Всички сме виждали, как някой, не се чувства добре, но се прави, че всичко е наред, и се дистанцира от неприятните преживявания. Превключва към приятни занимания и проблема не се решава. Човека просто се дистанцира от емоциите си и не се свързва с тях.

  • Потиснал е гнева и няма проблем-всичко е прекрасно.
  • Потиснал потребността от любов, ласка – няма вече нужда от тях и не боли вече.
  • Потиснал обидата, срама – все едно нищо не е станало и живота продължава.

Проблема е в това, че когато се лишаваме от изразяването на емоциите, отива много енергия за процеса на потискане. Губи се много енергия, губи се чувствителността и човек става беземоционален, а може и в крайна сметка да се разболее. Подтиснатите емоции, не могат дълго време да остават в психиката. Те се превръщат в депресия и тревожност. Започва усещане, че не живееш собственият си живот.

Подтиснатите емоции излизат от психиката чрез: алергии; асма;гастрит;вегетативни прояви;задух сърцебиене; депресии и тн. От които човек се плаши и, за които не може да намери обяснение.

За да потиснем емоциите, ние напрягаме мускулите там където те се намират.

Пример: Как се потискат плача и обидата. Буца в гърлото – човек се хваща с ръка за гърлото, преглъща и се отдръпва малко назад, поглежда в пода и сдържа сълзите.

Навика да потискаме емоциите, говори за застиване в детско състояние. Потискайки емоциите, ние се защитаваме от среща с неприятното.

Къде можем да отрием подтиснатите емоции в нашето тяло? Всички ние, имаме картна на емоциите в тялото ни. Всяка емоция има своето място. Всички преглътнати емоции, можем да ги намерим в нашето тяло.

  • Обида-търлото и гърдите;
  • Гнева –главата, ръцете, челюстите;
  • Вината – раменете;
  • Срамът – стягане в диафрагмата;
  • Отвръщението – стомаха, гадене и повръщане;
  • Страх – стомах, слънчев сплит, краката;

И все пак, къде е тънката линия:

  • Ако сте спокойни и можете да контролирате емоциите си – това е безвредно.
  • Ако имате вътрешно кипене и се задържате за известно време – това е смелост.
  • Ако сте в постоянно кипене, всеки ден и не можете да се успокоите и само се предпазите от експлодиране – това е потискане на емоциите. Това е глупаво и опасно.

 

Името на болестта идва от две английските две думи: обсесии и компулсии.  Обсесиите са натрапливи мисли, за това, че нещо ще се случи, често могат да са и фобии. Компулсиите са ритуали, които човек извършва, за да не се случи лошото за което си мисли. Ритуалите са свързани с броене, миене на ръце, подреждане в определен ред, проверяване за изключени уреди или затворени врати. На практика, абсолютно всякакви могат да бъдат ритуалите.

Хората с обсесивно-компулсивно разстройство /ОКР/ се считат за недееспособни в някои страни. Повечето от тях, си губят отромна част от времето, поради обслужването на обсесиите си с ритуали.

ОКР или натрапливата невроза, се формира в детството, а най-тежко се преработват детските страхове, против, които не са били изработени защити.

Когато възпитание е фокусирано на ред, порядъчност, порицание, критика, заплахи и предупреждения. Отглеждащите ни фигури – родители, учители, баби, държат с педантичност на реда и правилата. Детето се научава, че е нещо много лошо да сгрешиш. За всяка грешка или лошо поведение, детето бива лишено от любов и ласка, или бива критикувано, наказвано. Грешките се наказват, а детето постепенно започва, всяка ситуация в която може да сбърка и да се натъкне на родителския укор.

Така детето става внимателно и започва да обмисля, всяка стъпка и как да постъпи най-правилно. Започва, да контролира действията си и все по-често се чувства неуверено. Това впоследствие, дава послание на детето, че да си естествен е опасно, а трябва да се внимава. Естествените спонтанни прояви, започват да се преживяват с чувство на вина у детето, за това, че то изобщо то се е проявило.

