Тревожният човек, се намира в постоянен дистрес.

Какво е дистрес?

Дистреса, това е продължителен стрес, който вече е станал хроничен. Дистреса се появява с тревога и страх. Всеки ден, вършейки обичайните си неща, човек изпитва една тревожност във фона, която не се дължи на никаква причина, но тя просто си е там. Дистреса, това е нашата негативна оценка на случващото се в живота.

Дългото време, прекарано в дистрес ни вкарва в невротично разстройство.

Нека разгледаме едно състояние на дистрес. Как се заформя и как дистреса перминава в невроза.

Мъж, който не е доволен от работата си. В тази работа е вече 10 години. Натрупал е опит и е вложил много време и енергия в развитието си. Обаче, не е доволен от заплащането и позицията си. Той има 3 варианта на реакция.

  • Първият – да приеме положението такова, каквото е.
  • Вторият – да се опита да промени нещата.
  • Третият – да напусне.

Не му е по силите да приеме тази ситуация. От 10 години се опитва нещо да промени, но се сблъсква с откази от шефовете си. Не е готов да напусне, защото вече се е утвърдил и обучил и му се струва, че ще захвърли 10 години от живота и труда си. Ето така, той стои във вътрешен конфликт „Искам да си тръгна, искам да остана“ и това поражда непрестанно напрежение в тялото.

Какво прави това напрежение в тялото?

Главният и мозък, възприема негативните емоции, като опасни и предава импулси към симпатиковия отдел, който от своя страна активизира дейността на всички органи и увеличава количеството хормони, които имат функцията на възбудимост.

Това е състоянието на дистрес, в което организма на човек мисли, че е в опасност и се мобилизира да избяга или да се сбие, за да се спаси. Дробовете започват да поемат повече кислород. Кислорода стигнал до мускулите, чрез кръвта ги мобилизира, тонизира и стяга, за да подготви краката да тичат, или ръцете да се бият. Всички процеси в организма се засилват, засилва се и матаболизма.

Всичко това се проявява в следните състояния:

  • Тахикардия;
  • Учестено дишане;
  • Изпотяване;
  • Вдигане на кръвното налягане;
  • Учестен пулс;
  • Завиване на свят;
  • Разширени зеници;
  • Обострен слух;
  • Треперене;

И сега ако си представим, че той една сутрин отива до магазина за да пазарува. Върви и както винаги е недоволен от работата си. По пътя му се ускорява пулсът и усеща сърцебиене. Той, разбира се не осъзнава, какво се случва и започва да възприема симптомите като прелюдия към инфаркт.

Станал свръхчувствителен с опъната нервна система, заапочва да улавя и най-дребните жестове у хората, най-малките шумове го дразнят. Една дума негативна, го кара да избухне и може да развали настроението му за целия ден.

 

 

Дереализация и деперсонализация – сякаш излизаш от тялото си и се поглеждаш от страни. Не си ти, това е филм в който не участваш. Извън кожата си. Чувство на откъснатост от света.

 

Лесно се бърка със замайването, умора и отпадналост и депресията. Много хората се объркват, че го имат, защото на пръв поглед е сходен с другите подобни симптоми, които по някога могат да бъдат породени дори от шиповете във врата.

 

Ето как лесно да ги различим:

  1. Дереализацията- света е нереален и хората са някак странни.
  • Посланието, което изпраща е“ Не искам да това, което е около мен, и не искам да видя какво става с мен“.
  1. Деперсонализацията – странно как, но сякаш тялото не е мое – нито ръцете нито краката.
  • Посланието е не знам кой съм, какво искам да правя, не знам какво искам от живота.

 

Човек се плаши, да не загуби контрол и лесно, идва паник атаката.

Отсъствието на усещане в човека за света, или за себе си, поражда първичната тревога.

В това състояние, човек започва да се чуди какво става с него, дали е нормален, и се плаши.

Какво да правим?

  • Не гоним мисълта за ненормалност. Оставяме я да си е с нас.Просто мисъл е.
  • Продължаваме да правим каквото и до преди малко.
  • Не обръщаме внимание на състоянието, не
  • опасно.
  • Не бягайте, не лягайте ами продължете заниманието си най-спокойно.

За да нямаш тези симптоми се научи да:

  • Отстояваш мнението си;
  • Да поемаш отговорност;
  • Да разбереш какво искаш от живота;

 

 

 

 

Гаденето е често срещан симптом при хора с тревожни разстройства. Често се случва при хора, които бързо се превъзбуждат.

Основните, физиологични причини за гаденето са:

  • Стомашни спазми и гълтателни рефлекси при невротични състояния;
  • Хипертонус на коремните мускули;
  • Въздух, който влиза в стомаха и хранопровода при бързо дишане;
  • Физиологични промени в тялото (укрепване на перисталната функция на червата, Повишена уринарен тракт);
  • Нарушение на кръвния поток; гладно поради липса на апетит;
  • Появата на пристъпи на паника; летаргия и спад поради бърза умора;
  • Наследствен фактор; прекъсване на вегетативната система.

Основните емоционални причини:

  • Повишена емоциовалност, мнителност и тревожност;
  • Не добре формирана психика – при децата;
  • Уязвима нервна система;
  • Незадоволени потребности от защита, подкрепа, или прекомерна опека;
  • Усещане за препълнен стомах на нервна почва;
  • Усещане за буца в гърлото на нервна почва;
  • Обезводняване зарази повръщане;
  • Висока температура и др.

 

Страховете при хората с гадене:

 

  1. Когато се появи гаденето, хората се плашат и често започват да си мислят, че са болни от нещо сериозно. Това е в основата на хипохондрията – страх от болести. Човек включва поведение в търсене на сигурност:
  • Започва да ходи по лекари;
  • да прави изследвания;
  • да чете в интернет;
  • да си пипа гърлото, за проверка на злокачествени заболявания и тн.

 

  1. Други се плашат от мисълта, че ще започне гадене на публично място и ще се изложат пред много хора. Това стои в основата на социалната фобия. Тогава започват избягващо поведение:
  • Не ходят на места, където има струпвания на хора; Как се случва това? ,
  • Човек отива на открито място и започват да му минават картини във въображението за гадене и повръщане.
  • Идва гаденето. Човек се плаши, да не се изложи пред толкова много хора.
  • В тялото му се отделя адреналин от уплахата и той пребледнява, дишането му учестява, сърдечният ритъм се ускорява, стяга му се стомахът – гаденето се усилва и той тръгва за вкъщи.
  • По пътя му минава гаденето и лошото усещане.

По този начин се формира условният рефлекс „Тръгвам си от местата с много хора и ми става по-добре“, „Отивам на места с много хора и започва да ми се гади“. Ето така възниква избягващото поведение.

При гаденето се възбужда този участък на мозъкът, който е свързан с дъвкателния център. Гаденето е отговор на хранително отразяне или вътрешно напрежение. Психогенните причини може, да са в отговор на обонятелни и зрителни дразнители.

 

ВИНА – АЗ СЪМ ЛОШ

Ако често спорите, оправдавате се, обяснявате гледната си точка, или прехвърляте отговорността на другите, викате и доказвате правотата си на другите, когато ви сочат грешките – Има много скрита вина във вас!

Емоцията на вината, се потиска от гнева и посещава този, който се опитва да обвинява!

  • Чувството на вина е съчетание на страх и автоагресия /човек наказва сам себе си/ и желание, да се защити от тази автоагресия.
  • Вината е самонаказание и страх от наказание.
  • Пред себе си – аз не съм достатъчно добра
  • Пред другите – не съм направила достатъчно – аз съм лоша

От къде тръгва вината:

  • Детството, разбира се. Първо са ни критикували мама, тати и учителката, а когато порастнем, сами започваме да се критикуваме. Понякога детето, започва да демонстрира вината, за да го оставят на мира, като го видят, че страда. По този начин, детето възприема, че вината е полезна емоция.
  • Чувството на вина, отначало се е показвало през наказанието. Провинил се – наказват те. Родителите мислят, че щом си виновен, трябва да те накажат. Понесъл си наказанието чрез напляскване, оставане сам в стаята, отнемане на нещо любимо…и така детето научава, че щом е наказано, значи е Лошо. Показвай родителя, че е виновно, детето се освобождава от критичните обвиняващи погледи на родителите.
  • Колко човек се чувства виновен, зависи от неговата съвест. Съвестта се оформя в детството, когато са ни наказвали или поощрявали. Нивото на съвестта, зависи от заложените ни морални ценности. А също и от нашата способност да се критикуваме. Когато сме безотговорни гласът на съвестта, се обажда.
  • Съвестта и другите емоции са субективни. Ето например, мама винаги ни учи да сме честни, но ни се кара, когато кажем на нейната приятелка, че е дебела. Какви послания даваме на детето за честността, защото не можем да му обясним, кога да каже истината и кога да я замълчи.

Какво се съдържа във вината?

  • Задължение, оценка, разкаяние;
  • В основата на разкаянието, стои негативното отношение към себе си „Аз съм лош“;
  • Не трябва да крещя, защото детето се стряска и това значи, че съм лоша майка.
  • Не трябва да оставям мъжа си, защото децата ще страдат и това значи че съм лоша майка.

 

Ние сме обречени, да изпитваме вината, така или иначе, но трябва да гледаме градивно  на нея, за да не ни вкара в емоционален срив.

 

  • Кога се чувстваме виновни?
  • Когато крещим на децата или родителите си;
  • Разочароваме себе си, близките, колегите;
  • Грешим;
  • Не оправдаваме очакванията;
  • Мързелуваме;
  • Мислим лошо за другите;
  • Ядосваме се;
  • Изоставяме някого;
  • Причиняваме страдание на другите;
  • Обнадеждаваме;

Как да различаваме реалната вина от невротичната?

За да проработим вината, трябва да разбираме нейния тип.

  1. Реална вина: Мама напердашва детето си, а после се чувства виновна.
  2. Невротична вина – родителски забрани и предписания. Може да е незначителна постъпката, а човек се обвинява и измъчва.

 

  1. В случай с реалната вина, трябва да се намери източника и. Ако са постоянни ядове към близките, трябва да търсим причината на раздразнението. Причината, често се крие в незадоволени сексуални потребности, липса на подкрепа и самореализация; Рутина – рутината, може да изтормози всеки; Повишени изисквания към околните.
  1. Невротическата вина-се преработва на дълбоко ниво на осъзнатост. В такава вина, човек се обвинява, за всички негативни последствия – пример, че съм заразил някой с грип, или съм посъветвал друг, да си купи продукт, към който се е оказал алергичен.
  • Пусковият механизъм на вината, често това са родителските обвинения, където родителите са обвинявали детето без и с причина. Порасналото дете продължава, да говори със вътрешният си родител. Задаваме си въпросите?
  1. Какво ме накара да направя това?
  2. Наистина ли за всичко съм виновна и от мен е зависело всичко?
  3. Действително ли последствията са ужасни?
  4. Или това е навик да катастрофицирам?
  5. Спираме да се обвиняваме без нужда.

Освобождаване от вината:

  1. Бъдете себе си, правете това което ви се иска, не сте длъжни на никого;
  2. Света не е идеален, и да грешиш е нормално;
  3. Винаги проработвайте вината и я пускайте;
  4. Няма нужда от вината, но дългата вина, води до депресия и невроза;
  5. Даже ако сте виновни, признайте си, няма нищо криминално в това, особено важно е да се научи този, който потиска вината и се гневи;
  6. Кажете да виновен съм и ще работя върху себе си;

Срамът е страх да сме несъвършенни. Страх другите да не ни мислят за луди. Срамът е вътрешната ни цензура.

Колкото повече, оценъчни съждения като добро и зло, толкова повече срам в живота на човека.

От къде се започва:

В детството ни често сме чували „Как не те е срам!“ Този израз блокира нашето развитие. Преди да кажем нещо, ние млъкваме, за да не се засрамим и да не кажем някоя глупост. А ако кажем нещо, се страхуваме, да не кажем някоя глупост и почервеняваме, забравяме си думите от страх. Започваме да си мислим, че е по-безопасно да мълчим, за да не се изложим. При някои е по-развито това, а при други по-малко, защото това, което кара един да се срамува, не се струва срамно за друг.

Скалата на срамът е стеснение-срам-позор-токсичен срам.

Най-високото ниво на срам е токсичният срам – това е проявата на социофобията, където самооценката на човека, напълно зависи от мнението на другите.

  • Тялото: Почервенява лицето – „почервеня от срам“, вдигасе температура, а може човек да се облее и в пот, ръцете също се потят.
  • Поведението: Поглед забит в земята, „да потънеш в земята от срам“, изчезва земята под краката, желание да избягаш или да се скриеш.
  • Усещанията: Чувстваме се глупави, не на място, опозорени, засрамени.
  • Страх -ще ни осъдят, ще ни се присмеят, ще се откажат от нас, ще ни отхвърлят, ще се подиграят..

Как живее човек със изразен срам:

  • Не се отклонява и на крачка от социалните норми на поведение;
  • Старае се да се държи правилно и да е сред най-добрите;
  • Страх да не би да не се хареса на другите;
  • Стреми се да оправдае очакванията на всички от родители, приятели, колеги и тн;
  • Не живее собственият си живот и страда вътрешно.

Как живее човек със социофобия:

  • Страхува се, да не се изложи;
  • Смята, че е постоянен обект на оценка от другите – те го наблюдават и оценяват;
  • Изтощава се от комуникацията с много хора;
  • Изпитва силно притеснение от социални събития – от рожденни дни, сватби, партита и тн..
  • Изпитва силно напрежение при комуникация с хора от срещуположният пол;
  • Изпитва силно напрежение при комуникация с авторитети – доктори, полицаи, учители…
  • Изпитва силно напрежение при изпитване или презентиране на лекция;
  • Притеснения при разходки сред много хора;
  • Притеснения на опашката в магазина;
  • Притеснения при хранене в ресторанта в компания;

Списъкът, може да е още по-дълъг в зависимост от тежестта на социалната фобия.

  • В най-леките и случаи, тя се проявява като сценична треска, при високоефективни хора /лекари, инженери, счетоводители, и тн./.
  • В средно тежките случаи, се проявява в трудности при намиране на партньор и функционирането на човек в социума без напрежение.
  • В най-тежките случаи, човек може да не завърши училище, да не се ожени, да не започне и работа;

 

Не рядко се случва, човек със социална тревожност да посяга към алкохола, за да потуши напрежението си.

 

 

 

 

Психозата е сериозна деформация при възприятието на външния свят. Проявява се в делириум, помътняване на съзнанието, в нарушения на паметта, халюцинации, в безсмислена идея, от гледна точка на здраво съзнание. Психозата се наблюдава при заболявания като шизофрения и др. налудни разстройства.

  • Психотика е емоционално не здрав;
  • Не идва сам на терапия, а го водят близките му;
  • Възприема терапията като нападение и е мнителен към нея;
  • Хапчетата, които са му изписани, смята че са отрова и че чрез тях, някои иска да му навреди;
  • Смята, че е прав и, че няма проблеми;
  • Не се съмнява във вярванията си;
  • Не е способен да си промени мнението;
  • Не вижда проблема в себе си, а го вижда във всички други;
  • Смята се, че е нормален и не се съмнява в това;
  • Не се страхува да не полудее;
  • Живее в свой собствен свят;
  • Вижда, и усеща неща, които другите не /халюцинира/;
  • Чува гласове;
  • Неговите психически защити са отричане и разцепване. /Отричането е защита срещу мисли и желания, които са неприемливи за личността, а разцепването е разделение на личността на няколко отделни личности/;

Неврозата, това са всички състояния, които се характеризират с постоянен страх, депресия, тревожност, променливи настроения, чувство на подтиснатост.

  • Невротика е емоционално здрав;
  • Тревожи се и търси психологична помощ;
  • Сътрудничи при работата с психолога и работи по проблема си;
  • Осъзнава, че има проблем;
  • Съмнява се в своята адекватност;
  • Притеснява се от симптомите си;
  • Вижда проблем в симптомите си;
  • Проверява мислите си;
  • Няма халюцинации – не чува гласове;
  • Използва психически защити като изтласкване / Забравяне на неща, които са непоносими за съзнанието – изтласкват се в подсъзнанието на човек/;

Неврозата е това, което се случва с нас „тук и сега“ и си я създаваме сами. За това понякога се чувстваме зле, а дори ни се струва, че няма причина за това.

От неврозата, не можем да полудеем, нито да загубим контрол. От неврозата не се преминава в шизофрения и тя няма на къде да се развие повече, освен да ни измъчва.

 

Трудности със заспиването, повърхностен сън, безсъние.

Когато много му се спи на човек, ляга си в леглото, но сякаш се разсънва още повече. Колкото и да си стиска очите или да се старае да заспи, става още по-лошо. Все по възбуден и разсънен се чувства. В съзнанието идват страшни мисли, а най-страшната може да стане тази, че съня няма да дойде изобщо и това ще ни разболее.

Най-често трудностите при заспивания са защото:

  • Имаме силно желание да заспим
  • Имаме повърхностен сън, когато имаме висока тревожност в ежедневието си;
  • Ако имаме натрапливи мисли, мозъкът ни не ни дава възможност да заспим.

 

Когато се унесем в сън, може да се сепнем и случи рязко да се събудим. Тогава се получава сърцебиене, мускулни спазми, и човек може да се събуди объркан с мислите:

  • Къде съм?
  • Кой съм?

 

Това се случва, заради рязкото разсънване и човек няма адекватна оценка за случващото се. На мозъкът му трябват няколко минути за да се събуди пълноценно, защото когато е рязко се обърква.

Често се случва човек да се събуди със същата мисъл с която е заспал, тогава човек се оплаква от това, че се чувства изморен, отпаднал и без сили.

Проблемите при заспиването идват, защото човек се старае да заспи на всяка цена от страх да не се разболее от безсъние, или от страх, че никога няма да заспи. Тогава се напряга още по-силно, а натрапливостите за опасност, стават все повече. Колкото повече тревожни мисли идват, толкова повече адреналин се отделя в тялото и то започва да реагира с тръпки, сърцебиене, студени или топли вълни и тн.  Завърта се порочният кръг на тревожността и чао на съня.

 

Ето защо е добре, когато човек не може да заспи, да не се опитва, а да започне да се занимава с нещо, което му е приятно и интересно.

  • Четене на интересна книга;
  • Гледане на филм;
  • Пиене на чай;
  • Взимане на душ/вана;
  • Слушане на позитивни утвърждения на Луиз Хей;
  • Слушане на хипноза или релаксация;
  • Абсолютно всичко, което ви носи удоволствие…..

 

И накрая една тайна, работеща безотказно за заспиване. Нарича се Техника на парадоксалното намерение. Тествана е и горещо се препоръчва при проблеми със съня. Прави се така: Казваш си „Няма да спя цяла нощ. В никакъв случай няма да заспивам и ще се старая да остана буден, каквото и да стане“.

 

Лека нощ! :)

 

 

 

  1. Тук и сега.

Тази техника е базирана на това да живеем в настоящето. Нормално е да прекарваме 80% в настоящето и по 10% в миналото и бъдещето. Хората с мисли за опасности и болести, живеят в миналото или в бъдещето. Например: В миналото „Колко хубаво беше преди депресията“, в бъдещето „Ами ако получа инфаркт“ и други предположения за бъдещи опасности.

За да останем в настоящето, трябва да се фокусираме върху всичките си сетива „тук и сега“ и да ги кажем на глас.

  • Предмети
  • Чувства
  • Емоции
  • Звуци
  • Миризми
  • Усещания
  • Вкус в устата и т.н.

Ето така: Седя си на мекия диван, усещам гърбът си потънал в облегалката, чува се музика и звукът от климатика, ухае на ванилия от ароматната свещ, усещам вкусът на кафе в устата си….

След това упражнения, на главата става леко, връща се усмивката и човек започва да забелязва деня и малките неща.

  1. Отделяне от нашите мисли.

Виждате ли как ние сме едно, а нашите мисли съвсем друго. Отделяме себе си от мислите си. Да си дадем сметка, че ние не сме нашите мисли. Мислите ни не е задължително да бъдат истина, но те създават след себе си емоции. Мозъкът ни не различава истина от лъжа, той реагира на всяка мисъл.

  • Пример, ако заговорим за един лимон, който нарязваме и облизваме парченце по парченце, започваме да слюноотделяме. Ето я телесната реакция, без наличието на лимон на практика. Мозъкът реагира на неистината, сякаш е истина.

 

Опитайте да усетите разликата от:

  • „Аз полудявам“ и „Аз имам мисъл за полудяване“.
  • „Аз умирам“ и „Аз имам мисъл за умиране“
  • „Аз съм лош“ и „Аз имам мисъл за нещо лошо“ и тн.

 

  1. Нашите мисли, не е задължително да бъдат верни. Можем да ги проверим с доказателства – факти ЗА и Против.

Например: „Ще умра“ – Против – изследванията са ми ок, нямам тежки заболявания, млад съм, не извършвам рискови дейности  и тн….няма доказателства За / в подкрепа на мисълта за умиране/.

  1.  Смях
  • Повтаряй мисълта много пъти, постоянно, докато не се превърне в звуци съединени. Докато не си оплетеш езика.
  • Или кажи мисълта с глас на анимационен герой – много старателно;
  • Или я изпей с позната мелодия.

Говорим за главоболие, което е изследвано и медицински е доказано, че човек е здрав и няма причина да го боли главата-тогава говорим за главоболие на нервна почва.

Защо, човек страда от главоболия?

Когато човек има много твърди/негъвкави вярвания за света, хората и себе си и очаква, че неговият морал важи за всички хора. Всички, трябва да постъпват по неговият начин и ако това не се случи, той се ядосва и възмущава. Това поражда напрежение в главата и главоболие.

Причини:

  • Всяка емоция, има своето място в нашето тяло. Главата, отговаря за емоцията гняв. Всеки е усещал, когато се ядоса как в главата му нахлува кръв, бузите се зачервяват и цялото напрежение се качва нагоре. В тялото приижда много енергия и в гнева си, сме способни да станем по-силни и по-бързи. Най-често обаче, ние подтискаме гнева и не го искарваме навън /не удряме, не крещим, не тичаме/, за да не влизаме в конфликти, да не обидим, да не ни отритнат по някакъв начин, преглъщаме гнева и той автоагресивно удря нас. Удря ни в главата с напрежение и главоболие.
  • Лицемерието – гневим се на човека, но в същото време му се усмихваме. Представете си, че шефът ви днес ви се е развикал и смята, че не добре сте си свършили работата. Вие обаче знаете, че сте направили каквото сте могли, тъй като сроковете са били, твърде кратки за качественото изпълнение на задачата. Това, че той крещи, ви се струва несправедливо, но въпреки това, преглъщате гнева и отговаряте с любезна усмивка, че ще поправите дребните грешки. Получава се в тялото ви несъответствие – усещате гняв, а се усмихвате. Несъответствието поражда напрежение.
  • Страхът също предизвиква напрежение в тялото, което може да се отрази на главата. Спомнете си изразите – „Настръхна ми косата от страх“.
  • Скрита депресия. Под главоболието може да се крие скрита депресия.
  • Враждебност. Конфликти. Често главоболие може да възникне в случаите, когато човек не получи признание в социума.
  • Перфекционизма. Гоненето на високи стандарти, най често в работата, поражда напрежение. Претоварването със задачи, срокове и високи очаквания от себе си за качествено и бързо изпълнение в срок – стресира.
  • Инатът. Когато се запъне човек на всяка цена за нещо и не отстъпва, каквото и да му струва, това повдига напрежението и го отпраща към главата.

 

За да не боли главата:

Когато се гневим си казваме „Сега се гневя“ и това е нормално.

Изразявате недоволството си на глас и не потискате за сметка на себе си.

Емоциите трябва да излизат на вън – те са външен процес. Казвайте ги, спортувайте и не стойте в неразрешени конфликти.

Приемете себе си и си почивайте повече.

Не се опитвайте да угодите на всички.

Обкръжавайте се с позитивни хора.

 

Древногръдската дума АГОРА означава пазар, фобия – страх.

 

Агорафобията е защитен механизъм на психиката, който включва страх от:

  • Масово натрупване на хора – пазари, търговски центрове, кина, театри…;
  • Намирайки се на далече от дома – ужас и страх да пътуваш сам;
  • Невъзможност бързо да напуснеш мястото – автобус, трамвай, метро, самолет.

Симптомите са:

Безспокойство, тревога, замайване, слабост в мускулите, затруднено дишане, треперене, втрисане, буца в гърлото.

Страховете са:

Да не полудея, да не се опозоря публично пред хората, да не припадна.

Агорафобията е присъща за хората с богато въображение. С такова въображение, те преувеличават възможните опасности и винаги са нащрек. Светът им се струва страшен и домът е тяхната комфортна и защитена зона.

Такива хора се пазят от ситуации в които могат да се почувстват като в капан. За това, където и да ходят те предвидливо си пресмятат маршрута по който ще вървят. Предвиждат всички ситуации, които могат да се случат на улицата или по пътя и трябва да вървят с някой/мама, мъжа, приятелка../.

 

Детството на такива хора:

Тревожна, супер протективна майка. Отсъстващ баща / може просто да е зает, или емоционално хладен, или отдръпнат по някаква причина/, а може и да е починал, или отсъстващ поради развод.

Майката внушава на детето, че света е опасно място, че детето е ранимо и слабо и не може да живее и да се справя без мама. Не го пуска това дете и не се разделя с него, дори когато то стане на 50 години например. Не настъпва сепарацията, а по-късно то може да изгради близки и зависими отношения с партньорът си. Детето расте, безпомощно, ранимо и чувствително, а освен това се чувства е недообичано. Възможно е и често, да е оставяно само в стаята, или наказвано да стои само в стаята си. Дори, когато създаде свое семейство, този човек твърде обвързан емоционално със своята майка, или баба/човекът, който го е отгледал/.

 

Когато е възрастен, този човек:

Силно се страхува от промени в живота си.

Страхува се от порастването, от нова работа, от стресови ситуации и конфликти.

Бои се от раздялата с родителите си и се чувства длъжно и отговорно за тяхното щастие.

Ето за това, страдащият от агорафобия изпитва тъга и страх при мисълта, че ще е сам някога.

Такъв човек постоянно се намира във връзка с близки, колеги, роднини по телефона.

Чувства се тревожен от дребни неща.

Неуверен в силите си, постоянно търси помощ от другите.

Постоянно се старае да задържи хората и да не се разделя с тях.

Често се случва да си търси си работа, близо до дома.

Изпитва трудности при собствената си реализация.

 

Как да се справим с агорафобията:

 

  • Взависимост от тежестта на страданието, могат да се включат и антидепресанти, като помощна патерица към психотерапията.
  • В терапията с агорафобията се включва:
  • Работа със самооценката на човека. Учи се да познава себе си, способностите си, да поема отговорности;
  • Да се научи човек, че е нещо естествено да приема себе си самостоятелно.
  • Полезно е да си вземе домашен любимец, за който да се грижи и за когото да е нужен.
  • Да влиза в малки „рискове“ – това са ситуации от които го е страх. Напиши списък със ситуациите, които те напрягат и ги оцени от 0 до 10т. Например 1.страх да съм сам вкъщи-10т., страх да изляза до магазина без телефонът си – 9т., страх да отида на ново място-8т. и тн. След като завършиш списъкът, започни да влизаш в ситуацията с най-ниските точки страх, докато не я преодолееш, а после започни със следващата.
  • Заведи си дневник, в който да записваш тревожните мисли и емоциите породени от тях. След около 2 месеца, ще видиш, че те са едни и същи – може би имат нужда от преценка за вярност и промяна – замисли се.
  • Дневник на емоциите – раздели листа на 3 части
  1. А – ситуации. Какво се случи преди да дойде емоцията / какво гледахте, какво слушахте, кой беше до вас/
  2. В – Мисли за тази ситуация. /за какво си мислехте в тази ситуация. С времето ще се появи цял списък с убеждения/.
  3. С – Емоции във връзка с тези мисли. /гняв, страх, тревога, обида/,/треперене, зачервяване температура/.
  • Започни да се срещаш с нови хора. Разшири кръга от познати.
  • Научи се да живееш тук и сега. Обърни внимание, какво виждаш, какво чуваш, какво усещаш, какъв вкус има в устата ти- това ще те връща в реалността.

 

Възникване на тази фобия, се крие в родителският стил на възпитания и чувствителността на детето. Трегерите/отключващите фактори, които могат да събудят фобията огат да се съдържат в някои стресови събития в живота на човека, като смърт, загуба, итн. Всичко това може да се случи в детството, тинейджърството или в по-късна възраст на човек.

Страхът, да не останеш сам, не е за подценяване. Зароден е още в ранното детство и съдържа в себе си психични, поведенчески и физически прояви. Важно е да се справим с този страх, защото може силно да влоши, качеството ни на живот.Тази фобия е напълно поправима и подлежи на корекция, а най-подходящата психотерапия е когнитивно поведенческата.