Не очаквай, че от 1 или 2 срещи ще има  резултати към промяна във основни убеждения, поведение, баланс и спокойствие. За това време се изгражда доверието между нас. Вълшебната пръчица може само да свали напрежението ви към момента, но в перспектива травмата ви ще се отключва всеки път, когато се появи нова заплаха.

Не нося отговорност за живота ти и не мога да свърша цялата работа вместо теб. Трябва да правиш домашни, да се подлагаш на рискове, да съдействаш, да осъзнаваш….Аз само треньорът, а спортистът борещ се за челните места в този живот си ти!

Аз съм твоят терапевт и това се усеща в споделянето, в доверието, в съчувствието, емпатията, връзката на даване и вземане, разбиране и подкрепа, взаимодействие.  Като химията при влюбването. Ако това не се случи, значи не съм човекът аз….има колеги, които ще вибрират по-добре на честотата ти.

Заедно ще работим с тестове, техники за притегляне на доказателстава за и против негативна мисъл или основно убеждение, мисловни експерименти, дишане, хипноза, поведенчески експерименти в защитена среда и не само. Ако мислиш, че през цялото време ще е диалог и ти само ще говориш, споделяш и някой ще те слуша и подкрепя през цялото време-грешиш!

Не всеки път ще си щастлив и доволен от срещите ни. Понякога ще си ми гневен, както когато се ядосваш на родителя си, но това е само поради процеса на осъзнаване, до който се достига чрез съпротивите.

Ще научиш да назоваваш цялата гама от емоции, които изпитваш. Ако на  въпросът: Как си? ; Отговорът е просто: Добре! или Зле! Това означава, че твоята емоционална интелигентност не е достатъчно развита и ти не можеш да се свързваш с чувствата си. Да вземем за пример Любовта! Което значи, че например емоцията Любов, нито можеш да изпиташ истински, нито знаеш какво е. Струва ли си да изживееш живота си без да го разбереш? Може би някога много отдавна си се почуствал отхвърлен от някой от родителите си или не достатъчно добре приет и одобрен, и за да не бъдеш наранен си сложил една маска на Бягащ от емоциите човек. За да не те боли и всеки път се спасяваш, когато дойде момент да обичаш или да бъдеш обичан – бягаш от отношенията. А може би и за това влизаш и излизаш от връзки, защото те е страх от емоцията…..да обичаш!

Има емоции от пъстра гама, които ще се научиш да разпознаваш заедно с мен. Никога не си просто добре или зле. Всяка емоция има своят енергиен заряд. Например: Гнева е с много енергия. Усеща се с прилив на кръв във главата, вдигане на артериалното налягане и прилив на сили. Страхът е с много ниска енергия. На телесно ниво се усеща в стомаха. При продължителен страх, човек няма сили за нищо, само гледа да се добере в леглото и да се скрие от света. Вината също носи слаба енергия. Когато обвинявяш ти даваш отговорността за живота си на някой друг и като че ли му казваш “ Това не зависи от мен, а от теб….давам ти силата си!“ На телесно ниво си отпуснат без тонус, с увиснали рамене и сведена глава. Разпознаването на цялата гама от емоции ще ни направи да се чувстваме истински живи!

Ще можеш да изразяваш чувствата си с думи, за да открием негативните и да ги преработим до полезни за нормален и щастлив живот.

Не е нужно да си луд за да посещаваш психотерапия. Това е привилегия на интелигентните и осъзнати хора, търсещи решение за проблемите си, което да стане чрез професионалист, а не с чаша алкохол, дрога, и тн.

Психотерапията помага да разберем по-добре себе си и другите. Ако нещо в живота ни куца, да направим промените , които ще ни помогнат да станем по-уравновесени, спокойни и осъзнати….щастливи!

Аз също съм човек и си имам моите ситуации, проблеми и личен живот. Не винаги мога да съм на разположение по телефона и по всяко време.

Не винаги те наблюдавам и анализирам. Особено, когато не работя. Аз просто се забавлявам както всички останали. Не мога да надникна в бъдещето ти, защото нямам специални ясновидски дарби.

Ако мислиш, че се влюбваш-грешиш! Това се нарича пренос, защото намираш, разбиране, подкрепа, мотивация, сили….чрез мен в терапията.

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

Любовта е болест според световния здравен класификатор под номер F 63.9. Психическо растройство, което причинява натpапчиви миcли, pезки cмени на настроението, самосъжаление, бъpзи изменения в артериалното налягане, безсъние, безразсъдно импулсивно поведение. Любовта е зависимост класирана в F 63 наред с хазарт, клептомания и алкохолизъм.

Нивото на адреналин (хормон на стреса) е 10 пъти по-високо от нормалното и е като при силен стрес, а нивото на серотонина (хормон на щастието) e с 40% по-ниско от нормалното, като при ОКР (тежко псих. растройство).

След раздяла и прекъсване на контакта с любимия човек, рязко намалява производството на окситоцин (хормона на любовта и щастието), в човешкия организъм, за това се появява апатия, недостиг на сили…депресия.

Когато влюбените видят снимката на човека, когото обичат или чуят гласът му в мозъкът му се активират области, като при наркозависими при мисълта за наркотици. По тази причина при лечението на зависимите в наркокомуните подписват декларации, че няма да се влюбват и да влизат във връзки,  докато тече лечението им, за да не заместят едната зависимост с друга, като променят биохимията на мозъка си.

Иследванията показват, че организма има способност да се самолекува в рамките на 1 до 4 години. При опити с електромагнитен резонанс се установява, че с течение на времето ефектите намаляват. Причината е разпад на химичните съединения, които активират невроните, човек изпитва чувство на липса като глад и жажда, губи химическата привързаност към обекта на влюбването си, но не и към любовта!

И какво излиза накрая: Човек влюбил се веднъж, винаги ще иска да се разболее отново!

Причината за емоционалната зависимост идва от детството. Ако потребността на човек от любов, грижа и внимание не бъде удовлетворена още в тази възраст, той така и няма да успее да се отдели психически от родителите си и ще се стреми към непълноценни отношения и в бъдеще с другите хора.

Игричките на Егото, което търси друг човек да запълни празнината в себеусещането и временно да задоволи тази потребност, изглеждат почти като спасение.

В действителност ние не се влюбваме в другия, а в самите себе си. Бързо проектираме нашите мечти върху партньора си, идеализираме го под влиянието на примери от детството, предишни връзки, филми, генетичното ни наследство.

Хммм…. на секса тука ли му беше мястото да се спомене?!  :)

И когато от нея заболи, това е началото…..

1. Имам страх от пътуване с колата извън града. Направо изпадам в нервна криза. Преди да тръгнем за почивка или когато ще пътуваме до провинцията. Споделям го и с близки хора, че все си мисля,че в минал живот съм загинала при катастрофа. Страх ме е и от неизлечима болест на мен или близките ми. Направо се побърквам от страх, а знам, че не е хубаво така. Постоянно ровя и чета из нета за подобни симптоми и това ме побърква още повече.
2. Обиколих всякакви лекари, невролози и др. Направих си всякакви изследвания-магнитни резонанси, кръвни картини, кардиограми, ехографи, разни изследвания с електронни емпулси и много други..и всички бяха в норма! Напълно здрава! А аз не виждах добре, треперех, имах болки по цялото тяло, схващания и др. Накрая лекарите ми казаха да посетя психолог и не е срамно,на всеки може да се случи
3. Постоянно се самонаблюдавам, не се храня в ресторант за да не получа натравяне и усещам как гърлото ми се подува и се задушавам. Плача по цял ден и не мога да се радвам на нищо. Постоянно съм неспокойна.
4. Изпитвам страх, когато се возя в автобус, даже и градски. Цяло изпитание е за мен всеки ден да отида на работа и после да се прибера. Има дни, в които се чувствам добре и този страх не се появява, но в други още от сутринта, още от преди да съм излязла от дома, знам че ме чака кошмар. Аз долу-горе се сещам кога и защо се появи този страх, но все още не мога да си обясня как му позволих да се задържи.
Поведение:
 Всичко осъзнавам, но не знам как да се справя. Полагам много усилия, старая се…..
 Имам сърцебиене, изтръпване, треперене
 Губя концентрация, разсейвам се
 Постоянно проверявам
 Най-накрая ще спра и да излизам вече от вкъщи, там ми е най-безопасно, а защо да не напусна и работата си….
Хапчетата не са опция, поне не веднага. Само в краен вариант и то не като основна терапия, а като патерица в случай, че нещата напредват бавно.
Какво правим:
1. Откриваме първопричината за страха. Кога се отключва фобията? Фобията не е болест – тя е синдром, който може да се развие самостоятелно както след уплаха или някакво сътресение, така и след психично заболяване (депресия, маниакално-депресивна психоза).
2. Биопсихосоциален подход – проверка дали всичко е наред със здравето (класически изследвания назначени от лекар); анализ на душевността и самата личност, чрез разговори за ранния опит; анализ на социалният живот, отношения, реализация;
3. Хипноза или с помощта на автогенния тренинг.
4. Десенсибилизация – постепенно свикване на човека със ситуацията, в която възниква страхът. Например при страх от пътуване с автобус – всеки ден се ходи до спирката за убеждение, че няма опасност. Овладяно разхождането до спирката, се започва возене в автобус само до първата спирка и слизане….

