“Страхувам се да започна нови отношения с жена, защото предните ми връзки, всичките завършиха еднакво. След всяка бях изоставен, депресиран и със смачкано самочувствие. Тъгувам, чувствам се непотребен, незначим и ненужен“⠀
По-нататък се оказва, че влюбвайки се, човекът се отказвал от своите хобита, приятели, ангажименти заради любимата. Отдавайки се напълно и изцяло на нея, тя загубвала интерес към него и рано или късно си тръгвала. Спирала да го уважава и харесва.

Поведението на човек с травма от изоставяне във връзките е обсебващо. Постоянно се опитва да контролира другият. Обажда му се, за да го пита как е, къде е, с кого е. Този контрол е породен от страхът да не изпуснем обекта на любовта си, да не го загубим, и в крайна сметка да не се почувстваме изоставени. Страх ни е да си признаем гласно, че този контрол е поради страх от изоставяне и разбира се не го правим. Често се подчиняваме на партньорът си, защото ако той е доволен и удовлетворен от връзката и от нас, няма да си тръгне.

Самота – за да не изпитаме болката от изоставянето. Страдание от самотата.⠀
Толкова е силен страхът от изоставяне, че човек стига до крайното мислене, че ако остане сам няма да оцелее. Ето защо, когато партньорът се задържи на работа, страдащият от травмата изоставяне, започва да звъни и да се страхува.

Такива хора постоянно очакват „удари под кръста“ от партньорът си и постоянно се опитват да контролират ситуацията и партньора си. Трудно е да се живее с човек с травма от изоставяне. Общото психологическо състояние е тревожно и когато отсъстват отношения, човек се чувства загубен, а влезе ли в отношения започва страхът от изоставяне.

Ако остане сам и се справи с болката си, той развива базово недоверие към света и хората.

Корена на проблема.

Този страх се е зародил във възрастта до една годинка. Най-често родителите нямат време за детето, поради трудова заетост, болест или други причини. Оставят го на баба да го гледа. Детето обаче има нужда от мама, защото мама това е базова нужда от безопасност. Мама се е тревожила за бебето си, още носейки го в коремчето си и в продължението на годинка след раждането, детето има остра нужда от мама. След раждането, всяка раздяла се възприема като заплаха от изоставяне.

Дълбочината на травмата зависи от това, колко рано са изоставили човек, кой го е изоставил, били ли са ресурси в него да се справи с тревожността си.

Вариациите на този страх

Този страх има варира в голяма или в малка степен при всеки човек. От страх от паяци, тъмно, високо…до силен ужас /дисоциативни усещания на човека „аз не съществувам, излизам от тялото си, наблюдавам от страни/ до травмиращо състояние на афект.

Хората, които имат страх от изоставяне, имат базово недоверие към света, другите и себе си.
Тревогата за мама, татко, партньорът, детето. Хроническият страх за близките говори за страх от изоставяне. Започва фантазия, как близките ще се разболеят или умрат, или мъжът ще изневери.

Зависимостта от другите, също е вследствие на страхът от изоставяне.

В обслужване на този страх, човек започва да има деструктивно поведение.

Какво да правим

1. Да осъзнаем травмата си от изоставяне. Тя няма да изчезне и периодически ще я усещаме, но осъзнали я, силата и ще намалее.
2. Да вземем решение, да не се оставяме на страхът от изоставяне да ни влияе силно.
3. Да повярвяме в себе си, защото всеки човек е уникален, ценен, и достоен за любов. За всеки човек има друг, който ще го хареса с предимствата и недостатъците му.
4. Да проследим в кои ситуации ви се отключва травмата и да се опитаме да реагираме по различен начин от този до сега;
5. Да развием своята увереност;
6. Да си дадем сметка, че тази ситуация в която се намираме, не е онази в детството. Вече съм голям и мога да направя много неща. Няма да бъда изоставен, защото знам че съм обичан от партньорът си.
   ⠀

Страхът от това, „Какво ще кажат хората“ се крие във възпитанието ни. Още мама или баба, са ни казвали „Не прави така, какво ще каже учителката ти, съседът, леличката…“ По този начин, са ни вменили едно чувство на срам. Точно това чувство, ни кара да поставяме другите на първо място, дори пред себе си.

• Искате, да смените работата си – какво ще кажат колегите
• Срещате се с нов партньор – какво ще кажат приятелите, родителите.

Има една категория хора, които всичко съгласуват с обкръжението си, защото ако сбъркат, да има кого да обвинят. Тук става ясно, че „детето“ пита възрастния, защото той знае, кое е правилно. Трябва да знаем, че чуждия опит е ценен, но трябва само да се взима впредвид.

Ако се запитате „Кое е най-лошото в това, че ще ме осъдят хората?“ Ще разберете от какво всъщност ви е страх. Може би, да не направите грешка /перфекциониста говори във вас/, или да не ви изоставят /говори травмата от изоставяне/.

Случвало ли ви се е, да искате да кажете/направите нещо, но да не го направите . След известно време обмисляте тази ситуация в главата си и си казвате „Трябваше така  да направя/кажа“. Всеки път вътрешна борба и претегляне как да постъпите, за да не изгубите одобрението на другите. Често си мислим, че знаем, какво си мислят хората, или какво биха си помислили и това ръководи нашите постъпки. В когнитивната терапия това е грешка в мисленето, бъг в системата. Не е възможно да знаем какво ще си помислят хората, защото за една и съща ситуация, ще има много различни мисли от различните хора.

Точно като в приказката за дядото, който си седял на прага на къщата си. Минал един човек и си помисли, че дядото тъгува за починал близък, втори минувач решил, че дядото е крадец и се узърта, трети минувач, решил че дядото наблюдава преминаващите жени. Изводът е, че всеки съди по себе си и първия е тъжен, втория крадец, третият женкар.

Зависими сме от чуждото мнение и одобрение и това влияе на живота ни.

Причини за това, как можем да сбъркаме, като разчитаме на мнението на другите:

• Когато те не познават ситуацията в нейната цялост. Познават само опасенията ни в някой аспект и дават негативни оценки.
• Завист – не желаят да стоим по-високо от тях, или да имаме нещо повече от тях и дават грешни оценки.

При всички случаи „Какво ще кажат хората“ ни носи доста притеснения и дискомфорти – от емоционална гледна точка, а от житейска гледна точка стопира развитието ни.

Ето две техники за преработката на тази когнитивна грешка „Знам какво мислят хората“ :

1. Техника: Един от прекрасните КПТ методи – интервю. Всичко е просто и логично. Имате убеждение, което довежда до емоциите: страх, притеснение и общ дискомфорт.

Пример: Студент си мисли, че ако се запъне на изпитването, ще му се смеят. Естествено, такива очаквания, водят до притеснения, а може и толкова да зацикли на този страх, че да загуби и мисълта си от напрежение.

В този случай е добре да направим проверка на реалността. Той мисли „Какво ще кажат хората“, може би че съм глупав…

Хайде, да направим проверка на реалността, като попитаме 10 човека, как биха реагирали и какво биха си помислили в такава ситуация. Отговорите биха били най-често следните:

• „Ще му съчувствам, защото съм бил на неговото място“ – 7 човека
• „Не ми пука, изобщо“ – 2 човека
• „Етаги глупака“ – 1 човек

Изводът. Като сравним предположението на студента  с отговорите на хората, разбираме, че е напразно се е тревожил. Нищожно му е било допускането за принизяване от другите.  Така, че винаги проверявайте реалността!

2 техника: Добре, представете си, че хората вече мислят, по възможно най-отвратителният начин за вас. От кои епитети се страхувате най-много? глупак, лъжец, курва, продава чалъми, стара мома, некадърник, сектант, обратен, дебелак, кръвопийка, слаба като смърта, подсмърча като момиче, мошенник…и тн.

Сега си превставете, че стоят срещу вас и плюят, гледат с отвращение с изкривени лица и ги изричат със злоба, а от устата им излиза пяна.

Как се чувствате? Смях ли ви е, или ви е обидно? Какво се случва, когато го кажат? Вие умирате и на некролога е записано „Умря от това, че хората си отвориха устата и се изплюха“. Хората спряха да говорят с вас? Това е прекрасно. За какво ви е излишната загуба на време и енергия в говорене със всеки. Приятелите ще останат, а другите ще се отсеят. Ще отидат, да си страдат тихо и по-далече.

Мнителността е тревожно състояние в което човек е нащрек за опасности. Тя кара хората, да мислят, че другите допускат да тях, че са лоши или неспособни. Проявява се, по повод на партньорите, работата, взаимоотношенията, здравето.

Ревнуваш, съмняваш се в партньорът си. Всеки е способен да излъже, да изневери, да предаде. Не мога да имам вяра никому. Постоянно, трябва да проверявам, следя, контролирам.

Повишената подозрителност, води до факта, че човек започва да се класифицира като неуспешен и смята живота си за непоносим. Независимо от това, подозрителният, иска помощ от приятели и роднини, въпреки че ги подозира в предателство. Ако повишената подозрителност се отнася до здравето, тогава говорим за хипохондрия.

Хипохондриците, страдат от манията за собственото си влошено здраве, постоянно мислят за своето благополучие, опитвайки се да открият всякакви ужасни заболявания в себе си, докато упорито посещават различни лекари. Трябва да се отбележи, че хипохондриците, както и подозрителните лица, не имитират личен страх от болест или измама. В тях, до голяма степен доминира САМОХИПНОЗАТА и въображението в крайна сметка се превръща в болен човек, а хората се заразяват от страха си.

От къде тръгва мнителността.

1. От детството, разбира се. Най-често родителите на такова дете, са често критични и взискателни. Имат свръхвисоки очаквания към детето си, които карат детето, да се чувства виновно – дори когато не е, или безсилно дори. ЩОМ СОБСТВЕНИЯТ МИ РОДИТЕЛ, МОЖЕ ДА МЕ ИЗЛЪЖЕ, ДА МИ СЕ ПРИСМЕЕ, ДА ОБЕЩАЕ БЕЗ ДА ИЗПЪЛНИ –  ТОВА ЗНАЧИ, ЧЕ ВСЕКИ МОЖЕ, А АЗ НЕ МОГА ДА ВЯРВАМ НА НИКОГО!
2. Втората причина за появата на мнителността е негативният опит – коварство, интриги, обвинения, от неочаквано място, които карат човек, да се защитава от всички страни.
3. Третата причина е, когато човек смята, че не е важен, ценен и значим, и съответно самооценката му е занижена, той става мнителен.

Мнителният човек

• Много е внушаем. Вярва на очите си, чука на дърво, не гледа в счупено огледало, защото вярва, че е опасно.
• Лесно манипулируем. Ако някой му каже нещо, което би го впечатлило, той става тревожен и губи контрол.
• Няма собствено мнение;
• Сменя си мнението често;
• Каквото чува, това говори;
• Където са всички, там е и той;

Грешните вярвания на мнителния човек

• Света е опасен;
• Не бъди глупак. Какво ще си кажат хората за теб;
• Навсякъде е опасно;
• Мисли, преди да правиш; ⠀
• Навсякъде има непочтени хора, които са готови да ти навредят;

Как да се справим с мнителността?

• На първо място, осъзнайте в кои житейски моменти, наистина сте били обидени и в кои само ви се е струвало така.
• Трябва да се абстрахирате от неприятна ситуация, когато му се струва, че съществува опасност от някого.
• За да се променят усещанията, е необходимо, да се разгледа ситуацията от всички страни.
• Така, ще разберете, че страховете, безпокойството, подозрителността често са били безпочвени.
• Ако неприятна ситуация е болезнена, тогава просто е необходимо да уведомите нарушителя за това, а също така незабавно да спрете комуникацията.
• В никакъв случай, не трябва да се обвинявате, да оправдавате нарушителя, а също така да търсите в себе си причините, поради които, уж сте били обидени.
• Записваме в списък страховете си.
• Проверяваме мислите си с факти.
• Гледаме положителното в ситуацията
• Важно е да се разбере, че ако подозрителен човек не иска, тогава никой няма да го обиди.

Възрастен, за разлика от дете, трябва да се защитава от нападения, но не бива да виждате враг във всеки, когото срещне.

Важно е, подозрителният човек, да се научи да вярва на хората и да не се разстройва поради дреболии, само тогава подозрителното чувство, ще изчезне от живота на тревожния човек.

Треперенето на ръцете е нормална реакция на стреса. Понякога треперят и краката, а понякога цялото тяло. Такова треперене, става много силно и човек се паникьосва.

Този физиологичен отговор на тялото, може да се отнася до проявите на нормален тремор. Проявява се, чрез малко потрепване в крайниците, което може да бъде причинено от външен стимул:

• Психологическа възбуда, на човешката нервна система в стресова ситуация (възбуда, превъзбуда, депресия, истерия) – това се дължи на факта, че по време на емоционална възбуда, в човешкото тяло, възниква хормонален прилив, при който нивото на хормоните в плазмата се увеличава рязко, което е катализатор за тремор на крайниците.
• Физическа активност: пренапрежение във фитнеса, професионалната дейност е свързана с повишен стрес на ръцете, или краката. Те просто треперят от умора.

Треперенето е характерно за хората, които не са емоционални, а са сдържани.

Как се случва: Вследствие на някаква ситуация, главния мозък генерира мисли за опасност, а надбъбречните жлези отделят хормон на стреса, мускулите влизат в тонус, покачва се кръвното, човек от вътре остава неподвижен, а напрежението което нараства се проявява във вид на треперене.

Пример: По-срамежлив човек, е поканил красива девойка на среща. Вече седят на сервираната маса в ресторанта, а той си мисли „Ще се изложа. Ще кажа нещо, не на място. Ще се окапя. Ще ме помисли за загубеняк…“  Вътрешното напрежение, на човек нараства, но той остава неподвижен, сякаш нищо от вътре не се случва. Сякаш е спокоен. Къде да избие, това напрежение, което се трупа вътре? През тялото – психосоматика.

Пример: Човек, изпълнява старателно поставената му задача от шефа. Когато, шефът му влезе при него, ръцете му започват да треперят на клавиатурата на компютъра. Това, може да е придружено с пресъхване на устата, сърцебиене, учестен пулс, зачервяване на бузите. Служителят си мисли „Аз съм обект на оценка. Ще си помисли, че не се справям, че съм глупав. Ще ме уволни“. До всички тези мисли, изобщо не е задължително, да достига човек и да си дава сметка, че ги има, защото емоцията страх и притеснение, са толкова силни, че заглушават автоматичните мисли. Както се вижда обаче, вътрешното напрежение е толкова високо, че не може, да остане твърде дълго в тялото и си търси път да излезе през симптомите.

Треперенето, често се повява, при хора със социална фобия, които се страхуват, да не направят лошо впечатление у другите. От вън са ледени статуи. Често усмихнати и любезни, а от вътре са много емоционални и темпераментни.

Такива хора са възпитани, да са послушни и да сдържат емоциите си. Най-често са чували от деца от родителите си: „Какво ще кажат хората“, „Дръж се прилично“…

В резултат на това, човек, скрива цялата си емоционалност дълбоко вътре в себе си и става сдържан. За да не се изложи. Да не направи лошо впечатление. Такъв човек в терапията, трябва да се учи на спонтанност и смело да приема предизвикателствата, от реакциите на другите хора. Страхът е, да не кажат другите по негов адрес „ Пуууу….Некадърник….Глупав….Грозен и тн.

Да се научи да разбира, че нищо и никой не е идеален и да спре да угажда на другите. Остави другите да забележат, че трепериш. Научи се, да го правиш, или ще се въртиш в омагьосан кръг.

Техники за самопомощ:

• Ако треперенето е вкъщи – усили го. С мисълта си повтаряй – Нека е още повече, още повече…
• Дишай 3-5-8; Това са: 3 сек.вдишане, 5 сек.задържане, 8 сек. издишане
• Пусни си медитация/релаксация/хипноза/;
• Спортувай;
• Вземи си вана.

Започни работа с психолог, за справяне със страховете.

Най-добре разбери как работи нервната ти система:

• 1.  Телесно усещане – мисъл – емоция1 – адреналин,
  2. Засилване на т. усещане – по-страшна мисъл – емоция2 –повече адреналин,
  3. Още по-силно т. усещане – още по-страшна мисъл – – емоция3-още повече адреналин

• • Учестен пулс – „ще ми стане нещо“ – притеснение – адреналин 50%
  • Учестен пулс+изпотяване – „ще припадна“- страх – адреналин70%
  • Учестен пулс+изпотяване+треперене – „ще умра“ – паника – адреналин 100%

Съвет. Когато си се прегледал при личният си лекар, кардиолог, ендокринолог, невролог и всичко е наред. Довери се и спри да търсиш несъществуващата болест. Всичко това ще свърши, когато започнеш да влизаш в плашещите за теб ситуации и да преживяваш телесните усещания, за да видиш, че няма да те убият.  

• Когато сме изчели много за паниката и тревожността, но симптомите не изчезват
• Лъжеш себе си, че всичко знаеш. Прочел си доста статии в интернет, няколко книжки за самопомощ, мнения във форуми с тревожни хора.
• Все още мислиш, че симптомите са опасни за здравето ти; Навика да плашим сами себе си.
• Все още смяташ, че ще стане нещо, много страшно и отбягваш местата в които те е сполетяло за пръв път;
• Не се опитваш да добиеш нов опит, чрез влизане в плашещите ситуации,за да видиш, че нищо няма да се случи;
• Постоянно повтаряш старото си поведение, да оставаш в зоната си на комфорт. Там, където е най-малко плашещо; Пиеш хапчета, мериш кръвно, четеш в нета, звъниш на мама, мъжа/жената…
• Повтаряш старото поведение и така изграждаш навик да плашиш сам себе си. Трябва да го замениш с ново.
• Докато в теб остане и трохичка съмнение, че симптомите ти са опасни, ти ще произвеждаш адреналин, който те задържа в тревожността;
• Все още вярваш, че можеш да отбягваш паниката или да се подсигуряваш да не се случи; Не е нужно нищо да правиш. Просто остани в нея и я изживей. Надигащата се тревога е само навик, от който се плашиш.
• Отдаваш значение на страховете  „Ами ако – припадна, задуша се, ми стане нещо, умра, инфаркт, инсулт…..
• Не опитваш нови поведения;

Нас ни управлява неизвестното. Единственият начин да се справим, е да си докажем, че е безопасно, като го тестваме с нови поведения, по мъничко всеки ден.

Ако пропуснем два дена, трябва да започнем от начало. Преминавайки през мъничките рискове, да изтърпим мънички дискомфорти, само така ще победим страховете.

Напиши един списък с нещата, които отбягваш. Оцени от 0 до 10 т., кое те плаши най-много. После започни да влизаш в ситуациите с най-ниски точки, докато ги преодолееш. Последователно преминавай към следващите.

Списък – примерен

1. Страх ме е да оставам сам вкъщи 10т.
2. Страх ме е да пътувам с кола 8т.
3. Страх ме е под душа 6т.
4. Страх ме е да стоя по опашки в магазина 5т…..