Когато се фиксираш върху даден симптом, той се увеличава, защото му придаваш значение и енергия и емоция. Може да го усетиш като замайване, като че ли си пиян, като че ли си разфокусиран, като че ли са ти омекнали краката…

Как да преодолея страха от припадане.

  • Става ми лошо и мога да припадна, когато виждам, че на някой му е лошо;
  • Чувствам се замаяно, особено когато се разтревожа;

Когато има тревога има и замайване. А когато се появи замайването, се появява тревогата „Ще ми стане нещо, ще припадна“. Когато се фиксираш върху даден симптом, той се увеличава, защото му придаваш значение и енергия и емоция.

Нужно е да различаваш психогенното замайване от органичното.

  • Органичното, е вследствие на заболяване, или проблем /най-вече с вестибуларният апарат/. При него, се движат предметите около теб;
  • а при психогенно /на нервна почва/ – самият ти си нестабилен.

Ако се придържаме към физиологията, трябва да знаем, че

  • Припадането, се характеризира с падане на кръвното налягане, а когато сме с повишена тревожност, кръвното се вдига.
  • При психогенното, когато седнеш, то отминава;
  • При органичното – не се влияе от поведението ти;
  • При психогенното, се плашим и засилваме тревогата си;
  • При органичното, няма време дори за страх – припадаме без да се замислим;

Когато имаш усещане, че ще загубиш контрол и ще припаднеш, се запитай.

Какво е за тебе припадъкът? Ако падна…

  • Всички ще ме гледат;
  • Никой няма да ми помогне;
  • Ще изглеждам глупаво;
  • Ще си помислят, че нещо с мен не е наред /какво стои зад този страх/
  • Ще почнат, да се суетят около мен.

За да престанеш да се плашиш от припадане, трябва да видиш как сам създаваш това състояние.

  • Плашиш се от припадък-замайваш се
  • Плашиш се за сърцето-получаваш сърцебиене

Защото при страх се покачва кръвното налягане, а при припадък пада кръвното налягане. За това не припадаш.

 

Симптома си отива, когато си подобрим емоционалното състояние. Ето как, страхът от припадък, може да се изтълкува метафорично като, страх да се опреш сам на себе си. Липсва ти емоционалната вътрешна опора. Симптомът ти казва:

  • Трябва ми някой на когото да се опра;
  • Не се справям сам;
  • Нестабилен съм;

Тези страхове, ни подтикват някак си да оцелеем, а ние си създаваме илюзия за контрол. Фантазирам си, че като проконтролирам този симптом с някаква мисъл, припадъкът, няма да се случи.

  • Ако пия някакви хапчета
  • Ако не излизам надалече от вкъщи
  • Ако не шофирам
  • Ако съм все в компания на някой;
  • Ако се подпирам някъде…

Влез в риска, да правиш всичко от което се страхуваш. Намери причината за своя страх: Къде те е страх да се справяш сам? Къде те е страх, да взимаш решения сам? Къде те е страх да не сбъркаш?

Споделяне