Отсъствието на усещане в човека за света, или за себе си, поражда първичната тревога. В това състояние, човек започва да се чуди какво става с него, дали е нормален, и се плаши.

Дереализацията и деперсонализацията, са два симптома, които изпитва човек в тревожно разстройство. Обикновено вървят заедно и така се описват в международният здравен класификатор на болестите, но често се изпитват и по отделно. При тях се появява внезапна промяна на света и себе си.

Деперсонализациятане съм аз! Сякаш не съм аз. Тези ръце и крака, сякаш не са моите. Някак си са странни. Сякаш душата не е в тялото ми, а се нося някъде извън него. Сякаш се наблюдавам от страни, като във филм. Даже, да се погледна в огледалото и се плаша. Странно е!

Деперсонализация – околният свят е странен! Предметите наоколо са някак странни, необичайни. Къде се намирам?! Къщата е някак различна. Пространството е различно, непознато. Къде съм? Дали не сънувам? Ами, ако това е един сън и никога не се събудя?

Защо възникват деперсонализацията и дереализацията?

Тези два симптома, се явяват защитен механизъм на психиката, когато ни е толкова непоносимо от нещо, а трябва да го търпим, да го издържим. Нашата психика, трябва да се защити, когато:

  • Когато, ни е много трудно, почти не издържаме на някакви обстоятелства в живота си;
  • Когато, сме в ситуация в която търпим нещо, което не ни харесва;
  • Когато в мозъкът на човек, постъпва много информация, която е страшна, тежка и неприемлива, за нервната система, има риск от претоварване.
  • Когато, в мозъкът постъпи, огромен обем от информация звук, светлина, обекти….
  • Когато, имаме травматично преживяване на силните емоции и чувства.
  • Когато е възникнала висока тревога, след изтощение, стрес, и умора.
  • Когато, в тялото ни, се натрупват дълго потискани желания, но не ни е възможно да ги изразим.
  • Когато, не можем да променим ситуацията в която сме, но не можем и да я приемем, такава каквато е.
  • Основната причина, може да бъде епизоди на физическо или морално насилие, загуба на любим човек, внезапна промяна в начина на живот и т.н.

Пример:

Жена, която е омъжена от 15 години и има 2 деца. От около 10 години мъжът и пие, проявява силна ревност и вдига скандали. Тя вече не издържа – цели 10 години да търпи, този тормоз. Не иска вече да живее с този мъж. Иска спокойствие, но всеки ден, прибирайки се от работа, тя трепери, дали няма отново, да се повтори същият сценарий на пиянство и ревност. От една страна, тя не иска, вече да живее с този мъж. От друга страна, обаче не може да допусне възможността, да се разведе, защото не вярва, че може сама да издържа себе си и двете си деца, финансово. Децата ще живеят без баща си, който ги обича и те него въпреки пиенето му. Ако тя го остави, той съвсем ще пропадне. Десет години постоянен стрес, ще отключат тревожно разстройство и не е чудно дереализация и деперсонализация.

Ето как, лесно ще получи Деперсонализация. Търпи, това положение и не приема себе си в това състояние. Има усещането, че се самоунижава и самонаказва, но нищо не променя и търпи от страх. Колко дълго, може да издържи психиката на такава болка?! В един момент, психиката  ще сработи и ще включи на защита, за да я обезболи. Тя ще създаде на жената, усещането, за откъсване от себе си.    

.…или Дереализация. Имах очаквания за хубаво семейство и любящ съпруг, но това не стана така. Не мога да понеса реалността, такава каквато е. Това е някакъв лош сън, кошмар, от който не мога да се събудя. Не искам да виждам никой! Света около мен, не е реален, изкривен е.

Когато се появят тези два симптома, човек се плаши. Започва да смята себе си, за ненормален или още по-лошо, за луд. Тази вторична уплаха, допълнително засилва прилива на адреналин в кръвта и може да добави, още симптоми, които съпътстват тревожните разстройства – учестен пулс, сърцебиене, изпотяване, треперене, паника. Ето как се разгръща картината на тревожността и се влиза в порочният кръг.

Няма нужда да се плашим. Тези симптоми, не вредят на физическото ни здраве и от тях, не се полудява. Да, неприятни са, но са безвредни. Просто са мъчителни. За да си помогнем, да отминат по-бързо:

  • Не гоним мисълта за ненормалност. Не и се съпротивляваме. Просто мисъл е.
  • Продължаваме да правим, каквото и до преди малко.
  • Не обръщаме внимание на състоянието. Не е опасно.
  • Не бягаме, не лягаме, ами продължаваме заниманието си, което и до сега правехме.
  • Отговаряме си на въпросите: Какво чувам; Какво виждам; Какво помирисвам; Какво усещам; Какъв е вкусът в устата ми.

За да нямаме тези симптоми, се учим да:

  • Отстояваме мнението си;
  • Вземаме решения;
  • Да поемаме отговорност;
  • Да разберем, какво искаме от живота;

Невъзможно е, да се открие синдромът чрез тестове, различни лабораторни изследвания. Симптомите, могат да си отидат бързо и да не налагат никакво лечение, но понякога психиатърът, може да изпише антидепресанти.

  • Най-важното, което трябва да знаете, че информираността за тези симптоми, води до правилна интерпретация на случващото се;
  • Когато, знаете защо се случва дереализацията и деперсонализацията, не се плашите излишно;
  • Когато, знаете, че те не са опасни за здравето ви и от тях не се полудява, не отделяте допълнителни хормони на страха;
  • Когато, продължите да си живеете живота, без да се плашите от тях и без да търсите хапчета и изследвания;
  • Или пък, когато се оставите по течението на тези усещания….

Симптомите, ще си отидат. Без никаква намеса, без лекарски прегледи, без хапчета. Така какво са дошли.

 

 

Гаденето, е често срещан симптом, при хора с тревожни разстройства. Често се случва при хора, които бързо се превъзбуждат.

Усещането за гадене се регулира от центровете на мозъка, които, след като са получили сигнал от рецепторите на стомашно-чревния тракт, започват процес, който води, по-специално, до рязко намаляване на тонуса на стомаха. Това състояние, често е придружено от значително слюноотделяне.

При гаденето, се възбужда този участък на мозъкът, който е свързан с дъвкателния център. Гаденето е отговор на хранително отравяне или вътрешно напрежение. Психогенните причини може, да са в отговор на обонятелни и зрителни дразнители.

Основните, органични причини за гаденето са:

  • Вестибуларния апарат
    Ендокринни нарушения
  • Колебания в кръвното налягане
  • Бременност
  • Лекарства-странични ефекти
  • Хранително отравяне
  • Вирусни инфекции
  • Алергии
  • Гастрит
Основните, физиологични причини за гаденето са:
  • Стомашни спазми и гълтателни рефлекси при невротични състояния;
  • Хипертонус на коремните мускули;
  • Въздух, който влиза в стомаха и хранопровода при бързо дишане;
  • Физиологични промени в тялото (укрепване на перисталната функция на червата);
  • Нарушение на кръвния поток; гладно поради липса на апетит;
  • Появата на пристъпи на паника; летаргия и спад поради бърза умора;
  • Наследствен фактор; прекъсване на вегетативната система.

Основните емоционални причини:

  • Повишена емоционалност, мнителност и тревожност;
  • Не добре формирана психика – при децата;
  • Уязвима нервна система;
  • Незадоволени потребности от защита, подкрепа, или прекомерна опека;
  • Усещане за препълнен стомах на нервна почва;
  • Усещане за буца в гърлото на нервна почва;
  • Обезводняване зарази повръщане;
  • Висока температура и др.

Страховете при хората с гадене:

  1. Когато се появи гаденето, хората се плашат и често започват да си мислят, че са болни от нещо сериозно. Това е в основата на хипохондрията – страх от болести. Човек включва поведение в търсене на сигурност:
  • Започва да ходи по лекари;
  • да прави изследвания;
  • да чете в интернет;
  • да си пипа гърлото, или стомаха, за проверка на злокачествени заболявания и тн.
  1. Други се плашат от мисълта, че ще започне гадене на публично място и ще се изложат пред много хора. Това стои в основата на социалната фобия. Тогава, започват избягващо поведение:
  • Не ходят на места, където има струпвания на хора; Как се случва това? ,
  • Човек, отива на открито място и започват да му минават картини във въображението за гадене и повръщане.
  • Идва гаденето. Човек се плаши, да не се изложи пред толкова много хора.
  • В тялото му се отделя адреналин от уплахата и той пребледнява, дишането му учестява, сърдечният ритъм се ускорява, стяга му се стомахът – гаденето се усилва и той тръгва за вкъщи.
  • По пътя, минава гаденето и лошото усещане.

По този начин се формира, условният рефлекс „Тръгвам си от местата с много хора и ми става по-добре“, „Отивам на места с много хора и започва да ми се гади“. Ето така възниква избягващото поведение.

 

ВИНА – АЗ СЪМ ЛОШ

Още в детството ни, е вменена вината. Когато пораснем и сме възрастни, вината прозира, върху всички наши действия.  Психолозите смятат, че това е една от най-важните причини за формирането на ниско самочувствие и пречка, за щастието и успеха.

Първо, са ни критикували мама, татко и учителката, а когато пораснем, сами започваме да се критикуваме. Понякога детето, започва да демонстрира вината, за да го оставят на мира, като го видят, че страда. По този начин, то възприема, че вината е полезна емоция. Родителите мислят, че щом си виновен, трябва да те накажат. Понесъл си наказанието /напляскали са те, отнели са ти любима играчка, наказали сам в стаята/…и така детето научава, че щом е наказано, значи е Лошо.

Възможно ли е, да отгледаме дете без чувство за вина? ⠀

Чувството за вина, по никакъв начин не допринася, за развитието на детето. Всеки прави грешки, това е съвсем нормално, особено  малкото дете, което изследва, учи, опознава този свят на допир, вкус и миризма, на първо място. Именно, чрез грешките, то развива умения, да живее в този неидеален свят.

Как едно дете, се опитва да се справи с чувството за вина. Детето се опитва, да се отърве от него, но то се вплита в характера му. Детето, започва да бъде удобно, послушно, а родителите му са доволни от това. Вината обаче, го изгаря от вътре, а за да запази идеалният си послушен образ, му се налага да се самонакаже, за да облекчи вътрешното напрежение. Самонаказанието, изпраща до мозъкът,  усещане за облекчение – „наказах се за грешките си“, или просто физическата болка, взима превес над психическата и намалява интензитета и.. Наранява нещо по тялото си, удря се,  изрязва се, изгаря се, извинява се.

Интересното е, че при самонараняване, се освобождават хормони ендорфини. Те се отделят естествено от тялото, по време на физическа травма и могат да намалят болката и да подобрят, емоционалното благосъстояние. Но след като болката отшуми, действието на ендорфините също спира. Съответно, емоционалното страдание се връща, което води до необходимостта, да се повтаря  самонараняването отново и отново. И с течение на времето, това се превръща в навик. В някои случаи, физическата болка помага на човек да се чувства жив. Като, чувствам болка, това означава – „аз съм“, „аз съществувам“.

Често, емоциите ни, са неосъзнати. Вината също, често може да се крие, зад опитите да се доказваме, зад оправданията, зад голямата чувствителност от критика, зад споровете.

Вината и гнева са две сходни емоции. Гнева се изпитва, когато някой друг постъпва по начин, който не е по нашите правила. Вината изпитваме, тогава когато ние, самите нарушаваме нашите правила, които сме получили от детството.

Вината, се потиска от гнева и идва при този, който иска да обвинява другите.

  • Вината е съчетание на страх и автоагресия /човек, наказва сам себе си/.
  • Вината е страх от наказание и самонаказание.
  • Колко, човек се чувства виновен, зависи от неговата съвест.
  • Съвестта се оформя в детството, когато са ни наказвали или поощрявали. Нивото на съвестта, зависи от заложените ни морални ценности. А също и от нашата способност, да се критикуваме.
  • Съвестта и другите емоции, са субективни. Ето например, мама винаги ни учи, да сме честни, но ни се кара, когато кажем на нейната приятелка, че е грозна. Какви послания, даваме на детето за честността, защото не можем да му обясним, кога да каже истината и кога да я замълчи.

Вината, съдържа задължение, оценка и разкаяние. Кога се чувстваме виновни?

  • Когато, крещим на децата или родителите си;
  • Разочароваме себе си, близките, колегите;
  • Грешим;
  • Не оправдаваме очакванията;
  • Мързелуваме;
  • Мислим лошо за другите;
  • Ядосваме се;
  • Изоставяме някого;
  • Причиняваме страдание на другите;
  • Обнадеждаваме;

Как да различаваме реалната вина от невротичната?

Реална вина: Мама напердашва детето си, а после се чувства виновна. Когато имаме реална вина, трябва да търсим кое я провокира. Ако са постоянни ядове към близките, трябва да търсим причината на раздразнението. Причината, често се крие в незадоволени сексуални потребности, липса на подкрепа и самореализация; Рутина – рутината, може да изтормози всеки; Повишени изисквания към околните.

Невротична вина: родителски забрани и предписания. Може да е, незначителна постъпката, а човек се обвинява и измъчва. Невротичната вина-се преработва, на дълбоко ниво на осъзнатост. В такава вина, човек се обвинява, за всички негативни последствия – пример, че съм заразил някой с грип, или съм посъветвал друг, да си купи продукт, към който се е оказал алергичен. При невротичното чувство, ние си създаваме нереален образ за себе си, който все не можем да достигнем. По този начин, каквото и да направим, то няма да е напълно добро и правилно и ние все ще се чувстваме виновни. По тази причина постоянно се опитваме да отговаряме на очакванията на хората, а това не е възможно.При невротичната вина:

  • Разбираш, че не правиш нищо лошо, но се чувстваш виновен;
  • През цялото време се извиняваш;
  • Преследват те аморални и странни мисли;
  • Често изпитваш гняв към хората;
  • Не можеш, да се защитиш и се плашиш от агресията на другите;
  • Лесно, могат да те манипулират през чувството ти на вина;
  • Страхуваш се да покажеш, че си ядосан и за това просто се настройваш по хората, за да си удобен.

Самооценката е пряко свързана с чувството на вина. Не може, човек да има самочувствие, ако постоянно изпитва вина. Различаваме невротично чувство на вина и нормално. Зад страхът да бъдеш ЛОШ, се крият и други страхове

  • Да не те отхвърлят;
  • Да не загубиш някой;
  • Да не направиш грешка;
  • Да не съжаляваш;
  • Да не причиниш болка;

Вътрешният конфликт-това е сблъсъкът между две потребности, всяка от които е важна. Едната от тях, даже може да не е осъзната, защото блокира защитата – чувство на вина. Можеш да се чувстваш често виновен и да не разбираш даже, защо си толкова ЛОШ. Желанията, които са в противоречие с вътрешните ценности и убеждения на човека , предизвикват чувство на ВИНА. Ако между две потребности, има сблъсък и двете са взаимоизключващи се, нервната система изпада в стрес. Тялото започва да реагира със телесни симптоми:

  • Повишено чувство на тревога
  • Болки в тялото / при това то е здраво/
  • Болка в главата
  • Тикове
  • Соматоформна дисфункция⠀

Чувството на вина, може да е силно подтистнато и освен телесните симптоми, панически атаки, страхове можем нищо друго на не усещаме.

Защо, трябва да се научим да признаваме вината си? Когато крием от себе си и от другите вината си, това се отразява лошо на развитието ни бъдеще. Правилно да се отнасяме към грешките си като към уроци. Който не греши, той не работи и не учи. Грешката, ни дава опит и ни развива. Ако човек, осъзнае грешката си и си я признае, той с лекота може да я коригира и да продължи напред, да се развива духовно.

Защо не осъзнаваме грешките си и не се извиняваме за тях? Човек си мисли, че ако ги признае, ще си признае, че е глупав и недодялан. Хората са егоисти и не искат да си признават грешките, за да не се унизят. Егоизма, пречи на човек, да си признае грешките. За да си признае грешките, ще му се наложи, да се издигне на друго стъпало и да се развие, но и да поработи над себе си. Обичаме да признаваме само онези неща, които ни издигат и заради които можем да получим похвали.

Ако не признаваме грешката си, това значи, че по-късно, също ще допускаме същите тези грешки. Тази тежест и този проблем, ще носим и занапред, докато не си научим уроците. Ако си признаем грешките, ще помислим над тях и ще решим какво да променим за да не ги допускаме отново. Ако решим да признаваме вината си, ще станем по силни и успешни. Когато правим това с лекота да признаваме грешките си, ще се развиваме и усъвършенстваме.

Признаването на грешките и много силно и мъдро…точно като в църквата, когато казваме какво сме сбъркали в семейството, работата, близките и се надяваме да ни се опрости и ние да се почувстваме пречистени. А, ако всички свикнем да правим това и в живота, ще ни е много по-лесно.

Когато разбираме грешката си, но всеки път я повтаряме отново и отново…Грешките са ни дадени, за да ни развиват и точно за това ни се дава същата ситуация отново и отново, докато не си научим уроците.

  1. Освобождаване от вината:
  • Бъдете себе си, правете това което ви се иска;
  • Не сте длъжни на никого;
  • Света не е идеален, и да грешиш е нормално; Грешките са уроци;
  • Трябва да се освобождаваме от вината, защото води до депресии и неврози. Дори, ако сме виновни, най-добре да си признаем, няма нищо престъпно в това. Този, който се гневи и потиска вината, да си каже-ще работя върху себе си, допуснах грешка. Да признаем, поне пред себе си, това освобождава голяма енергия и напрежение от тялото.

 

Често, когато сме в невроза, се съмняваме в своята адекватност. Постоянните симптоми, ни изморяват и ни карат, да си мислим, че не сме като останалите. Започваме, да се притесняваме, как изглеждаме в очите на хората. Не е странно, че веднъж, когато ни е станало лошо на обществено място, ние започваме, всеки път да се страхуваме да не се повтори.

  • Влезли в магазина в телата ни, се излива адреналин поради този страх, плашим се отново и то се повтаря – става ни лошо.
  • Завива се свят, гади ми се, треперят ми ръцете и се изпотяват със студена пот.
  • Мислим си. На другите хора, не им става така. Само аз, съм ненормален, нередовен.
  • Как изглеждам в очите на хората? Ще се изложа! Ей сега, ще ми стане лошо; ще припадна; повърна; ще загубя контрол; или още по-лошо, ще започна да правя странни, неприемливи неща…

Ето така изглежда, филма в главата на невротика. Ще полудея и ще опозоря семейството си. Ще лежа в психото и всички ще разберат за това. Ще ме уволнят от работа. Всички хора ще разберат, че съм луд и ще остана без приятели.

Преди да продължа нататък, нека ви успокоя. Няма да полудеете. Невротика не полудява! Невротика е тревожен човек, който постоянно от нещо се страхува. Самата невроза е защитен механизъм на психиката. Когато, дълго време сте били във стрес, организмът ви се опитва, да ви съхрани и отключва неврозата. Неврозата е структура на психиката, която не преминава в психоза.

Да, ще ви мъчи! Да, ще прецака качеството ви на живот! Да ще ви прецака щастието! Да ще ви забави в развитието! Да ще ви спъва плановете, защото ще чакате да оздравеете и едва тогава да продължите да живеете….но нищо повече от това няма да произтече. 

Хайде сега, да разграничим двете състояния – психозата и неврозата

Психозата е сериозна деформация, при възприятието на външния свят. Проявява се в делириум, помътняване на съзнанието, в нарушения на паметта, халюцинации, в безсмислена идея, от гледна точка на здраво съзнание. Психозата се наблюдава при заболявания като шизофрения и др. налудни разстройства.

  • Психотика е емоционално не здрав;
  • Не идва сам на терапия, а го водят близките му;
  • Възприема терапията, като нападение и е мнителен към нея;
  • Хапчетата, които са му изписани, смята че са отрова и че чрез тях, някой иска да му навреди;
  • Смята, че е прав и, че няма проблеми;
  • Не се съмнява в себе си и във вярванията си;
  • Не е способен, да си промени мнението;
  • Не вижда проблема в себе си, а го вижда във всички други;
  • Не се страхува, да не полудее; Той смята, че всички останали са луди;
  • Живее в свой собствен свят; Чува гласове; Вижда, и усеща неща, които другите не /халюцинира/;
  • Неговите психически защити са отричане и разцепване. /Отричането е защита срещу мисли и желания, които са неприемливи за личността, а разцепването е разделение на личността, на няколко отделни личности/;

Причините за психоза: вродени мозъчни патологии; алкохолизъм; приемане на наркотици; травматично увреждане на мозъка; заболявания на ендокринната система; инфекции, засягащи нервната система; тумори в мозъчните тъкани; най-силният шок.

Неврозата, това са всички състояния, които се характеризират с постоянен страх, депресия, тревожност, променливи настроения, чувство на потиснатост.

  • Невротика е емоционално здрав;
  • Тревожи се, сам търси психолог и работи върху проблема си;
  • Критичен е към състоянието си и осъзнава, че има проблем.
  • Съмнява се в своята адекватност и се страхува, дали не е луд;
  • Притеснява се от симптомите си – приписва им болест или лудост;
  • В терапията се научава да се съмнява в мислите си и да ги проверява за вярност;
  • Няма халюцинации – не чува гласове;
  • Използва психически защити, като изтласкване / Забравяне на неща, които са непоносими за съзнанието – изтласкват се в подсъзнанието на човек/;

Ситуации, допринасящи за развитието на невроза: наследствена склонност към нервни разстройства; периодични конфликти у дома или на работното място. Често се среща при деца и юноши, които растат в неработещи семейства. Навикът, да реагира болезнено на дребни неприятности, изтощава нервната система – при човек с ниско самочувствие и песимистично отношение към живота, вероятността от развитие на невроза е много по-висока, отколкото при позитивно настроения човек; физическо претоварване; хронични заболявания, които причиняват постоянен дискомфорт или остра болка (псориазис, артрит); силен шок, който субектът е преживял в близкото минало (смърт на роднина, пожар, фалит); дълъг престой на място, където е бил в опасност.

От неврозата, не можем да полудеем, нито да загубим контрол. От неврозата, не се преминава в шизофрения и тя няма на къде, да се развие повече, освен да ни измъчва!

 

Безсъние (безсъние) е нарушение на съня. Обикновено, това е съпроводено със симптоми, като сънливост през деня, загуба на енергия, раздразнителност и потиснато настроение.

  • Причини за безсънието са:
  • Психическа. Това е, когато разстройството на съня е причинено от стрес, неврози, депресия и други психични заболявания. В тези случаи, когато лекуваме тревожното разстройство, безсънието ще отпадне.
  • Хронична умствена преумора, чиито признаци са постоянното желание да спите през деня, събужда се през нощта, тежко пробуждане, летаргия, слабост и умора дори от малки натоварвания.

Безсънието се влияе от:

  • хормонални промени, подобни на тези, които предхождат менструация, или се появяват по време на менопаузата;
    житейски събития като страх, стрес, тревожност, емоционален или психически стрес, работни проблеми, финансов стрес, раждане или загуба на любим човек;
    стомашно-чревни проблеми (киселини или запек);
    психични разстройства;
    някои неврологични заболявания;
    лоша хигиена на съня, като шум, или прекомерен прием на кофеин;
  • физическа активност

Тревожният човек, на когото много му се спи, ляга си в леглото, но сякаш се разсънва още повече. Колкото и да си стиска очите или да се старае да заспи, става още по-лошо, чувства се още по-възбуден и разсънен. В главата му започват да се въртят страхове – „ще се разболея“, „никога няма да заспя“, „ще полудея“ …

Когато човек, иска да заспи на всяка цена, от страх да не се разболее, полудее, или от страх, че никога няма да заспи, той допълнително се плаши от мислите си и залива тялото си с адреналин. Адреналина предизвиква – тръпки, сърцебиене, студени или топли вълни, треперене, замайване и тн. Завърта се порочният кръг на тревожността и съня се разбива.

Проблемите при заспиването, се случват, защото – Имаме силно желание да заспим, но сънят е лек и повърхностен, поради тревогата в ежедневието, свързана с тревожните мисли, които не ни дават да заспим.

В моментите, когато се унесем в сън, може да се сепнем и рязко да се събудим. Тогава се получава сърцебиене, мускулни спазми, и човек може да се събуди объркан и дезориентиран с мислите: Къде съм? ; Кой съм? Не е случайно това, защото мозъкът не е имал време да се събуди пълноценно и се обърква, а тревожният човек, ще придаде голямо значение на тази дезориантация и – нова порция адреналин.

За да не се измъчваме с омагьосаният кръг, на тревожността при заспиването, по-добре да не се и опитваме да заспим, а да се отдадем на нещо приятно:

  • Четене на интересна книга;
  • Гледане на филм;
  • Пиене на чай или топло мляко;
  • Взимане на душ/вана;
  • Слушане на позитивни утвърждения на Луиз Хей;
  • Слушане на хипноза или релаксация;
  • Абсолютно всичко, което ви носи удоволствие…..

А можем да приложим и техниката – парадоксално намерение. Тествана е и горещо, се препоръчва при проблеми със съня. Прави се така: Казваш си „Няма да спя цяла нощ. В никакъв случай, няма да заспивам и ще се старая да остана буден, каквото и да стане“.

 

Лека нощ! :)

 

 

 

Говорим за главоболие, което е изследвано и медицински е доказано, че човек е здрав и няма причина да го боли главата. Тогава говорим за главоболие на нервна почва. Защо, човек страда от главоболия?

Органични причини:

  • мигрена
  • синузит
  • вариране в кръвното налягане
  • стрес и напрежение в ежедневието

Психични причини.

Когато човек, има много твърди/негъвкави вярвания за света, хората и себе си и очаква, че неговият морал, важи за всички хора. Всички, трябва да постъпват по неговият начин и ако това, не се случи, той се ядосва и възмущава. Това поражда напрежение в главата и главоболие.

Причини:

  • Всяка емоция, има своето място в нашето тяло. Главата, отговаря за емоцията гняв. Всеки е усещал, когато се ядоса как в главата му нахлува кръв, бузите се зачервяват и цялото напрежение се качва нагоре. В тялото приижда много енергия и в гнева си, сме способни да станем по-силни и по-бързи. Най-често обаче, ние подтискаме гнева и не го искарваме навън /не удряме, не крещим, не тичаме/, за да не влизаме в конфликти, да не обидим, да не ни отритнат по някакъв начин, преглъщаме гнева и той автоагресивно удря нас. Удря ни в главата с напрежение и главоболие.
  • Лицемерието – гневим се на човека, но в същото време му се усмихваме. Представете си, че шефът ви днес ви се е развикал и смята, че не добре сте си свършили работата. Вие обаче знаете, че сте направили каквото сте могли, тъй като сроковете са били, твърде кратки за качественото изпълнение на задачата. Това, че той крещи, ви се струва несправедливо, но въпреки това, преглъщате гнева и отговаряте с любезна усмивка, че ще поправите дребните грешки. Получава се в тялото ви несъответствие – усещате гняв, а се усмихвате. Несъответствието поражда напрежение.
  • Страхът, също предизвиква напрежение в тялото, което може да се отрази на главата. Спомнете си изразите – „Настръхна ми косата от страх“.
  • Скрита депресия. Под главоболието, може да се крие скрита депресия.
  • Враждебност. Конфликти. Често, главоболие може да възникне в случаите, когато човек не получи признание в социума.
  • Перфекционизма. Гоненето на високи стандарти, най често в работата, поражда напрежение. Претоварването със задачи, срокове и високи очаквания от себе си за качествено и бързо изпълнение в срок – стресира.
  • Инатът. Когато, се запъне човек, на всяка цена за нещо и не отстъпва, каквото и да му струва, това повдига напрежението и го отпраща към главата.

За да не боли главата:

  • Когато се гневим, си казваме „Сега се гневя“ и това е нормално. Изразявате, недоволството си на глас и не потискате за сметка на себе си./автоагресия/. Емоциите трябва да излизат на вън – те са външен процес. Казвайте ги, и не стойте в неразрешени проблеми.
  • Приемете себе си;
  • Почивайте повече.
  • Не се опитвайте да угодите на всички.
  • Обкръжавайте се с позитивни хора.
  • Отстраняваме лицемерието. Каквото ни е отвътре, това трябва да излъчваме навън – към света. Приеми другите без да ги осъждаш;
  • Отстраняваме перфекционизма. Приеми се такъв, какъвто си – несъвършен;
  • Отстраняваме ригидните правила. Стават гъвкави – учи се, да се доверяваш на света;
  • Отстраняваме мазохизма. Почивай повече от работа и грижи, целият свят, ще почака. Ти си най-важен!

Древногръдската дума АГОРА означава пазар, фобия – страх.

Агорафобията е психично разстройство, при което има страх от претъпкани места, страх от открити пространства. Агорафобията е един вид защитен механизъм, характеризиращ се с безсъзнателно проявление. Страхът от претъпкани места се появява поради страх от паника в обществото. Такъв страх може да възникне от емоционални травми с хора в миналото. Човек, страдащ от агорафобия, е практически неспособен да се чувства в безопасност на оживени места, особено в претъпкани места.

Агорафобията е страх от:

  • Масово натрупване на хора – пазари, търговски центрове, кина, театри…;
  • Намирайки се на далече от дома – ужас и страх да пътуваш сам;
  • Невъзможност бързо да напуснеш мястото – автобус, трамвай, метро, самолет.

Симптомите са: Безспокойство, тревога, замайване, слабост в мускулите, затруднено дишане, треперене, втрисане, буца в гърлото.

Страховете са: Да не полудея, да не се опозоря публично пред хората, да не припадна.

Агорафобията е присъща за хората с богато въображение. С такова въображение, те преувеличават възможните опасности и винаги са нащрек. Светът, им се струва страшен и домът е тяхната комфортна и защитена зона. Такива хора, се пазят от ситуации в които могат да се почувстват като в капан. За това, където и да ходят те предвидливо си пресмятат маршрута по който ще вървят. Предвиждат всички ситуации, които могат да се случат на улицата или по пътя и трябва да вървят с някой/мама, мъжа, приятелка../.

Детството на такива хора:

Тревожна, супер протективна майка. Отсъстващ баща /може просто да е зает, или емоционално хладен, или отдръпнат по някаква причина/, а може и да е починал, или отсъстващ поради развод.

Майката внушава на детето, че света е опасно място, че детето е ранимо и слабо и не може да живее и да се справя без мама. Не го пуска това дете и не се разделя с него, дори когато то стане на 50 години например. Не настъпва сепарацията, а по-късно то може да изгради близки и зависими отношения с партньорът си. Детето расте, безпомощно, ранимо и чувствително, а освен това се чувства е недообичано. Възможно е и често, да е оставяно само в стаята, или наказвано да стои само в стаята си. Дори, когато създаде свое семейство, този човек твърде обвързан емоционално със своята майка, или баба/човекът, който го е отгледал/.

Когато е възрастен, този човек:

  • Силно се страхува, от промени в живота си.
  • Страхува се, от порастването, от нова работа, от стресови ситуации и конфликти.
  • Бои се, от раздялата с родителите си и се чувства длъжен и отговорен за тяхното щастие.
  • Ето за това, страдащият от агорафобия изпитва тъга и страх при мисълта, че ще е сам някога.
  • Такъв човек, постоянно се намира във връзка с близки, колеги, роднини по телефона.
  • Чувства се тревожен от дребни неща.
  • Неуверен в силите си, постоянно търси помощ от другите.
  • Постоянно се старае, да задържи хората и да не се разделя с тях.
  • Често се случва, да си търси си работа, близо до дома.
  • Изпитва трудности при собствената си реализация.

Как да се справим с агорафобията:

 Взависимост от тежестта на страданието, могат да се включат и антидепресанти, като помощна патерица към психотерапията.

  • В терапията с агорафобията се включва:
  • Работа със самооценката на човека. Учи се да познава себе си, способностите си, да поема отговорности;
  • Да се научи човек, че е нещо естествено да приема себе си самостоятелно.
  • Полезно е, да си вземе домашен любимец, за който да се грижи и за когото да е нужен.
  • Да влиза в малки „рискове“ – това са ситуации от които го е страх. Напиши списък със ситуациите, които те напрягат и ги оцени от 0 до 10т. Например 1.страх да съм сам вкъщи-10т., страх да изляза до магазина без телефонът си – 9т., страх да отида на ново място-8т. и тн. След като завършиш списъкът, започни да влизаш в ситуацията с най-ниските точки страх, докато не я преодолееш, а после започни със следващата.
  • Завежда си дневник, в който да записваш тревожните мисли и емоциите породени от тях. След около 2 месеца, ще види, че те са едни и същи – може би, имат нужда от преценка за вярност и промяна – да се замисли.
  • Дневник на емоциите – раздели листа на 3 части
  1. А – ситуации. Какво се случи, преди да дойде емоцията / какво гледахте, какво слушахте, кой беше до вас/
  2. В – Мисли за тази ситуация. /за какво си мислехте в тази ситуация. С времето ще се появи цял списък с убеждения/.
  3. С – Емоции, във връзка с тези мисли. /гняв, страх, тревога, обида/,/треперене, зачервяване температура/.
  • Започни да се срещаш с нови хора. Разшири кръга от познати.
  • Научи се да живееш тук и сега. Обърни внимание, какво виждаш, какво чуваш, какво усещаш, какъв вкус има в устата ти- това ще те връща в реалността.

 

Възникване на тази фобия, се крие в родителският стил на възпитания и чувствителността на детето. Отключващите фактори, които могат да събудят фобията, могат да се съдържат в някои стресови събития в живота на човека, като смърт, загуба, итн. Всичко това може да се случи в детството, тинейджърството или в по-късна възраст на човек.

Страхът, да не останеш сам, не е за подценяване. Зароден е, още в ранното детство и съдържа в себе си психични, поведенчески и физически прояви. Важно е да се справим с този страх, защото може силно да влоши, качеството ни на живот.  

 

Паниката започва с усещанията в тялото. Усещания в тялото – замайване, сърцебиене, треперене, температура, втрисане, задъхване. Почти всеки човек, изпитва тези усещания от време на време и принципно, човек разбира защо ги има и не се плаши.

Като да идеш на изпит и усещаш сърцебиене, температура, зачервени бузи. Не се стряскаш при тези усещания, защото знаеш, че има причина за това вълнение – изпита. Не ходиш до бърза помощ, да те прегледат. Същото е, когато тичаш във фитнеса на пътечката – сърцебиене, изпотяване, повишаване на телесната температура, учестен пулс…но това не те плаши.

Човек в тревожно разстройство има същите усещания, само че той не осъзнава причината за състоянието си и започва да се плаши, като по този начин, дърпа и първата си паник атака.

Каква е причината за телесните усещания?

Дълго търпян вътрешен конфликт – това е причината. Вътрешният конфликт е състояние вътре в личността, при което човек не е доволен от нещо. Сблъсък на интереси – нещо като „Искам, но не мога“, „Искам, но не трябва“. Например. Мъжът ми пие. Искам да се разведа с него, защото е безотговорен и не отдава внимание на семейството, но не мога – ще нараня децата. Вътрешните конфликти, могат да са всякакви, но общото е, че в личността има сблъсък на интереси и при това, за продължително време, човек търпи нещо, което не му харесва.

Първата паник атака се случва, когато не очакваме и на пръв поглед, не виждаме причина за нея, но причината е вътрешният конфликт, който стои дълго в нас. Вече е станал хроничен и дори не си даваме сметка за него. Той създава напрежение, вътре в тялото, с което тялото се справя за известен период от време. Продължилото, дълго време напрежение – седмици, месеци, години, все някога ще избие през тялото. Въпрос на време. Колко, ще е продължително това време, зависи от отделният човек и отделният организъм, но рано или късно, ще се появи първият пик на тревожността. Този пик, ще бъде провокиран от нещо – недоспиване, алкохол, напрежение от деня, грип, кафе, или нещо съвсем дребно, което пък от своя страна, ще отключи и първата паник атака.

Когато, се случи първата паник атака, човек започва, да се самонаблюдава и при първата промяна в телесните усещания, той получава нова паник атака. Това е така, защото човек се плаши от самият симптом, а страхът кара тялото ни да отделя адреналин, който пък кара тялото да реагира с нови симптоми.

Завърта се порочният кръг на паниката и човек, дори не усеща как се е окачил на своите усещания и страхове.

Какво прави човек попаднал в порочният кръг на паниката:

  • Човека се отдръпва от физическите дейности, за да не натоварва сърцето си, защото започва да се страхува от инфаркт.
  • Потиска чувствата си, за да не влиза в конфликт с близките си.
  • По-този начин, създава още повече напрежение в тялото си и започва да избягва физическото и психическо напрежение.

Как да се справим с паниката:

  1. Направили сме всички медицински изследвания и здравето ни, е в норма. Това означава, че телесните усещания, са на нервна почва.
  2. Срещни се със страховете си. Страховете отпадат, когато се изправим очи в очи срещу тях. Ако, те е страх, да останеш сам – планирай ден, в който да си сам вкъщи.
  3. Да устоиш на негативните мисли. Напиши мисълта и емоцията, която тя поражда, а след това напиши доказателства, които са факти/реални неща, случили се/, които доказват или отхвърлят мисълта. Така ще видиш, мисълта дали е вярна. Ако доказателствата против нея са повече-замени я с нова мисъл, близка до фактите.
  4. Записвай, всеки ден негативните мисли. Прави това 1- 2 месеца и ще забележиш, че те са едни и същи в едни и същи ситуации.
  5. Струва си, да ги тестваш за вярност, нали?

 

 

 

 

 

ОКР

О – Обсесии, К – компулсии, Р-разстройство

ОКР е свързано с натрапливите мисли, а не рядко и с ритуали, обслужващи натрапливите мисли, за да не се случат мислите, които ни тревожат.Тези мисли постоянни и натрапливи , не ни оставят на мира. Толкова ни преследват, че вече ни уморяват и изцеждат енергията ни. Правят ни разсеяни за всички други дейности, които имаме –работа, грижа за децата и тн.

Например: Мисъл: Оле, ами ако умре майка ми. Ритуал: Ще загася и светна лампата в стаята точно 7 пъти и това, лошо предчувствие няма да се случи.

Във всеки от нас, има ОКР. Когато видиш черна котка, че ти минава през пътя, помисляш „Няма да ми върви“ и за да не се случи това, заобикаляш пътя, или се връщаш  обратно. Плюенето през рамо, за да не се случи лош късмет; не минаването под чатал, не стъпването на канал и тн. все ритуали, обслужващи една натраплива мисъл „Ако не го направя-ще се случи нещо лошо“.

Детството. Когато в детството ти, са те възпитавали в строги правила, „кое трябва и кое не, за да не се изложиш пред хората“, ти развиваш контрол върху поведението си. Обикновено фиксацията на родителя или възпитателя, който те е отглеждал е била върху хорското мнение „какво ще кажат хората“. Детето изгражда виждания за това, как точно трябва да се държи, за да го харесват и одобряват другите, защото ако не го харесват и одобряват, ще се срамува от себе си. Ако се срамува от себе си, то е защото то е лошо, дефектно, грозно, глупаво. Детето започва да се възприема така: „За да не се чувствам лош, дефектен, грозен, или глупав, аз трябва да се уча добре, да се обличам прилично, да се изразявам добре, да съм учтив. Ако не се спазвам тези правила, ще бъда отхвърлен, неприет, необичан.“

Детето расте в семейство с условна любов. Под силният контрол на родителите, детето започва да губи надежда, че може да се опре на собственият си личен опит. Детето започва напълно, да се приспособява към родителите и тяхното мнение за мнение става супер важно. Вижданията за живота стават някакви твърди. Спонтанноста на детето и неговата детска игривост, се заменят със строги правила за живота и страх те да не бъдат нарушени. Когато порасне, неговият възрастен няма да живее собственият си живот, а ще има разрушителни схващания за живота, които ще го потискат вътре, все повече и повече. ,

Пример: Случай от моята практика. Клиент – търговски представител, чиято работа е да обикаля със служебната си кола, определен регион и да предлага продуктите.

Страшната натраплива мисъл, която го преследва всеки път, когато усети и най-лекото потрепване на волана, докато шофира е :

Мисъл – „Блъснал съм човек !“. Ритуал – Изплашен спира колата, отбива от пътя, слиза и проверява. Оглежда бронята на колата, дали е изкривена, гледа под колата, дали не лежи труп. Сърцето му ще изхвръкне, кръвното се вдига, докато прави проверките. Уверява се, че всичко е наред и не е ударил никой, плюе си три пъти в пазвата, качва се зад волана и потегля отново.

Ето какви страшни мисли, му минават докато, шофира, и какви ритуали/проверки извършва,  за да се увери ,че няма нищо страшно. Всичко това, отнема много от времето му. Тръгва -спира – проверява. Понякога даже избягва цели маршрути, които крият опасности. Лоша видимост, повече завои, или просто мисъл, че трябва, този път да се заобиколи, че там може, нещо лошо да се случи. Ако за неговите колеги да си свършат работата, стигат 4-5 часа, на него му отнема 4-5 дни и излишно гориво. На косъм да загуби работата си, като неефективен и съмнителен работник, той дойде на терапия.

След първият разговор стана ясно, че прави и други „странни неща“, като:

  • Връща се да проверява, дали е изключена печката. Прави го по няколко пъти след като излезе от вкъщи. Опасната мисъл е „Ще стане пожар“.
  • Връща се да провери дали е заключена вратата, по няколко пъти. Опасната мисъл е „Ще влезе крадец“.
  • След някакъв период от време, той не се удовлетворява от тези проверки и му се струва по-завършен процесът ако проверките са точно 7 на брой. Някак по-голяма увереност има, че всичко ще е наред.
  • И така списъкът, може да не свърши…..

Понякога тези мисли и ритуали, отнемат толкова много време от деня, че направо обезсмислят живота, на практика.

Страхове в ОКР:

Предвид родителското възпитание „какво ще кажат хората“ ОКР, силно са изразени социалните страхове и особено страхът от отхвърляне. Човек с ОКР, не се тревожи толкова за здравето и живота си, колкото за това, какво мислят другите за него. По тази причина, основните страхове са: Страх: да бъда лош; странен; ненормален; да не се опозоря; да не се засрамя; да съм глупав; да съм неидеален и да ме отхвърлят; да не би, да не обичам – мъжа/жената, детето, майка си…; да не причиня вреда на себе си или на някой друг; да вляза в затвора; да не полудея.

Мислите в ОКР:

Натрапливите мисли, се появяват, поради страхът от отхвърляне.

Самите мисли, идват да ни покажат, най-големият страх от излагане в обществото. Страх да не извършим нещо, толкова социално неприемливо, че мислите започват, да кръжат около тази идея и особено, около обектите, които обичаме най-много – децата, роднините, майката, колеги…Ами, ако заколя мъжа си; Ами, ако изхвърля детето си през прозореца; Ами, ако удуша детето си; Ами, ако се нахвърля на хората да ги хапя; Ами, ако съм хомосексуален/а; Ами, ако изнасиля някой….Реално, това са най-ст Силните емоции – особено подтиснатите, могат да предизвикат контрастни мисли във всеки човек. „Ами, ако порежа детето си с нож.“ Човек, силно критикуван в детството си, и учен на черно бяло-мислене, веднага ще се засрами от тези си мисли и уплаши. Та нали, неговото виждане за семейство и деца, е че трябва да бъде идеален, и това е недопустимо. Ще ги изкара, от общия мисловен фон и ще се фиксира в тях. Ако например, майка по цял ден, се грижи да домакинството и детето си, тя ще изпитва не само любов към детето, но и раздразнение и това е нормално. От време на време, ще му се ядосва, разбира се. Ако обаче тя, като дете е научена, че  изобщо не е редно да показва ядът си, тя ще подтиска тази емоция. Подтиснатите емоции, могат да предизвикат констрастни мисли в един момент, а жената после да се мисли за убийца и да започне да крие всички остри предмети вкъщи.

Мисленето АМИ АКО, постоянно се залепва в мисленето ни и ни пречи да се доверяваме на живота. Човек го преследват натрапливи мисли, които го плашат и го карат да е недоволен от себе си, виновен и да мисли за опасност. Той много се страхува, тези натрапливи мисли да не се сбъднат и тези страхове дават обратен ефект вместо да му помагат. Понякога започва да прави ритуали, за да не му се случат тези мисли.  Той си слага строги правила с думичката ТРЯБВА. Мисли, че щом изпълнява тези правила, то той ще прави всичко правилно. Миенето на ръцете, сваля тревожността. Но понякога ритуалите/компулсиите, са много странни. Човек осъзнава, че те са странни, но нищо не може да направи с това.

Страшните и недопустими неща, за едно дете отгледано в стил „какво ще кажат хората“.

Как да разпознаем натрапливите мисли.

Те винаги започват с „Ами ако“. Винаги съдържат в себе си силна емоция –  страх, паника. Винаги идват внезапно. Често мислим, че тези мисли са грешни, лоши, недопустими, опасни и не трябва да ги има. Това ни плаши, а страхът увеличава отделянето на хормон адреналин, което от своя страна, засилва потока на мислите. Ето така, те стават натрапливи. Колкото повече се тревожим и насочваме вниманието си в една конкретна идея – страшна мисъл, толкова повече тя се затвърждава и повтаря. А най- страшното е, че в днешно време, човек вярва, че мислите му, могат да се материализират, някак си по магичен път. Това от своя страна, още повече го плаши и човекът с ОКР, започва да си измисля начини, как да игнорира мислите си; как да префокусира вниманието си на нещо друго; или как да се застрахова така, че те да не се сбъднат.

На практика, всеки човек има такива мисли, но повечето хора, допускат, че е нормално, човек да мисли на всякакви теми, дори и за убийство. Също така знае, че мислите, са си просто едни мисли и нищо повече. Нито добри, нито лоши – просто мисли.

  • Спокойният човек, просто ги пуска да си ходят и не им обръща внимание – не се плаши.
  • Човекът с разстройство ОКР, се плаши от тях и така ги преувеличава. Добавяйки адреналин, увеличава страхът, който от своя страна увеличава натрапливите мисли. Това е така, защото, когато е бил малък се е научил да мисли крайно, черно-бяло. За него няма среда. Той, или е лош човек, или е добър. Или си честен, или измамник. Или е умен, перфектен, или глупак. Всичко това е научил в детството си, от обгрижващите фигури, които най-често са възпитавали детето или чрез критика и краен морал, или в подтискане на емоциите.

Компулсиите са ритуали, които психиката на човека с ОКР си измисля, за да създаде илюзията на човек, че има контрол над ситуацията. Щом почукаш 3 пъти на дърво, лошото, което мислиш няма да стане. Провериш вратата 5 пъти, котлона, пералнята; да си поставиш чехлите да сочат с върха към вратата, да оставиш телефонът си да стои с екрана надоло; да не си сменяш блузата цяла седмица; да мигнеш с очи 5 пъти; да тръгнеш първо с десния крак…..могат да са всякакви. Могат да се заменят с други и да се допълват с нови. Мозъкът на човек с ОКР, може да измисля нови и нови, които ще му губят достатъчно време от деня за да ги прави, само да се чувства по спокоен, че мислите няма да се случат. Фиксацията в дадена мисъл или идея, създава доминанта в мозъка на човек, това е своеобразна червена нажежена зона. За да охлади тази зона, мозъкът ни измества фокусът на вниманието ни, като добавя нова зона – ритуалите/компулсии. Това е вид е защитна функция на мозъкът ни. Ритуалите охлаждат напечената зона в мозъкът, защото дават временно успокоение, след изпълнението им. Скрила ножовете – жената си осигурява спокойствие за момента. В общ план обаче, самите ритуали, задълбочават ОКР, защото го обслужват.

Как започва болестта?

Съгласно медицинска статистика, ОКР започва между 10 и 30 години. Пациентите се обръщат за помощ около 25 година, без значение, кога са се появили първите симптоми. Най-често, те търпят няколко години, понамъчват се и после стигат до диагнозата си.

ОКР, има всеки трети възрастен в някаква форма. Спомнете си, миенето на ръцете по няколко пъти на ден, за да се махнат микробите. Децата с ОКР, също не са малко.

Кое е в основата на ОКР. Защо сме по-предразположени ?

Перфекционизъм;

  • Увереност, че има абсолютно правилно решение за даден проблем;
  • Инат;
  • Старателност;
  • Стремеж да контролира всичко;
  • Постоянни съмнения;
  • Постоянно отлагане;
  • Взиране в детайлите;
  • Нерешителност;

Всичко това води до хроничен стрес. Мисленето, става ригидно/твърдо/не гъвкаво с правила започващи с думичката „Трябва“:

  • Аз трябва перфектно да си изпълня задачите;
  • Ако не го направя аз, някой друг ще го направят не както трябва и не толкова добре;
  • Трябва да контролирам себе си и и близките си;
  • Удоволствие ще получа някога, като си свърша всичките задължения и планове- след 5 години може би.

Желязното правило. „Ако всичко правя, както трябва, всички ще ме обичат.“

Какво се случва в мозъка ни при ОКР

Когато нямаме ОКР, като мислим, че допускаме грешка, мозъкът ни отчита,че нещо не е наред. Пробужда се чуство на тревожност, което ни кара да поправим грешката. Когато поправим грешката, активността в мозъкът се променя и тревожността изчезва. Можем вече да мислим за други неща…..

Когато имаме ОКР, мозъкът ни, не отчита поправянето на грешката и тревожността не спада. Човек започва да цикли в едно и също повтаряне на „поправянето на грешката“ и тревожността не спада.

  • Въпреки, че съм поправил грешката – измил съм си ръцете, проверил съм дали има нещо под колата, проверил съм котлона, проверил съм дали е заключена вратата…….Чувството за грешка остава и интензивността на тревожността също.

Целта на терапията, е да се преработи вътрешната скованост и да се преразгледат личните правила за живота. Когато човек си позволи да бъде себе си , ще падне градусът на напрежението му, мозъкът ще престане да контролира толкова много, и натрапливостите,  лека по лека ще си идат.

Важно е да се знае –  Мислите, никога няма да се осъществят! Това е само вътрешният ни критик, страхът да не сме лоши!Това са, само мисли! Мислите не сме ние – те са мисли, ние сме друго нещо! Всеки, има право на фантазии и представи! Мислите не се материализират, без да положим усилия за това и без, да сме взели решение да ги сбъднем. Ако беше толкова лесно, щяхме всички да сме тото-милионери.

ОКР подлежи на корекция с  психотерапия и това е възможно да се случи, без помощта на фармакотерапия/хапчета.

С ОКР се справя най-добре когнитивно поведенческата терапия, и ако човек съдейства  в терапията, бързо ще се справи с това. С ОКР в терапията, се учим да възприемаме света, себе си и другите хора по гъвкаво. Учим се на спонтанност. Да пуснем контрола. Да си носим удоволствие, Да можем да се отпускаме.

Преди 10 години, ОКР е дефинирано като доживотно разстройство и до скоро лечението, беше немислимо без лекарства. Днес вече знаем, че лечението е възможно без лекарства. Нужно е само здрава психотерапевтична работа и силно доверие в психотерапевта! ОКР вече се коригира на 100%.

 

 

Треперенето на ръцете е нормална реакция на стреса. Понякога треперят и краката, а понякога цялото тяло. Такова треперене, става много силно и човек се паникьосва.

Този физиологичен отговор на тялото, може да се отнася до проявите на нормален тремор. Проявява се, чрез малко потрепване в крайниците, което може да бъде причинено от външен стимул:

  • Психологическа възбуда, на човешката нервна система в стресова ситуация (възбуда, превъзбуда, депресия, истерия) – това се дължи на факта, че по време на емоционална възбуда, в човешкото тяло, възниква хормонален прилив, при който нивото на хормоните в плазмата се увеличава рязко, което е катализатор за тремор на крайниците.
  • Физическа активност: пренапрежение във фитнеса, професионалната дейност е свързана с повишен стрес на ръцете, или краката. Те просто треперят от умора.

Треперенето е характерно за хората, които не са емоционални, а са сдържани.

Как се случва: Вследствие на някаква ситуация, главния мозък генерира мисли за опасност, а надбъбречните жлези отделят хормон на стреса, мускулите влизат в тонус, покачва се кръвното, човек от вътре остава неподвижен, а напрежението което нараства се проявява във вид на треперене.

Пример: По-срамежлив човек, е поканил красива девойка на среща. Вече седят на сервираната маса в ресторанта, а той си мисли „Ще се изложа. Ще кажа нещо, не на място. Ще се окапя. Ще ме помисли за загубеняк…“  Вътрешното напрежение, на човек нараства, но той остава неподвижен, сякаш нищо от вътре не се случва. Сякаш е спокоен. Къде да избие, това напрежение, което се трупа вътре? През тялото – психосоматика.

Пример: Човек, изпълнява старателно поставената му задача от шефа. Когато, шефът му влезе при него, ръцете му започват да треперят на клавиатурата на компютъра. Това, може да е придружено с пресъхване на устата, сърцебиене, учестен пулс, зачервяване на бузите. Служителят си мисли „Аз съм обект на оценка. Ще си помисли, че не се справям, че съм глупав. Ще ме уволни“. До всички тези мисли, изобщо не е задължително, да достига човек и да си дава сметка, че ги има, защото емоцията страх и притеснение, са толкова силни, че заглушават автоматичните мисли. Както се вижда обаче, вътрешното напрежение е толкова високо, че не може, да остане твърде дълго в тялото и си търси път да излезе през симптомите.

Треперенето, често се повява, при хора със социална фобия, които се страхуват, да не направят лошо впечатление у другите. От вън са ледени статуи. Често усмихнати и любезни, а от вътре са много емоционални и темпераментни.

Такива хора са възпитани, да са послушни и да сдържат емоциите си. Най-често са чували от деца от родителите си: „Какво ще кажат хората“, „Дръж се прилично“…

В резултат на това, човек, скрива цялата си емоционалност дълбоко вътре в себе си и става сдържан. За да не се изложи. Да не направи лошо впечатление. Такъв човек в терапията, трябва да се учи на спонтанност и смело да приема предизвикателствата, от реакциите на другите хора. Страхът е, да не кажат другите по негов адрес „ Пуууу….Некадърник….Глупав….Грозен и тн.

Да се научи да разбира, че нищо и никой не е идеален и да спре да угажда на другите. Остави другите да забележат, че трепериш. Научи се, да го правиш, или ще се въртиш в омагьосан кръг.

Техники за самопомощ:

  • Ако треперенето е вкъщи – усили го. С мисълта си повтаряй – Нека е още повече, още повече…
  • Дишай 3-5-8; Това са: 3 сек.вдишане, 5 сек.задържане, 8 сек. издишане
  • Пусни си медитация/релаксация/хипноза/;
  • Спортувай;
  • Вземи си вана.

Започни работа с психолог, за справяне със страховете.