В нашият център, в ядрото на нашето същество се намират чувствата ни. Чувствата текът от центъра към периферията.

Най-важното чувство е либидото – това е сексуалната енергия, или любовтта. Тази сексуална енергия е вложена в нас от нашите родители. А в тях техните родители и тн. от цели поколения хора.  Много хора свързват либидото със секса, но не е винаги така. Либидото е целият спектър с отношения. От простото отношение с хората, което дори не познаваме, до отношенията с децата ни, семейните отношения и даже печеленето на пари е в основата на сексуалната енергия. Ако човек се свързва с чувствата е защитен от всякакви влияния. Например ако от мен се очаква нещо, аз се стремя да угодя на всички, това създава големи разриви в психиката ми. И какво може да ме спаси – само контакта със самия мен. Когато чувствам, какво искам, това ме защитава и ми позволява взаимодействие с другите хора. После когато сексуална енергия тече, тя отначало се намира в ядрото – в чувствата. Нашите чувства дълго се пазят в ядрото. Чувствата седят в ядрото, когато тръгнат да се движат към периферията се превръщат в емоции.

И така от какво се различават чувствата от емоциите. Емоциите са малко по-външен слой на нашата психика. Точно като лава емоциите излизат на вън, когато нещо ги предизвика. Представете си, че при някои хора емоциите текат добре, а при други по объркано. По повод на нашите емоции и взаимодействието ни с другите и света, ни е необходима една маска. Маската това е поведението ни, което сме си изработили с годините да ни предпазва от излишни неприятности. Това е сферата на различните отношенията с майката например или с бащата. Представете си, има хора с хубави маски –  те се разбират добре с хората, но има и хора с лоша маска, като големи деца, които по всякакъв повод избухват емоционално. Те не се съобразяват кой е пред тях. Такъв  човек ще взаимодейства по същия начин с майка си, така както и с началника си. Ние учим децата си че вкъщи, може по един начин да се държиш, но на вън трябва да се държим по друг начин. Представете си сега хора с една друга маска, все едно е залята със железобетон, но с много малко ядро/чувства и с много голяма маска. Те функционират в обществото, комуникират, но чувствата им не се забелязват при разговорите и речта им звучи монотонно. Те са хладни и безжизнени. В човека тече сексуална енергия. Тя тече във всички страни, леко и свободно. Например, някои хора могат свободно да се изразяват пред майката си, а пред бащата е трудно, или обратно. Зависи от родителя, дали е топъл и достъпен, или  суров и твърд. Всеки човек е уникален и различен от всички. Сигурно срещате хора които на работа са сурови, а вкъщи са нежни и добри и всички ги използват. В процеса на възпитание се решава това, ако майката е била топла и грижовна а бащата авторитетен и строг, се разбираме по-добре с майката.

Хайде да помислим по какво се различават чувствата от емоциите:

• Продължителността Всички емоции са кратковременни – те текат секунди милисекунди или минути. Иска се физическа реакция. Адреналина тече около 8 минути. Например ако бягате от някой, понеже ви е страх и адреналина се лее във вас, ще се изморите за 10 минути. Но емоциите са много кратки, докато чувствата са дълги, траят години. Чувствата са дълговременни, могат да съществуват години и да бродят вътре в нас. Например любовта – тя трае години. Ако обичаш някой, не можеш да кажеш обичам някой, сега после не. Тъгата също е чувство, така – не можеш да кажеш „чакай да потъгувам 2 минути, после ще се веселим“. Например ако се радвате същото можете да се радвате 1-2 минути.
• Процеси. Чувствата са вътрешен процес, а емоциите са външен процес. Емоциите трябва да текат само на вън, ако тръгнат навътре се получава патология, а понякога и психосоматика, дори и автоагресия. Когато агресията влиза навътре и ни саморазрушава. Какво значи вътрешен процес. Пример ако гледаме театър и актьор, който показва емоция, трябва да е ярък за да разбираме всички каква емоция излъчва – тъга радост, да са разпознаваеми от всички. Емоциите са основата на общуването. Именно на това е нашето общуване, а не на думите. Думите обясняват процеси. Пример когато не знаете език, се разбирате само с жестове, ако сме в чужбина. Животните пък, съвсем нямат думи, но се разбират през емоциите. Те разбират и чувстват по интонацията на гласа заплаха, или на ласка. Можеш да кажеш котенце „как ще те ритна“ с ласкав глас, а то ще дойде да се умилква. Емоциите са еднакви у всички млекопитаещи, само че котките и кучетата нямат мускули на лицето за да изразят усмивката… при кучето е с въртене на опашка. Ако нещо е забранено, например в Япония не е добре да гледаш в очите, когато говориш. Уважението, като емоция се изразява с поклон. Наличието на чувства и говоренето за чувства е тайна и съкровена зона. За чувства говорим само с близките си, а пред другите не. Пример един младеж се влюбва и не може да говори за чувствата си. Колко дълбоко преживяваме това да кажем какво чувстваме, че обичаме, понякога минават години. Например един младеж се влюбил в момиче и му се струва, че никой не знае за чувствата му. И клюкарката пред блока казва „Какво се изчерви така, като видя момичето?“ и издава чувствата му…той е готов да се обеси от срам например, но всъщност какво се е случило. Бабичката просто му е помогнала да сподели за чувствата си. Но колко дълбоко се преживява това споделяне, понякога години, натрупваме чувствата и ги крием преди да ги изразим. Можем  да контролираме поведението си, например изпитваме гняв, но можем да не го изразим с поведението си, да го скрием. За съжаление не можем да контролираме нито чувствата нито емоциите.
• Спонтанност. Всички емоции са спонтанни. Емоциите са провокирани от чувствата. Но в даден случай емоциите са спонтанни и можем да видим, когато са не искренни. Обикновенно хората разбират, кога емоциите са искрени и кога не са искрени. Правени са тестове през снимки на хора и повечето хора разбират, кои емоции са неискрени. Много хора с лекота разбират това. Всичките чувства са индуцирани, провокирани са от отношенията ни, обаче са свързани с интелектуална дейност и са сложни. Пример представете си два художника рисуват картина. Един рисува  емоции, а другия  чувства. Как мислите, къде ще е по богата картината? Чувствата разбира се, те са богати. Ако трябва да изразите една емоция ще я изразите със една дума: гняв, радост. А чувството е цял стих, за да изрази вътрешния свят на човека.  Например поет или музикант, трябва да напише цяла песен за да разбереш целият му свят – чуствата. За това се ядосваме когато някой осъжда интересите ни и музиката която харесваме, защото касае чувствата, приемаме го болезнено. А за да изразиш една емоция е лесно – картината с емоции например рисуваш с червен цвят, кръв и зъби, парчета месо и е ясно че това е гняв – шега разбира се.  Агресията също е богата сфера в живота ни.
• Адресност. Казахме емоциите изтичат навън. Всички емоции са адресирани към конкретни хора. Запомнете това много добре. Например виждаш човек излизаш от офис и казва ще убия всички. Жената ядосана на всички мъже… мъжът на всички жени. Леличката от детската градина е ядосана „ще убия всички деца“. Зад целия този гняв се крие един определен човек с конкретно име фамилия и адрес. Даже този човек не е този с когото говориш сега, а този който е участвал в живота ти – който асоциираш. Най-често в основата на нашите емоции стоят – майка, баща, братя, сестри… всички които са участвали в живота ни. Затова емоциите са адресни. Чувствата могат да не са адресирани, но те се проектират. Например, когато сме влюбени, проектираме любовта върху всичко. Вървим слънцето е красиво, природата, тревичките…пчеличките. Проектираме чувствата към всичко. Всичко е прекрасно и навсякъде. Това има отношение към телесно ориентираната психотерапия. Превръщане на чувствата в емоции, и наслагване на двата слоя, ние заземяваме.  Хората често казват „За мен е важно някой да ме обича“. „Аз да обичам някой и да се грижа за него“, но хората се женят обичат се, но не се разбират. Хората не могат това да го превърнат в конкретно поведение конкретна маска. Защо е така? Защото са отгледани в различни семейства. В нейното семейство е било прието да се грижат, да допринасят, а в неговото да се възхищават и да говорят…на нея и е важно да се грижат за нея, да и купят нещо, а за него това са глупости. Всеки си живее в своето ядро и романтични фантазии и нямат допирна точка. Проектираме чувствата си на всякакви обекти, други хора. Особено, когато вдигаме скандал, нещо много силно изпитваме, правим проекции. Пример когато човек изпитва болка, преживява нещо, търси това като отражение в другите хора. Прилича на това, когато гледаме тъжен филм и ние се натъжаваме, резонираме с филма. Случвало ли ви се е да гледате комедия и да не ви е весело, мислите какъв глупав филм, а след половин година пак гледате комедия и се смеете – т.е не отразявате, когато сте тъжни виждате само черно бели цветове и дъгата не я виждате.
• Чувствата могат да бъдат неразбрани. Докато емоциите винаги са разбираеми. По-интересното е какви са съотношенията между слоевете. Какво е вашето ядро, зависи от това какви са били отношенията ви с майката ви, в периода на кърменето до около годината, от това зависи способността да се свързвате с чувствата си. Да се свързвате с чувствата, това е да чувствате. Хората често бъркат това с осъзнаване, анализиране, наблюдаване-това са аналитични чувства. А чувството е да изпитваш нещо…Представете си, че сте бебе и не можете да мърдате, а само си лежите. Не можете да говорите, но това, което най-много ви се иска е майка ви да знае, да почувства от какво имате нужда. Ако имате нужда от храна – да ви накърми, ако искате да сте сухи да ви подмени пелените, нужда от прегръдка. Чувството е единственото нещо през което майката и детето се свързват в едно цяло. За това се казва, че чувството на майката към детето е най-голямо. Тя усеща детето и от какво има нужда. Същото е и при влюбените. Когато не сте заедно, чувствате другия от какво има нужда – това е построено на майчински инстинкти. Примерно като сте в раздяла чувствате, че с другия нещо става, нещо преживява, звъните му и се уверявате, че това е така. Представете си чувстващото дете, пораства и като възрастен и добре се свързва с чувствата си. Може да каже: „аз сега чувствам това“, но друг човек може да чувства нещо и да не разбира как се чувства. Да не разбира какво чувства. Чувствата могат да бъдат неразбрани. Докато емоциите винаги са разбираеми. Човека който проявява интерес към вътрешния си свят, пише музика, стихове и тн. Представете си друга ситуация. Майката ражда, но не чувства близост с детето –  под час го храни и всичко прави по план, но няма връзка с него. Оставя го на бабата, да го гледа, тя се опитва да компенсира това някак си, но никой не може да замени майката. Бебето помни миризмата и още във утробата и. И такъв човек като го питаш какво чувства, той казва – „не знам“. Не знае даже на къде да погледне, като го питаш. Не проявява интерес към темата даже. Това е възрастта до годинката. Следващия слой е емоционален – той е от възраст до 5 г. и най-силно от 3 до 5 годинки. Тук е основата на вашата емоционалност. В тази възраст на детето се разрешава всичко. То се лигави и го оставяме да го прави, когато се ядосва – оставяме го, когато се обижда – разрешаваме му. В други семейства му забраняват някои емоции –  спри не пречи, докато човека е вкъщи примерно. Такива деца после имат недоверие – мислят, че не е позволено да изпитват някакви емоции и губят доверието Смятат че да се проявяваш в емоционален план е осъдително и не безопасно. Детето на което му е позволяване да изпитва цялата гама емоции, може да чувства после, да се ядосва в отношенията и знае че когато се ядосва не означава че не обича. Като се обижда, това не значи че не обича и тн… Ето например едно детенце около 3 годишно. Родителя трябва да подкрепя емоциите на детето си, но ако родителя сам не може да изразява емоциите си, то и детето няма да може. Пример в семействата, където не проявяват агресия, то и детето няма да се научи да проявява агресия. В семейства, където е забранено да изразяват радост и детето няма да може после. Ако родителите имат слаба маска – детето се чувства, като бог в семейството и може да потиска емоциите си и се явява компенсатор. Децата се явяват като малки психопати в тази възраст, после се учат на маските.
