Защитните механизми защитават психиката ни и ни помагат по-лесно да се справим със трудните ситуации в живота и с тревожността. При проявлението на защитните механизми реалността  винаги се изкривява и започваме да се самозаблуждаваме. И така….ако разберем защитните механизми, това значи, че сме разбрали как функционира психиката на човека. Понякога защитите са полезни, тъй като ни помагат по-лесно да приемем стреса, но понякога са незрели и могат да бъдат опасни. По-често срещани  защитни механизми:

  1. Отричане

Когато съществува ситуация предизвикваща страх, човек пренебрегва най-заплашителните аспекти и започва да разглежда ситуацията като по-малко заплашителна. Например:1 Човек отказва да приеме реалността на определен факт или преживяване, например казвайки си: „Аз съм просто социален пушач. Не съм зависим от цигарите.“ Например: 2.Жена се развежда, защото мъжа й й изневерява, но тя отрича това – не проявява никаква скръб и гняв, а напротив: говори за бившия си съпруг и се държи така сякаш той все още е настоящ и приема съперницата си за част от семейството. Отричането може да бъде използвано и от жертви на травматични събития и тогава представлява необходим първоначален защитен отговор. В дългосрочен план обаче то може да попречи на преработката на болезнените преживявания с потенциално разрушителни последствия.

  1. Изтласкване

Можем да отстраним от паметта си определено болезнено преживяване от миналото, като например обстоятелствата около автомобилна катастрофа, при която е установено, че сме виновни. Или да „забравим” за нещо неприятно като час при лекар или среща с познат, когото не харесваме. Това е първичният процес, който стартира всички останали психични механизми. Например: След изтласкването може да последва рационализация или проекция.

  1. Регрес

Понякога в критични периоди или ситуации човек се връща обратно към детско състояние на развитие, например към отношения на зависимост към близките. Скриването под одеялото след лош ден е една обичайна реакция. Например: Мъж започва да се държи като дете – проявява инфантилност и зависимост, дори подчинено поведение.

  1. Изместване

Прехвърляме чувства, които биха ни създали проблем (например гняв), далеч от човека, който се явява прицел на нашата ярост, и ги насочваме към по-безобидна жертва.Например: прибираме се след неприятен разговор с шефа и вместо него, ритаме котката.

  1. Проекция

Понякога да разпознаем определено качество в себе си означава да преживеем психична болка. Тогава бихме могли да проектираме нашите чувства на вина, несигурност, омраза и т.н. към други хора или групи от хора, които разглеждаме като глупави и незаслужаващи уважение. В процеса на проектиране бихме могли да ги отчуждим още повече от себе си и по този начин сами да изглеждаме доста глупаво.

  1. Образуване на реакция

Да кажем, че тайно сме прикривали похотливи чувства към някого, от когото трябва да стоим настрана. Не искаме да признаем тези чувства, затова вместо тях изразяваме точно обратното – неприязън и отблъскване. Формиране на поведения и нагласи, които са противоположни на изтласканите. Например: Разведена дама изпитва ревност и омраза към съперницата си и затова проявява много силна загриженост и нежност към нея.

  1. Интелектуализация

Бихме могли да неутрализираме чувствата си на безпокойство, гняв и несигурност по по-безобиден начин от гореописаните. Например, съквартирантът ни започва да се дистанцира. Вместо да се сблъскаме с разочарованието, което чувстваме, изготвяме подробен финансов анализ на това колко можем да си позволим да харчим, ако живеем сами. Не отричаме, че събитието се е случило, но не мислим за неговите емоционални последици. При изпадне в травматична ситуация, започва да се използва прекомерно силно интелекта и разсъдъка с цел да избегне и заглуши емоционалният аспект на ситуацията. Например: „Колкото повече мисля, толкова по-малко чувствам!“

  1. Рационализация

Прилича до известна степен на интелектуализацията, но изисква справянето с негативно поведение от наша страна, вместо да превръщаме болезнена или отрицателна емоция в по-неутрален набор от мисли. По-лесно е да обвиним друг, вместо да останем под прожектора и да почувстваме срам или вина. Например, приписваме избухването си в определена ситуация на външни провокиращи фактори, а не на нашите собствени гневни емоции. Опит да се обяснят (оправдаят) логически (най-вече пред самия себе си) действия, които са извършени поради несъзнавани подбуди. Например: Жена ненавижда своя колежка, защото последната й напомня на майка й. Но тя мисли, че я мрази, защото е неамбициозна, лицемерна, мързелива и т.н.

  1. Сублимация

Тя се развива в продължение на дълъг период от време, понякога като част от професията на човек. Случва се, когато трансформираме нашите конфликтни емоции в продуктивна дейност. Например, възможно е хора, които влизат в сферата на човешките услуги, да помагат на другите, за да се опитват да компенсират трудности, които сами са преживели в ранните си години. Човек превръща своите „забранени“ импулси в някаква социално приемлива и полезна дейност. Това е позитивен и по-желателен, висш защитен механизъм. Например: Садизмът се сублимира в избора на професия: боксьор, хирург и други.

