Човек, който се стреми към духовни практики, йога, медитации, молитви, бойни искуства, рейки и тн., но не общува хармонично с търпение и разбирателство и не изгражда стабилни междуличностни връзки и отношения. Такъв човек не е наясно с това кои травми от детството му са го повредили и как му влияят и в настоящето.

 

Нещо повече! Не само не е наясно, а отрича да има такива травми и дори се гневи, когато му кажеш, че ги е заключил в подсъзнанието си, а там са нещата за преработване….Сянката.

 

Този тип духовни хора са навсякъде около нас. Учители, доктори, политици, държавни служители….
Те просто са отрекли нуждата от психологическа работа. И това дисбалансира по много начини животът им, но те се опитват да компенсират с повече и повече пари, власт, нарцисизъм.

 

За разлика от психичните заболявания, нарцисизмът е много по-упорит и труден за лечение, защото неговата основа – чувството за превъзходство на засегнатия, често му пречи да се довери на психотерапевт, смятайки го за нещо по-низшо от себе си.

Самият баща на психоанализата, Зигмунд Фройд, е приемал да лекува всякакви пациенти, с изключение на такива, при които лудостта има нарцистични корени.