Страховете могат да бъдат най-различни. Те са рационални /логични/ и ирационални страхове. Ирационалните страхове са фобиите / паяци, тъмно, дълбоко, високо, тясно и тн. Рационалните страхове са тези, които имат логическо обяснение и на практика да се изброят е трудно, а  причините за възникването им, може да са всякакви.

 

Пример:

Родовата травма. Това е травмата, която бебето може да получи по време на раждането си. Тя може да бъда причината за бъдеща клаустрофобия или страх от тъмното.

Травмата от загуба на близък човек. Човекът преживял такава травма, може да започне да избягва отношения от страх да не ги загуби впоследствие – страх от обвързване.

 

Какво е това страх и какви са неговите причини?

Всичко което се случва в живота на човек се записва в неговото подсъзнание. Подсъзнанието е хард диска на човешката памет. Там се съхранява абсолютно всичко до най-малката подробност. Запомнил си, без да знаеш това, сутринта на 04.05.2015 г. отивайки за работа, как е притичала катеричка и е пресекла алеята. Съзнанието пресява цялата информация, която постъпва за да може да използва само тази, която му трябва, а останалата избутва в подсъзнанието.

Човекът се движи от подсъзнанието си. Ако твърдият диск на компютъра не е замърсен от сбъркани програми, човек живее леко. Той не е подвластен на депресии, не страда от чувство на вина и неудовлетвореност от живота. Но не всеки може да се похвали с мощна антивирусна защита. Всички разрушителни моменти, водят до страдания и човек не може да разбере, кои точно проглами от миналото му влияят.

Страховете най-често са несъзнателни. Не си даваме сметка защо се страхуваме. Например, когато човек се страхува от кучета, значи е имал в миналото уплаха или нападение от куче. Не всички страхове обаче можем да си обясним от къде започват. Как да си обясним например страхът от микроби?

 

В реалността страховете ни пречат да живеем пълноценно.

 

Предложения как да се справим със страховете:

 

Първо – да осъзнаем, че страхът е част от нас, но тази част взима връх над разума. Можем да си обясним, че страхът от паяци е абсурден, но какво от това?

Важно е да разберем, че страхът е една емоция, както радостта например. Затова основната борба със страховете, ще се свързва и с работата с други емоции.

Второ –  трябва да решим за себе си, наистина ли сме готови да се освободим от този страх. Може би ни е страх? :) Най-страшното е да останем сами със страха. Всеки знае, че за да се научим да плуваме, трябва да плуваме. Накратко да поемем риск да се изправим срещу страхът си. Това не значи да се оставим да ни полазят 5 паяка наведнъж разбира се. Изисква се по-задълбочена работа.

 

Практика за справяне със страховете:

  • Вземи лист, химикалка и запалка.
  • Затвори очи и се съсредоточи върху страхът си. Спомни си, кое го предизвиква. Почувствай го. Когато го усетиш, дай му име. Така ще започнеш да го управляваш.
  • Отвори очи. Поеми дълбоко въздух и напиши на листа името, което му даде. Вживей се в процеса.
  • Може да забележиш чуство на агресия, гняв. Скъсай листчето на малки парчета. Продължавай да късаш, докато не получиш облекчение и когато се поуспокоиш – изгори парченцата. Най-добре наблюдавай как горят и изгарят – страховете.

 

Друга техника, която е подходяща за хората с творчески интереси. Същата като гореописаната, с тази разлика, че рисуваш страхът. Даваш му форма. Как изглежда той? Колко е голям? Какъв цвят има? Има ли лице? …..

 

Повтаряш тази техника, толкова пъти, колкото е нужно. Докато не почувстваш освобождение от фобията. За всеки е различно.

 

В допълнение със тази практика, която е подходяща за домашно в терапевтичният процес, заедно ще назначим ситуации, наречени поведенчески експерименти в които да се срещнем очи в очи със страхът си. Това ще става естествено постепенно и всичко ще започне още от кабинета – в защитена среда.

 

 

 

 

 

 Повечето хора са възпитавани с идеята, че близките хора трябва да се разбират взаимно на интуитивно ниво. Когато очакванията ни към партньора не са изпълнени, започваме да се съмняваме в идеалността на връзката.

Причината за много конфликти са завишените изисквания към партньора!

Как разпознаем тези изисквания, дали са адекватни?

Когато чувстваме недоволството от партньора, си задаваме въпросът „Може би, всичко не е толкова лошо и аз просто искам прекалено много от партньора си?“ В хода на терапията, ние често изследваме този въпрос, а отговорът ни помага да разберем от къде идват конфликтите и какво трябва да направим – да поработим над себе си, или да приключим с тези отношения.

Тези 3 стъпки, които помагат да се ориентираме и да разберем дали са адекватни нашите очаквания, които имаме към партньора си.

Стъпка 1. Анализирайте ситуациите, в които най-често попадате в конфликти.

Мъжът се прибира вкъщи след тежкият работен ден и мечтае да си почине. Жената, която цял ден е стояла вкъщи с детето си, се втурва да посрещне съпруга си и да получи вниманието, което и е липсвало през деня. Подава му да погледа детето, защото цял ден тя го е гледала, а също смята, че то трябва да прекарва време и татко си. Мъжът без сили иска да се скрие само да почине. Започва да прекарва все по-дълго време в тоалетната с телефонът си и в банята. Сяда на компютърът си отворил една бира и се надява на блаженна тишина. Жената невротизирана, нещастна, недоволна и отчаяна от живота, започва да си мисли каква грешка е направила при избора си на партньор. Комуникацията става нажежена. Жената крещи на мъжа си, че го няма никога, а мъжът е недоволен, че жена му не оценява усилията му да осигури семейството.

Познахте ли себе си? Искате партньорът ви да ви разбира без думи, разстройвате се и се гневите. На пръв поглед всичко е наред в тази двойка, но има над какво да се поработи.  Тренирайте да казвате, какви са вашите потребности.

Понякога ни се иска нашият партньор да чете мислите ни и да отгатва желанията ни „Ние се разбираме един друг без думи“ – сякаш това е истинското определение за любов. Този начин за общуване съществува само между бебето и майка му, защото наистина се налага да се разбират без думи.

Създателят на Когнитивно поведенческата терапия при двойки и семейства Франк Датильо, споменава, че в отношенията си ние често се опитваме да получим ту любов, ту грижа, които не сме получили в детството си от родителите си. Тогава ние започваме да предявяваме към партньора си изисквания като към родител.

Ако партньорът не ги изпълни, ние изпитваме раздразнение и разочарование.

Най-добрият начин в този случай е да се учим да осъзнаваме желанията и потребностите си и направо да ги казваме на партньора. Също така да осъзнаваме, че не абсолютно всички потребности незабавно могат за бъдат удовлетворени.

Стъпка 2 Изследвайте очакванията от партньора си

Жената смята, че на мъжът и му липсва инициатива. Тя често предлага да се направят ремонти, малко идеи има как да си прекарват свободното време заедно и от 5 години стои на една и съща работа без развитие. Тя всъщност поредством него не се чувства важна и значима в обществото и сред обкръжението си.

Ние искаме човекът до нас да запълни дефицитът, който усещаме в себе си!

Изпитвайки такива чувства ние искаме от партньорът ни да ни направи по-умни, по-активни и сме склонни да го виним, че това не се случва. Сякаш проблема не е в него, а в нас. Ние имаме нужда да се развивате и израствате със собствени сили. Често искаме човека до нас да ни изпълни дефицита, който усещаме в себе си. Не взимаме отговорност да тръгнем напред, защото чувстваме тревога и съмнение в себе си. Вместо да променяме другия човек, можем да го поддържаме в собственото му развитие.

Стъпка 3. Помислете за вашите представи за брака

Жената си спомня колко дълго се е приготвяла за рожденният ден на мъжа си.Поканила е роднините. Подредила е масата. Мъжът обаче не се зарадва, защото иска да отиде на бар с приятели. Той има съвсем друга представа за празника си. Жената се обижда и започва да се замисля за съвместимостта на двойката. В терапията се разбира, че тази двойка не се познават много добре един друг, защото нямат навика да обсъждат решенията си. Често се опират на представата си за партньора без да се опитват да го опознаят в крайна сметка.

Първата ни реакция в различията е разочарование и тревога и има три варианта на развитие на тези събития:

  • игнорираме различията
  • опитваме се да променим партньора
  • учим се да се договаряме

Последния вариант е най-продуктивен!

Добрата новина – Ако се познахте в една от трите стъпки, то вашите отношения не са базнадеждни!

В семейната терапия ви очаква осъзнаване на потребностите, тренировка за преговори и очаквания за договаряне. Това ще ви помогне да избегнете негативните емоции – разочарования и гняв и ще получите повече удоволствие от общуването с партньора.

 

 

Внушенията навлизат в нас, когато изпаднем в хипнотичен транс, а това се случва всеки ден.  

Когато опитен манипулатор започне да разговаря с нас, неговата цел е да ни въведе в транс и да ни внуши идеите си.

Как да разберем, че влизаме в транс? Когато слушаме събеседника да говори, в главата ни нахлуват спомени, картинки. Може даже да си спомним сцена от интересен филм, който сме гледали.  Ако сега в този момент се сещаш за някаква картинка от миналото, то ти си в вече транс, дори в момента. Когато сме в транс, съзнанието ни пропуска без никакъв филтър информацията, която постъпва от вън. За това първата ни задача е да се фокусираме върху събеседника. Манипулаторът говори много, изникват спомени и картинки, но той обикновено има цел, той иска нещо да постигне с внушението и с разговора.

За да се защитим в главата ни винаги трябва да стои въпросът „Какво той иска от мен?“ , „Каква е целта?“. Когато забележим какво иска, можем да се защитим, като подложим под съмнение добрите му намерения.

На влиянието са подвластни всички без оглед на пол и раса. Всяка наша комуникация е свързана с манипулация. Винаги нещо искаме. Да породим емоция, или мисъл, настроение. Влиянието не е задължително да е лошо, може то да е добро и да ни повдигне духа.

На кой може да се влияе по-лесно?  Хората по-доверчивите са склонни на такива влияния, както и хората със богата фантазия, които постоянно живеят в спомените, мечтите и илюзиите си.

Кога най-лесно проникват внушенията? Когато човек не може да приеме дадена информация, защото тя предизвиква страх/шок. Тогава неговото съзнание в момента не може да се справи и включва защитен психичен механизъм, който изтласква новата информация във безсъзнателното. В безсъзнателното няма критичност и всичко се прима такова, каквото постъпва и се запечатва като истина.

Телевизията ни вкарва в хипноза

Как ни хипнотизират медиите? Никога не заспивайте на телевизор! Много е вредно. В момента в който заспите – заспива съзнанието, но подсъзнанието не спи и когато се излъчи реклама, цялата информация прониква и мозъкът ни не може да я контролира. Когато се наложи после да пазаруваме или да гласуваме, ние вече имаме програма закодирана в мозъкът ни и я изпълняваме безусловно.

Внушенията проникват най-лесно, когато се страхуваме!

„В Италия умират хиляди хора; Грипа убива; Умират хора; Болниците издишат; биологична война“.  Страх, паника, вцепенение. Транса е готов –  внушението  те кара изпълняваш безусловно изискванията за безопасност, но също те парализира за работа и развитие. Разумът е замъглен и способността му за анализ и рационални преценки също – резултата е снижен имунитет!

                                                   

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

Какво е нежеланието или неумението да се анализира обективно информация – инат, перчене или неразбиране ….

Реакциите на хората в няколко групи :

В първата група хората изпадат в паника и активно публикуват или споделят всичко свързано със заплаха за здравето и живота. Много от тези хора не просто изпадат в паника на уединеното място където са, но дълбоко в себе си се чудят как ще продължат да живеят изобщо по нататък.

Във втората група хората мислят, че заплахата е далече от тях и няма как да се заразят, след като не са били в чужбина и не са се срещали с хора върнали се от път. На тях не може да им се случи, но ако все пак – божа работа!

Третата група изобщо не приемат постъпващата информация сериозно. Правят се, че нищо не се случва и не спазват мерките за сигурност. Разхождат се спокойно и се срещат с други хора, не поддържат хигиената на измиване на ръцете, не спазват дистанция. Не си дават сметка, че носят опасност за другите хора, като вирусоносители, или като приносители на паника/притеснение в останалите.

Четвъртата група са тези, които стоят и защитават закона и мерките за сигурност. Грижат се за безопасността на всички и за себе си.  Те съблюдават дали се спазват правилата и са активни. Афишират, пишат, публикуват и умоляват другите да проявят съвест.

Петата група са собствениците на малкият и среден бизнес или въвлечените в управлението на бизнес хора. Нямат нито време, нито възможност да помислят за себе си. Втурват да спасяват бизнеса и да запазват хората работещи в него.

И последната група са хора, които разбират опасността и сериозността на положението, бързо намират решение и преустройват работата си и процесите, които управляват – хората с добра интуиция .

 

Когато се учим да плуваме е безполезно да се съпротивляваме на водата, защото губим сили и ще потънем. За да се научим да плуваме, трябва да се отпуснем спокойно над водата и да я оставим да ни носи. Само в това състояние можем да правим движения и да плуваме!

 

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт