Човек с проблем с преяждането звучи много често така:

Всичко започна банално. Изморен от работа, седнах пред телевизора със пуканки в купата и докато не изгледах и последния филм не спрях да похапвам и да допълвам купата си.

След като се прибера вкъщи от тежък работен ден, честата ми мисъл е да си хапна. Чуствам се емоционално изтощен, изхабен и неудовлетворен.  Нещата в работата ми не се случват съвсем  така, както искам. С половинката ми също все нещо не е както трябва. Всеки обвинява другия. Говорим, говорим…и не се чуваме като, че ли. Сякаш използвам храната като  отдушник при всяка създала се неприятна ситуация.

Интересното е, че рядко посягам към плодовете и зеленчуците, когато се чувствам зле, винаги търся висококалорични, преливащи от мазнини, захари и сол храни. Изпитвам силен глад за вредни храни. Някой ще каже, че преяждането по празници си е нормално, но ключовият момент е, че по време на тези поводи преяждаме, защото храната е вкусна и ни доставя удоволствие.

И ето как с това преяждане, аз всъщност  задоволявам един друг глад – емоционалния, опитвайки се да заситя нуждите от внимание, любов, приемане. Ето защо се храня, дори когато не изпитвам чувството на глад. А накрая идват  чувство на вина, срам и депресия. Чуствам се тежък, грозен, нежелан. Честичко внимавам да не разберат какви подвизи имам с храната, защото ме е срам от това,  най-близките ми хора не научит за съществуването на проблема.

Защо го правя ли? Ниско самочуствие, срамувам се от тялото и външния си вид.

При част от пациентите заболяването започва от банален, вреден, дори пагубен навик, а именно след работа, с чипса (пуканките, картофките, сладките или каквато и да е пълна с много калории храна) пред телевизора. Редица изследвания в областта показват прием на в пъти повече калории при хранене пред телевизора (компютъра), тъй като човек не осъзнава какви количества приема.

Често се осъзнавам и започвам да спазвам твърде строги и ограничаващи диети. Отслабвам  , но мисълта за забранените храни мепривлича като магнит, а после в даден момент се връща вълчия глад и отново поемам огромно количество храна, което от своя страна ме депресира и отново започват ограниченията ми. Порочният кръг се завърта…

 

Без значение, дали компулсивното преяждане ще е съпроводено с освобождаване от храната / повръщане, или приемане на лаксативи/, само по себе си то е проблем и може да бъде отключено от:

  • психични и поведенчески разстройства: депресия, тревожност, паническо разстройство, биполярно афективно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, посттравматичен стрес
  • психическа травма: сексуално или емоционално насилие, проблеми с родителите, смърт на любимия
  • физическо насилие или травма
  • самота: самотата се възприема от съвременните специалисти като самостоятелен рисков фактор за развитие на множество заболявания, като хранителните разстройства са само малка част от тях
  • генетична предразположеност: ако някой от семейството ви има този проблем, шансът за вас нараства значително

 

Защо приемаме храната като удоволствие:

Ето защо трябва да сме по-внимателни, когато награждаваме децата за постижения в училище или за други неща, водейки ги на ресторант или на сладкарница изграждаме отношението им към храната, като към удоволствие, а не като потребност за здраве, сила и живот. Възприемането на храната като награда може да се окаже пагубно.

Съвети за самопомощ:

  • Яжте само когато сте на масата;
  • Не чети, и не гледай телевизия;
  • Не се храни между отделните хранения;
  • Не гладувай;
  • Изключи тестените и бонбоните;
  • Спортувай;
  • Започни терапия – най-добре когнитивноповеденческа, ако не успееш да се справиш сам;
  • Опитай с хипноза.

 

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

 

 

 

0 отговора

Напиши коментар

Искате да се включите в дискусията?
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *