Как разбираме, че сме в зависими отношения?

Когато, погълнеш другия човек. Той, започва да живее вътре в теб. В психологията го наричаме интроект – нещо, което е вътре в теб. Парче от теб. Когато, се случи раздяла, сякаш, откъсват парче от теб и не можеш, да го преживееш. Остава да зее дупка, която боли. Това е, когато зависиш, защото ти, не си цял.

Сигнали, че отношенията са станали зависими:

  • Когато, той е в лошо настроение, страдам и аз;
  • Не ми достига вниманието, никога;
  • Той/тя е в мисълта ми, като фон. Работя, ям, говоря, но мислите ми все там…;
  • Той/тя е моята половинка;
  • Обичам го и тя/той мен с всичките ми недостатъци;
  • Не мога, да живея без него/нея;
  • Искам, всичко да делим и радост и тъга;
  • Къде е, с кого е, какво прави…постоянно на телефона;
  • Не мога сам, да си доставя радост, удоволствие, подкрепа, – само той/тя може да ми ги даде;
  • Един от двамата, проявява голяма грижа към другия – купува дрехи, плаща сметки,

Ако се запитам, защо съм с този човек?

  • Защото, заедно сме силни, или защото, или
  • Защото, той/тя изпълнява, определена функция в живота ми…
  • Защото, ме е страх да остана сам;

Зависимият човек:

  • Не живее своя живот, а живее живота на партньора си.
  • Все нещо, му пречи, да се реализира, да се развие;

Да разчиташ, на 100% на някой друг, е опасно! Живота отминава, а после не си го живял.

Често си мислим, че се обичаме, а всъщност сме зависими един от друг.

Когато, не можем да задоволим, сами емоционалните си потребности, ние очакваме от партньорът ни, да го направи той и така, ставаме зависими от него.

…и често, започват игричките за контрол и власт над другия…

  • Да дойде мама и да ни каже, че ни обича и ще се грижи за нас,
  • Татко, да каже, че ни подкрепя;
  • Някой, да ни похвали…

Какво ни пречи, да започнем да задоволяваме собствените си потребности сами, за да не зависим от другия?

  1. Не мога, да обсъждам проблемите си с партньорът си – страх от разкриване. Не мога да се разкривам. Нещо ми пречи.
  2. Трудно изразявам чувства – страх от близост във връзката. Не искам да се сближавам, ще бъда наранен после. Някога преди, съм бил.
  3. Ако, си изразя чувствата, ще съжалявам за казаното после – страх от изоставяне. Страхувам се, да не изгубя контрол над емоциите си. Да не се слея с партньорът си и да го задуша.
  4. Не мога, да питам каквото искам – страх да заявя себе си. Нямам право да получавам, иначе съм егоист.
  5. Не вярвам в това, в което вярва моя партньор – страх от различието. Ще бъда отхвърлен.
  6. Не мога, да кажа, какво искам – страх да разгневя партньорът си. Неговите нужди, са по-важни от моите. Може би и с родителите ми така е било.
  7. Моят партньор, не се отнася към опасенията ми, сериозно към мен – страх от не приемане. Аз съм нищо.
  8. Моят партньор, ми говори от високо и доминира – страх, че не съм на нивото му. Борба за власт. Той е баща ми/майка ми. Нарежда ми, какво да правя.
  9. Не мога, да говоря за нуждите и чувствата ми – страх от не приемане. Или, нямам право, защото моите нужди, са по-малко важни.
  10. Ако, кажа на партньора ми, какво чувствам, ще изгубя контрол над емоциите си – страх да не се разпадна.

Задавали, ли сте си въпросът, какво е любов?

Какво общо, има това с любовта?

 

Мислите се материализират?!

Ако, беше вярно, че мислите се материализират, всички щяхме да сме здрави, красиви, милионери….

Основната грешка в мисленето при ОКР /обсесивно компулсивно разстройство/ се нарича магическо мислене.

Тази грешка, ни вкарва в омагьосан кръг.

  • Внимавай, какво си помисляш, че ще се сбъдне;
  • Мислите, се материализират;
  • Вселената е енергия и ще направи така, че каквото мислиш ще стане;

И тн. подобни магии…

Я си спомнете, в живота ви, колко пъти сте били ядосани и със всичка сила сте пожелали с целият си гняв, на някой, да му се случи нещо лошо.

Примери:

  • Брат, се скарва със сестра си и си помисля „ Дано падне и си счупи ръката, дано“;
  • Колега от завист към колегата си „ Дано го уволнят, дано“;
  • Конкурент към друг „Дано фалира, дано“
  • Майка към дъщеря „Дано ти се роди, едно такова момиченце, да те ядосва така, както ти мен“

Е, колко от тези клетви се сбъднаха?

Други примери:

  • Искам да стана милионер, лекар…;
  • Искам да имам много жени;
  • Искам всички да се влюбват в мен;

Е, припадат ли по вас?

За да стане, една мисъл реалност, трябва да мине през процес за да се материализира

  1. Да има желание;
  2. Да има намерение;
  3. Да се положи усилие;
  4. Да стане резултат – да се материализира

 

Много искам да стана лекар. Подавам си документите за изпит. Чета, уча усилено. Не ходя по дискотеки, а лятото, когато всички са на плажа аз ходя на частни уроци. Всичко това, ми струва много време, пари, нерви…Ако имам късмет ме приемат.

Помнете: Нашите мисли, не е задължително да бъдат верни. В ОКР, те са искривени, от нашите потиснати страхове или гняв.

И най-важното – не се сбъдват!

 

Колкото, повече и по-силни емоции, има в една мисъл, толкова по-натраплива става тя. Когато потискаме емоциите си, напрежението в нас се засилва и мозъкът, започва да генерира натрапливи мисли. Самооценката ни, спада и започваме, да се съмняваме във всичко.

От какво се раждат натрапливостите? От това, което ние смятаме за най-лошо, долно, мръсно, ужасно, обидно, унизително….

Натрапливостите, винаги започват с репликата – Ами ако….

  • Се нахвърля да хапя минувачите на улицата;
  • Ако, съм обратен/а;
  • Ако, ме изгонят от работа;
  • Ако, полудея; ако чуя гласове;
  • Ако, си загубя парите;
  • Ако, родя недъгаво дете;
  • Или мисли за странност….
  • Ако, не беше тревата зелена;
  • Ами, ако изневеря на мъжа/жена си;
  • Ами, ако не съществувам вече;

Това значи, аз съм лош, отвратителен, долен, мръсен…

Колко ме е срам от себе си, толкова, че ако случайно извърша нещо от мислите си, целият свят ще ми се смее, ще ме отхвърли, ще опозоря родителите си, семейството си.

В дъното на цялата тази въртележка, стои страхът от загуба на контрол. Важно е, да знаете следните факти, за да не се страхувате от загубата на контрол:

  • Контрол, няма да загубите. Това е условен рефлекс – като стискането преди тоалетна. Когато са те отучили от памперс, вече си свикнал да задържаш и това дори не го правиш съзнателно. Като дишането….
  • Контролът, е в основата на моралът във възпитанието ни;
  • Дори при хипноза, не могат да те накарат да убиеш президента, ако това не е във възпитанието и моралът ти. Ако не са те научили в детството ти, че да убиваш е нещо нормално.

В ОКР, мозъкът обърква страхът с желанието. Страх те е, да не загубиш парите си, а не че го искаш. Няма логика-нали?

 

 

Защо, се появяват натрапливостите?

Натрапливите мисли, са психична защита на мозъкът с която той, се опитва да изкара напрежението, което сме задържали в себе си. Една от най-честите причини да трупаме напрежение е, когато потискаме гневът си.

Ето защо, трябва да следим своя гняв и да се научим да го признаваме. Често сме гневни, но не си позволяваме да покажем ядът си. Гневим се на шефа си, или на учителят, но потискаме, за да няма последици. Гневим се на дупките по пътищата, на невъзпитаните хора по улиците, на живота си…но по някаква причина, не си позволяваме да изкараме, тази емоция на вън.

Ако си сърдит, се научи да го казваш на глас. „Аз сега се гневя и съм готов да късам, крещя, удрям…“ така емоционалния градус на гнева спада.

Натрапливите мисли, се хранят с емоции. За да ги премахнем, трябва да намалим емоциите. Всеки човек е имал натрапливи мисли. Това са мисли със силна емоция вътре в тях. Когато се появят, ние се плашим. Някои натрапливи мисли, се приемат като нормални, като при влюбването. Постоянно, мислиш за човека в който си влюбен и не страдаш от това, че имаш натрапливи мисли. Мислиш за него от сутрин до вечер, но това не е проблем за теб. Защо ги имаш – защото в тях има много силни емоции.

Грешки при работа с натрапливостите:

  • Да се опитваме, да ги игнорираме. Казваме си „Край“; „Стоп“; няма повече де мисля за това. Психиката не работи така! Опитай да не мислиш, за голям розов слон в близката една минута! За какво мислиш сега?
  • Да се опитваме, да ги избягваме. Включвам телевизора и тъжен филм – изключвам го. Когато, бягаме от емоциите ставаме по уязвими, когато се наложи да ги изпитаме;
  • Да смениш фокусът си. Това, пак е бягство и дори да успееш да се поразсееш, после те ще се върнат отново. Това е така, защото потиснатите в теб емоции си остават с цялото напрежение, те няма къде да идат и рано или късно, си търсят път, да излязат на вън през натрапливостите.

Правилно в работата с тях. Не бягай. Спри и ги разгледай. Дай си сметка, защо са  недопустими за теб. Кой основен страх се крие зад тях? Позволи им да съществуват.

Може би, страхът да съм лош, да не навредя, да не оправдая очакванията….

Спри, да се идеализираш и си позволи да си лош.

Не са важни, нашите мисли, а отношението ни към тях.

Ако, сега промениш отношението си, към своите мисли, без значение колко са недопустими за теб, като:

  • Ще заколя мъжа ми;
  • Ще се хвърля от терасата;
  • Не си обичам децата/мъжа/жената/майка си…
  • Ще се съблека гол на улицата….

Те, ще загубят своята значимост и ще си идат. Колкото повече им се съпротивляваш, те ще идват и ще идват. Мозъкът ти, ще се рови в старите архиви на миналото ти, където си прочел в книга, гледал филм, чул от съседката, че някой се съблякъл на улицата или друг убил детето си…. Това е една защита на мозъкът. Опитва се да изрови от цялата информация, която имаш, нещичко, което да доказва, че все пак е възможно да се случи това страшното за което си мислиш. Мозъкът, прави това, защото това е неговата илюзия, че ако допусне най-лошото, за което си мислиш, ще е подготвен, някак си, когато то се случи, за да не се сринеш, а да го преживееш.

Начини да се справим с натрапливостите:

  1. Такива мисли, има всеки човек, понякога, но здравият ги пуска да си ходят, а невротика им се окачва и ги раздува.
  2. Приемаме ги. Нека ги има. Това са само мисли от които ни е страх, а те като правило, не се случват. Мозъкът обърква страхът с желанието и за това им позволява да съществуват.
  3. Ето една магическа фраза, която маха всички кофти мисли „Майната ви“.

Контразависим. Имам много фенове, но… Чувствам се самотен. Никой не ме разбира и не ме приема – такъв, какъвто съм!

  • Не ми стига топлина и приемане.
  • Държа хората на растояние, защото не зная как, да се защитя.
  • Често изпадам в депресии и самота.
  • Допускам във връзките си, някой да доминира, а друг да страда.
  • Накрая, ролите се сменят и страдат всички.
  • Всички, ми се възхищават, имам много фенове
  • Аз съм независим, силен характер, даже самостоятелен – но това е маска. От вътре, аз съм страхлив и уязвим.

Никога не допускам, истинска близост с някой – истинска духовна, душевна близост. С никой не ставам близък – не е безопасно. Трябва, винаги да имам възможност за бягство – вратичка. С лекота, заменям хора и връзки, никога не се отварям и не споделям всичко, само на един човек.  Всичко, трябва да е на парче – така е безопасно.

  • Човек, който много се е натърпял в отношенията си. Много е бил лъган, изоставян, не разбран, не приет, особено в романтичните си връзки.
  • Накратко, много болка е изтърпял и е разбрал, че за него не е безопасно да се обвързва, да се доверява, да споделя, да обича.

В детството, много е търпял и е страдал. Видял е скандали вкъщи, или други болезнени отношения, от които си е извадил заключението, че любовта боли. Или…

Във възрастните отношения, много се е настрадал и е решил, да се изолира от всички и да скрие своя вътрешен свят, за да не бъде отново наранен. Вдига висока крепост.

В следствие на травмата си, такъв човек, може да избере възрастният си живот, да го живее по два начина.

  1. Да се откаже, от близки отношения. Ако, има приятели, ги държи на разстояние, не споделя с тях. Страх го е, да не бъде предаден и крие тайните си. За да не преживее негативният опит от миналото. Оправдава липсата си на връзки с това, че има много ангажименти, работа, липсва му свободно време, или просто, че така му е добре без отговорности.
  2. Може да избере друг начин, да провежда живота си, като сменя постоянно любовници и приятели. Демонстрирайки постоянно благополучие, но крие чувствата си. Когато, дойде време, да споделя как се чувства, какво очаква от другия, тогава той усеща голяма опасност и бяга от отношенията. Може, дори да сключи брак, но никога, не се открива до края на жена си/мъжа си. Не разкрива вътрешните си чувства и потребности. Има много тайни от партньорът си. Живее двойнствен живот, като изпълнява определени роли – на баща/майка, мъж/жена. Не смее, да сподели нещо с партньорът си, защото най-големият страх, който има е да не остане сам и изоставен.

Здравите отношения – взаимозависимите. Хората се обвързват без страх и споделят един на друг и не си навреждат взаимно. Те не зависят един от друг, а взаимно се допълват.

Аз споделям-ти споделяш нещо и двамата, сме в безопасност. Заедно имаме по-големи успехи и резултати. Екип сме и никой не доминира и не се конкурира с другия.

Мислите, растат нарастват от страховете или от потиснатите чувства.

Спомняте ли си, първата любов? Колкото по-ярки са чувствата към човека, толкова по-натрапливи са мислите за него. Не можете, да спрете да мислите за него. Където и да ходите, каквото и да правите, мисълта не ви оставя. Тя просто, стои като фон.

Когато имаш страхове /ярка емоция/ : да не се изложиш пред хората, за да не те осъдят, да не се присмеят, и да не те отхвърлят, те са:

  1. Страх, да си лош;
  2. Страх, да си странен;
  3. Страх, да си неправилен;
  4. Ненормален;
  5. Да се опозориш;
  6. Да паднеш в калта с лице;
  7. Страх, да не направиш нещо не идеално и да те отхвърлят;
  8. Страх да причиниш вреда и болка на другите.

Тези мисли ни плашат, ние ги смятаме за опасни и не можем да ги допуснем.

На пика, на силните емоции, особено ако тези емоции са потиснати, се появяват контрастни мисли.

Например, ако дълго време потискаме гняв, ще се появят натрапливи мисли, че ще направиш нещо агресивно. Дразни ме свекърва ми, но не мога да и кажа, да се ядосам, или да се развикам, защото с мъжът ми ще влошим отношенията си.

Разхождам се в парка, най-нормална ситуация, а идва мисъл „Сега, ще трясна силно кучето си в земята“.

Това са нормални мисли, които могат да възникнат в главата на всеки, но:

  • Човекът, който е в тревожно състояние, ще им придаде значение, ще си каже „Щом помислих така, значи съм луд, болен, ненормален. Горкото ми кученце, то не е в безопасност с мен“.
  • Всеки друг човек, ще ги пусне да си идат. Ще си каже „Ама, че глупост ми мина през главата“ и ще я забрави.

Мисълта не означава, че:

  • Искаш да навреди;
  • Не означава, че е вярна;
  • Не значи, че си лош, зъл, ненормален;

Ако сте наистина опасен човек, вие щяхте да сте такъв винаги, а не само когато наоколо има ножове, прозорци, въжета… Опасните хора, не се страхуват от мислите си. Сега бъркате желанието, да направите нещо със страха, да не загубите контрол.

Как да разберете, че са натрапливи мисли. Лесно е Попитайте себе си „Мога ли сега, да спра за това да мисля? Натрапливите мисли, са много прилепчиви.

  • Попитайте се, аз това го искам или аз от това се страхувам?
  • Страхът, не е желание, това е съпротивление. Вие сте последния човек, който ще причини вреда на някого.
  • Мисълта, означава, че изпитваме емоцията гняв. Гневът е нормална човешка емоция и това ни различава от роботите.

Емоцията гняв, означава, че някой нарушава правилата ми и постъпва така, както аз не бих постъпил в дадена ситуация. Дайте си сметка, на какво сте гневни, но не си позволявате да говорите за това. Защо потискате гнева? Какво ще стане, ако си признаете, че се гневите, точно на човека, който постъпва така, както за вас не е правилно.

А за мислите, има една вълшебна техника и тя е „Майната ви“

Стига се преструва на идеален, ядосай се!

Натрапливи мисли

Тези мисли, постоянно се въртят в главата ви всеки ден и седмица и месеци. Обикновено, касаят бъдещето и са пълни с емоция – силна емоция.

Интересно е да научим, че нашият мозък не различава истина от лъжа и каквото и да помисли, той го преживява емоционално сякаш е истина.

Ако не вярвате, помислете си сега за един лимон. Нарязвате го и после, го облизвате парче по парче. Какво се случва сега с вас? Слюноотделяте, нали и ви е кисело в устата. А лимон няма – лъжа е. Виждате ли, как реагира организмът ви на всяка мисъл. За него всяка мисъл е вярна.

  • А мисълта, можеш ли да я пипнеш, помиришеш, хванеш, усетиш…Какво е мисълта?
  • Една илюзия и фантазия – особено, ако се отнася за нещо във вероятното бъдеще.

Защо им придавате такова значение?

  • Сякаш, да се борите с нещо несъществуващо, неродено.
  • Само вие избирате реакцията си на мислите в главата ви. Вие избирате, дали да е просто една мисъл или да е мисъл-заплаха.
  • Ако считаме, че мислите са опасни, ние вдигаме тревожността си
  • Ако се съпротивляваме на тези мисли, те ще нахлуват все повече. Опитай да не мислиш, за голям розов слон в близките 2 минути. Недей да мислиш! За какво мислиш сега?

Виждате ли, не работи да се съпротивляваме срещу мислите ни, или да ги игнорираме. Те, ще ни преследват все повече.

  • Как, да се справим тогава?

Като ги приемем и не се съпротивляваме, срещу тях. Като ги допускаме. Само така няма да вдигаме напрежението си.

Пример:

  • Иванчо си помислил, че може да прегази човек, докато шофира и тази мисъл го преследва ежедневно. Вече се представя в затвора и как близките му се срамуват от него. Спира да шофира – като резултат.
  • Марийка се ядосва на баба си, а в главата и минава мисъл, че ше я заколи ей сега. После се разсмива и пуска мисълта да си иде. Казва си „ Тъпа мисъл-само защото съм ядосана“ и продължава спокойно живота си.

Какво прави Иванчо – плаши се и затъва в натрапливостите. Спада качеството му на живот.

Какво прави Марийка – приема, че мислите могат да бъдат всякакви, надсмива се над тях, знае, че не са вярни и ги пуска ги да отминават.

Извод:

Пусни контрола. Позволи си да бъдеш лош, да си срам за близките, да си престъпник, да си грешник, да си измамник. Допусни всичко това, че е възможно. Не са важни мислите ви, а вашата оценка за тях.

  • Виж, кое е най-лошото, което може да стане, ако мисълта беше вярна;
  • Виж кое е най-доброто, което може да стане, ако мисълта беше вярна;
  • Виж, кое е реалистичното, /в живота няма крайности/
  • Ако стане най-лошото, какво ще направиш ти тогава.
  • Към кой ще се обърнеш за помощ.
  • Тази ситуация, сега с тази мисъл, ще ти е важна ли след 3,5,8 години….за да хабиш такава енергия сега.

Представи си, какво ще кажат хората: Как може да постъпва така? Не го ли е срам? Той е измамник, мошеник, гадняр, тъпанар, смотаняк… Тя е тъпа, лъжкиня, проститутка. Докато го казват, им тече пяна от устата и стават на все по-големи тълпи, със сочещи пръсти към теб. Докато не те направиха на парчета. А накрая, на некролога пишеше – Хората казаха…

Страхът от болести

Най-големите страхове на човека, са страховете от неизвестното, от бъдещето, от смъртта. Ето как, от тук се е разроил и страхът за здравето.

Когато имаме някаква житейска неудовлетвореност, или друго напрежение в ежедневието си, мозъкът ни започва да преувеличава и фантазира, когато усети и най-малък сигнал за опасност.

  • Поставяме си различни диагнози
  • За да ги потвърдим, четем в гугъл
  • Започваме все повече да се самонаблюдаваме и анализираме;
  • Интернета, става ваш лекар и генеколог, зъболекар, кардиолог;

Нормално е да сме загрижени за здравето си, но когато това се превърне в невротичен страх за бъдещето и животът ни, това вече е тревожно разстройство – хипохондрия.

Нека си напомняме, че:

  • Трябва да вярваме на лекарите, особено ако сме взели и второ мнение;
  • Да вярваме на изследванията, както и на контролните прегледи, които са всяка година.

Критичното мислене и подлагането под съмнение, всяко нещо, за което сме направили заключение от прочетеното в интернет.

  • При всички болести, има различно протичане, различна прогноза и нищо от това, няма отношение към вас.
  • Ние нямаме, никакви знания и умения, как да тълкуваме написаното в интернет.
  • Намерили сме 3 пункта от 10 и веднага поставяме диагноза.
  • Медицината е напреднала и вече рака, инсулта, инфаркта са болести, които се контролират вече

Ние имаме жив организъм, така че имаме различни усещания, защото във вените ни тече кръв, имаме телесна температура, която варира и тн. Все процеси, които имат динамика постоянно в ежедневието ни.

Оставете, тези процеси намира. Те, се случват механично, и не можете да им влияете. Организма, знае как да го прави, без ваш контрол. Той знае, кога да учести пулса, кога за се изпотиш, кога да варира кръвното. Това се случва именно от инстинктите за самосъхранение. Организма, няма за цел да се самоунищожи – няма такъв инстинкт.

Доверете се на тялото си!