Защо връзките се разпадат, след като в началото всичко е прекрасно.

Хората се влюбват, очароват се един в друг.
Мъжът, вижда най-чудесната жена-красива, внимателна, нежна. Готов е да се закълне, че това е всичко, което е търсил. Подарява цветя, подаръци, прави изненади. Разказва на приятелите си, колко е щастлив.
Жената, се старае, да е красива и полага доста усилия и грижи за това. Съобразителна, разбираща, грижовна, подкрепяща и с нужда, постоянно да получава комплименти.
Хормоните са цял коктейл. Двамата са като залепени един за друг. Не могат да прекарат и минутка, без да мислят за другия. Разговорите, писането и телефонните разговори са 24/7.
Сляпата неделя. Ако недай си боже, точно в този период, той реши да и предложи брак, а тя реши да приеме…Много вероятно е, те да се прецакат, а в бракът ще се настанят скандалите, пренебрежението, обвиненията, гнева, и всичко ще завърши с разпад.
Заслепени един от друг, притъпяваме интуицията си и сигналите, които получаваме, или ги пренебрегване и не искаме да ги видим, защото сме увлечени.
Сигналите, които не бива да се подценяват.
👉Какви са му приятелите. Има ли?
👉Как се държи с децата
👉Как общува с родителите си
👉Как се държи при стрес
👉Как шофира
👉Как се държи, когато е пиян
👉Как говори за любовта
👉Как спазва обещанията си
Обикновено, хормоналната слепота, ни кара да идеализираме партньора си. Всяка негова проява, я тълкуваме изкривено. Например:
Агресивното шофиране, бързо, рязко, с псувни, го тълкуваме „Той е изморен, а другите са невнимателни“. Всъщност, човек, който е агресивен на пътя, си е такъв и в живота. По късно, тази агресия, ще усетиш върху себе си.
Ако, не обръща внимание на децата, няма да е любящ/а баща/майка. Най-вероятно, няма да се отнася внимателно и към родителите ви.
ко е в честа комуникация с родителите си, не се обърквай, че това е любов и грижа. Това е зависимост. Родителите му/и, ще се бъркат в брака ви, и ще са във борба и конкуренция с вас за вниманието му/и….
Ако е весел, когато е пийнал, вероятно през другото време, потиска тревоги. Ако е гневен, когато пие, значи освобождава гнева който е потискал, като трезвен…

Зависими отношения

Защо не можем да понесем раздялата

Познато ли ви е?

  • Не мога, да ям и да спя и само мисля къде е и с кого е
  • Ако партньорът, е в лошо настроение, или е тревожен и ти го прихващаш, като вирус.

Кога изграждаме зависими отношения? Когато, самите ние, нямаме опора вътре в себе си, ние изграждаме зависими отношения.

Какво значи вътрешната опора?

Още в детството, в нас започва формирането на вътрешна опора. Това е, едно доверие вътре в себе си, вътре в нас, че се справяме с всичко, с което се захванем и ще се справим където и да сме и каквото и да ни поднесе животът. Самата вътрешна опора, се изгражда от увереността, която получаваме, след всички успешни действия, които сме имали. Още от малко детето, се учи на самостоятелност и със всяко свое справяне, то дава послание на себе си „ти можеш“. Когато, обаче детето не е свикнало на дискомфорти и не му се е налагало, само да се справя с различни трудности, защото е имало свръх обгрижващи родители, които правят, всичко вместо него, то се научава, че „не може само“. Ето защо, по-късно в живота на възрастен, то ще изгражда зависими отношения.

В зависимите отношения, ние прехвърляме отговорността върху партньорът и смятаме, че той е длъжен да:

  • Задоволява потребностите ни, от внимание, подкрепа, любов, разбиране и тн.;
  • Мислим, че живота ни, не може да продължи без партньора ни.;
  • Всичко, трябва да поделя с нас и любов и щастие и нещастие;
  • Длъжен е, да ни казва винаги и по всяко време, къде е и с кой е;
  • Той е отговорен за щастието ни, ако не сме щастливи – той е виновен;

Ето как, ние даваме властта на друг човек, да се разпорежда със емоциите и живота ни. Когато обвиняваме партньорът си, посланията, които изпращаме са:

  • „ти си виновен“;
  • „ти носиш отговорност за живота ми“;
  • „ако ти не ме обичаш, ще съм нещастен“;
  • „моето щастие, зависи от теб“;
  • „живота ми зависи от теб“

Зивисимият, започва да манипулира, за да задържи човекът до себе си, на всяка цена. Започва да се сърди, да обвинява, да заплашва….“ако ти си тръгнеш, живота ми свършва“.

Как да се справим със зависимостта от партньорът, за да сме щастливи, въпреки него? Учим се на самостоятелност!

  • Учим се, сами да вземаме решения;
  • Развиваме се, за да сме самостоятелни финансово;
  • Развиваме се и се учим, сами да задоволяваме потребностите си, като:
  • Сами се грижим за себе си;
  • Обичаме се;
  • Разбираме себе си и си прощаваме;
  • Доставяме си удоволствие сами;

 

 

 

 

 

Рутина – червените лампички

Всички дни, започват да изглеждат едни и същи  и имено тогава, идват опасностите за раздяла. Човек, може да се огледа, за по-интересен партньор и не малко бракове, се разпадат, дори след дълги години живот и много общо – деца, имущество, цели…

Защо е опасна рутината? Когато, човек затъне в това блато, животът, започва да му изглежда безсмислен и започва да се пита:

  • Това, ли исках от живота;
  • Това, ли беше мечката ми;
  • Така, ли искам да го изживея до край;

Как влизаме в рутина? На пръв поглед всичко е ясно. Всеки ден, всичко се повтаря едно и също. Дори, много да се обичат партньорите, е очаквано и възможно да си омръзнат, особено, ако бракът или връзката е от повечко години. Когато влезем в рутината, а партньорът е до болка познат,  никаква стъпка от него, не може да ни изненада. Тогава животът започва да изглежда сив и скучен, а ние от своя страна все по-малко започваме да получаваме доказателства, че сме специални за другия.

Червените лампички:  Как изглежда рутината?

  • След работа, всеки се занимава с нещо свое и няма общуване;
  • Чувството за привързаност изчезва;
  • Настанява се усещане за противност и се надига вътрешен гняв;
  • Зачестяват мрънканиците, недоволствата и караниците;
  • Партньорът не се съобразява, как отвръща с какви думи на публично място;
  • Не се досеща, какво е важно за другия;
  • Все по-често смятаме, че това което прави е умишлено, за да ни ядоса;
  • Усещаме, сякаш, че не слуша какво му се говори;
  • Ако се съгласява с нас, то е поради безразличие;
  • Често противоречи;
  • Много често не отговаря, на въпросите ни, сякаш не ги чува;
  • Не иска да говори, да се изяснява, да влиза в конфликти;
  • Започваме да мислим, че е егоистичен;

Как да се предпазим от рутината?

В живота си, ние влизаме от роля в роля.

  • На работа сме в ролята на кариеристът или работникът;
  • С децата сме в ролята на бащата/майката;
  • С партньорът влизаме в ролята на любим;
  • С родителите сме в ролята на синът/дъщерята;
  • Вкъщи в роля на домакиня;
  • Можем да играем още и други роли, освен социалните
  • Роля на сухар, бизнесмен, прелъстител, мек, дърдък, учтив….

Когато, затънем в една от ролите и се вживеем в нея, ние загубваме своята цветност.

  • Мъжът, няма да се интересува от майка, сухарка, домакиня, кариеристка – ако сте затънали там, не е чудно че се настанява рутината.
  • Жена ви, не се привлича от работникът, синът, домакинът…ако сте затънали в тази роля, тя ще загуби интерес от вас.

Сменяйте ролите, за да не сте в рутината. Нещата, трябва да се променят, за да са интересни.