Според Световната здравна организация, депресията засяга до 300 милиона души по света. Различават се, три независими вида депресия, всеки от които изисква различен подход към лечението. В зависимост от причината за депресията, те се разделят на: соматогенна; психогененна; ендогененна депресия.

Соматогенната депресия, е симптоматична, защото е в следствие на друго физиологично заболяване /пр. асма, диабет, тумор, болест на сърцето и тн/ . Този вид депресия е обект на наблюдение от невролози, психиатри, онколози, а психолозите са само поддържаща роля.

В полето на психиатрите и психотерапевтите попадат психогенната и ендогенната депресия.

Как да различим психогенната депресия от ендогенната?

Психогенна депресия – коригира се със психотерапия

•   Психогенната депресия възниква на фона на ситуация – развод, смърт, уволнение, раждане …
•  Създаваме си я винаги сами и си я управляваме пак сами, като влияем на нашите хормони с лошото си настроение;
• Симптомите са по-слаби при психогенната депресия, отколкото при ендогенната. Обстоятелствата ни влияят – отиваме на море и ни става по-добре. Връщаме се от почивка и пак сме в депресия.
• Чудим се, защо не сме добре. Вълнува ни какво става с нас.
• Ако сме в тревожно разстройство и тъжим за това, че не сме добре, може да влезем в депресивно състояние.
• Човек не чувства удоволствие от живота;
•  Всичко прави бавно – ходи до магазин, чисти, облича се;
•  Не се грижи за себе си добре– не се къпе, не се облича добре, не се храни добре;
•  Усеща вътрешна пустота;
• Нарушава се съня, концентрацията куца, самооценката пада – „аз съм нищо, никой не ме обича“;
• Нарушенията на сънят са при заспиването, а не при ранното събуждане.
•  Ако имаме добър сън – не сме в депресия.

Ендогенна депресия – задължителни са хапчетата

•  Ендогенната депресия е тежка, Тя се наследява генетично;
•  Човек има усещане за безизходица. Мисли за самоубиство; Може да има и планове за самоубийство;
•  Най-често, възниква още в детска възраст;
• При ендогенната депресия, психотерапията не работи. Човек не е достатъчно в контакт с терапевта, за да бъде задвижен към критично мислене и работа с техники. Хапчетата са задължителни.
•  Понижено настроение – тихо говори, бавно, монотонно.
•  Умствена и физическа затормозеност;
• Не се интересува от разговори, излизане, срещи. Избягва ги.
• Вечер, настроението става малко по-позитивно, но потиснатостта си остава.
• Самокритика, чувство на вина – „Аз съм най-лошият човек на света“.

Все по-често, хората се обръщат за психотерапия с този страх. Казват, че чувстват постоянна тревога и умора от това. Много хора затъват в този страх с години. Срамуват се, да признаят пред близките си, че имат такива мисли и страхове и за това средно, след около 2-3 години от страданието си те решават да потърсят помощ или психотерапия.

Ако оставим този страх и не му обърнем достатъчно внимание, той може да прерасне в:

• Панически атаки;
• Безсъние;
• Тревожни симптоми – замайване, сърцебиене, треперене, изчервяване, заекване, липса на концентрация, и тн;
• Невротични симптоми – дереализация и деперсонализация;
• Появата на нови страхове;

Причината за тази фобия е високото ниво на тревожност, което е трудно да се контролира. Човек с този страх, се опитва постоянно да контролира ситуациите, така че да не се изложи. Постоянно се стреми да контролира, физическото си и психическото си състояние. Парадоксалното, обаче е, че колкото повече, се старае да контролира, особено мислите и чувствата си, толкова повече не успява. Появяват се нови мисли, още по-натрапливи и плашещи, което засилва страхът от полудяване.

Какво се случва в главата на човек с страх от полудяване? Вижда нож, мозъкът му веднага прави асоциации с опасност. Следващата мисъл в главата му е „Мога да навредя, на близките или на себе си“. Човек се плаши и започва да подозира, че е склонен към такива действия, или към психическо разстройство. Така възниква натрапливият страх от полудяване! За да се успокои, че няма да се случи това, от което се страхува, той започва да крие ножовете. Общо взето, такъв човек е в постоянна и хронична тревога. Неговата нервна система е напрегната, а самият той, много чувствителен към всякакви теми за опасност. За това могат да възникнат и други мисли свързани със социално неприемливи неща, като: разврат, религия – грях, престъпление и мн. други от които, за да се успокои ще измисля ритуали, като този с криенето на ножовете например.

Ежедневните ситуации, подклаждат този страх. 

• Говори се за съседката, че е луда. Освен това сте забелязали, че тя се държи странно. Мисъл – и аз съм така!;
• Гледате филм, а в него човек с шизофрения;
• Гледате новините – някой убил човек;
• Виждате на улицата, някой, който е по-странен, според вас…

И започват натрапливите мисли. Ами, ако и аз полудея! Ами, ако започна да се държа странно! Този ме погледна по-така…нещо ми има! Изглеждам като луд! Баба ми, ми е разказвала, за един луд на времето…

Разговарям с приятел:

• Дали, отговорих както трябва?;
• Дали, се забавих с отговора?;
• Той говори нещо, което не разбирам, или не до чух добре;
• Дали, дълго време го гледам в очите?;
• Дали, той разбира, че не го слушам?;
• Дали, да го попитам, какво е казал?;
• Дали, да го попитам как изглеждам в очите му?;
• Неее, ще ме помисли за луд!

От къде тръгва всичко това? Страхът от загуба на самоконтрол се поражда от нагласи, получени в детството, когато са ви възпитавали в този стил:

• „Харесва ти, или не, така трябва“ – дори нещо да не ви харесва, просто трябва да издържите (страх от свободата);
• Да се ядосваш е много лошо (страх да не покажеш чувствата си);
• Не трябва да следвате желанията си, ако това разстройва другите (страх да не бъдете отхвърлени);
• „Не е хубаво да се биеш“ – (страх от агресия);
• „Ако правиш това, което искам, ще те обичам и хваля“ – стремете се да угаждате на другите, а не на себе си (страх от отхвърляне).

Ето как детето се научава да потиска емоциите си и да ги възприема като социално неприемливи.

И така, да видим защо, тези страхове са напълно неоснователни.

Ако условно разделим хората на здрави, невротици, гранични и психотици.

• Здравата личност – Има гъвкаво мислене. Добре се адаптира към ситуациите. Не се напряга. Мисли рационално и взима решения.
• Личността с тревожно разстройство  – Постоянно се съмнява в мислите си. Има постоянна тревожност. Може да получава паник атаки. Преживява негативни емоции, особено ако го ударят по болното място – детската травма.
• Гранично разстройство на личността – Трудно възприемат света и се фиксират на негативни емоции продължително време. Някои от тях, изпитват ярки или агресивни чувства, при незначителни стимули дори. Понякога са непредсказуеми и губят контрол над емоциите си.
• Личността на психотика /човек с психични отклонения – Психотика не се съмнява в мислите си. Той е уверен в своята правота. Получават халюцинации / зрителни, звукови, обонятелни../. Чуват гласове, привиждат им се неща. И те си вярват! Не търсят помощ. Не съдействат. На терапия ги водят близките им. Често е генетично и в рода на човек има и други с шизофрения.

Тези състояния, са абсолютно различни едно от друго и не преминават едно в друго.

• Ако човек е с тревожно разстройство, не може да полудее.
• Лудите хора, не се страхуват от полудяване! Ако вие се страхувате да не полудеете, значи сте тревожна личност!
• А самият страх от полудяване е защитна психична реакция на психиката ви!
• Научете се да изразявате недоволството си, да защитавате лични интереси, да се отпуснете. Всъщност зад страха от загуба на самоконтрол, страха от полудяване се крият части от собствената личност.

„Невротика, винаги търси на кого да се обиди. Той не е зависим от партньора си, а от възможността да му се обижда. Много добре се възползва от тази възможност, защото ако поеме обидата в себе си, тя ще се превърне в депресия.“ М.Лабковски

За да сме здрава, зряла, самодостатъчна личност – трябва да задоволяваме потребностите си.

Две са основните потребности. Потребност от удовлетворение и потребност от безопасност. Базовите потребности са любов, безопасност, приемане, доверие, ценност, уважение.

Детето трябва да ги удовлетворява тези потребности в детството си посредством своите родители, за да се развива хармонично, като здрава, зряла и самодостатъчна личност.

Лошата новина е, че не на всеки му е провървяло в детството, да се чувства обичан, уважаван и ценен. Добрата новина е, че каквото не сме успели да свършим в детството си, можем да довършим като възрастни, включително да се научим да задоволяваме самостоятелно потребностите си.

Когато родителите не удовлетворяват потребностите на детето, предизвикват враждебност у него. Детето започва да негодува и да чувства обида към родителите, а от друга страна, развива зависимост от тях. След това, детето ще порасне и вече ще има вътрешно напрежение, базова тревога а може би и тревожно разстройство.

Емоционално здравите хора се справят гъвкаво с тези потребности, но тревожните хора ги превръщат в стил на живот и започват, да си създават проблеми с обкръжаващите.

• Емоционално здравият човек, задоволява потребностите си съзидателно.
• Невротика – задоволява потребностите си – деструктивно.

Карен Хорни описва следните „невротически потребности“ на възрастният човек.

• Потребност от любов и одобрение. Детето се стреми, да бъде обичано и да е обект на възхищение. Когато порастне, започва да чувства необходимост да угажда, за да получи одобрение и да го харесват. Повишава се чувствителността му към критика и отхвърляне.
• Потребност от закрилящ партньор. Да манипулира партньора си и да му вменява отговорност, да има очаквания от него, поради страх от изоставяне и самота.
• Потребност от ограничения. Радва се на малкото и живее в ограничения и в установен ред. Бои се, да си отстоява желанията.
• Потребност от власт. Жажда за доминиране върху другите, без да уважава достойнството и техните чувства. Презира слабостта и осъществява тотален контрол, поради страх от собствената си безпомощност.
• Потребност от обществено признание. Желание да бъде обект на възхищение, признание. Зависи от одобреноето на обществото.
• Потребност, да се възхищава на себе си. Нарцисизъм. Потребност от възхищение от другите и страх от унижение.
• Потребност от честолюбие. Стремеж да е най-добър, най-ценен. Страх от провал.
• Потребност от самодостатъчност и независимост. Избягва отношения в които трябва да поеме отговорност. Стремеж да не се нуждае от никого за да не изпада в зависимост от други хора и тяхната любов.
• Потребност от безупречност. Да си непогрешим. Без недостатъци и грешки. Страх от критика и упреци. ⠀

Важно е да знаем, че не трябва да обвиняваме родителите си, за това как точно са задоволили или не, нашите потребности. Направили са това, което са могли с мисъл, че правят най-доброто за нас. Дали са ни това, което самите те са научили в детството си от родителите си. Те друго не познават.

Да имаш контрол, означава да си в безопастност. Ето защо се стремим да контролираме. Не осъзнаваме, обаче че губим енергия в опити да контролираме дори и нещата, които не са под наш контрол, а когато нещо се размине с очакваното, пада настроението ни, страдаме, безпокоим се тревожим се.

За да избегнем тревогата, е  добре да си дадем сметка, кое е под контрола ни и кое не.

Кое можем да контролираме:

• Нашите думи;
• Нашите действия;
• Храненето;
• Спорта;
• Как се обличаме;
• С кого общуваме;⠀
• Настроението си;
  ⠀
  Кое не можем да контролираме:
• Какво мислят хората;
• Какво говорят хората;
• Какво чувстват хората;
• Какво правят хората;
• Времето;
• Политиката;
• Дупките по пътищата;

Дайте си сметка, дали не хабите време и енергия да се опитвате да контролирате нещо, което не е под вашия контрол.

Ако осъзнаете, че фокусът на внимание трябва да е върху нещата, които можем да контролираме, ще спадне тревогата, напрежението и очакванията.

Ще пренасочите тази енергия за управление на това, което е по силите ви. Ще управлявате живота си, вместо външни обстоятелства да управляват вас!

Руминация – Повтарящи се натрапливи мисли, по повод на някаква идея или ситуация. Случва се нещо, което предизвиква силна емоция. Залепваш се за тази идея и започваш да я мислиш. Започваш, да разиграваш дадена ситуация на ум.

Например: Някой те е обидил. Това започваш да го мислиш и да се самонавиваш. Представяш си, как  разговаряш с него. Как му отговаряш умно, мъдро интересно. Затапваш го, някак. Слагаш го на мястото му.

За разлика от натрапливите мисли, които са страхове за бъдещето или от миналото,  Руминациите в известна степен, дори ти носят удоволствие, защото са ориентирани към резултата. Да изживееш победата си, над обиждащия те. Това по някакъв начин ти вдига самочувсвието, помага да се справиш с вината, да освободиш емоциите.

Мислите, които често се въртят

• Трябваше да кажа/направя това
• А какво щеше да стане, ако това не беше се случило еди как си…
• Какво ще стане с мен, ако все пак направя, така…

Защо е проблем? Руминациите, бързо се превръщат в навик. Затваряш се в себе си и започваш, да си водиш мислени диалози, които отнемат много време. На всичкото отгоре, после обсъждаш тези диалози на живо с роднини и близки. Задълбаването поддържа навика и скоро, може да се превърне в мисли за бъдещето. Започваш да забиваш на едни и същи фрази, или думи, това може да лесно да доведе до повишаване на тревогата и депресия.

Какво се случва при сблъсъка с проблем – например: „Някой ни обидил“?

1. Страдаме;
2. После го избутваме в подсъзнанието-забравяме го;
3. Психиката се сблъсква с пренаситени емоционални спомняния, които са били потънали в подсъзнанието – травми, конфликти, проблеми, които могат да стоят на дъното с години, а после да отключат тревожни разстройства.

• Ако осъзнаете, че точно това се случва с вас – имате проблем. Не го оставяйте да се събуди.
• Попитайте се „Какво мога да направя, ако се случи най-лошото за което си мисля?“
• Съставете си дневник с тревожните мисли. Записвайте ги и отлагайте премислянето им, за по-късен от деня час.
• Ако не успявате – потърсете психолог!