  1. Разцепване

Може да се определи като поляризация на вярвания, представи и емоции за действия, предмети или хора чрез селективно съсредоточаване върху техните положителни или негативни качества. Това често се наблюдава в политиката, спорта, конфликтните отношения, където сме склонни да виждаме другите в черно-бели краски. Хората се стремят да сведат до минимум конфликтите, като не анализират критично представата за себе си и света.

  1. Идеализация

Би могла да означава надценяване на положителните атрибути на човек, обект или идея, и заедно с това подценяване на негативните качества. Често включва проектиране на нашите нужди и желания, например да бъдем в съвършената, безоблачна връзка.

  1. Хумор

Виждайки абсурдния аспект на емоция, събитие или ситуация, човек може да го постави в по-малко застрашаващ контекст и по този начин да разсее безпокойството. Така сме в състояние да споделим и да тестваме своите мисли с другите в по-безопасна и удовлетворителна форма.

Нещата, за които хората се смеят, са грешките и недостатъците им, трудните предизвикателства, социалното положение, сексуалните отношения и смъртта. Всички те изразяват дълбоки човешки тревоги.

13.Отменяне

Действия целящи отменянето на някое зло, което се допуска, че е сторено, като по този начин се елиминира тревожността, породена от първоначалното поведение. Например: Най-напред удряш, а после целува детето си.

14.Психосоциална защита

Екстернализиране на вътрешно-психичните конфликти. Например: На сина се поставят големи изисквания, той е длъжен да замести баща си, да достигне социален престиж, който е бил недостъпен за бащата. Или една майка поощрява децата си към скандал, за да може да ги накаже след това, за да реализира гнева си идващ от нещо друго.

15.Анулиране

Опит да се заглади вината за дадено неприемливо желание или постъпка с помощта на ритуални действия. Например: Жена, изпитваща агресивни чувства към своя съпруг, разглежда сватбената снимка всеки път, когато му се гневи.

16.Изолация

Отделяне на емоцията от подходящото съдържание и по този начин се получава хладнокръвно справяне с теми, които иначе биха били заплашващи или емоционално претоварващи. Например: Бившите съпрузи се налага да комуникират и след раздялата си, по много различни причини и се стараят това да се случва в рамките на добрия тон, въпреки силните негативни емоции, които изпитват.

Кой защитен механизъм е най-адаптивен? По принцип по-„зрелите“ защитни механизми включват интелектуализацията, сублимирането и хумора. Според Джордж Вайлънт – водещ автор в областта, хората, които използват тези защитни механизми по-често от останалите, са склонни да развиват по-добри семейни отношения и професионален живот.

ТРАВМИТЕ, които сме преживяли ни карат да слагаме МАСКИ. Тези травми се формират още в периода на ранното детство, когато се изгражда характерът на човек и в този процес не са задоволени адекватно неговите потребности – от любов, от близост, от общуване, внимание, грижа, топлина

Маската на жертва помага на носещия я да манипулира най-лесно. Под маската на равнодушен и жесток човек може да се крие чувствителна и лесно ранима личност, ако е поставена в  екстремна ситуация да за се прикрие и да не бъде наранена…..

Психотерапията  помага да се махнат маските – доброволно и безболезнено. Защото, когато го прави животът, боли! А той не ги търпи дълго. Все някога ни ги съблича насила!

Според Лиз Бурбо (автор на книгите „Твоето тяло казва: Обичай се“, „Петте травми, които ти пречат да бъдеш себе си“ и др.) всеки човек има една-две от пет травми. Тези травми се формират още в периода на ранното детство, когато се изгражда характерът на човек и в този процес не са задоволени адекватно неговите потребности – от любов, от близост, от общуване, внимание, грижа, топлина…

  1. Първата травма е травмата от ОТХВЪРЛЯНЕ

Появява се още от утробата на майката. Когато детето не са го искали, а майката е заченала случайно. Когато родителят (родителите) са искали момче, а се е родило момиче. Когато човек идва на този свят, без да е била планирана появата му. Също – след аборт.

Когато травмата от ОТХВЪРЛЯНЕ е активирана, ние слагаме маската на БЯГАЩ. Тя ни кара да искаме да избягаме от ситуацията или от човека, с които смятаме, че ще преживеем отхвърляне,  страх от близост, да не се паникьосаме и да се почувстваш безсилни. Тази маска може също така да ни убеди да станем възможно най-невидими, отдръпвайки се в себе си, като не казваме и не правим нищо, което би могло да доведе до отхвърляне от страна на другия. Тази маска ни кара да смятаме, че не сме достатъчно важни, за да заемем своето място, че нямаме правото да съществуваме наравно с другите.

