Ако  дълго време не сте удовлетворени от живота си, от това, което правите и от това, което постигате, значи лъжете себе си и не правите, това, което искате. Правите това, което иска някой друг, но не вие.

Пиша тази статийка, подтикната от постовете, които срещам все по-често в новините във Фб. Обикновенно снимките са, на жени с белези от раждане чрез цезарово сечение, а посланията са наистина трогателни. Всички те гласят, че трябва да знаем мъките, които майка ни е преживяла, при раждането и да сме благодарни. Жертвите, които прави майката, заради нас, трябва да се помнят. Та нали тя е развалила кожата си, фигурата си. Да не говорим, че е дала най-хубавите си години, за да ни отгледа…

Смятам, че излишно се вменява чувство на дълг и вина в децата. Та нали ние сме пожелали да ги имаме. Те идват за да ни осмислят живота и да ни радват. Когато  ги планираме, ние мислим за себе си. Колко щастливи ще бъдем, когато дойде едно детенце в живота ни. На практика, това правим за себе си, а не за самото дете. То си идва невинно, поканено от нас и отговорността си е изцяло наша, за това колко ще пълнеем, колко ще е трудно раждането и тн.

Обичам да казвам на децата си, колко радост са ми донесли и да им благодаря, че са ме избрали за тяхна майка, именно мен. Често разказвам на дъщеря ми, че раждането и беше незабравимо. Едно от най-хубавите събития в живота ми.

Вменяването на детето, че идва на този свят с трудности, може да му нанесе вреда, ето как:

Типичен случай на успешен човек, завършил образование и работещ по професията си. Израствайки в кариерата и постигайки резултати, но не се чувства щастлив. Чуди се какво става и защо успява, но не се радва на резултатите си. Оплаква се от лош нощен сън, напрежение, паник атаки и страх за здравето си. Най-големият страх е да не е безпомощен, слаб, болен. В резултат на вътрешната му борба се появяват тревожни, натрапливи мисли, съмнения и вътрешно напрежение.

Ако не сте щастлив, само се залъгвате. Вие не задоволявате ваши потребности, а тези на мама/тати.⠀
Когато нашата цел, предизвиква чувство на удовлетворение в нас, това означава, че именно нашата потребност е била задоволена.

Когато нашата цел НЕ предизвиква, удовлетворение в нас, това означава, че задоволяваме нечия чужда потребност /на родителя например/.  ⠀

Кое ни кара, да вървим срещу себе си? Стремежът да:

  • оправдаем родителските очаквания
  • получим одобрение
  • докажем, че сме достойни за любов ⠀

А когато мама ни вменява вина постоянно, защото е имала тежко раждане, не е спала по нощите да ни гледа, дала ни е най-добрите си години, работила е на две места за да не ни липсва нищо….

Страхуваме се да не я нараним. Трябва да сме и длъжни цял живот за жертвите и започваме да задоволяваме нейните потребности. Да сбъднем мечтите и какви да бъдем – лекар, адвокат, банкер, инженер…а ние искаме ли това? Ако не – идва неврозата.

 

 

Вътрешният глас може да е силен, тих, убедителен или да е някъде във фона – това е нашият вътрешен гид, който влияе на настроението ни.

Хората постоянно водим диалози със себе си. В тях ние получаваме съвети, обмисляме стратегии за действие, даваме си оценки или команди.

От  къде идват вътрешните гласове?

Взимаме ги от детството. Това са нашите родители, учители, братя, сестри, баби и   дядовци.

Например, вътрешният глас на нашият учител, може да ни каже какво да правим, когато сме уплашени, сърдити или тъжни. Можем да чуем гласа на учителя между емоцията и поведението си. Може да ни каже да избягаме, да ударим някой, или да си дадем вид, че нищо не е станало.

            Ако разгледаме обсесивно компулсивно разстройство/ОКР, където човек избягва острите предмети като ножове, вилици и др. за да не нарани с тях близките си. Точно вътрешният глас, казва да не се прави това. Това е вътрешната цензура, която не позволява на човека да реализира мислите си. Ето защо вътрешният глас не е повод за тревога, защото всички го имаме в съзнанието си.

  • Вътрешният ни глас, може да е доста противен. Може и така да  се случи. Ако майка ни е била критична и е повтаряла, че не ставаме за нищо, че сме глупави, че другите се справят по-добре от нас
  • Вътрешният ни глас може да е прекалено добър. Може да казва, че всичко, което се случва с нас, не е по наша вина

 Ако се вслушаме в своя вътрешен глас, ние можем да открием, някои наши убеждения добити в детството, които ни пречат да функционираме добре в настоящето. Просто трябва да се вслушаме и ако гласът ни казва, че не ставаме за нищо например, е добре да тестваме това твърдение. Най-вероятно, то ни спъва в настоящето да се развиваме. Формира ниско самочувствие. В този случай е полезно да си дадем сметка за всички постижения, които имаме в живота. Да ги напишем на лист. И да преработим грешното вярване за себе си.

Ако сме малко по-осъзнати, можем да открием нашите убеждения в диалозите в главата ни и да ги тестваме.

  • Първо чуваме диалога в главата си;
  • После го записваме;
  • Разбиваме детайлно на части;
  • Ако установим, че гласът е прекалено критичен, е време да го изгоним и на негово място да поканим друг. Такъв, който ни поощрява! Познавахме такъв човек, нали…

 

Според Ерик Берн, вътрешните ни гласове, могат да бъдат около 5.

17.06.2016 г. — Структурният анализ на личността на Ерик Берн

 

В книгата си Джим Лоулес, предлага да гледаме на страховете си като на тигър, който ръмжи, когато ние искаме, да кажем нещо необичайно, да рискуваме, или да влезем в приключение.

Той създава 10 правила, с който да укротим вътрешния си тигър:

  1. Не планирай промяна, а започвай да я случваш.
  2. Променяй възгледи и убеждения, които ти пречат, да действаш.
  3. Взимайте решение и поемай отговорност за тях, всеки ден. Като лидер.
  4. Стани стопанин на гласът в главата си. Управлявай диалогът в главата си.
  5. Не се страхувай да искаш помощ.
  6. Винаги върви по своя път.
  7. Всеки ден прави нещо, което те плаши.
  8. Управлявай разумно времето си.
  9. Планирай задължително.
  10. Никога не захвърляй започнатото.

 

Някои хора, за целия си живот са изпитали 2-3 паник атака/ПА. Други ги изживяват постоянно ден, след ден в омагьосан кръг, формиращ паническо разстройство.

Пристъпите на ПА, приличат на гоненица. Ако анализираш, кое ги поражда, можеш да започнеш, сам да ги предизвикваш и да им се наслаждаваш, така и ще изчезнат.

Как, работи нашата вегетативна нервна система? Тя координира, работата на органите, така, че те да могат да функционират при дадени условия в определен момент. Например в ситуация на стрес.

Ситуация на стрес, е всяка ситуация в която, човек се плаши и има мисъл за опасност:

  • Ситуация – мисъл 
  • Изпити – ще ме скъсат;
  • Кола – ще ме блъсне;
  • Шофиране – аз ще блъсна някой;
  • Детето отива на градина – ще се разболее;
  • Боли ме главата днес – имам тумор в мозъкът;
  • Отивам да пазарувам – ще ми стане лошо;
  • Мъжът ми закъснява от работа – има си любовница;
  • Сънувал съм кошмар – ще се случи пророчеството;
  • Някой заговаря за болести – и аз съм болен;
  • Мисля си често за болести – най-накрая наистина ще се разболея…

В стресова ситуация организмът, започва да реагира. В кръвта се разлива адреналин, който ни подготвя за борба или бягство. Разширяват се зениците ни, бие сърцето, стягат се мускулите, за да може организмът, да се приготви за бой или бягство. Именно така, се появяват и други симптоми заедно или всеки от тях по-отделно

  • стягане в гърдите;
  • задуха;
  • врата се стяга отзад;
  • сърцебиене;
  • почервеняване на бузите;
  • замайване;
  • отмаляване;
  • треперене;
  • не можем да си намерим място;
  • не можем да стоим на едно място;
  • мухички пред очите;
  • дереализация/деперсонализация – аз съм странен, светът не е реален някак;

Стресовата ситуация, съвсем не е задължително да е опасна за живота. Даже в съвременният живот, ние рядко попадаме в ситуации на истинска опасност –  не ни се изпречва лъв. Студентските изпити например, предизвикват същите процеси в тялото ни.

За нашата вегетативна нервна система, няма значение, дали улицата, автобусът, ескалаторът, паркингът, са опасни, или не са. Веднага щом в мозъкът, влезе мисъл, че съм сам, на вън и може да ми стане лошо, започва много интензивно преживяване, до загуба на контрол. Тогава вегетативната нервна система, включва защитна програма за съхранение.

Защитната програма –  адреналин, мобилизация на тялото, симптоми.

Формира се устойчив условен рефлекс, защото мозъкът е запомнил местата, където сме се чувствали зле / магазин, улица, метро, в колата, сам вкъщи …/ и включва мисъл – Пак ще ми стане зле. Включена мисълтта, включва страх и адреналин и се започват симптомите.

  • За да се справим сами е нужно да:
  1. Анализираме нашите ПА. Кога започват? Как свършват? За целта, правим:
  2. списък със страховете си / здравето, живота, близките, за социално опозоряване, за навреждане…/
  3. списък с поведението /отбягвам да – шофирам, седя сама, да излизам, пия хапче, да се возя в асансьор…/
  4. Когато започне ПА, да се смеем над страха, като го преувеличим до абсурдност във въображението си. Пример: Толкова силно да треперя, още по силно; още по-силно да ми бие сърцето; по-силно да се изпотявам… . Толкова силно се треса, че ме чуват на горния етаж. А какво ли си мислят, когато чуват това тресене….
  5. Не се борим с ПА, а я приемаме. Когато настъпи – вдигаме глава и се усмихваме. Даже очакваме появата и с удоволствие, за да приложим наученото. Тя трае малко 3-5 мин. Ще мине и ще забравим. Няма да ни навреди.
  6. Дишаме 3-5-8 . Три секунди вдишваме – 5 сек. задържаме – 8 сек. издишваме.
  7. Влизайте в риска –  ходете там, където сте изпитвали паника. Позволете на паниката да се случи.
  8. Стойте там и правете това, докато изпитвате паниката, докато не ви омръзне.
  9. Разума ще се съпротивлява и няма да иска, да влиза в риска, но вие го направете за да се освободите.
  10. Много е важно, това да се прави докрай, докато не стане безразлично. Ако се откажете някъде по средата, се обричате на безисходица и страдания.
  11. По този начин, ще разрушите условният рефлекс да се плашите;
  12. Само така мозъкът, може да получи нов опит. Паниката ще стихне.
  13. Много фитнес, много спорт, за да изхвърлим излишният адреналин.
  14. Търсим вътрешния конфликт с помощта на терапията – коренът.

Ако паниката се точи дълги години, мозъкът е формирал деструктивно отношение към нея. Подобно на страх от страхът.“ Мале, ами ако сега се изплаша“. – резултата е паника. Именно за това, трябва да се влиза в риска, за да се изпитват паниките, там където са се случвали, за да отпаднат.

Едва след като овладеем паник атаките – пристъпваме към решаването на житейският си проблем. Психиката, трябва да е свободна от паниката, за да започне работа по проблемите – травмата, осъзнаването и, промяна в мисловни и поведенчески модели.

Приключили  работата по телесните усещания и ПА, ако не се проведе работа, по проблемите, рискуваме ПА да се върнат.

Тези техники, разбира се не заменят терапевтичните ви срещи с вашият психолог, те са за самопомощ.

 

На практика, почти всяко тревожно разстройство – депресия, хипохондрия, паническо разстройство, фобиите и тн., се развива на базата на дълго задържана тревожност, вътре в нас.  За да влезем в тревожно разстройство, дълго време, трябва да сме изпитвали неудовлетвореност в живота си. Тази неудовлетвореност, сме я търпяли и не сме взимали решения. Това, което ни е създавало дискомфорти, сме го приемали като част от живота. Потискали сме, емоциите си и сме затъвали в ситуации, които не ни удовлетворяват. Тялото е изпитвало изтощение, умора, недоспиване продължително време.

Нашият организъм е издръжлив, той издържа продължително време на дискомфорти, да живеем така изморени, изцедени, неудовлетворени. Когато един ден, някакво събитие, като болест, алкохол, пътуване със самолет, просто ще се яви отключващо за задържаната тревожност и ще натисне бутона – старт на неврозата.

Ето защо, е добре да се обърнем към себе си и да потърсим, тези събития, които ни карат да трупаме тревожност, която в последствие, може да отключи тревожно разстройство. Добре е да се замислим:

  • Работим ли любима работа?
  • Живеем ли с прекрасен партньор?
  • Харесват ли ни отношенията вкъщи?
  • Опитваме ли се, да се доказваме на родителите си и да изпълняваме техните очаквания към нас?
  • Записахме ли се в университет в специалност, която на нас ни харесва?
  • Обвиняваме ли се, че не сме перфектен родител?
  • Обвиняваме ли се, че не сме перфектно дете за родителите си?

Списъкът на причините за неудовлетвореност, може да са много, но важното е, че много голям процент от тях, не са осъзнати. Те не се осъзнават, защото са от дълго време. Свикнали сме с тях и те са хронифицирали дотолкова, че вече ги възприемаме, като нещо, съвсем нормално от живота.

Ето защо, когато получим паник атака, се чудим защо се случва. Не можем да намерим обяснение. Оглеждаме живота си в близкото минало и не намираме, никаква причина. Не сме се карали с никой, не са ни уволнили, не сме загубили близък при смърт, не сме претърпяли развод и тн. Няма причина. Уж живея добре – имам семейство, работа, приятели, а имам паник атака. Сигурно съм болен. Не може без причина, да ме тресе толкова силно такава симптоматика.

За да разберем причината за тревожното ни разстройство и да я осъзнаем, трябва да се запитаме:

  1. Какво, ми беше важно като бях малък, а сега не се получава така, както го планирах?
  2. От какво ме е страх – да остана сам, да не съм изоставен, да не се опозоря пред хората, да не наруша очакванията на родителите си…
  3. За какво си затварям очите?
  4. С какво не мога да се примиря докрай?
  5. За какво мисля постоянно?

Трябва да отбележим, че намирането на причината за възникването на страховете е 90% от лечението им. Умението да открием причината, се нарича формулировка на проблем, и се счита за мощна терапевтична интервенция.

В по-голямата част от живота си, пилеем много жизнена енергия в страхове. За това се разболяваме. А понякога извършваме и глупости, заради страховете.

Авторката на книгата е дългогодишен терапевт и счита, че страховете произтичат поради следните причини:

Например: Хората, които от ранното си детство, не са имали добра връзка с домът си, не са живяли на едно място в по-късната си реалност, имат страх от пътуване в автобус, самолет, влак ….

Пример:

Валентина е с такъв страх от пътуване. Тя има семейство и живеят в хубав апартамент в центъра на града, където има добър достъп до театри и културен живот. Тя обаче, сменя жилището си с друго в края на града, за да не и се налага да пътува с автобус до работа. Така пада качеството и на живот.

На няколко години е била дадена на седмична детска градина, понеже майка и не харесвала свекърва си и не желаела, тя да се намесва в отглеждането на детето и, докато тя е на работа. Детето било откъснато, страняло от другите в градината и постоянно тъгувало. Всяка седмица, когато трябвало да пътува до детската градина, тя се разкъсвала от страхове, че отново ще я оставят за дълго без мама. Тя не се научила, че човек винаги има своето място, своят дом, в този свят. Често попадала в ситуации, където не намира своето място и се чувства излишна.

Някои страхове произтичащи от миналото са с генетична обусловеност, според авторката. Например в къща, която преди много години е била опожарена, потомците имат страх от огън. Дори алергии от горящите пръчици на освежителя за въздух,  а в някои случаи астма.

 

от книгата на Галина Шереметева – По-високо от страха

Хипохондрия /страх от болести/ – Как да спрем, да наблюдаваме тялото си за болести?

Човекът с хипохондрия е тревожен човек. Невротика се самонаблюдава, защото търси да открие болест. И най-малкият индикатор в тялото му, му показва, че ще има инфаркт , инсулт, рак, спин…..

В тялото, се случват различни процеси и те, са си обичайни, но като дойде тревожността, тези процеси започват да се интерпретират, като застрашаващи здравето. Човек, започва да ги смята за заплашителни, защото си фокусира вниманието в дадено усещане в тялото и колкото повече мисли за това, толкова по-силно усеща симптома в тялото. Колкото по-силно усеща симптома в тялото, толкова повече се плаши от него и отделя адреналин. Адреналина засилва тревогата, а също и тревожните мисли за опасност. Мислите, започват да гравитират, около това усещане и подкрепени от адреналина, те се превръщат в натрапливи, нестихващи мисли за опасност. Натрапливите мисли, поддържат общия фон на тревожността, а човек за да се облекчи от това страдание поне малко, започва да прави проверки на тялото си, да ходи на лекар, да прави иследвания, да чете в интернет…

Как се заражда хипохондрията?

  •  Имаме повишено вътрешно напрежение, което е породено от някаква житейска неудовлетвореност. Нещо, не ни се получава, така както ние бихме искали и това създава напрежение в нас.
  •  Ако, дълго време търпим, тази неудовлетвореност, мозъкът ни включва на авариен режим и ни кара, да имаме страх от смъртта.
  •  Ако, искаме да прекъснем хипохондрията, трябва да открием, кое ни кара да сме напрегнати, неудовлетворени, недоволни, незадоволени, да търпим нещо, което е наш вътрешния си конфликт.

Какво поддържа хипохондрията?

Действията на човек, с които постоянно подкрепя вярата си в болестта. Постоянните проверки и наблюдения на тялото, като:

  • ходене по доктори и търсене на различни мнения за състоянието си;
  • поставяне на диагнози;
  • постоянни изследвания;
  • страх от безпомощност, болест и смърт;
  • четене в интернет;
  • търсене на информация за симптома;
  • мерене на кръвно, температура, пулс…
  • постоянни проверки и наблюдения на тялото;
  • оглеждане в огледалото, на тези части от тялото в които сме фокусирани;

Как да се справим с хипохондрията?    

  • Спираме, да търсим и проверяваме тялото, да ходим по лекари и да правим изследвания.
  • Спираме четенето в интернет за болести и симптоми.
  • Можем да си направим график, за денят и часът от седмицата, за да проследим, колко пъти правим проверки на тялото. Този мониторинг, ще ни позволи, да си дадем сметка колко време губим в тревоги и да си наложим следващата седмица да ги разредим до половина, а по-следващата седмица до една трета…..и така, докато постепенно отпаднат поведенията в търсене на сигурност /проверки и изследвания/.
  • Търсим вътрешният си конфликт. Кое е това напрежение в живота ни, или неудовлетвореност, което не искам да разреша и за да не мисля за него, си търся болести. С какво ми помага това, че съм в това състояние и страх от болести? Какви са ми изгодите?