Ако  дълго време не сте удовлетворени от живота си, от това, което правите и от това, което постигате, значи лъжете себе си и не правите, това, което искате. Правите това, което иска някой друг, но не вие.

Пиша тази статийка, подтикната от постовете, които срещам все по-често в новините във Фб. Обикновенно снимките са на жени с белези от раждане чрез цезарово сечение, а посланията са наистина трогателни. Всички те гласят, че трябва да знаем мъките, които майка ни е преживяла при раждането и да сме благодарни. Жертвите, които прави майката, заради нас, трябва да се помнят. Та нали тя е развалила кожата си, фигурата си. Да не говорим, че е дала най-хубавите си години за да ни отгледа…

Смятам, че излишно се вменява чувство на дълг и вина в децата. Та нали ние сме пожелали да ги имаме. Те идват за да ни усмислят живота и да ни радват. Когато  ги планираме, ние мислим за себе си. Колко щастливи ще бъдем, когато дойде едно детенце в живота ни. На практика, това правим за себе си, а не за самото дете. То си идва невинно, поканено от нас и отговорността си е изцяло наша, за това колко ще пълнеем, колко ще е трудно раждането и тн.

Обичам да казвам на децата си, колко радост са ми донесли и да им благодаря, че са ме избрали за тяхна майка, именно мен. Често разказвам на дъщеря ми, че раждането и беше незабравимо. Едно от най-хубавите събития в живота ми.

Вменяването на детето, че идва на този свят с трудности, може да му нанесе вреда, ето как:

Типичен случай на успешен човек, завършил образование и работещ по професията си. Израствайки в кариерата и постигайки резултати, но не се чувства щастлив. Чуди се какво става и защо успява, но не се радва на резултатите си. Оплаква се от лош нощен сън, напрежение, паник атаки и страх за здравето си. Най-големият страх е да не е безпомощен, слаб, болен. В резултат на вътрешната му борба се появяват тревожни, натрапливи мисли, съмнения и вътрешно напрежение.

Ако не сте щастлив, само се залъгвате. Вие не задоволявате ваши потребности, а тези на мама/тати.⠀
Когато нашата цел, предизвиква чувство на удовлетворение в нас, това означава, че именно нашата потребност е била задоволена.

Когато нашата цел НЕ предизвиква, удовлетворение в нас, това означава, че задоволяваме нечия чужда потребност /на родителя например/.  ⠀

Кое ни кара да вървим срещу себе си? Стремежът да:

  • оправдаем родителските очаквания
  • получим одобрение
  • докажем, че сме достойни за любов ⠀

А когато мама ни вменява вина постоянно, защото е имала тежко раждане, не е спала по нощите да ни гледа, дала ни е най-добрите си години, работила е на две места за да не ни липсва нищо….

Страхуваме се да не я нараним. Трябва да сме и длъжни цял живот за жертвите и започваме да задоволяваме нейните потребности. Да сбъднем мечтите и какви да бъдем – лекар, адвокат, банкер, инженер…а ние искаме ли това? Ако не – идва неврозата.

 

 

Вътрешният глас може да е силен, тих, убедителен или да е някъде във фона – това е нашият вътрешен гид, който влияе на настроението ни.

 

Хората постоянно водим диалози със себе си. В тях ние получаваме съвети, обмисляме стратегии за действие, даваме си оценки или команди.

 

От  къде идват вътрешните гласове?

Взимаме ги от детството. Това са нашите родители, учители, братя, сестри, баби и   дядовци.

Например, вътрешният глас на нашият учител, може да ни каже какво да правим, когато сме уплашени, сърдити или тъжни. Можем да чуем гласа на учителя между емоцията и поведението си. Може да ни каже да избягаме, да ударим някой, или да си дадем вид, че нищо не е станало.

            Ако разгледаме обсесивно компулсивно разстройство/ОКР, където човек избягва острите предмети като ножове, вилици и др. за да не нарани с тях близките си. Точно вътрешният глас, казва да не се прави това. Това е вътрешната цензура, която не позволява на човека да реализира мислите си. Ето защо вътрешният глас не е повод за тревога, защото всички го имаме в съзнанието си.

  • Вътрешният ни глас, може да е доста противен. Може и така да  се случи. Ако майка ни е била критична и е повтаряла, че не ставаме за нищо, че сме глупави, че другите се справят по-добре от нас
  • Вътрешният ни глас може да е прекалено добър. Може да казва, че всичко, което се случва с нас, не е по наша вина

 

Ако се вслушаме в своя вътрешен глас, ние можем да открием, някои наши убеждения добити в детството, които ни пречат да функционираме добре в настоящето. Просто трябва да се вслушаме и ако гласът ни казва, че не ставаме за нищо например, е добре да тестваме това твърдение. Най-вероятно, то ни спъва в настоящето да се развиваме. Формира ниско самочувствие. В този случай е полезно да си дадем сметка за всички постижения, които имаме в живота. Да ги напишем на лист. И да преработим грешното вярване за себе си.

 

Ако сме малко по-осъзнати, можем да открием нашите убеждения в диалозите в главата ни и да ги тестваме.

  • Първо чуваме диалога в главата си;
  • После го записваме;
  • Разбиваме детайлно на части;
  • Ако установим, че гласът е прекалено критичен, е време да го изгоним и на негово място да поканим друг. Такъв, който ни поощрява! Познавахме такъв човек, нали…

 

Според Ерик Берн, вътрешните ни гласове, могат да бъдат около 5.

17.06.2016 г. — Структурният анализ на личността на Ерик Берн

 

Ако нямаме физическа причина за това усещане в гърлото или болест, но ни стяга и не можем да преглътнем. Какво е това?⠀

Това е симптом на вегетативно съдова дистония/ ВСД. От друга страна, ВСД не е болест и не може да е причина за спазмите.

ВСД това е работата на вегетативната нервна система на фона на :

1, болест-грип например

  1. физическа умора
  2. емоционално състояние


Ако сме здрави, първият пункт отпада и остават другите  два. Ако не сме изморени от физическа работа или упражнения, остава последният пункт. В този случай това е единствено емоциите или настроението.

ВСД – появява се, когато:

  • се радваме – пеперуди в стомаха;
  • плачем – сълзи и недостиг на въздух;
  • се обиждаме – буца в гърлото и тежест в гърдите;
  • ни е срам – почервеняване на лицето, пот;

Когато разбираме от какво се появяват тези телесни симптоми, ние не си даваме сметка, че е ВСД, а казваме, че ни е обидно и за това плачем. Но когато нямаме причина, с която да обясним симптомите, те ни плашат и се превръщат в паника, или хипохондрия.

Това е. Не виждаме ситуации в които се плашим, гневим, обиждаме и седим в някаква несигурност, която винаги плаши. Започваме да мислим, че нещо страшно ще се случи с нас. Може да полудеем или да умрем.

Ето защо трябва да се развива емоционалната ни интелигентност, за да слушаме себе си ро време на неврозите. Способността да разбираме емоциите си и телесните усещания, за да не се плашим.

В тялото ни има карта на емоциите си, която ни помага да се ориентираме в тях. Най просто казано:

  • в корема се усеща страхът
  • в гърдите – тъгата
  • в гърлото – обидата
  • в главата – гневът


 

Звучи направо ненормално, но е така. Нашето подсъзнание, намира хитри начини да се възползва от състоянието ни – неврозата, за да удовлетвори други наши нужди.

Пример 1: Ревнива жена, получава ПА, като по този начин мъжът е загрижен и не се отделя от нея.

Пример 2: Мъж с ПА, не поема отговорност за издръжката на семейството си, а жена му работи и се грижи за него.

 

1.Да оправдаем неуспехът си.

2.Да починем.

3.Да получим внимание и поддръжка.

4.Да не сме сами.

5.Да избягаме от скучния живот.

6.Навика да страдаме.

7.Да не правим нещо, което не ни харесва.

  1. Да не се сблъскваме с дискомфорт.

 

За да оздравеем, трябва да осъзнаем, какво ни носи разстройството. Каква задача ми решава, моята невроза?

После трябва да вземем всичко в свои ръце и да започнем, да удовлетворяваме своите потребности самостоятелно.

Казваме на подсъзнанието си, че вече нямаме нужда от болестта, за да покриваме с нея някоя своя нужда.

 

 

 

В книгата си Джим Лоулес, предлага да гледаме на страховете си като на тигър, който ръмжи, когато ние искаме да кажем нещо необичайно, да рискуваме, или да влезем в приключение.

 

Той създава 10 правила, с който да укротим вътрешния си тигър:

  1. Не планирай промяна, а започвай да я случваш.
  2. Променяй възгледи и убеждения, които ти пречат, да действаш.
  3. Взимайте решение и поемай отговорност за тях всеки ден. Като лидер.
  4. Стани стопанин на гласът в главата си. Управлявай диалогът в главата си.
  5. Не се страхувай да искаш помощ.
  6. Винаги върви по своя път.

7.Всеки ден прави нещо, което те плаши.

8.Управлявай разумно времето си.

9.Планирай задължително.

10.Никога не захвърляй започнатото.

 

Някои хора, за целия си живот са изпитали 2-3 паник атака/ПА. Други ги изживяват постоянно ден, след ден в омагьосан кръг, формиращ паническо разстройство.

Пристъпите на ПА приличат на гоненица. Ако анализираш, кое ги поражда, можеш да започнеш сам да ги предизвикваш и да им се наслаждаваш, така и ще изчезнат.

Има няколко теории как работи нашата вегетативна нервна система. Тя координира работата на органите, така, че те да могат да функционират при дадени условия в определен момент.
Възниква ситуация и организмът започва да реагира. В кръвта се разлива адреналин, който ни подготвя за борба или бягство. Разширяват се зениците ни, бие сърцето, стягат се мускулите, за да може организмът, да се приготви за бой или бягство. Ситуацията съвсем не е задължително да е опасна за живота. Студентските изпити например, предизвикват същите процеси в тялото ни.

За нашата вегетативна нервна система, няма значение, дали улицата, автобусът, ескалаторът, паркингът, са опасни, или не са. Веднага щом в мозъкът, влезе мисъл, че съм сам на вън и може да ми стане лошо – да полудея или да умра, започва много интензивно преживяване, до пълна загуба на контрол. Тогава вегетативната нервна система, включва защитна програма за съхранение. Още по-лошо става, когато се включат и грешки в мислите за пълна катастрофа.

Формира се устойчив условен рефлекс, защото мозъкът е запомнил местата, където сме се чувствали зле / магазин, улица, метро…/ и включва мисъл – Пак ще ми стане зле.

 

За да се справим сами е нужно да:

  1. Анализираме нашите ПА. Кога започват? Как свършват? Да се информираме, че ПА, изобщо не са опасни за нашето здраве и живот.
  2. Да се смеем над страха, като го преувеличим до абсурдност във въображението си.
  3. Не се борим с ПА, а я приемаме. Даже очакваме появата и с удоволствие, за да приложим наученото.

4.Пишем местата, където се случва и опитваме да я провокираме. Влизаме в риска да се появи и да я изживеем.

  1. Дишаме 3-5-8 . Три секунди вдишваме – 5 сек. задържаме – 8 сек. издишваме.
  2. Много фитнес, много спорт, за да изхвърлим излишният адреналин.
  3. Търсим вътрешния конфликт с помощта на терапията – коренът.

 

 

Трябва да отбележим, че намирането на причината за възникването на страховете е 90% от лечението им. Умението да открием причината, се нарича формулировка на проблем, и се счита за мощна терапевтична интервенция.

В по-голямата част от живота си, пилеем много жизнена енергия в страхове. За това се разболяваме. А понякога извършваме и глупости, заради страховете.

Авторката на книгата е дългогодишен терапевт и счита, че страховете произтичат поради следните причини:

Например: Хората, които от ранното си детство, не са имали добра връзка с домът си, не са живяли на едно място в по-късната си реалност, имат страх от пътуване в автобус, самолет, влак ….

Валентина е с такъв страх от пътуване. Тя има семейство и живеят в хубав апартамент в центъра на града, където има добър достъп до театри и културен живот. Тя обаче сменя жилището си с друго в края на града, за да не и се налага да пътува с автобус до работа. Така пада качеството и на живот.

На няколко години е била дадена на седмична детска градина, понеже майка и не харесвала свекърва си и не желаела, тя да се намесва в отглеждането на детето и, докато тя е на работа. Детето било откъснато, страняло от другите в градината и постоянно тъгувало. Всяка седмица, когато трябвало да пътува до детската градина, тя се разкъсвала от страхове, че отново ще я оставят за дълго без мама. Тя не се научила, че човек винаги има своето място, своят дом, в този свят. Често попадала в ситуации, където не намира своето място и се чувства излишна.

Някои страхове произтичащи от миналото са с генетична обусловеност, според авторката. Например в къща, която преди много години е била опожарена, потомците имат страх от огън. Дори алергии от горящите пръчици на освежителя за въздух,  а в някои случаи астма.

 

от книгата на Галина Шереметева – По-високо от страха

Зад почти всяко тревожно разстройство – депресия, хипохондрия, ОКР, паническо разстройство…..стои вътрешен конфликт.

С една дума наричаме вътрешният конфликт-Невроза.

На практика неврозата влошава качеството на всяка дейност и взаимоотношения в ежедневието на човек.

За да влезем в невроза не е толкова просто. Трябва да съвпаднат следните обстоятелства:

  • Вътрешен конфликт
  • Дълго отсъствие на решение
  • Подтискане на емоциите по този повод

И освен това, трябва да са налице тези два отключващи фактора:

  • Изтощение – недоспиване, умора, алкохол, претрениране, диета, болест…..
  • Емоционален прилив – самолет, пътуване, смърт на близък, стрес от новините, корона вирус…

Дори да мислите, че отключващите фактори са причината за невроза – бъркате. Те  просто я отключват.

Как да намерим вътрешният си конфликт?

Някоя от съставните му части, може да не се осъзнава. Може  да ни се струва даже, че няма такъв и просто не съществува. За да го открием трябва да си дадем сметка:

  • Какво във детството е било особено важно за нас.
  • Какво сега, не ни се получава. Кой сценарий не можем да реализираме.
  • Кое ни пречи – неувереност, вярвания, обстоятелства
  • От какво ни е страх – всеки страх съдържа вътрешният конфликт. Трябва да умеем правилно да открием, откъде започва.

Важен въпрос за откриване на страховете: Кое е най-страшното, което може да се случи, ако се сбъдне страхът ми? Защо е толкова важно за мен?

Дайте си честно сметка!

  • За какво си затваряте очите?
  • С какво не можете да се примирите докрай?
  • Към какво се връщате постоянно?
  • За какво постоянно мислите?

Какво не искате да виждате и забелязвате? ⠀

Хипохондрия /страх от болести/ – Как да спрем да наблюдаваме тялото си за болести?

Човекът с хипохондрия е невротизиран човек. Невротика се самонаблюдава, защото търси да открие болест. И най-малкият индикатор в тялото му, му показва, че ще има инфаркт , инсулт, рак, спин…..

Нашето тяло, не иска от нас да го изследваме. То си живее своя собствен живот, докато не дойде неврозата. В тялото се случват различни процеси и те, са си обичайни, но като дойде неврозата, тези процеси започват да се интерпретират, като застрашаващи здравето.

Как се заражда хипохондрията?

– Имаме повишено вътрешно напрежение, което създава вътрешен психичен конфликт.

– Ако дълго  не можем да решим вътрешният си конфликт дълго време, мозъкът ни включва на авариен режим и ни кара да имаме страх от смъртта.

– Ако искаме да прекъснем хипохондрията, трябва да открием вътрешния си конфликт и да го разрешим по-скоро.

Какво поддържа хипохондрията?

Действията на невротика с които постоянно подкрепя вярата си в болестта. Постоянните проверки и наблюдения на тялото, като:

– ходене по доктори и търсене на различни мнения за състоянието си;

– поставяне на диагнози;

-постоянни изследвания;

-страх от безпомощност, болест и смърт.

Как да се справим с хипохондрията?    

  1. Спираме да се убеждаваме в съществуването на болестта и започваме да четем литература за хипохондрията, или за работата на тялото и психиката, без да ни мързи.
  2. Спираме да търсим и проверяваме тялото, да ходим по лекари и да правим изследвания.

Можем да си направим график за денят и часът от седмицата, за да проследим, колко пъти правим проверки на тялото. Този мониторинг, ще ни позволи да си дадем сметка колко време губим в тревоги и да си наложим следващата седмица да ги разредим до половина, а по-следващата седмица до една трета…..и така докато постепенно отпаднат поведенията в търсене на сигурност / проверки и изследвания/.

  1. Спираме четенето в интернет за болести и симптоми.
  2. Търсим вътрешният си конфикт. Задаваме си въпроса: От какво в живота ми, аз бягам и намирам спасение в тази болест? Каква е вторичната ми изгода, да съм в това тревожно състояние?

 

Кодекс на Невротика.

За невротика говорят Фройд, Арън Бек, Албърт Елис в неговите теории за личността.


Събраните черти, наричат комплекс, кодекс и тн, но на кратко:

-трябва да ме обичат и одобряват
-трябва да съм добър във всичко
-повечето хора са нечестни и подли
-всичко пропада, ако не върви по план
-по-добре да избягвам трудностите, отколкото да нося отговорност
-външни сили са виновни за всичко
-слабия зависи от силния
-ако има опастност не си струва да се преодолява
-миналото влияе и настоящето и на бъдещето
-не трябва да се тревожим за чуждите проблеми
-всички проблеми трябва да се решат, иначе катастрофа
-ако някой си владее добре емоциите, не трябва да му се помага

За това трябва да съм:
– щедър, самоотвержен, красив
-виновен ако нещо не стане както трябва
-помагам и да разрешавам проблеми
-да съм най-добрия /любовник,родител, дете../
-никога да не се оплаквам
-всичко да знам и да предвиждам
-да изглеждам щастлив
– да се владея и да си управлявам чувствата

Преди да се счупиш, помисли. Тялото реагира на всички емоции. Рано или късно, ще започне да ти казва, че грешиш. И както обикновенно, първата победа е в осъзнаването :)