ОКР

О-ОБСЕСИИ / натрапливи мисли/, К-КОМПУЛСИИ/ригуали/, Р-РАЗСТРОЙСТВО

ОКР това е разстройство, протичащо с натрапливи мисли за някаква опасност. Тези мисли постоянни и натрапливи , не ни оставят на мира. Толкова ни преследват, че вече ни уморяват и изцеждат енергията ни. Правят ни разсеяни за всички други дейности, които имаме –работа, грижа за децата и тн.

ОКР протича с тези натрапливи мисли, а понякога плюс тях, се прибавят и компулсиите. Компулсиите са ритуалите, които обслужват натрапливостите/мислите. Правейки тези ритуали, човек си въобразява, че няма да се сбъднат застрашителните му мисли.

Например:

Мисъл: Оле, ами ако умре майка ми.

Ритуал: Ще загася и светна лампата в стаята точно 7 пъти и това, лошо предчувствие няма да се случи.

Детството : Детето расте в семейство с условна любов. Под силният контрол на родителите, детето започва да губи надежда, че може да се опре на собственият си личен опит. Детето започва напълно, да се приспособява към родителите и тяхното мнение за мнение става супер важно. Вижданията за живота стават някакви твърди. Спонтанноста на детето и неговата детска игривост ,се заменят със строги правила за живота и страх те да не бъдат нарушени.

Когато порасне, неговият възрастен няма да живее собственият си живот, а ще има разрушителни схващания за живота, които ще го потискат вътре, все повече и повече. ,

Понякога тези мисли и ритуали, отнемат толкова много време от деня ни, че направо обезсмислят живота ни, на практика.

Пример: Случай от моята практика. Клиент – търговски представител, чиято работа е да обикаля със служебната си кола, определен регион и да предлага продуктите.

Страшната натраплива мисъл, която го преследва всеки път, когато усети и най-лекото потрепване на волана, докато шофира е :

Мисъл – „Блъснал съм човек !“.

Ритуал – Изплашен спира колата, отбива от пътя, слиза и проверява. Оглежда бронята на колата, дали е изкривена, гледа под колата, дали не лежи труп. Сърцето му ще изхвръкне, кръвното се вдига, докато прави проверките. Уверява се, че всичко е наред и не е ударил никой, плюе си три пъти в пазвата, качва се зад волана и потегля отново.

Ето какви страшни мисли, му минават докато, шофира, и какви ритуали/проверки извършва,  за да се увери ,че няма нищо страшно. Всичко това, отнема много от времето му. Тръгва -спира – проверява. Понякога даже избягва цели маршрути, които крият опасности. Лоша видимост, повече завои, или просто мисъл, че трябва, този път да се заобиколи, че там може, нещо лошо да се случи. Ако за неговите колеги да си свършат работата, стигат 4-5 часа, на него му отнема 4-5 дни и излишно гориво. На косъм да загуби работата си, като неефективен и съмнителен работник, той дойде на терапия.

След първият разговор стана ясно, че прави и други „странни неща“, като:

• Връща се да проверява, дали е изключена печката. Прави го по няколко пъти след като излезе от вкъщи. Опасната мисъл е „Ще стане пожар“.
• Връща се да провери дали е заключена вратата, по няколко пъти. Опасната мисъл е „Ще влезе крадец“.
• След някакъв период от време, той не се удовлетворява от тези проверки и му се струва по-завършен процесът ако проверките са точно 7 на брой. Някак по-голяма увереност има, че всичко ще е наред.
• И така списъкът, може да не свърши…..

Как започва болестта?

Съгласно медицинска статистика, ОКР започва между 10 и 30 години. Пациентите се обръщат за помощ около 25 година, без значение, кога са се появили първите симптоми. Най-честоq те търпят няколко години, понамъчват се и после стигат до диагнозата си.

ОКР, има всеки трети възрастен в някаква форма. Спомнете си миенето на ръцете по няколко пъти на ден, за да се махнат микробите. Сред децата също не са малко, тези с ОКР.

Кое е в основата на ОКР. Защо сме по-предразположени ?

Перфекционизъм;

• Увереност, че има абсолютно правилно решение за даден проблем;
• Инат;
• Старателност;
• Стремеж да контролира всичко.

Тези прилежности и старателности, и страхове от грешки, които са в основата, водят след себе си:

• Постоянни съмнения;
• Постоянно отлагане;
• Взиране в детайлите;
• Нерешителност;

Всичко това води до хроничен стрес.

Мисленето, става ригидно/твърдо/не гъвкаво:

• „ Аз трябва“;
• Аз трябва перфектно да си изпълня задачите;
• Ако не го направя аз, някой друг ще го направят не както трябва и не толкова добре;
• Трябва да контролирам себе си и и близките си;
• Удоволствие ще получа някога, като си свърша всичките задължения и планове- след 5 години може би.

Желязното правило. „Ако всичко правя, както трябва, всички ще ме обичат.“

Мисленето АМИ АКО, постоянно се закопава в мисленето ни и ни пречи да се доверяваме на живота.

Човек го преследват натрапливи мисли, които го плашат и го карат да е недоволен от себе си, виновен и да мисли за опасност.

Той много се страхува, тези натрапливи мисли да не се сбъднат и тези страхове дават обратен ефект вместо да му помагат.

Понякога започва да прави ритуали, за да не му се случат тези мисли.  Той си слага строги правила с думичката ТРЯБВА. Мисли, че щом изпълнява тези правила, то той ще прави всичко правилно.

Миенето на ръцете сваля тревожността. Но понякога ритуалите/компулсиите, са много странни. Човек осъзнава, че те са странни, но нищо не може да направи с това.

С ОКР се справя най-добре когнитивно поведенческата терапия, и ако човек съдейства  в терапията, бързо ще се справи с това.

С Окр в терапията, се учим да възприемаме света, себе си и другите хора по гъвкаво. Учим се на спонтанност. Да пуснем контрола. Да си носим удоволствие, Да можем да се отпускаме.

Целта на терапията е да се преработи вътрешната скованост и да се преразгледат личните правила за живота.

Когато човек си позволи да бъде себе си , ще падне градусът на напрежението му, мозъкът ще престане да контролира толкова много, и натрапливостите,  лека по лека ще си идат.

За да разбереш, защо зависиш от одобрението на другите, което е невротична нужда от „възнаграждение“, това е дълбока работа, която се нуждае от работа с психолог.

За да търсим одобрение от другите, може да има много причини:  контролиране на ситуацията; да повдигнем самооценката си; да се възнаградим; да имаме самочувствие…

Обикновено това, говори за окачване и зависимост към другите. Един пък, като се окачим, ставаме слаби и манипулируеми.

Няколко метода, за самостоятелна работа.

 Вие реагирате на неодобрение, когато някой започне фразата с „Ти“.

Всичко, което започва с „Ти“, кара отсрещният, към който е насочена фразата, да се чувства виновен, несъзнателно. Той си вдига стените и защитите и спира да чува, какво му говорят. Така и двамата в разговора , не се чуват един друг. Всеки слуша, своята гледна точка и се опитва да се докаже, че е прав.

Например.  Мъжът ти

„ Ти си толкова раздразнителна от всичко“.

Вместо да влезеш в защитна позиция, отбранителна или обяснителен режим, просто кажи така:

„Виждам, че си разтроен и мислиш, че аз не би трябвало да мисля така.

Сега той ще види че неодобрението, е тръгнало от него, а не от теб.

Трябва да се борите и да не започвате отговор с АЗ, това означава опрадваване и обяснение – слабост. Да изкараш фокусът на вниманието от вътре на вън. Ако се говори за вас, да промените фокусът към събеседникът си. Един път, когато го накараме да мисли за себе си и да изкара фокусът на вниманието си от нас, ние ще го накараме, той да се оправдава, обяснява – да е в режим слабост.

 Ако ви се струва, че някой се опитва, да ви манипулира умишлено, като ви лишава от одобрение, правете така. Вместо да търсите одобрение, му кажете.

„Аз мога да си променя позицията, за да ти се харесам, но вярвам, че съм казала това, което трябва и сега ти ще трябва, ти да се справиш с чувства си по този повод“.

Такава откровеност, ще ви помогне да си останете на собственото мнение и поведение.

3. Можете да благодарите на събеседника за информацията, която ви е помогнала да се развиете, даже ако чутото не ви е харесало. Процедурата благодарност, помага да се сложи точка на всяко търсене на одобрение.

Например Мъжът ви казва, че сте много нервна. Не се опитвайте да му угодничете. Благодарете му за обратната връзка и ще почувствате, че няма да остане и следа от потребността от одобрение.

4. Даже може умишлено, да привлечете неодобрение към себе си с цел да се научите да не се разстройвате в подобни ситуации. Изберете някой, който не е разположен добре към вас и се постарайте да си навлечете немилост към вас, като при това съхраните ледено спокойствие.

Така ще усвоите навици да си съхраните мнението и да не си разваляте настроението, като се научите да посрещате такива нападки, като нещо естествено и нямащо отношение към вас.

Парадоксално е, но одобрение получават хората, които не го търсят. За това бъдете себе си, бедете искрени и си казвайте мнението. Искреността се цени от хората.

У.Дайер (книга «Как да се справим с комплекса за непълноценност»).

Сепарацията е разделяне. Отрязване на пъпната връв. Самостоятелност.

Сега ще обясня. Когато детето порасне, то трябва да стане самостоятелно. Някъде около 18 години, до към 25 години, човек би трябвало да е самостоятелен и автономен. Да може, сам да се грижи за себе си и за семейството си, евентуално. Това означава, да е независим –  нито физически, нито финансово, нито емоционално – подчертавам, нито ЕМОЦИОНАЛНО от родителите си.

Този процес, не се случва за един ден, той започва от както детето навърши 3 години. Точно така. До преди това, бебето и детето е като част от майката – ръка, или крак.  Тя го носи, кърми, храни, облича, защото то не може само. Когато навърши 3 години обаче, то вече може да ходи, да си подрежда играчките и да се облича по малко. И така, ден след ден, година след година, детето става все по-самостоятелно и уверено в себе си. Това е нормален процес за него и то се стреми към свободата.

Мама обаче, чисто егоистично /не осъзнавайки това/ не иска да го пусне. Иска, да го държи до полата си. Ще го храни в устата, въпреки, че то може само. Ще го къпе, облича, подрежда стаята му и всичко друго. Тя живее заради него, а не заради себе си. Така му отрязва крилцата /съзнателно или не/, задържа го до пазвата си. Изпраща му посланието „Ти не можеш без мен“.

Така много „деца“ остават деца до към 40-50 годишна възраст.

Какви проблеми създава това:

• Неумение да решава проблеми;
• Ниска самооценка;
• Проблеми в личният живот;
• Съзависими отношения;
• Кариерно боксуване;
• Очакване на оценка от действията си;
• Страх от промяна-даже от положителна.

И добрата новина! Сепарацията може да се случи на всяка възраст, но само ако човек е осъзнат и го иска. Ето как:

• Да се сбогуваме с детството. Да пораснеш. Ако осъзнаеш, че не си дете и пораснеш, това ще те отрезви. Да спреш да очакваш и да взимаш. Това ще те направи силен и конкурентоспособен. Развит и целеустремен.
• Да наблюдаваме за манипулации. Често родителите манипулират и не дават на детето да порасне. Без значение, дали те го правят финансово или психически независим. Да спреш тези манипулации, можеш само ако се научиш да слагаш лични граници.
• Преработка на обидата към родителите. Спомни си всички неприятни моменти с родителите си и им прости. Най-лесно става, ако го запишеш на лист и да споделиш за какво си обиден и от какво те боли. Да излееш всички емоции, отвътре навън.
• Да изразиш благодарност. Родителите много са ти дали. Време, възпитание енергия, любов. Все неща, заради които си струва да им благодариш.

Кое движи паниката – двата страха, които се крият зад паниката са:

“Ще полудея“ и  „Ще умра“

„Ще полудея“- нека разгледаме този страх.  Страх да не се побъркам и да си загубя разсъдъкът, защото ще се изложа. Всички ще видят, че съм откачен, ще ми се смеят. Ще стана опасен и ще лежа в психиатрията. Ако пък съвсем превъртя и взема, че навредя на някой, ще лежа в затвора. Я си представи, че взема да се съблека гол на улицата. А още по-ненормално, да взема да удуша детето си, особено като ме ядоса с глезотиите си и ей така, един ден просто да не издържа и да го направя и плъзгаме към ОКР.

Зад страхът „Ще полудея“ е да не бъда глупав, разкрепостен и да разочаровам другите. Страх от негативната оценка от другите.

От къде тръгва този страх: Когато си бил малък, са ти повтаряли:

• Я се засрами;
• Недей така, какво ще кажат хората;
• Няма да се излагаме;
• Не те ли е срам.

В стремежът си да те възпитат, като учтив, уважителен, човек, мама и татко, са ти изпратили посланието, че другите са по-важни и е много важно, как изглеждаш в техните очи. Посланието, което са ти изпратили е, „Не вярвай на себе си. Ти си важен, умен, ценен, само ако другите го виждат и казват“. За да се почувстваш ценен и умен, започваш да се доказваш. Да внимаваш как постъпваш, как се държиш, как изглеждаш. Започваш да се стараеш, да се държиш социално желателно и да внимаваш да не сгрешиш някъде. Защото грешката е голяма излагация. Развиваш перфекционизъм, в старанието си да изглеждаш и да се държиш добре, преувеличавайки малките нормални пропуски, които нормално правим хората ежедневно, като ги преувеличаваш до големи провали – излагация. Та нали ако припадна от паник атаките, другите могат да ме видят като пиян, друсан, ненормален, отвратителен, луд, ще ме снимат и ще ме качат във фейсбук, инстаграм. Много срам.

За да се справиш с този страх, трябва да се учиш на спонтанност. Да проумееш, че грешките са полезни – уроци, а не провали. Да си позволиш да грешиш. Направи нещо, тествай се и виж реакциите на другите – дали ще е краят на света? Окапи се нарочно в ресторанта, изложи се. Походи с петното на ризата, нека те гледат. Я да видим – ще свърши ли света? Дали пък няма да го обърнете на майтап и да се разсмеете, освобождавйки се от оковите и ограниченията на доброто възпитание. Дали пък, няма да получиш малко облечкение, освобождение – свобода. Бъди спонтанен. Научи се да бъдеш себе и да се обичаш, такъв какъвто си. Да се приемаш, независимо от мнението на другите.

 „Ще умра“- нека разгледаме този страх. Страх, че нещо ще ми стане. Получавам сърцебиене, кръвното ми се покачва, задушавам се – умирам. Зад него стоят страховете:

Страх – няма да се справя. Тялото ми няма да издържи на напрежението и да го понесе. В крайна сметка ще получа инфаркт или инсулт и ще умра на място.  

От къде тръгва този страх: Зад страхът „няма да се справя“ е не мога да поемам отговорност. Цялото семейство в детството ти е било много свързано и свръх обгрижващо, обаче по този начин не подкрепя детето, да е самостоятелно извън семейството. В стремежът си да те предпазят, са те изнежили. Най-често е всеотдайна майка, която с жертвоготовност и отдаденост брани детенцето си и не го оставя да порасне и да изгради увереност, че може да се справя само. Посланието, което му дава е „Ти не можеш сам“. Човек се научава да не бъде самостоятелен, не живее независим живот и не успява да функционира успешно без близките си. Когато си бил малък, вероятно са ти повтаряли:

• Ти не прави това, малък си. Аз ще го свърша вместо теб. Достатъчно, ще работиш като пораснеш.
• Ти не си виновен, никога, те другите са лоши;
• Ще се скарам на учителката, ти. Как може да е толкова строга и да те стресира.

За да се справиш с този страх, трябва да се научиш да поемаш отговорност, а не да търпиш и да стоиш в неразрешени ситуации и проблеми.

Страх – няма да ми помогнат, няма да ме спасят. Задушавам, се треперя, сърцето ми ще изхвръкне и никой няма да може да ми помогне.

От къде тръгва този страх: Когато си бил малък, са те неглежирали. Били са хладни, нестабилни, неуравновесени твоите родители.  Когато си имал нужда от обгрижващите фигури, те или не са били на разположение за теб, или са били твърде непредсказуеми в поведението си. Посланията, които са изпращали на малкото дете в неговото подсъзнание са заседнали като:

• Няма да получа поддръжка, привързаност, стабилност или физическа
• Другите ще ме наранят, унижат манипулират;
• Няма да получа емоционална поддръжка
• Аз съм нежелан

За да се справиш с този страх, трябва да възтановиш самооценката си и да приключиш със зависимите отношения, като построиш здрави на тяхно място.

Страх – не мога/не искам да изпитвам дискомфорт. Натиска в гърдите и усещането, че въздуха ми спира, не мога да го издържа. Прекалено силно е за мен.

От къде тръгва този страх: От разглезването в детството. Свръх позволението и липсата на граници. Не достатъчна дисциплина  и правила. Родителите толкова много обичат детето си и го боготворят. „Принцесата на тати“. Друга ситуация е, темперамент на детето с който родителите не са могли да се справят. Посланията, които са изпращали на малкото дете в неговото подсъзнание са заседнали като:

• Добре щом искаш, направи го.
• Аз вярвам в теб. Ти си най-красив, умен. Направи го както прецениш ти.
• Не те спирам. Разрешавам ти.

За да се справиш с този страх, трябва да поработиш върху границите си. Има общовалидни правила, които важат за всички хора, даже за теб.

Дай си сметка, кой е твоят страх, който те води в паниката.