Когато сме ядосани, недоволни или раздразнени от нещо е добре да го изразяваме. Ако не изкараме навън негативната емоция, тя автоагресивно се връща навътре в нас и бавно ни разболява.

Всички ние познаваме хора, които стискат зъби и си траят, когато някой ги нагруби или им се присмее. Това са хора със ниска самооценка за себе си, които не могат да се заявяват и да отстояват позициите си. Свиват се най-вече от страх да не бъдат унижени или отхвърлени. Този страх идва от ниското им самочувствие, защото те всъщност имат вътрешно убеждение за себе си, че не са достатъчно умни, красиви, ценни.

Ниската самооценка на човек се създава още в детството му. Когато детето е много чувствително и възприема критиката от другите драматично. От друга, когато самите родители на това дете имат ниска самооценка и вследствие на това се държат скромно или срамежливо. Малкото дете следва модела на родителското поведение, защото това е правилно. За детето всичко, което правят родителите му е правилно и няма друга истина.

Важно нещо, за хората, които имат неувереност е да се научат да си отстояват мнението и позицията, и това всъщност е много важна крачка в тяхното израстване. Това заявяване се нарича здрава агресия. Ето един начин да го направим. Нарича се Аз модел. В Аз-моделът думичката ТИ е забранена, защото когато я използваме, човекът с когото говорим се чувства обвинен. Конфронтираме само поведението на човекът, а не неговата личност. И така:

– Аз се чувствам наранен, когато се надсмиваш на начина по който се обличам;

– Аз се натъжих, че не забеляза вечерята която направих;

-Аз съм подразнен, защото не ме изслуша;

-Аз съм засегнат, защото не отговори на съобщението ми……

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

В нашият център, в ядрото на нашето същество се намират чувствата ни. Чувствата текът от центъра към периферията.

Най-важното чувство е либидото – това е сексуалната енергия, или любовтта. Тази сексуална енергия е вложена в нас от нашите родители. А в тях техните родители и тн. от цели поколения хора.  Много хора свързват либидото със секса, но не е винаги така. Либидото е целият спектър с отношения. От простото отношение с хората, което дори не познаваме, до отношенията с децата ни, семейните отношения и даже печеленето на пари е в основата на сексуалната енергия. Ако човек се свързва с чувствата е защитен от всякакви влияния. Например ако от мен се очаква нещо, аз се стремя да угодя на всички, това създава големи разриви в психиката ми. И какво може да ме спаси – само контакта със самия мен. Когато чувствам, какво искам, това ме защитава и ми позволява взаимодействие с другите хора. После когато сексуална енергия тече, тя отначало се намира в ядрото – в чувствата. Нашите чувства дълго се пазят в ядрото. Чувствата седят в ядрото, когато тръгнат да се движат към периферията се превръщат в емоции.

И така от какво се различават чувствата от емоциите. Емоциите са малко по-външен слой на нашата психика. Точно като лава емоциите излизат на вън, когато нещо ги предизвика. Представете си, че при някои хора емоциите текат добре, а при други по объркано. По повод на нашите емоции и взаимодействието ни с другите и света, ни е необходима една маска. Маската това е поведението ни, което сме си изработили с годините да ни предпазва от излишни неприятности. Това е сферата на различните отношенията с майката например или с бащата. Представете си, има хора с хубави маски –  те се разбират добре с хората, но има и хора с лоша маска, като големи деца, които по всякакъв повод избухват емоционално. Те не се съобразяват кой е пред тях. Такъв  човек ще взаимодейства по същия начин с майка си, така както и с началника си. Ние учим децата си че вкъщи, може по един начин да се държиш, но на вън трябва да се държим по друг начин. Представете си сега хора с една друга маска, все едно е залята със железобетон, но с много малко ядро/чувства и с много голяма маска. Те функционират в обществото, комуникират, но чувствата им не се забелязват при разговорите и речта им звучи монотонно. Те са хладни и безжизнени. В човека тече сексуална енергия. Тя тече във всички страни, леко и свободно. Например, някои хора могат свободно да се изразяват пред майката си, а пред бащата е трудно, или обратно. Зависи от родителя, дали е топъл и достъпен, или  суров и твърд. Всеки човек е уникален и различен от всички. Сигурно срещате хора които на работа са сурови, а вкъщи са нежни и добри и всички ги използват. В процеса на възпитание се решава това, ако майката е била топла и грижовна а бащата авторитетен и строг, се разбираме по-добре с майката.

Хайде да помислим по какво се различават чувствата от емоциите:

  • Продължителността Всички емоции са кратковременни – те текат секунди милисекунди или минути. Иска се физическа реакция. Адреналина тече около 8 минути. Например ако бягате от някой, понеже ви е страх и адреналина се лее във вас, ще се изморите за 10 минути. Но емоциите са много кратки, докато чувствата са дълги, траят години. Чувствата са дълговременни, могат да съществуват години и да бродят вътре в нас. Например любовта – тя трае години. Ако обичаш някой, не можеш да кажеш обичам някой, сега после не. Тъгата също е чувство, така – не можеш да кажеш „чакай да потъгувам 2 минути, после ще се веселим“. Например ако се радвате същото можете да се радвате 1-2 минути.
  • Процеси. Чувствата са вътрешен процес, а емоциите са външен процес. Емоциите трябва да текат само на вън, ако тръгнат навътре се получава патология, а понякога и психосоматика, дори и автоагресия. Когато агресията влиза навътре и ни саморазрушава. Какво значи вътрешен процес. Пример ако гледаме театър и актьор, който показва емоция, трябва да е ярък за да разбираме всички каква емоция излъчва – тъга радост, да са разпознаваеми от всички. Емоциите са основата на общуването. Именно на това е нашето общуване, а не на думите. Думите обясняват процеси. Пример когато не знаете език, се разбирате само с жестове, ако сме в чужбина. Животните пък, съвсем нямат думи, но се разбират през емоциите. Те разбират и чувстват по интонацията на гласа заплаха, или на ласка. Можеш да кажеш котенце „как ще те ритна“ с ласкав глас, а то ще дойде да се умилква. Емоциите са еднакви у всички млекопитаещи, само че котките и кучетата нямат мускули на лицето за да изразят усмивката… при кучето е с въртене на опашка. Ако нещо е забранено, например в Япония не е добре да гледаш в очите, когато говориш. Уважението, като емоция се изразява с поклон. Наличието на чувства и говоренето за чувства е тайна и съкровена зона. За чувства говорим само с близките си, а пред другите не. Пример един младеж се влюбва и не може да говори за чувствата си. Колко дълбоко преживяваме това да кажем какво чувстваме, че обичаме, понякога минават години. Например един младеж се влюбил в момиче и му се струва, че никой не знае за чувствата му. И клюкарката пред блока казва „Какво се изчерви така, като видя момичето?“ и издава чувствата му…той е готов да се обеси от срам например, но всъщност какво се е случило. Бабичката просто му е помогнала да сподели за чувствата си. Но колко дълбоко се преживява това споделяне, понякога години, натрупваме чувствата и ги крием преди да ги изразим. Можем  да контролираме поведението си, например изпитваме гняв, но можем да не го изразим с поведението си, да го скрием. За съжаление не можем да контролираме нито чувствата нито емоциите.
  • Спонтанност. Всички емоции са спонтанни. Емоциите са провокирани от чувствата. Но в даден случай емоциите са спонтанни и можем да видим, когато са не искренни. Обикновенно хората разбират, кога емоциите са искрени и кога не са искрени. Правени са тестове през снимки на хора и повечето хора разбират, кои емоции са неискрени. Много хора с лекота разбират това. Всичките чувства са индуцирани, провокирани са от отношенията ни, обаче са свързани с интелектуална дейност и са сложни. Пример представете си два художника рисуват картина. Един рисува  емоции, а другия  чувства. Как мислите, къде ще е по богата картината? Чувствата разбира се, те са богати. Ако трябва да изразите една емоция ще я изразите със една дума: гняв, радост. А чувството е цял стих, за да изрази вътрешния свят на човека.  Например поет или музикант, трябва да напише цяла песен за да разбереш целият му свят – чуствата. За това се ядосваме когато някой осъжда интересите ни и музиката която харесваме, защото касае чувствата, приемаме го болезнено. А за да изразиш една емоция е лесно – картината с емоции например рисуваш с червен цвят, кръв и зъби, парчета месо и е ясно че това е гняв – шега разбира се.  Агресията също е богата сфера в живота ни.
  • Адресност. Казахме емоциите изтичат навън. Всички емоции са адресирани към конкретни хора. Запомнете това много добре. Например виждаш човек излизаш от офис и казва ще убия всички. Жената ядосана на всички мъже… мъжът на всички жени. Леличката от детската градина е ядосана „ще убия всички деца“. Зад целия този гняв се крие един определен човек с конкретно име фамилия и адрес. Даже този човек не е този с когото говориш сега, а този който е участвал в живота ти – който асоциираш. Най-често в основата на нашите емоции стоят – майка, баща, братя, сестри… всички които са участвали в живота ни. Затова емоциите са адресни. Чувствата могат да не са адресирани, но те се проектират. Например, когато сме влюбени, проектираме любовта върху всичко. Вървим слънцето е красиво, природата, тревичките…пчеличките. Проектираме чувствата към всичко. Всичко е прекрасно и навсякъде. Това има отношение към телесно ориентираната психотерапия. Превръщане на чувствата в емоции, и наслагване на двата слоя, ние заземяваме.  Хората често казват „За мен е важно някой да ме обича“. „Аз да обичам някой и да се грижа за него“, но хората се женят обичат се, но не се разбират. Хората не могат това да го превърнат в конкретно поведение конкретна маска. Защо е така? Защото са отгледани в различни семейства. В нейното семейство е било прието да се грижат, да допринасят, а в неговото да се възхищават и да говорят…на нея и е важно да се грижат за нея, да и купят нещо, а за него това са глупости. Всеки си живее в своето ядро и романтични фантазии и нямат допирна точка. Проектираме чувствата си на всякакви обекти, други хора. Особено, когато вдигаме скандал, нещо много силно изпитваме, правим проекции. Пример когато човек изпитва болка, преживява нещо, търси това като отражение в другите хора. Прилича на това, когато гледаме тъжен филм и ние се натъжаваме, резонираме с филма. Случвало ли ви се е да гледате комедия и да не ви е весело, мислите какъв глупав филм, а след половин година пак гледате комедия и се смеете – т.е не отразявате, когато сте тъжни виждате само черно бели цветове и дъгата не я виждате.
  • Чувствата могат да бъдат неразбрани. Докато емоциите винаги са разбираеми. По-интересното е какви са съотношенията между слоевете. Какво е вашето ядро, зависи от това какви са били отношенията ви с майката ви, в периода на кърменето до около годината, от това зависи способността да се свързвате с чувствата си. Да се свързвате с чувствата, това е да чувствате. Хората често бъркат това с осъзнаване, анализиране, наблюдаване-това са аналитични чувства. А чувството е да изпитваш нещо…Представете си, че сте бебе и не можете да мърдате, а само си лежите. Не можете да говорите, но това, което най-много ви се иска е майка ви да знае, да почувства от какво имате нужда. Ако имате нужда от храна – да ви накърми, ако искате да сте сухи да ви подмени пелените, нужда от прегръдка. Чувството е единственото нещо през което майката и детето се свързват в едно цяло. За това се казва, че чувството на майката към детето е най-голямо. Тя усеща детето и от какво има нужда. Същото е и при влюбените. Когато не сте заедно, чувствате другия от какво има нужда – това е построено на майчински инстинкти. Примерно като сте в раздяла чувствате, че с другия нещо става, нещо преживява, звъните му и се уверявате, че това е така. Представете си чувстващото дете, пораства и като възрастен и добре се свързва с чувствата си. Може да каже: „аз сега чувствам това“, но друг човек може да чувства нещо и да не разбира как се чувства. Да не разбира какво чувства. Чувствата могат да бъдат неразбрани. Докато емоциите винаги са разбираеми. Човека който проявява интерес към вътрешния си свят, пише музика, стихове и тн. Представете си друга ситуация. Майката ражда, но не чувства близост с детето –  под час го храни и всичко прави по план, но няма връзка с него. Оставя го на бабата, да го гледа, тя се опитва да компенсира това някак си, но никой не може да замени майката. Бебето помни миризмата и още във утробата и. И такъв човек като го питаш какво чувства, той казва – „не знам“. Не знае даже на къде да погледне, като го питаш. Не проявява интерес към темата даже. Това е възрастта до годинката. Следващия слой е емоционален – той е от възраст до 5 г. и най-силно от 3 до 5 годинки. Тук е основата на вашата емоционалност. В тази възраст на детето се разрешава всичко. То се лигави и го оставяме да го прави, когато се ядосва – оставяме го, когато се обижда – разрешаваме му. В други семейства му забраняват някои емоции –  спри не пречи, докато човека е вкъщи примерно. Такива деца после имат недоверие – мислят, че не е позволено да изпитват някакви емоции и губят доверието Смятат че да се проявяваш в емоционален план е осъдително и не безопасно. Детето на което му е позволяване да изпитва цялата гама емоции, може да чувства после, да се ядосва в отношенията и знае че когато се ядосва не означава че не обича. Като се обижда, това не значи че не обича и тн… Ето например едно детенце около 3 годишно. Родителя трябва да подкрепя емоциите на детето си, но ако родителя сам не може да изразява емоциите си, то и детето няма да може. Пример в семействата, където не проявяват агресия, то и детето няма да се научи да проявява агресия. В семейства, където е забранено да изразяват радост и детето няма да може после. Ако родителите имат слаба маска – детето се чувства, като бог в семейството и може да потиска емоциите си и се явява компенсатор. Децата се явяват като малки психопати в тази възраст, после се учат на маските.
  • Безоценъчност се отнася и към емоциите и към чувствата. Емоциите и чувствата добри и лоши не се оценяват. Оценката е нивото на маската. Оценката няма отношение към чувствата и емоциите. Идва момиченце радостно и му се радваме, идва момченце и е гневно, казваме-нещо му има трябва да го заведем на психолог. Това е неприемането. Знаете ли как да разберем, дали приемаме емоциите си. Когато си задаваме въпроса „Как да изразяваме емоциите си“ значи не ги приемаме. А емоциите не се нуждаят от изразяване – изразяването и функция на маската. Емоциите трябва да ги приемаме. Ако се ядосаш трябва да кажеш „аз сега се ядосвам“. Как ще я изразиш – реакцията ти после, като разбиеш една чаша – това е вторична реакция. Хората имат проблем с това че се опитват да се избавят от една емоция с поведение. Хората бъркат емоциите с поведението. Например, човек е агресивен с поведението си – не винаги изпитва агресия, като емоция, може да го е страх в този момент. Например: човек може с поведението си да показва тъга и така да се държи, а вътре да изпитва ревност или завист. Например сълзите какво са? Телесен процес, поведение, емоции, или чуство.? Сълзите това са поведение – майката знае, че детето може да плаче без сълзи. Можем да плачем от радост, гняв, страх. Децата често решават проблемите си със сълзи. Всичко, което искат постигат със сълзи. Като го е страх да се отдели от майка си – плаче. После се научава да тропа с крака, хапе и тн. Следващия процес е телесния период е, когато детето е подрастващо от 5 до 16-17 г. но съвременните подрастващи може да стигнат до 40 години. Социализацията. Детето разбира тялото си и започва само да се учи какво да прави с тялото си. Трябва да го поддържаме и да го учим какво да прави. Ако не го направим, то не може да се развие напред и да развие маската си. Пример, ако го гледа бабата и не ходи на градина, не е имало приятели, после отива в училище и не може да завърже приятелства, защото е било принцесата на баба си. Тези години майките мислят, че не е добре да се ходи на градина, поради собствените си травми и отглеждат децата вкъщи, които стават нарциси. Те смятат, че са най-важни и после трудно се вписват. Не могат да си изградят маската. Пример: Ако мъж изпитва гняв, ако пред него е детето му, шефът, баща му…той избира как да изрази гнева си по различен начин към всички, не може по еднакъв начин. Това са маските. Повечето хора в днешно време, имат невъзможност да изразяват чувствата си. Алекситимия – А  – отсъствие – лексос – чуство. Като питаш някой „какво чустваш“- той ще мисли дълго и няма да може да отговори. Не е способен да говори за чувствата си.
  • Способност за трансформация. Но интересното нещо е, че контакта с нашите чувства ни развива и обогатява. Всички си спомняме за влюбването ни. Спомнете си вие до влюбването и вие след него. Различни хора сме. Човек минал през любовта, вече може да съчувства на другите и е различен мъдър. Човек без любов е плосък и неспособен да чувства емпатия, разбиране към другите, не може да ги приема. Но да вземем друго чувство – тъга. Тъгата също трансформира човека. Прави сърцето му широко и му носи после голямо спокойствие. В контакт с чувствата си, ние се променяме-трансформираме. В контакт с емоциите не се променяме. Гледаме филм-поплакваме, после сме си същия човек. Някои хора се стараят да изразяват емоциите си и си мислят, че това ще ги промени, но не…всичко е моментно. Взаимодействието между чувствата и емоциите е плавно. От ядрото към съседния слой има преливане. Чувствата и емоциите си взаимодействат, не протичат рязко от едно състояние към друго от чувства към емоции и обратно, като дъга е. Тези функции, вътрешност и външност, продължителност и кратковременост са критериите, кое е чувство и кое емоция.
  • Базови емоции – за всички млекопитаещи се изразяват еднакво. Ако гледате филм-комедия с някой африканец, руснак, индиец и за всеки има превод, всички ще изразяват еднакво ще се смеят. Поведението се изразява различно. Първата базисна емоция е СТРАХ- свързан с физиологията, кара тялото да замре. Съдовете ни се свиват. ГНЯВ- нахлува кръв в главата.Човек почервенява. При гнева защитаваме границите си. СРАМ-задачата на срама, той е активен контактьор със света, той говори за нашите скрити желания. Почервеняваме в средната лицева част бузи, уши, около деколтето и шията също почервенява. ОБИДА- лесно можете да видите човек с такъв отпечатък на лицето. Пример. хроническата обида на майката, може да се изяви като хроническа обида на целия свят. Човек изглежда един нацупен такъв. Всеки вероятно сега ще се сети за свой познат с изражение на лицето характерно за някоя емоция. ОТВРАЩЕНИЕ. Тук говорим само за тези базови емоции, които формират нашите 5 телесни типа характера. С които трудно се справяме. Страх-шизоиден характер, гняв-психопатен, срам-мазохист, обида-орален, отвращение-ригиден. Хората блокират други емоции- удоволствието, възбуждението и др. но те не формират характера ни.

         ~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

Защо трябва да се научим да признаваме вината си? Когато крием от себе си и от другите вината си, това се отразява лошо на развитието ни бъдеще. Правилно да се отнасяме към грешките си като към уроци. Който не греши, той не работи и не учи. Грешката ни дава опит и ни развива. Ако човек осъзнае грешката си и си я признае, той с лекота може да я коригира и да продължи напред, да се развива духовно.

Защо не осъзнаваме грешките си и не се извиняваме за тях? Човек си мисли, че ако ги признае, ще си признае, че е глупав и недодялан. Хората са егоисти и не искат да си признават грешките, за да не се унизят. Егоизма пречи на човек да си признае грешките. За да си признае грешките ще му се наложи да се издигне на друго стъпало и да се развие, но и да поработи над себе си. Обичаме да признаваме само онези неща, които ни издигат и заради които можем да получим похвали.

Ако не признаваме грешката си, това значи, че по-късно също ще допускаме същите тези грешки. Тази тежест и този проблем ще носим и занапред, докато не си научим уроците. Ако си признаем грешките, ще помислим над тях и ще решим какво да променим за да не ги допускаме отново. Ако решим да признаваме вината си, ще станем по силни и успешни. Когато правим това с лекота да признаваме грешките си, ще се развиваме и усъвършенстваме.

Признаването на грешките и много силно и мъдро…точно като в църквата, когато казваме какво сме сбъркали в семейството, работата, близките и се надяваме да ни се опрости и ние да се почувстваме пречистени. А, ако всички свикнем да правим това и в живота, какво ли би станало …..

Когато разбираме грешката си, но всеки път я повтаряме отново и отново…Грешките са ни дадени, за да ни развиват и точно за това ни се дава същата ситуация отново и отново, докато не си научим уроците.

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

Децата, възприемат родителите по аналогии. Т.е децата израстват по модела на родителите си. Когато ги поучаваме кое е добро, кое е лошо, как трябва, как не трябва, те едва ли ще усвоят. Ще запомнят точно това, което правим ние. Ако им показваме как разговаряме с приятелите и с роднините, как се отнасяме с близките, как израстваме кариерно, как се обличаме, усмихваме. Какво отношение имаме към себе си и околните…Децата попиват и после формират характера си извличайки от нас това, което им харесва или това което искат и им върши някаква работа.

Например:  Ако имаме проблем с тревожността си. Ако имаме панически атаки, фобии и тн., а казваме на детето “ Няма нищо страшно, спокойно“, но то вижда, че ни треперят ръцете гласа, тогава посаждаме страхове, защото то не може да повярва на думите ни. Детето ще е спокойно ако и ние сме спокойни. В противен случай отглеждаме тревожен човек.

Важно е да имаме чувствителност към темите, които децата ни отбягват и не искат да обсъждат. Когато задържат обидата и не искат да говорят за нещата, които не харесват, децата се превръщат в невротици. За да се даде пример на детето, трябва с радост сутрин да отиваме на работа и да сме доволни от постигнатото в живота. Крайностите и прекалената структурираност, също не е индикатор за щастлив живот. Никакви цели в живота не съществуват освен желанието да живеем и да се развиваме. Когато получаваме от живота удоволствие, не си поставяме големи конкретни цели. Когато си структурираме живота и поставяме цели и срокове се невротизираме. Когато бащата постоянно се оплаква от изтощителната си работата, а майката от тежките домашни задължения у детето се оформя едно виждане, че живота е труден.

За да научим децата на добри навици, то те трябва добре да знаят къде са ограниченията. Ако трябва да правим забележка, я правим веднъж, а на вторият път наказваме. Постоянното повторение „Не прави така, спри, не е хубаво, колко пъти да кажа….“ обезсилва авторитета.

Относно навиците на възрастните да пушим и пием, особенно вечер, когато цялото семейство е на масата. Пушене в присъствие на децата, дори не е за коментиране. Децата пушат наравно с родителите си, така че е абсолютно недопустимо. Относно пиенето на чаша вино – например вечер, ако детето не забелязва и не обръща внимание на случващото се, няма нищо притеснително, но ако детето започне да пита дали е добре, ако иска да опита, или под каквато и да е форма да обърне внимание на това, то трябва да спрем и да се лишим от това удоволствие. Детето ще възприеме това за нормално поведение за живота си и ще го копира впоследствие.

Домашните от училище. Те са работа на децата. Училището трябва да контролира изпълнението на домашните на децата. Когато родителите поемат тази функция, то у детето се оформя състояние на несамостоятелност и не достатъчна отговорност.

Ако на детето не му се учи и нищо не му е интересно, нито вкъщи нито в училище, детето е в апатия. Честата причина за това може да е учителката, която не може да  заинтригува детето, или не полага достатъчни усилия за да направи учебния материал интересен.

С караниците вкъщи да внимаваме. Децата имат склонност да генерализират проблемите и да си въобразяват, че ще загубят някой от родителите си, те ще се разделят, а детето ще бъде изоставено. Това формира трайни детски травми за бъдеще, а също оформя чувство на вина у детето. Детето има склонност да обвинява себе си за караниците и разделите на родителите си.

Важно е детето да има поне един час на ден свободно време. През това свободно време да няма уроци, тренировки, занимания. Това време е необходимо за да оформи у него усещане за значимост. Да започне да се занимава с неща, които то само реши и никой да не си играе с него. Това време оформя неговата самостоятелност и когато то порасне ще е полезно за него, защото ще формира самодостатъчност.

 

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

 

Отношения с женен мъж

Ще говоря за любовен триъгълник, или любовната афера женен мъж и свободна жена.

Всяка жена трябва да е щастлива със своя мъж.  Ето защо……..

 

Защо жененият мъж изневерява? Първата причина поради която мъжът започва да търси друга жена е емоционалния глад. Той не чува похвали от жена си, а само критика и изисквания и чува постоянни оценки. Жена му не проявява емоционален интерес и поддръжка към него. Жена му не му казва, че е ценен и забележителен.

Всеки създава семейство за да удовлетвори свои базови потребности и ако не ги удовлетвори, той търси това удовлетворение на друго място, защото иначе започва да се невротизира. Всъщност всеки търси да задоволи своите потребности – мъжът от признание, утвърждаване на мъжката му сила, а жената от уважение, внимание към красотата и, признание, че е добра майка и домакиня.

Любовният триъгълник представлява съчетание в което всеки задоволява свои потребности. Мъжът намира признание, любовницата му намира внимание, кавалерстване, любов, защита.

Обикновенно съпругата чака мъжът да се промени. Да порасне, да се развие, да помъдрее, да стане по успешен финансово и затова през целият им брак тя влага нерви, усилия за да го промени и възпита. Мъжът от своя страна, когато среща своята жена, а тя е млада красива, стройна и той очаква…. тя да не се промени и да остана точно толкова прекрасна, като на първата среща. След брака, обикновено минават няколко месеца или години мъжът става малко по-пълен отпуска коремче, започва да изглежда спокоен, добре гледан, успешен. Сякаш жена му е вложила сили и старание в него – гледа си го, пере, чисти, грижи се за него. Женения мъж обаче, изглежда по различно от свободния. Такъв мъж изглежда, някак по-стабилен, защото са го обгрижвали добре. Обаче ако са се погрижили и емоционално за него, съпругата му е казвала, че е успешен и грижовен и се справя добре, то той не би имал потребност да задоволява емоционални нужди и да търси внимание и признание, съответно няма да потърси  друга жена. Ако обаче жена му се грижи само физически за него, но го обижда, че нещо все е недоволна от него, той става лесна плячка на жените извън брака. Една малко похвала ще го спечели. А за жените отстрани той изглежда атрактивен успял, добре изглеждащ, защото някой друг е вложил в него много енергия и грижи, той да изглежда добре.

От своя страна любовницата е свободна жена, добре изглеждаща и имаща потребност да бъде харесвана и впечатлявана, вижда един стабилен мъж и ето, че двете потребности се срещат. Жената има потребност да отдаде чувства на обект, а мъжът да ги получи, защото вкъщи не ги е получил. И ето, че те се притеглят като магнит един към друг. Ако мъжът не поучава секс вкъщи, той среща обект, който има нужда да го получи. Любовницата си мисли, че той е прекрасен и забележителен, той е толкова добре изглаждащ, възпитан, стабилен, а жена му е толкова лоша и се е отнесла несправедливо с него. И така се поражда чувството в любовницата, че ще го направи щастлив и ще му даде това, което не е получил от жена си, ще му даде повече. Парадокса обаче, е че този мъж е именно такъв, защото жена му е вложила в него сили и енергия и обгрижване. Дори вкъщи скандалите им в годините са били заради това, че той е нямал навици и е трябвало жена му да ги изгражда и обучава за да стане той такъв, какъвто е в момента в който се е влюбила любовницата му в него. Без значение, как е живял с жена си добре или зле, в постоянни караници, но този мъж е един завършен продукт от усилията на жена си. Този продукт е завършен и готов, някак е шлифован и любовницата го взима на готово. Именно поради това жената любовница дава само чувства. Тя няма какво да надгражда в него. Точно поради този факт, че любовницата освен любов, няма друго какво да му даде, всичко останало той вече го е постигнал и го има. Мъжете са материални хора и избора е много сериозен, ако се налага да се направи. Когато трябва да избира рядко избира да се разведе. Защото вече живота му е подреден. Любовницата всъщност му дава петдесет процента от това, което го изгражда, а другите петдесет процента той вече си има вкъщи. Ето защо изборът не е много непредвидим. Имайки в предвид, че силните емоциrq тръпката и очакване е от 3 месеца до 2 години, а е рядко да се стигне чак до този срок се наблюдава развръзка. Любовницата е в очакване, той да напусне жена си. Мислите и са за това, че собственото и достойнство е засегнато. Любовницата започва да страда, защото осъзнава, че е заместител на нещо, което му е липсвало. Самочувствието и започва да страда и започва да осъзнава, че тя се явява емоционален донор на това семейство, защото дава сто процента от себе си, а получава само петдесет процента от мъжа, а другите петдесет е получила жена му. За сметка на влошеното самочувствие на любовницата и чувството за опустошение и неудовлетвореност, мъжът започва да се чувства по-добре и самочувствието му се вдига, че две жени го искат. Като цяло той се прибира всеки път вкъщи удовлетворен и доволен, само взима и просто си тръгва.

Любовницата дава възможност да се заздрави семейството. Цената, която се плаща е, че семейството получава шанс да се трансформира, а любовницата се появява за да напомни за това, че нещо трябва да се промени.

Всеки трябва да си зададе въпроси – любовницата и жената „Заслужавам ли аз да получа само 50 %?“

Статистиката е, че 90 % любовните триъгълници се разпадат и мъжът си остава в семейството. Настъпват изменения. Съпругата започва да цени мъжа си, защото е била в ситуация да го загуби. Мъжът си вдига самочувствието, че може да има две жени. Семейството преосмисля отношенията си и се заздравява.

Останалите 10 %, в които любовницата остава с мъжът, трябва да очаква, че ще последват, три години в които, тя трябва да е в подкрепа на мъжа при финансовите му загуби, срамът му и моралния дълг към предното семейство. В този преход от три години, рядко любовницата иска да остане с мъжа, защото спира да го харесва такъв какъвто се превръща с чувството си на вина и срам се превръща в един друг човек не толкова привлекателен. Любовницата рядко издържа това, защото приема позицията на съпруга вече. Но целият този стрес започва да удря по здравето. Започва се психосоматични заболявания, гинекологични при жените и кардиологични при мъжа. Това е цената на любовния триъгълник.

В това същото време бившата съпруга се съживява и започва да изглежда още по-добре.

 

 

За да предпазим брака си:

Всеки ден трябва да се формират навици – всеки ден трябва да се показва внимание уважение, зачитане на другия. “ Аз съм длъжан/на да давам внимание уважение, зачитане на другия, за да получа същото“. И ще се получи хармоничен обмен. „Аз дадох и ще получа“.

 

 

 

Малко интересна статистика:

 

The Examiner, Statistics Brain и Американския журнал по брачна и семейна терапия.

 

Средностатистическата продължителност на любовна афера е 2 години

Понякога една афера може да бъде само за няколко вечери, а друг път да продължи с години. Статистически е установено, че средната продължителност е около 2 години.

– 68% от жените казват, че биха изневерили, ако знаят, че никога няма да бъдат хванати

При условие, че никога няма да ви хванат – ще изневерите ли? 68% от дамите казват „да“.

– 74% от мъжете казват, че биха изневерили, ако знаят, че никога няма да ги хванат

При мъжете този процент е доста по-голям.

57% от мъжете казват, че са изневерявали във всяка своя връзка

Не един път, а всеки път! 57% от мъжете казват, че са кръшкали във всяка връзка, която са имали.

– 54% от жените признават, че са изневерявали на всеки свой партньор

При дамите имаме 3% по-малко.

– 17% признават, че са изневерили с роднина на партньора/ката си

Не само, че са изневерили, ами и за да направят нещата по-зле – 17% от хората са изневерили с брат/сестра/братовчед на своята половинка

– 31% от браковете продължават, след като е била разкрита афера

Ако хванете половинката си в изневяра? Повечето хора се развеждат, показва статистиката. Прощават си 31% от двойките.

– 3% от мъжете се развеждат със съпругата си, за да се оженят за любовницата

На внимание на любовниците, които се надяват, че мъжът ще се разведе „най-накрая“ и ще се ожени за тях. Това правят едва 3% от мъжете!

– 36% от хората са имали афера на работното място

С тези хора прекарвате по 8 часа на ден и не е чудно, че голяма част от любовниците са именно на работното място.

– 90% от американците считат изневярата за лошо нещо

Въпреки че, както виждаме, мнозинството изневерява (или признава, че би изневерило), 90% от хората (поне според американско изследване) не оправдават морално изневярата.

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

 

 

 

Във всички конфликти, от семейните, до приятелските, колегиалните винаги се появява обидата. Когато човека е обиден, той може да се чувства по два начина. Тези два начина зависят от неговите детски травми и психологически особености. Първата реакция е човек да е смазан от обидата, а втората възможна реакция е той да е агресивен. От какво зависи реакцията на човек? Тази реакция е формирана в детството му, когато той за пръв път преживява обидата и се запознава с нея. Някои деца остават смазани от нея и в живота вървят точно по този начин, прегърбени смазани с ниско самочувствие, а на други обидата се отразява с агресия, те се ядосват на несправедливостта. Но природата на смачкания и на агресивния винаги е обидата.

Обидата е един от базовите инстинкти за неврозата. Главното негативно чувство у невротика е обидата и унижението, те могат да се сравнят само с чувството на страх и тревожност.

От къде възниква всичко? Първата обида е обидата преживяна от родителите, сякаш се явяваме заложник на родителите си. Обиждаме се до живот. В главата ни постоянно тече диалог или монолог. „Защо постъпи така с мен?; Какво лошо съм му направил?“. Здравите хора също се обиждат, но разликата между здравия човек и невротика е, че здравия се отличава с реакциите на обида единствено при настъпване на реална ситуация за обида, докато невротика си измисля постоянно ситуации и събития в които да вплита обидата си. Невротика постоянно размишлява върху обидата и това отнема много от времето и енергията му.

Невротика се опитва да манипулира, макар и не нарочно. Различават се два типа невротични реакции на обидата. Едните са орален тип характер, който като е обиден вика крещи, говори много, обяснява. Другия тип е аналния тип характер, почувствал се обиден той мълчи и прави бойкоти, не говори и наказва с мълчание.

За да се отървем от невротичната обида е нужно да простим на родителите си, че са били несправедливи, агресивни, или неадекватни понякога. Нужно е да им простим, защото те също са били деца. Това което са те, е продукт на тяхното възпитание. Те това са научили от собствените си родители и не са способни на нещо друго. Може би те също са се чувствали обидени, унижени, несправедливо наказвани. Това което са научили, това и прилагат в живота и собствените си деца. Може би и никой да не им е показвал, че ги обича. Ако са яли много бой. Ако са били свидетели на побой от бащата към майка си, значи са живяли в психопатна среда. Изобщо причините са много, за да простим и да погледнем на родителите си, като жертви….жертви на собственото си възпитание.

Малко идеи за прошка. Благодаря, обичам те, извинявай…И да побързаме. В днешно време се налага да сме по-мъдри. Имаме информация за всичко. По-добре да простим, за да продължим като здрави хора, а не като невротици. Дори и родителя да не разбере, защо го правим. Да го направим заради себе си!

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

Всичко започва от там, че жената първа губи интерес към мъжа.В началото мъжът е принца на белия кон. Симпатичен привлекателен интересен. Връзката е романтична и всичко е тръпка. С времето, когато връзката се задълбочи или прерасне в съвместно съжителство се започва: „Измий си ръцете;  избръсни се; остави това на правилното място; когато се храниш използвай някои прибори; събери си чорапите; направи това ,онова…“ Жената се превръща в майка възпитателка. Започва да го поучава и да му казва как да живее. Жената поема една свръх отговорност за всичко и започва да опекунства мъжа и на всичкото отгоре се сърди, когато за това не е оценена. И естествено мъжът какъв избор има освен да се превърне в нейно дете и да се подчинява, или пък да роптае да се сърди и изобщо всичко друго освен да я желае като жена и любима. Жената загубва ореола си и сексапила си. Започват скандали, отдалечаване. „Ти не ме заслужаваш. Да не съм ти слугиня. Ти си неблагодарен“. Някак си се налага на жената да избира дали да е права или да е щастлива. Целият стремеж преди срещата и инвестиции на време и енергия да се гримира, да се облича добре, да планира прекрасната връзка с най-подходящият партньор, отива на кино.

От къде идва този проблем?

–  Жената. Още в миналото, когато са възпитавали момичето вкъщи да е чисто подредено. Всеки да има едни прилични навици… Нито една майка или баба не е казала на дъщеря си, или внучката си: “ Разговаряй с мъжа за проблемите си; Питай го как му е минал денят; Направи му масаж на ходилата – например“… Даже самата мисъл да направи масаж предизвиква у жената мисъл „О, такова унижение..как ли пък не!“

– Жената взима на своите рамене отговорността за разрешаването на всички проблеми. А главната функция на бащата е да решава всички проблеми в това число и финансовите. Да запази мъжкото си самочувствие, енергия и сила. Детето трябва да се чувства сигурно, защото таткото е негова защита и подкрепа, например в ситуациите с конфликт с друго дете. Бащата е този, който трябва да направи връзка с родителите на другото дете и да разрешат конфликта. Да е авторитет в семейството и да слага правилата и да съблюдава със строгост те да се спазват.

– Жената … сигурно ще прозвучи еманципирано, но жената е тази, която е отговорна за това мъжът да не загубва интересът си. Ходенето вкъщи със скъсан анцунг, или мисълтта, че “ Вече сме семейство и всичко ми е сигурно, няма за кого да се глася“, погажда много лоши шеги. Мъжът е ловец. Доказано е, че ако жените изневеряват, те го правят през емоцията. Най-вероятно задоволяват някоя своя потребност от внимание, кавалерстване, романтично отношение, докато мъжът изневерява през импулса и нагона. Т.е мъжът ще се вълнува от всяка  интересна жена, която изглежда добре, без значение нейният характер. Така, че жената не може да си позволява лукса да е раздърпана, зле облечена, не гримирана, зле поддържана. Дори не е препоръчително да е скромна. Реплики от сорта „Дупето ми е с ужасен целулит“ – по време на близост не са от полза. Мъжът в този момент най-малкото нещо от което се интересува е колко точно целулит има жена му….защото никой брак не е завършил с развод, заради целулита :)

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

 

 

РЕВНОСТ

Ревността е чувство, което разяжда от вътре, когато се появи заплаха, някой да ни отнеме нещо важно за нас. Всеки е изпитал това чувство в живота си, бил е свидетел на прояви на ревност или са го ревнували. Точно за това знаем, колко нелепо изглежда отстрани поведението на ревнуващия. За страничните хора поведението е нелогично и пресилено. Ревността поражда зависимости, затова трябва да знаем, кои са полезните дози на ревността, за да не разруши връзката ни и изобщо живота ни.

При каква заплаха настъпва ревноста:

  • когато човекът изпитва силни  чувства на любов;
  • при силно изразено собственическо чувство;
  • при ниско самочувствие и самооценка – всички други са по-важни и по-ценни от мен.

 

Как се заражда/формира ревността?

Още в детството, там където детето е било зависимо от майка си и после от всички значими други, то се е чувствало несигурно без тях. Малкото дете е нормално да зависи от хората, което се грижат за него. Точно тази зависимост поражда страхът да не загуби обекта на любовта си – майката, а после и другите.

Когато детето не получи достатъчно грижа и любов, толкова колкото то е имало нужда да получи, то инстинктивно се вкопчва искайки повече и става зависимо, загубвайки собствената си автономност и център. Първият израз на ревност може да е от нещо съвсем наивно, като към второто бебе в семейството. Пораствайки формира виждане, че не е достатъчен човек да се справя с живота без „значимия друг“, в детството-майката, бащата, а сега партньорът от двойката. Не получило достатъчната доза любов, детето  изгражда убеждение „Аз не съм важен“, „аз не заслужавам“, „не съм достатъчно добър“….и други базисни убеждения за безпомощност, за липса на стойност или за уязвимост.

Точно, когато малкото дете формира базисното си доверие към света, трябва да се усеща обичано, укриляно от майка си, защото точно тя формира доверието му към света. За това базисно доверие говори  Ерик Ериксон.

Ето защо майките имат важна задача, да дадат любов, но да сложат и граници. Нито да са много задушаващи от любов, нито много отдалечени. За да може после порасналото дете -възрастния да даде на партньора си разумни граници и базисно доверие. Когато човек е успял като малък да развие базисно доверие към света и другите, той живее спокоен живот. И обратно, ако не е успял да развие базисното си доверие към другите и света, той живее в постоянни съмнения в другите. Постоянните съмнения в другите и недоверието в живота, ни карат да търсим доказателства за сигурност. Другите да ни се доказват постоянно, което ги изморява и ако дозите в търсене на доверие са твърде високи, връзката изтънява. Прогнозите за такива отношения са в зависимост от тежестта на базисното недоверие.

Ниската самооценка кара човека да се сравнява с другия постоянно. Той е по-умен, по-краси, по-силен, по-успял от мен….по, по.

 

Как се справят различните хората със ревността, когато им се случи:

  • Като изговорят страховете и болките си пред другия;
  • Лоялност – облечена е в любов. Човекът седи и търпи изневерите на другия мълчаливо.
  • Неглежиране – Когато ревнуващият се прави, че не забелязва нищо, докато отвътре се изяжда от болка.

 

В терапията се учим:

– да вентилираме негативните емоции на гняв, страх;

– търсене на когнитивни грешки в мисленето;

-преработваме грешките в мислите и разклащаме дисфункционалните основни убеждения;

-формираме нови убеждения;

– работим върху повишаване на самооценката си – сондираме в миналото и в детството в търсене на ресурсите на човека за да му ги припомним и да ги доразвием;

– работим с другия от двойката в изработване на поведения на сигурност, за снижаване на напрежението у засегнатия.

 

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

 

 

 

Човек с проблем с преяждането звучи много често така:

Всичко започна банално. Изморен от работа, седнах пред телевизора със пуканки в купата и докато не изгледах и последния филм не спрях да похапвам и да допълвам купата си.

След като се прибера вкъщи от тежък работен ден, честата ми мисъл е да си хапна. Чуствам се емоционално изтощен, изхабен и неудовлетворен.  Нещата в работата ми не се случват съвсем  така, както искам. С половинката ми също все нещо не е както трябва. Всеки обвинява другия. Говорим, говорим…и не се чуваме като, че ли. Сякаш използвам храната като  отдушник при всяка създала се неприятна ситуация.

Интересното е, че рядко посягам към плодовете и зеленчуците, когато се чувствам зле, винаги търся висококалорични, преливащи от мазнини, захари и сол храни. Изпитвам силен глад за вредни храни. Някой ще каже, че преяждането по празници си е нормално, но ключовият момент е, че по време на тези поводи преяждаме, защото храната е вкусна и ни доставя удоволствие.

И ето как с това преяждане, аз всъщност  задоволявам един друг глад – емоционалния, опитвайки се да заситя нуждите от внимание, любов, приемане. Ето защо се храня, дори когато не изпитвам чувството на глад. А накрая идват  чувство на вина, срам и депресия. Чуствам се тежък, грозен, нежелан. Честичко внимавам да не разберат какви подвизи имам с храната, защото ме е срам от това,  най-близките ми хора не научит за съществуването на проблема.

Защо го правя ли? Ниско самочуствие, срамувам се от тялото и външния си вид.

При част от пациентите заболяването започва от банален, вреден, дори пагубен навик, а именно след работа, с чипса (пуканките, картофките, сладките или каквато и да е пълна с много калории храна) пред телевизора. Редица изследвания в областта показват прием на в пъти повече калории при хранене пред телевизора (компютъра), тъй като човек не осъзнава какви количества приема.

Често се осъзнавам и започвам да спазвам твърде строги и ограничаващи диети. Отслабвам  , но мисълта за забранените храни мепривлича като магнит, а после в даден момент се връща вълчия глад и отново поемам огромно количество храна, което от своя страна ме депресира и отново започват ограниченията ми. Порочният кръг се завърта…

 

Без значение, дали компулсивното преяждане ще е съпроводено с освобождаване от храната / повръщане, или приемане на лаксативи/, само по себе си то е проблем и може да бъде отключено от:

  • психични и поведенчески разстройства: депресия, тревожност, паническо разстройство, биполярно афективно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, посттравматичен стрес
  • психическа травма: сексуално или емоционално насилие, проблеми с родителите, смърт на любимия
  • физическо насилие или травма
  • самота: самотата се възприема от съвременните специалисти като самостоятелен рисков фактор за развитие на множество заболявания, като хранителните разстройства са само малка част от тях
  • генетична предразположеност: ако някой от семейството ви има този проблем, шансът за вас нараства значително

 

Защо приемаме храната като удоволствие:

Ето защо трябва да сме по-внимателни, когато награждаваме децата за постижения в училище или за други неща, водейки ги на ресторант или на сладкарница изграждаме отношението им към храната, като към удоволствие, а не като потребност за здраве, сила и живот. Възприемането на храната като награда може да се окаже пагубно.

Съвети за самопомощ:

  • Яжте само когато сте на масата;
  • Не чети, и не гледай телевизия;
  • Не се храни между отделните хранения;
  • Не гладувай;
  • Изключи тестените и бонбоните;
  • Спортувай;
  • Започни терапия – най-добре когнитивноповеденческа, ако не успееш да се справиш сам;
  • Опитай с хипноза.

 

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

 

 

 

Терапевтичен Йога уикенд в Спа Хотел „Каменград“ – гр. Панагюрище

Най-лесният начин да прогнозираме бъдещето е като го създадем сами!

Заповядайте да се откъснем от забързаното ежедневие и да се потопим в заслужена почивка включваща вдъхновяващи йога практики, психологичен тренинг с теория и практика, време за почивка, минерални води, спа процедури, разходки из природата и посещения на историческите забележителности в гр. Панагюрище.


Йога ни помага да се чувстваме здрави, жизнени и позитивни.
Практиките по психотерапия ще ни помогнат да разкрием и да изявим собствените ни силни страни.
За нас☺️
❤️Полина Рийд (Yoga Glow) е сертифициран йога инструктор към Yoga Alliance и към Българска Ащанга Йога Академия. Води курсове по йога за отслабване и стягане, йога за всички, йога за начинаещи и офис йога в няколко центъра в страната.
❤️Даниела Кръстева е дипломиран психолог, психотерапевт и сертифициран хипнотерапевт. Работи с краткосрочните терапевтични методи на когнитивно-поведенческа психотерапия, класическа хипноза и Ериксонова хипнотерапия.
Програма:

15.03 (Петък)

🔹Пристигане и настаняване в Спа Хотел Каменград, Панагюрище след 14:00ч.
🔹17:00ч.- Среща в лобито на хотела
🔹17:30ч.-19:00ч.- Тренинг – разпознаване на грешките в мисленето, как се формират те и начини за преработка
🔹19:30ч.-Вечеря

16.03 (Събота)

🔹08:00ч.-09:15ч. – Зареждаща Йога
🔹09:15ч.-10:00ч – Закуска
🔹10:15ч.-12:00ч.- Кое поражда емоциите ни и как ни влияят те? Упражнения за осъзнатост
🔹12:00ч.- Обяд
🔹Свободно време
🔹16:30ч.-19:00ч. – Йога за тонус и хармония с включена дълбока прогресивна релаксация
🔹19:30ч.-Вечеря

17:03 (Неделя)

🔹08:00ч.-09:15ч. – Зареждаща Йога
🔹09:15ч.-10:00ч. – Закуска
🔹Свободно време или възможност за индивидуална психотерапевтична среща или хипноза с Даниела

Пакетна цена на човек в споделена двойна стая:
– до 14.02 -199лв.
– от 15.02 – 220лв.

Цена за еденична стая:
-до 14.02 – 230лв.
-от 15.02 – 250лв.

Настаняване на дете: – до 5.99 г.- безплатно – от 6 до 11.99 г. – 40 лв. за допълнително легло в двойна стая за двете нощувки, 20 лв. за персон и половина в еденична стая. след 12г. цената на настаняване е като за възрастен.

Броят им е ограничен!

Пакетът включва две нощувки със закуска, всички йога и терапевтични практики, SPA Inclusive пакет: ползване на закрит плувен басейн с минерална вода, детски басейн с
хидромасажен сектор, финландска и инфрачервена сауна, билкова био-сауна, парна баня, лакониум, джакузи, пътека на Кнайп, релакс зона, леден сектор и фитнес.
– 10% отстъпка от допълнителните процедури в СПА Каменград
Хотела предлага също така много добри предложения за допълнителни активности. Храната в хотела е на народни цени☺️
*използването на плувна шапка в закрития басейн е задължително.

👉Пакетът не включва транспорт и йога постелки.

Резервацията се счита за валидна при заплащане на пълната сума, или капаро от 120 лв. Останалата сума може да се заплати и на място в хотела.

За въпроси и записване:
Yogaglow.events@gmail.com
0889809434 – Полина
0876513956 – Даниела