Хипохондрия /страх от болести/ – Как да спрем да наблюдаваме тялото си за болести?

Човекът с хипохондрия е невротизиран човек. Невротика се самонаблюдава, защото търси да открие болест. И най-малкият индикатор в тялото му, му показва, че ще има инфаркт , инсулт, рак, спин…..

Нашето тяло, не иска от нас да го изследваме. То си живее своя собствен живот, докато не дойде неврозата. В тялото се случват различни процеси и те, са си обичайни, но като дойде неврозата, тези процеси започват да се интерпретират, като застрашаващи здравето.

Как се заражда хипохондрията?

– Имаме повишено вътрешно напрежение, което създава вътрешен психичен конфликт.

– Ако дълго  не можем да решим вътрешният си конфликт дълго време, мозъкът ни включва на авариен режим и ни кара да имаме страх от смъртта.

– Ако искаме да прекъснем хипохондрията, трябва да открием вътрешния си конфликт и да го разрешим по-скоро.

Какво поддържа хипохондрията?

Действията на невротика с които постоянно подкрепя вярата си в болестта. Постоянните проверки и наблюдения на тялото, като:

– ходене по доктори и търсене на различни мнения за състоянието си;

– поставяне на диагнози;

-постоянни изследвания;

-страх от безпомощност, болест и смърт.

Как да се справим с хипохондрията?    

  1. Спираме да се убеждаваме в съществуването на болестта и започваме да четем литература за хипохондрията, или за работата на тялото и психиката, без да ни мързи.
  2. Спираме да търсим и проверяваме тялото, да ходим по лекари и да правим изследвания.

Можем да си направим график за денят и часът от седмицата, за да проследим, колко пъти правим проверки на тялото. Този мониторинг, ще ни позволи да си дадем сметка колко време губим в тревоги и да си наложим следващата седмица да ги разредим до половина, а по-следващата седмица до една трета…..и така докато постепенно отпаднат поведенията в търсене на сигурност / проверки и изследвания/.

  1. Спираме четенето в интернет за болести и симптоми.
  2. Търсим вътрешният си конфикт. Задаваме си въпроса: От какво в живота ми, аз бягам и намирам спасение в тази болест? Каква е вторичната ми изгода, да съм в това тревожно състояние?

 

Споделяне
0 отговора

Напиши коментар

Искате да се включите в дискусията?
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *