Филм- класика на психологическото кино. За типичните проблеми на ДОБРОТО ВЪЗПИТАНИЕ, означаващо прекалено самоконтролиращи се хора.

Интересно е да се види, как през терапията Които Брад, започва да се справя с чувствата си, след като е бил свидетел на смърта на брат си.

„Аз бих искал да се контролирам по-добре“- е заявката на клиента.
„Контрол?. Хм, в това не съм много добър – отговаря терапевта…..

И се започва…

Режисьорският дебют на Робърт Редфорд е изключително успешен, отличен е с 4 награди „Оскар” включително за най-добър филм и за най-добър режисьор. След като не успява да спаси по-големия си брат от удавяне, Конрад изпада в дълбока депресия и започва да изпитва, непреодолима вина за случилото се. На свой ред, прави опит за самоубийство, но голямата трагедия на момчето е, че не среща подкрепата на родителите си. Голям проблем е поведението на майката, за която починалото момче винаги е било семейният любимец и сега по-скоро обвинява другия си син, вместо да насочи цялата си любов към него.

Режисьорският дебют на Робърт Редфорд е изключително успешен, отличен е с 4 награди „Оскар” включително за най-добър филм и за най-добър режисьор.

 

Перфекционист ли си? Тест

  1. Хората, често казват че имам високи очаквания
  2. Аз се оценявам по достойнствата си
  3. Често пропускам удоволствия заради работа
  4. Често се карам сам на себе си мислено
  5. Постоянно си омаловажавам постиженията, надявайки се другите да ги забележат и коментират.
  6. Казвам, че ако не мога да направя нещо идеално, по-добре да не го почвам
  7. За мен грешките са големи пропуски и недостатъци
  8. Нямам свободно време
  9. Няма достижение, което да ми е достатъчно
  10. Не харесвам критика
  11. Смятам, че никой няма да направи нещата по-добре от мен
  12. Не обичам хората да правят не така, както аз го правя
  13. Обичам да съм готов за всичко, което може да се случи
  14. Страх ме е от провал и не започвам неща по тази причина
  15. Постигнал резултат, радостта ми е кратка и почвам нещо ново
  16. Трудно вземам решения
  17. Зациклям на детайлите
  18. Имам високи изисквания към себе си и другите
  19. Старая се на всяка цена да предотвратя провал
  20. Увереността и самооценката ми зависи от моите постижения
  21. Отлагам задачи с които ме е страх, че няма да се справя
  22. Често правя списъци
  23. Трудно завършвам проекти, защото постоянно ги подобрявам
  24. Обичам да организирам всичко и се вбесявам, ако нещо не си е на мястото
  25. Аз съм много конкурентноспособен

Когато отглеждаме децата, чрез поведението и думите си, ние им казваме, какви убеждения да имат за себе си, другите и света. Ето защо, трябва да сме внимателни, какво говорим. За детето, ние сме богове и то вярва на всичко, което кажем. После, го запечатва силно в подсъзнанието си и си изработва, модел на поведение който, започва да формира съдбата му.

Ролеви модел на бащата

За момчето – бащата трябва да е: смел, или страхлив; водещ или подчинен; богат или беден; грижовен или отдръпнат; да прави ли ремонти в дома или да не може; как да се държи с жените; с какви думи да говори. Всичко това се копира от момчето.

За момичетата – още по-важно: мъжът е за защита, или заплаха; за близост или за хладно отношение „махни се“; телесният контакт е нежен или напрегнат и хладен. Как се усеща, после това момиче като жена; колко е желана и привлекателна, всичко зависи от това. ⠀

Бащата е първият социален ориентир. През неговите очи, детето вижда целия свят.

  • Бащата е безопасност и защита. Сигурност, „ако нещо стане, татко винаги ще дойде и ще ме спаси и защити“ – ако бащата е активен и защитава. Или нямам защита, ако бащата не се намесва и не се застъпва, когато е нужно – всеки може, да дойде и да ме обиди.

  • Бащата дава увереност в себе си, лидерство, способност, достижения. „Достоен ли съм за похвали, или на мен, само ми се карат“. „Ценен ли съм, или все нещо не ми достига“. „Имам ли право, да се боря за моето си, или по-добре да се предам веднага“.
  • Бащата, дава право на агресия, гняв, умения да защитаваш границите си. Или ти дава това право, или от много рано изисква от теб абсолютно послушание и ти после, се сливаш, ставаш удобен, не можеш да се защитаваш и си жертва.

Със сигурност и мама ги може тези неща, но татко ги прави по-добре. И точно татко, ги предава на детето и го прави силно. Детето взема от майката – чувство за сигурност защитеност. Целувки и прегръдки от мама. Времето на мама – до 7 години. Времето на таткото е – от 7-годишна възраст.

Ролеви модел на майката. Мама — дава безусловна любов, чувство на топлина и грижа, внимание и разбиране. Влиянието на майката е най-важно в ранното детство на бебето, когато то има нужда от грижи, сливане с майката, нейната безусловна любов и приемане. Именно от майката в ранна възраст, детето научава колко е приемане и обич на този свят, което е в основата на по-нататъшното развитие на детето. Израснало и се научило да взаимодейства с този свят, детето ще разчита на влиянието на бащата. Често говорим за ролята и значението на майката в живота на бебето, но ролята на бащата е не по-малко значима.

Убежденията, които даваме на децата си, са за себе си, за другите и за света. Така закодираме у тях програма, чрез която, те следват поведение с което ще преодоляват съдбата си. Родителите, даваме положителни и отрицателни убеждения  на децата си, чрез думите, които използваме.

Положителни: Ти си хубав; Ти си умен; Ти си прекрасен; Справяш се чудесно!; От теб ще стане голям човек!; Браво; Гордея се с теб….

Отрицателни: Ти си мързелив; Нищо не става от тебе; С две леви ръце си; Как не те е срам; Я виж детето на комшийката какви шестици носи, а ти…

Съответно родителската хипноза, действа автоматически, като  им внушава:

Положителни убеждения : Бъди готин; Ще си успешен; Ти си любим; Ти си уникален

Отрицателни убеждения :Не живей; Не бъди дете; Не чувствай; Не бъди лидер

Ето как се случва например:

НЕ МИСЛИ – забрана за собствено мнение

  • Кой те пита? Не се бъркай на възрастните; Много знаеш ти;

+   Как мислиш? Помогни ми да разбера; Дай да го направим заедно;

НЕ ПРАВИ НИЩО – упреци снижаващи самооценката

  • С две леви ръце си; Даже не се опитвай; Няма да стане; За какво да започваш изобщо;

+  Можеш да сбъркаш и е нормално; Не винаги се получава от първия път;

НЕ БЪДИ ЗДРАВ – когато не даваме на детето любов и внимание и то за да си ги получи се разболява. Така наречена „вторична изгода от болестта“. Получава внимание и грижа, като е болно.

НЕ ИЗПИТВАЙ ЕМОЦИИ – да ги потиска му сочим.

  • Не се ядосвай; Мъжете не плачат; – може да доведе до автоагресия

+  Да, ти си ядосан и това е нормално. Поплачи си. Всичко ще бъде наред.

 

 

 

Това са основни деструктивни патерни/модели/ на поведение, които се възпроизвеждат от човека през целият му живот.

Схема –  това е целият дисфункционален характер, който човек формира в детството и продължава да прилага през целият си живот. Схемата е генерализирана идея за себе си, за другите, за света или за бъдещето. Тя е устойчива на промяна. Например, детето повярвало в детството си, че не е достатъчно умно, то продължава да има това вярване дълбоко вътре в себе си, дори и след като е вече на 40 години и с две висши образования и множество квалификации. Схемата е борба за оцеляване.

Схема-терапията отделя 18 схеми в 5 категории/домейни. Всяка от 5-те области, е важен аспект от базови потребности на детето от привързаност, взаимност, взаимодействие, спонтанност и автономност. Схемите възпрепятстват, опитите на детето да задоволи своите потребности от домейните.

  1. ОТХВЪРЛЯНЕ

Очакванията, че потребностите от безопасност, надеждност, стабилност, грижа, емпатия, приемане и уважения, няма да бъдат задоволени. Възпитаващите фигури са били емоционално нестабилни, неуравновесени или непредстазуеми. Семейната среда е разеденена, хладна, прикрита, непредсказуема. Домейн отхвърляне, съдържа 5 схеми:

  • Изоставяне нестабилност

Усещане на нестабилност в тези, които е трябвало да дават поддръжка. Чувство,че няма да получим поддръжка, привързаност, стабилност или физическа защита от родителя, защото той е нестабилен, несигурен /избухлив/, подтиснат емоционално, или ще умре, или ще ни изостави и ще предпочете някой друг.

  • Недоверие/злоупотреба

Очакване, че другите ще ни наранят, унижават, лъжат, манипулират. Вредата ще ни бъде причинена умишлено, от пренебрежение, или чрез лъжа и несправедливо отношение.

  • Емоционална депривация

Очакване, че потребността ни от емоционална поддръжка, няма да бъде удовлетворена. Трите основни форми на лишение са от:

А. липса на внимание, привързаност,обич, топлина;

Б. липса на разбиране, изслушване, взаимно споделяне;

В. липса на сила и насоки от другите.

  • Дефектност

Вярването на клиента, че е непълноценен, лош, нежелан,  и заради това не е достоен за любовта на другите. Може да включва хиперсензитивност към критика и обвинения, и срам заради недостатъците си. Тези недостатъци, могат да се отнасят към вътрешният свят на човека /самовлюбеност, агресивност, неприемливи сексуални желания/ или към външният свят /физическа непривлекателност или социална неадекватност/.

  • Социална изолация/отчужденост

Чувство на изолация от света. Усещане, че съм различен от всички други и не съм част от никаква група или общество.

  1. НАРУШЕНА АВТОНОМНОСТ

Очакванията към себе си и обкръжаващата среда, ще са в противоречие със способността на човека да е самостоятелен. Да живее независим живот и да функционира успешно. Типичното семейство е много свързано и свръхобгрижващо, като по този начин не подкрепя детето да е самостоятелно извън семейството. Домейна съдържа 4 схеми:

  • Зависимост/некомпетентност

Вярване, че съм неспособен да се справя с всекидневните задължения, без помощта на другите. Например/да се грижа за себе си, битови задължения, вземане на решения, захващане с нови проекти/. Чувство на безпомощност.

  • Уязвимост към болест/нараняване

Страх, че всеки момент може да се случи нещастие и не мога да го предотвратя.

А. Медицински проблеми – инфаркт, инсулт, спин…

Б. Емоционални проблеми – полудяване

В. Житейски проблеми – земетресение, катастрофа, обир..

  • Неразвит  АЗПрекалена емоционална въвлеченост и близост с един или няколко други близки/често родители/. Пречи на пълното нормално социално функциониране. Не можеш да живееш или бъдеш щастлив без някой друг. Чувство, че се разтваряш в другия. Често се преживява, като изгубеност, пустота, чувство на без посока. В крайност се проявява като съмнение в собственото съществуване.
  • Провал Вярване, че един път претърпял несполука, постоянно ще се случва. Аз съм несъвършен, и по-лош от другите в / училище, кариера, спорт…/ Аз съм глупав, некомпетентен, бездарен и тн. В сравнение с другите.
  1. НАРУШЕНИ ГРАНИЦИ

Размиване на вътрешните граници, относно отговорност пред другите и способност да се следват дългосрочни цели. Води до трудности да уважаваш другите хора. Типичния семеен стил е на свръхпозволение, разглезване, недостатъчни авторитети родителски. Недостатъчна дисциплина и правила. Понякога такова дете, няма достатъчно толерантност към нормални нива на дискомфорт. Домейна съдържа 2 схеми.

 

  • Грандиозност/превъзховство/величие

Човек вярва, че е по-добър от другите и има по особени привилегии и права. Често смята, че другите трябва да правят това, което той иска. Вярва, че не е длъжен да спазва правилата и че може да има или постигне това, което иска. Може да е съсредоточен върху своето превъзходство и желаие да е успешен, знаменит, богат, за да има власт и контрол, а не заради внимание и одобрение. Включва желанието да довинира над другите и да ги контролира, без да проявява емпатия към чуждата болка или чувства.

 

  • Дефицит на самоконтрола

Трудности при осъществяване на самоконтрол или пълен отказ от него. Отсъствие на толерантност към фрустрация при постигане на целите и удържане на емоциите и импулсите. В по-леките форми, клиента избягва дискомфорта: към болка, конфликти, противодействие на нещо, отговорност, напрежение – в ущърб на собствената си активност и пълноценност, обща удовлетвореност и честност.

 

  1. ОРИЕНТИРАНОСТ КЪМ ДРУГИТЕ

Прекомерна състредоточеност на желанията, чувствата и реакциите на другите за сметка на собствените потребности и цел получаване на любов, одобрение, привързаност и избягване на конфликти. Обикновено включва дефицит на осъзнаване, чувства на гняв и други емоционални проявления и подтискането им. Типичното семейство, дава условна любов. Децата са длъжни да потискат важни аспекти от себе си, за да заслужат любов и одобрение.В повечето семейства родителските потребности и желания, статус и социално положение са по-важни от уникалните нужди на детето. Домейна съдържа 3 схеми:

 

  • Подчинение

Подтискане на себе си и подчинение на другите, за да избегнем гневът им, или отхвърлянето им.

А. Подчинение на потребностите – подтискане на предпочитания, решения и желания

Б. Подчинение на емоциите – подтискане на емоциите и най-често на гнева.

Вярвания, че нашите желания и емоции, не са важни. Често следваме някой друг с особеното чувство че сме излъгани. Често това предизвиква гняв, който подтискаме, изразено в пасивно-агресивно поведение, неконтролируеми раздразнения, психосоматични симптоми, изолиране на чувствата, злоупотребление със психоактивни вещества.

 

  • Саможертва

Удовлетворяване потребностите на другите в ежедневните ситуации в ущърб на своите нужди. Най-разпространените причини, за да не ги боли другите и да избегнем чувството за вина за собствената си егоистичност. Преживяваме сякаш другите са остро нуждаещи се.

 

  • Търсене на одобрение

За да получим одобрение, признание, внимание от другите се приспособяваме към тях, за сметка на чувството ни, за безопастност и нашето истинско Аз. Самооценката на такъв човек, зависи от одобрението на другите, а не на вътрешните постижения на човека. Това включва особенно внимание към статуса си, външният вид, социалното приемане, материалното и постиженията, но за да получим внимание, одобрение, възхищение, а не власт и контрол. Често води до взимане на големи решения за живота на човек, които обаче не са искрени и не го удовлетворяват, тъй като е свръхчувствителен към отхвърляне.

 

  1. СВРЪХБДИТЕЛНОСТ

Подтискане на спонтанните чувства, импулси и решения: спазване на твърди вътрешни  правила, и очаквания от себе си и поведението си, за сметка на щастието, здравето, самоизявата и близките отношения. Типичното семейство е изискващо, критично, стремящо се към постижения, задължения, перфекционизъм, следване на правила, прикриване на емоции, често за да се избегнат грешки и наказание. Скрити страхове, че всичко може да се провали, ако човек не е контролиращ и не внимава. Домейна има 4 схеми.

Песимизъм

Дългосрочно фокусиране на негативните аспекти от живота / болка, смърт, разочарование, конфликт, вина, обида, проблеми, грешки предателства/, едновременно с това се обезценява всички положителни аспекти. Завишени очаквания от работните и лични ситуации, че всичко ще е по лош сценарий, даже в тези аспекти от живота, където всичко е наред. Много голям страх от грешки, които могат да доведат до финансови загуби, унижение, падение. Възможните негативни последици са преувеличени и кщлиентите страдат от хроничен страх, безсъние и неспособност да вземат решения.

  • Емоционално подтискане/свръхконтрол

Излишно подтискане на действия, чувства и думи, за да се избегне осъждане, срам, възможност за неуправление на собствените импулси. Основни проявления са:

А. Подтискане на гняв и агресия

Б. Подтискане на позитивни прояви – любов, удоволствие, сексуална възбуда

В. Подтискане и трудности при изразяване на чувства, потребности и страх да се покажеш уязвим.

  • Безмилостни стандарти и свръхкритичност

Увереност в това, че човек трябва да положи всички усилия, за да отговаря на високи стандарти, за да избегне критика. Постоянно напрежение, неспособност да игнорираш критиката и да се изключваш. Трудности в отпускането, спонтаността, да получиш удоволствие, проблем със здравето и самооценката, неспособност да приемаш постиженията си и да завързваш отношения. Също така перфекционизъм, излишно внимание към детайлите, нереалистични морални и културни стандарти, загриженост за времето и ефективността.

  • Наказателност

Вярване, че човек трябва да бъде сурово наказан за грешките си. Характеризира се със раздразнение, нетърпимост, към хората и себе си, които не отговарят на очакванията или стандартите на човек в тази схема. Трудности в прощаването. Не отчита оправдаващите обстоятелства, не отчита нормалните човешки несъвършенства, не проявява емпатия към чувствата на други хора.

 

  1. Хора с трудности в организацията на времето си. Работника не може да работи в спокоен режим и все нещо го разсейва или му пречи. Така излиза, че работата не му е много ценна и ако работи в силен дефицит на времето, вместо за една седмица, ще свърши работата си за един ден.
  2. Когато се налага да се работи нещо, което не е любимо.
  3. Когато човек не може да си определи приоритетите. Тогава вижда неясно личните си цели и не разбира към какво се стреми. Това често предизвиква депресия, отсъствие на енергия и съмнение в себе си.
  4. Хора които не знаят как да си свършат работата и я отлагат. Съмняват се в ресурсите, силите си, времето. Отсъствието на опит и неумението да се взимат решения, води до отлагане на процесите.
  5. Фобии и страхове-човек може да се страхува, че каквото и да направи ще доведе до по-лошо.
  6. Страхът от провал – ограничава действията. Страх да се почне и приключи работата, която е важна.
  7. Страх от болести – Когато човек трябва да иде на лекар но отлага от страх да не чуе нещо лошо.
  8. Перфекционизъм – Страх, че няма да е свършено перфектно.
  9. Липса на мотивация – Няма сили да започне нещо, което не е интересно.
  10. Самозаблуда – Човек си казва, че сега ще поне работа, а после ще направи нещо приятно, но веднага започва с приятното, мислейки, че няма да отнеме време.
  11. Бунт – когато ръководството даде задача, а служителя не я изпълни и накрая представи нещо скалъпено набързо.
  12. Ако в миналото подобна задача е изпълнена с неуспех- се отлага, за да се отложи нежелания изход.
  13. Ако задачите са рутинни и повтарящи се и скучни – човек, ги отлага в знак на протест.

ПРОКРАСТИНАЦИЯ И ПЕРФЕКЦИОНИЗЪМ

Във всеки перфекционист има прокрастинация. Перфекциониста, често отлага, защото иска да е уверен, че ще достигне безупречен резултат. Даже не се захваща, защото не е сигурен, че ще му стигне времето. Постоянно чака шанс за идеално изпълнение.

Отлагащият перфекционист се стреми към изпълнението на малките детайли до безкрайност, защото не е способен да се удовлетвори от малкото и често не стига до края на задачата. Силно акцентира на безупречното изпълнение и това води до неизпълнението до край. Идеала става недостижим и това парализира волята му и той се съмнява, че си струва борбата, след като идеалния резултат е недостижим.

Често родителите са в основата на създаване на перфекционист, говорейки му: „Бъди силен“, „най-добър“, „старай се“, „внимавай“. У детето възниква страх, че е опасно да действа, защото трябва да внимава и да се старае. Или подлагат детето на постоянна критика, или пък го сравняват с други по-успешни, а то цял живот се доказва чрез своята перфектност.

Така се поражда вътрешен конфликт у детето. То започва да внимава да не допусне грешки за да свърши всичко най-добре, или няма да се справи. Това му взима силите и то започва да се обвинява, че нищо не може и няма да се справи и не прави нищо съответно.

Прокрастенация – това е склонността да отлагаш нещата на неопределено време. Името е от английското Procrastination – отлагане. Човека, който отлага, той избягва изпълнението на задълженията си.

Прокрастенацията е в норма,  ако не се отразява качествено на дейността на човека. Има статистически данни, които показват, че от прокрастинация страдат 20%, но всеки друг също е склонен към отлагане. Вместо да си изпълни задълженията, човек се занимава с всякакви други дреболии – преглеждане на фб, чатене, говорене по телефона и тн.

Ако човек, не може да свърши нещата си в срок, тогава е проблем. Когато отлага значими неща и пропуска срока им. Накрая той, започва да върши нещо, точно в края на срока, вследствие на което нещата стават, некачествено или със закъснение. Това често води до отрицателно отношение от другите към човека, като се възприема като безотговорен. Ако това се случва на работното място се появяват проблеми с ръководството и колегите.

Склонността към прокрастенация, усилва безпокойството и тревогата. Предизвика чувство на вина, стрес, недоволство, загуба на продуктивност, загуба на пари. Всички тези емоции, способстват загубата на сили, нужни за изпълнението на второстепенните задължения. Човек започва да се тревожи, че няма да се справи със задачата и срока. Започва борба с тревогата от отлагането, която съответно води до по нататъчна прокрастенация.

Какво е прокрастенация?

Прокрастенацията е емоционално състояние, характеризиращо се в отлагане на дела. Прокрастенацията бива 2 типа:

Първи тип – Отпусната – когато човек се занимава вместо с делата си, с развлечения. Емоционалните прояви са – приповдигнато настроение, лека тревожност, суетливост и удовлетгвореност.

Втори тип – напрегната – свързана е с притискането на дела и задачи за вършене.

Емоционални прояви – усещане за загуба на време, неудовлетвореност, неувереност, нерешителност.

Видове прокрастинация, според психолог Н. Милграм: /Всеки ги е имал в живота си./

  • Битова – отлагане на домакинските задължения
  • Прокрастинация за приемане на решения за важни и дребни неща
  • Невротична – нежелания да се правят важни крачки, които могат да повлияят съществено на живота
  • Компулсивна – съчетание на тази за решенията и поведенческа
  • Академична – отлагане на учене

Признаци на прокрастинацията:

  1. Първо възниква силно желание да се направи нещо значимо
  2. Идва успокоение
  3. Намира се примина за отлагане
  4. Начало на отлагането
  5. Начало на самооправдаването и критиката
  6. Идва време в което трябва да се завърши нещото или да се захвърли
  7. Всичко свършва с огромна самокритика
  8. Всичко завършва сякаш ни е все едно какво ще стане вече
  9. Процеса се повтаря с идването на нова значима идея

Трудно е без помощ, човек сам да пребори прокрастинацията, защото тя се явява не по-лека от депресията, стрес, или друго тревожно състояние.

Прокрастинаторите не са мързеливи хора, защото винаги са заети с дребни незначителни неща. Те постоянно чистят, подреждат и правят какво ли не, само да не се захванат с делата си.

Структурирана прокрастинация – метода за лечение на прокрастинацията . Тя се основава на съставяне на изброените дела за вършене. Списъка включва, първо неотложните и свършва с дребните несъществени неща. Започва се с едно важно нещо, които не е срочно. Трябва да вярваме, че първите са най-важни, за да не се поддадем на самозаблуди.

Заместваме думичката „Трябва“ със „ За мен е нужно“.

„Трябва“ има задължителен характер, който плаши перфекциониста. Освен това, внушава принуда. Човек не прави това, което го задължава началника, а това, което му носи пари за развлечения, сметки, удоволствие е посланието на „За мен е нужно“.

  • За да възстанови силите си, човек трябва да преразгледа храненето си, движението и нещата, които му носят удоволствие.
  • Вярвай в себе си и тогава е без значение, дали задачите са трудни и сроковете кратки. /Работа със самооценката! /
  • Намери своя страх, който го кара да отлага и да се заеме с него. /Виж страховете и причините за тях!/
  • Планира времето. Списък със задачите от по важни към по дребни. /Разбий важните на части. Организирай времето за изпълнението им./
  • Намери мотивацията си. Запитай се: Какво ще ми донесе резултата от свършената работа? За какво го правя? Какви са моите цели? С какво ще ми помогне това? Какво ще спечеля?
  • Смени работата си, ако прокрастинацията има отношение към нежелание за работа, защото не я харесваш.
  • Тренирай си волята. Важно е за прокрастинацията да възпитаме навици. Макар и дребни, като да правим всяка сутрин по 5 минути гимнастика.
  • Да намерим това, което ни краде от времето и да го ограничим. Например фб, комуникатори, чатове. Когато работим да си изключим интернета от телефона.
  • Разходки сред природата без телефон.
  • Разговори с хора имащи същия проблем и слушане на техните стратегии за справяне.

 

 

Защо повтаряме една и съща грешка?

С умът си разбирам как трябва, но допускам една и съща грешка пак и пак…..

Познато ли ти е? Пример:

  1. Постоянно се влюбвате в хладни и равнодушни хора, въпреки да знаете, че това няма да ви донесе нищо добро.⠀
  2. Постоянно мълчите и не си отстоявате позицията пред шефа.
  3. През цялото време, угаждате на приятелите си, жертвайки собственото си време и пренебрегвайки потребностите си.
  4. Някой, бива уволнен за пореден път, друг бива разведен за пореден път, някой все закъснява и тн.

След време намирате нов партньор, нова работа, нови приятели, но всичко отново се повтаря. Омагьосан кръг.

Тук става дума за деструктивните повтарящи се събития в нашият живот, които ни пречат и винаги ни настигат..

Фройд го нарича „принуда към повторение“  – това са „патерните“ на поведение, които се формират от детството. Джефри Янг, усъвършенства тази концепция и измисля схема терапията.

Това е всичко, което сме преживяли травматично и е трудно за понасяне от нашето съзнание, защото ни носи, тежки емоции на тъга, гняв, разочарование и тн., бива изтласкано в подсъзнанието ни. С прости думи – забравено. Така се образуват схемите.

Схемите са капани –  това са нашите дълбоки убеждения, основани на ранният опит за себе си, другите и света. Схемите управляват нашите мисли, чувства, действия и отношенията ни с другите хора.⠀
Да се разпознае схемата е лесно:Това са модели на поведение за цял живот, те са разрушителни и се борят за оцеляване.

Къде се крие причината за повторенията?

Когато ни се случват постоянните повторение, сме склонни да обвиняваме другите хора или обстоятелства – шефа, жените, всички хора. Ако търсим причината във всички други, се превръщаме в жертви, готови цял живот, да винят някой друг и да се оставят на инерцията. Това е най-добрият начин да избягаме от проблема и промените в живота ни, но ще продължава и боксуването.

В случай, че решим да обърнем фокусът към нас и да потърсим вътрешните причини за случващото се, е възможно да хармонизираме живота си. Това е повод да се обърнем навътре към себе си и да намерим причината, създаваща порочният кръг. Това ще ни даде възможност, да го прекъснем и да заживеем по-продуктивен живот. Както казват терапевтите – формулировката на проблема е мощна терапевтична интервенция.  Или откриването на корена на проблема е половината от решението на проблема.

Да разгледаме един пример:

Красива млада жена, искаща да има до себе си, постоянен партньор, бива постоянно изоставяна от мъжете. Преживяла толкова раздели, тя започва да се държи все по-добре с партньорите си. Започва да поставя техните потребности и интереси пред своите. Постоянно се надява, че ако е “добро момиче“, ще я обичат и в крайна сметка ще задържи човека до себе си, но никога не се получава така. След всяка прекратена връзка, тя се измъчва от тъга и разочарование и се пита, „защо все на мен“, „с какво съм толкова грешна“.

 В детството си, малкото момиче, не получава безусловна любов. Майка и е практикуващ лекар, отдадена на професията си и рядко има време за детето си. Често я оставя на грижите на бабата, а когато са заедно, майката има високи изисквания към дъщеря си. Нейната критика и перфекционизъм, създават основни убеждения в детето „ще ме обичат само, ако се старая и съм добра“. Започва да прилага наученият урок по-късно и в личният си живот. Липсата на здравословен егоизъм в нея и пълното и отдаване на нуждите на партньора, рано или късно я правят безинтересна и обезценена. Мъжете загубват интерес. Усещайки охлаждането, тя се вкопчва в тях, за да не бъде изоставена, задушава ги с грижи и внимание и парадоксално, но това ги отблъсква. Мъжете си намират интересна жена, която цени себе си. Защото, кой всъщност може да те обича, ако ти сам не се обичаш.

Има изход

Ако искаме да излезем от порочния кръг, трябва да заменим деструктивният поглед на света. В показаният пример, момичето е придобило убеждението:

Ще ме обичат само, ако се старая и съм добра“ – очевидно не работи в интимните отношения с мъжете.

Парадоксално, но да е постоянно в угода, не се харесва на мъжете и те започват да я неглежират. В такъв случай е уместно, това убеждение да бъде променено.

Да се отнасяме, към такива деструктивни събития с благодарност, защото те са добра основа за личностно израстване. Често е трудно, сами да се справим с парадоксалната природа на повторенията, но ако открием защо се случват, можем да се научим да ги променяме.

Ако  деструктивните схващания биват заменени от поддържащи, то събитията в живота Ви ще се променят и той ще стане по-щастлив.

 

Полезна литература. „Излез от омагьосаният кръг“ Джефри Янг и Клоско Джанет

 

 

Мнителността е тревожно състояние в което човек е нащрек за опасности. Тя кара хората, да мислят, че другите допускат да тях, че са лоши или неспособни. Проявява се по повод на партньорите, работата, взаимоотношенията, здравето.

Повишената подозрителност води до факта, че човек започва да се класифицира като неуспешен и смята живота си за непоносим. Независимо от това, подозрителният, иска помощ от приятели и роднини, въпреки че ги подозира в предателство. Ако повишената подозрителност се отнася до здравето, тогава говорим за хипохондрия. Хипохондриците, страдат от манията за собственото си влошено здраве, постоянно мислят за своето благополучие, опитвайки се да открият всякакви ужасни заболявания в себе си, докато упорито посещават различни лекари. Трябва да се отбележи, че хипохондриците, както и подозрителните лица, не имитират личен страх от болест или измама. В тях, до голяма степен доминира самохипнозата и въображението в крайна сметка се превръща в болен човек, а хората се заразяват от страха си.

От къде тръгва мнителността.

  1. От детството, разбира се. Най-често родителите на такова дете, са често критични и взискателни. Имат свръхвисоки очаквания към детето си, които карат детето, да се чувства виновно – дори когато не е, или безсилно дори.
  2. Втората причина за появата на мнителността е негативният опит – коварство, интриги, обвинения, от неочаквано място, които карат човек, да се защитава от всички страни.
  3. Третата причина е, когато човек смята, че не е важен, ценен и значим, и съответно самооценката му е занижена, той става мнителен.

Мнителният човек

  • Много е внушаем. Вярва на очите си, чука на дърво, не гледа в счупено огледало, защото вярва, че е опасно.
  • Лесно манипулируем. Ако някой му каже нещо, което би го впечатлило, той става тревожен и губи контрол.
  • Няма собствено мнение;
  • Сменя си мнението често;
  • Каквото чува, това говори;
  • Където са всички, там е и той;

Грешните вярвания на мнителния човек

  • Света е опасен;
  • Не бъди глупак. Какво ще си кажат хората за теб;
  • Навсякъде е опасно;
  • Мисли, преди да правиш; ⠀
  • Навсякъде има непочтени хора, които са готови да ти навредят;

Как да се справим с мнителността?

  • На първо място, осъзнайте в кои житейски моменти, наистина сте били обидени и в кои само ви се е струвало така.
  • Трябва да се абстрахирате от неприятна ситуация, когато му се струва, че съществува опасност от някого.
  • За да се променят усещанията, е необходимо, да се разгледа ситуацията от всички страни.
  • Така, ще разберете, че страховете, безпокойството, подозрителността често са били безпочвени.
  • Ако неприятна ситуация е болезнена, тогава просто е необходимо да уведомите нарушителя за това, а също така незабавно да спрете комуникацията.
  • В никакъв случай, не трябва да се обвинявате, да оправдавате нарушителя, а също така да търсите в себе си причините, поради които, уж сте били обидени.
  • Записваме в списък страховете си.
  • Проверяваме мислите си с факти.
  • Гледаме положителното в ситуацията
  • Важно е да се разбере, че ако подозрителен човек не иска, тогава никой няма да го обиди.

Възрастен, за разлика от дете, трябва да се защитава от нападения, но не бива да виждате враг във всеки, когото срещне.

Важно е, подозрителният човек, да се научи да вярва на хората и да не се разстройва поради дреболии, само тогава подозрителното чувство ще изчезне от живота на тревожния човек.

 

 

 

 

 

Хората преживяли в детството си загуби на близки хора,  разводи, смърт, по-често се страхуват от загуби.

  • Пари. Хората, които изкарват парите си трудно и не могат, да задоволят тази си потребност да са богати и имащи, за да се в безопасност, имат този страх да губят пари.
  • Отношения. От страх, че не могат да завържат отношения, или от страх, че не могат да запазят, вече съществуващите отношения, те започват да контролират партньора си.
  • Семейството. Повечето хора, искат да създадат идеалното семейство, което да не е такова, каквото е било тяхното в детството им. По тази причина, постоянно контролират и тормозят другите в семейството, да не би да кривнат и да направят нещо не както трябва.
  • Бременност. Когато жената, не иска да загуби партньорът си, или бракът си, или положението си, или свръхважната идея да има дете и да бъде майка, тя се страхува, да не загуби бременността си.
  • Близките хора. Страхът е паника, да не загубим най-близките, защото мислим , че без тях няма да можем да живеем.
  • Времето. Тогава човек постоянно бърза. Не може да се отпусне и да получи удоволствие от сегашния момент.
  • Децата. Когато майката, осмисля целият си живот с детето. Тя, не може да почине и да остави детето на мира. Ще си извади душата, ако детето и се разболее.
  • Работата си. Когато имаш дълбоки убеждения в себе си, че не си достатъчно компетентен, че си на работа заради късмет, че не заслужаваш тази работа, че другите са по-добри от теб..
  • Приятелите си. Звъниш им по график, а не когато имате нужда един от друг, или за удоволствие. Записваш си в тефтерчето приятелите, на които не трябва да забравиш да се обадиш. Правиш това, сякаш по задължение, само да не ги обидиш, да не те забравят те, да не ги загубиш.

Проявление на телесните реакции вследствие на страхът от загуба.

  • Ускорено сърцебиене.
  • Лошо самочувствие
  • Замайване
  • Трудно дишане
  • Високо или ниско кръвно
  • Леко треперене
  • Леко изпотяване
  • Чести главоболия
  • Трудно заспиване, кошмари или събуждане в студена пот

Пример, за човек страхуващ се, от загуба на партньор: Страхът от загуба, е онзи страх и безпокойство, който се ражда в почти всички хора. Когато се притеснявате за близките си, на първо място, си разваляте нервите.  Когато се страхувате, да не загубите любим човек, искате да сте наблизо. Разтваряте се в него и започвате да живеете, заради него, а от вас не остава нищо. Постоянно очаквате нещо лошо да се случи. Вие сте в постоянно песимистично настроение. Предсказвате някои ужасни събития. Започвате да контролирате всичко около себе си. Третирате всички наоколо, като малки деца. За близките си ставате тиранин. ⠀

Как да се отървем от страха от загуба на любим човек: (премахнете следното)

  • Ниска самооценка. Постоянно се сравнявате с другите, мислите, че сте по-зле, така че любимия човек, може да си тръгне, заради някой друг по-умен, по-богат, по-красив.
  • Ставаш ревнив. Това не е любов към себе си, а тъжно преживяване. Може би, преди това сте имали опит, когато сте загубили любим човек, поради което се е родил този страх във вас. Да си дадем отговор на въпросите: Какво те кара да мислиш, че това трябва да се повтори ?
  • Обсесивни състояния. Трябва да разберете, че миналите негативни събития, вече са свършили! Те са в миналото! Спрете да ги изпробвате в реалния си живот! ⠀
  • Решение:
  • Искрено се грижим за близките. Учим децата на самостоятелност, казваме как, да се държат в дадена ситуация. Когато научим децата да анализират ситуации, ще сме сигурни, че детето ни ще направи правилния избор. Анализ на ситуацията, правим, като разглеждаме фактите и анализираме, какво може да направи детето и как можем да повлияем на ситуацията. ⠀
  • Формираме увереност и любов към себе си. Когато ценим и обичаме себе си, нямаме страх от загуба. Докато, не се научим, да се доверявате на себе си и на света, ние постоянно ще изпитвате този страх!

 

 

Ако си задавате тези въпроси, си струва да се замислите, дали не сте в токсични отношения.

  1. Защо се случва на мен? Има толкова други хора.
  2. Защо привличам трудни хора?
  3. Защо привличам заети мъже/жени?
  4. Защо шефа ми има тежък характер?
  5. Защо все някъде бъркам?
  6. Защо все на мен?
  7. Защо ми се източва енергията сле общуване?
  8. Защо ме вземат за кошче за душевни отпадъци?

Токсичният човек. Признаци:

  • Лесно влиза в компании и завързва контакт с хората. Оставя чувството, че е разбран.
  • Често се оплаква и обвинява някого за някаква ситуация.
  • След говоренето с него сте като изцедени.
  • Не се интересува от вас, а говори само за себе си.
  • Клюкарства и обезценява другите.
  • Лесно се обижда и те кара да се чувстваш виновен.
  • Не поема отговорност. Своите грешки ги предписва на други хора.
  • Всичко възприема негативно. Ако не сте съгласен с него драматизира.

Токсичните отношения. Признаци:

 

  • Паразитиране. Чувстваш, че ти си човека, който осигурява на партньорът си бесел и безгрижен живот. Казвате му, че искате нещо да направите за себе си и му гледате реакцията и си правите изводи. ⠀
  • Постоянни подигравки и караници. Според психосоматиката, постоянните конфликти могат да доведат до рак и нервни разстройства.
  • Избягвате разговори за проблеми. Ако имате проблеми, но партньорът ви избягва да говорите за тях, започва да куца баланса и хармонията. Вашите желание, ще останат неудовлетворени и ще загубите себе си.
  • Формиране на комплекси. Ако партньорът Ви постоянно ви показва недостатъците, ще ви снижи самочувствието и накрая ще започне да ви манипулира с лекота.
  • Не можете да мислите за съвместно бъдеще. Ако в отношенията ви, ви задържа само вашето минало и не искате или не можете да планирате бъдещето сте в токсични отношения.
  • Манипулации. Ако ви е страх да не останете сами и вашият партньор усеща това, може да започне да се възползва и да се държи нагло и егоистично.

През 1997 г. Артур Арън – психоаналитик от университета Стоуни Брук САЩ, е изследвал близките отношения. Той измислил упражнение да сближи двама непознати – да ги накара да се влюбят. Една от двойките встъпила в брак след половин година. Това е първата двойка, от много други после.

Артур Арън разкрива тайната на любовта: уязвимостта и интимните признания, създават обстановка в която, лесно могате да пламнат чувствата. Според него, близките отношение възникват не след интимни признания, а след като двамата открият своята уязвимост един пред друг. Ето защо този въпросник е ефективен и за вече сформирани връзки. С времето ние започваме да вярваме, че много добре се познаваме един друг и това всъщност, убива любовното чувство.

Инструкция: Отговаряйте на въпросите по реда им. Бъдете искрени, не си водете бележки и не коментирайте отговорите на партньора. Можете да правите почивки между частите на въпросника. В края за 4 минути се гледайте двамата в очите, мълчаливо.

Серия № 1

  1. Ако можете да поканите някой на обяд /близък, починал, известен, знаменитост/, кого ще изберете?
  2. Искате ли да сте известни? С какво?
  3. Преди да позвъните, вие репетирате разговора. Защо?
  4. Какъв би бил за Вас идеалният ден?
  5. Кога за последно си пяхте? А кога на някого пяхте?
  6. Ако достигнете до 90 годишна възраст и имате избор да съхраните в последните 60 г. или разума или тялото тридетестгодишно, какво ще изберете?
  7. Имате ли тайно предчувствие от какво ще умрете?
  8. Кажете 3 черти, които имате и вие и вашия партньор.
  9. За какво изпитвате най-голяма благодарност?
  10. Ако можехте, какво бихте променили във възпитанието си?
  11. За 4 минути разкажете на партньорът си историята на Вашият живот, толкова подробно, колкото можете?
  12. Ако утре можете да се събудите с ново умение или способност, какво ще е?

Серия № 2

  1. Ако имахте магическа топка, която да ви покаже истината, за какво ще я попитате?
  2. За какво отдавна мечтаете да направите? Защо не го направихте?
  3. Какво е най-голямото достижение в живота Ви?
  4. Какво е най-ценно за вас в приятелството?
  5. Кой е вашият най-ценен спомен?
  6. Кой е най-ужасният Ви спомен?
  7. Ако знаехте , че ще умрете след година, какво щяхте да промените в живота си?
  8. Какво значи приятелството за Вас?
  9. Каква роля играе любовта и нежността във Вашия живот?
  10. По ред кажете най-положителните черти на партньора си / по 5 характеристики/.
  11. В семейството Ви отношенията топли и близки ли са?
  12. Какви чувства у вас предизвикват отношенията с майка Ви?

Серия № 3

  1. Измислете всеки по 3 утвърждения, които да са верни и за двама ви. Например, / Ние сега и двамата чувстваме…/
  2. Продължи фразата:“Аз бих искал, да бъдеш някой с който мога да поделя….
  3. Ако искате да станете най-добрия приятел на партньорът си, какво ще му разкажете? Какво според Вас той трябва да научи?
  4. Разкажте на партньорът си, какво харесвате в него. Говорете направо. Кажете неща, които не можете да кажете на някой случаен познат.
  5. Споделете на вашият партньор неприятна и смущаваща ситуация от вашия живот.
  6. Кога за последен път плакахте пред някой? А сами?
  7. Кажете на партньорът си, какво сега цените в него?
  8. Според Вас, коя тема е много сериозна, че да не можеш да се шегуваш с нея?
  9. Ако трябва да умрете днес до края на деня, без да говорите с никой, за какво нещо недоисказано ще съжалявате? Защо не сте го казали?
  10. Вашия дом е изгорял със цялото имущество. След като спасите всички и домашните любимци, за какво ще се върнете да извадите от пламъците и защо?
  11. Смъртта на кой от членовете на семейството Ви ще Ви разстрои най-много и защо?
  12. Споделете личен проблем и питайте партньора как би се справил с него. После го попитайте какво мисли за вашите чувства по повод на този проблем.