Причината за травматизацията: Отхвърлянето и липсата на поддръжка в детството. Не е била задоволена, базисна потребност на детето от приемане.

Началото: Като принцип, травмата се причинява от родителят от същия пол, но често отхвърлянето се преживява от майката, когато тя е:

  • Хладна, дистанцирана, или депресирана. Преживяваща развод. Дори да иска да покаже любов не е способна, заради състоянието си;
  • Нарцистична майка, наказваща детето си и прекалено критична;
  • Зависима от алкохол, наркотици;
  • Отсъстваща от дома, поради различни причини-работа, болест;
  • Нежелаеща детето, или многодетна майка, неспособна да обърне достатъчно внимание на всички деца;
  • Променяща поведението си в крайностите – или показва близост, в следващия момент отблъскваща. Подаваща разнопосочни/двойни послания.
  • Случва се

Детето минава през 4 етапа на отхвърлянето:

  1. Детето е себе си.
  2. Детето разбира, че възрастните не го харесват такова, каквото е.
  3. Детето се бунтува срещу родителите, заради това, че не е прието.
  4. Детето се бунтува против страданията, които преживява.
  5. Детето капитулира – решава да си изработи маска „лъжлив АЗ“.

Поведение на отхвърления: Когато детето пораства, несъзнателно започва да показва, едно от двете поведения в личните си отношения:

  • „Аз съм отхвърлен и се нуждая се от внимание и любов“. Защо човек, се намира в отношения със студен, отхвърлящ партньор. На това е свикнал от детството си и за него това е познато и най-малко плашещо. Започва да се моли, да иска внимание, да плаче и да настоява за близост. Струва му се, че ако партньорът му си тръгне, той направо няма да може да живее без него.
  • „Аз ще отхвърлям другите и ще се държа така, както майка ми се държеше с мен“. Държи се така, както майка му се е държала с него и започва да отблъсква партньорът си. Иска от него пространство, въздух и настоява, че се чувства задушен от внимание.

Емоциите, които изпитва отхвърленият: Токсичен срам и вина. Страдания, ненавист и презрение към себе си.

Поведение: Желание да изчезне, да се стопи. Започва да наказва сам себе си, заради това, че го е срам от себе си. Чувства се дефектен, нежелан, неприет, такъв какъвто е. Смята, че заслужава наказание. Усеща се недостоен за любов и похвали. Трябва пред всички, да се доказва, че има право на съществуване. Самоподтиска се. Иска да стане невидим или точно наобратно, иска да е център на вниманието, но при най малката критика се самоизяжда и иска да исчезне. Понякога се хващат за алкохола, който им помага да изчезнат и да се махнат от реалността, която ги плаши.

Тялото: Стегнато, подвижно, слабо, малко, свито. Не може да напълнее.

Думите и фрази: Невидим, изчезвам, празен, нищо, никакво. „Никой няма да ме обича“; „Аз съм нищо“; „Не съм интересен“.

Психосоматика симптоми: Тялото се свива и се опитва да се самоунищожи. Нищо не чувства. Буца в гърлото. Трудност в дишането.

Психологическа защита: Загуба на чувствителност, за да пази сърцето си от нараняване. Откъсва се, дисоциира се от емоциите си. Създава лъжливо „Аз“, защото истинското „Аз“, не може да се приеме от другите. Започва да лъже другите и света, като се преструва на нещо друго. Създава си лъжлива личност –  успешен, знаменит, богат, хладен манипулатор и тн. Ще наранява, ще отхвърля, за да не бъде отхвърлен пръв. Ще се приструва на всичко, което пасва, за да бъде одобрен от света. Така ще се защитава от другите, за да не виждат тъгата и срамът, които изпитва към себе си. Ако някой, започне да го приближава емоционално, такъв човек ще се чувства слаб и раним. За да не се случва това, той ще отблъсква хората, усещайки, че са твърде близо. Рискувайки да бъде отхвърлен отново, ще се саморазруши. За това по-добре да обезцени другите, по-навреме, за да не бъде обезценен той пръв. В крайните си форми се формира нарциситична личност.

Как да разбереш, дали носиш травмата на отхвърления?

  • Ако ти се струва, че често те отхвърлят, или не се съгласяват с теб, а в отговор на това ти започваш, да избягваш този човек или дадената ситуация;
  • Смяташ, че сексът не е много важен;
  • Ориентиран си към духовното израстване като цяло;
  • Не се привързваш към материалното;
  • Не вярваш в своята ценност;
  • Свързваш се с някой, който е по-значим, като по този начин затвърждаваш своята малоценност;
  • Стремиш се да си идеален в очите на другите;
  • Обичаш да оставаш сам;
  • Често си мислиш, че пречиш;
  • Не си казваш мнението от страх, че няма да се съгласят с него;
  • Не задаваш въпроси и не молиш някой, който знае повече;
  • Стараеш се да изглеждаш перфектно, за да не те осъдят или отхвърлят;
  • Лесно се вцепеняваш от страх;
  • Пиеш алкохол за да избягаш от реалността;
  • Използваш думи: нищо, празно, изчезвам.

Ами, ако ми стане лошо? Ами, ако няма кой да ми помогне? Ами, ако загубя контрол? Ами, ако няма кой да извика бърза помощ? Ами, ако всички видят, че припадам?

Това са натрапливи мисли за бъдеща опасност. Защо са се появили?

Получили сте първата си паник атака: Сърцебиене; замайване; усещане за недостиг на въздух; подкосяване на краката; разширени зеници; изпотяване…

Мислите нахлуват: Ще получа инфаркт/инсулт. Емоцията – страх, паника

Местата: Сега вече, всеки път, когато се озовете сам със себе си, далече от други хора, или болница, ще имате усещането за уязвимост. За да си осигурите спокойствие, че имате контрол над ситуацията, започвате да избягвате местата в които се надига тревога, за да не се почувствате зле и сами.

Страховете: Колкото повече места отбягвате, толкова повече се увеличават фобиите ви.

  • Страх да седя сам в къщи;
  • Страх да карам кола;
  • Страх да се возя в асансьор, ескалатор; подземен гараж; затворено пространство; тъмно;
  • Страх да пътувам с такси; автобус, метро; самолет;
  • Страх да чакам на опашка в магазина; и тн.

Предпазни мерки: Всички тези места, започват да се явяват, червени лампички, които отключват тревогата. Когато все пак, се наложи да посетите някое от тези места, вие взимате предпазни мерки:

  • Хапче;
  • Придружител с вас;
  • Апарат за кръвно; термометър; телефон задължително и тн.

Предпазните мерки, създават временен комфорт, но в генерален план, те задълбочават тревожността.

Как да се справим? С паниката и страхът се справяме, като се изправим очи, срещу очи. Определяме мястото, което ни носи най-малко тревога и го посещаваме, без хапче, придружител и си причиняваме паниката. Позволяваме си да понесем паниката, без да и се съпротивляваме.

Главата ни мисли: „Всички виждат как се излагам. Прилошава ми и припадам и това всички го виждат. Някои ще се смеят, а други ще ме помислят да пиян или наркоман. Какъв срам! Ще загубя въздух и ще умра. Всички ще гледат този театър!“

Какво се случва в действителност? Изчакваме паниката да мине. Без да я гоним, или да се борим с нея. Може дори да започнем мислено да увеличаваме симптомите си. Да си казваме „Още по-силно да бие сърцето; Още повече да почервеняват бузите ми; Още повече да ми се замайва главата. От парадоксалното намерение, тя просто ще премине и никой няма да си даде сметка за нашето емоционално състояние.

Изтърпим ли ПА, тя ще започне да си отива. Следващата стъпка е да се подложим на същият този риск, но на друго място. Така, докато преодолеем всичките си страхове. Паниката ще си тръгне.

Грешка е:

  • Да се опитваме да игнорираме мислите си;
  • Да се борим и съпротивляваме срещу тях;
  • Да анализираме мислите си;

Полезно е:

  • Да иронизираме мислите си;
  • Да им позволим да съществуват, без да ги анализираме;
  • Да приемем, че нашите мисли не е задължително да са верни;
  • Да разберем, че мислите ни, не сме самите ние;

Паниката се коригира с терапия! Опитай, преди да посегнеш към хапчетата.

„Отивах до магазина и изведнъж започна сърцебиене, стягане в гърдите, изтръпнаха краката – паник атака. Не мога, да си поема въздух. Толкова беше страшно, че помислих че умирам. Какво ще прави семейството ми без мен. Не бях ядосан. Нищо не се беше случило особено този ден, нищо ей-така, като гръм от ясно небе“. Типичното начало на паническото разстройство.

Защо, човек си мисли, че паник атаката е дошла, като гръм от ясно небе?

Представете си човек, който си живее нормален живот. Има семейство, деца, работа, доходи. Само, че той има ежедневно напрежение /дистрес/, поради различни причини, недоволство от отношенията вкъщи, много работа и срокове в офиса, от дълги години на това работно място, а шефа не го повишава, не му вдига заплатата…. Различни причини, които го гнетят и го държат недеволен и неудовлетворен. Човекът обаче, не напуска работа, защото има кредит по апартамента; не се развежда, заради децата и не променя нищо. Седи и търпи, нещото което не му харесва. Търпи по различни причини. Страх от промяна “ На другата работа, може и да е по-зле. Ново е и всичко от начало“; „Ако се разведа, ще нараня децата“… Стои, търпи неудовлетворенията си, а в тялото му, се застоява една постоянна тревожност. Тревожност с която той вече, толкова е свикнал, че дори е забравил, че я има. Хронифицирала е някак си….

Всяка повишена емоция, която се задържа за по-дълго време в нас, рано или късно преминава границата и отива в тялото психосоматика/. В тялото емоциите се превръщат в симптоми:

  • нарушения на кръвното налягане; аритмия; слабост;  замаяност; шум в ушите, прашинки пред очите; задух, тежест в гърдите; пристъпи на паника; нервност; болка; силно изпотяване; тръпки, изтръпване, недостиг на въздух…

Когато получава тези симптоми, човек не разбира както става, защото той просто пазарува – нищо стресово. Не знае какво се случва и започва да си мисли, че получава „инфаркт“, „инсулт“ и други страшни мисли, на които в дъното стои естественият страх за живота.

Така започва омагьосаният кръг на паник атаката.

Сега при всяко телесно усещане,  човек започва да обръща внимание, като наблюдава тялото си, появява мисъл за опасност, тази мисъл, ще предизвиква емоцията страх, която, ще накара тялото и да отделя адреналин, адреналинът ще провокира нови и по-силни телесни усещания.  

За да не получи нова паник атака, човек започва да отбягва местата в които е получил паник атака.

Човек може да получи паник атака, когато нещо му напомни, че е преживял панически страх. Това нещо, може да бъде, предмет, някаква мелодия, определено усещане, миризма, звук, абсолютно всичко, което е присъствало на получената паника – се явява спомен. Това са асоциациите, които човек прави и на практика, почти всичко може да напомни за преживяното и да го предизвика отново.

 

 

Живея вътре в себе си. Безкрайно отправен поглед в тялото на неприятните усещания, човек даже не разбира, че постоянно се намира вътре в себе си. Наблюдавайкиq как функционират вътрешните органи,  върши всичките други дейности на автопилот.

Симптоми при емоционалните разстройства:

нарушения на кръвното налягане; безсъние; главоболие; аритмия; слабост, апатия; храносмилателни нарушения; замаяност; шум в ушите, прашинки пред очите; задух, тежест в гърдите; пристъпи на паника; нервност; болка; силно изпотяване; тръпки, изтръпване,недостиг на въздух…

Отиваш на лекар, но той нищо не открива. За малко се успокояваш, но скоро отново се връщат симптомите, а дори се прибавят и нови…

Нека да разгледаме следният пример:  Сърцебиене, учестен пулс, покачване на кръвното, стягане в сърдечната област, треперене на ръцете, зачервяване на бузите….

Когато отидеш на кардиолог с подобни оплаквания, той извърши нужните прегледи и изследвания, но нищо не открие. Сменяш лекаря и отиваш при невролог, но той също нищо не открие. В крайна сметка се озоваваш с множество изследвания от които ЕКГ, холтер, измерено кръвно, пълна кръвна картина, изследвания на щитовидната жлеза и всичко е в норма.

За кратко време се успокояваш, че всичко е наред със здравето ти, но съвсем скоро, започват симптомите отново, или се сменят с нови дори. Страхът се активира отново. Мислиш си „Нещо не е открил лекарят. Трябва да го сменя, или да ида при друг специалист. Задължително, нещо трябва да ми има. Как не го откриват?!“

В развитите страни, когато човек премине през всички изследвания, лекарите информират пациента, че е редно да посети психолог, защото има емоционално разстройство.

В България обаче, все още е рядкост този подход. Приключил с прегледите и изследванията си здравният специалист, казва, че сте здрав и се сбогува с пациента. Понякога още по-лошо, започват да гледат на човека с насмешка или несериозно и при всяко посещение по лекарските кабинети не обръщат нужното внимание.

Въпросът е, защо имам тези симптоми, след като съм здрав?

Организмът на човек е в стрес –  при спорт, страх, притеснение, вълнение или продължително недоволство от нещо в живота си. Когато не сме доволниq от нещо в живота си, продължително време и не променяме нищо, за да не стоим в своята неудовлетвореност, организмът ни е в дистрес – хроничен стрес, той може да бъде неосъзнат дори.

Как се появяват симптомите?

Когато организма на човек е в стрес, в организмът му се произвеждат хормони на стреса, които карат вегетативно съдовата система да се мобилизира. Тя възприема, че сме в опасност и се опитва да ни спасява.

Ето на практика как се случва това:

Усещаме собственото си сърце, как бие учестено. Фокусираме се в този симптом. Колкото повече се самонаблюдаваме, толкова повече сърцебиенето се учестява. Скоро се появява пищене в ушите, болка в гърдите, замайване, чувство за недостиг на въздух. Възможно е някой от симптомите да отпадне, а на негово място да дойде някой друг. Защо се случва това?

Неврофизиологията, обяснява това с „принципа на доминанта“.

Принцип на доминантата. Това е областта в която е фиксира мисленето ни, от което се страхуваме. Главният мозък формира доминанта – това над което си фиксираме вниманието и от което се страхуваме. Пример – главният мозък се фиксира в ударите на сърцето. Получили сме сърцебиене и  фокусираме вниманието си в тази област. Тази област, започва да се инервира, защото главният ни мозък фиксирайки се в тази зона и я възприема като опасност. Нервните окончания, реагират, главният мозък е фокусиран в тази област и създава тревога и сигнал за застрашеност. При мисълта за опасност, надбъбречните ни жлези отделят хормон адреналин, който ни мобилизира да се спасяваме. Изливът на адреналин в кръвта, подготвя тялото за „бягство“ или „битка“ за да се спаси от опасността. За да се стегне тялото, мускулите се тонизират, дишането се учестява, човек може да изпитва пориви за уриниране или разсройство / така се изчиства тялото, за да стане леко, за бягството/.

Принципът на доминантата обяснява, как сами плашим сами себе си, като се фокусираме в една част на тялото си. Така се преувеличават усещанията там, които като принцип са съвсем естествени за човешкият организъм. Преувеличили усещанията създаваме сами симптомите си.

Колкото повече се плашим от симптомите, толкова повече ги увеличаваме. Това е така, защото се увеличава притока на хормоните на стреса.

Хубаво е да се знае:

  • От емоционалните разстройства и от реакцията на нервната ни система, не се разболяваме. Нашите вътрешни органи не страдат.
  • Емоционалните хора, не се влошават от магнитните бури, или други атмосферни промени. Принципа на доминантата усилва усещанията, а не външните стимули.
  • Емоционалните разстройства се коригират без хапчета! /изключение правят тежките депресии и със сигурност ендогенната депресия/