Мозъкът на човека е интересно нещо. Ако попаднем в неприятна ситуация, той я запомня и след това, всеки път, когато попаднем в аналогична такава, той ни казва – „Бягай“!

От една страна, това е добре, защото се учим от грешките си, но от друга страна е възможно да започнем да отбягваме трудностите и да не искаме да се изправяме пред страховете си.

Отначало избягването ти носи успокоение и ти дава някаква сигурност. Този комфорт, обаче е съвсем временен. След него се развива фобичен страх да влизаш в трудности. И леко, по леко, се затваря омагьосаният кръг на самоограниченията и неуспехите в живота.

Например: Ако не си се наспал, прекалил си с кафето или алкохол от предната вечер, кръвоносните съдове могат да отреагират. Може да ви падне, или да ви се вдигне кръвното, и да ви стане лошо, докато се возите в колата.

Всичко по-нататък, зависи от това дали мозъкът, ще свърже тези две събития. Той може да помисли, че „това не е голяма работа“, или да си каже това е „смъртна заплаха“.

В първият случай, няма да влезете в тревожно разстройство

Във вторият случай, страхът може да стане системен и да започнете да отбягвате да се возите в кола. В последствие, ще започнете да отбягвате и други места, които мозъкът ще асоциира със заплаха.

Други примери, за преживени травми и включени отбягващи поведения:

• В детството са ти се подигравали “Висока си като жираф“, „Кой ще гледа точно пък теб“, „За нищо не ставаш“, „Засрами се“. – Отбягваш среши и социални ситуации от страх да не се изложиш. Ставаш затворен, некомуникативен. Обличаш се с черно, сиво, за да си незабележим. Ставаш незабележим в офиса и те е страх да се развиваш, за да не изпъкнеш. За да спадне напрежението ти, вечер започваш да пиеш понякога.
• Получил си спортна травма. Спираш да спортуваш и занемаряваш здравето си.
• Партньорът от първата ти връзка, те е изоставил – Не влизаш в отношения, защото те е страх да не се повтори същото.

Така постепенно, започваш да се криеш и избягваш всичко, изчезваш. Това ти става начин на живот. Играеш на криеница със света. Да не би нещо и някой да те намери.

Интересното е, че можеш да се скриеш на всякъде – в отношенията, на работа, в успеха, в неуспеха, в майчинството, в тълпата…

Да излезеш на светло е страшно!

Докато не излезеш на светло обаче, живота ще си минава покрай теб и ще отминава….

Отбягването е изход от трудни ситуации или бягство от отговорност. Схемите на отбягване са различни.

• Отвличане на внимание – разговори с телефон, спорт, компютърни игри, работохолизъм;
• Стимулация – преяждане, порнография, хазарт, екстремни спортове;
• Намаляване на дискомфорта – алкохол, наркотици;
• Хронично недеволство – обвинение на всички, навика да търсиш виновници.
• Понижени очаквания – не си поставяш цели, за да не бъдеш разочарован, ако нещо не се получи;⠀

Как да разбереш, своето отбягване?

Дай си сметка, кои са твоите начини за бягство – какво правиш за да се скриеш;

От какво бягаш – ситуациите, хора, емоции…;

Страховете, които те карат да се криеш – да не бъда изоставен, да не бъда засрамен, да не получа паник атака…..;

Ако открием личната си стратегия за бягство, имаме шанс да я преработиш и да започнем да се развиваме пълноценно. Ако не успеем, винаги можем да потърсим помощта на психолог.

Най-честата причина за отключването: е преумората от умственото или физическо напрежение. Когато човек, живее на пълни обороти и му се налага, да взима бързи и рисковани решения, да се бори с голяма конкуренция, да носи големи отговорности и в един момент прегаря от всичко това. Остава напълно неудовлетворен от живота.

Това се случва при високо активни хора, които се стремят към върховете. Искат най- доброто от живота. Скъпи къщи, коли, почивки. Работят на високи обороти, дори и не почиват през деня. Гонят срокове, резултати, пари. Бизнес или кариерно ориентирани хора.

Какво ги мотивира? Нещото, което даже те рядко осъзнават..

1. Да докажат на всички своята значимост – В детството, по-някаква причина са повярвали, че са „нищо“. Развиват поведение да си доказват цял живот, че това не е вярно;
2. Да получат одобрение и любов от родители / които в детството им са били критични, или са давали условна любов. „Ще те обичам ако…“ и децата са свикнали да им се доказват постоянно.
3. Да победят всички – Често с нарушени граници в детството си „Ти можеш, „Ти си най-..“

С една дума „перфекционизъм“ Нещата обаче се задълбочават, когато обаче насред тази надпревара се появят и следните обстоятелства: подтискане на емоциите, особено на тревогата или гнева, страхове за болести, загуба на отношения, разводи, психотравми, загуба на смисъл за живот. Когато се изтощи нервната система, могат да се развият ендокринни или психосоматични разстройства.⠀

Неврастенията може да възникне реактивно –  след преживян силен стрес, но често се развива постепенно в хода на напрежението в живота.

Първите признаци:

• Сърцебиене, студени крайници, изпотяване. Те се появяват в отговор на някакъв дразнител и после изчезват;

• Главоболие, което се усилва се при напрежение, концентрация, или опити на човек да се успокои.
• После идва: Повишена чувствителност към различни дразнители наоколо. Силна светлина, шум, топло, студено….всичко те дразни.
• А след това: Самонаблюдение в тялото – „Нещо става“, „Сърцето ми бие, пулсира по силно“, „Кожата ми настръхва“, “Свива се стомаха“.
• А после: Бързо се обиждаш, или избухваш лесно. И точно тогава отиваш на психолог/психиатър

Най-честите физически симптоми са:

Главоболие; световъртеж; учестен пулс; болки в сърцето; почервеняване или пребледняване; главоболие; сънливост;тежест в стомаха; намален апетит, или увеличен; усещане за недостиг на въздух; изтощение; умора; слабо либидо;

Психическите симптоми: Подтиснато настроение, раздразнителност; възбудимост; депресия; умора; апатия; След което може да настъпи бърн аут – Човек прегоря в надпреварата и преумората и губи интерес, към всичко. В крайна сметка, може да се стигне до там, че да се откаже от всичко, постигнато до момента, заради усещане за безсмисленост и празнота. Години усилия на изграждане, усъвършенстване, израстване, кариера да остави, просто така зад гърба си и да смени рязко, посоката на работата си. Не рядко, хора които са били заети в професии като счетоводството, IT специалисти, лекари, одитори…се  захващат с изкуство, земеделие или въобще с нещо, което не изисква тонове рационално мислене, но за сметка на това се виждат резултатите от труда и се получава удовлетвореност.

Податливост на : вирусни инфекции; хормонални дисбаланси; проблеми с имунната система

Всичко това, означава, че човек се е престарал, преуморил, пренатегнал и трябва да намали темпото!

Лечение – При неврастенията лечението е оптимистично, ако човек започне да съблюдава режим на работа и почивка. Освен това, трябва да се научи напълно да се изключва от основната си дейност и да сменя обстановката. Да променя фокусът на мислене, за да може мозъкът му да си отпочине от претоварването. Да излиза от работа и да отива на почивка, като сменя атмосферата и обстановката. Всичко това трябва да се планира наистина внимателно, защото неврастеникът, не се е научил да си дава почивка и не знае как.

Причината за травматизацията: Отхвърлянето и липсата на поддръжка в детството. Не е била задоволена, базисна потребност на детето от приемане.

Началото: Като принцип, травмата се причинява от родителят от същия пол, но често отхвърлянето се преживява от майката, когато тя е:

• Хладна, дистанцирана, или депресирана. Преживяваща развод. Дори да иска да покаже любов не е способна, заради състоянието си;
• Нарцистична майка, наказваща детето си и прекалено критична;
• Зависима от алкохол, наркотици;
• Отсъстваща от дома, поради различни причини-работа, болест;
• Нежелаеща детето, или многодетна майка, неспособна да обърне достатъчно внимание на всички деца;
• Променяща поведението си в крайностите – или показва близост, в следващия момент отблъскваща. Подаваща разнопосочни/двойни послания.
• Случва се

Детето минава през 4 етапа на отхвърлянето:

1. Детето е себе си.
2. Детето разбира, че възрастните не го харесват такова, каквото е.
3. Детето се бунтува срещу родителите, заради това, че не е прието.
4. Детето се бунтува против страданията, които преживява.
5. Детето капитулира – решава да си изработи маска „лъжлив АЗ“.

Поведение на отхвърления: Когато детето пораства, несъзнателно започва да показва, едно от двете поведения в личните си отношения:

• „Аз съм отхвърлен и се нуждая се от внимание и любов“. Защо човек, се намира в отношения със студен, отхвърлящ партньор. На това е свикнал от детството си и за него това е познато и най-малко плашещо. Започва да се моли, да иска внимание, да плаче и да настоява за близост. Струва му се, че ако партньорът му си тръгне, той направо няма да може да живее без него.
• „Аз ще отхвърлям другите и ще се държа така, както майка ми се държеше с мен“. Държи се така, както майка му се е държала с него и започва да отблъсква партньорът си. Иска от него пространство, въздух и настоява, че се чувства задушен от внимание.

Емоциите, които изпитва отхвърленият: Токсичен срам и вина. Страдания, ненавист и презрение към себе си.

Поведение: Желание да изчезне, да се стопи. Започва да наказва сам себе си, заради това, че го е срам от себе си. Чувства се дефектен, нежелан, неприет, такъв какъвто е. Смята, че заслужава наказание. Усеща се недостоен за любов и похвали. Трябва пред всички, да се доказва, че има право на съществуване. Самоподтиска се. Иска да стане невидим или точно наобратно, иска да е център на вниманието, но при най малката критика се самоизяжда и иска да исчезне. Понякога се хващат за алкохола, който им помага да изчезнат и да се махнат от реалността, която ги плаши.

Тялото: Стегнато, подвижно, слабо, малко, свито. Не може да напълнее.

Думите и фрази: Невидим, изчезвам, празен, нищо, никакво. „Никой няма да ме обича“; „Аз съм нищо“; „Не съм интересен“.

Психосоматика симптоми: Тялото се свива и се опитва да се самоунищожи. Нищо не чувства. Буца в гърлото. Трудност в дишането.

Психологическа защита: Загуба на чувствителност, за да пази сърцето си от нараняване. Откъсва се, дисоциира се от емоциите си. Създава лъжливо „Аз“, защото истинското „Аз“, не може да се приеме от другите. Започва да лъже другите и света, като се преструва на нещо друго. Създава си лъжлива личност –  успешен, знаменит, богат, хладен манипулатор и тн. Ще наранява, ще отхвърля, за да не бъде отхвърлен пръв. Ще се приструва на всичко, което пасва, за да бъде одобрен от света. Така ще се защитава от другите, за да не виждат тъгата и срамът, които изпитва към себе си. Ако някой, започне да го приближава емоционално, такъв човек ще се чувства слаб и раним. За да не се случва това, той ще отблъсква хората, усещайки, че са твърде близо. Рискувайки да бъде отхвърлен отново, ще се саморазруши. За това по-добре да обезцени другите, по-навреме, за да не бъде обезценен той пръв. В крайните си форми се формира нарциситична личност.

Как да разбереш, дали носиш травмата на отхвърления?

• Ако ти се струва, че често те отхвърлят, или не се съгласяват с теб, а в отговор на това ти започваш, да избягваш този човек или дадената ситуация;
• Смяташ, че сексът не е много важен;
• Ориентиран си към духовното израстване като цяло;
• Не се привързваш към материалното;
• Не вярваш в своята ценност;
• Свързваш се с някой, който е по-значим, като по този начин затвърждаваш своята малоценност;
• Стремиш се да си идеален в очите на другите;
• Обичаш да оставаш сам;
• Често си мислиш, че пречиш;
• Не си казваш мнението от страх, че няма да се съгласят с него;
• Не задаваш въпроси и не молиш някой, който знае повече;
• Стараеш се да изглеждаш перфектно, за да не те осъдят или отхвърлят;
• Лесно се вцепеняваш от страх;
• Пиеш алкохол за да избягаш от реалността;
• Използваш думи: нищо, празно, изчезвам.

Защо възниква ОКР?

О – Обсесии, К – компулсии, Р-разстройство

Окр е свързано с натрапливите мисли, а не рядко и с ритуали, обслужващи натрапливите мисли, за да не се случат мислите, които ни тревожат.

Във всеки от нас има ОКР. Когато видиш черна котка, че ти минава през пътя, помисляш „Няма да ми върви“ и за да не се случи това, заобикаляш пътя, или се връщаш  обратно. Плюенето през рамо, за да не се случи лош късмет; не минаването под чатал, не стъпването на канал и тн. все ритуали, обслужващи една натраплива мисъл „Ако не го направя-ще се случи нещо лошо“.

Детството. Когато в детството ти, са те възпитавали в строги правила, „кое трябва и кое не, за да не се изложиш пред хората“, ти развиваш контрол върху поведението си. Обикновено фиксацията на родителя или възпитателя, който те е отглеждал е била върху хорското мнение „какво ще кажат хората“. Детето изгражда виждания за това, как точно трябва да се държи, за да го харесват и одобряват другите, защото ако не го харесват и одобряват, ще се срамува от себе си. Ако се срамува от себе си, то е защото то е лошо, дефектно, грозно, глупаво. Детето започва да се възприема така: „За да не се чувствам лош, дефектен, грозен, или глупав, аз трябва да се уча добре, да се обличам прилично, да се изразявам добре, да съм учтив. Ако не се спазвам тези правила, ще бъда отхвърлен, неприет, необичан.“

Страхове в ОКР:

Ето защо в ОКР, силно са изразени социалните страхове и особено страхът от отхвърляне. Човек с ОКР, не се тревожи толкова за здравето и живота си, колкото за това, какво мислят другите за него. По тази причина основните страхове са: Страх: да бъда лош; странен; ненормален; да не се опозоря; да не се засрамя; да съм глупав; да съм неидеален и да ме отхвърлят; да не би, да не обичам – мъжа/жената, детето, майка си…; да не причиня вреда на себе си или на някой друг; да вляза в затвора; да не полудея.

Мислите в ОКР:

Сега разбирате ли, защо се появяват, натрапливите мисли? Страхът от отхвърляне ги поражда.

Самите мисли, идват да ни покажат най-големият страх от излагане в обществото. Страх да не извършим нещо, толкова социално неприемливо, че мислите започват, да кръжат около тази идея и особено, около обектите, които обичаме най-много – децата, роднините, майката, колеги…Ами, ако заколя мъжа си; Ами, ако изхвърля детето си през прозореца; Ами, ако удуша детето си; Ами, ако се нахвърля на хората да ги хапя; Ами, ако съм хомосексуален/а; Ами, ако изнасиля някой….Реално, това са най-страшните и недопустими неща, за едно дете отгледано в стил „какво ще кажат хората“.

Как да разпознаем натрапливите мисли.

Те винаги започват с „Ами ако“. Винаги съдържат в себе си силна емоция –  страх, паника. Винаги идват внезапно. Често мислим, че тези мисли са грешни, лоши, недопустими, опасни и не трябва да ги има. Това ни плаши, а страхът увеличава отделянето на хормон адреналин, което от своя страна, засилва потока на мислите. Ето така, те стават натрапливи. Колкото повече се тревожим и насочваме вниманието си в една конкретна идея – страшна мисъл, толкова повече тя се затвърждава и повтаря. А най- страшното е, че в днешно време, човек вярва, че мислите му, могат да се материализират, някак си по магичен път. Това от своя страна, още повече го плаши и човекът с ОКР, започва да си измисля начини, как да игнорира мислите си; как да префокусира вниманието си на нещо друго; или как да се застрахова така, че те да не се сбъднат.

Компулсиите са ритуали, които психиката на човека с ОКР си измисля, за да създаде илюзията на човек, че има контрол над ситуацията. Щом почукаш 3 пъти на дърво, лошото, което мислиш няма да стане. Провериш вратата 5 пъти, котлона, пералнята; да си поставиш чехлите да сочат с върха към вратата, да оставиш телефонът си да стои с екрана надоло; да не си сменяш блузата цяла седмица; да мигнеш с очи 5 пъти; да тръгнеш първо с десния крак…..могат да са всякакви. Могат да се заменят с други и да се допълват с нови. Мозъкът на човек с ОКР, може да измисля нови и нови, които ще му губят достатъчно време от в деня за да ги прави, само да се чувства по спокоен, че мислите няма да се случат.

На практика, всеки човек има такива мисли, но повечето хора, допускат, че е нормално, човек да мисли на всякакви теми, дори и за убийство. Също така знае, че мислите, са си просто едни мисли и нищо повече. Нито добри, нито лоши – просто мисли.

• Спокойният човек, просто ги пуска да си ходят и не им обръща внимание – не се плаши.
• Невротикът се плаши от тях и така ги преувеличава. Добавяйки адреналин, увеличава страхът, който от своя страна увеличава натрапливите мисли. Това е така, защото, когато е бил малък се е научил да мисли крайно, черно-бяло. За него няма среда. Той или е лош човек, или е добър. Или си честен, или измамник. Или е умен, перфектен, или глупак. Всичко това е научил в детството си, от обгрижващите фигури, които най-често са възпитавали детето или чрез критика и краен морал, или в подтискане на емоциите.
• Силните емоции – особено подтиснатите, могат да предизвикат контрастни мисли във всеки човек. „Ами, ако порежа детето си с нож.“ Човек, силно критикуван в детството си, и учен на черно бяло-мислене, веднага ще се засрами от тези си мисли и уплаши. Та нали неговото виждане за семейство и деца, е че трябва да бъде идеален, и това е недопустимо. Ще ги изкара от общия мисловен фон и ще се фиксира в тях. Ако например, майка по цял ден, се грижи да домакинството и детето си, тя ще изпитва не само любов към детето, но и раздразнение и това е нормално. От време на време, ще му се ядосва, разбира се. Ако обаче тя, като дете е научена, че  изобщо не е редно да показва ядът си, тя ще подтиска тази емоция. Подтиснатите емоции, могат да предизвикат констрастни мисли в един момент, а жената после да се мисли за убийца и да започне да крие всички остри предмети вкъщи.
• Фиксацията в дадена мисъл или идея, създава доминанта в мозъка на човек, това е своеобразна червена нажежена зона. За да охлади тази зона, мозъкът ни измества фокусът на вниманието ни, като добавя нова зона – ритуалите/компулсии. Това е вид е защитна функция на мозъкът ни.
• Ритуалите охлаждат, защото дават временно успокоение, след изпълнението им. Скрила ножовете – жената си осигурява спокойствие за момента. В общ план обаче, самите ритуали, задълбочават ОКР, защото го обслужват.
• Важно е да се знае –  Мислите, никога няма да се осъществят! Това е само вътрешният ни критик, страхът да не сме лоши!Това са само мисли! Мислите не сме ние – те са мисли, ние сме друго нещо! Всеки има право на фантазии и представи! Мислите не се материализират, без да положим усилия за това и без, да сме взели решение да ги сбъднем. Ако беше толкова лесно, щяхме всички да сме тото-милионери.
• ОКР подлежи на корекция с  психотерапия и това е възможно да се случи, без помощта на фармакотерапия/хапчета.

Живея вътре в себе си. Безкрайно отправен поглед в тялото на неприятните усещания, човек даже не разбира, че постоянно се намира вътре в себе си. Наблюдавайкиq как функционират вътрешните органи,  върши всичките други дейности на автопилот.

Симптоми при емоционалните разстройства:

нарушения на кръвното налягане; безсъние; главоболие; аритмия; слабост, апатия; храносмилателни нарушения; замаяност; шум в ушите, прашинки пред очите; задух, тежест в гърдите; пристъпи на паника; нервност; болка; силно изпотяване; тръпки, изтръпване,недостиг на въздух…

Отиваш на лекар, но той нищо не открива. За малко се успокояваш, но скоро отново се връщат симптомите, а дори се прибавят и нови…

Нека да разгледаме следният пример:  Сърцебиене, учестен пулс, покачване на кръвното, стягане в сърдечната област, треперене на ръцете, зачервяване на бузите….

Когато отидеш на кардиолог с подобни оплаквания, той извърши нужните прегледи и изследвания, но нищо не открие. Сменяш лекаря и отиваш при невролог, но той също нищо не открие. В крайна сметка се озоваваш с множество изследвания от които ЕКГ, холтер, измерено кръвно, пълна кръвна картина, изследвания на щитовидната жлеза и всичко е в норма.

За кратко време се успокояваш, че всичко е наред със здравето ти, но съвсем скоро, започват симптомите отново, или се сменят с нови дори. Страхът се активира отново. Мислиш си „Нещо не е открил лекарят. Трябва да го сменя, или да ида при друг специалист. Задължително, нещо трябва да ми има. Как не го откриват?!“

В развитите страни, когато човек премине през всички изследвания, лекарите информират пациента, че е редно да посети психолог, защото има емоционално разстройство.

В България обаче, все още е рядкост този подход. Приключил с прегледите и изследванията си здравният специалист, казва, че сте здрав и се сбогува с пациента. Понякога още по-лошо, започват да гледат на човека с насмешка или несериозно и при всяко посещение по лекарските кабинети не обръщат нужното внимание.

Въпросът е, защо имам тези симптоми, след като съм здрав?

Организмът на човек е в стрес –  при спорт, страх, притеснение, вълнение или продължително недоволство от нещо в живота си. Когато не сме доволниq от нещо в живота си, продължително време и не променяме нищо, за да не стоим в своята неудовлетвореност, организмът ни е в дистрес – хроничен стрес, той може да бъде неосъзнат дори.

Как се появяват симптомите?

Когато организма на човек е в стрес, в организмът му се произвеждат хормони на стреса, които карат вегетативно съдовата система да се мобилизира. Тя възприема, че сме в опасност и се опитва да ни спасява.

Ето на практика как се случва това:

Усещаме собственото си сърце, как бие учестено. Фокусираме се в този симптом. Колкото повече се самонаблюдаваме, толкова повече сърцебиенето се учестява. Скоро се появява пищене в ушите, болка в гърдите, замайване, чувство за недостиг на въздух. Възможно е някой от симптомите да отпадне, а на негово място да дойде някой друг. Защо се случва това?

Неврофизиологията, обяснява това с „принципа на доминанта“.

Принцип на доминантата. Това е областта в която е фиксира мисленето ни, от което се страхуваме. Главният мозък формира доминанта – това над което си фиксираме вниманието и от което се страхуваме. Пример – главният мозък се фиксира в ударите на сърцето. Получили сме сърцебиене и  фокусираме вниманието си в тази област. Тази област, започва да се инервира, защото главният ни мозък фиксирайки се в тази зона и я възприема като опасност. Нервните окончания, реагират, главният мозък е фокусиран в тази област и създава тревога и сигнал за застрашеност. При мисълта за опасност, надбъбречните ни жлези отделят хормон адреналин, който ни мобилизира да се спасяваме. Изливът на адреналин в кръвта, подготвя тялото за „бягство“ или „битка“ за да се спаси от опасността. За да се стегне тялото, мускулите се тонизират, дишането се учестява, човек може да изпитва пориви за уриниране или разсройство / така се изчиства тялото, за да стане леко, за бягството/.

Принципът на доминантата обяснява, как сами плашим сами себе си, като се фокусираме в една част на тялото си. Така се преувеличават усещанията там, които като принцип са съвсем естествени за човешкият организъм. Преувеличили усещанията създаваме сами симптомите си.

Колкото повече се плашим от симптомите, толкова повече ги увеличаваме. Това е така, защото се увеличава притока на хормоните на стреса.

Хубаво е да се знае:

• От емоционалните разстройства и от реакцията на нервната ни система, не се разболяваме. Нашите вътрешни органи не страдат.
• Емоционалните хора, не се влошават от магнитните бури, или други атмосферни промени. Принципа на доминантата усилва усещанията, а не външните стимули.
• Емоционалните разстройства се коригират без хапчета! /изключение правят тежките депресии и със сигурност ендогенната депресия/