Хората с травма от ОТХВЪРЛЯНЕ:

  • трудно заявяват себе си;
    • трудно казват ИСКАМ;
    • трудно живеят себе си;
    • говорят с извиняващ се тон; притесняват се;
    • заемат малко място; не могат да тежат; физически стегнати слаби сякаш кожата е полепнала в костите.
  • • неуверени са, играят роля на жертви;
    • смятат, че не са достатъчно добри и се самонаказват;
    • носят тъмни дрехи – черни, сиви, да не правят впечатление. Сякаш искат да са незабележими и прозрачни;
    • студени са (т. нар. шизоиден характер), защото всяка проява на обич им носи болка;
    •  имат буден ум, рационални са; пасивни са, не са инициативни и спонтанни;
    • имат изключително богат вътрешен свят, но трудно се свързват с чувствата си;
    • интересуват се от Бог, духовното, абстрактното…

Терапия

  • учат се да бъдат забелязвани – да обличат цветни ярки дрехи; да влизат в шумни компании, в центъра на вниманието; учат се да се смеят, да се забавляват, да танцуват и пеят ;
  • където и да отидат, се учат да искат най-доброто за себе си, най-хубавата маса в ресторанта, най-хубавото момиче в бара…
  • Зад маската им се крие работлив човек, ефикасен, способен да реагира бързо.
  1. Втората травма е травмата от ИЗОСТАВЯНЕ

След раждането на детето. Това са деца на родители, които много работят и оставят детето на грижите на баба, детегледачка или в детската градина. Детето се чувства изоставено и живее с убеждението „Аз преча“.
Когато травмата от ИЗОСТАВЯНЕ е оживена, ние носим маската на ЗАВИСИМ. Тази маска ни кара да станем като малко дете, което има нужда и търси внимание, като плаче или е подчинено на това, което се случва, защото смятаме, че не можем да се справим сами. Тази маска ни кара да правим пируети, за да избегнем да бъдем изоставени или за да получим повече внимание. Може дори да успее да ни убеди да се разболеем или да станем жертва на различни проблеми, за да получим желаната подкрепа и поддръжка.

Хората с травма от ИЗОСТАВЯНЕ

Убедени са, че не трябва никога да обичат (иначе ще ме изоставят и много ще ме боли);
• Това са най-големите артисти (за да задържат вниманието на мама, постоянно играят);
• Те най-често се разболяват – имат болезнена нужда от внимание и смятат, че трябва да го заслужат;
• Най-често саботират връзките си (по-добре те да изоставят партньора си, вместо партньорът им тях);
• Винаги имат варианти – ако решат да напуснат партньора си, преди това, са си осигурили друг;
• Мразят самотата – тя ги убива; Никога не остават без дейност като фон – чатове, телефонни разговори, музика, телевизор.

• Това са хората МАНИПУЛАНТИ № 1;
• Трудно се разделят с хората; вкопчват се в тях (т. нар. орален характер)…

Маската, която си слагат в обществото е на ЗАВИСИМИЯ.

Терапия

  • с „Предавам се!“;
    • с искреност – учат се да са себе си, без маски;
    • учат да развиват моногамност и дълбочина на характера;
    • учат се да са себе си, да споделят за себе си честно и открито;
    • учат се да бъдат сами, да изследват самотата, изолацията и да си бъдат самодостатъчни.

Зад маската им се крие упорит човек, знае какво иска, забавни са, социални, артисти.

  1. Третата травма е травмата от УНИЖЕНИЕ

Свързва се с властно, авторитарно възпитание на детето и се появява след първата година. От детето се иска пълно подчинение и послушание. Майката е студена и много критична.
Когато е пробудена травмата от УНИЖЕНИЕ, ние слагаме маската на МАЗОХИСТ. Тя ни помага да забравим нуждите си, за да можем да мислим само за нуждите на другите, като станем добри, щедри, винаги готов да направим услуга, дори отвъд границите ни. Правим така, че да поемем на своя гръб отговорностите и ангажиментите на тези, които сякаш се затрудняват да изпълняват това, което трябва да правят, и то още преди да са ни помолили да им помогнем. Правим всичко, за да бъдем полезни, и всичкото това, за да не се чувстваме унижени, принизени. По този начин постигаме да не сме свободни, което е много важно за този тип хора. Всеки път, когато действията или постъпките ни са мотивирани от страха да не изпитаме срам от себе си или да не се почувстваме унижени, това е знак, че самонараняваме себе си.