Вътрешният конфликт се състои в това, че детето иска да се изрази, да се покаже и действа спонтанно, но не може. Целта е да се действа по най-правилният начин. Човек замръзва, тялото му реагира, пулса учестява, лицето червенее, ръцете треперят …

За да съществува безопасно, детето създава допълнителна част в себе си, която е приемлива за обществото. За да вземе решения, постоянно събира факти и ги претегля за да не сбърка. Действа само когато е абсолютно сигурно, че е направило правилния избор и няма да бъде наказано за решението си.

Свободата го плаши. То започва да търси опората в себе си. Измисля си правила за оцеляване, с които да живее в безопасност. Все повече започва да се страхува от промени.

Правилата са железни, относно семейството, морала, работата, религията и тн. се формират чрез перфекционизъм и консерватизъм, без никаква гъвкавост, защото тези правила гарантират безопасност. Най-големия страх е да остави живота си в хаус и без контрол. Той вярва, че ако се отпусне и нещо лошо ще се случи. Започва да живее на принципа „Ами ако…“. Разбира, че само това, което мисли за правилно е безопасно. Всяка друга мисъл, която е свободна и без предразсъдъци е неправилна и създава вътрешно напрежение, което поражда натрапливости.

 Например с момче, отгледано в религиозно семейство. Веднъж преминавайки покрай църква, случайно вижда красива девойка, в главата му минава спонтанна мисъл и сексуално желание към нея. Той се плаши от греховната си мисъл. В резултат на това, започва да вижда, предметите около себе си и прикачва опасните си импулси към нещо неутрално /предметите/. Така започнал да брои дърветата по пътя си.

В последствие в трудни за него ситуации, където му е било трудно да взима решения, той започва да влиза в натрапливости.

Този механизъм на психиката работи така –  човек се превключва в натрапливости, които се явяват неутрални, докато не отмине опасността.

За това е важно да се разбере, че натрапливостите са механизъм на психиката, абсолютно безопасен, не носи вреда или заплаха, показва, че в тялото има подтиснато напрежение.

От натрапливостите не се полудява и не се губи контрола. Често натрапливите мисли се свързват с действия, които човек се плаши, да не извърши към нещото, което обича най-много.

Пример: Натраплива мисъл на майка, че ще удуши на детето си; Натраплива мисъл на любима жена, че ще наръга с нож любимият си; Натраплива мисъл на баба, че ще изхвърли внучето си през прозореца.

Колкото и да са нелепи натрапливите мисли, те никога няма да се осъществят. Човек има вътрешен критик, това цензурата, която стои на границата между съзнанието и подсъзнанието на човека. Тази цензура, никога няма да позволи на човек да извърши нещо в което не е възпитан, нещо извън неговият морал.

Именно поради това, че натрапливостите са насочени, към навреждане на обектите, които най-много обичаме, те са толкова мъчителни и трудни за понасяне. Точно защото засягат моралът ни и са пряко свързани с чувството на вина.

Подсъзнанието ни, ни връща в детството, там където можем да сбъркаме и да сме виновни и наказани, но най-вече в старанието ни някъде, някак си да не направим нещо лошо и да не причиним вина, да не сме виновни.. Взимаме всички мерки за да не сбъркаме – ритуалите. Препроверяваме се – крием ножове, заключваме вратите, отделяме се от децата си и тн….мерки/ритуали.

Ако нямаме диагностицирано ОКР, но ви живота ни се появат натрапливости е важно е да се наблюдава прехода в натрапливостите. Това е момента, когато ирационалните чувства принуждават към действия, които са безплодни.

Тогава се запитайте – Кой е съществения сблъсък с действителността и от какво решение, аз искам да избягам?

Когато имаме нерешен проблем, а той се е проточил по-дълго време, може психиката ни, да включи на защита и да отключим натрапливости. Важно е да ревизираме проблемите си и да ги решаваме.

