Социалната фобия силно влошава качеството на живота. Човек се чувства постоянно наблюдаван и оценяват от другите и това го кара да се страхува от подигравки и критика.

Плашещи ситуации. На практика всяка една социална ситуация може да е плашеща за социално тревожният човек: хранене, говорене пред хора, среща с приятели, разговор с авторитет или с човек от срещуположният пол.

Телесна реакция. Някоя или повече от една от тези:  Потене, сърцебиене, зачервяване на лицето, заекване, гадене, замаймане, дереализация, често желание за уриниране или дефекация, блокирана мисъл…

Жестове на тялото: Скованост, повдигнати рамене, стегнати челюсти, прегърбеност, несръчни ръце/неможещи да си намерят място, сякаш излишни/,  ококорени очи/изплашени/, наведена глава/срамежлива/.

Вярвания: че другите ще ме отхвърлят,  изоставят, наранят, злоупотребят, унижат. Вярвания, които рядко имат общо с реалността, но са се случвали в миналото ни, когато сме били дете.

Причини за възникването на социалната фобия:

По модела на родителите.  Ако родителите също имат социална фобия. Самите те са срамежливи и неуверени. Постъпват пасивно и винаги се съобразяват с това „какво ще кажат хората“. Имат по-малко приятели и живеят по-затворено, ограничавайки се до контакти само с най-близките си роднини. Не изразяват мнение, избягват конфликти, или трудно отказват услуга на другите.

Неврологични. Вследствие на химичен дисбаланс в мозъкът и намалено количество серотонин /хормонът на щастието/, може да се случи така, че нормална социална ситуация да се види като плашеща от човек.

Младежкият опит. Подигравките или критиките в училище от съучениците, могат да се възприемат твърде лично и да бъде формирано грешно основно убеждение за човека. Младежът може да започне да вярва че е глупав, грозен, излишен, досаден, и тн.

Ако не се лекува социалната фобия, човек  може да започне да потушава напрежението си с алкохол, да изпадне в депресия и да се затвори вкъщи, или да стане истински пленник на интернет отношенията.

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

Според една теория, всяка връзка в която влизаме кара мозъкът ни да отделя определен вид хормони на щастието. Това обяснява всъщност, как човек може да обича повече от един партньор едновременно.

И така:

  1. Окситоцин. Влюбването. Когато се влюбваме и започнем да усещаме пеперудите в корема, в тялото ни се отделя хормон окситоцин. В този период се усеща голяма страст, която е породена от голямата доза неизвестност. Мислите са обсесивни, натрапливи, постоянни. Припознаваме се във всеки човек на улицата. Оглеждаме се за знаци и тълкуваме всичко по начин, по който да го свържем с обекта на влюбването си. Губим концентрация. На лицето се появява онази идиотска усмивка, без значение на случващото се. Влюбването трае от 3 месеца до 3 години и на всички вече е известно, че в наши дни се разглежда като почти болестно състояние :)
  2. Допамин. Дългосрочната връзка. Този хормон се отделя, когато сме във дългогодишна връзка с партньорът си. Това е едно спокойно щастие. Човекът до нас е обичан, заради грижите, които полага, когато сме болни. Заради финансовата грижа. Заради всички емоционални потребности, които задоволява – разбиране, подкрепа, доверие.
  3. Норадреналин. Зависимост. Този хормон се отделя, когато сме в токсична връзка. Развили сме зависимост от партньорът си. Не можем да си представим живота без него. Не може да мине и ден, без да чуем гласът му, или да получим съобщение от него. Когато не получим известие се изнервяме. Тялото отделя хормонът норадреналин и се случват телесни симптоми приличащи на мини панически атаки – треперене, изтръпване, вдигане на кръвно и други.

Ето как човек в допаминова-дългогодишна връзка, може да се влюби и да обича двама партньора едновременно.

Ето как човек изпитващ голяма несигурност в живота, намиращ се в допаминова-дългогодишна връзка, може да развие зависимост от друг партньор, от който получава задоволяване на потребност пропусната от брачния му партнюьор.

Ето как могат да се случват най-различни връзки в един и същ период от живота на човек, който не е сигурен в себе си….

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

Всеки ден комуникираме и изпращаме послания. Понякога те могат да са твърде сложни. Често те са насочени към двама или повече човека едновременно. Често посланията са сложни и с двойнствена природа…

Всъщност колкото личността е по-балансирана, толкова по ясни и прости послания изпраща в комуникацията и обратно. Комплексираният човек, който носи постоянно маски, влага старание в посланията, правещи ги двойнствени и сложни. Понякога човек не си дава сметка за посланието или се сеща много по-късно за смисълът, но никак не може да е сигурен.   

Книгата на Кен Уилбър „Спектър на съзнанието“, разкрива сложната природа на посланията в комуникацията.

Комуникацията може да бъде много сложно нещо, също като ядрената физика или програмирането. Факт е, че комуникацията може да действа на няколко равнини.

Възможно е в една комуникация да се изпратят едно или повече послания, към един или повече човека. Тези послания се наричат Метапослания. 

Пример: Спор в двойка. Той казва „Ти си такава змия!“, а после „Шегувам се!“. Това са послания  в различни равнини, защото едното отменя второто.

  • но ако той каже: „Ти си такава змия!“, а тялото му е отпуснато, усмихнат е, и гласът му е мек и приятен, ролята на метапосланието е езикът на тялото.

Езикът на тялото носи послание за  вербалното послание.

  • но ако той каже: „Ти си такава змия!“, а е напрегнат, почервенял от гняв и крещи, на нея и е ясно, че я очакват неприятности.

И в двата случая, вербалното послание е едно и също,“Ти си такава змия!“, но метапосланията променят неговият смисъл.

 

За правилното възприемане на ситуацията са нужни послания и метапослания, в ситуация на двойно обвързване, обаче посланията и метапосланията си противоречат.

Пример: Малко дете излива мляко на килима. Майката побеснява и понатупва детето, но в същото време му казва: „Много те обичам, правя го за твое добро“.

Вербалното послание показва любов, но невербалното показва гняв – почервеняло лице и крясъци, които показват временна омраза. Така майката подава послание в две различни равнини на детето си – за любов е омраза. Ако детето повярва в думите и и отвърне с любов, може да реши в този момент да я прегърне, чувайки, че тя го обича, а тя да го отблъсне и каже „Отивай си в стаята“. Така детето е в капан. Ако каже на майка си „Нещо тук не е наред“, „Не разбирам“, а тя реши, че това е нахална реплика от него, след като е разсипало млякото. Детето няма друг изход освен да избяга и се намира в ситуация на двойно обвързване.   

 

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

От дълго време се интересувам от вътрешният свят на личността. Това, което е под маската, под слоя, който показваме в общуването и в ежедневието. Нещото, което е скрито и е мотивът ни да действаме по даден начин. Често в общуването ми с хората си задавах въпроси от рода на „Защо сега каза това?“,“Защо сега постъпи така?“. Въпросите валяха постоянно. Търсех отговори и все не намирах такъв, който да ме удовлетворява напълно. Един приятел дори ми каза „На колко години трябва да стенеш, за да спреш да се учудваш на постъпките и думите на хората?“ Замислих се и реших, да се поровя по-надълбоко в несъзнаваното на човека, като прочета малко книги и статии, публикации…

И така, без претенции за изчерпателност пиша тази статия и ще говоря за Сянката, така както аз я разбрах.

Абсолютно всеки човек има сянка. Сянката е част от нашата психика, която е скрита, подтисната и отцепена. Никой не харесва тъмната си страна, защото тя е точно обратното на това, което човек иска да бъде и да изглежда в очите на другите хора. Това е точно тази част, която ние не харесваме, критикуваме, отхвърляме и дори не искаме да си признаем, че някъде дълбоко в нас я носим. Тя се появява понякога в кошмарите ни, а друг път се прокрадва в действията ни през деня. Скрила е дълбоко в дъното на подсъзнанието ни, отвратителното си лице и се прокрадва, когато бъдем провокирани. После отново се скрива, за да се усмихнем лицемерно и да кажем „О, не аз не съм такъв. Аз съм любезен и добър човек!“

Според Карл Густав Юнг: „За съжаление човек е толкова не-добър, колкото самият той смята или не иска да бъде. Всеки има своята сянка и колкото по-малко тя е въплатена в съзнателният живот, толкова е по-мрачна.“

Как се ражда сянката? Когато се ражда бебенцето, то е първично. За него няма лицемерие, лъжа. То се управлява единствено то нагона и инстинкта си. Когато започва малкото човече да расте, идва момента на възпитанието – „дресирането“, както го нарича Дон Мигел Руис /автор на бестселъри за самоусъвършенствене/. Дресирането започва от близките ни хора – мама, татко, учителката, книжките, баба, дядо….които започват да ни учат кое е „добро“ и кое е е“лошо“. И така за да отговорим на очакванията на близките и авторитетите си, ние започваме да оформяне твърдение за себе си „Кой съм аз“, а обратното на това „Кой не съм“ се явява нещо лошо и неприемливо и моментално се потапя в подсъзнанието. Това Кой не съм се поглъща от сянката, защото ако изплува е срамно и недопустимо.

Как да разпознаем Сянката си? Много лесно. Всичко, което мразим и ненавиждаме и открито ни дразни, лесно можем да го препишем на други хора, на враговете си, съседите, политиците, децата ни , шефа, колегите……Автоматично започваме да се борим с тези неща, които не ни харесват и губим страшно много енергия с тази съпротива. Решението е друго – да се обърнем навътре в себе си, за да видим, че притежаваме тези черти срещу които се борим. Да приемем, че те са част от нас, за да можем да променим себе си първо, преди да се борим с външния свят.

Осъзнаването и приемането на двойствената природа на всяко едно нещо е в основата на психичното здраве. Както монетата има две страни, така цветовете варират черно-бяло, добро-зло, ин-ян, мъж-жена, ден-нощ….Когато хората не приемат тъмната си страна, те започват да търсят начини да и противостоят. Тези начини варират от пиене на хапчета, алкохол, наркотици и всякакви други зависимости за да блокират истинските усещания, които не искат да приемат и за това не могат да понесат.

Тайната в добрата психика е именно в това, да приемеш цялото богатство от състояния и да станеш цялостен. Аз смятам, че заради това се отрича в момента и позитивната психология. Точно, защото щастието не е само пърхане на пеперуди, прекрасно състояние на съзнанието и тялото. Щастието е хармония, баланс между всички съставни части от нас – светлата и тъмната.

 

Ключът е в познаването на себе си. Ето и малко жокери :)

 

  • Знаеш ли собствените си граници, докъде достигат?
  • Кое за теб е нормално и кое не е?
  • Кои са бариерите които имаш? Кога си се сдобил с тях?
  • Кой си ти и какво криеш? От какво се пазиш? Какво не искаш никога да се разбира за теб?
  • От какво те е срам? От какво се чувстваш унижен, изплашен, отхвърлен?

 

Вече прозира ли сянката ти? Можеш ли да погледнеш звяра в очите – себе си?

Ако ДА, желая ти успех в укротяването-приемането. Това си ти. Това е част от теб и когато я опознаеш, ще разбереш, че имаш още един ресурс за оцеляване, а може би и за удоволствие в живота :)

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт                                                

 

Страховете могат да бъдат най-различни. Те са рационални /логични/ и ирационални страхове. Ирационалните страхове са фобиите / паяци, тъмно, дълбоко, високо, тясно и тн. Рационалните страхове са тези, които имат логическо обяснение и на практика да се изброят е трудно, а  причините за възникването им, може да са всякакви.

 

Пример:

Родовата травма. Това е травмата, която бебето може да получи по време на раждането си. Тя може да бъда причината за бъдеща клаустрофобия или страх от тъмното.

Травмата от загуба на близък човек. Човекът преживял такава травма, може да започне да избягва отношения от страх да не ги загуби впоследствие – страх от обвързване.

 

Какво е това страх и какви са неговите причини?

Всичко което се случва в живота на човек се записва в неговото подсъзнание. Подсъзнанието е хард диска на човешката памет. Там се съхранява абсолютно всичко до най-малката подробност. Запомнил си, без да знаеш това, сутринта на 04.05.2015 г. отивайки за работа, как е притичала катеричка и е пресекла алеята. Съзнанието пресява цялата информация, която постъпва за да може да използва само тази, която му трябва, а останалата избутва в подсъзнанието.

Човекът се движи от подсъзнанието си. Ако твърдият диск на компютъра не е замърсен от сбъркани програми, човек живее леко. Той не е подвластен на депресии, не страда от чувство на вина и неудовлетвореност от живота. Но не всеки може да се похвали с мощна антивирусна защита. Всички разрушителни моменти, водят до страдания и човек не може да разбере, кои точно проглами от миналото му влияят.

 

Страховете най-често са несъзнателни. Не си даваме сметка защо се страхуваме. Например, когато човек се страхува от кучета, значи е имал в миналото уплаха или нападение от куче. Не всички страхове обаче можем да си обясним от къде започват. Как да си обясним например страхът от микроби?

 

В реалността страховете ни пречат да живеем пълноценно.

 

Предложения как да се справим със страховете:

 

Първо – да осъзнаем, че страхът е част от нас, но тази част взима връх над разума. Можем да си обясним, че страхът от паяци е абсурден, но какво от това?

Важно е да разберем, че страхът е една емоция, както радостта например. Затова основната борба със страховете ще се свързва и с работата с други емоции.

Второ –  трябва да решим за себе си, наистина ли сме готови да се освободим от този страх. Може би ни е страх? :) Най-страшното е да останем сами със страха. Всеки знае, че за да се научим да плуваме, трябва да плуваме. Накратко да поемем риск да се изправим срещу страхът си. Това не значи да се оставим да ни полазят 5 паяка наведнъж разбира се. Изисква се по-задълбочена работа.

 

Практика за справяне със страховете:

  • Вземи лист, химикалка и запалка.
  • Затвори очи и се съсредоточи върху страхът си. Спомни си, кое го предизвиква. Почувствай го. Когато го усетиш, дай му име. Така ще започнеш да го управляваш.
  • Отвори очи. Поеми дълбоко въздух и напиши на листа името, което му даде. Вживей се в процеса.
  • Може да забележиш чуство на агресия, гняв. Скъсай листчето на малки парчета. Продължавай да късаш, докато не получиш облекчение и когато се поуспокоиш – изгори парченцата. Най-добре наблюдавай как горят и изгарят – страховете.

 

Друга техника, която е подходяща за хората с творчески интереси. Същата като гореописаната, с тази разлика, че рисуваш страхът. Даваш му форма. Как изглежда той? Колко е голям? Какъв цвят има? Има ли лице? …..

 

Повтаряш тази техника толкова пъти, колкото е нужно. Докато не почувстваш освобождение от фобията. За всеки е различно.

 

В допълнение със тази практика, която е подходяща за домашно в терапевтичният процес, заедно ще назначим ситуации, наречени поведенчески експерименти в които да се срещнем очи в очи със страхът си. Това ще става естествено постепенно и всичко ще започне още от кабинета – в защитена среда.

 

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

 

 

 Повечето хора са възпитавани с идеята, че близките хора трябва да се разбират взаимно на интуитивно ниво. Когато очакванията ни към партньора не са изпълнени, започваме да се съмняваме в идеалността на връзката.

Причината за много конфликти са завишените изисквания към партньора!

Как разпознаем тези изисквания, дали са адекватни?

Когато чувстваме недоволството от партньора, си задаваме въпросът „Може би, всичко не е толкова лошо и аз просто искам прекалено много от партньора си?“ В хода на терапията, ние често изследваме този въпрос, а отговорът ни помага да разберем от къде идват конфликтите и какво трябва да направим – да поработим над себе си, или да приключим с тези отношения.

Тези 3 стъпки, които помагат да се ориентираме и да разберем дали са адекватни нашите очаквания, които имаме към партньора си.

Стъпка 1. Анализирайте ситуациите, в които най-често попадате в конфликти.

Мъжът се прибира вкъщи след тежкият работен ден и мечтае да си почине. Жената, която цял ден е стояла вкъщи с детето си, се втурва да посрещне съпруга си и да получи вниманието, което и е липсвало през деня. Подава му да погледа детето, защото цял ден тя го е гледала, а също смята, че то трябва да прекарва време и татко си. Мъжът без сили иска да се скрие само да почине. Започва да прекарва все по-дълго време в тоалетната с телефонът си и в банята. Сяда на компютърът си отворил една бира и се надява на блаженна тишина. Жената невротизирана, нещастна, недоволна и отчаяна от живота, започва да си мисли каква грешка е направила при избора си на партньор. Комуникацията става нажежена. Жената крещи на мъжа си, че го няма никога, а мъжът е недоволен, че жена му не оценява усилията му да осигури семейството.

Познахте ли себе си? Искате партньорът ви да ви разбира без думи, разстройвате се и се гневите. На пръв поглед всичко е наред в тази двойка, но има над какво да се поработи.  Тренирайте да казвате, какви са вашите потребности.

Понякога ни се иска нашият партньор да чете мислите ни и да отгатва желанията ни „Ние се разбираме един друг без думи“ – сякаш това е истинското определение за любов. Този начин за общуване съществува само между бебето и майка му, защото наистина се налага да се разбират без думи.

Създателят на Когнитивно поведенческата терапия при двойки и семейства Франк Датильо, споменава, че в отношенията си ние често се опитваме да получим ту любов, ту грижа, които не сме получили в детството си от родителите си. Тогава ние започваме да предявяваме към партньора си изисквания като към родител.

Ако партньорът не ги изпълни, ние изпитваме раздразнение и разочарование.

Най-добрият начин в този случай е да се учим да осъзнаваме желанията и потребностите си и направо да ги казваме на партньора. Също така да осъзнаваме, че не абсолютно всички потребности незабавно могат за бъдат удовлетворени.

Стъпка 2 Изследвайте очакванията от партньора си

Жената смята, че на мъжът и му липсва инициатива. Тя често предлага да се направят ремонти, малко идеи има как да си прекарват свободното време заедно и от 5 години стои на една и съща работа без развитие. Тя всъщност поредством него не се чувства важна и значима в обществото и сред обкръжението си.

Ние искаме човекът до нас да запълни дефицитът, който усещаме в себе си!

Изпитвайки такива чувства ние искаме от партньорът ни да ни направи по-умни, по-активни и сме склонни да го виним, че това не се случва. Сякаш проблема не е в него, а в нас. Ние имаме нужда да се развивате и израствате със собствени сили. Често искаме човека до нас да ни изпълни дефицита, който усещаме в себе си. Не взимаме отговорност да тръгнем напред, защото чувстваме тревога и съмнение в себе си. Вместо да променяме другия човек, можем да го поддържаме в собственото му развитие.

Стъпка 3. Помислете за вашите представи за брака

Жената си спомня колко дълго се е приготвяла за рожденният ден на мъжа си.Поканила е роднините. Подредила е масата. Мъжът обаче не се зарадва, защото иска да отиде на бар с приятели. Той има съвсем друга представа за празника си. Жената се обижда и започва да се замисля за съвместимостта на двойката. В терапията се разбира, че тази двойка не се познават много добре един друг, защото нямат навика да обсъждат решенията си. Често се опират на представата си за партньора без да се опитват да го опознаят в крайна сметка.

Първата ни реакция в различията е разочарование и тревога и има три варианта на развитие на тези събития:

  • игнорираме различията
  • опитваме се да променим партньора
  • учим се да се договаряме

Последния вариант е най-продуктивен!

Добрата новина – Ако се познахте в една от трите стъпки, то вашите отношения не са базнадеждни!

В семейната терапия ви очаква осъзнаване на потребностите, тренировка за преговори и очаквания за договаряне. Това ще ви помогне да избегнете негативните емоции – разочарования и гняв и ще получите повече удоволствие от общуването с партньора.

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

 

Внушенията навлизат в нас, когато изпаднем в хипнотичен транс, а това се случва всеки ден.  

Когато опитен манипулатор започне да разговаря с нас, неговата цел е да ни въведе в транс и да ни внуши идеите си.

Как да разберем, че влизаме в транс? Когато слушаме събеседника да говори, в главата ни нахлуват спомени, картинки. Може даже да си спомним сцена от интересен филм, който сме гледали.  Ако сега в този момент се сещаш за някаква картинка от миналото, то ти си в вече транс, дори в момента. Когато сме в транс, съзнанието ни пропуска без никакъв филтър информацията, която постъпва от вън. За това първата ни задача е да се фокусираме върху събеседника. Манипулаторът говори много, изникват спомени и картинки, но той обикновено има цел, той иска нещо да постигне с внушението и с разговора.

За да се защитим в главата ни винаги трябва да стои въпросът „Какво той иска от мен?“ , „Каква е целта?“. Когато забележим какво иска, можем да се защитим, като подложим под съмнение добрите му намерения.

На влиянието са подвластни всички без оглед на пол и раса. Всяка наша комуникация е свързана с манипулация. Винаги нещо искаме. Да породим емоция, или мисъл, настроение. Влиянието не е задължително да е лошо, може то да е добро и да ни повдигне духа.

На кой може да се влияе по-лесно?  Хората по-доверчивите са склонни на такива влияния, както и хората със богата фантазия, които постоянно живеят в спомените, мечтите и илюзиите си.

Кога най-лесно проникват внушенията? Когато човек не може да приеме дадена информация, защото тя предизвиква страх/шок. Тогава неговото съзнание в момента не може да се справи и включва защитен психичен механизъм, който изтласква новата информация във безсъзнателното. В безсъзнателното няма критичност и всичко се прима такова, каквото постъпва и се запечатва като истина.

Телевизията ни вкарва в хипноза

Как ни хипнотизират медиите? Никога не заспивайте на телевизор! Много е вредно. В момента в който заспите – заспива съзнанието, но подсъзнанието не спи и когато се излъчи реклама, цялата информация прониква и мозъкът ни не може да я контролира. Когато се наложи после да пазаруваме или да гласуваме, ние вече имаме програма закодирана в мозъкът ни и я изпълняваме безусловно.

Внушенията проникват най-лесно, когато се страхуваме!

„В Италия умират хиляди хора; Грипа убива; Умират хора; Болниците издишат; биологична война“.  Страх, паника, вцепенение. Транса е готов –  внушението  те кара изпълняваш безусловно изискванията за безопасност, но също те парализира за работа и развитие. Разумът е замъглен и способността му за анализ и рационални преценки също – резултата е снижен имунитет!

                                                   

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

Какво е нежеланието или неумението да се анализира обективно информация – инат, перчене или неразбиране ….

Реакциите на хората в няколко групи :

В първата група хората изпадат в паника и активно публикуват или споделят всичко свързано със заплаха за здравето и живота. Много от тези хора не просто изпадат в паника на уединеното място където са, но дълбоко в себе си се чудят как ще продължат да живеят изобщо по нататък.

Във втората група хората мислят, че заплахата е далече от тях и няма как да се заразят, след като не са били в чужбина и не са се срещали с хора върнали се от път. На тях не може да им се случи, но ако все пак – божа работа!

Третата група изобщо не приемат постъпващата информация сериозно. Правят се, че нищо не се случва и не спазват мерките за сигурност. Разхождат се спокойно и се срещат с други хора, не поддържат хигиената на измиване на ръцете, не спазват дистанция. Не си дават сметка, че носят опасност за другите хора, като вирусоносители, или като приносители на паника/притеснение в останалите.

Четвъртата група са тези, които стоят и защитават закона и мерките за сигурност. Грижат се за безопасността на всички и за себе си.  Те съблюдават дали се спазват правилата и са активни. Афишират, пишат, публикуват и умоляват другите да проявят съвест.

Петата група са собствениците на малкият и среден бизнес или въвлечените в управлението на бизнес хора. Нямат нито време, нито възможност да помислят за себе си. Втурват да спасяват бизнеса и да запазват хората работещи в него.

И последната група са хора, които разбират опасността и сериозността на положението, бързо намират решение и преустройват работата си и процесите, които управляват – хората с добра интуиция .

 

Когато се учим да плуваме е безполезно да се съпротивляваме на водата, защото губим сили и ще потънем. За да се научим да плуваме, трябва да се отпуснем спокойно над водата и да я оставим да ни носи. Само в това състояние можем да правим движения и да плуваме!

 

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

 

Когато сме ядосани, недоволни или раздразнени от нещо е добре да го изразяваме. Ако не изкараме навън негативната емоция, тя автоагресивно се връща навътре в нас и бавно ни разболява.

Всички ние познаваме хора, които стискат зъби и си траят, когато някой ги нагруби или им се присмее. Това са хора със ниска самооценка за себе си, които не могат да се заявяват и да отстояват позициите си. Свиват се най-вече от страх да не бъдат унижени или отхвърлени. Този страх идва от ниското им самочувствие, защото те всъщност имат вътрешно убеждение за себе си, че не са достатъчно умни, красиви, ценни.