Когато ги преглъщаме и не ги изразяваме, те не се губят, те потъват в нашето подсъзнание. Там изтикваме емоциите, които смятаме за неприемливи, срамни и колкото са по-силни те, толкова са по пагубни последствията за нас след време….и то след не много дълго време.
Във всички чувства и емоции вибрира енергия – психична енергия.
Гнева, омразата, ревността съдържа мощен енергиен заряд. Физическата сила на гневният човек е в пъти по-голяма от тази на същият, когато не е ядосан. Хормоните преобладаващи в тялото са хормоните на стреса – адреналин, норадреналин и кортизол. Задържаната агресия води до физическите болести – засилва се риска от инфаркт, язва; камъни в бъбреците или жлъчката; туморни клетки, автоимунни заболявания, проблеми със зъбите, високо кръвно налягане, стомашно-чревни или ендокринни проблеми, алергии, наднормено тегло.
Вината, срамът и страхът са с много ниска енергетика и са разрушителни за личността. В крайните си варианти могат да докарат човек до хронична умора, депресия и невъзможност да стане от леглото, да измие чиниите, да се изкъпе…
Безопасни начини за сваляне на напрежението са комплексни:
1. Споделяне с приятели и търсене на подкрепа;
2. Спорт до изпотяване всеки ден;
3. Добър сън;
4. Хубав секс;
5. Хипноза;
6. И не на последно място – психотерапия, където е работа с преработката на мисловните грешки/когнитивните изкривявания/бъговете/, които идват вследствие на убежденията ни, които вече не са адаптивни и преработката им, до здрава алтернатива.

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

Личната значимост или — да приемаш нещата лично — е върховната проява на егоизма, тъй като смятаме, че всичко е свързано с нашето „аз“. По време на опитомяването си, ние се научаваме, да приемаме всичко лично. Смятаме, че сме отговорни за всичко. Аз, аз, аз, винаги аз!

Трябва да осъзнаем, обаче, че другите хора, не правят нищо заради нас. Правят го заради себе си. Всеки, живее в собствения си филм, който е съвсем различен от нашия. Когато приемаме нещо лично, ние смятаме, че другите знаят какво има в нашия свят и се опитваме да проектираме своя свят, върху техния.

Дори когато, нещата наистина изглеждат лични, дори когато другите открито ви оскърбяват, това пак няма нищо общо с вас. Позицията им е плод на начина, по който са били програмирани, по време на тяхното възпитание в детството им.

Ако, някой изрази мнението си и ви каже: „Много си дебел“, не го приемайте лично, защото истината е, че този човек се опитва да се справи със собствените си чувства, убеждения или мнения. Насочва към вас, отровата си и ако приемете, забележката му лично, вие взимате тази отрова и тя става ваша.

Приемайки целия емоционален боклук и той става ваш. Ако не приемете нещата лично, вие сте имунизирани насред самия ад. Когато приемате нещата лично, вие се чувствате засегнати и реакцията ви е, да защитите убежденията си и да създавате конфликти.

Каквото и да мислят хората, каквото и да чувстват, това си е техен проблем, а не мой. Така виждат света. Не е нищо лично, защото се занимавате със себе си, не с теб. Хората, имат свое мнение в съгласие със своята система от вярвания, така че онова, което мислят, всъщност не се отнася до теб, а до самите тях.

Например:

  • Ние не планираме бременност и дете, заради самото дете. Раждаме дете, защото то ще ни направи щастливи. Т.е правим го заради себе си.
  • Бабата, която се смята, че обича внучето си повече дори от родителите му, отдава цялото си време за него. Тя става рано, готви, пере, извежда го, учи с него. Разбира се, тя твърди, че прави всичко това, само защото го обича безкрайно. Всъщност обаче, тя прави всичко това заради себе си. Без това внуче, тя щеше да е ненужна. Не работи, не се развива, в живота и няма друг смисъл. Само чрез внучето, тя усмисля живота си и се чувства, потребна и нужна.

Виждането ви за този филм е в съгласие със споразуменията, които сте сключили с живота. Гледната ви точка е нещо лично ваше. Тази истина не е на някой друг, тя е ваша. Следователно, ако ти се ядосат, ти знаеш, че те се оправят със самите тях. Ти си само претекст да се ядосат. Ако се ядосваш, значи се страхуваш, че няма да се справиш с нещо. Ако не се страхуваш, няма начин да се ядосаш. Ако не се боиш, няма начин да ме мразиш. Ако не се боите, няма начин да ревнуваш или тъжен.

Ние никога не сме отговорни за постъпките на другите; отговорни сте само за собствените си постъпки. Когато наистина го разберем и откажем да приемате нещата лично, приказките или постъпки на другите няма да ни нараняват.

„Четирите споразумения“ Мигел Руиз

Защо не се чустваме О.К. тук и сега? Защото най-често детските ни преживявания пораждат основни убеждения, които приемаме за истина, но те реално не са, така че искривяват мисленето ни. Искривените мисли – са грешки/бъгове…които пораждат кофти емоции – гняв, страх, яд, завист, омраза и тн. Всяка наша мисъл, поражда емоция. Какво трябва да правим – да спрем да мислим ли?! Не, разбира се. Като за начало, нека сме наясно с най-честите грешки в мисълтта.
1.Четене на мисли….. „Аз си мисля, че ти си мислиш…“ ;
2.Психически филтър…..“Фокусирам се върху негативните неща“;
3.Всичко или нищо….“ Черно бяло мислене“;
4.Свръхгенерализация…“Едно събитие, говори за целия ни живот“;
5.Персонализация…“Един човек поема цялата отговорност за всички събития на света“;
6.Мисълта – трябва….“Всичко на всяка цена“;
7.Емоционално разсъждение…“Мислите отразяват факти“;
8.Етикетиране….“ Всички мъже са задници“!