Когато в живота ни, нещо не върви, но ние оставаме дълги години в това нещо, значи имаме някаква изгода. Нашата психика има силна адаптивна функция, затова тя намира предимства, дори в най-лошите ситуации.

Плюсовете, които извличаме от неприятните обстоятелства, се наричат вторични изгоди.

  • Да боледуваш;
  • Да търпиш мъж алкохолик;
  • Да стоиш с наднормено тегло;
  • Да стоиш сам, без връзка;
  • Да боледуваш;
  • Да не тръгваш на работа и тн.;

Изгодно е да боледуваш. Понякога, когато боледуваме, ние се чувстваме и добре и не си даваме сметка даже, че имаме някакви ползи, от това да сме болни, но е така.. Това са вторичните изгоди от болестта.  Например получаваме внимание, грижа, разбиране, помощ, любов от близки и приятели. Никой, не отказва да ни изслуша, когато мрънкаме и се оплакваме, защото сме болни. Не си вършим задълженията, а само си почиваме. ⠀

Доста често, болестта е оправдание, да не предприемем някакви крачки.

Например: Ако си спомним в детството, когато не сме искали да отидем на градина, как ни е заболявало стомахчето. Започваме да ревем, вдига се температура леко и разбира се внезапна болка в стомахчето. Мама си взима болничен, за да остане с нас, вкъщи този ден – изгода.

Например: Искаш да си смениш работата, защото не ти харесва, или плащат малко, но не правиш нищо по въпроса. Не кандидатстваш. Защото на новата работа, ще има нови правила, нови хора, нови задължения. Трябва да се полагат усилия, за да свикнеш с всичко това и да се наложиш, да спечелиш доверие. По изгодно е да не се местиш.

Например: Много искаш да имаш партньор и семейство, но оставаш сам дълги години. За семейството се искат усилия, напасване, отговорности, компромиси, а ти още не можеш да оставиш хобито, свободата, и лукса да мислиш само за себе си – изгода.

Например: Приключили сте връзка, но не можете да забравите човека. Въпреки, че страдате за партньорът си, не го забравяте и страданието продължава. Не си давате сметка, но имате изгода от страданието. Тази изгода, може да е, защото чрез нея получавате внимание, оплаквайки се на близките си. Може да е, защото се само наказвате за прегрешения свои. Може да е…..

 

  • Ако си дадем сметка, кои са вторичните изгоди от неприятните ситуациите, които търпим, ще разберем от какво имаме нужда.
  • Това от което имаме нужда, са нашите потребности, които ние задоволяваме през болестта, или страданието.
  • Когато открием, кои са нашите потребности, можем да помислим и по какви други начини, да ги задоволим, като възрастни хора, за да оставим болестта да си ходи.

 

Все по-често, хората се обръщат за психотерапия с този страх. Казват, че чувстват постоянна тревога и умора от това. Много хора затъват в този страх с години. Срамуват се, да признаят пред близките си, че имат такива мисли и страхове и за това средно, след около 2-3 години от страданието си те решават да потърсят помощ или психотерапия.

Ако оставим този страх и не му обърнем достатъчно внимание, той може да прерасне в:

  • Панически атаки;
  • Безсъние;
  • Тревожни симптоми – замайване, сърцебиене, треперене, изчервяване, заекване, липса на концентрация, и тн;
  • Невротични симптоми – дереализация и деперсонализация;
  • Появата на нови страхове;

Причината за тази фобия е високото ниво на тревожност, което е трудно да се контролира. Човек с този страх, се опитва постоянно да контролира ситуациите, така че да не се изложи. Постоянно се стреми да контролира, физическото си и психическото си състояние. Парадоксалното, обаче е, че колкото повече, се старае да контролира, особено мислите и чувствата си, толкова повече не успява. Появяват се нови мисли, още по-натрапливи и плашещи, което засилва страхът от полудяване.

Какво се случва в главата на човек с страх от полудяване? Вижда нож, мозъкът му веднага прави асоциации с опасност. Следващата мисъл в главата му е „Мога да навредя, на близките или на себе си“. Човек се плаши и започва да подозира, че е склонен към такива действия, или към психическо разстройство. Така възниква натрапливият страх от полудяване! За да се успокои, че няма да се случи това, от което се страхува, той започва да крие ножовете. Общо взето, такъв човек е в постоянна и хронична тревога. Неговата нервна система е напрегната, а самият той, много чувствителен към всякакви теми за опасност. За това могат да възникнат и други мисли свързани със социално неприемливи неща, като: разврат, религия – грях, престъпление и мн. други от които, за да се успокои ще измисля ритуали, като този с криенето на ножовете например.

Ежедневните ситуации, подклаждат този страх. 

  • Говори се за съседката, че е луда. Освен това сте забелязали, че тя се държи странно. Мисъл – и аз съм така!;
  • Гледате филм, а в него човек с шизофрения;
  • Гледате новините – някой убил човек;
  • Виждате на улицата, някой, който е по-странен, според вас…

И започват натрапливите мисли. Ами, ако и аз полудея! Ами, ако започна да се държа странно! Този ме погледна по-така…нещо ми има! Изглеждам като луд! Баба ми, ми е разказвала, за един луд на времето…

Разговарям с приятел:

  • Дали, отговорих както трябва?;
  • Дали, се забавих с отговора?;
  • Той говори нещо, което не разбирам, или не до чух добре;
  • Дали, дълго време го гледам в очите?;
  • Дали, той разбира, че не го слушам?;
  • Дали, да го попитам, какво е казал?;
  • Дали, да го попитам как изглеждам в очите му?;
  • Неее, ще ме помисли за луд!

От къде тръгва всичко това? Страхът от загуба на самоконтрол се поражда от нагласи, получени в детството, когато са ви възпитавали в този стил:

  • „Харесва ти, или не, така трябва“ – дори нещо да не ви харесва, просто трябва да издържите (страх от свободата);
  • Да се ядосваш е много лошо (страх да не покажеш чувствата си);
  • Не трябва да следвате желанията си, ако това разстройва другите (страх да не бъдете отхвърлени);
  • „Не е хубаво да се биеш“ – (страх от агресия);
  • „Ако правиш това, което искам, ще те обичам и хваля“ – стремете се да угаждате на другите, а не на себе си (страх от отхвърляне).

Ето как детето се научава да потиска емоциите си и да ги възприема като социално неприемливи.

И така, да видим защо, тези страхове са напълно неоснователни.

Ако условно разделим хората на здрави, невротици, гранични и психотици.

  • Здравата личност – Има гъвкаво мислене. Добре се адаптира към ситуациите. Не се напряга. Мисли рационално и взима решения.
  • Личността с тревожно разстройство  – Постоянно се съмнява в мислите си. Има постоянна тревожност. Може да получава паник атаки. Преживява негативни емоции, особено ако го ударят по болното място – детската травма.
  • Гранично разстройство на личността – Трудно възприемат света и се фиксират на негативни емоции продължително време. Някои от тях, изпитват ярки или агресивни чувства, при незначителни стимули дори. Понякога са непредсказуеми и губят контрол над емоциите си.
  • Личността на психотика /човек с психични отклонения – Психотика не се съмнява в мислите си. Той е уверен в своята правота. Получават халюцинации / зрителни, звукови, обонятелни../. Чуват гласове, привиждат им се неща. И те си вярват! Не търсят помощ. Не съдействат. На терапия ги водят близките им. Често е генетично и в рода на човек има и други с шизофрения.

Тези състояния, са абсолютно различни едно от друго и не преминават едно в друго.

  • Ако човек е с тревожно разстройство, не може да полудее.
  • Лудите хора, не се страхуват от полудяване! Ако вие се страхувате да не полудеете, значи сте тревожна личност!
  • А самият страх от полудяване е защитна психична реакция на психиката ви!
  • Научете се да изразявате недоволството си, да защитавате лични интереси, да се отпуснете. Всъщност зад страха от загуба на самоконтрол, страха от полудяване се крият части от собствената личност.

„Ами ако нещо се случи с него/нея… Аз няма да оцелея….

Защо се страхуваме за близките си? Как развиваме зависимост. Вторични изгоди от болестта.

Влезли сте вече в тревожното си разстройство и си започнали, да се тревожите за здравето си, психиката си и за живота си. Тревожността ни кара, да се ограничаваме в действията си. Започва да ръководи живота ни. Страховете, да не ни стане лошо, да не припаднем, да не получим паник атака, ни карат да търсим сигурност. Постоянно се преосигуряваме, защото ако се случи „лошото“, да можем да го предвидим и изконтролираме.

  • Иди ти до магазина, защото ми е лошо. Все пак да не припадна.
  • Мамо, остани вкъщи с мен днес, че не се чувствам добре. Може да се наложи да викнем бърза помощ.
  • Скъпи, вземи детето от градина ти, за всеки случай, че не ми е добре.
  • Миличка, може ли да си говорим по телефона, докато вървя и стигна до аптеката?
  • Колега, може ли да те държа под ръка, докато стигнем до работа? Да вървим заедно до там и обратно.

Близките ни хора роднини, съседи, приятели, колеги са винаги наоколо в случай, че „нещо ми стане“. Грижат се за нас и да ни подкрепят. Всъщност, обаче тази грижа ни създава временен комфорт. На момента се успокояваме и напрежението ни пада, за конкретната ситуация. В дългосрочен план, обаче тази помощ, която получаваме, ни прави беззащитни, като деца.

Тези „помагания“, затвърждават у нас усещането за безпомощност. Психиката ни получава команда „Ти не можеш сам“. Всичко това, срива самочувствието ни в един момент и отслабва силите и волята ни.

Започваме да прехвърляме отговорността, за нашите действия на някой друг. Това ни прави зависими и безпомощни. Способността, да се справим самостоятелно с живота си и страховете си, намалява, а с напредване на времето, тревожното разстройство се задълбочава.

В следствие на такова обгрижване, в крайна сметка се поражда и нова тревога в нас:

„Ами ако нещо се случи с майка ми/мъжа/жена ми…“ Какво ще правя? Аз няма да оцелея….

Сега разбирате ли, какво означава вторична изгода от болестта?

Харесва ни, постоянно да има някой наоколо. Някой, който да го е грижа за нас – дали сме се нахранили, наспали. Не можем да се лишим от цялото, това голямо внимание, което осигурява вкопчването ни в близките ни хора.

  • Откакто съм с паник атаки, жена ми е по-мила с мен;
  • Откакто съм с агорафобия, мъжът ми, вече не закъснява след работа. Не седи по цяла нощ на телефона/компютърът си. Не ходи с приятели за риба в събота.
  • Откакто съм така, майка ми, вече не ме критикува постоянно. Сега гледа децата ми и ми е постоянно под ръка.

 

Ето, че тревожните разстройства, носят и ползи. Дайте си сметка обаче, че ако искате сте по-спокойни и щастливи, трябва да пораснете и да започнете да се справяте сами….

 

 

 

„Невротика, винаги търси на кого да се обиди. Той не е зависим от партньора си, а от възможността да му се обижда. Много добре се възползва от тази възможност, защото ако поеме обидата в себе си, тя ще се превърне в депресия.“ М.Лабковски

За да сме здрава, зряла, самодостатъчна личност – трябва да задоволяваме потребностите си.

Две са основните потребности. Потребност от удовлетворение и потребност от безопасност. Базовите потребности са любов, безопасност, приемане, доверие, ценност, уважение.

Детето трябва да ги удовлетворява тези потребности в детството си посредством своите родители, за да се развива хармонично, като здрава, зряла и самодостатъчна личност.

Лошата новина е, че не на всеки му е провървяло в детството, да се чувства обичан, уважаван и ценен. Добрата новина е, че каквото не сме успели да свършим в детството си, можем да довършим като възрастни, включително да се научим да задоволяваме самостоятелно потребностите си.

Когато родителите не удовлетворяват потребностите на детето, предизвикват враждебност у него. Детето започва да негодува и да чувства обида към родителите, а от друга страна, развива зависимост от тях. След това, детето ще порасне и вече ще има вътрешно напрежение, базова тревога а може би и тревожно разстройство.

Емоционално здравите хора се справят гъвкаво с тези потребности, но тревожните хора ги превръщат в стил на живот и започват, да си създават проблеми с обкръжаващите.

  • Емоционално здравият човек, задоволява потребностите си съзидателно.
  • Невротика – задоволява потребностите си – деструктивно.

Карен Хорни описва следните „невротически потребности“ на възрастният човек.

  • Потребност от любов и одобрение. Детето се стреми, да бъде обичано и да е обект на възхищение. Когато порастне, започва да чувства необходимост да угажда, за да получи одобрение и да го харесват. Повишава се чувствителността му към критика и отхвърляне.
  • Потребност от закрилящ партньор. Да манипулира партньора си и да му вменява отговорност, да има очаквания от него, поради страх от изоставяне и самота.
  • Потребност от ограничения. Радва се на малкото и живее в ограничения и в установен ред. Бои се, да си отстоява желанията.
  • Потребност от власт. Жажда за доминиране върху другите, без да уважава достойнството и техните чувства. Презира слабостта и осъществява тотален контрол, поради страх от собствената си безпомощност.
  • Потребност от обществено признание. Желание да бъде обект на възхищение, признание. Зависи от одобреноето на обществото.
  • Потребност, да се възхищава на себе си. Нарцисизъм. Потребност от възхищение от другите и страх от унижение.
  • Потребност от честолюбие. Стремеж да е най-добър, най-ценен. Страх от провал.
  • Потребност от самодостатъчност и независимост. Избягва отношения в които трябва да поеме отговорност. Стремеж да не се нуждае от никого за да не изпада в зависимост от други хора и тяхната любов.
  • Потребност от безупречност. Да си непогрешим. Без недостатъци и грешки. Страх от критика и упреци. ⠀

 

Важно е да знаем, че не трябва да обвиняваме родителите си, за това как точно са задоволили или не, нашите потребности. Направили са това, което са могли с мисъл, че правят най-доброто за нас. Дали са ни това, което самите те са научили в детството си от родителите си. Те друго не познават.

ПРЕСЛЕДВАШ НЕЩО, КОЕТО НЕ СЪЩЕСТВУВА!

 

Когато се фиксираш в тялото и психиката, в постоянно търсене на болести или отклонения, създаваш в мозъкът тревога. Тревогата тегли 100% от вниманието и концентрацията на човек ! Омагьосан кръг. Защо не свършва?

  • Лъжеш себе си, че всичко знаеш. Прочел си доста статии в интернет, няколко книжки за самопомощ, мнения във форуми с тревожни хора, но симптомите не изчезват;.
  • Все още мислиш, че симптомите са опасни за здравето ти; И как не, като постоянно подхранваш съмненията си с четене за болести, или търсене на успокоение в разговори с други хора, пак за болести;
  • Все още смяташ, че ще стане нещо, много страшно и отбягваш местата в които те е сполетяло за пръв път;
  • Не се опитваш да добиеш нов опит, чрез влизане в плашещите ситуации,за да видиш, че нищо няма да се случи;
  • Постоянно повтаряш старото си поведение, да оставаш в зоната си на комфорт. Там, където е най-малко плашещо; Пиеш хапчета, мериш кръвно, четеш в нета, звъниш на мама, мъжа/жената…
  • Повтаряш старото поведение и така изграждаш навик да плашиш сам себе си. Трябва да го замениш с ново.
  • Докато в теб остане и трохичка съмнение, че симптомите ти са опасни, ти ще произвеждаш адреналин, който те задържа в тревожността; Навика да плашим сами себе си;
  • Все още вярваш, че можеш да отбягваш паниката или да се подсигуряваш, да не се случи; Не е нужно нищо да правиш. Просто остани в нея и я изживей. Надигащата се тревога е само навик, от който се плашиш.
  • Отдаваш значение на страховете  „Ами ако – припадна, задуша се, повърна, ми стане нещо, умра, инфаркт, инсулт…..
  • Не опитваш нови поведения;

Нас ни управлява неизвестното. Единственият начин да се справим, е да си докажем, че е безопасно, като го тестваме с нови поведения, по мъничко всеки ден.

Ако пропуснем два дена, трябва да започнем от начало. Преминавайки през мъничките рискове, да изтърпим мънички дискомфорти, само така ще победим страховете.

Напиши един списък с нещата, които отбягваш. Оцени от 0 до 10 т., кое те плаши най-много. После започни да влизаш в ситуациите с най-ниски точки, докато ги преодолееш. Последователно преминавай към следващите.

Списък – примерен

  1. Страх ме е да оставам сам вкъщи 10т.
  2. Страх ме е да пътувам с кола 8т.
  3. Страх ме е под душа 6т.
  4. Страх ме е да стоя по опашки в магазина 5т…..

Да имаш контрол, означава да си в безопастност. Ето защо се стремим да контролираме. Не осъзнаваме, обаче че губим енергия в опити да контролираме дори и нещата, които не са под наш контрол, а когато нещо се размине с очакваното, пада настроението ни, страдаме, безпокоим се тревожим се.

За да избегнем тревогата, е  добре да си дадем сметка, кое е под контрола ни и кое не.

Кое можем да контролираме:

  • Нашите думи;
  • Нашите действия;
  • Храненето;
  • Спорта;
  • Как се обличаме;
  • С кого общуваме;⠀
  • Настроението си;

    Кое не можем да контролираме:
  • Какво мислят хората;
  • Какво говорят хората;
  • Какво чувстват хората;
  • Какво правят хората;
  • Времето;
  • Политиката;
  • Дупките по пътищата;

 

Дайте си сметка, дали не хабите време и енергия да се опитвате да контролирате нещо, което не е под вашия контрол.

Ако осъзнаете, че фокусът на внимание трябва да е върху нещата, които можем да контролираме, ще спадне тревогата, напрежението и очакванията.

Ще пренасочите тази енергия за управление на това, което е по силите ви. Ще управлявате живота си, вместо външни обстоятелства да управляват вас!

 

Мозъкът на човека е интересно нещо. Ако попаднем в неприятна ситуация, той я запомня и след това, всеки път, когато попаднем в аналогична такава, той ни казва – „Бягай“!

От една страна, това е добре, защото се учим от грешките си, но от друга страна е възможно да започнем да отбягваме трудностите и да не искаме да се изправяме пред страховете си.

Отначало избягването ти носи успокоение и ти дава някаква сигурност. Този комфорт, обаче е съвсем временен. След него се развива фобичен страх да влизаш в трудности. И леко, по леко, се затваря омагьосаният кръг на самоограниченията и неуспехите в живота.

Например: Ако не си се наспал, прекалил си с кафето или алкохол от предната вечер, кръвоносните съдове могат да отреагират. Може да ви падне, или да ви се вдигне кръвното, и да ви стане лошо, докато се возите в колата.

Всичко по-нататък, зависи от това дали мозъкът, ще свърже тези две събития. Той може да помисли, че „това не е голяма работа“, или да си каже това е „смъртна заплаха“.

В първият случай, няма да влезете в тревожно разстройство

Във вторият случай, страхът може да стане системен и да започнете да отбягвате да се возите в кола. В последствие, ще започнете да отбягвате и други места, които мозъкът ще асоциира със заплаха.

Други примери, за преживени травми и включени отбягващи поведения:

  • В детството са ти се подигравали “Висока си като жираф“, „Кой ще гледа точно пък теб“, „За нищо не ставаш“, „Засрами се“. – Отбягваш среши и социални ситуации от страх да не се изложиш. Ставаш затворен, некомуникативен. Обличаш се с черно, сиво, за да си незабележим. Ставаш незабележим в офиса и те е страх да се развиваш, за да не изпъкнеш. За да спадне напрежението ти, вечер започваш да пиеш понякога.
  • Получил си спортна травма. Спираш да спортуваш и занемаряваш здравето си.
  • Партньорът от първата ти връзка, те е изоставил – Не влизаш в отношения, защото те е страх да не се повтори същото.

Така постепенно, започваш да се криеш и избягваш всичко, изчезваш. Това ти става начин на живот. Играеш на криеница със света. Да не би нещо и някой да те намери.

Интересното е, че можеш да се скриеш на всякъде – в отношенията, на работа, в успеха, в неуспеха, в майчинството, в тълпата…

Да излезеш на светло е страшно!

Докато не излезеш на светло обаче, живота ще си минава покрай теб и ще отминава….

Отбягването е изход от трудни ситуации или бягство от отговорност. Схемите на отбягване са различни.

  • Отвличане на внимание – разговори с телефон, спорт, компютърни игри, работохолизъм;
  • Стимулация – преяждане, порнография, хазарт, екстремни спортове;
  • Намаляване на дискомфорта – алкохол, наркотици;
  • Хронично недеволство – обвинение на всички, навика да търсиш виновници.
  • Понижени очаквания – не си поставяш цели, за да не бъдеш разочарован, ако нещо не се получи;⠀

Как да разбереш, своето отбягване?

Дай си сметка, кои са твоите начини за бягство – какво правиш за да се скриеш;

От какво бягаш – ситуациите, хора, емоции…;

Страховете, които те карат да се криеш – да не бъда изоставен, да не бъда засрамен, да не получа паник атака…..;

Ако открием личната си стратегия за бягство, имаме шанс да я преработиш и да започнем да се развиваме пълноценно. Ако не успеем, винаги можем да потърсим помощта на психолог.

Руминация – Повтарящи се натрапливи мисли, по повод на някаква идея или ситуация. Случва се нещо, което предизвиква силна емоция. Залепваш се за тази идея и започваш да я мислиш. Започваш, да разиграваш дадена ситуация на ум.

Например: Някой те е обидил. Това започваш да го мислиш и да се самонавиваш. Представяш си, как  разговаряш с него. Как му отговаряш умно, мъдро интересно. Затапваш го, някак. Слагаш го на мястото му.

За разлика от натрапливите мисли, които са страхове за бъдещето или от миналото,  Руминациите в известна степен, дори ти носят удоволствие, защото са ориентирани към резултата. Да изживееш победата си, над обиждащия те. Това по някакъв начин ти вдига самочувсвието, помага да се справиш с вината, да освободиш емоциите.

Мислите, които често се въртят

  • Трябваше да кажа/направя това
  • А какво щеше да стане, ако това не беше се случило еди как си…
  • Какво ще стане с мен, ако все пак направя, така…

Защо е проблем? Руминациите, бързо се превръщат в навик. Затваряш се в себе си и започваш, да си водиш мислени диалози, които отнемат много време. На всичкото отгоре, после обсъждаш тези диалози на живо с роднини и близки. Задълбаването поддържа навика и скоро, може да се превърне в мисли за бъдещето. Започваш да забиваш на едни и същи фрази, или думи, това може да лесно да доведе до повишаване на тревогата и депресия.

Какво се случва при сблъсъка с проблем – например: „Някой ни обидил“?

  1. Страдаме;
  2. После го избутваме в подсъзнанието-забравяме го;
  3. Психиката се сблъсква с пренаситени емоционални спомняния, които са били потънали в подсъзнанието – травми, конфликти, проблеми, които могат да стоят на дъното с години, а после да отключат тревожни разстройства.
  • Ако осъзнаете, че точно това се случва с вас – имате проблем. Не го оставяйте да се събуди.
  • Попитайте се „Какво мога да направя, ако се случи най-лошото за което си мисля?“
  • Съставете си дневник с тревожните мисли. Записвайте ги и отлагайте премислянето им, за по-късен от деня час.
  • Ако не успявате – потърсете психолог!

Най-честата причина за отключването: е преумората от умственото или физическо напрежение. Когато човек, живее на пълни обороти и му се налага, да взима бързи и рисковани решения, да се бори с голяма конкуренция, да носи големи отговорности и в един момент прегаря от всичко това. Остава напълно неудовлетворен от живота.

Това се случва при високо активни хора, които се стремят към върховете. Искат най- доброто от живота. Скъпи къщи, коли, почивки. Работят на високи обороти, дори и не почиват през деня. Гонят срокове, резултати, пари. Бизнес или кариерно ориентирани хора.

Какво ги мотивира? Нещото, което даже те рядко осъзнават..

  1. Да докажат на всички своята значимост – В детството, по-някаква причина са повярвали, че са „нищо“. Развиват поведение да си доказват цял живот, че това не е вярно;
  2. Да получат одобрение и любов от родители / които в детството им са били критични, или са давали условна любов. „Ще те обичам ако…“ и децата са свикнали да им се доказват постоянно.
  3. Да победят всички – Често с нарушени граници в детството си „Ти можеш, „Ти си най-..“

С една дума „перфекционизъм“ Нещата обаче се задълбочават, когато обаче насред тази надпревара се появят и следните обстоятелства: подтискане на емоциите, особено на тревогата или гнева, страхове за болести, загуба на отношения, разводи, психотравми, загуба на смисъл за живот. Когато се изтощи нервната система, могат да се развият ендокринни или психосоматични разстройства.⠀

Неврастенията може да възникне реактивно –  след преживян силен стрес, но често се развива постепенно в хода на напрежението в живота.

Първите признаци:

  • Сърцебиене, студени крайници, изпотяване. Те се появяват в отговор на някакъв дразнител и после изчезват;
  • Главоболие, което се усилва се при напрежение, концентрация, или опити на човек да се успокои.
  • После идва: Повишена чувствителност към различни дразнители наоколо. Силна светлина, шум, топло, студено….всичко те дразни.
  • А след това: Самонаблюдение в тялото – „Нещо става“, „Сърцето ми бие, пулсира по силно“, „Кожата ми настръхва“, “Свива се стомаха“.
  • А после: Бързо се обиждаш, или избухваш лесно. И точно тогава отиваш на психолог/психиатър

Най-честите физически симптоми са:

Главоболие; световъртеж; учестен пулс; болки в сърцето; почервеняване или пребледняване; главоболие; сънливост;тежест в стомаха; намален апетит, или увеличен; усещане за недостиг на въздух; изтощение; умора; слабо либидо;

Психическите симптоми: Подтиснато настроение, раздразнителност; възбудимост; депресия; умора; апатия; След което може да настъпи бърн аут – Човек прегоря в надпреварата и преумората и губи интерес, към всичко. В крайна сметка, може да се стигне до там, че да се откаже от всичко, постигнато до момента, заради усещане за безсмисленост и празнота. Години усилия на изграждане, усъвършенстване, израстване, кариера да остави, просто така зад гърба си и да смени рязко, посоката на работата си. Не рядко, хора които са били заети в професии като счетоводството, IT специалисти, лекари, одитори…се  захващат с изкуство, земеделие или въобще с нещо, което не изисква тонове рационално мислене, но за сметка на това се виждат резултатите от труда и се получава удовлетвореност.

Податливост на : вирусни инфекции; хормонални дисбаланси; проблеми с имунната система

Всичко това, означава, че човек се е престарал, преуморил, пренатегнал и трябва да намали темпото!

Лечение – При неврастенията лечението е оптимистично, ако човек започне да съблюдава режим на работа и почивка. Освен това, трябва да се научи напълно да се изключва от основната си дейност и да сменя обстановката. Да променя фокусът на мислене, за да може мозъкът му да си отпочине от претоварването. Да излиза от работа и да отива на почивка, като сменя атмосферата и обстановката. Всичко това трябва да се планира наистина внимателно, защото неврастеникът, не се е научил да си дава почивка и не знае как.

 

 

 

Причината за травматизацията: Унижението в детството с думи, действия или бой. Бой, но особено унижаващ за детето начин. Садистично желание на родителя да бие и унижава детето. Например, заголване на задните части и напляскване, пред цялата група деца в детската градина. Постоянното сравняване с другите. Не е била задоволена, базисна потребност на детето от любов.

Началото: Обикновено унижението се преживява от майката, във възрастта между 1 и 3 години. Често се случва, когато майката е властна, а бащата покорен. Травмата започва, когато детето усети, че един от родителите му се срамува или отвращава от него:

  • Недопускане на детето да изразява мнението си и да бъде самостоятелно.
  • Постоянен контрол, как да се облича, как да се държи, какво да харесва детето, какво да яде;
  • Вменяване на вина, всеки път, когато детето иска да е независимо;
  • Силна критика и негативни оценки, непозволяващи на детето да бъде себе си;
  • Взимат му вещите и не му зачитат личните граници;
  • Той е мой син/дъщеря-отнасят се с него като с вещ, а не като с личност;

Детето минава през 4 етапа на унижението:

  1. Детето е себе си.
  2. Детето разбира, че възрастните не го харесват такова, каквото е.
  3. Детето се бунтува срещу родителите, заради това, че не е прието.
  4. Детето се бунтува против страданията, които преживява.
  5. Детето капитулира – решава да си изработи маска „перфекционист“.

Поведението на унижения е в следните посоки:

  • Едни се опитват се да овладяват травмата си и през целият си живот се опитват да се докажат „кой съм аз“. Развиват перфекционизъм.
  • Други се държат като жертви, потискайки емоциите си и постоянно в услуга на другите.
  • Най-честият вариант е смесеният между горните два.

Емоциите, които изпитва отхвърленият: Срам, страх, унижение, завист, но най-вече отвращение от себе си.

Поведение: „Аз съм в услуга, помагам и се раздавам. Искам просто една благодарност“. Принципно се смята, за по-лош от другите, по-глупав, по-грозен. Унижава себе си предварително, още преди някой друг да го е унижил.

  • Завижда, опитвайки се дори да обезцени другите, да ги принизи, или да унищожи ценностите им, за да не се чувства себе си като никой. В него има много подтиснати гняв, ненавист, озлобление и враждебност.
  • Много се изморява, защото постоянно е в услуга на другите и нищо не прави за себе си. Склонен да потиска емоциите само и само, да не видят другите, какъв е всъщност, защото се бои от насмешка, осъждане, неодобрение. Не обича да бърза. С бавни движения, придавайки им значение, прави нещата за другите. Точно в тези моменти, той може да не се срамува, защото смята, че не получава достатъчна благодарност за помощта си.
  • Лицемерен. Контролира себе си и другите постоянно, за да не се опозори в нещо. Прави всичко за другите. Поема отговорности и грижа, които не са негова работа, за да е в услуга на другите, но често във вреда за самия него. Иска постоянно да дава, за да спечели одобрението на другите и харесването им.
  • Той винаги е пълен и заема много място не само в пространството, но и в живота на хората, тъй като постоянно иска да помага. На хората им се струва, че това е добър човек, но неговото поведение е продиктувано от вина, или срам пред самия себе си или пред другите. Прави всичко само и само да не го критикуват и най-накрая да го похвалят. Тъй като е много чувствителен, него може да го обиди или рани и най-малкото нещо или критика, но той често не усеща, как сам обижда другите.
  • Страхува се от свободата, защото тогава ще се наложи да бъде себе си, а смята, че това ще го опозори. Покорен, услужлив, настойчив – да помага. Често предизвиква събеседника си на скандал, за да намери повод да изкара потиснатите емоции. Неадекватна самооценка, ниско самочувствие, тревожност, свръхконтрол. Чувства се недостоен за уважение и недостатъчен.

Тялото: Дебело или закръглено. Трупа мазнини, като щит около себе си. Посланието е „Не можете да ме нараните“

Думи и фрази: Как не те е срам; Ти си срам за семейството; Ти си никой, пълна нула; Свиня; Небрежен; Безсърдечен. „Аз не съм достоен“; “Не искам свобода“.

Психосоматика симптоми: Тялото се уголемява, за да се защити.

Психологическа защита: Избира хора с по-нисък социален статус, за да изпъкнат. Често попадат в ситуации в които биват унижени. Стават жертва на манипулатори, нарцисисти и егоистични партньори. Попадат в колективи, където ги обезценяват и обиждат.

Как да разбереш, дали носиш маската на мазохиста?
• Пълен/а си;
• Не бързаш;
• Помагаш, поемаш отговорности на други хора;
• Пренебрегваш себе си;
• Създаваш си много работа, отговорности и ограничения;
• Искаш благодарност за помощта си, даже ако не са те молили за нея;
• Оплакваш се, че те използват;
• Бъркаш се в живота на близките си постоянно;
• Изпитваш срам и вина за неща, които са отминали отдавна
• Опитваш се да не нараняваш другите и да не ги обидиш;
• Надсмиваш се над себе си;
• Срамуваш се от себе си и се чувстваш виновен;
• Изпълнителен и надежден човек си;
• Не вярваш в своята значимост и постоянно се опитваш да се доказваш;
• Изпитваш отвращение към себе си.