Хората с травма от УНИЖЕНИЕ

Смятат, че са пълен провал – и те, и животът им;
• Смятат, че не могат да се справят;
• Гледат на другите като на по-важни и по-големи от тях, затова никога нищо не отказват, винаги са много усмихнати, угаждат на другите и пренебрегват себе си;
• Не умеят да казват Не, не умеят да се заявяват;
• Не са значими за себе си, пренебрегват собствените си нужди; Страхуват се от свободата.
• Обикновено са по-пълни хора – сякаш с повечето килограми отгоре казват на света – не може да ме нараните… (т. нар. мазохистичен характер).

Маската, която си слагат в обществото е на СПАСИТЕЛ.

Терапия

Учат се да спрат да спасят всички!;
• Да поемат ангажимент само за себе си; Да харесват свободата.
• Да се ангажират за своето собствено щастие!

Зад маската им се крие чувствителен към другите човек, весел, помирител, щедър, с голямо достойнство.

  1. Четвъртата травма е травмата от ПРЕДАТЕЛСТВО

От три до шест години, когато на детето му се дава пълна свобода и няма ясни граници. То расте с убеждението, че всичко му е позволено, интересува се само от собствените си чувства и потъпква чувствата на другите.
Когато преживяваме травмата от ПРЕДАТЕЛСТВО, носим маската на КОНТРОЛИРАЩ, която ни кара да станем недоверчиви, скептични, предпазливи, авторитарни и контролиращи  причината за това са нашите очаквания. Правим всичко, за да покажем, че сме силни и че не се оставяме лесно да ни излъжат или измамят, особено когато носим отговорност за другите. Тази маска ни кара да правим всякакви пируети, за да избегнем загубата на репутацията си, до степен дори да излъжем. Забравяме своите нужди и правим каквото трябва, за да мислят другите, че сме човек, на когото може да се има доверие. Тази маска ни кара също така да си придаваме вид на човек, сигурен в себе си, дори и да нямаме доверие в себе си и да поставяме под въпрос своите решения и действия.

Хората с травма от ПРЕДАТЕЛСТВО?

Тези хора са били свидетели на предателство в дома си – изневери, двойнствен стандарт, лъжи вкъщи;
• Това са много волеви хора,
• Организирани са, контролират всичко;
• Фокусирани са в силата и властта;
• Имат стегнати тела (т. нар. нарцистичен характер).

Маската, която си слагат в обществото е на КОНТРОЛЬОР.

Терапия

С пускане на контрола;
• С „Не зная“, „Не мога!“. Учене на спонтанност.

Зад маската им се крие началник, човек, който бързо взима решения, победител.

  1. Петата травма е травмата от НЕСПРАВЕДЛИВОСТ

След шестата година, когато на детето му се втълпява да бъде перфектно. То расте с убеждението, че ако сгреши, ще бъде наказано. В него стои винаги едно ТРЯБВА!
Когато е отприщена травмата от НЕСПРАВЕДЛИВОСТ, ние слагаме маската на СКОВАН, която прави от нас студен човек, рязък и сух на равнището на тона и на движенията. Също като поведението ни, тялото ти става сковано. Тази маска ни кара да станем и прекален перфекционист и ни принуждава да преживяваме много гняв, нетърпение, критика и нетърпимост по отношение на самите нас. Ставаме много взискателни и не зачитаме границите си. Всеки път, когато се контролираме, сдържаме и сме груби към себе си, това също е знак, че сме сложили маската си на скован. Ние слагаме маска не само всеки път, когато се страхуваме да преживеем дадена травма с някого другиго, но и когато се страхуваме да осъзнаем, че ние самите караме другите да преживяват някаква травма. Следователно винаги постъпваме така, че да бъдем обичани или от страх да не изгубим обичта на другите. Придобиваме поведение, което не съответства на това, което сме. Ставаме някой друг. Тъй като поведението, диктувано от маската, изисква от нас усилия, в резултат на това имаме очаквания спрямо другите.

Хората с травма от НЕСПРАВЕДЛИВОСТ?

Твърде сковани, ригидни;
• децата-отличници;
•при тях, винаги има ред, всичко си е на мястото, никога не закъсняват;
• Не приемат изневяра и най-тежко я преживяват;
• Най-често имат проблеми с оргазма (не могат да се отпускат) – т. нар. ригиден характер.

Маската, която си слагат в обществото е на ПЕРФЕКЦИОНИСТ.

Терапия

С пускане на контрола – новото убеждение е Не бъди перфектна;
• С позволяване на хаос, спонтанност;
• Тези хора се учат да живеят без план, без релси…

Зад маската им се крие творческа личност, с много енергия, подреден човек, по-често нямащ нужда от другите.

МАСКИТЕ СА РЕАКЦИИ НА ЧОВЕК, ВСЛЕДСТВИЕ НА ОТКЛЮЧЕНА ЗАПЛАШВАЩА СИТУАЦИЯ, А НЕ НЕГОВОТО ПОВЕДЕНИЕ!