• Безоценъчност се отнася и към емоциите и към чувствата. Емоциите и чувствата добри и лоши не се оценяват. Оценката е нивото на маската. Оценката няма отношение към чувствата и емоциите. Идва момиченце радостно и му се радваме, идва момченце и е гневно, казваме-нещо му има трябва да го заведем на психолог. Това е неприемането. Знаете ли как да разберем, дали приемаме емоциите си. Когато си задаваме въпроса „Как да изразяваме емоциите си“ значи не ги приемаме. А емоциите не се нуждаят от изразяване – изразяването и функция на маската. Емоциите трябва да ги приемаме. Ако се ядосаш трябва да кажеш „аз сега се ядосвам“. Как ще я изразиш – реакцията ти после, като разбиеш една чаша – това е вторична реакция. Хората имат проблем с това че се опитват да се избавят от една емоция с поведение. Хората бъркат емоциите с поведението. Например, човек е агресивен с поведението си – не винаги изпитва агресия, като емоция, може да го е страх в този момент. Например: човек може с поведението си да показва тъга и така да се държи, а вътре да изпитва ревност или завист. Например сълзите какво са? Телесен процес, поведение, емоции, или чуство.? Сълзите това са поведение – майката знае, че детето може да плаче без сълзи. Можем да плачем от радост, гняв, страх. Децата често решават проблемите си със сълзи. Всичко, което искат постигат със сълзи. Като го е страх да се отдели от майка си – плаче. После се научава да тропа с крака, хапе и тн. Следващия процес е телесния период е, когато детето е подрастващо от 5 до 16-17 г. но съвременните подрастващи може да стигнат до 40 години. Социализацията. Детето разбира тялото си и започва само да се учи какво да прави с тялото си. Трябва да го поддържаме и да го учим какво да прави. Ако не го направим, то не може да се развие напред и да развие маската си. Пример, ако го гледа бабата и не ходи на градина, не е имало приятели, после отива в училище и не може да завърже приятелства, защото е било принцесата на баба си. Тези години майките мислят, че не е добре да се ходи на градина, поради собствените си травми и отглеждат децата вкъщи, които стават нарциси. Те смятат, че са най-важни и после трудно се вписват. Не могат да си изградят маската. Пример: Ако мъж изпитва гняв, ако пред него е детето му, шефът, баща му…той избира как да изрази гнева си по различен начин към всички, не може по еднакъв начин. Това са маските. Повечето хора в днешно време, имат невъзможност да изразяват чувствата си. Алекситимия – А  – отсъствие – лексос – чуство. Като питаш някой „какво чустваш“- той ще мисли дълго и няма да може да отговори. Не е способен да говори за чувствата си.
• Способност за трансформация. Но интересното нещо е, че контакта с нашите чувства ни развива и обогатява. Всички си спомняме за влюбването ни. Спомнете си вие до влюбването и вие след него. Различни хора сме. Човек минал през любовта, вече може да съчувства на другите и е различен мъдър. Човек без любов е плосък и неспособен да чувства емпатия, разбиране към другите, не може да ги приема. Но да вземем друго чувство – тъга. Тъгата също трансформира човека. Прави сърцето му широко и му носи после голямо спокойствие. В контакт с чувствата си, ние се променяме-трансформираме. В контакт с емоциите не се променяме. Гледаме филм-поплакваме, после сме си същия човек. Някои хора се стараят да изразяват емоциите си и си мислят, че това ще ги промени, но не…всичко е моментно. Взаимодействието между чувствата и емоциите е плавно. От ядрото към съседния слой има преливане. Чувствата и емоциите си взаимодействат, не протичат рязко от едно състояние към друго от чувства към емоции и обратно, като дъга е. Тези функции, вътрешност и външност, продължителност и кратковременост са критериите, кое е чувство и кое емоция.
• Базови емоции – за всички млекопитаещи се изразяват еднакво. Ако гледате филм-комедия с някой африканец, руснак, индиец и за всеки има превод, всички ще изразяват еднакво ще се смеят. Поведението се изразява различно. Първата базисна емоция е СТРАХ- свързан с физиологията, кара тялото да замре. Съдовете ни се свиват. ГНЯВ- нахлува кръв в главата.Човек почервенява. При гнева защитаваме границите си. СРАМ-задачата на срама, той е активен контактьор със света, той говори за нашите скрити желания. Почервеняваме в средната лицева част бузи, уши, около деколтето и шията също почервенява. ОБИДА- лесно можете да видите човек с такъв отпечатък на лицето. Пример. хроническата обида на майката, може да се изяви като хроническа обида на целия свят. Човек изглежда един нацупен такъв. Всеки вероятно сега ще се сети за свой познат с изражение на лицето характерно за някоя емоция. ОТВРАЩЕНИЕ. Тук говорим само за тези базови емоции, които формират нашите 5 телесни типа характера. С които трудно се справяме. Страх-шизоиден характер, гняв-психопатен, срам-мазохист, обида-орален, отвращение-ригиден. Хората блокират други емоции- удоволствието, възбуждението и др. но те не формират характера ни.

         ~ Даниела – психолог, хипнотерапевт