Ниската самооценка на човек се създава още в детството му. Когато детето е много чувствително и възприема критиката от другите драматично. От друга, когато самите родители на това дете имат ниска самооценка и вследствие на това се държат скромно или срамежливо. Малкото дете следва модела на родителското поведение, защото това е правилно. За детето всичко, което правят родителите му е правилно и няма друга истина.

Важно нещо, за хората, които имат неувереност е да се научат да си отстояват мнението и позицията, и това всъщност е много важна крачка в тяхното израстване. Това заявяване се нарича здрава агресия. Ето един начин да го направим. Нарича се Аз модел. В Аз-моделът думичката ТИ е забранена, защото когато я използваме, човекът с когото говорим се чувства обвинен. Конфронтираме само поведението на човекът, а не неговата личност. И така:

– Аз се чувствам наранен, когато се надсмиваш на начина по който се обличам;

– Аз се натъжих, че не забеляза вечерята която направих;

-Аз съм подразнен, защото не ме изслуша;

-Аз съм засегнат, защото не отговори на съобщението ми……

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

В нашият център, в ядрото на нашето същество се намират чувствата ни. Чувствата текът от центъра към периферията.

Най-важното чувство е либидото – това е сексуалната енергия, или любовтта. Тази сексуална енергия е вложена в нас от нашите родители. А в тях техните родители и тн. от цели поколения хора.  Много хора свързват либидото със секса, но не е винаги така. Либидото е целият спектър с отношения. От простото отношение с хората, което дори не познаваме, до отношенията с децата ни, семейните отношения и даже печеленето на пари е в основата на сексуалната енергия. Ако човек се свързва с чувствата е защитен от всякакви влияния. Например ако от мен се очаква нещо, аз се стремя да угодя на всички, това създава големи разриви в психиката ми. И какво може да ме спаси – само контакта със самия мен. Когато чувствам, какво искам, това ме защитава и ми позволява взаимодействие с другите хора. После когато сексуална енергия тече, тя отначало се намира в ядрото – в чувствата. Нашите чувства дълго се пазят в ядрото. Чувствата седят в ядрото, когато тръгнат да се движат към периферията се превръщат в емоции.

И така от какво се различават чувствата от емоциите. Емоциите са малко по-външен слой на нашата психика. Точно като лава емоциите излизат на вън, когато нещо ги предизвика. Представете си, че при някои хора емоциите текат добре, а при други по объркано. По повод на нашите емоции и взаимодействието ни с другите и света, ни е необходима една маска. Маската това е поведението ни, което сме си изработили с годините да ни предпазва от излишни неприятности. Това е сферата на различните отношенията с майката например или с бащата. Представете си, има хора с хубави маски –  те се разбират добре с хората, но има и хора с лоша маска, като големи деца, които по всякакъв повод избухват емоционално. Те не се съобразяват кой е пред тях. Такъв  човек ще взаимодейства по същия начин с майка си, така както и с началника си. Ние учим децата си че вкъщи, може по един начин да се държиш, но на вън трябва да се държим по друг начин. Представете си сега хора с една друга маска, все едно е залята със железобетон, но с много малко ядро/чувства и с много голяма маска. Те функционират в обществото, комуникират, но чувствата им не се забелязват при разговорите и речта им звучи монотонно. Те са хладни и безжизнени. В човека тече сексуална енергия. Тя тече във всички страни, леко и свободно. Например, някои хора могат свободно да се изразяват пред майката си, а пред бащата е трудно, или обратно. Зависи от родителя, дали е топъл и достъпен, или  суров и твърд. Всеки човек е уникален и различен от всички. Сигурно срещате хора които на работа са сурови, а вкъщи са нежни и добри и всички ги използват. В процеса на възпитание се решава това, ако майката е била топла и грижовна а бащата авторитетен и строг, се разбираме по-добре с майката.

Хайде да помислим по какво се различават чувствата от емоциите:

  • Продължителността Всички емоции са кратковременни – те текат секунди милисекунди или минути. Иска се физическа реакция. Адреналина тече около 8 минути. Например ако бягате от някой, понеже ви е страх и адреналина се лее във вас, ще се изморите за 10 минути. Но емоциите са много кратки, докато чувствата са дълги, траят години. Чувствата са дълговременни, могат да съществуват години и да бродят вътре в нас. Например любовта – тя трае години. Ако обичаш някой, не можеш да кажеш обичам някой, сега после не. Тъгата също е чувство, така – не можеш да кажеш „чакай да потъгувам 2 минути, после ще се веселим“. Например ако се радвате същото можете да се радвате 1-2 минути.
  • Процеси. Чувствата са вътрешен процес, а емоциите са външен процес. Емоциите трябва да текат само на вън, ако тръгнат навътре се получава патология, а понякога и психосоматика, дори и автоагресия. Когато агресията влиза навътре и ни саморазрушава. Какво значи вътрешен процес. Пример ако гледаме театър и актьор, който показва емоция, трябва да е ярък за да разбираме всички каква емоция излъчва – тъга радост, да са разпознаваеми от всички. Емоциите са основата на общуването. Именно на това е нашето общуване, а не на думите. Думите обясняват процеси. Пример когато не знаете език, се разбирате само с жестове, ако сме в чужбина. Животните пък, съвсем нямат думи, но се разбират през емоциите. Те разбират и чувстват по интонацията на гласа заплаха, или на ласка. Можеш да кажеш котенце „как ще те ритна“ с ласкав глас, а то ще дойде да се умилква. Емоциите са еднакви у всички млекопитаещи, само че котките и кучетата нямат мускули на лицето за да изразят усмивката… при кучето е с въртене на опашка. Ако нещо е забранено, например в Япония не е добре да гледаш в очите, когато говориш. Уважението, като емоция се изразява с поклон. Наличието на чувства и говоренето за чувства е тайна и съкровена зона. За чувства говорим само с близките си, а пред другите не. Пример един младеж се влюбва и не може да говори за чувствата си. Колко дълбоко преживяваме това да кажем какво чувстваме, че обичаме, понякога минават години. Например един младеж се влюбил в момиче и му се струва, че никой не знае за чувствата му. И клюкарката пред блока казва „Какво се изчерви така, като видя момичето?“ и издава чувствата му…той е готов да се обеси от срам например, но всъщност какво се е случило. Бабичката просто му е помогнала да сподели за чувствата си. Но колко дълбоко се преживява това споделяне, понякога години, натрупваме чувствата и ги крием преди да ги изразим. Можем  да контролираме поведението си, например изпитваме гняв, но можем да не го изразим с поведението си, да го скрием. За съжаление не можем да контролираме нито чувствата нито емоциите.
  • Спонтанност. Всички емоции са спонтанни. Емоциите са провокирани от чувствата. Но в даден случай емоциите са спонтанни и можем да видим, когато са не искренни. Обикновенно хората разбират, кога емоциите са искрени и кога не са искрени. Правени са тестове през снимки на хора и повечето хора разбират, кои емоции са неискрени. Много хора с лекота разбират това. Всичките чувства са индуцирани, провокирани са от отношенията ни, обаче са свързани с интелектуална дейност и са сложни. Пример представете си два художника рисуват картина. Един рисува  емоции, а другия  чувства. Как мислите, къде ще е по богата картината? Чувствата разбира се, те са богати. Ако трябва да изразите една емоция ще я изразите със една дума: гняв, радост. А чувството е цял стих, за да изрази вътрешния свят на човека.  Например поет или музикант, трябва да напише цяла песен за да разбереш целият му свят – чуствата. За това се ядосваме когато някой осъжда интересите ни и музиката която харесваме, защото касае чувствата, приемаме го болезнено. А за да изразиш една емоция е лесно – картината с емоции например рисуваш с червен цвят, кръв и зъби, парчета месо и е ясно че това е гняв – шега разбира се.  Агресията също е богата сфера в живота ни.
  • Адресност. Казахме емоциите изтичат навън. Всички емоции са адресирани към конкретни хора. Запомнете това много добре. Например виждаш човек излизаш от офис и казва ще убия всички. Жената ядосана на всички мъже… мъжът на всички жени. Леличката от детската градина е ядосана „ще убия всички деца“. Зад целия този гняв се крие един определен човек с конкретно име фамилия и адрес. Даже този човек не е този с когото говориш сега, а този който е участвал в живота ти – който асоциираш. Най-често в основата на нашите емоции стоят – майка, баща, братя, сестри… всички които са участвали в живота ни. Затова емоциите са адресни. Чувствата могат да не са адресирани, но те се проектират. Например, когато сме влюбени, проектираме любовта върху всичко. Вървим слънцето е красиво, природата, тревичките…пчеличките. Проектираме чувствата към всичко. Всичко е прекрасно и навсякъде. Това има отношение към телесно ориентираната психотерапия. Превръщане на чувствата в емоции, и наслагване на двата слоя, ние заземяваме.  Хората често казват „За мен е важно някой да ме обича“. „Аз да обичам някой и да се грижа за него“, но хората се женят обичат се, но не се разбират. Хората не могат това да го превърнат в конкретно поведение конкретна маска. Защо е така? Защото са отгледани в различни семейства. В нейното семейство е било прието да се грижат, да допринасят, а в неговото да се възхищават и да говорят…на нея и е важно да се грижат за нея, да и купят нещо, а за него това са глупости. Всеки си живее в своето ядро и романтични фантазии и нямат допирна точка. Проектираме чувствата си на всякакви обекти, други хора. Особено, когато вдигаме скандал, нещо много силно изпитваме, правим проекции. Пример когато човек изпитва болка, преживява нещо, търси това като отражение в другите хора. Прилича на това, когато гледаме тъжен филм и ние се натъжаваме, резонираме с филма. Случвало ли ви се е да гледате комедия и да не ви е весело, мислите какъв глупав филм, а след половин година пак гледате комедия и се смеете – т.е не отразявате, когато сте тъжни виждате само черно бели цветове и дъгата не я виждате.