Всички познаваме хора, които привличат внимание и искат, да са в центъра на прожекторите. Ето го, това е „демонстративният тип“ личност. Дори, когато трябва, да са спортно облечени или неглиже, той пак се стреми да е елегантен, и да буди интерес от другите. Готов на всичко за да привлече внимание и уважение. Ако не успее по един начин, опитва по друг. Ако не чрез възхищението от себе си, то те на всяка цена, ще се стремят или да привличат съчувствие, или състрадание. Ако и това не помогне, те се настройват негативно към човека, от който не са получили възхищение и го правят, „враг номер едно“.

Трудно се работи с корекцията на този тип характер. Например: Момиче, което има високи очаквания и изисквания към себе си, е трудно да ги понижи. Изработила е в себе си перфекционизъм,  по някаква причина, за да е идеална и безгрешна. Винаги се изпълва с гняв и обида, когато са незадоволени очакванията и потребностите и.

Партньорът на такава дама, колкото и да се старае, колкото и да се раздава, той никога няма да бъде достатъчен. Вниманието, което дава , никога няма да е достатъчно за нея. Идеалният за нея, мъж е 10 години по-възрастен, който има силна нужда, да закриля някого и да се грижи за него. „Татенце“, което, ще я помилва по главичката, ще я прегърне и ще я успокои в момент на поредната и истерия. Само тогава, нейният живот ще е спокоен и приятен и нейната психика, няма да се невротизира и да изпада в тревожни състояния.

Историята на оформяне на този тип личност се корени в детството и по точно, в  отношенията с баща и. Там нещо, не се е получило както трябва. Вариантите са много, но сигурното е, че тя не е получила, това от което е имала нужда, именно от баща си. Бащата е важен за дъщеря си, защото именно от него, тя трябва да  получи защита, близост, нежно отношение, което в последствие ще я изгради като желана и привлекателна жена. Бащата най-вероятно или е липсвал в живота и, или е бил хладен, дистанциран, твърде зает със себе си.

Поведението и към мъжете ще е демонтративно сексуално, за да ги привлече и да се почувства желана, значима и любима. Тези потребности, които не е получила от баща си, тя ги търси сега в мъжете. Възможно е да ги съблазнява, а после да ги изоставя, като по този начин да наказва баща си.

Кога може да изпадне в невротично разстройство – когато не вижда интерес в очите на мъжа, тогава отново ще се почувства ненужна, не значима и ще изпадне в нервна криза. Такива жени не могат дълго без партньор, защото имат силен полов нагон. Ако той не ги възбужда и са дълго време неудовлетворени, ще се изнервят и ще подлудят партньора си. Всичко ще я дразни, децата, съседите, шума. Ще изпитва абсолютно разнопосочни емоции ту ще обича, ту няма да може да търпи партньора си. Главата ще я боли, челюстта ще и се схваща. Невротичното разстройство, може да възникне поради липсата на хронична сексуална неудовлетвореност в интимен план.

Когато такава жена, дойде на терапия, поради оплаквания от фобии. Фобиите ще са, просто начин за привличане на внимание.

 

 

 

Ето така се получават здрави инвалиди:

Най-тежките случаи в практиката на психолозите, не са хората преживяли големи травматични ситуации, а хората не преживяли дискомфорти, понеже са им били спестявани в детството.

Когато в детството си, човек е получил прекалено голяма родителска опора и обгрижване, той може да се изгради като слаб и не самостоятелен човек. Ако в детството на такъв човек, родителите прекалено много, са се вслушвали в желанията му и не са му давали да изпитва никакви дискомфорти. Каквото е искал, това е получавал. Не се е научил на самостоятелност и не е изградил навици.  Гледането под похлупак  или „Цвете в саксия“, води до израстване на човек, който не може сам да се справя в живота. Когато вече е възрастен, той не може да понесе никакви загуби, или дискомфорти, дори най-дребните.

Не е задължително семейството, в което е отгледан този човек, да е цяло. Много е възможно да е отгледан, от единия си родител, поради смърт или развод. Често се случва, самотна майка, да компенсира загубата на баща със свръхобгрижване и всепозволяване на детето. Да реши, че „Нищо не трябва, да му липсва на детето“, тъй като е без баща и да го задоволява във всяко отношение, за своя сметка често. Лишавайки себе си от лично време, нови дрехи, дори качествена храна, майката вдига на пиедестал своето дете „нищо да не му липсва“.

Пример: Ако почине домашният му любимец, той ще страда, толкова много, че може да отключи депресия и трудно, да го понесе. Да не говорим, ако на такъв човек му се случи събитие като развод и  смърт на близък. Всичко, което е непоносимо, тревожно, лошо, страшно, му е било спестявано от родителя, „за да не страда детето“.

 

По този начин, детето не си е получавало житейските уроци: и не се е научило да понася:

 

  • Болката от загубата на близък човек – Спестявани са му погребенията.
  • Изискванията – Не са били строги с него за оценки, обличане, време за игра и време за учене и т.н. Не са му сложени границите и правилата, с които да се съобразява. Именно заради това, то израства с усещането за всепозволение „За мен правилата не важат“, „Аз съм по-специален от другите“.
  • Лишение – Всичко, което искам, ми се дава и позволява.
  • Критика – Родителят, рядко го е критикувал, или е имал изисквания. При такива деца, основни са хвалбите, радостта от специалността и съществуването на детето,

Най-трудните от всички случаи в практиката на психолога. От такива пациенти често психолозите се отказват, защото разбират, че не му е нужна „помощ“, а той трябва да се научи, сам да си помага, но той не иска. Така му е добре и удобно. Човека не ходи на терапия за да си реши проблема, а за да създаде усещане, че иска да реши проблем; да потвърди, че има проблем; Да видят близките му, че той ходи на терапия и прави нещо, полага усилия, страда и се мъчи. И за да махне напрежението и симптомите, разбира се. Обаче съвсем не иска нищо да променя в живота си. Така му е удобно и изгодно.

Проблема на Цветето в саксия е:

  • Бягство от отговорност; Някой трябва да го поддържа-мама, приятел, приятел ;
  • Не може да взима решения – Някой трябва да му каже, как да постъпи правилно;
  • Не може да казва „Не“ и „Стоп“;
  • Избягва трудностите и води инертен начин на живот;
  • Бои се да порасне – всичко му е трудно –да работи, да е сам, да гледа деца, да понася паника;

Възрастният човек, отгледан при горните условия, за всяка трудност ще търси някой друг –  за да се скрие под полата на мама. Свикнал да получава, всичко, което иска, без да  може да изтърпи отказ, той ще търси начини, да си го получи. Всякакви начини, ако не стане, чрез обида, ще опитва с манипулация, ако не стане и така, може да започне да съблазнява, или дори с инат и сърдене. С две думи  тропа с крак и казва „искам“.

Умирам, полудявам! Недостатъчно въздух, тахикардия, замайване, вдигане на кръвно, пулс, пресъхване на устата, изпотяване, втрисане, спазми /не са опасни, ако имате изследвания лекарски и всичко там е наред./ Тялото се стреми да живее безопасно. Това са вегетативни прояви и те са безопасни! Често се бърка високата тревога с паниката. За това, на някои хора им се струва, че имат паники от сутрин до вечер.

Разликата между паника и страх

Представете си заек, който е срещнал голям гладен вълк.

  • Заека изпитва силна тревога. Козината му настръхва, сърцето му забива силно, мускулите му се стягат.
  • След което се отделя адреналин, който го е подготвя за борба или за бягство и го мобилизира да бяга бързо. Когато заека, стигне до дупката си и няма на къде, вече да бяга, под заплахата да не изяде малките му, той е готов да се изправи срещу вълка и да го одере. Вече е изпитал паника, която продължава не повече от 7 минути и спада.

Това са две различни състояния.

Паниката за разлика от тревогата, винаги се съпровожда от адреналин /желание за бягство или битка/ и усещането за смъртта е около 7 минути. Всичко останало е висока тревога.

Паническата атака е нормалният страх.

Например: Разхождате се в парка и изведнъж срещу вас бясно огромно куче, което тича срещу вас. Вие ще се изплашите, ще се появят телесни реакции – широки зеници, сърцебиене, кръвното ще се покачи, пулса ще се ускори и ще се разлее адреналин. Ще ви се иска да изчезнете. Едва ли ще искате да извадите апарат за кръвно за да го измерите. Бързо ще избягате, а после даже няма да помните как ви се е разтуптяло сърцето. Паниката се отличава то този страх, от това, че при нея първо се появяват телесните усещания, но няма опасност – няма бясно куче.

Страховете, които стоят зад паник атаките.

  1. Страха е страх от социално осъждане и отхвърляне-много срам. „Ами ако падна, ще се изложа. Ще ме помислят за пиян, друсан, луд, противен…ще ми се смеят, подиграват, сочат с пръст. Ще говорят само за това.“

Да се научим – За това трябва да се научим да стоим далече и независими от мнението на другите, защото, то не е наша работа. Животът ни не зависи от другите, те няма да ни платят сметките вкъщи. Да обичаме и приемаме себе си.

  1. Страх от не справяне. „Няма да издържа на тахикардията, кръвното, пулса, замайването и ще умра“. Трябва да търсим, къде в живота ни в кои ситуации, си мислим, че „Няма да се справя“и губим търпение. Да се научим – да поемаме отговорност, да не търпим, а да разрешаваме проблемните ситуации.
  1. Страх от неподдръжка от страна на значимите други, зависимост от родители, неувереност в себе си, страх, че няма да се справя без другите. Няма да ми помогнат и да ме спасят. Да се научим – работа със самооценката, сепарация от зависимите отношения, построяване на здрави отношения.
  2. Страх – да съм глупав, некомпетентен, разкрепостен. „Ще загубя контрол и ще се побъркам“. Стои желание, да си по-свободен, но не трябва да разочароваш другите.Да се научим на спонтанност и свобода.
  3. Страх от болката. „Не мога да издържа болката и дискомфорта“, телесните симптоми. Не поносими са. Да се научим да понасяме дискомфортите и разнообразието в живота. Излизаме от зоната на комфорт.  ⠀

    Трябва да знаете, че това което се случва с вас, няма да ви убие и няма да ви побърка! Разберете, че вегетативните кризи, които се получават в резултат от паническите атаки, са безвредни и нямат нищо общо с инфаркта или инсулта. Вегетативните прояви са нормални за здравият организъм и ние ги изпитваме през целият си живот, от младини до старост.

Как да се справим?

Трябва да докажем на мозъкът си, че вегетативните прояви и страхът са безопасни.

През поведението си, трябва да кажем на мозъкът си, да запише нова програма за реакция на вегетативните прояви.

  1. Влизайте в риска –  ходете там, където сте изпитвали паника. Позволете на паниката да се случи.
  2. Стойте там и правете това, докато изпитвате паниката, докато не ви омръзне.
  3. Разума ще се съпротивлява и няма да иска, да влиза в риска, но вие го направете за да се освободите.
  4. Много е важно, това да се прави докрай, докато не стане безразлично. Ако се откажете някъде по средата се обричате на безисходица и страдания.
  5. Само така мозъкът, може да получи нов опит. Паниката ще стихне

Ако паниката се точи дълги години, мозъкът е формирал деструктивно отношение към нея. Подобно на страх от страхът.“ Мале, ами ако сега се изплаша“. – резултата е паника. Именно за това, трябва да се влиза в риска да се изпитват паниките, там където са се случвали, за да отпаднат.

 

 

Някои хора се страхуват да не умрат. Страхът е толкова силен, че започват да ги преследват натрапливи мисли постоянно. Например, млада майка си мисли „Ще умра и кой ще ми гледа детето“. Тази мисловна стихия нарушава ритъмът им на живот и щастието им. Започват да се консултират със специалисти, психолози, лекари, а често и с близките си. Отговорът, който най-често получават от хората около себе си е „Я се стегни, млад си“, „Нищо ти няма“.

Най честото нещо, което може да се чуе от човек със страх от смъртта е „В живота ми всичко е наред, а тези натрапливи мисли, ме побъркват.“ Или „Имам перфектен живот, но паник атаки всеки ден.“

Ако имате такъв проблем, замислете се върху събитията от живота си. Дали нямате, следните тревожни мисли.

  • Мъжа ще изневери и аз няма да издържа;
  • Не мога да живея сама;
  • Майчинството е затвор;
  • Родителите ми няма да се справят без мен;
  • Нямам право да не съм идеална майка;
  • Ако не съм добра, ще се откажат от мен и няма да го преживея;
  • Ще скъсам с приятеля си и няма да си намеря друг;
  • Ако нямам успех на работа, живота ми няма смисъл.

    Изневярата и уволнението, не убиват, но ако вие ги интерпретирате като край на живота, то вашата психика сляпо ще вярва в това.

Нашият мозък не различава истина от лъжа. За всяка мисъл реагира с емоция и телесно усещане.Пример. Ако говорим за лимон, който изстискваме и изпиваме капка по капка, веднага се появява в устата усещане за кисело, а лимон няма-лъжа. Тялото реагира на мисълта, все едно е истина.

А какво прави психиката ни, когато ни грози опасност –  вярва и включва на   инстинкта за самосъхранение. От тук започват фобиите и натрапливите мисли, страхове и телесни симптоми.

Ето от къде е страхът от смъртта. Ако го имате, най-добре обърнете внимание на събитията в живота ви, които ви тревожат.

 

/полезно – Фройд за фобиите, Джон Уотсън и Иван Павлов-теории за фобиите/

 

Ерик Берн, въвежда понятието „безсъзнателен жизнен план“ който се кодира още в детството. В него има структура и даже предопределен край, към който се стремим. Това са ситуациите в които влизаме и които, се повтарят постоянно. Изпитваме едни и същи чувства, а поведението може и да е различно. Но постъпваме по познатия начин, защото подсъзнанието ни, го припознава като безопасен и стабилен начин за реакция.

При избора на сценария, оказват влияние родителите ни, като ни изпращат послания идващи от техният жизнен опит с които ние формираме убежденията за себе си, другите и света.

Всеки ден правим избори и взимаме решения, повечето от които неосъзнати. Жизненият сценарий е резултат от нашите избори. Това е плана на живота ни, създаден още в детството. Трудно е да го допуснем, но това е факт. Всичко което става с нас е в резултат от избора на малкото дете и влиянието на другите върху него в някои случаи. Сценарият на отношенията с мъжа, жената, приятелите, колегите, парите, успеха и всичко  е закодиран в подсъзнанието и определя съдбата ни.
Сценария на живота може да е комичен или трагичен; интересен или скучен; вдъхновяващ или опустошителен. Повечето хора не осъзнават, че сами го създават, но без осъзнаването, те са обречени да го повтарят постоянно. Избрали вече един сценарий,  хората започват да го реализират буквално, като притеглят точно тези хора, които им помагат да го сбъднат.

  • Към 20 г. се оформят убежденията ни за себе си и света.
  • До 30 г. повечето правим семейства и кариера
  • След 30 г. повечето от нас или ще живеят по своя сценарий или по сценарият на родителите си / с малки промени/.

В сценария, стоят отговорите на всички наши въпроси: „Защо всичко в живота ми е така?“

Ето 12 послания, които впоследствие се забиват в подсъзнанието на човека като непоколебима програма.

  1. Не прави. Не постигай успех.
  2. Не съществувай. Не живей.
  3. Не се сближавай.
  4. Не чувствай.
  5. Не бъди здрав.
  6. Не бъди дете.
  7. Не пораствай.
  8. Не бъди значим
  9. Не се бори за успех
  10. Не бъди себе си
  11. Не принадлежи
  12. Не мисли.

Има два варианта на жизнен сценарий:

Първият – „жизнените обстоятелства ни принуждават да живеем, както можем“. Човек смята, че нищо не зависи от него, защото „живота е такъв“.

  • Тичане в кръг; Не стига времето за нищо;
  • Миналото ни тежи, а бъдещето ни плаши;
  • Дните минават в безкрайни тревоги;
  • Умората минава в хронична;
  • Емоционално напрежение;
  • Плановете не се реализират;
  • Човек е в конфликт със себе си и с другите;
  • Усещане за вътрешна неудовлетвореност от себе си и и живота.

Вторият –  „живея както искам“. Човек избира да живее, както му харесва.

  • Няма обвиняеми нито виновни;
  • Слушам себе си и се разбирам;
  • Всяко препятствие е нова възможност да израстваш;
  • Безконфликтни отношения с другите;
  • Хармония в семейството и на работа-правиш това което обичаш;
  • В живота има смисъл, радост и удоволствие.

 

Щом човек осъзнае и разбере, защо се повтарят събитията в живота му, ще може да промени своя сценарий. За да промени жизненият си сценарий е нужно, да определи вече съществуващият. Да откриете забраните, които стоят на пътя.

 

 

Клод Щайнер „Матрица на сценария“⠀

Ерик Берн „Зад пределите на игрите и сценариите“

Филм- класика на психологическото кино. За типичните проблеми на ДОБРОТО ВЪЗПИТАНИЕ, означаващо прекалено самоконтролиращи се хора.

Интересно е да се види, как през терапията Които Брад, започва да се справя с чувствата си, след като е бил свидетел на смърта на брат си.

„Аз бих искал да се контролирам по-добре“- е заявката на клиента.
„Контрол?. Хм, в това не съм много добър – отговаря терапевта…..

И се започва…

Режисьорският дебют на Робърт Редфорд е изключително успешен, отличен е с 4 награди „Оскар” включително за най-добър филм и за най-добър режисьор. След като не успява да спаси по-големия си брат от удавяне, Конрад изпада в дълбока депресия и започва да изпитва непреодолима вина за случилото се. На свой ред прави опит за самоубийство, но голямата трагедия на момчето е, че не среща подкрепата на родителите си. Голям проблем е поведението на майката, за която починалото момче винаги е било семейният любимец и сега по-скоро обвинява другия си син, вместо да насочи цялата си любов към него.

Режисьорският дебют на Робърт Редфорд е изключително успешен, отличен е с 4 награди „Оскар” включително за най-добър филм и за най-добър режисьор.

 

Перфекционист ли си? Тест

  1. Хората, често казват че имам високи очаквания
  2. Аз се оценявам по достойнствата си
  3. Често пропускам удоволствия заради работа
  4. Често се карам сам на себе си мислено
  5. Постоянно си омаловажавам постиженията, надявайки се другите да ги забележат и коментират.
  6. Казвам, че ако не мога да направя нещо идеално, по-добре да не го почвам
  7. За мен грешките са големи пропуски и недостатъци
  8. Нямам свободно време
  9. Няма достижение, което да ми е достатъчно
  10. Не харесвам критика
  11. Смятам, че никой няма да направи нещата по-добре от мен
  12. Не обичам хората да правят не така, както аз го правя
  13. Обичам да съм готов за всичко, което може да се случи
  14. Страх ме е от провал и не започвам неща по тази причина
  15. Постигнал резултат, радостта ми е кратка и почвам нещо ново
  16. Трудно вземам решения
  17. Зациклям на детайлите
  18. Имам високи изисквания към себе си и другите
  19. Старая се на всяка цена да предотвратя провал
  20. Увереността и самооценката ми зависи от моите постижения
  21. Отлагам задачи с които ме е страх, че няма да се справя
  22. Често правя списъци
  23. Трудно завършвам проекти, защото постоянно ги подобрявам
  24. Обичам да организирам всичко и се вбесявам, ако нещо не си е на мястото
  25. Аз съм много конкурентноспособен

Когато си отглеждаме децата, чрез поведението си и думите, ние им казваме какви убеждения да имат за себе си, другите и света. Трябва да сме внимателни, какво говорим. За дететоq ние сме богове и то вярва на всичко, което кажем. После го запечатва силно в подсъзнанието си и си изработва модел на поведение и като възрасетн, това започва да формира съдбата му.

Ролеви модел на бащата

За момчето – бащата трябва да е: смел, или страхлив; водещ или подчинен; богат или беден; грижовен или отдръпнат; да прави ли ремонти в дома или да не може; как да се държи с жените; с какви думи да говори. Всичко това се копира от момчето.

За момичетата – още по-важно: мъжът е за защита, или заплаха; за близост или за хладно отношение „махни се“; телесният контакт е нежен или напрегнат и хладен. Как се усеща после това момиче като жена; колко е желана и привлекателна, всичко зависи от това. ⠀

Бащата е първият социален ориентир. През неговите очи, детето вижда целия свят.

  • Бащата е безопасност и защита. Сигурност, „ако нещо стане, татко винаги ще дойде и ще ме спаси и защити“. Или нямам защита и всеки може да дойде и да ме обиди.

  • Бащата е заради увереност в себе си, лидерство, способност, достижения. „Достоен ли съм за похвали, или мен само ми се карат“. „Ценен ли съм, или все нещо не ми достига“. „Имам ли право да се боря за моето си, или по-добре да се предам веднага“.
  • Бащатаq дава право на агресия, гняв, умения да защитаваш границите си. Или ти дава това право, или се сливаш, ставаш удобен, не можеш да се защитаваш, жертва си.

Със сигурност и мама ги може тези неща, но татко ги прави по-добре. И точно татко ги предава на детето и го прави силно.

Ролеви модел на майката. Мама — дава безусловна любов, чувство на топлина и грижа, внимание и разбиране.

Убежденията, които даваме на децата си са за себе си, за другите и за света. Така закодираме у тях програма, чрез която те следват поведение с което ще преодоляват съдбата си.

Родителите даваме положителни и отрицателни убеждения  на децата си, чрез думите, които използваме.

Положителни: Ти си хубав; Ти си умен; Ти си прекрасен; Справяш се чудесно!; От теб ще стане голям човек!; Браво; Гордея се с теб….

Отрицателни: Ти си мързелив; Нищо не става от тебе; С две леви ръце си; Как не те е срам; Я виж детето на комшийката какви шестици носи, а ти…

Съответно родителската хипноза, действа автоматически, като  им внушава:

Положителни убеждения : Бъди готин; Ще си успешен; Ти си любим;

Отрицателни убеждения :Не живей; Не бъди дете; Не чувствай; Не бъди лидер

Ето как се случва например:

НЕ МИСЛИ – забрана за собствено мнение

  • Кой те пита? Не се бъркай на възрастните; Много знаеш ти;

+   Как мислиш? Помогни ми да разбера; Дай да го направим заедно;

НЕ ПРАВИ НИЩО – упреци снижаващи самооценката

  • С две леви ръце си;Даже не се опитвай; Няма да стане; За какво да започваш изобщо;

+  Можеш да сбъркаш и е нормално; Не винаги се получава от първия път;

НЕ БЪДИ ЗДРАВ – когато не даваме на детето любов и внимание и то за да си ги получи се разболява. Така наречена „вторична изгода от болестта“. Получава внимание и грижа, като е болно.

НЕ ИЗПИТВАЙ ЕМОЦИИ – да ги потиска му сочим.

  • Не се ядосвай; Мъжете не плачат; – може да доведе до автоагресия

+  Да ти си ядосан и това е нормално. Поплачи си. Всичко ще бъде наред.