Баба ми, ми е разказвала, за един луд на времето…

Разговарям с приятел:

  • Дали, отговорих както трябва?;
  • Дали, се забавих с отговора?;
  • Той говори нещо, което не разбирам, или не до чух добре;
  • Дали, дълго време го гледам в очите?;
  • Дали, той разбира, че не го слушам?;
  • Дали, да го попитам, какво е казал?;
  • Дали, да го попитам как изглеждам в очите му?;
  • Неее, ще ме помисли за луд!

От къде тръгва всичко това? Страхът от загуба на самоконтрол се поражда от нагласи, получени в детството, когато са ви възпитавали в този стил:

  • „Харесва ти, или не, така трябва“ – дори нещо да не ви харесва, просто трябва да издържите (страх от свободата);
  • Да се ядосваш е много лошо (страх да не покажеш чувствата си);
  • Не трябва да следвате желанията си, ако това разстройва другите (страх да не бъдете отхвърлени);
  • „Не е хубаво да се биеш“ – (страх от агресия);
  • „Ако правиш това, което искам, ще те обичам и хваля“ – стремете се да угаждате на другите, а не на себе си (страх от отхвърляне).

Ето как детето се научава да потиска емоциите си и да ги възприема като социално неприемливи.

И така, да видим защо, тези страхове са напълно неоснователни.

Ако условно разделим хората на здрави, невротици, гранични и психотици.

  • Здравата личност – Има гъвкаво мислене. Добре се адаптира към ситуациите. Не се напряга. Мисли рационално и взима решения.
  • Личността с тревожно разстройство  – Постоянно се съмнява в мислите си. Има постоянна тревожност. Може да получава паник атаки. Преживява негативни емоции, особено ако го ударят по болното място – детската травма.
  • Гранично разстройство на личността – Трудно възприемат света и се фиксират на негативни емоции продължително време. Някои от тях, изпитват ярки или агресивни чувства, при незначителни стимули дори. Понякога са непредсказуеми и губят контрол над емоциите си.
  • Личността на психотика /човек с психични отклонения – Психотика не се съмнява в мислите си. Той е уверен в своята правота. Получават халюцинации / зрителни, звукови, обонятелни../. Чуват гласове, привиждат им се неща. И те си вярват! Не търсят помощ. Не съдействат. На терапия ги водят близките им. Често е генетично и в рода на човек има и други с шизофрения.

Тези състояния, са абсолютно различни едно от друго и не преминават едно в друго.

  • Ако човек е с тревожно разстройство, не може да полудее.
  • Лудите хора, не се страхуват от полудяване! Ако вие се страхувате да не полудеете, значи сте тревожна личност!
  • А самият страх от полудяване е защитна психична реакция на психиката ви!
  • Научете се да изразявате недоволството си, да защитавате лични интереси, да се отпуснете. Всъщност зад страха от загуба на самоконтрол, страха от полудяване се крият части от собствената личност.
Споделяне