Самотата е заразна, как да я преодолеем?

Живеем във времето на интернета, където с едно щракване на мишката правим социални контакти, запознанства от тук до другия край на земното кълбо и въпреки това сме самотни. Самотата я има дори там където има семейства, или партньорство. Тя се дължи на емоционална дистанция и на неразбирания, разногласия, изолация. Тя води до срам и самообвинение. Самотата причинява слаба концентрация, намалено внимание, прогресиране развитието на Алцхаймер.

Развод, раздяла, смърт, смяната на местоживеене налага изграждане на нови социални връзки от нулата. Периода на хватката на самотата трае средно една година.

Самотата е състояние на ума. За ума всичко е истина. Ние може да се намираме сред много хора, да имаме семейство, партньор, но умът ни да ни изпраща фалшиви мозъчни съобщения. Чувствайки се неразбрани или недооценени, нашият ум започва да изпраща сигнали и ние започваме да чувстваме срам, вина, критика към себе си.

За това е нужно да сме нащрек за фалшивите мозъчни съобщения, наречени още когнитивни изкривявания или грешки в мисленето:

Чуем ли думите в мозъка си като: никога, винаги нищо, всичко – да е ясно, че има бъг в системата на мозъкът ни. Такива крайности рядко се наблюдават в живота. Като ги идентифицираме, веднага да ги подлагаме на преценка. Пр. „Никой не ме харесва“ – а дали е така. Мони миналата седмица ме покани на кафе, а имам една приятелка от детството с която се чуваме понякога… Да се улавяме, когато мислим само за негативният аспект на ситуациите в които се намираме, а също и когато преувеличаваме нещата.“Ще си умра сам“. Да се хващаме, когато „четем мислите на хората“:  Знам сега той какво си мисли, смята ме за тъпа, защото ….

Когато се чувстваме нещастни, това означава, че хормоните на щастието ни са в критично ниски нива и така започва нашият мозък да генерира негативни мисли. Ето защо трябва да ги хванем и да ги оценим. Необходимо е да записваме мислите си и да ги оценяваме, доколко те са на 100% верни. Записваме си доказателствата За и Против, за да претеглим истинността на всяка една мисъл, която ни кара да се чувстваме зле.

Нашите мисли не са задължително истина. Те са просто едни идеи, дошли от основните ни убеждения в детството и нашите преживявания там. Повлияни също от сегашната ситуация и хормоналния дисбаланс в момента.

Как да преодоляваме самотата?

Преборваме песимизма. Развиваме позитивни сценарии на развитието на събитията. Пр. на партито всички ще са любезни; дори да не говорим с всички, ще познаваме поне двама с които ще поговорим, а после можем да се разберем за по кафе в следващите дни.

Действия при хронична самота

  1. Прегледай си дневника с контакти;
  2. Направи списък на по-близките си от него и си уговаряй с 2 среща в една седмица;
  3. Прегледай уебсайтовете и сайтовете за запознанства;
  4. Определи поне 3 теми, които да са ти по вкуса и потърси хора с тези интереси;
  5. Намери кои са твоите пораженчески поведения, напиши ги. Виж кое правиш неправилно и го избягвай в бъдеще;
  6. Приеми гледната точка на другия. Замисли се над нея и не бързай с оспорването;
  7. Тренирай съпричастност. Влез в обувките на другия;
  8. Предложи помощта си на околните;
  9. Вземи си домашен любимец.

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

 

/0 Коментари/от

Защо боли отхвърлянето и как да се справим с него

От всички емоционални наранявания, които претърпяваме през живота си,  отхвърлянето е най-разпространеното. Като се започне от детството подигравките от съученици, да сме резервата в отбора, да не ни поканят на рожден ден, приятели се отказват от нас и ни заместват с други….Тъкмо си помислим, че всичко е преминало идва порастването. Така отново се започва: отказват ни вероятни партньори, търпим откази от работодатели, сменят ни приятелите, половинките ни отказват секс.

Малко от нас си дават ясно сметката какви травми нанася отхвърлянето.

Отхвърлянето причинява остра емоционална болка, която:  повлиява мисленето ни,  причинява гняв, подрива самочувствието ни, подрива чуството за принадлежност.

Емоционална болка: Представете си че в чакалнята на една гара седят 3 души и чакат. Времето тече бавно и скучно и единият взима една топка и я хвърля към втория. Втория взима топката и я подава към третия. След направен психологически експеримент и избран един случаен доброволец, при играта с топка на второто подхвърляне, двамата пропускат третият и започват да си подават само между тях топката. Пренебрегнатият трети изпитва емоционална болка. Болката е доказана чрез изследвания с магнитен резонанс, които показват, че същите зони на мозъка, които се активират, когато изпитваме физическа болка, се задействат и при емоционалното отхвърляне. Като се има предвид, че тази социална ситуация няма никакво значение за третия и все пак емоционалната реакция е на лице. Експеримента е повторен дори и след като е внушено на играчите, че топката е кибер бомба, но въпреки това пренебрегнатия е изпитал емоционална болка, когато кибер бомбата не му е била подадена.

Повлияно мислене: Когато са помолени участници да си спомнят отхвърлянето от партньори, после им бил даден тест за интелигентност да попълнят. Само при спомена за отхвърлянето, мисленето им било повлияно и показали значително по-ниски резултати.

Гняв и агресия: При отхвърляне често си го изкарваме на стените с юмрук. През 2001 г. в САЩ на 551 случая е направено изследване на мъже убили жените си. Мъжете признали, че не могат да се справят с отхвърлянето.

Накърнено самочуствие: Не рядко са случаите на загубили работата си хора, които попадат в клопката на самосъжалението и дълго време после не могат да си намерят работа заради собственото си подценяване.

Принадлежност. Една от причините ни да е наранено нашето самочувствие е нараненото ни чувство за принадлежност – да се чувстваме приети от останалите. Такива примери на отхвърляне са когато някой е болен и се отличава от другите.

 

Как да се справим с отхвърлянето ?

Да оспорим самокритиката: Отхвърлянето отключва завишена критика към себе си.

  1. Направи списък с негативни самокритични мисли.
  2. Направи контрааргументи на всяка критична мисъл.
  3. Когато дойдат критичните мисли, прочети контрааргументите.

Контрааргументи на любовни отхвърляния – примерни

Той/тя:  предпочита друг тип; преминава през криза в личния си живот; имате различни харесвания – той харесва къмпинг, а ти хотел; той обича пороците-пиене, пушене, купони, а ти домашния уют; твоя професионален успех го потиска, защото при него нещата не се развиват така добре; ти си сладкарка, а той се бори с излишни килограми; той има проблем с обвързването и се изпарява като стане по напечено; още се бори със емоциите по старата си връзка и други….  Ако ти каже примината не е у теб! Вярвай му!

Контрааргументи на служебни отхвърляния – примерни

Определен е бил вътрешен човек, а обявата е била публикувана заради изисквания; лош опит на работодател със служител от бранша в който ти си работил; ако анализирате от какво е породено отхвърлянето, дали от негативна фирмена политика, или от междуличностни борби за израстване в кариерата, ще си обясниш причините за отхвърлянето и ще избегнеш самокритиката.

Контрааргументи на социални отхвърляния – примерни

изключен сте от група, защото не споделяш общата страст-пр. пушене; защото си по-атрактивен и интересен и заплашваш цялото внимание да е върху теб; вече ти е скучно в тази група.

Съживи самоуважението си. Намери общото, което те свързва с дадена общност или това в което си най-добър. Дори това да е четенето на спортните новини и добрите прогнози за спортните резултати. Ако намериш в кое си най-добър, ще увеличиш вниманието върху себе си и интересът, също така самоуважението си.

Засили усещането за социална свързаност. Получаването на социална опора от близките ни след като сме преживяли отхвърляне. Рядко обкръжаващите са наясно каква болка се изпитва при отхвърляне и подценяват страданието. За това често учители, родители, приятели са изумени пред новината за опита за самоубийство на техен близък, вследствие на отхвърляне. Още по-голяма нужда от подкрепа имат дискриминираните, расово, полово, религиозно.

Намери нова принадлежност, която пасва по-добре. Пр. болните от рак се чустват отхвърлени и неразбрани, но след като се излекуват започват да се занимават с благотворителност  и се борят със стреса от болестта и лечението по този начин.

Задоволи социалния глад. Снимки, клипчета с любими хора, сувенири и други спомени снижават гнева агресията и емоционалната болка.

Понижи чувствителността си. Ако си бил отхвърлен от жена, покани 9 жени на кафе, от тях поне 2 ще се съгласят и така чувството ти за отхвърленост ще намалее.   

 

Из световния бестселър на Гай Уинч „Първа помощ за душата“

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

 

 

 

/0 Коментари/от

Кой съм аз

Няма да забравя преди години, когато се сблъсках с тревожността и за пръв път се срещнах с психотерапевта си. Терапевта беше беше мъж с дългогодишен опит и се славеше с добро име, а аз нямах никакво съмнение, че съм на правилното място. Той седеше и ме слушаше внимателно. От време на време, задаваше въпроси, а изражението на лицето му беше каменно. Опитвах се да отгатна как му се отразява това, което казвах, но ми беше доста трудно. Чудех се, дали:  правя добро впечатление; как изглеждам;  как ме възприема; дали съм наистина здрава, или щом съм там нещо ми хлопа дъската, но отсреща виждах само любезно лице, без да показва и грам емоция по която да се ориентирам. Всичките ми усилия упорито продължиха до момента до който казах едно изречение във връзка с това, че познавам реакциите си. Просто казах „Аз познавам себе си, много добре „, а той избухна в искрен смях…..

Често чуваме тези думи от някого, нали,  но никога не реагираме по този начин, а вярваме, че това наистина е така.

Интересни са въпросите: “Kой сьм аз?”, “Познавам ли се?”, “Kакво си мислят другите за мен?”. Голяма част от информацията, която имаме за себе си не разкриваме пред другите. Друга голяма част от информацията за нас имат другите хора. Те виждат отстрани нещата по-ясно. Виждат неща, които ние не можем да видим и осъзнаем за себе си. Нещата изглеждат сякаш сме двама Аз-а. Единият, когото ние познаваме и другият, когото познават другите.

Можем да видим обяснението от модела на психолозите Джозеф Лафт и Харингтон Ингъм, наречен “Прозорче на Джохари”. Този модел интерпретира различните аспекти на Аз-а при взаимоотношенията ни с другите. Той изглежда така:

Сякаш самопознанието никога не може да завърши, защото винаги остава нещо скрито от нас. Някъде там в тъмното, безсъзнателното, където обаче можем да включим и скритите потенциални възможности за развитие.
Интересна е най-много онази част, в която другите знаят неща, а ние не се досещаме, сякаш най-важното ни убягва. Ето защо е важна обратната връзка по която получаваме информация от другите за себе си. Този механизъм на обратна връзка е важен за изграждане на Азът ни. За да заработи е необходимо да се научим повече да споделяме и да позволим на другите да научат повече неща за нас, да почувстват начина по който мислим и възприемаме света и себе си. Звучи плашещо, нали? Как така ще се разкрием? Да свалим маските и да станем уязвими. Да позволим на другите да ни виждат разсъблечени за да могат да се възползват от нашите слабости. Голям страх, а? Това е не само залог към само познанието, но и към свободата. Падането на маските и освобождаването от тежестта на бремето, което носим за да се защитаваме от призраците на детството ни.

Защо да поемем риска да се открием, какво печелим: Ясно виждаме реалността. Околните отразяват нашите добри и лоши страни. Виждайки ги придобиваме добра самооценка и най-важното реална. Всеки от нас се нуждае от положителна представа за себе си. Работим и се усъвършенстваме.

Ето и една полезна техника за самопознание:

Седнете на спокойно място и затворете очи. Успокойте ума си и се отпуснете доколкото е възможно. В тази техника първият въпрос е най-главния, останалите са разширяващи, спомагателни, но въпреки това задължителни.

  1. Как се възприемам сега? (какъв си мисля, че съм сега в дадения момент?)
  2. Какво мисля за себе си сега?(какви мисли, убеждения и концепции  имам за себе си?)
  3. Какво чувствам сега?(какви емоции и усещания имам?)
  4. Как се отнасям към себе си сега?(има ли някакво отношение?)

Въпросите се задават подред: 1,2,3,4,1,2,3,4…. и т.н. кръгово.

Преповтарайки въпросите и преусмисляйки изписаното, илюзиите за себе си просто ще се разтварят и изчезват една след друга.

 

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

 

/0 Коментари/от

Сянката или обратната страна на медала

На повърхността, на светло се вижда добрата част от нас. Онази любезната, приемливата, показната, лъскавата, социалножелателната…..Но дълбоко вътре в себе си крием и онази тъмната част. В нашето подсъзнание е игра на криеница. Всичко за което упрекваме другите, родителите, съпрузите, приятелите, колегите, политиците, всъщност сме самите ние. Страхуваме се от нашата тъмна страна и не искаме да я познаваме. Когато ни мине лоша мисъл ние я тласкаме надоло, на тъмно. Крием си главата като щраус в пясъка и се дистанцираме. Неее това не сме ние. Не е възможно. Ние сме едни такива добрички….Страхуваме се да приемем, че е възможно да имаме такава тъмна част. Но колкото повече бягаме и отхвърляме съществуването и, толкова повече тя ни настига със страшна сила.

Как се заражда сянката ни?

Далече в ранното ни детство, когато се е случвало дресирането, както го казва Дон Мигел Руис. Дресирането – възпитанието в „добро“ и „лошо“, в „трябва“ не „трябва“. Нашите родители, баби дядовци, учители са ни вменявали правилата с които като животинчета сме се борили първоначално за да си останем в свободата на инстинктите. В крайна сметка правилата побеждават и „лошото“ и това което „не трябва“ отива в несъзнаваното, както го нарича Фройд и там трябва да си остане. На светло, на повърхността да блести само доброто и това, което трябва. Другото е срамно вече, да потъне в мрак, да потъне в сянката.

Отричането на сянката…Колкото повече отричаме тъмната си страна, тя толкова повече ни преследва и напомня за себе си и не само това, тя нараства и набира скорост. Завладява ни и започва да взима решенията вместо нас. Тези деструктивни решения, какво ще ядем, какво ще пием, по какво ще се увличаме. Сянката ни кара да пилеем жизнената си енергия в лоши навици и модели на поведение. Поема контрола над нас и губим себе си. Единственият изход е да я приемем. Да приемем без осъждане на себе си, че имаме две страни и добра и лоша. Това е варианта да сме по мъдри и да започнем да използваме истински потенциалът си.

Както казва Дийпрак Чопра ефекта на сянката е навсякъде в живота, в интернет, в приятели, роднини, хора на улицата, но най много го разпознаваме в своите мисли и действия с другите.  Според Карл Густаф Юнг “Всеки носи една сянка и колкото по-малко бива приемана в индивидуалния, осъзнат живот, толкова по-черна и гъста става тя. Ако малоценността се осъзнава, винаги има шанс човек да я коригира.”

Защо да приемем сянката си…Приемайки сянката си ние се приемаме такива каквито сме, без страх и разкриваме потенциала на истинската си природа. Да се вгледаме навътре в себе си, да открием всички онези нежелателни неща, да ги приемем за да променим себе си ако нещо не ни харесва, а после да променяме света от вън.

И всичко започва с осъзнаването. Всеки избира своето осъзнаване от къде ще започне. Пътища много – йога, медитация, психотерапия, молитва……или вървиш, грешиш, спъваш се падаш, ставаш, опитваш се да чуеш онова гласче от вътре-интуицията.

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

/0 Коментари/от

Как се справяме с негативните емоции?

Нашите емоции, това са начините ни да реагираме на всичко, което се случва. Както всяко нещо във вселената е заредено с енергия, така и нашите емоции, които са заредени с психична енергия. С неприятните емоции, често реагираме като ги потискаме или се правим, че ги няма, защото съзнателно си мислим, че ще ни донесат само усложнения. По този начин ние ги изтласкваме все по-дълбоко в подсъзнанието си, за да не ни досаждат и да не ни пречат. Точно като щраусите, когато усетят опасност и заравят главата си в пясъка, мислейки, че ще им се размине, но не се разминава….

Не се разминава, защото нищо във вселената не се губи, а само се трансформира. Дори да потискаме емоциите си дълго време, години, не означава, че те са изчезнали. Те са потънали на дъното в подсъзнанието ни, лежат си там и с времето привличат сходни ситуации, които ги подхранват, като генерират същите негативни емоции. Трупайки се на дъното те нарастват, появява се емоционално налягане, като в бутилка от шампанско с тапа от горе.

 

Това вътрешно налягане, след като набере сила, започва да бута тапата на бутилката и когато успее да я изстреля се получава изблик на ярост, депресия, или друга емоционална реакция. По този начин се освобождава, част от потиснатата емоционална енергия и  емоционалното налягане в бутилката-подсъзнание намалява малко, а ние изпитваме известно облекчение. Ето защо една депресия или друга нервна криза са здравословни прояви на психиката ни. Ако обаче не освободим цялото енелгийно налягане вътре в нас, може да се очаква следваща криза, която да освободи част от него.

Ето вече разбрахме, че не трябва да потискаме негативните си емоции, защото се очаква в един момент да дойде нервен срив и да избута тапата. В известен смисъл, това ще ни освободи от натрупана психична енергия, но ще ни остави и без сили. Няма нужда да чакаме този нервен срив, за да се справим с емоциите си.

 

 

Техники за справяне с негативните емоции:

 

  1. Да се изправим срещу страхът, заради който сме потиснали емоциите си.
  2. Да наблюдаваме надигащите се емоции, без да ги осъждаме. Колкото и болезнени да ни се струват, просто да ги приемем смирено. Да ги валидизираме. Да си кажем „Да тук са“ и „няма да ни убият“.
  3. Да не слагаме име на емоциите, а да ги наблюдаваме къде в тялото ни се случват. Да ги наблюдаваме, там, където са в тялото и да не се съпротивляваме. Когато не се борим с емоцията, на нея и доскучава по някое време и тя просто си тръгва. Ако сме достатъчно търпеливи да проследим съзнателно този процес, ще се усетим доволни накрая и мъдри.

 

 

 

 

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

 

 

 

/0 Коментари/от

Защо изневеряват жените

За разлика от мъжете, които изневеряват водени най-често от нагона си, първичното привличане, нуждата от разнообразие, ловния си инстинкт и животинската си полигамия, жените изневеряват през емоцията си.

Емоционална липса от внимание, разбиране, любов, романтика са най-честите причини подтикващи жените към изневярата. Решението за изневяра ако при мъжа идва спонтанно, при жената напротив, то е доста обмислено. От дълго време премисляно преди да се вземе това решение. Най-често жените не искат да развалят брака си, а самата изневяра е вследствие на натрупало се негативно усещане за липса на любов и подкрепа, но също така и липса на добър качествен секс.

Липса на внимание. Мъжът е винаги изморен, угрижен. Замислен за други неща. Вече не е романтичен. Не забелязва промяната в жената. Живота е монотонен, а самият съпруг се е отпуснал и като, че ли няма нужда от романтика, от разговори от уютни семейни вечери. Не рядко жените преди да решат да изневерят минават и през депресията, борейки се със себе си и своя морал.

Липса на любов. Любовта я няма, а на нейно място е само рутина. Даже мъжа признава – „Ние сме просто партньори, които си помагаме в живота успешно“. Жената е емоционално същество и не може да понесе това отношение към нея. Иска да си докаже, че може да е обичана и ,че така трябва да се живее с емоция и…я намира. Сменя си косата, грима, изцяло подменя гардероба си и разбира се набляга на скъпото бельо, а мъжът „партньор“ изобщо не забелязва промяната.

Липса на подкрепа. Жената поема мъжката роля в изкарването на пари. Занимава се със сметките, децата, организацията на всичко. Майката на мъжа и обикновено се меси в семейните дела на двойката, и ето още от една страна жената се чувства неподкрепена. Накрая и писва и решава, че тя заслужава повече.

Липса на качествен секс. Много често в семействата започват да липсват секса и оргазмите. Жената се превръща в инициатор за секс, което я обижда и я кара да се чувства нежелана.Това се случва поради изтощението на мъжът в работата му, здравословни проблеми, проблеми с теглото, но най-вече в нежеланието да се промени. Нежеланието да се почувства млад и силен. Някои мъже се изморяват твърде рано от живота, а техните жени именно с напредване на възрастта, се чувстват все по готови и зрели сексуално. В американско изследване, много от интервюираните жени, са посочили, че когато са задоволили нуждата си от оргазъм, са станали „по-добри съпруги и по-добри майки“ и най-голямата им грижа била „да запазят брака си“.

Разнообразие. Жената се ласкае от мъжкото внимание и има нужда постоянно да си доказва, че е красива и желана и, че именно тя е избрана.

Ако се забелязват светнали лампички от някоя от горните, е редно да се замислим изневерява ли жената, или подтиквам ли я аз към изневяра…И след като си отговорим на въпросите, можем да предприемем някой от следните съвети          

Обърни и внимание. Всяка вечер след работния ден задавай въпроса “ Как мина денят ти“ Простичко е. Дори да не си готов да чуеш цялата триада. Просто задай дежурния въпрос

Обичай я. Забрави за израза „Ние сме просто партньори, които си помагаме в живота успешно“, забрави за приятелството в брака. Казвай и го всяка сутрин – дори да е дежурно.

Подкрепяй я. Тя е най-важната жена сега. Не забравяй, че е слаба и понякога плаче за разлика от теб!

Секса е здраве. Не спирай да отделяш време за него. Той трябва да остане редовен и ако някъде, нещо е станало скучно…просто го промени, измисли нови неща. Предложения за това в интернет има много. В кой век живеем!? Възможностите са безгранични. Може да се окаже, че най интересното тепърва предстои.

Разнообразие. С това е лесно. Просто изглеждай добре. Когато всички жени спират погледа си на теб, жена ти няма да помисли да се разнообразява.

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

 

/0 Коментари/от

Защо изневеряват мъжете?

Природата на мъжа е близка до животинската. Мъжът е хищник, водещ се от нагона си и от усещането за всяка женска, която премине през територията му. Едно изследване сочи, че мъжете мислят за секс на всеки 5 минути. Това кара мъжа да има естествена наклонност към полигамия. Това обяснява, защо мъжете рискуват сериозната си връзка и влизат в приключението на изневярата. Интересното е, че статистиката сочи, че почти всички мъже, които са имали сериозна връзка, поне веднъж в живота си сменят партньорката в леглото. Още по-интересно е, че половината от всички жени вярват, че техните мъже никога няма да им изневерят и никога не са им изневерявали. Според всеобщите морални ценности се смята, че изневярата е предателство, но дали истинските причини за нея са просто за разнообразието и непостоянната природа на мъжа и ловните му инстинкти, или има и друго обяснение….?! От опита на семейните терапевти можем да разгледаме няколко причини за мъжката изневяра.

 

Еднообразието и рутината затрупват мъжа, стягат го като въже за шията, задушава се. Всяка вечер по едно и също време се прибира от работа, затрупват го сметките, семейните задължения, проблемите.  Единственото развлечение е да гледа телевизия или да седи на компютъра и да си играе игрички, мислейки, че това го разтоварва. Мислите които преминават през главата му са „Остарявам“, „Какво постигнах“, „Напълнявам“, „Приличам на дядка“. Стремежа му е час по скоро да се измъкне от този затвор в който бавно и мъчително умира. Как да го направи? Трябва да потърси емоции и доказателство, че все още е млад, красив, успешен. Тогава той става лесна плячка за жените търсачки и съблазнителки. Много лесна.

 

Когато жената ревнува. Със възрастта и самочувствието на жената започва да страда и съответно тя започва да ревнува. „Какво я гледаш тази?“, „Защо си избръснат, къде ще ходиш?“, “ Защо закъсняваш, къде беше?“… Мъжът се старае да угоди, но угодия няма. Дразни се, напряга се и накрая си казва „Абе мама му стара, аз по-добре наистина да съм изневерил, отколкото да търпя тези подмятания постоянно“. И …просто го прави от инат.

 

Когато има нужда да си напомпа самочувствието. Да си докаже, че е велик, способен, красив. Вярва, че колкото повече бройки навърти в леглото, толкова е по-велик.

Хормоните. Когато човек физически е привлечен от жена толкова силно, че не може да устои, започват да работят фантазиите му и страстта. Увлечението става по-силно от тях и те просто му се отдават в един момент.

 

Приятелите. Когато мъжът има приятели, които постоянно се хвалят със завоеванията си, а той самият трябва да се впише в тяхната компания, иначе е загубеняк. У мъжа проговаря съревнованието, спорта. „Аз трябва да съм най-добрия, не може другия да има повече бройки от мен“.

Когато жената загуби чарът си. С годините, жената изгубва част от чарът си, не само заради остаряването, но и заради грижите. Не е същото момиче в което се е влюбил. На улицата има толкова красиви млади девойки…

 

Липсва им внимание. Жената го неглижира. Обръща повече внимание на децата, работата си, домакинството. Все е изморена и все по-малко инициативна за секс.Той има нужда от разбиране, общуване. Най-лесно е тогава някоя дори не толкова привлекателна и интересна жена да спечели този мъж, само защото го изслушва, подкрепя и разбира.

Постоянното недоволство в жената. Тя го обижда, че не се справя, критикува го, недоволства. По този начин с времето се разклащат устоите на мъжа и той започва да вярва все по малко в собствената си ценност. Особено, ако жената постоянно го обвинява за всичко.

 

Ако се забелязват светнали лампички от някоя от горните, е редно да се замислим изневерява ли мъжа, или подтиквам ли го аз към изневяра…И след като си отговорим на въпросите, можем да предприемем някой от следните съвети 

 

Ако не се чувстваш достатъчно красива или успешна:

Не говори за недостатъците си: Имам дебело дупе; Не съм достатъчно добра в работата; Колегите не ме уважават; Трябва да смъквам килограми…Това са си приказки за пред приятелки. Пред мъжете да се знае: Най-дебелото дупе е най-секси! :)

 

Ако си недоволна от нещо или от него – не го наказвай! Не му отказвай секс, само защото имаш неразрешен казус вкъщи и го караш да се сеща, че някъде е сбъркал. Обясни му къде греши и как се чувстваш. Интимността не трябва да има нищо общо с караниците или резултата от тях.

 

Не показвай ревност! Не му задавай постоянно въпроси, кога, къде е ходил и с кого. Не го питай, коя е по-красива, аз или секретарката, комшийката, колежката..Не рови в телефонът му. Ако усети, че му нямаш доверие ще се обиди и накрая наистина ще изневери.

 

Не бъди студена. Ако от нещо си недоволна обсъди го с него. Той не може да чете мислите ти и не знае как да постъпва според твоите очаквания. Не започвай разговорът от далече. За мъжа всичко е черно и бяло…няма жълто-зелено и небесно синьо. Не му обяснявай, че няма да излезеш, защото не ти се излиза, а направо му кажи „Сърдита съм ти, че не забеляза новата ми прическа“ . За мъжете небето е синьо, слънцето жълто, времето топло и точка! Не очаквай фантазия!

 

Не спирай да флиртуваш! Мъжете заслужават да са постоянно ангажирани с теб, желанията ти, капризите ти и усмивката ти,  за да не ги ангажира случайна друга….след  5 минути :)

 

 

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

 

/0 Коментари/от

Зависими ли сме от порното? Kак да се освободим?

Мъжете, които се увличат от порното, се затрудняват в интимните си връзки. Те виждат всички жени като сексуални обекти, а често и започват да оформят мнение, че жените са лесно достъпни. Елементарните взаимоотношения на любов, близост и привързаност се размиват и се свеждат до сексуални отношения. трудно ще вижда любимата в жената, с която има интимна връзка. А това може да разруши отношенията и да се превърне в пречка за създаването или дори запазването на  семейство.

Критерии за порнозависимост

Въпреки, че няма официално утвърдени критерии за диагностициране на зависимостта от порното, лекари и изследователи използват критерии, заети от литературата върху химическите зависимости. През 2010 г. американската психиатрична асоциация издаде предварителни критерии за диагностициране на т. нар. „хиперсексуално разстройство“, което може да се приеме като алтернативна дефиниция или сбор от диагностични критерии за сексуалната зависимост.

  • Чести сексуални контакти с повече партньори;
  • Обсебващо и непрекъснато желание за секс;
  • Желание да намалят или неуспешни опити да ограничат сексуалната си активност;
  • Прекарват значително време в дейности, свързани със секса, като например пътуване до различни партньори или прекарване на часове онлайн в порно сайтове.
  • Пренебрегват задължени – работа, училище, семейство заради секс или гледане на порно;
  • Продължават да поддържат това поведение в търсене на секс въпреки вече разрушените връзки или потенциални рискове за здравето.
  • Раздразнителност при липса на възможност да удовлетворят желанието си.
  • Секуално зависимите хора са склонни да организират живота си около секса така, както кокаиново зависимите – около кокаина.
  • Зависимият се увлича до там, че започва да практикува все по екстремни неща в секса.

Някои цитати от различни публикации в интернет на мъже, които са потърсили помощ за своята порно зависимост, доказват всъщност, колко мъчително и унищожително е за тях порното.

  • „Но гледането на такива филмчета с години се оказа капанче от което трудно се излиза. Започнах да търся все по интересни и абсурдни ситуации и вече имам чувство,че съм изгледал всичко което се предлага безплатно. Все още не съм станал член на някой платен сайт, но ако го направя ще се мразя тотално“.
  • ….“Зависим съм дотолкова,че ако не изгледам няколко филмчета на ден,усещам че ми липсва някаква тръпка.Ако има някой с подобен проблем или се е справил с него моля дайте съвети“!
  • “ Проблема е там, че приятелят ми е зависим от порнографията. Мисля че той не го осъзнава изобщо. Всяка свободна минута той посещава познатите порно сайтове. Случвало се е аз докато спя и той да е на лаптопа и да гледа…като сме в една стая (без да мастурбира). „. 
  • Търся помощ. На зряла възраст съм и от доста време съм пристрастен към порнографията. Гледам порно, мастурбирам и пуша цигари. Първо бяха списания, снимки, вестници; сега седя пред компютъра. „
  • Пускам филми и действам. Затова порноиндустрията има такива печалби! Сега съм на втория ден, когато си казвам че всичко е наред, и едвам се стърпявам, явно някои хора са склонни яко да се пристрастят, ако съм имал стресов ден – това нещо ми помага да се отпусна, но е после идва гузната съвест, малко почивка и пак старата песен“.
  • Какво обаче стана с порното. След като осъзнах, че съм импотентен намалих осезаемо употребата му. Не мога да го спра напълно, въпреки, че това е източника на повечето ми проблеми. Компулсията е сведена до минимум. Вече цепя само най-доброто от най-доброто. Свалям много малко нов материал, които най-често просто хвърлям на едни външен хард диск като архив. Според последните статистики прекарвам около 20 часа месечно в този порок. Обикновено беше около 40, та дори до 60 през някои от месеците. 

Добрата новина е, че порното както и всички други зависимости могат да се лекуват. Повечето мъже, усещат намаляване на тревожността и депресията, а някои от тях дори увеличават доходите си двойно през първата година на изчистването си.

Стъпки за справянето със зависимостта:

  1. Признаване на проблема. Да имам зависимост от секса и гледането на порно и това ми пречи. Мисля през по-голямата част от деня за секс, куца ми концентрацията в работата, не мога да започна полов акт без да се стимулирам сам предварително, изяжда ми толкова време от живота….
  2. Ограничаване на достъпът до порното. Сега порното е по-достъпно от всякога. Умишлено да се ограничи достъпът си не само до порноканали, но и до всички снимки, вестници и списания с порно изображения. Сложи филтри.
  3. Включване в групи за подкрепа, където участват хора с твоя проблем. Започни да споделяш със други пристрастени в интернет.
  4. Терапия индивидуална към конкретният човек и неговите специфични потребности.
  5. Хипнотерапия – съсредоточена във виждане на реалността. Порно зависимият вярва че е силен и мъжествен. За това тук се появява трудността от отказ от този навик. Той има потребност да се чувства по този начин и за това показваме една друга алтернатива. Състояние в което има реална жена, реално харесване, реална закрила от мъжа…извличане на вътрешните ресурси за справяне. Среща със силата на човекът. Свободата да бъде себе си, да освободи блокирана психична енергия в навикът да гледа порно, като се разрушат невронните вериги, които формират навикът и се създадат нови, които да формират нов навик.
  6. Мотивация. Мотивацията е за справяне с проблема и растеж. Да осъзнаеш проблема и да го пребориш. От тази алтернатива да се погледне зависимостта, като възможност за развитие и личностно израстване.

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

 

/0 Коментари/от

Опасно ли е гледането на порно?

Опасно ли е гледането на порно?

Мнението на специалисти е различно и варира от вярването, че порното е полезно за ограмотяване, че даже е препоръчително понякога за двойката…Или като всяко нещо в балансирани дози е добре. Ако обаче спрем да се правим на толкова модерни и широко скроени, трябва да признаем, че порното е опасно и ето защо:

  • Може да породи нереалистични очаквания към секса;
  • Тласка пристрастените мъже към секс с други жени с цел реализация на изгледаните сцени;
  • Понижава самочуствието на зависимите мъже, като ги кара да се сравняват с порнозвездите;
  • Поржда: тревожност; еректилна дисфункция, депресия, липса на концентрация на вниманието, раздразнителност,
  • Появяват се изблици на гняв при липса на възможност да удовлетворят желанието си;
  • Може да породи липса на интерес към сексуални контакти с реална жена, разриви във връзки и семейни отношения.

Какво се случва в мозъкът на зависимите?

Удоволствието изпитвано при  гледане на порно канали причинява увеличаването на допамина (хормон на щастието) в мозъкът. Когато обаче мине време и този вреден навик се е вкоренил в живота на човека, рецепторите на нервните мозъчни клетки (невронните дендрити), започват да намаляват и да не усвояват голямото количество допамин, което се е отделило по време на гледането. Свикналият да изпитва такова удоволствие  мозък, не може да се примири с това, че то е намаляло и човек започва да търси все повече начини и все по екстремни за да си набави допамина, съответно удоволствието с което е свикнал и от което има нужда вече. Достигането на тази възбуда става все по-трудно и зависимият от порното започва да търси все по ексцентрични порно канали и сцени. Пристрастяването към порното, особено когато е придружено с компулсивна мастурбация в продължение на дълъг период от време, в крайна сметка може да доведе до увреждане на мозъка.

Зависимостта от порното сравнена с зависимост от хероин.

Чрез изследвания през 2003 г. извършени от холандския учен Герт Холстег  чрез сканиране на мозъка са отчели поразителна прилика на сканираните мозъци на зависими от хероин и на зависим от порно по време на оргазъм.

Порнографията уврежда мозъка

Порнографските картини остават трайно в мозъка, освобождавайки големи количества химични вещества в кръвта: допамин, епинефрин, окситоцин, серотонин, вазопресин, пролактин и енкефалини или ендогенни опиоди….Хората, които маниакално гледат порнография, буквално се опияняват с психотропни препарати, които променят биохимията в мозъка и след време се стига до мозъчно увреждане в частта на фронталният лоб на мозъка. Точно както зависимостта от алкохолът уврежда бъбреците и черния дроб; точно както зависимостта към цигарите уврежда белите дробове и сърдечно-съдовата система. Уврежданията в централният лоб на мозъка водят до:

  • импулсивност без взимане в предвид на последствията
  • компулсивно поведение, което често води до пълна загуба на контрол
  • емоционално лабилно поведение, т.е., внезапни и непредвидими промени в настроението
  • влошаване на разсъдъка, което води до крайности при вземането на решения.

Как започва порнозависимостта?

Забелязали, ли сте че в порнофилмите рядко има сюжети на ласки, загриженост романтика. Най-често са сцени с доминиране, обезличаване, имитация и насилие. Изражението по лицата на порноактьорите е властно доминиращо, а на техните партньори често е унизително, подчинено, подвластно. Сякаш физическата наслада, която те изпитват по време на сцените не е най-важното за тях. Като, че ли по-важното е емоцията,която изпитват. Емоция на превъзходство над другия. Усещането, че имат власт над него, че имат власт над ситуацията, че могат да подчинят партньора на себе си, да го обезсилят….Или обратно. Всички сме виждали една класическа сцена в която жената доминира над мъжа. Подчинила го до лазене на четири крака и налагаща го с камшик…..Какво означава всичко това?

Повечето от вътрешните конфликти се коренят в детството. Добре разгледани в книгата на Бренди Енглър „Мъжете на моята кушетка“. Детските травми ни  карат да потискаме чувствата и желанията си. Цялата тази психична енергия на тревожност се заключва вътре в нас, в нашето подсъзнание изтласкана, защото ние децата не можем да я изразим, подтискаме я и тя не намира изход.

  • Пример: дете, на което не са давали топлина и внимание, защото родителите са били все заети…“Не ме занимавай“; „Нямам време сега“; „Не виждаш ли, че съм заета“. Като възрастен, тази липса на внимание може да я замени чрез порнозависимостта и/или секса с много партньорки.
  • Друг пример: дете, което е било критикувано постоянно от майка си, която е залагала твърде високи очаквания от него.“Нищо не става от теб“; „Пак се провали“; „Колко пъти да ти кажа, че…“ Пристрастеният към порното възрастен, може да пожелае сам да влезе в подчинена роля в която жената да го наказва и бичува. Така ще се почувства облекчен, наказан и вмененото от критичната майка чувство на вина ще намалее.

Тези ползи в облекчаването на емоционалните негативни усещания са кратковременни, а след това настъпва осъзнаване – чувство на вина и тревожност. „Аз съм извратен“; „Не съм в ред“;  Повечето мъже дори не знаят за съществуването на вътрешните си конфликти породени от детските травми, заместват емоционалната си неудовлетвореност с порното, започват да отричат реалните си нужди и емоции. Често зависимите от порното не могат да изградят емоционални отношения на близост, топлина, любов и естествено, че е така, та нали е нямало кой да ги научи на това в тяхното детство. Заместват всички тези потребности със секса и порното и мастурбацията.

На кратко…виртуалният секс е епидемия, която отслабва волята на човека, прави го зависим и опустошава характера му. Човек се чувства слаб да вземе живота си в ръце и това може да надмине употребата на наркотици. От време на време, дори може да превърне хетеросексуални в хомосексуалисти, а дори може да последва и още по-зловещо развитие.

Следва статия относно излизането от тази зависимост…..

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

 

/0 Коментари/от

Четирите споразумения-четирите основни правил а за мъдър и щастлив живот

Рецептата е от бестселъра на Мигел Руис – Четирите споразумения -четирите основни правил а за мъдър и щастлив живот:

1. Бъди безгрешен в словото си! Говори честно. Казвай само каквото мислиш. Избягвай да използваш словото, за да се самоохулваш или да сплетничиш за другите. Насочи силата на словото си към истината и любовта.

2. Не приемай нищо лично! Хората не правят нищо заради теб. Казаното и стореното от тях е проекция на собствената им реалност, на собствения им сън. Когато имаш имунитет срещу мненията и действията на другите, няма да ставаш жертва на ненужно страдание.

3. Не прави предположения! Намери смелост да задаваш въпроси и да изразяваш желанията си. Общувай с другите възможно най-ясно, за да избегнеш недоразумения, тъга и нещастия. Дори само с това единствено споразумение можеш напълно да преобразиш живота си.

4. Винаги прави най-доброто на което си способен! Най-доброто, на което си способен, ще се променя постоянно, ще бъде различно, когато си здрав и когато си болен. При всички обстоятелства просто давай най-доброто от себе си и няма да се самоосъждаш, самобичуваш и съжаляваш.

/0 Коментари/от