Кога, човек рискува, да попадне в лапите на страхът от самотата?

Човек, може да живее много добре. Да се реализира перфектно в това, което прави. Да изкарва добри пари. Да си купи дом и да живее самостоятелно, дори в друг град или държава…и да се чувства добре. Може, дори да има високо самочувствие за себе си и да се радва на живота, дори ако в детството си е преживял травма от изоставяне или е бил свръхобгрижван от родителите си.

Кога човек рискува, да попадне в лапите на страхът от самотата?
Кога, ще се разклати и така, както животът му е бил идеален, той ще започне да получава паник атаки, или висока тревожност, когато е сам?

Травмите от детството ни, са латентни, както казва науката. Латентен – това означава заспал. Травмите ще спят, докато ние си живеем живота добре, нищо не подозиращи, че това което се е случвало в детството ни, може да се събуди.

Детето, което в детството си, се е страхувало да не остане само, когато порасне, започва да изгражда зависими отношения с другите. С родителите по дефолт, но най-вече с партньорът си.

Кои събития, могат да провокират страхът от самотата?

Влошаване на отношенията с партньорът;
Риск от разпад в отношенията;
Рутина в отношенията;
Липса на внимание от партньора;
Жена по майчинство;
Неувереност, че може да се справи сама с детето;
Скучен живот – не интересен;
Когато предстои да вземеш решение;

Случи се в един от онези дни, когато попаднах в тревожно разстройство…
Когато, останах сама вкъщи се почувствах скучно, самотно, сякаш съм сама в цялата планета и нищо няма смисъл. Безсмислие и празнина, сякаш не съм на мястото си и съм ненужна. Набързо пуснах телевизора, за да се почувствам уютно, но той сякаш кънтеше като на стадион и наоколо е супер празно. Лепнах се в телефона и набрах, най-добрата си приятелка. Започнах да мрънкам, че ми е тъпо и не се чувствам добре. Поговорихме и ми олекна за малко. Започнах да сгъвам прането, когато ме обля вълната, сърцето ми се разтупа, като да излезе през гърлото, ръцете треперят, а дишането ми – колкото и да си поемах въздух все не стигаше.
❗Всеки, който е преживял паник атака някога, знае колко е ярка и малко му трябва само за да си я спомни с подробности…
👉Замислих се. Какво става. Какво се случваше преди, когато оставах сама вкъщи?
Сетих се, че аз кога съм оставала всъщност сама. Аз, или ще говоря по телефона с часове с приятелка, или майка ми, или с някой друг, или ще изляза навън. Не ме свърташе вътре сама. Нищо, че нямах паника. Просто сама със себе си, явно не ми беше интересно.
👉А когато учех за изпити, около мен никога, не беше тихо и спокойно и аз сама да прекарвам часове в тишина, като всеки нормален студент в сесия. Едновременно с моето четене, бръмчеше телевизорът, чуваше се и музика, и някак правех няколко неща еднтовременно, за да заглуша тишината.
🙂Сега ли? Сега вече знам какво се е случило с мен!
Като бях на 4г. баща ми заминал да работи в Либия, и се наложило да ме запишат на седмична детска градина. Нощувала съм там, понякога…
❗Причините, за страхът от самота:
🧸Когато, на детето му е липсвало внимание. Оставало е често само, поради някаква причина. Това остава в малкото телце болка – аз съм сам, няма никой, който да се интересува от мен – травма изоставяне.
🧸Или…супер внимание от родителите.“Ти си, на мама златото. Толкова много, те обичам, че не мога да преживея, ако нещо ти се случи. Обличай се, да не изстинеш. Внимавай, да не паднеш“.Детето разбира, че не може само. Трябва ми, винаги някой, който да е до мен.
А после, влизаме в зависими отношения; Не можем да вземаме решения…

Най-големият страх на човека, е страхът от неизвестното. Когато мозъкът ни, може да си обясни дадено събитие, то несигурността намалява и напрежението също и се успокояваме.
Когато обаче, си работя спокойно и дори скучно, а организмът ми реагира така бурно, мозъкът се панира, а картината на паниката се разгръща и адреналина вилнее на воля.
Така или иначе, вече съм стигнала до психиатъра. Разказах му за симптомите си. Междувременно, бяха се добавили и нови.
• Главата ми изтръпваше.
• По скалпа усещах тръпки,
• Тилът отзад на врата, ми се схващаше.
Тогава мислех, че е много важно, да разкажа, за всяко свое усещане. Ако, той разбереше подробно, как се чувствам и къде точно по тялото ми, има реакция, той може би, щеше да ми помогне.
Говорех, не можех да се спра.Човекът се опитваше, да ме прекъсне, а аз постоянно гледах часовникът и мислех, дали ще ми стигне времето. Само, ако опиша абсолютно всичко, той може да събере информацията и да си извади правилното заключение – а може би, се касае за някакво заболяване, което аз не мога да определя, но той нали е лекар!
Накрая, наистина вече го напрегнах и ме прекъсна. „Разкажи ми, какво се случи, преди първата паник атака. Как върви животът ти. Какво те тревожи? Какво те напряга?“
Аз: Нищо. Всичко ми е наред! Омъжена съм. Мъжът ми, е добър човек. Имаме едно момченце на 2 г. к В яслата, която посещава, работи моята свекърва, като детска учителка и съм спокойна за детето. Живеем, при родителите на мъжът ми. Те са добри хора. Майката на мъжът ми, прави всичко вкъщи – чисти, пере, готви. Не ми дава, нищо да правя. Намерих си, работа по специалността, на фона на цялата безработица в страната, когато се търсеше, човек с висше образование, но и с опит /аз нямах нито ден опит/.
💥И така, първата ми среща удари на камък. Животът ми е идеален, няма причина за паническто ми разстройство, значи съм болна!
👉Започнах, да се движа като болна. Много облечена, бавни движения, слаб глас…Като бабичка на 90 години.
❗„Паниката, никога не идва на празно място!“ Понякога, причината е скрита, защото е хронична. Свикнали сме с нея и не си даваме сметка, къде вървим против себе си…

Защо, ни тръска паниката?
Самата дума паника – това е страх. Когато, сме изправени пред някаква опасност, ние се страхуваме, а нашият организъм, веднага реагира, за да ни спасява.
Как, реагира организмът? Той включва, симпатиковия отдел, на нервната система, който мобилизира тялото ни, в случай на опасност.
Как, се мобилизира тялото, за да избяга от ОПАСНОСТА, или да стане силно, за да се отбрани?
1. Мозъкът, казва на тялото „Има опасност“;
2. Надбъбречните жлези, чуват това и започват да отделят адреналин /хормон на стреса/, който мобилизира тялото, за спасение.
3. Адреналинът, се разпада в кръвта.
4. Сърцето, започва да бие учестено – така засилва кръвообръщението;
5. Кръвообръщението се засилва – за да захрани и мобилизира мусксулите. Да избягаме по-бързо от опасността.
6. Дишането става учестено – в кръвта навлиза голямо количество кислород.
7. Кръвта, обогатена с по-голямо количество кислород, стига до мозъкът го замайва.
8. Метаболизмът се засилва – /започват позиви за често уриниране на малки порции, или желание за дефекация/. За да сме по-леки и тичаме по-бързо.
А какво се случва, когато срещу нас, няма реална опасност? Няма, бясно куче от което трябва да тичаме с бясна скорост и да се спасяваме?
• Целият този адреналин и мобилизацията на тялото, остава в бойна готовност, но ние не помръдваме от мястото си.
• И какво да прави сега, нашият организъм с цялата тази мобилизация и напрежение?
• Организмът отвежда напрежението, навън от тялото чрез – замайване, изтръпване, изпотяване, треперене, схващане, топли студени вълни и тн.
А сега, големият въпрос е, защо мозъкът ни, ни подава сигнали за опасност, след като няма бясно куче?
….Да се върнем, на моята първа паник атака
Животът ми, изглеждаше идеално, тогава. Тъкмо си бях намерила работа /по първата ми специалност – икономика/, бях оставила момчето ми, на ясла и спокойно, си осчетоводявах, фактури на компютъра, когато:
❗Когато, от дълго време задържаме напрежение в нашето тяло – месеци, години, ние не си даваме сметка, че състоянието на неудовлетвореност, потискане на емоции, пасивност, незадоволени потребности, несигурност, нерешителност, перфекционизъм, контрол, нереализирани мечти, и тн., само една последна клечка кибрит и ще отключи паник атаките.

Доста време отлагах, да разкажа за личният ми житейски опит с тревожността и паниката, но мисля, че вече му дойде времето.
Аз съм жена на 46 години, омъжена с 2 големи деца.
Всичко започна, още преди 20 години….Животът ми, изглеждаше идеално, тогава. Тъкмо си бях намерила работа /по първата ми специалност – икономика/, бях оставила момчето ми, на ясла и спокойно, си осчетоводявах, фактури на компютъра, когато:

– Сърцето ми, заби силно;
– Пулса ми, се ускори;
– Дишането ми, стана накъсано;
– Усетих горещи вълни, да преминават през тялото ми;
– Пред очите ми, цялата обстановка в офиса, започна да ми изглежда нереално някак..

„Какво, става по дяволите?“ изтичах до тоалетната, за да се напръскам с вода на мивката. Наплисках си лицето и се погледнах в огледалото. Зениците ми бяха разширени. Това, ме изплаши още повече. Та аз, не взимам наркотици, изобщо не пиех алкохол по това време, а кафе – по 1-2 на ден – не повече!
– към всичко изброено, се добави и треперене на ръцете;
– а в един момент, сякаш цялото тяло ми се тресеше.
Как, сега ще се върна в офисът и ще продължа работа? Всички, ще разберат, че нещо не и е наред. Ще се изложа. Ще, ме помислят за луда!
После всичко се разви така:
Извиних се, че не се чувствам добре и започнах обиколки по лекарските кабинети.
Изследвания на сърцето, ЕКГ, невролог, ендокринолог, ПКК. Личният ми лекар, ми даде 7 дни болничен и каза, да си почивам.
Преминавах през прегледите, а резултатите бяха в норма, тогава се насочвах към други изследвания в търсене на неоткрития, до момента проблем.
В крайна сметка, всички прегледи и изследвания си бяха н норма, а аз се явявах при личният лекар с нови и нови оплаквания:
• Не мога да спя добре; тресе ме и ми е студено; Страхувам се, да оставам сама вкъщи; Сигурно съм болна, от страшна болест, която не успяват лекарите да открият…
❗И се почна: Четене в нета и търсене на отговори, относно симптомите; Купуване и четене на книги; Здравословно хранене; Детокс; Йога….
А личният ми лекар, накрая каза:
– Изпращам те, при специалист. Добър е, ще ти помогне!
Така, стигнах до психиатър, който за мой късмет, беше и психотерапевт.
Следва продължение…. 🙂

Вече знаем, че ако си добър, може да ти донесе тревожно разстройство, със всичките му екстри – проблем със съня, симптоми като замайване, сърцебиене, изтръпване, треперене, лесна уморяемост, високо кръвно, паник атаки …

 

Ето как изглежда една друга категория „добри хора“!

  • Те помагат, без да бъдат помолени с думи;
  • Те се мислят, за много силни и с лекота влизат в конфликти, за да защитят по-слабите.
  • Те се раздават, помагат, пренебрегват себе си, за да са в услуга на другите;
  • Те са със високо самочувствие за себе си, защото вярват, че са силни и имат превъзходство над другите;
  • Често са агресивни. Някъде със сила. Някъде с манипулации; Някъде с подигравки;
  • Харесват, да са в центъра на вниманието и всички да са им благодарни за помощта.
  • Най-често такива хора правят благотворителност, но не от „добро сърце“, а отново за да доказват, че те са отгоре.
  • Мазохисти са. Пълни хора са.

 

 

Как се държат, другите хора с тях?

  • Те привличат по-слаби хора, нуждаещи се от закрила;
  • Също има хора, готови да се възползват от тяхната помощ;
  • Могат да имат, цяла свита поклонници, които им угаждат или ръкопляскат;

 

 

Осъзнай се, това не е доброта. Това е СТРАХ!

  • Страх, да не бъдеш ненужен;
  • Страх да не си слаб;
  • Страх да не те унижат;

 

Осъзнай, ти не си добър човек!

  • Ти си робовладелец;
  • Искаш всички, да зависят от теб;
  • Беснееш, ако не получиш признание и благодарност.

 

Защо си толкова „добър“?

  • Когато си бил малък, са те глезили. На тати принцесата.
  • На какво те научи тати/мама – ти си много важен. Постоянно трябва да си го доказваш на себе си и на другите. Трябва, да си центъра на вселената.
  • Или…бой, унижения, завишени изисквания. Срамуваш се от себе си. Направо се отвръщаваш. Опитваш да скриеш това, за да не види никой, колко си отвратителен.

 

Не си господ. Не можеш да помогнеш на всички. Не всичко зависи от теб. Правиш мечешка услуга на хората.

Позволи си да бъдеш човек. Прави грешки…

Много голяма част от хората с тревожни разстройства, които имат проблем със съня, симптоми като замайване, сърцебиене, изтръпване, треперене, лесна уморяемост или високо кръвно, а даже паник атаки – наричат себе си – ДОБРИ хора.

Как се държат добрите хора!

  • Те се стремят, да угаждат на всички;
  • Избягват конфликти; Не спорят.
  • Не отказват;
  • Поставят потребностите на другите на първо място, дори пред своите;
  • Това са хора идеални, перфекционисти и често са реализирани в живота.
  • Страхуват се, да се защитят сами и разчитат винаги на някой друг.
  • Те не плачат, стискат зъби.
  • Внимават, да не кажат някоя глупост.
  • Не си позволяват, да показват чувства.
  • Те са удобни на другите.

 

Как се държат, другите хора с тях?

  • Такива хора, най-често се чупят, защото те пренебрегват себе си. Обградени с агресори и манипулатори, които се възползват от тях.
  • Те търпят изневери, критика, крясъци, обезценяване, а понякога и бой. Всичко търпят, само и само, да не бъдат отхвърлени или изоставени от другите.
  • На тях, лесно можеш да им внушиш страх, или вина и те ще правят каквото искаш от тях.
  • Другите хора, са свикнали добрите, да са им удобни, да не отказват и винаги да са под ръка.

 

Осъзнай се, това не е доброта. Това е СТРАХ!

  • Страх, да не бъдеш отхвърлен;
  • Страх, да не те оставят, защото не можеш сам;
  • Страх, да не те критикуват;
  • Страх, да не ти се разсърдят;
  • Страх, да не нараниш;
  • Страх, да не оправдаеш очакванията;

 

Осъзнай, ти не си добър човек!

  • Ти си страхлив;
  • Удобен;
  • Жертва;

 

Защо си толкова добър?

  • Когато си бил малък, са правили всичко вместо теб. Свръхгрижа и разглезване. На мама детето. „Недей да правиш нищо, мама ще го направи вместо теб“
  • На какво те научи мама – ти не можеш сам. Страхувай се да не те оставят или отхвърлят, защото сам си за никъде.
  • Или…мама, те е критикувала за много нещо. „Това не правиш както трябва“; „Виж съученикът ти, как добре се справя. Ставаш перфектен, за да се доказваш на мама, че си идеален. Започваш да се страхуваш от най-малката критика от другите, защото това означава:
  • Не те искам, не ставаш. Оставаш сам….

 

Не бъди жертва. Позволи си да бъдеш лош, неправилен, дефектен. Здравословен егоист. Прави грешки и се учи от тях.

Ако, започнеш да въртиш един и същ филм в главата си, рискуваш да влезеш в тревожно разстройство.

Гняв – всички са ми длъжни. Няма справедливост, защото другите не виждат доброто. Другите, не ме уважават и не ме ценят. Те постъпват, не по моя начин и това е неправилно. Как си позволяват, да нарушат правилата ми?

  • Осъзнай-всички, си имаме различни правила. Моите, могат да са различни от твоите.

Вина – аз съм лош. Постъпих зле и засегнах някой друг. Накарах го да страда. Никой, не може да страда, ако сам не го избере. Отговорността, трябва да се поделя – един си заявява правилата, а друг не ги приема и се обижда. Сам, решава да се обиди.

  • Осъзнай-ако излезеш от вината и се извиниш, напрежението ще намалее. Всеки, има право на грешки.

Срам – аз съм неприемлив, смешен, глупав. Другите, ще си помислят нещо срамно за мен, ще ми се присмеят. Ще падна с лице в калта, ще се изложа.

  • Осъзнай – Хората, винаги нещо си мислят, даже и в теб всичко да е перфектно.

Обида – наказвам себе си, за твоите грешки. Аз имам очаквания, които са пълна фантазия в моята глава, а като не се случат се сърдя. Този другия на когото се сърдя, му е все тази. Даже може и да не знае, съвсем да не разбере, че се чувствам обиден, а аз да очаквам да се досети. Докато, той си живее живота, аз се самобичувам с тази обида.

  • Осъзнай – обидата е детска емоция, спри да тропаш с крак.

Тъга – загуба, раздяла. Няма решение. Всичко е загубено. Няма път без изход. Всичко, зависи от теб и твоите избори.

  • Осъзнай-винаги има изход. Даже повече от един. Може, да не ти харесва, но винаги има.

Тревога – ами ако…Ако се разболея от рак; ако си загубя работата; ако ми изневери партньора; ако нещо стане с майка ми; ако нещо стане с мен, кой ще ми гледа децата…

  • Осъзнай – ако имаш план за действие, при всяка застрашителна ситуация, напрежението ще падне.

 

Докато търсих, обяснението на този въпрос, поизчетох доста литература, която все не ми даваше достатъчно яснота по въпроса. Твърдения от сорта:

  • Търся себе си в другия;
  • Най-често се влюбваме в човека в нашето обкръжение, защото свикваме с него;
  • Хормоните, ни заслепяват и се влюбваме в първия;

И така докато стигна до теорията за потребностите, която лично на мен, ми пасна най-добре.

Както винаги, ще изчистя сложният академичен стил на изказа, за да е на прост разговорен език и да стигне, до повече от вас, защото смятам, че ще ви хареса, както хареса на мен.

Всичко, се върти около потребностите. Целият ни живот. Нашите потребности, от самото ни раждане, са задоволявани от фигурите, които отглеждат. Потребностите от:

Близост, сигурност, любов, грижа, подкрепа, внимание, одобрение, възхищение…..

Когато, потеглим в живота си, вече пораснали, ние искаме нашите потребности, отново да бъдат задоволени, така както мама го е правила, или тати/баба/учителката.

А ако, някоя потребност, не ни е била задоволена, поради някаква причина, ние отново си търсим някой да ни я задоволи, когато сме пораснали.

И така:

  • Ако, имате потребност от безопасност, защото сами не можете, да си защитавате личните граници, какъв човек, ще изберете? Разбира се – нарцис с твърди граници. Може да е слаб, агресор, който да се възползва от нашето неможене да казваме Не. Така, ще ви се струва, че този манипулатор ви защитава.
  • Ако, имате нужда от доказване, възхищение, какъв човек ще изберете – слаб, или агресор, на който да се доказваме постоянно, че струваме нещо, за да ни се възхищава. Всъщност, обаче ще го дърпаме в живота, ще го носим на раменете си, защото всичко ще правим сами. За сметка на това пък, ще получаваме възхищение.
  • Ако, имате нужда от внимание и любов, ще притеглиш манипулатор, който ще знае, какво търси една жена и ще я носи на ръце. А жената, ще е готова на такова внимание на всичко, да плаща всяка цена.
  • Ако, една жена е в рутина на брака и и липсва веселост, емоция – се влюбва в някой, който ще и я даде.
  • Ако, имаме нужда да се чувстваме значими, ще бъдем привлечени от слаб партньор, когото да спасяваме, да му помагаме. Така, ще сме водещи и се гордеем със себе си, че сме силни и го можем…

Сега става по –ясно, защо се свързваме с манипулатори, нарцистични личности, слаби, агресори и тн.

Защото, когато се влюбваме и се появят хора, ние ще изберем този, който задоволява повече наши потребности. Това е критерия. Ако един задоволява 2, а друг 5, ще изберем втория.

Ето как, влизаме в зависими отношения. За, да избегнем това, трябва да се опознаем, да не крием, да поживеем заедно…Докато мине периода, в който идеализираме партньорът и да разберем, защо сме с него.

 

 

Как разбираме, че сме в зависими отношения?

Когато, погълнеш другия човек. Той, започва да живее вътре в теб. В психологията го наричаме интроект – нещо, което е вътре в теб. Парче от теб. Когато, се случи раздяла, сякаш, откъсват парче от теб и не можеш, да го преживееш. Остава да зее дупка, която боли. Това е, когато зависиш, защото ти, не си цял.

Сигнали, че отношенията са станали зависими:

  • Когато, той е в лошо настроение, страдам и аз;
  • Не ми достига вниманието, никога;
  • Той/тя е в мисълта ми, като фон. Работя, ям, говоря, но мислите ми все там…;
  • Той/тя е моята половинка;
  • Обичам го и тя/той мен с всичките ми недостатъци;
  • Не мога, да живея без него/нея;
  • Искам, всичко да делим и радост и тъга;
  • Къде е, с кого е, какво прави…постоянно на телефона;
  • Не мога сам, да си доставя радост, удоволствие, подкрепа, – само той/тя може да ми ги даде;
  • Един от двамата, проявява голяма грижа към другия – купува дрехи, плаща сметки,

Ако се запитам, защо съм с този човек?

  • Защото, заедно сме силни, или защото, или
  • Защото, той/тя изпълнява, определена функция в живота ми…
  • Защото, ме е страх да остана сам;

Зависимият човек:

  • Не живее своя живот, а живее живота на партньора си.
  • Все нещо, му пречи, да се реализира, да се развие;

Да разчиташ, на 100% на някой друг, е опасно! Живота отминава, а после не си го живял.