ВИНА – АЗ СЪМ ЛОШ

Още в детството ни, е вменена вината. Когато пораснем и сме възрастни, вината прозира, върху всички наши действия.  Психолозите смятат, че това е една от най-важните причини за формирането на ниско самочувствие и пречка, за щастието и успеха.

Първо, са ни критикували мама, татко и учителката, а когато пораснем, сами започваме да се критикуваме. Понякога детето, започва да демонстрира вината, за да го оставят на мира, като го видят, че страда. По този начин, то възприема, че вината е полезна емоция. Родителите мислят, че щом си виновен, трябва да те накажат. Понесъл си наказанието /напляскали са те, отнели са ти любима играчка, наказали сам в стаята/…и така детето научава, че щом е наказано, значи е Лошо.

Възможно ли е, да отгледаме дете без чувство за вина? ⠀

Чувството за вина, по никакъв начин не допринася, за развитието на детето. Всеки прави грешки, това е съвсем нормално, особено  малкото дете, което изследва, учи, опознава този свят на допир, вкус и миризма, на първо място. Именно, чрез грешките, то развива умения, да живее в този неидеален свят.

Как едно дете, се опитва да се справи с чувството за вина. Детето се опитва, да се отърве от него, но то се вплита в характера му. Детето, започва да бъде удобно, послушно, а родителите му са доволни от това. Вината обаче, го изгаря от вътре, а за да запази идеалният си послушен образ, му се налага да се самонакаже, за да облекчи вътрешното напрежение. Самонаказанието, изпраща до мозъкът,  усещане за облекчение – „наказах се за грешките си“, или просто физическата болка, взима превес над психическата и намалява интензитета и.. Наранява нещо по тялото си, удря се,  изрязва се, изгаря се, извинява се.

Интересното е, че при самонараняване, се освобождават хормони ендорфини. Те се отделят естествено от тялото, по време на физическа травма и могат да намалят болката и да подобрят, емоционалното благосъстояние. Но след като болката отшуми, действието на ендорфините също спира. Съответно, емоционалното страдание се връща, което води до необходимостта, да се повтаря  самонараняването отново и отново. И с течение на времето, това се превръща в навик. В някои случаи, физическата болка помага на човек да се чувства жив. Като, чувствам болка, това означава – „аз съм“, „аз съществувам“.

Често, емоциите ни, са неосъзнати. Вината също, често може да се крие, зад опитите да се доказваме, зад оправданията, зад голямата чувствителност от критика, зад споровете.

Вината и гнева са две сходни емоции. Гнева се изпитва, когато някой друг постъпва по начин, който не е по нашите правила. Вината изпитваме, тогава когато ние, самите нарушаваме нашите правила, които сме получили от детството.

Вината, се потиска от гнева и идва при този, който иска да обвинява другите.

  • Вината е съчетание на страх и автоагресия /човек, наказва сам себе си/.
  • Вината е страх от наказание и самонаказание.
  • Колко, човек се чувства виновен, зависи от неговата съвест.
  • Съвестта се оформя в детството, когато са ни наказвали или поощрявали. Нивото на съвестта, зависи от заложените ни морални ценности. А също и от нашата способност, да се критикуваме.
  • Съвестта и другите емоции, са субективни. Ето например, мама винаги ни учи, да сме честни, но ни се кара, когато кажем на нейната приятелка, че е грозна. Какви послания, даваме на детето за честността, защото не можем да му обясним, кога да каже истината и кога да я замълчи.

Вината, съдържа задължение, оценка и разкаяние. Кога се чувстваме виновни?

  • Когато, крещим на децата или родителите си;
  • Разочароваме себе си, близките, колегите;
  • Грешим;
  • Не оправдаваме очакванията;
  • Мързелуваме;
  • Мислим лошо за другите;
  • Ядосваме се;
  • Изоставяме някого;
  • Причиняваме страдание на другите;
  • Обнадеждаваме;

Как да различаваме реалната вина от невротичната?

Реална вина: Мама напердашва детето си, а после се чувства виновна. Когато имаме реална вина, трябва да търсим кое я провокира. Ако са постоянни ядове към близките, трябва да търсим причината на раздразнението. Причината, често се крие в незадоволени сексуални потребности, липса на подкрепа и самореализация; Рутина – рутината, може да изтормози всеки; Повишени изисквания към околните.

Невротична вина: родителски забрани и предписания. Може да е, незначителна постъпката, а човек се обвинява и измъчва. Невротичната вина-се преработва, на дълбоко ниво на осъзнатост. В такава вина, човек се обвинява, за всички негативни последствия – пример, че съм заразил някой с грип, или съм посъветвал друг, да си купи продукт, към който се е оказал алергичен. При невротичното чувство, ние си създаваме нереален образ за себе си, който все не можем да достигнем. По този начин, каквото и да направим, то няма да е напълно добро и правилно и ние все ще се чувстваме виновни. По тази причина постоянно се опитваме да отговаряме на очакванията на хората, а това не е възможно.При невротичната вина:

  • Разбираш, че не правиш нищо лошо, но се чувстваш виновен;
  • През цялото време се извиняваш;
  • Преследват те аморални и странни мисли;
  • Често изпитваш гняв към хората;
  • Не можеш, да се защитиш и се плашиш от агресията на другите;
  • Лесно, могат да те манипулират през чувството ти на вина;
  • Страхуваш се да покажеш, че си ядосан и за това просто се настройваш по хората, за да си удобен.

Самооценката е пряко свързана с чувството на вина. Не може, човек да има самочувствие, ако постоянно изпитва вина. Различаваме невротично чувство на вина и нормално. Зад страхът да бъдеш ЛОШ, се крият и други страхове

  • Да не те отхвърлят;
  • Да не загубиш някой;
  • Да не направиш грешка;
  • Да не съжаляваш;
  • Да не причиниш болка;

Вътрешният конфликт-това е сблъсъкът между две потребности, всяка от които е важна. Едната от тях, даже може да не е осъзната, защото блокира защитата – чувство на вина. Можеш да се чувстваш често виновен и да не разбираш даже, защо си толкова ЛОШ. Желанията, които са в противоречие с вътрешните ценности и убеждения на човека , предизвикват чувство на ВИНА. Ако между две потребности, има сблъсък и двете са взаимоизключващи се, нервната система изпада в стрес. Тялото започва да реагира със телесни симптоми:

  • Повишено чувство на тревога
  • Болки в тялото / при това то е здраво/
  • Болка в главата
  • Тикове
  • Соматоформна дисфункция⠀

Чувството на вина, може да е силно подтистнато и освен телесните симптоми, панически атаки, страхове можем нищо друго на не усещаме.

Защо, трябва да се научим да признаваме вината си? Когато крием от себе си и от другите вината си, това се отразява лошо на развитието ни бъдеще. Правилно да се отнасяме към грешките си като към уроци. Който не греши, той не работи и не учи. Грешката, ни дава опит и ни развива. Ако човек, осъзнае грешката си и си я признае, той с лекота може да я коригира и да продължи напред, да се развива духовно.

Защо не осъзнаваме грешките си и не се извиняваме за тях? Човек си мисли, че ако ги признае, ще си признае, че е глупав и недодялан. Хората са егоисти и не искат да си признават грешките, за да не се унизят. Егоизма, пречи на човек, да си признае грешките. За да си признае грешките, ще му се наложи, да се издигне на друго стъпало и да се развие, но и да поработи над себе си. Обичаме да признаваме само онези неща, които ни издигат и заради които можем да получим похвали.

Ако не признаваме грешката си, това значи, че по-късно, също ще допускаме същите тези грешки. Тази тежест и този проблем, ще носим и занапред, докато не си научим уроците. Ако си признаем грешките, ще помислим над тях и ще решим какво да променим за да не ги допускаме отново. Ако решим да признаваме вината си, ще станем по силни и успешни. Когато правим това с лекота да признаваме грешките си, ще се развиваме и усъвършенстваме.

Признаването на грешките и много силно и мъдро…точно като в църквата, когато казваме какво сме сбъркали в семейството, работата, близките и се надяваме да ни се опрости и ние да се почувстваме пречистени. А, ако всички свикнем да правим това и в живота, ще ни е много по-лесно.

Когато разбираме грешката си, но всеки път я повтаряме отново и отново…Грешките са ни дадени, за да ни развиват и точно за това ни се дава същата ситуация отново и отново, докато не си научим уроците.

  1. Освобождаване от вината:
  • Бъдете себе си, правете това което ви се иска;
  • Не сте длъжни на никого;
  • Света не е идеален, и да грешиш е нормално; Грешките са уроци;
  • Трябва да се освобождаваме от вината, защото води до депресии и неврози. Дори, ако сме виновни, най-добре да си признаем, няма нищо престъпно в това. Този, който се гневи и потиска вината, да си каже-ще работя върху себе си, допуснах грешка. Да признаем, поне пред себе си, това освобождава голяма енергия и напрежение от тялото.

 

Споделяне