Защо трябва да се научим да признаваме вината си? Когато крием от себе си и от другите вината си, това се отразява лошо на развитието ни бъдеще. Правилно да се отнасяме към грешките си като към уроци. Който не греши, той не работи и не учи. Грешката ни дава опит и ни развива. Ако човек осъзнае грешката си и си я признае, той с лекота може да я коригира и да продължи напред, да се развива духовно.

Защо не осъзнаваме грешките си и не се извиняваме за тях? Човек си мисли, че ако ги признае, ще си признае, че е глупав и недодялан. Хората са егоисти и не искат да си признават грешките, за да не се унизят. Егоизма пречи на човек да си признае грешките. За да си признае грешките ще му се наложи да се издигне на друго стъпало и да се развие, но и да поработи над себе си. Обичаме да признаваме само онези неща, които ни издигат и заради които можем да получим похвали.

Ако не признаваме грешката си, това значи, че по-късно също ще допускаме същите тези грешки. Тази тежест и този проблем ще носим и занапред, докато не си научим уроците. Ако си признаем грешките, ще помислим над тях и ще решим какво да променим за да не ги допускаме отново. Ако решим да признаваме вината си, ще станем по силни и успешни. Когато правим това с лекота да признаваме грешките си, ще се развиваме и усъвършенстваме.

Признаването на грешките и много силно и мъдро…точно като в църквата, когато казваме какво сме сбъркали в семейството, работата, близките и се надяваме да ни се опрости и ние да се почувстваме пречистени. А, ако всички свикнем да правим това и в живота, какво ли би станало …..

Когато разбираме грешката си, но всеки път я повтаряме отново и отново…Грешките са ни дадени, за да ни развиват и точно за това ни се дава същата ситуация отново и отново, докато не си научим уроците.

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

0 отговора

Напиши коментар

Искате да се включите в дискусията?
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *