ВИНА – АЗ СЪМ ЛОШ

Ако често спорите, оправдавате се, обяснявате гледната си точка, или прехвърляте отговорността на другите, викате и доказвате правотата си на другите, когато ви сочат грешките – Има много скрита вина във вас!

Емоцията на вината, се потиска от гнева и посещава този, който се опитва да обвинява!

  • Чувството на вина е съчетание на страх и автоагресия /човек наказва сам себе си/ и желание, да се защити от тази автоагресия.
  • Вината е самонаказание и страх от наказание.
  • Пред себе си – аз не съм достатъчно добра
  • Пред другите – не съм направила достатъчно – аз съм лоша

От къде тръгва вината:

  • Детството, разбира се. Първо са ни критикували мама, тати и учителката, а когато порастнем, сами започваме да се критикуваме. Понякога детето, започва да демонстрира вината, за да го оставят на мира, като го видят, че страда. По този начин, детето възприема, че вината е полезна емоция.
  • Чувството на вина, отначало се е показвало през наказанието. Провинил се – наказват те. Родителите мислят, че щом си виновен, трябва да те накажат. Понесъл си наказанието чрез напляскване, оставане сам в стаята, отнемане на нещо любимо…и така детето научава, че щом е наказано, значи е Лошо. Показвай родителя, че е виновно, детето се освобождава от критичните обвиняващи погледи на родителите.
  • Колко човек се чувства виновен, зависи от неговата съвест. Съвестта се оформя в детството, когато са ни наказвали или поощрявали. Нивото на съвестта, зависи от заложените ни морални ценности. А също и от нашата способност да се критикуваме. Когато сме безотговорни гласът на съвестта, се обажда.
  • Съвестта и другите емоции са субективни. Ето например, мама винаги ни учи да сме честни, но ни се кара, когато кажем на нейната приятелка, че е дебела. Какви послания даваме на детето за честността, защото не можем да му обясним, кога да каже истината и кога да я замълчи.

Какво се съдържа във вината?

  • Задължение, оценка, разкаяние;
  • В основата на разкаянието, стои негативното отношение към себе си „Аз съм лош“;
  • Не трябва да крещя, защото детето се стряска и това значи, че съм лоша майка.
  • Не трябва да оставям мъжа си, защото децата ще страдат и това значи че съм лоша майка.

 

Ние сме обречени, да изпитваме вината, така или иначе, но трябва да гледаме градивно  на нея, за да не ни вкара в емоционален срив.

 

  • Кога се чувстваме виновни?
  • Когато крещим на децата или родителите си;
  • Разочароваме себе си, близките, колегите;
  • Грешим;
  • Не оправдаваме очакванията;
  • Мързелуваме;
  • Мислим лошо за другите;
  • Ядосваме се;
  • Изоставяме някого;
  • Причиняваме страдание на другите;
  • Обнадеждаваме;

Как да различаваме реалната вина от невротичната?

За да проработим вината, трябва да разбираме нейния тип.

  1. Реална вина: Мама напердашва детето си, а после се чувства виновна.
  2. Невротична вина – родителски забрани и предписания. Може да е незначителна постъпката, а човек се обвинява и измъчва.

 

  1. В случай с реалната вина, трябва да се намери източника и. Ако са постоянни ядове към близките, трябва да търсим причината на раздразнението. Причината, често се крие в незадоволени сексуални потребности, липса на подкрепа и самореализация; Рутина – рутината, може да изтормози всеки; Повишени изисквания към околните.
  1. Невротическата вина-се преработва на дълбоко ниво на осъзнатост. В такава вина, човек се обвинява, за всички негативни последствия – пример, че съм заразил някой с грип, или съм посъветвал друг, да си купи продукт, към който се е оказал алергичен.
  • Пусковият механизъм на вината, често това са родителските обвинения, където родителите са обвинявали детето без и с причина. Порасналото дете продължава, да говори със вътрешният си родител. Задаваме си въпросите?
  1. Какво ме накара да направя това?
  2. Наистина ли за всичко съм виновна и от мен е зависело всичко?
  3. Действително ли последствията са ужасни?
  4. Или това е навик да катастрофицирам?
  5. Спираме да се обвиняваме без нужда.

Освобождаване от вината:

  1. Бъдете себе си, правете това което ви се иска, не сте длъжни на никого;
  2. Света не е идеален, и да грешиш е нормално;
  3. Винаги проработвайте вината и я пускайте;
  4. Няма нужда от вината, но дългата вина, води до депресия и невроза;
  5. Даже ако сте виновни, признайте си, няма нищо криминално в това, особено важно е да се научи този, който потиска вината и се гневи;
  6. Кажете да виновен съм и ще работя върху себе си;
Споделяне
0 отговора

Напиши коментар

Искате да се включите в дискусията?
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *