“Страхувам се да започна нови отношения с жена, защото предните ми връзки, всичките завършиха еднакво. След всяка бях изоставен, депресиран и със смачкано самочувствие. Тъгувам, чувствам се непотребен, незначим и ненужен“⠀
По-нататък се оказва, че влюбвайки се, човекът се отказвал от своите хобита, приятели, ангажименти заради любимата. Отдавайки се напълно и изцяло на нея, тя загубвала интерес към него и рано или късно си тръгвала. Спирала да го уважава и харесва.

Поведението на човек с травма от изоставяне във връзките е обсебващо. Постоянно се опитва да контролира другият. Обажда му се, за да го пита как е, къде е, с кого е. Този контрол е породен от страхът да не изпуснем обекта на любовта си, да не го загубим, и в крайна сметка да не се почувстваме изоставени. Страх ни е да си признаем гласно, че този контрол е поради страх от изоставяне и разбира се не го правим. Често се подчиняваме на партньорът си, защото ако той е доволен и удовлетворен от връзката и от нас, няма да си тръгне.

Самота – за да не изпитаме болката от изоставянето. Страдание от самотата.⠀
Толкова е силен страхът от изоставяне, че човек стига до крайното мислене, че ако остане сам няма да оцелее. Ето защо, когато партньорът се задържи на работа, страдащият от травмата изоставяне, започва да звъни и да се страхува.

Такива хора постоянно очакват „удари под кръста“ от партньорът си и постоянно се опитват да контролират ситуацията и партньора си. Трудно е да се живее с човек с травма от изоставяне. Общото психологическо състояние е тревожно и когато отсъстват отношения, човек се чувства загубен, а влезе ли в отношения започва страхът от изоставяне.

Ако остане сам и се справи с болката си, той развива базово недоверие към света и хората.

Корена на проблема.

Този страх се е зародил във възрастта до една годинка. Най-често родителите нямат време за детето, поради трудова заетост, болест или други причини. Оставят го на баба да го гледа. Детето обаче има нужда от мама, защото мама това е базова нужда от безопасност. Мама се е тревожила за бебето си, още носейки го в коремчето си и в продължението на годинка след раждането, детето има остра нужда от мама. След раждането, всяка раздяла се възприема като заплаха от изоставяне.

Дълбочината на травмата зависи от това, колко рано са изоставили човек, кой го е изоставил, били ли са ресурси в него да се справи с тревожността си.

Вариациите на този страх

Този страх има варира в голяма или в малка степен при всеки човек. От страх от паяци, тъмно, високо…до силен ужас /дисоциативни усещания на човека „аз не съществувам, излизам от тялото си, наблюдавам от страни/ до травмиращо състояние на афект.

Хората, които имат страх от изоставяне, имат базово недоверие към света, другите и себе си.
Тревогата за мама, татко, партньорът, детето. Хроническият страх за близките говори за страх от изоставяне. Започва фантазия, как близките ще се разболеят или умрат, или мъжът ще изневери.

Зависимостта от другите, също е вследствие на страхът от изоставяне.

В обслужване на този страх, човек започва да има деструктивно поведение.

Какво да правим

  1. Да осъзнаем травмата си от изоставяне. Тя няма да изчезне и периодически ще я усещаме, но осъзнали я, силата и ще намалее.
  2. Да вземем решение, да не се оставяме на страхът от изоставяне да ни влияе силно.
  3. Да повярвяме в себе си, защото всеки човек е уникален, ценен, и достоен за любов. За всеки човек има друг, който ще го хареса с предимствата и недостатъците му.
  4. Да проследим в кои ситуации ви се отключва травмата и да се опитаме да реагираме по различен начин от този до сега;
  5. Да развием своята увереност;
  6. Да си дадем сметка, че тази ситуация в която се намираме, не е онази в детството. Вече съм голям и мога да направя много неща. Няма да бъда изоставен, защото знам че съм обичан от партньорът си.

Причините за неврозата

Според Фройд, нашият разум се състои от две части – съзнателна/съзнание/ и безсъзнателна/подсъзнание/. В нашето подсъзнание се съдържат изтласкани мисли, емоции и чувства, които имат сексуален и агресивен характер и са свързани с неудовлетворени в детството ни потребности. Нашето съзнание, ги е смята за неприемливи, срамни, лоши и включва защитни механизми като потискане и отрицание за да ги държи надалеч, в подсъзнанието.

Неврозата се отключва, когато тези влечения и чувства, попаднат в съзнанието. Признаците на неврозата са в резултат от много събития, които са се случвали в живота на човек. Признаците на неврозата се проявяват, когато емоциите от безсъзнателното, пробият защитната бариера на съзнанието. Тези проявления и симптоми, са защита от ранните емоционални преживявания /детските преживявания/. Когато защитата отслабва, синдрома на потискането се показва на повърхността, под формата на симптоми – тревога треперене, изпотяване, сухота в устата..

Когнитивната психология,  нарича неврозата – неадекватна реакция на стрес, която може да се проработи. Дезадаптивно мислене и съответно дезадаптивно поведение, вследствие на стрес. Потока на мисли, нарушава възприятието на себе си и света и довежда до натрупване на тревога, която може да се обърне в страхове, фобии, мисли, компулсии.

Невротика е човек, за който е характерна тревогата, емоционалната неустойчивост и ниското самоуважение.

  1. НЕВРАСТЕНИЯ.

Неврастенията, възниква след продължителен стрес, най-вече на работното място – срокове, норми, перфекционизъм. В с изпълнение на домакинска работа, възпитание на деца, и изобщо всички сфери от живота, в които човек също трябва да е идеален. В следствие, на перфекционистичните нагласи на човека за постижения, идеален родител, най-добър отговор на родителските очаквания и изпълнение на синовния дълг, неврастеникът се изтощава во крайност.

Симптоми:

  • намалена работоспособност, умора, слаба концентрация;
  • повишена раздразнителност; от светлина; звуци; тревожност за дреболии; изблици на гняв и възмущение;
  • главоболие, особено в края на деня;
  • замайване, сърцебиене, изтръпване в областта на сърцето, учестен пулс, кръвно – това настъпва при оживен разговор;
  • лесна уморяемост от физическа и умствена работа;
  • лош апетит, киселини, оригване, подуване, запек, диария;
  • често желание за уриниране – когато човек е превъзбуден;
  • намаляване на либидото или преждевременна еякулация, чувство на слабост и недоволство;
  • депресия.

Неврастеникът се вглъбява в психосоматичните си усещания и тръгва по лекари.  Лекарите, често слагат диагноза-хронична умора, сърдочно-съдова недостатъчност, хроничен гастрит, понижен имунитет, нисък хемоглобин и тн. Ревматологът, ще каже остеохондроза. Психолога, ще каже депресия. В действителност при неврастенната невроза, се влошава зрението, хемоглобина пада, имунитета спада също и се обострят всички хронически заболявания, но когато се коригира неврастенията, всички оплаквания отминават.

Формиране. Детска психологическа травма – от изоставяне или отхвърляне, преживяна при развод, или смърт на родител; прекален натиск върху детето – критика, изисквания. Детето се научава, да не изразява емоциите си, а да ги потиска. Добрата база за това са също, чувствителен темперамент, социална отдръпнатост. Вследствие на което, възрастния става перфекционист, който се страхува от грешки и критика, и се опитва постоянно да е идеален, причинявайки си продължителен стрес. Ще се отключи и при злоупотреба с алкохол и цигари или компютърни игри.

  1. ИСТЕРИЯ

 Възниква след силен стрес.

Симптоми:

  • Емоционални пристъпи на сълзи, смях, крясъци, драми, схващания, изтръпвания, загуба на чувствителност.
  • Задъхва се, страхува се да на припадне, или да не изглежда странен, ще иска да контролира всичко и всички.
  • В тежките случаи слепота, загуба на съзнание, халюцинации. Често се среща при жените повече, отколкото при мъжете. Лесно раними хора, които не носят на критика.

Истерията е удобен метод да се скриеш в болестта, да не носиш отговорност и да търсиш внимание, като манипулираш близките си.

Формиране: Детска психологическа травма – отхвърляне. Когато загуби внимание. Ще влезе в неврозата, ако се почувства безинтересен, не нужен и не значим. Ако момичето формира  истеричен характер е нужно, майката да е била твърда, хладна, изискваща, отхвърляща. Бащата мек, топъл, заинтересуван от дъщерята. Дъщерята търси от майка си любов, но получава отхвърляне, след това се приближава към топлия баща и става малката принцеса на татко. Такива момичета в детството си, впечатляват бащите си и ги очароват с танци, успехи, добри оценки. По късно правят същото в живота си с останалите хора, за да заслужат любов. Най-ярката характеристика на този тип е очевидното сексуално поведение в комбинация със специфична телесна подвижност на ясно изразена сексуалност. При жените от този тип, характерът се проявява в прикрита или отворена флиртуваща походка, поглед и реч. При мъжете е по същият начин, но проявяват, също  нежност, прекомерна учтивост, женствени изражения на лицето и женско поведение.

  1. ФОБИЯ – тревожно разстройство

Възниква след продължителен стрес. Характеризира се с постоянна тревога и страх, преминаващи в физиологически симптоми, свързани с работата на вегетативната нервна система.

Симптоми:

  • Главоболие;
  • Световъртеж;
  • Аритмия;
  • Сърцебиене;
  • Кръвно;
  • Недостиг на въздух;
  • Болки в стомаха-разстройства, подувания..

Развива се социална одръпнатост, чувство на непълноценност, чувствителност към критика, избягване на социалните контакти. От продължителният дистрес могат да възникнат панически атаки, които да доведат до пълна изолация и агорафобия. Могат да се появят всякакви фобии-страх от автобуси, метро, кола…Избягване на местата, където се е появила паник атака. Данни и за страх от болести, също често съпътстват.

Формиране: Детска психологическа травма – отхвърляне, изоставяне. В ситуация в която, детето се е почувствало безпомощно, без контрол да направи нещо, като жертва. Ако, тази ситуация се повтори при възрастния и той се почувства безсилен да реагира. Когато детето е било свръхпротектирано от обгрижващите фигури. Не е научено, да поема отговорност и да понася дискомфорти. Често му е нарушавана автономността. Често някой от родителите, също е тревожен или дълго време е имало боледуващ в семейството за когото са се грижили.

  1. ХИПОХОНДРИЯ

Тревога за здравето. Човек постоянно прави изследвания и подозира неизлечими болести. Човекът с хипохондрия е невротизиран човек. И най-малкият индикатор в тялото му, му показва, че ще има инфаркт , инсулт, рак, спин…..

Симптоми:

  • Проверка на тялото за болести;
  • Мерене на кръвното; температурата;
  • Въздържане от пиене на лекарства;
  • Ходене по лекари / или изобщо не ходене;
  • Постоянно чувство на тревога и страх;
  • Сърцебиене, изпотяване, зачервяване на лицето, температура повишена;
  • Депресия

Имаме повишено вътрешно напрежение, което създава вътрешен психичен конфликт. Ако дълго не можем да решим вътрешният си конфликт, мозъкът ни включва на авариен режим и ни кара да имаме страх от смъртта. Ако искаме да прекъснем хипохондрията, трябва да открием вътрешния си конфликт и да го разрешим по-скоро.

Формиране: Когато детето е придобило собствено убеждение за себе си, че е уязвимо. Често се случва, когато детето е било свръхобгрижвано. Друг момент е, че такъв човек има твърди правила изградени от детството и се опитва да ги следва в живота си, но когато, не може да върви по тях и очакванията му се разминават с действителността, той се невротизира. Не рядко в семейството е имало боледуващ човек, за когото са се грижили.

  1. НАТРАПЛИВИ СЪСТОЯНИЯ – ОКР

Натрапливи мисли – обсесии, които човек не може да преодолее. За да понижи тревогата, човек си измисля правила и ритуали, които да прави.

Симптоми:

  • Страх и тревога;
  • Вегетативни прояви – изпотяване, сърцебиене, замайване,
  • Развиване на перфекционизъм – Мисленето, става ригидно/твърдо/не гъвкаво:„ Аз трябва“; Аз трябва перфектно да си изпълня задачите; Ако не го направя аз, някой друг, ще го направи не толкова добре; Трябва да контролирам себе си и и близките си; Удоволствие ще получа някога, като си свърша всичките задължения и планове- след 5 години може би.

Формиране: Детството : Детето расте в семейство с условна любов. Под силният контрол на родителите, детето започва да губи надежда, че може да се опре на собственият си личен опит. Детето започва напълно, да се приспособява към родителите и тяхното мнение за мнение, става супер важно. Вижданията за живота, стават някакви твърди. Спонтанноста на детето и неговата детска игривост, се заменят със строги правила за живота и страх, те да не бъдат нарушени. Когато порасне, неговият възрастен няма да живее собственият си живот, а ще има разрушителни схващания за живота, които ще го потискат вътре, все повече и повече. Понякога тези мисли и ритуали, отнемат толкова много време от деня ни, че направо обезсмислят живота ни, на практика. Отключва се след силна стресова ситуация. Например, при разболяване на някой от родителите и детето се уплаши, че ще остане без него.

  1. ДЕПРЕСИЯ

Човек изпитва постоянна умора и загуба на интерес към живота, а понякога дори мисли за самоубийство.

Симптоми:

  • Умора;
  • Загуба на интерес към всичко, дори към рутинните дейности;
  • Загуба на интерес към грижата за външният вид;
  • Нарушения на съня
  • Нарушения на апетита
  • Нарушения в либидото

Отключва се след силна стресова ситуация – смърт, раздяла, развод, загуба, уволнение или след продължителен стрес.

Повечето хора са склонни неврастения, тревожно разстройство или депресия. Емоционалните и творческите хора към истерия, а при възрастните и пенсионерите, по-често хипохондрия.

Страдащ човек от тези разстройства, може да коригира състоянието си само с психотерапия, дори без да прибягва до лекарства. В по-редки случаи, може да се наложи приемането на лекарства, като помощ към психотерапията.

Основният признак на хронична умора, е появата на умора и апатия без видима причина. Започват  проблеми с паметта – за човек става по-трудно, да си спомня или научи нещо. Раздразнителност и агресия, допринасят за нарушения на съня. Дишането започва да се затруднява, дори при най-малкото натоварване (изкачване по стълбите), се появява слабост, а понякога гадене.

На пръв поглед безобидни симптоми като умора, летаргия, сънливост. При някои хора, те се появяват изключително извън сезона поради липса на витамини и хранителни вещества. За мнозина обаче тези симптоми не изчезват дори с настъпването на пролетта, а напротив, те се влошават още повече, влошавайки работоспособността и състоянието на организма като цяло.

Органични причини:

  • Нисък хемоглобин. Когато хемоглобина падне, се появяват симптоми, като лесна уморяемост, шум в ушите, мухи в погледа, депресия.
  • Недостиг на витамин Д. или витамин В12– мускулна слабост, болки в ставите, депресия.
  • нарушена функция на хормона на щитовидната жлеза- нестабилно емоционално състояние, вялост, умора, апатия, изтръпвания.
  • Прием на медикаменти – някои антихистамини, антидепресанти и бетаблокери имат странични ефекти, като апатия, умора,отпазналост.

Психични причини:

  • Тревога – дистрес, когато е продължителна, предизвиква слабост и обща отпадналост
  • Продължителни вегетативни усещания. Те водят, до изчерпване на ресурса на тялото, защото в работата се включва и пара симпатиковият отдел на автономната нервна система, чувстваме се летаргични, а по този начин тялото се възстановява.⠀
  • Депресивни мисли. „ Нищо не мога“, „Няма да изляза от това състояние“, „Днес, пак няма да се справя“, „Не мога повече“, „Нищо хубаво, не ме чака“. Тези мисли за безпомощност, изчерпват енергията на тялото.⠀

След като, си посетил личният си лекар, а той ти е направил нужните изследвания и е отхвърлил, всички органични причини за това състояние, значи имаш тревожни мисли, които източват енергията ти. Тези мисли, обикновено звучат така:

  • Ами, ако се задуша;
  • Ако, получа инсулт;
  • Ако, получа инфаркт;
  • Ако, изпадна в депресия;
  • Ако, днес ми бъде зле като вчера;
  • Ако, полудея;
  • Ако, умра;
  • Ако, нещо се случи на детето;

Не можем да игнорираме мислите, или да се опитваме да не мислим, защото не точно така, функционира психиката ни. Ако някой ви каже „В следващите 3 мин. Не мисли за голям розов слон“, и ще видите, за какво ще мислите в следващите 3 минути. Вместо да се борим, е добре да ги приемем и да ги тестваме за вярност. Колко са възможни и колко са вероятни, за да се случат тези тревоги. Обикновено психиката ни, ги преувеличава до безкрайност и за това, тялото ни реагира с тези телесни симптоми, но от тревога никой не умира, не полудява и не получава инфаркт. Търсим доказателства, за да оценим тяхната реалистичност.

Генерализирана тревожност. Тя се проточва от сутринта до вечерта. Много мъчителна, защото източва цялата енергия на човека. Главозамайване, напрежение, усещане за мътна глава, треперене и паника. Човек се пита „за какво ми е тревожно постоянно“. Започва, да избягва всякакви състояния и дейности, които предизвикват някакви емоции. Тъжни и страшни филми, ситуации, спорове, и тн. Не се замисля за източника на тези страхове. Генерализираната тревога има две страни: Страх от неизвестното – Няма да се справя. Неуверен съм в себе си. Започват фантазии за опасности в бъдеще. Например нова работа, преместване в друг град и всички обстоятелства, неизвестни около това. ⠀

Решението е да практикуваме критическо мислене и  да поработим върху своята самоувереност.

Често, човек идва на терапия с оплаквания от панически атаки, или други неприятни психосоматични, телесни усещания, но не осъзнава причината за възникването им.  Казва  „На мен всичко ми е наред, а страдам от паника и страхове.“

Невротично разстройство (от гръцки nevros – нерв), е сглобяемо име за обратимо (функционално) невропсихии. Функционална в медицината означава работата на орган, но не и увреждане на него. В нашия случай – нарушен и след това, остава променен метаболизъм на някои вещества в нервните окончания, това са известни невротрансмитери адреналин, серотонин и допамин. Те имат ролята на вектори, на нервни импулси, а в човешкото тяло, това е невероятно сложна система, с мащаба на вселената. И това може да бъде пренаредено психологически или биологично.
Когато възникне стрес, той може да бъде очевиден или скрит – на несъзнателното ниво на психиката. В този случай, човек може, да не разбере причината за лична криза, дори ако човек е надарен с висок интелект. Така са защитните системи в човешката психика, те са в състояние да блокират, прекомерното нервно напрежение и да се трансформират в симптоми на невроза.

Ето защо, е трудно да се намери причината на неврозата, защото човек използва психическа защита. Психичните защити, помагат на човек, да се справи с нерешени житейски ситуации. Човек, не осъзнава причината. Тя се крие, в неговото подсъзнание, изтласкана от съзнанието, което отрича проблема, защото не знае, как да го разреши. Така се появява неврозата, която ни помага да се справим с неопределеността – нещото, което плаши най-много, носейки ни натрапливи мисли, панически атаки и тревоги. Ситуацията става още по-сложна, когато се прибавят и твърди схващания и убеждения, като:

  • Хората са длъжни, един на друг с нещо;
  • Трябва да сме добри и умни, така че да оправдаваме очакванията на хората;
  • Света и хората, трябва да са точно такива, каквито ние искаме да са;
  • Нещо, лошо ще се случи и това ще доведе до провал или катастрофа;
  • Ако не съм добър човек, то съм злодей;
  • Ако не правя, това което другите искат от мен, ще бъда отхвърлен и ще съм сам;
  • Ако не се грижа за другите и не помагам, то съм егоист;
  • Ако сбъркам, съм пълен провал…

Най-честите места, където може да се открие причината за нашето емоционално разстройство

  • Професионалнализъм –  С помощта на професионално издигане, човек се стреми да си докаже, че не е глупав, а ако нещо се обърка, го възприема като личен провал и изпада в паника. Аз съм провал, неудачник, глупак.
  • Положение в обществото и  материален статус. Само при мисълта, че може да си загуби статусът и положението в обществото, човек влиза в емоционално разстройство.
  • Семейството. Стремеж, да отговаряме на очакванията на родителите си. Ако нещо се обърка, като например човек прекъсне ученето си в университет, това се преживява като емоционално разстройство, защото не са оправдани родителските очаквания. Аз съм непрокопсаник, Аз съм лош син/дъщеря.⠀
    Отношенията. Поради страх от загубата на партньора, се сливаме с него. Самият страх, да не останем сами, ни вкарва в емоционално разстройство. Ще бъда изоставен, ще остана сам и няма да мога, да оцелея. ⠀
  • Децата. Когато възприемаме детето, като нещо с което, да се самореализираме. Насаждаме му родителските си амбиции и мечти. Когато детето се разболее, влизаме в емоционално разстройство, защото стратегията за живота ни е под заплаха.
  • Лична сфера. Желание да контролираме. Тревогата се надига от това, че искаме, да сме себе си и да сме естествени, като постоянно носим маски.⠀

Открихте ли мястото, където може би, се крие причината за вашето емоционално разстройство?

Трябва да си спомним, кога за пръв път, получихме паническа атака. После три месеца назад, да си спомним, какво се е случило и да намерим там, стресовата ситуация. Стресовата ситуация е ситуация в която сме преживяли шок, като например – смърт на близък, развод, болест, уволнение и тн. После да си припомним, какви чувства изпитвахме тогава, какви страхове и съмнения, и по какъв начин бяхме подкрепени от близките си. Търсим отговори на въпросите, как това ни се е отразило и защо е било, толкова важно за нас. Търсим противоречията в тази ситуация.

Правилата по които живеем днес, произлизат от случки в детството.

Връщаме се в детството. Спомняме си отношенията с родителите, баби, учителки. Търсим свързаните мнения, утвърждения и взетите решения. Жизнените стратегии– как човек е решил да се държи в живота, за да постигне целите си.

Пример 1, татко работи до късно, за да ни издържа, но с мама се карат, поради липса на внимание от негова страна. Извод на детето „по-добре мъжът в семейството да си е вкъщи“.

Пример 2, детето боледува, а мама го прегръща и целува и полага много повече грижи. Извод „когато имам нужда от внимание, ще боледувам“.

И така, след всичките малки стратегии, стои голямата. Главната стратегия, това е основата на всичките ни стремежи.

Пример главната стратегия е – да докажем на родителите си, че сме добри и има за какво да ни обичат.  Подстратегиите са всичко това, което правим за да постигнем главната стратегия. – да имаме добро семейство, удачно да се оженим, да не правим грешки, да се развием професионално, да не казваме НЕ, за да не сме лоши.

Тези подстратегии, когато сме възрастни се разпростират на всички наоколо, работен екип, семейство, приятели, роднини…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отношенията в триъгълници, възникват, когато една двойка е в конфликт, тогава привличат трета страна за да облекчи ненужното напрежение. „Триъгълниците“ не означават непременно патология – всяка връзка между хората може да се счита за потенциални източници на тяхното формиране. В семейства с  ниска тревожност, вследствие на триангулацията, стресът намалява, или се случва слабо, или не нанася вреда на всеки член. Членовете на семейството просто преразпределят отговорностите в зависимост от това какъв е проблемът и кой е най-трудният в момента.

 

По природа на детето се дава двама родители, а между тях и детето естествено се установява тройна връзка. Обикновено първият предмет, с който детето има тясна емоционална връзка е майката. След известно време, във вътрешната реалност на детето има втора значима фигура – бащата. По това време детето започва да осъзнава, че това не са само два различни обекта на външен вид, глас и т.н., но това са двама различни хора, със собствените навици и черти. Майката е (обикновено) по-мека и прощава, бащата е (обикновено) по-твърд и взискателен. Майка обича, а бащата ме възпитава. По този начин, връзката между детето и родителите може да бъде описана като триъгълник, в който всеки двама участници имат свои собствени отношения. Това се нарича триангулация.

 

  1. Същност на триангулацията

Феноменът на триангулацията е описан от М. Боуен. Според него, триангулацията е когато трети член се намесва в отношенията на други двама, в момент когато двамата са в конфликт.

В триангулацията, трима души могат да бъдат посочени:

  • Жертвата: този етикет описва човек, който в някои ситуации, изглежда като слаб. Въпреки че има случаи, когато човек е жертва, заради начина, по който другите се отнасят с него.
  • Насилник: Този етикет описва лице, което атакува други, които са членове на триъгълник.
  • Спасител: Това е човек в или извън създадения триъгълник, който действа като спасител.

Типични за семейството са триъгълниците: майка и дъщеря срещу зет (съпруг); майка и син срещу снаха (съпруга); единият родител и дете (деца) срещу другия и пр.” .

 

Триангулацията е тактика, която хората използват по много причини. Тя може да се използва, за да се конкурират, или да са един срещу друг. Ако човек е склонен към нарцисизъм и манипулация, той може да използва триангулация, за да контролира разговор или комуникация.

Пример – някой, който винаги лъже. За да спечели доверие, той може да каже на другите членове на семейството същата лъжа, която е казал и на теб, и след това да изясни, че другите му вярват. И настоява „Питай другите! Те, от своя страна, могат да бъдат разстроени, поради такава враждебност и принципно не обичат да бъдат разпитвани, и никой не иска да участва в битка между двама души. Резултатът е триъгълник, който е трудно да се събори.

Триангулацията на проблема е концепция, която терапевтите и други професионалисти изучават, за да разберат, как определени хора, които са преживели умствени травми в междуличностните взаимоотношения. Много хора, които са имали травматични ситуации в живота си (жестоко отношение, автомобилна катастрофа, пожар, природни бедствия, загуба на дом, смърт на любим човек, пренебрегване от страна на родителите и т.н.), възприемат живота и отношенията между хората, малко по-различно. Те са повлияни от социални и емоционални лични преживявания, околната среда и начина, по който другите третират човек и т.н.,

Хора, които са били малтретирани, пренебрегвани в детска възраст, често умишлено или неволно участват в триангулацията. Това е много сложен процес, който се отразява негативно на всички участници. Всъщност много хора с личностни разстройства (гранично личностно разстройство, антисоциално личностно разстройство, социопатия), разстройства на настроението (биполярно разстройство, депресия и т.н.), проблеми с тревожността или привързаността, могат да имат подобни модели на поведение.

Примерни триангулации

  • Мъж – жена – тъща. Новосформираният „триъгълник“ (баща-майка-дете), оказва влияние върху съществуващите. Да предположим, че преди раждането на детето, когато двойката се е скарвала, жената се опирала на майка си с „триъгълник на взаимоотношения с майката“ обсъждайки с несъгласията си със съпруга си. Въпреки факта, че участието на майката, облекчава напрежението, съпругът се чувства откъснат. Тази триангулация задоволява нуждата на майката от емоционална интимност и ангажираност, позволявайки й да се освободи от стреса на връзката със съпруга си. Раждането на дете, дава на съпруга желание да се доближи до жена си, по-специално чрез опит да изведе тъщата извън семейството на нажежената енергия. Ако това успее, тъщата, ще трябва да се справи със стреса на собствените си брачни отношения, например чрез включване на други хора, работа, здраве и т.н.
  • Мъж-жена-свекърва. В този триъгълник се вижда, как свекървата нарушава границите на семейството, опитвайки се, да се меси в семейните решения и в отглеждане на децата. Това го прави, не от голяма любов към синът и внуците си, а поради липсата на личен живот.
  • Мъж-жена-дете. Триангулация е и когато мъжът и жената спорят и викат детето за арбитър. Излишно е дори да се коментира, каква вреда нанася това на детето и как го обърква, тъй като няма достатъчно житейски опит да отсъди, нито може да понесе такава отговорност.
  • Дете-дете-родител. Друга триангулация е между братята и сестрите. Конфликтите между децата в семейството и намесата на възрастния, за да вземе отношение и да въведе мирът.

На практика отношенията в триъгълник могат да възникнат между абсолютно всички членове на семейството, във връзка със спорове и конфликти.

 

Триангулацията позволява да се стабилизира емоционалното състояние на човека, като се обръща към третия, да поддържа семейната система, да се коригира разстоянието между членовете на системата.

Тревожният човек, се намира в постоянен дистрес. Дистреса е състояние на постоянна умора, напрегнатост и неудовлетвореност.

Какво е дистрес?

  • Дистресът е продължителен с месеци, години стрес, който изчерпва ресурсите на човек и води, до тревожни разстройства;
  • В дистреса, не са задоволени потребностите на човек. Човек стои, в своята неудовлетвореност и не предприема действия;
  • Дистреса се появява със страх и тревога. Всеки ден, вършейки обичайните си неща, човек изпитва, една тревожност във фона, която не се дължи на никаква причина;
  • Дистреса, това е нашата негативна оценка на случващото се в живота;
  • Не са особено важни обективните условия, в които сме тревожни и с незадоволени потребности, а нашето субективно възприемане на ситуацията.  Следователно концепцията за дистрес, предполага, сама по себе си прекомерен стрес, лишаващ човек от способността да реагира, правилно на стимули от външния свят.
  • Ако човек, постоянно изпитва дистрес ежедневно, всичко не му подхожда, няма приемане на живота и радост от него, тогава това състояние на дистрес, води до изчерпване на енергийните резерви и впоследствие до синдром на хроничната умора.
  • Хроничният дистрес се проявява в слабост и летаргия, апатия и физиологично – в намаляване на имунитета. Способността на човек да се радва намалява, възниква емоционален дистрес – изчезва интересът към много събития, няма желание, да се прави каквото и да било: да идва на работа, да прави обикновени домакински задължения, дори да общува с близки. Емоционалният хроничен дистрес, допринася за развитието на депресивно състояние. Нищо, не може да развесели човека, който има само едно желание – да се отпусне, докато лежи в леглото. Тук разбира се, не става въпрос за всекидневен мързел, а наистина за липса на сили, за продуктивна дейност.

Да разгледаме, едно състояние на дистрес. Как се заформя и как дистреса, преминава в тревожно разстройство.

Мъж, който не е доволен от работата си. В тази работа е вече 10 години. Натрупал е опит и е вложил много време и енергия в развитието си. Обаче, не е доволен от заплащането и позицията си. Той има 3 варианта на реакция.

  • Първият – да приеме положението такова, каквото е.
  • Вторият – да се опита, да промени нещата.
  • Третият – да напусне.

Не му е по силите, да приеме тази ситуация. От 10 години, се опитва нещо да промени, но се сблъсква с откази от шефовете си. Не е готов да напусне, защото вече се е утвърдил и обучил и му се струва, че ще захвърли 10 години от живота и труда си. Ето така, той стои във вътрешен конфликт „Искам да си тръгна, искам да остана“ и това поражда непрестанно напрежение в тялото – ДИСТРЕС.

Какво прави това напрежение в тялото?

Главният и мозък, възприема негативните емоции, като опасни и предава импулси към симпатиковия отдел, който от своя страна активизира дейността на всички органи и увеличава количеството хормони, които имат функцията на възбудимост.

Това е състоянието на дистрес, в което организма на човек мисли, че е в опасност и се мобилизира, да избяга или да се бие, за да се спаси. Дробовете, започват да поемат повече кислород. Кислорода стигнал до мускулите, чрез кръвта ги мобилизира, тонизира и стяга, за да подготви краката да тичат, или ръцете да се бият. Всички процеси в организма се засилват, засилва се и матаболизма.

Всичко това се проявява в следните състояния:

  • Тахикардия;
  • Учестено дишане;
  • Изпотяване;
  • Вдигане на кръвното налягане;
  • Учестен пулс;
  • Завиване на свят;
  • Гадене;
  • Разширени зеници;
  • Обострен слух;
  • Треперене;

И така, както си е напрегнат от месеци, години, една сутрин тръгва за работа. Върви и както винаги е недоволен от работата си. По пътя му се ускорява пулсът и усеща сърцебиене. Той, разбира се не осъзнава, какво се случва и започва да възприема симптомите като прелюдия към инфаркт.

Станал свръхчувствителен с опъната нервна система, започва да улавя и най-дребните жестове у хората, най-малките шумове го дразнят. Една негативна дума, го кара да избухне и може да развали настроението му, за целия ден.

Ето така, се появява и първата паник атака, като гръм от ясно небе. Толкова е станал хроничен този дистрес, че човек дори не осъзнава от къде му е дошло до главата и си казва “ Живота ми е хубав. Имам семейство, работа, приятели. Родителите ми са живи и здрави. Всичко ми е наред. Защо имам тези симптоми. Нищо не разбирам. Сигурно съм нелечимо болен и лекарите, не могат да установят от какво.“