Как звучи човек, който се обвинява за състоянието си:
  • Не мога, да си гледам децата;
  • Нищо, не може да ме зарадва;
  • Постоянно се тревожа и живота си минава покрай мен;
  • Не мога, да изпитам нормалните емоции, които имат хората;
  • За нищо не ставам;
  • Не мога, да ида където искам;
  • Не мога, общувам с партньора, както искам;
Невротичното чувство на ВИНА е насочена навътре към нас и ние започваме да се самонаказваме. Започваме да вършим едни и същи саморазрушителни мисли и затъваме в тревожността за дълго.
А още по-лошо, когато обвиняваме другите:
  • Виновни са родителите ми, за това, че така са ме възпитали;
  • -че не ме обичаха и подкрепяха достатъчно;
  • -че позволиха, да имам травми;
  • Виновен е мъжа ми/жена ми, че не ми обръща достатъчно внимание; Не се съобразява с мен…
Когато обвиняваме другите, ние сме в позиция на жертва. Все едно им казваме „Ти, си отговорен за живота ми. От теб зависи всичко. Аз съм слаб, като дете и ти трябва да се погрижиш за мен. Ти си злодей, защото аз не съм щастлив“.
Чувството на вина разрушава.
Невротичната вина, и постоянното самоизяждане, водят след себе си симптомите.
Ако, поемем отговорност за живота си и спрем с излишната вина, ще се доберем до изхода от тревожното си състояние.
Как да стане?
Позволи си, да си лош, глупав, неуспешен…
Нека ти се смеят, присмиват, да те сочат с пръст….да останеш сам на планетата земя 🙂
Я стига! Просто рискувай да си друг и виж какво ще стане.
Имитирай, поне една седмица поведението на човек, който ти е идол за успешен и щастлив живот.
Споделяне