На повърхността, на светло се вижда добрата част от нас. Онази любезната, приемливата, показната, лъскавата, социалножелателната…..Но дълбоко вътре в себе си крием и онази тъмната част. В нашето подсъзнание е игра на криеница. Всичко за което упрекваме другите, родителите, съпрузите, приятелите, колегите, политиците, всъщност сме самите ние. Страхуваме се от нашата тъмна страна и не искаме да я познаваме. Когато ни мине лоша мисъл ние я тласкаме надоло, на тъмно. Крием си главата като щраус в пясъка и се дистанцираме. Неее това не сме ние. Не е възможно. Ние сме едни такива добрички….Страхуваме се да приемем, че е възможно да имаме такава тъмна част. Но колкото повече бягаме и отхвърляме съществуването и, толкова повече тя ни настига със страшна сила.

Как се заражда сянката ни?

Далече в ранното ни детство, когато се е случвало дресирането, както го казва Дон Мигел Руис. Дресирането – възпитанието в „добро“ и „лошо“, в „трябва“ не „трябва“. Нашите родители, баби дядовци, учители са ни вменявали правилата с които като животинчета сме се борили първоначално за да си останем в свободата на инстинктите. В крайна сметка правилата побеждават и „лошото“ и това което „не трябва“ отива в несъзнаваното, както го нарича Фройд и там трябва да си остане. На светло, на повърхността да блести само доброто и това, което трябва. Другото е срамно вече, да потъне в мрак, да потъне в сянката.

Отричането на сянката…Колкото повече отричаме тъмната си страна, тя толкова повече ни преследва и напомня за себе си и не само това, тя нараства и набира скорост. Завладява ни и започва да взима решенията вместо нас. Тези деструктивни решения, какво ще ядем, какво ще пием, по какво ще се увличаме. Сянката ни кара да пилеем жизнената си енергия в лоши навици и модели на поведение. Поема контрола над нас и губим себе си. Единственият изход е да я приемем. Да приемем без осъждане на себе си, че имаме две страни и добра и лоша. Това е варианта да сме по мъдри и да започнем да използваме истински потенциалът си.

Както казва Дийпрак Чопра ефекта на сянката е навсякъде в живота, в интернет, в приятели, роднини, хора на улицата, но най много го разпознаваме в своите мисли и действия с другите.  Според Карл Густаф Юнг “Всеки носи една сянка и колкото по-малко бива приемана в индивидуалния, осъзнат живот, толкова по-черна и гъста става тя. Ако малоценността се осъзнава, винаги има шанс човек да я коригира.”

Защо да приемем сянката си…Приемайки сянката си ние се приемаме такива каквито сме, без страх и разкриваме потенциала на истинската си природа. Да се вгледаме навътре в себе си, да открием всички онези нежелателни неща, да ги приемем за да променим себе си ако нещо не ни харесва, а после да променяме света от вън.

И всичко започва с осъзнаването. Всеки избира своето осъзнаване от къде ще започне. Пътища много – йога, медитация, психотерапия, молитва……или вървиш, грешиш, спъваш се падаш, ставаш, опитваш се да чуеш онова гласче от вътре-интуицията.

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

Споделяне