Контразависим. Имам много фенове, но… Чувствам се самотен. Никой не ме разбира и не ме приема – такъв, какъвто съм!

  • Не ми стига топлина и приемане.
  • Държа хората на растояние, защото не зная как, да се защитя.
  • Често изпадам в депресии и самота.
  • Допускам във връзките си, някой да доминира, а друг да страда.
  • Накрая, ролите се сменят и страдат всички.
  • Всички, ми се възхищават, имам много фенове
  • Аз съм независим, силен характер, даже самостоятелен – но това е маска. От вътре, аз съм страхлив и уязвим.

Никога не допускам, истинска близост с някой – истинска духовна, душевна близост. С никой не ставам близък – не е безопасно. Трябва, винаги да имам възможност за бягство – вратичка. С лекота, заменям хора и връзки, никога не се отварям и не споделям всичко, само на един човек.  Всичко, трябва да е на парче – така е безопасно.

  • Човек, който много се е натърпял в отношенията си. Много е бил лъган, изоставян, не разбран, не приет, особено в романтичните си връзки.
  • Накратко, много болка е изтърпял и е разбрал, че за него не е безопасно да се обвързва, да се доверява, да споделя, да обича.

В детството, много е търпял и е страдал. Видял е скандали вкъщи, или други болезнени отношения, от които си е извадил заключението, че любовта боли. Или…

Във възрастните отношения, много се е настрадал и е решил, да се изолира от всички и да скрие своя вътрешен свят, за да не бъде отново наранен. Вдига висока крепост.

В следствие на травмата си, такъв човек, може да избере възрастният си живот, да го живее по два начина.

  1. Да се откаже, от близки отношения. Ако, има приятели, ги държи на разстояние, не споделя с тях. Страх го е, да не бъде предаден и крие тайните си. За да не преживее негативният опит от миналото. Оправдава липсата си на връзки с това, че има много ангажименти, работа, липсва му свободно време, или просто, че така му е добре без отговорности.
  2. Може да избере друг начин, да провежда живота си, като сменя постоянно любовници и приятели. Демонстрирайки постоянно благополучие, но крие чувствата си. Когато, дойде време, да споделя как се чувства, какво очаква от другия, тогава той усеща голяма опасност и бяга от отношенията. Може, дори да сключи брак, но никога, не се открива до края на жена си/мъжа си. Не разкрива вътрешните си чувства и потребности. Има много тайни от партньорът си. Живее двойнствен живот, като изпълнява определени роли – на баща/майка, мъж/жена. Не смее, да сподели нещо с партньорът си, защото най-големият страх, който има е да не остане сам и изоставен.

Здравите отношения – взаимозависимите. Хората се обвързват без страх и споделят един на друг и не си навреждат взаимно. Те не зависят един от друг, а взаимно се допълват.

Аз споделям-ти споделяш нещо и двамата, сме в безопасност. Заедно имаме по-големи успехи и резултати. Екип сме и никой не доминира и не се конкурира с другия.

Мислите, растат нарастват от страховете или от потиснатите чувства.

Спомняте ли си, първата любов? Колкото по-ярки са чувствата към човека, толкова по-натрапливи са мислите за него. Не можете, да спрете да мислите за него. Където и да ходите, каквото и да правите, мисълта не ви оставя. Тя просто, стои като фон.

Когато имаш страхове /ярка емоция/ : да не се изложиш пред хората, за да не те осъдят, да не се присмеят, и да не те отхвърлят, те са:

  1. Страх, да си лош;
  2. Страх, да си странен;
  3. Страх, да си неправилен;
  4. Ненормален;
  5. Да се опозориш;
  6. Да паднеш в калта с лице;
  7. Страх, да не направиш нещо не идеално и да те отхвърлят;
  8. Страх да причиниш вреда и болка на другите.

Тези мисли ни плашат, ние ги смятаме за опасни и не можем да ги допуснем.

На пика, на силните емоции, особено ако тези емоции са потиснати, се появяват контрастни мисли.

Например, ако дълго време потискаме гняв, ще се появят натрапливи мисли, че ще направиш нещо агресивно. Дразни ме свекърва ми, но не мога да и кажа, да се ядосам, или да се развикам, защото с мъжът ми ще влошим отношенията си.

Разхождам се в парка, най-нормална ситуация, а идва мисъл „Сега, ще трясна силно кучето си в земята“.

Това са нормални мисли, които могат да възникнат в главата на всеки, но:

  • Човекът, който е в тревожно състояние, ще им придаде значение, ще си каже „Щом помислих така, значи съм луд, болен, ненормален. Горкото ми кученце, то не е в безопасност с мен“.
  • Всеки друг човек, ще ги пусне да си идат. Ще си каже „Ама, че глупост ми мина през главата“ и ще я забрави.

Мисълта не означава, че:

  • Искаш да навреди;
  • Не означава, че е вярна;
  • Не значи, че си лош, зъл, ненормален;

Ако сте наистина опасен човек, вие щяхте да сте такъв винаги, а не само когато наоколо има ножове, прозорци, въжета… Опасните хора, не се страхуват от мислите си. Сега бъркате желанието, да направите нещо със страха, да не загубите контрол.

Как да разберете, че са натрапливи мисли. Лесно е Попитайте себе си „Мога ли сега, да спра за това да мисля? Натрапливите мисли, са много прилепчиви.

  • Попитайте се, аз това го искам или аз от това се страхувам?
  • Страхът, не е желание, това е съпротивление. Вие сте последния човек, който ще причини вреда на някого.
  • Мисълта, означава, че изпитваме емоцията гняв. Гневът е нормална човешка емоция и това ни различава от роботите.

Емоцията гняв, означава, че някой нарушава правилата ми и постъпва така, както аз не бих постъпил в дадена ситуация. Дайте си сметка, на какво сте гневни, но не си позволявате да говорите за това. Защо потискате гнева? Какво ще стане, ако си признаете, че се гневите, точно на човека, който постъпва така, както за вас не е правилно.

А за мислите, има една вълшебна техника и тя е „Майната ви“

Стига се преструва на идеален, ядосай се!

Натрапливи мисли

Тези мисли, постоянно се въртят в главата ви всеки ден и седмица и месеци. Обикновено, касаят бъдещето и са пълни с емоция – силна емоция.

Интересно е да научим, че нашият мозък не различава истина от лъжа и каквото и да помисли, той го преживява емоционално сякаш е истина.

Ако не вярвате, помислете си сега за един лимон. Нарязвате го и после, го облизвате парче по парче. Какво се случва сега с вас? Слюноотделяте, нали и ви е кисело в устата. А лимон няма – лъжа е. Виждате ли, как реагира организмът ви на всяка мисъл. За него всяка мисъл е вярна.

  • А мисълта, можеш ли да я пипнеш, помиришеш, хванеш, усетиш…Какво е мисълта?
  • Една илюзия и фантазия – особено, ако се отнася за нещо във вероятното бъдеще.

Защо им придавате такова значение?

  • Сякаш, да се борите с нещо несъществуващо, неродено.
  • Само вие избирате реакцията си на мислите в главата ви. Вие избирате, дали да е просто една мисъл или да е мисъл-заплаха.
  • Ако считаме, че мислите са опасни, ние вдигаме тревожността си
  • Ако се съпротивляваме на тези мисли, те ще нахлуват все повече. Опитай да не мислиш, за голям розов слон в близките 2 минути. Недей да мислиш! За какво мислиш сега?

Виждате ли, не работи да се съпротивляваме срещу мислите ни, или да ги игнорираме. Те, ще ни преследват все повече.

  • Как, да се справим тогава?

Като ги приемем и не се съпротивляваме, срещу тях. Като ги допускаме. Само така няма да вдигаме напрежението си.

Пример:

  • Иванчо си помислил, че може да прегази човек, докато шофира и тази мисъл го преследва ежедневно. Вече се представя в затвора и как близките му се срамуват от него. Спира да шофира – като резултат.
  • Марийка се ядосва на баба си, а в главата и минава мисъл, че ше я заколи ей сега. После се разсмива и пуска мисълта да си иде. Казва си „ Тъпа мисъл-само защото съм ядосана“ и продължава спокойно живота си.

Какво прави Иванчо – плаши се и затъва в натрапливостите. Спада качеството му на живот.

Какво прави Марийка – приема, че мислите могат да бъдат всякакви, надсмива се над тях, знае, че не са вярни и ги пуска ги да отминават.

Извод:

Пусни контрола. Позволи си да бъдеш лош, да си срам за близките, да си престъпник, да си грешник, да си измамник. Допусни всичко това, че е възможно. Не са важни мислите ви, а вашата оценка за тях.

  • Виж, кое е най-лошото, което може да стане, ако мисълта беше вярна;
  • Виж кое е най-доброто, което може да стане, ако мисълта беше вярна;
  • Виж, кое е реалистичното, /в живота няма крайности/
  • Ако стане най-лошото, какво ще направиш ти тогава.
  • Към кой ще се обърнеш за помощ.
  • Тази ситуация, сега с тази мисъл, ще ти е важна ли след 3,5,8 години….за да хабиш такава енергия сега.

Представи си, какво ще кажат хората: Как може да постъпва така? Не го ли е срам? Той е измамник, мошеник, гадняр, тъпанар, смотаняк… Тя е тъпа, лъжкиня, проститутка. Докато го казват, им тече пяна от устата и стават на все по-големи тълпи, със сочещи пръсти към теб. Докато не те направиха на парчета. А накрая, на некролога пишеше – Хората казаха…

Страхът от болести

Най-големите страхове на човека, са страховете от неизвестното, от бъдещето, от смъртта. Ето как, от тук се е разроил и страхът за здравето.

Когато имаме някаква житейска неудовлетвореност, или друго напрежение в ежедневието си, мозъкът ни започва да преувеличава и фантазира, когато усети и най-малък сигнал за опасност.

  • Поставяме си различни диагнози
  • За да ги потвърдим, четем в гугъл
  • Започваме все повече да се самонаблюдаваме и анализираме;
  • Интернета, става ваш лекар и генеколог, зъболекар, кардиолог;

Нормално е да сме загрижени за здравето си, но когато това се превърне в невротичен страх за бъдещето и животът ни, това вече е тревожно разстройство – хипохондрия.

Нека си напомняме, че:

  • Трябва да вярваме на лекарите, особено ако сме взели и второ мнение;
  • Да вярваме на изследванията, както и на контролните прегледи, които са всяка година.

Критичното мислене и подлагането под съмнение, всяко нещо, за което сме направили заключение от прочетеното в интернет.

  • При всички болести, има различно протичане, различна прогноза и нищо от това, няма отношение към вас.
  • Ние нямаме, никакви знания и умения, как да тълкуваме написаното в интернет.
  • Намерили сме 3 пункта от 10 и веднага поставяме диагноза.
  • Медицината е напреднала и вече рака, инсулта, инфаркта са болести, които се контролират вече

Ние имаме жив организъм, така че имаме различни усещания, защото във вените ни тече кръв, имаме телесна температура, която варира и тн. Все процеси, които имат динамика постоянно в ежедневието ни.

Оставете, тези процеси намира. Те, се случват механично, и не можете да им влияете. Организма, знае как да го прави, без ваш контрол. Той знае, кога да учести пулса, кога за се изпотиш, кога да варира кръвното. Това се случва именно от инстинктите за самосъхранение. Организма, няма за цел да се самоунищожи – няма такъв инстинкт.

Доверете се на тялото си!

Да се лекуват фобиите е безмислено, те растат като гъби.

Ако се справим с една фобия, на нейно място идва веднага друга.

Фобиите, това са ирационални страхове. Изкача ти зло куче с пяна от устата – паника – това е рационален страх, защото има реална опасност, да бъдем ухапани. Фобията от паяк, не е рационална, защото паякът няма да ни убие или нарани, но ние изпитваме паника.

Колко вида фобии, познавате?

Тези, които изникват в хипохондрията са:

  • Кардиофобия – страх за сърцето;
  • Фагофобия – страх от преглъщане;
  • Фобия от болестта рак;
  • Фобия от инсулт, инфаркт;
  • Фобия от бенки;
  • Фобия от смъртта;;
  • Фобия от линейки;
  • Фобия от болници – синдром на бялата престилка…

Други от:

  • Високо, тясно, широко, дълбоко, тъмно…
  • Паяци, нощни пеперуди, змии…

На практика, могат да се от всичко.

Как се справяме със страховете, знаете ли?

Елементарно. Като постепенно се подлагаме на плашещите ситуации. Малко по-малко, докато свикнем и спрем да се плашим.

Например. Фобия от високо. Първата седмица се качваме до първия етаж-докато свикнем с гледката и спокойно, можем да гледаме от там. Втората седмица, ден след ден, свикваме с гледката от втория етаж. И така, докато преодолеем страхът си от високо и се окаже, че с лекота поглеждаме от 10 етаж на сграда.

Защо възникват фобиите?

Защото в нас, има дълго време трупано напрежение. Това напрежение, трябва да избие по някакъв начин от тялото ни, а нашият мозък, измисля фобията, за да винтилира навън напрежението.

Така, че докато не открием и не премахнем причината, която създава напрежение, фобиите няма да изчезнат. Ако преработим фобията с височините, на нейно място, ще се появи нова – например страх от тясно/асансьори, тоалетни/. Когато премахнем страхът от тясно, ще цъфне страх от преглъщане-например.

Ако, ви измъчват фобии, паралелно с подлагане на фобията, търсете и работете и с причината за дистреса си.

За да, не добавяте нови фобии, търсете къде сте неудовлетворени, къде търпите нещо, къде не сте решили вътрешни противоречия.

Условен рефлекс – Паник атака

Динамичен стериотип. Това е теорията на И.П.Павлов.

Динамичният стереотип представлява заучен двигателен комплекс, който може да бъде активиран с единичен нервен импулс, отправен в началото му, след което целият комплекс би могъл да бъде реализиран автоматично, без по-нататъшно участие на вниманието или волята на човека“.

Това е условния рефлекс, който ни кара да получаваме паник атаки. На този принцип, се окачваме за паник атаките. ПА идва, ние се страхуваме. Ситуация – реакция – поведение.

Пример:

Първата ПА  се е случила, докато шофираме.

  1. Влезли сме в колата – ситуация
  2. Получили сме ПА – реакция
  3. Излезли сме от там – поведение

И сега всеки път, когато се качим в колата, ще получаваме симптоми, защото нашият мозък, ще интерпретира ситуацията като опасна. Това е УСЛОВЕН РЕФЛЕКС.

За да отпаднат ПА, е нужно да махнем поведението, което закрепва условният рефлекс. По този начин, на мястото на старият условен рефлекс, да се плашим и да получаваме ПА, идва нов – да не бягаме, да не се преосигуряваме.

Анализираме поведението, което е закрепило условният рефлекс, да се плашим и да получаваме ПА.

Отбягващи поведения – БЯГАМЕ

  • Не ходим до магазина
  • Не шофираме
  • Не оставаме сами вкъщи
  • Не обядваме в ресторант…..

Поведения в търсене на сигурност – ПРЕОСИГУРЯВАМЕ СЕ

  • Ходя по лекари
  • Правя изследвания
  • Чета в интернет за симптомите
  • Меря кръвно
  • Меря температура
  • Пия хапчета……

Махаме отбягващите поведения и тези в търсене на сигурност. Влизаме в рисковите ситуации – които ни плашат. Условният рефлекс, се заменя с нов, когато 40 дни, повтаряме съвсем ново поведение – да останем в ситуацита и да изтърпим дискомфортите, защото няма да ни убият.

Разпадаме условните рефлекси на ПА и те ще си отидат.

 

 

Механизъм на симптома. Как се формира паник атаката

След, толкова плашещи симптоми и ходене по лекари и изследвания – ПКК, ЕКГ, хормони, и какво ли още не, а всички резултати са в норма, трябва да РАЗБЕРЕШ, най-после:

Твоите мисли, които ОТ ДЪЛГО ВРЕМЕ ВЕЧЕ, са пораждали емоции като страх, тъга, вина, раздразнение, гняв, поради различни житейски обстоятелства са:

Активирали вегетативната ти нервна система, която подава команди към тялото ти, като при проблем с органите.

Но проблем с органите – няма. Има емоционален проблем.

Как се формира симптома?

Самият симптом възниква, когато всичко е наред с нас. На фона на благополучие, се появява първата паник атака, или други симптоми. А после идва срив в адаптацията. Когато е натрупано в нас напрежение, неудовлетворение, потискане от години, а дори и не си даваме сметка, влизаме в соматическа симптоматика.

Дългогодишните неудовлетвореностти, вътрешни конфликти, или потиснати емоции, много често са неосъзнати. Те се крият в подсъзнанието, там където се съхранява всичко от детството ни. Не осъзнаваме например, че ни поражда нарпежение, това, че не можем да отказваме. Та нали, мама и тати са ни учили да бъдем добри хора. Не разбираме, къде грешим, защото смятаме, че това на което са ни научили е най-правилното. Ако откажем, сме лоши, чувстваме вина, чувстваме се егоисти. И раздаваме се, за всички, но това рядко се цени и ние оставаме неудовлетворени – напрежение. Вътрешен конфликт – искам да си защитя интереса/ не мога, ако го направя съм лош. Ето така си живеем с години….а един ден, така както всичко ни е наред –здрави сме, семейни сме, имаме работа, а паник атака – гръм от ясно небе!

Симптомите, които идват след първата нервна криза, или първата паник атака, обикновено удрят по слабото ни място.

Например, ако преди първата ПА, слабото ни място е било:

  • Главата – започват се мигрени
  • Червата, имали сме колит, гастрит, язви – започват симпотимет да се усещат именно там;
  • Имали сме високо/ниско кръвно – започват колебания с кръвното налягане;
  • Сърцето, потливост, изчервяване – започват симптомите именно такива…

Симптомите, ще се появяват и изчезват. Те имат пик, спад и растеж. Симптомите се влияят от емоционалното ни състояние. Ако например:

  • Прочетем нещо в интернет във връзка с нашите страхове и опасения – това, ще ни притесни и нашите симптоми, ще се появят.
  • Ако някой, ни разкаже за своя симптом, а ние до сега не сме имали такъв, много бързо можем да се сдобием с него.
  • Ако случайно чуем разговор за болести например, симптома ще се появи.

Зад симптомите, се крият емоции, които сме свикнали да потискаме.

Как се разгръща един симптом.

  • Когато се страхуваме за нещо, придаваме импулси към мозъка, че сме в опасност.
  • Мозъкът, включва инстинкта за самосъхранение бий се или бягай.
  • Мозъкът, задвижва ендокринната система и кара надбъбречните жлези да отделят хормони на стреса-адреналин, кортизол,
  • Хормоните на стреса имат, много бърз разпад в кръвта. Постъпили в кръвта, веднага задвижват различните усещания – треперене, схващане, изтръпване…
  • Сърцето, бие по бързо за да изтласква кръв към мускулите
  • Мускулите, да се стегнат за бой или бягство
  • Дишането се учестява и пулсът също
  • Забързва се матаболизма, за да се освободи тялото от всичко излишно, което ще му пречи да се бие или бяга. За да олекне. Така се появява желанието за често уриниране и на малки порции, както и разстройството.

Сега разбирате ли заекът, който е 5 пъти по-малък от вълка, защо се спасява, когато усети опасността?

Как звучи човек, който се обвинява за състоянието си:
  • Не мога, да си гледам децата;
  • Нищо, не може да ме зарадва;
  • Постоянно се тревожа и живота си минава покрай мен;
  • Не мога, да изпитам нормалните емоции, които имат хората;
  • За нищо не ставам;
  • Не мога, да ида където искам;
  • Не мога, общувам с партньора, както искам;
Невротичното чувство на ВИНА е насочена навътре към нас и ние започваме да се самонаказваме. Започваме да вършим едни и същи саморазрушителни мисли и затъваме в тревожността за дълго.
А още по-лошо, когато обвиняваме другите:
  • Виновни са родителите ми, за това, че така са ме възпитали;
  • -че не ме обичаха и подкрепяха достатъчно;
  • -че позволиха, да имам травми;
  • Виновен е мъжа ми/жена ми, че не ми обръща достатъчно внимание; Не се съобразява с мен…
Когато обвиняваме другите, ние сме в позиция на жертва. Все едно им казваме „Ти, си отговорен за живота ми. От теб зависи всичко. Аз съм слаб, като дете и ти трябва да се погрижиш за мен. Ти си злодей, защото аз не съм щастлив“.
Чувството на вина разрушава.
Невротичната вина, и постоянното самоизяждане, водят след себе си симптомите.
Ако, поемем отговорност за живота си и спрем с излишната вина, ще се доберем до изхода от тревожното си състояние.
Как да стане?
Позволи си, да си лош, глупав, неуспешен…
Нека ти се смеят, присмиват, да те сочат с пръст….да останеш сам на планетата земя 🙂
Я стига! Просто рискувай да си друг и виж какво ще стане.
Имитирай, поне една седмица поведението на човек, който ти е идол за успешен и щастлив живот.

Когато се фиксираш върху даден симптом, той се увеличава, защото му придаваш значение и енергия и емоция. Може да го усетиш като замайване, като че ли си пиян, като че ли си разфокусиран, като че ли са ти омекнали краката…

Как да преодолея страха от припадане.

  • Става ми лошо и мога да припадна, когато виждам, че на някой му е лошо;
  • Чувствам се замаяно, особено когато се разтревожа;

Когато има тревога има и замайване. А когато се появи замайването, се появява тревогата „Ще ми стане нещо, ще припадна“. Когато се фиксираш върху даден симптом, той се увеличава, защото му придаваш значение и енергия и емоция.

Нужно е да различаваш психогенното замайване от органичното.

  • Органичното, е вследствие на заболяване, или проблем /най-вече с вестибуларният апарат/. При него, се движат предметите около теб;
  • а при психогенно /на нервна почва/ – самият ти си нестабилен.

Ако се придържаме към физиологията, трябва да знаем, че

  • Припадането, се характеризира с падане на кръвното налягане, а когато сме с повишена тревожност, кръвното се вдига.
  • При психогенното, когато седнеш, то отминава;
  • При органичното – не се влияе от поведението ти;
  • При психогенното, се плашим и засилваме тревогата си;
  • При органичното, няма време дори за страх – припадаме без да се замислим;

Когато имаш усещане, че ще загубиш контрол и ще припаднеш, се запитай.

Какво е за тебе припадъкът? Ако падна…

  • Всички ще ме гледат;
  • Никой няма да ми помогне;
  • Ще изглеждам глупаво;
  • Ще си помислят, че нещо с мен не е наред /какво стои зад този страх/
  • Ще почнат, да се суетят около мен.

За да престанеш да се плашиш от припадане, трябва да видиш как сам създаваш това състояние.

  • Плашиш се от припадък-замайваш се
  • Плашиш се за сърцето-получаваш сърцебиене

Защото при страх се покачва кръвното налягане, а при припадък пада кръвното налягане. За това не припадаш.

 

Симптома си отива, когато си подобрим емоционалното състояние. Ето как, страхът от припадък, може да се изтълкува метафорично като, страх да се опреш сам на себе си. Липсва ти емоционалната вътрешна опора. Симптомът ти казва:

  • Трябва ми някой на когото да се опра;
  • Не се справям сам;
  • Нестабилен съм;

Тези страхове, ни подтикват някак си да оцелеем, а ние си създаваме илюзия за контрол. Фантазирам си, че като проконтролирам този симптом с някаква мисъл, припадъкът, няма да се случи.

  • Ако пия някакви хапчета
  • Ако не излизам надалече от вкъщи
  • Ако не шофирам
  • Ако съм все в компания на някой;
  • Ако се подпирам някъде…

Влез в риска, да правиш всичко от което се страхуваш. Намери причината за своя страх: Къде те е страх да се справяш сам? Къде те е страх, да взимаш решения сам? Къде те е страх да не сбъркаш?

Войната между мозъкът и сърцето

Кого да слушам?

Когато воюват мозъкът и сърцето, се получава вътрешен конфликт. Това е сблъсък между две значими за нас потребности, които се взаимоизключват.

Когато, мозъкът ни казва едно, а сърцето иска друго…и това продължава достатъчно дълго време. Толкова дълго време, ние седим пред избора, не можем да вземем решение и не можем да изберем.

Войната:

  • Между логиката и чувствата;
  • Между моралът и нагонът;
  • Между правилата / това на което сме научени/ и влечението ни;

И тази война продължава месеци, дори години. Това създава в тялото ни напрежение – дистрес. Психиката ни е издръжлива. Тя понася това напрежение, но когато не можем дълго време да решим и да направим избора си, между две възможности, това напрежение, ще избие през тялото.

Така се получават симптомите:

  • Замайване
  • Треперене
  • Играене на кръвното
  • Задъхване
  • Умаляване
  • Изтръпване
  • Усещане за изтощеност и умора
  • Лош сън
  • Плачливост

Доста са. Може да получим едно, няколко или цял букет. Добре дошло, тревожно разстройство!