• Екстрасистули

Това са допълнителните удари на сърцето, които усеща невротика. Тези усещания формират кардиофобията и човек усеща:

  • Недостиг на въздух;
  • Тревога;
  • Прескачане;
  • Усещане, че сърцето ще спре.
  • Човек започва да се страхува от смъртта, инфаркта и инсулта.

Ако така се случи, най-добре е да се посети кардиолог!

Хората, често правят грешката да четат в интернет или да комуникират по форуми, където тези страхове се задълбочават от невярна информация.

Ако след прегледа при кардиолога, няма открити проблеми, патология, и всичко е в норма, спираме с търсенето на болести и отговори.

„Екстрасистолата е безопасна за здравото сърце, няма да доведе до инфаркт, защото се задейства механизъм на компостиране, който увеличава силата на свиване на сърцето, след извънпланирана екстрасистолия или пауза, което увеличава диастоличния обем на вентрикулите“.

Този механизъм отсъства при патологията. Дори при абсолютно здравото сърце, могат да се видят екстрасистули при изследване с холтер.

Когато човек е в невроза, неговата нервна система е възбудима и за това усеща екстрасистулите. Когато човек не е напрегнат, също се случва, да има екстрасистули, но не ги забелязва.

  • За това, трябва да спре да наблюдава сърцето си, защото колкото повече го наблюдава и се услушва, толкова повече увеличава тревогата си.
  • Колкото повече се увеличи тревогата, толкова повече се увеличава адреналина в тялото, който кара, то да реагира със симптомите на стреса;
  • Колкото повече стрес, толкова повече, системите на организма работят усилено;

Решението:

Спираме да ходим по лекари; Махаме апарата за кръвно и оксилометъра;

Тези поведения /ходене по лекари и мерене на на пулс, кръвно, или кислород в кръвта/ ни затвърждават страховете, че „нещо ни има“. От страха се отделя адреналин; От адреналина сърцето започва да бие по-осезаемо – омагьосан кръг!

 

Според Световната здравна организация, депресията засяга до 300 милиона души по света. Различават се, три независими вида депресия, всеки от които изисква различен подход към лечението. В зависимост от причината за депресията, те се разделят на: соматогенна; психогененна; ендогененна депресия.

Соматогенната депресия, е симптоматична, защото е в следствие на друго физиологично заболяване /пр. асма, диабет, тумор, болест на сърцето и тн/ . Този вид депресия е обект на наблюдение от невролози, психиатри, онколози, а психолозите са само поддържаща роля.

В полето на психиатрите и психотерапевтите попадат психогенната и ендогенната депресия.

Как да различим психогенната депресия от ендогенната?

Психогенна депресия – коригира се със психотерапия

  •   Психогенната депресия възниква на фона на ситуация – развод, смърт, уволнение, раждане …
  •  Създаваме си я винаги сами и си я управляваме пак сами, като влияем на нашите хормони с лошото си настроение;
  • Симптомите са по-слаби при психогенната депресия, отколкото при ендогенната. Обстоятелствата ни влияят – отиваме на море и ни става по-добре. Връщаме се от почивка и пак сме в депресия.
  • Чудим се, защо не сме добре. Вълнува ни какво става с нас.
  • Ако сме в тревожно разстройство и тъжим за това, че не сме добре, може да влезем в депресивно състояние.
  • Човек не чувства удоволствие от живота;
  •  Всичко прави бавно – ходи до магазин, чисти, облича се;
  •  Не се грижи за себе си добре– не се къпе, не се облича добре, не се храни добре;
  •  Усеща вътрешна пустота;
  • Нарушава се съня, концентрацията куца, самооценката пада – „аз съм нищо, никой не ме обича“;
  • Нарушенията на сънят са при заспиването, а не при ранното събуждане.
  •  Ако имаме добър сън – не сме в депресия.

Ендогенна депресия – задължителни са хапчетата

  •  Ендогенната депресия е тежка, Тя се наследява генетично;
  •  Човек има усещане за безизходица. Мисли за самоубиство; Може да има и планове за самоубийство;
  •  Най-често, възниква още в детска възраст;
  • При ендогенната депресия, психотерапията не работи. Човек не е достатъчно в контакт с терапевта, за да бъде задвижен към критично мислене и работа с техники. Хапчетата са задължителни.
  •  Понижено настроение – тихо говори, бавно, монотонно.
  •  Умствена и физическа затормозеност;
  • Не се интересува от разговори, излизане, срещи. Избягва ги.
  • Вечер, настроението става малко по-позитивно, но потиснатостта си остава.
  • Самокритика, чувство на вина – „Аз съм най-лошият човек на света“.