От дълго време се интересувам от вътрешният свят на личността. Това, което е под маската, под слоя, който показваме в общуването и в ежедневието. Нещото, което е скрито и е мотивът ни да действаме по даден начин. Често в общуването ми с хората си задавах въпроси от рода на „Защо сега каза това?“,“Защо сега постъпи така?“. Въпросите валяха постоянно. Търсех отговори и все не намирах такъв, който да ме удовлетворява напълно. Един приятел дори ми каза „На колко години трябва да стенеш, за да спреш да се учудваш на постъпките и думите на хората?“ Замислих се и реших, да се поровя по-надълбоко в несъзнаваното на човека, като прочета малко книги и статии, публикации…

И така, без претенции за изчерпателност пиша тази статия и ще говоря за Сянката, така както аз я разбрах.

Абсолютно всеки човек има сянка. Сянката е част от нашата психика, която е скрита, подтисната и отцепена. Никой не харесва тъмната си страна, защото тя е точно обратното на това, което човек иска да бъде и да изглежда в очите на другите хора. Това е точно тази част, която ние не харесваме, критикуваме, отхвърляме и дори не искаме да си признаем, че някъде дълбоко в нас я носим. Тя се появява понякога в кошмарите ни, а друг път се прокрадва в действията ни през деня. Скрила е дълбоко в дъното на подсъзнанието ни, отвратителното си лице и се прокрадва, когато бъдем провокирани. После отново се скрива, за да се усмихнем лицемерно и да кажем „О, не аз не съм такъв. Аз съм любезен и добър човек!“

Според Карл Густав Юнг: „За съжаление човек е толкова не-добър, колкото самият той смята или не иска да бъде. Всеки има своята сянка и колкото по-малко тя е въплатена в съзнателният живот, толкова е по-мрачна.“

Как се ражда сянката? Когато се ражда бебенцето, то е първично. За него няма лицемерие, лъжа. То се управлява единствено то нагона и инстинкта си. Когато започва малкото човече да расте, идва момента на възпитанието – „дресирането“, както го нарича Дон Мигел Руис /автор на бестселъри за самоусъвършенствене/. Дресирането започва от близките ни хора – мама, татко, учителката, книжките, баба, дядо….които започват да ни учат кое е „добро“ и кое е е“лошо“. И така за да отговорим на очакванията на близките и авторитетите си, ние започваме да оформяне твърдение за себе си „Кой съм аз“, а обратното на това „Кой не съм“ се явява нещо лошо и неприемливо и моментално се потапя в подсъзнанието. Това Кой не съм се поглъща от сянката, защото ако изплува е срамно и недопустимо.

Как да разпознаем Сянката си? Много лесно. Всичко, което мразим и ненавиждаме и открито ни дразни, лесно можем да го препишем на други хора, на враговете си, съседите, политиците, децата ни , шефа, колегите……Автоматично започваме да се борим с тези неща, които не ни харесват и губим страшно много енергия с тази съпротива. Решението е друго – да се обърнем навътре в себе си, за да видим, че притежаваме тези черти срещу които се борим. Да приемем, че те са част от нас, за да можем да променим себе си първо, преди да се борим с външния свят.

Осъзнаването и приемането на двойствената природа на всяко едно нещо е в основата на психичното здраве. Както монетата има две страни, така цветовете варират черно-бяло, добро-зло, ин-ян, мъж-жена, ден-нощ….Когато хората не приемат тъмната си страна, те започват да търсят начини да и противостоят. Тези начини варират от пиене на хапчета, алкохол, наркотици и всякакви други зависимости за да блокират истинските усещания, които не искат да приемат и за това не могат да понесат.

Тайната в добрата психика е именно в това, да приемеш цялото богатство от състояния и да станеш цялостен. Аз смятам, че заради това се отрича в момента и позитивната психология. Точно, защото щастието не е само пърхане на пеперуди, прекрасно състояние на съзнанието и тялото. Щастието е хармония, баланс между всички съставни части от нас – светлата и тъмната.

 

Ключът е в познаването на себе си. Ето и малко жокери :)

 

  • Знаеш ли собствените си граници, докъде достигат?
  • Кое за теб е нормално и кое не е?
  • Кои са бариерите които имаш? Кога си се сдобил с тях?
  • Кой си ти и какво криеш? От какво се пазиш? Какво не искаш никога да се разбира за теб?
  • От какво те е срам? От какво се чувстваш унижен, изплашен, отхвърлен?

 

Вече прозира ли сянката ти? Можеш ли да погледнеш звяра в очите – себе си?

Ако ДА, желая ти успех в укротяването-приемането. Това си ти. Това е част от теб и когато я опознаеш, ще разбереш, че имаш още един ресурс за оцеляване, а може би и за удоволствие в живота :)

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт                                                

 

0 отговора

Напиши коментар

Искате да се включите в дискусията?
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *