Социалните страхове, ги има при всички здрави психически хора – да се избавим напълно е невъзможно, но важното е, да не започнат да ни пречат в живота.

Социофобията, това е страх, от оценката на другите.

  • Какво, ще си помислят другите за мен;
  • Ами, ако се изложа;
  • Ами, ако се проявя, като несериозен, глупав, некадърен, грозен;
  • Социофобията, може да идва от детството, когато са ни възпитавали, че мнението на другите е много важно. Какво, ще каже комшията, леличката. Детето, се страхува да е лошо и се срамува от постъпките си. Човек, става срамежлив и започва, да си премълчава мнението. Започва да контролира поведението си, само да не се изложи. Това се простира в целият му живот. Много му е трудно в училище, защото не може да комуникира свободно с другите. Ако, някой постъпи, не добре с него, то веднага ще си мисли, че нещо с него не е наред, за да постъпват лошо с него.
  • Социофобията, може да идва, от нещо преживяно. Когато, човек преживява травма-уволнение, радвод, раздяла, промяна в местоживеенето… Човек, започва да губи себе в този живот и това се отразява на самооценката му. Често, хората губят увереност и влизат в тревожно разстройство,  след преживяна травма,  дълго време им се е налагало, да търпят нещо, което не им е харесвало. В следствие на това, човек може да започне да изпитва срам от симптомите си, да започне да ги крие от другите хора и да последва дори депресия от това.
  • Социофобията, може да е от отделни изяви. Например страхове от излизане на сцена, публична изява пред много хора и да се появят социални страхове.

Попитайте се, кога се проява социалната фобия:

  • Винаги мобилизиран-ниска самооценка. Когато, винаги контролираме и планираме действията си, това говори за ниска самооценка. Ако съм спонтанен – рискувам, да се изложа, опозоря. Трябва, да прогнозирам постоянно изходите от възможното ми поведение.
  • Актуализира се в определени обстоятелства-където губиш увереност в себе си.

Когато ни се вдигне напрежението, при дадена ситуация, нашата вегетативна нервна система, започва да реагира:

Появяват се, червени петна, сърцебиене, пресъхване на устата, треперене, изпотяване, зачервяване,замайване, схващане на ръка крак… Може да се появи един или няколко от симптомите.

Какво се случва, когато се появят симптомите? Тогава, вече се получава вторична тревога. Човек, се фокусира върху симптомите и започва, да се плаши от тях. Тръгва по лекари и започва да „лекува“ симптомите. Пие хапче за кръвно, или хапче съдоразширяващо, или взима препарати за алергия…Вариантите са различни, защото когато човек, тръгне по лекари и те не открият причина за симптомите, изписват хапче за симптомите а не за причината.

Важно е, да намерим причината за страховете, да изменим отношението към нея и да подкрепим това с ново поведение.

Възможни причини:

  • Срамежливи родители, критикуващи родители в детството; Подигравки и унижения в детството;
  • Житейска травма – уволнение; разочарование от близък;  търпиш неуважителен партньор или пияница; изпитваш вина и не можеш сам да си простиш за нещо;
  • И страхове да съм глупав, излишен, да разочаровам, грозен

Всяка житейска ситуация, която се преживява със силно чувство, на вина или срам, може да стане причина, за отключване на социофобията.

Студеният баща:

  • Не хвали детето си, защото ще го развали иначе;
  • Казва и, че няма да и се получат нещата;
  • Не и дава милувки, прегръдки;
  • Подиграва се с детето – смешна ти е роклята, прическата, виж се и постоянно контролира поведението и;
  • Поставя, другите хора на първо място, защото самият той, твърде много се интересува от мнението на хората;

Детето, получава травма от отхвърляне. Започва да мисли за себе си, че нещо с него не е наред; че е ненужно; че е неправилно, ненормално, странно.

Това дете, както и всички други деца, има нужда от любов и приемане, такова каквото е. С такъв хладен баща, това не може да се случи. Самооценката, на детето започва да страда, а самочувствието пада.

Мислите на момичето:

  • Аз съм никой;
  • Не съм важна;
  • Не съм ценна;
  • Нямам потребности;
  • Не съществувам

В стремежът си, да получи любов, одобрение и приемане, детето започва да контролира поведението си. Целта на е, да върне любовта на баща си или да я заслужи.

  • За да постигне целта си, такова дете ще прави крайности в поведението си: или ще се стреми да е идеална, или ще потвърждава, че е едно нищо. Започва да се държи така, сякаш е идеална – да носи шестици, да се облича идеално, да се държи идеално, да се показва идеална. Държи се, наобратно на вярването си, че е нищо, като постоянно доказва, че е идеална.
  • Другият вариант на поведение, което може да избере е да мълчи, да не изказва мнение, да я мъчи вина и срам, защото смята себе си за нищо. Да не си позволява да обича и да се държи студено. Няма да си позволява прегръдки и близост, когато започне да влиза във връзки с мъже.

Какви ще бъдат връзките на такава жена?

Тя ще се влюби в същият хладен и недостъпен мъж, като баща си, защото подсъзнателно, ще се стреми да зъвърши гещалтът – да накара студеният мъж, да я обича. Тя ще избира, студени и недостъпни мъже, което ще и се струват добър начин, добра цел, да изпълни заканата си – такъв да я обича. Ще се стреми, да се доказва постоянно, както и ще започне да обезценява себе си, за да прави всичко за мъжът, за да го накара да я обича. Да изкарва достатъчно пари, да е добра домакиня, добра майка….Правейки всички възможно да се доказва, че е идеална и да контролира себе си и поведението си във всеки един момент. Ще бъде лишена от всякаква спонтанност.По този начин, ще рискува, да бъде безинтересна и да бъде изоставена.

Другия вариант е тя да търси топъл мъж- точно обратното на това, което е баща и. Ще търси такъв мъж, защото иска, да задоволи тази потребност от любов най-накрая. През време на отношенията им, тя ще изисква, той постоянно да и дава внимание и да доказва любовта си. Рискът тук, ще дойде, когато хормоните преминат и мъжът няма да демонстрира тази любов, заради която тя е с него. Тогава е много вероятно, тя да започне да го задушава: да го следи къде ходи, с кого, да наблюдава телефонът му, да го лишава от хобитата му. Може, дори да отключи, тревожно разстройство и всеки път, когато мъжът и излиза от вкъщи, тя да получава паник атаки. Телесните симптоми, могат да стигнат до там, че заради тях, мъжът и да се превърне в болногледач, да е постоянно около нея, да се тревожи за нея, да я кара до бърза помощ. Ето как тя ще получи внимание и любов от нег и ще го накара да е по полата и.

Когато осъзнаеш, защо имаш такова поведение, е време да преработиш травмата от баща си. Да разбереш, че поведението ти е такова, защото виждаш в мъжа си баща си и все още се стремиш, да го накараш да те обича.

Прости на баща си и започни, да се грижиш за себе си. Да, си даваш внимание на себе си, а не на другите-на мъжете.

Събуждаш се сутрин, а вече си изморен, без сили, притеснен, тревожен, апатичен, отчаян.

Какво се случва?

Защо нощния сън, не ме зарежда, а се събуждам като болен?

Когато си тревожен в продължителен период от време, поради житейски проблеми, не задоволени потребности, или продължително не осъществяване на плановете ти, в теб се настанява тревогата.

Носиш си тревогата и си в постоянно очакване, че тя ще се прояви. Когато се събудиш, ти просто си я търсиш. Услушваш се, задаваш дъх и се прислушваш към тялото си.

  • Къде ме стяга;
  • Къде ми пулсира;
  • Къде ме наболва…

Стоиш в постоянно очакване:

  • – Ето сега, ще започне.
  • – Ей сега изведнъж, ще ме почне паниката.

Когато, си се събудил в очакване, че ще започне тревогата, тя наистина ще започне!

Тревожността, може да е свързана с очакването, че:

  • през деня ще ти стане лошо;
  • че няма да успееш да изпълниш, задачите си;
  • че отново, ще трябва да преживееш отношения с хора, които те напрягат.

Изобщо тревога, за всичко, което предстои. Всичко, което е непознато, което може, да се случи непланирано, неочаквано…

Ето, защо вечер, когато се прибираш от работа, ти е по-спокойно. Влизаш в зоната си на комфорт. Не се очаква нищо да се случи, с никой да говориш. Работата остава зад вратата и спокойствието е по-голямо, отколкото при събуждането.

Как да смъкнем сутрешната тревога:

  • Разбери, че това са вегетативно усещания и са безопасни;
  • Открий причината за напрежението си;
  • Наблегни на мисленето. Провери го, колко е вярно и дали не е преувеличено;
  • Промени поведението си, ако си пасивен; Може би правиш нещо, което вече не ти върши работа;
  • Започни спорт;
  • Започни да взимаш решения и да правиш промени;
  • Опитай се да влизаш в ситуациите, които те плашат. За да ги преодолееш.
Кога е опасно високото кръвно?
В моментите, когато изпитваме тревога или паника, често посягаме към апарата за кръвно.
Усетили стягане, учестено дишане/сърцебиене, тежест, температура – появява се мисъл:
  • Ще умра;
  • Ще получа инфаркт;
  • Ще получа инсулт;
И потеглихме в тревожността…
Как, стоят нещата на практика:
В интерес на истината, още от детството ни, когато се ядосаме или притесним, нашето кръвно се вдига. Спомнете си, как зачервяване бузи, дъха се ускорява, сърцето се разтопява, когато имате физическо или емоционално натоварване.
  • Тичаме, за да не изпуснем автобуса-физическо;
  • Тичаме на пътечката във фитнеса-физическо
  • Правим секс-физическо и емоционално
  • Когато сме ядосани-емоционално…
Повишава се разхода на енергия, а симпатиковият отдел, се активизира. Сърцето започва да бие по-бързо, дишането се участява и вдигаме кръвно.
И това е нормално!
Фитнес за сърцето и за съдовете. Ако, това не беше добре за здравето, нямаше да препоръчваме спорта. Спортистите, щяха да са в риск, когато се натоварват, защото тяхното кръвно се вдига на всяка тренировка.
Всъщност в риск са хората, водещи застояли начин на живот – без движение и без вълнения.
Кога наистина, високото кръвно е опасно?
  • Когато, лекарят ви е направил нужните изследвания и е открил органично заболяване.
  • Екстрасистулите, при ЕКГ, не са органично заболяване-има ги всеки човек.
  • За да се открие, органично заболяване /на сърцето/, са нужни по-обстойни изследвания от кардиолог и задължително /ехограф/.
  • За да се постави диагноза хипертония /високо кръвно, което е хронично/ е нужно, човек да поддържа високо кръвно, по-дълго време /месец поне/. А не просто – притеснил си се, вдигнал си кръвно и то спаднало, дори без хапчета, след няколко минути.
Как е правилно да проверяваме кръвното?
  • Само, когато сме във физически и емоционален покой. Тревожният човек, трябва да знае, че когато е развълнуван, кръвното ще се вдигне за половин минута.
  • Ако сте пушили, трябва да изчакаме поне 15 мин., след цигарата.
  • Алкохол и кафе са стимули
❗Важно е да се знае, че ако нямаме органично заболяване, вдигането на кръвно не е опасно. Даже в момент на паник атака, кръвното не е опасно и не може да ни убие.

ОКР – страховете, да сме лоши или различни, идват от миналото ни, когато родителите ни, много са се интересували от мнението на другите хора.

  • Внимавай, да не се изложиш;
  • Какво, ще кажат хората;
  • Какво, ще си помислят учителите за теб…

И така, се започва издигането на пиедестал на „значимият друг“ и страхът да не бъдем отхвърлени от него.

Така се формира социалният страх, за разлика от всички други тревожни разстройства, в които има страхове за здравето, за близките, за бъдещето.

Социалният страх, ни държи в напрежение, през почти цялото време в което ние живеем, освен, когато сме си вкъщи.

Страховете, които се крият под този „да не съм лош“, са:

  • Ще се изложа;
  • Ще ми се подиграят;
  • Ще ми се присмеят;
  • Ще се опозоря;
  • Ще направя нещо лошо и ще ме отхвърлят;
  • Ще причиня вреда;

Така човек, започва да внимава: Как се държи

  • Как се облича
  • Как говори
  • Как се храни….

Най-малкото съмнение, че не е изглеждал приемливо, кара тялото му, да реагира:

  • Изпотяване на дланите;
  • Изчервяване на бузите;
  • Сърцебиене;
  • Вдигане на кръвно;
  • Сухота в устата…

Страхът да не си лош, те кара ,да живееш по строги правила:

  • Трябва, да бъда добър;
  • Аз съм добър
  • Не мога, да си позволя да кажа лошо или направя, нещо лошо;
  • Не трябва да отказвам;
  • Трябва да помагам;
  • Не трябва, да са ми важни парите. Лоши са. Материални.
  • Всичко това, е в основата на ОКР.
  • Основните емоции, на човек със социален страх, са ВИНА и СРАМ. Всеки ден подтискане себе си и преглъщане гняв от това, което трябва или не трябва да прави.

 

Няма как, да имаш, добро самочувствие, ако постоянно изпитваш вина. Твоята самооценка, зависи от това чувство.

  • Желанията, които са в противоречие с нашите, вътрешни ценности и убеждения, предизвикват чувство на ВИНА.
  • Постоянно се опитваме, да отговаряме на очакванията на хората, а това не е възможно.

За да справиш с този проблем, започни, да правиш разлика между нормалната вина и невротичната.

При невротичното чувство, ние създаваме идеален образ за себе си. Този образ, никога не можем да го достигнем. Каквото и да направим, то няма да е напълно добро и правилно и ние, все ще се чувстваме виновни.

Зад страхът да бъдеш ЛОШ, се крият и други страхове

  • Да не те отхвърлят
  • Да не загубиш някой
  • Да не направиш грешка
  • Да не съжаляваш
  • Да не причиниш болка

Когато се самообвиняваме, нервната система изпада в стрес. Тялото, започва да реагира със телесни симптоми:

  • Повишено чувство на тревога
  • Болки в тялото / при това то е здраво/
  • Болка в главата
  • Тикове
  • Соматоформна дисфункция

⠀Чувството на вина, може да е силно подтистнато и освен телесните симптоми, панически атаки, страхове, можем нищо друго на не усещаме. Дори може, да не си даваме сметка, защо тялото ни реагира и защо са паник атаките.

Признаците на невротична вина:

  • Разбираш, че не правиш нищо лошо, но се чувстваш виновен
  • През цялото време се извиняваш
  • Преследват те, аморални и странни мисли
  • Често изпитваш гняв към хората
  • Не можеш, да се защитиш и се плашиш, от агресията на другите
  • Лесно могат, да те манипулират, през чувството ти на вина
  • Страхуваш се да покажеш, че си ядосан и затова угаждаш на хората.

Да пием ли антидепресанти?

В днешно време, все по-често, хората изпадаме в негативните мисли, които ни затискат, и причиняват тежки, неприятни емоции:

Страхове за:

  • здравето;
  • бъдещето;
  • близките;
  • парите;
  • социалният статус;
  • семейството и тн;

 

Постоянното кръжене в главата ни на тревожни мисли и страхове, причинява напрежение в тялото, което избива през симптомите:

  • сърцебиене,
  • усещане за недостиг на въздух,
  • замайване,
  • омаляване,
  • изтръпване,
  • вдигане на кръвно…до
  • дереализация – възприемане на реалността изкривено и отнесено;
  • деперсонализация – възприемане на себе си, някак странно;
  • апатия и тн.

Когато продължително време, организмът ни остане в такова негативно състояние, той се изтощава и отключва тревожно разстройство.

Когато, се чувстваме така, е разумно,  да посетим психиатър.

Ако, имаме късмет и попаднем на психиатър, професионалист с нужното търпение, да отдели достатъчно време, за да разбере проблема – той може, да ни насочи към психотерапия.

В много случаи, психиатърът веднага изписва хапчета от групата на антидепресантите в комбинация или не, с бензодиазепини/успокоителни/ и готово.

Как действат антидепресантите?

  • Намаляват тревожността;
  • подобряват настроението;
  • подобряват съня
  • справят се с хроничната болка…

Те започват, да действат, най-рано след 2 седмици, а траен ефект от тях се постига след прием от поне 6 месеца. През първите 2 седмици, може да се усетят и страничните ефекти от тях.

Въпросът е, какво ще се случи след като спрете хапчетата!

И могат ли хапчетата, да ни решат проблема?

Отговорът е НЕ: Хапчетата:

  • Няма, да променят мисленето ви;
  • Няма, да разрешат проблемите с мъжа/жена ви;
  • Няма, да решат конфликта с шефа ви;
  • Няма, да разрешат обидата към майка ви;
  • Няма, да ви вдигнат самооценката;
  • Няма, да коригират вашето пасивно поведение;
  • Няма, да сменят омразната работа/учене, които не търпите вече;
  • Няма, да ви намерят партньор;
  • Няма, да ви направят по-уверени…

Всички тези, или други проблеми ще си останат, а хапчетата само временно ще подтиснат неприятните симптоми….но до кога?

Кога е ок., да се пият АД?

Тежка/ендогенна депресия, само в някои случаи на ОКР, БАР, психози.

И все пак, е въпрос на личен избор, но е добре преди да посегнете към лесните АД, да се консултирате, преди това с психиатърът си, дали да не положите малко усилия и да се разминете с хапчетата.

Всички тревожни разстройства, се коригират на 100% с психотерапия.