  • Чувствата могат да бъдат неразбрани. Докато емоциите винаги са разбираеми. По-интересното е какви са съотношенията между слоевете. Какво е вашето ядро, зависи от това какви са били отношенията ви с майката ви, в периода на кърменето до около годината, от това зависи способността да се свързвате с чувствата си. Да се свързвате с чувствата, това е да чувствате. Хората често бъркат това с осъзнаване, анализиране, наблюдаване-това са аналитични чувства. А чувството е да изпитваш нещо…Представете си, че сте бебе и не можете да мърдате, а само си лежите. Не можете да говорите, но това, което най-много ви се иска е майка ви да знае, да почувства от какво имате нужда. Ако имате нужда от храна – да ви накърми, ако искате да сте сухи да ви подмени пелените, нужда от прегръдка. Чувството е единственото нещо през което майката и детето се свързват в едно цяло. За това се казва, че чувството на майката към детето е най-голямо. Тя усеща детето и от какво има нужда. Същото е и при влюбените. Когато не сте заедно, чувствате другия от какво има нужда – това е построено на майчински инстинкти. Примерно като сте в раздяла чувствате, че с другия нещо става, нещо преживява, звъните му и се уверявате, че това е така. Представете си чувстващото дете, пораства и като възрастен и добре се свързва с чувствата си. Може да каже: „аз сега чувствам това“, но друг човек може да чувства нещо и да не разбира как се чувства. Да не разбира какво чувства. Чувствата могат да бъдат неразбрани. Докато емоциите винаги са разбираеми. Човека който проявява интерес към вътрешния си свят, пише музика, стихове и тн. Представете си друга ситуация. Майката ражда, но не чувства близост с детето –  под час го храни и всичко прави по план, но няма връзка с него. Оставя го на бабата, да го гледа, тя се опитва да компенсира това някак си, но никой не може да замени майката. Бебето помни миризмата и още във утробата и. И такъв човек като го питаш какво чувства, той казва – „не знам“. Не знае даже на къде да погледне, като го питаш. Не проявява интерес към темата даже. Това е възрастта до годинката. Следващия слой е емоционален – той е от възраст до 5 г. и най-силно от 3 до 5 годинки. Тук е основата на вашата емоционалност. В тази възраст на детето се разрешава всичко. То се лигави и го оставяме да го прави, когато се ядосва – оставяме го, когато се обижда – разрешаваме му. В други семейства му забраняват някои емоции –  спри не пречи, докато човека е вкъщи примерно. Такива деца после имат недоверие – мислят, че не е позволено да изпитват някакви емоции и губят доверието Смятат че да се проявяваш в емоционален план е осъдително и не безопасно. Детето на което му е позволяване да изпитва цялата гама емоции, може да чувства после, да се ядосва в отношенията и знае че когато се ядосва не означава че не обича. Като се обижда, това не значи че не обича и тн… Ето например едно детенце около 3 годишно. Родителя трябва да подкрепя емоциите на детето си, но ако родителя сам не може да изразява емоциите си, то и детето няма да може. Пример в семействата, където не проявяват агресия, то и детето няма да се научи да проявява агресия. В семейства, където е забранено да изразяват радост и детето няма да може после. Ако родителите имат слаба маска – детето се чувства, като бог в семейството и може да потиска емоциите си и се явява компенсатор. Децата се явяват като малки психопати в тази възраст, после се учат на маските.
  • Безоценъчност се отнася и към емоциите и към чувствата. Емоциите и чувствата добри и лоши не се оценяват. Оценката е нивото на маската. Оценката няма отношение към чувствата и емоциите. Идва момиченце радостно и му се радваме, идва момченце и е гневно, казваме-нещо му има трябва да го заведем на психолог. Това е неприемането. Знаете ли как да разберем, дали приемаме емоциите си. Когато си задаваме въпроса „Как да изразяваме емоциите си“ значи не ги приемаме. А емоциите не се нуждаят от изразяване – изразяването и функция на маската. Емоциите трябва да ги приемаме. Ако се ядосаш трябва да кажеш „аз сега се ядосвам“. Как ще я изразиш – реакцията ти после, като разбиеш една чаша – това е вторична реакция. Хората имат проблем с това че се опитват да се избавят от една емоция с поведение. Хората бъркат емоциите с поведението. Например, човек е агресивен с поведението си – не винаги изпитва агресия, като емоция, може да го е страх в този момент. Например: човек може с поведението си да показва тъга и така да се държи, а вътре да изпитва ревност или завист. Например сълзите какво са? Телесен процес, поведение, емоции, или чуство.? Сълзите това са поведение – майката знае, че детето може да плаче без сълзи. Можем да плачем от радост, гняв, страх. Децата често решават проблемите си със сълзи. Всичко, което искат постигат със сълзи. Като го е страх да се отдели от майка си – плаче. После се научава да тропа с крака, хапе и тн. Следващия процес е телесния период е, когато детето е подрастващо от 5 до 16-17 г. но съвременните подрастващи може да стигнат до 40 години. Социализацията. Детето разбира тялото си и започва само да се учи какво да прави с тялото си. Трябва да го поддържаме и да го учим какво да прави. Ако не го направим, то не може да се развие напред и да развие маската си. Пример, ако го гледа бабата и не ходи на градина, не е имало приятели, после отива в училище и не може да завърже приятелства, защото е било принцесата на баба си. Тези години майките мислят, че не е добре да се ходи на градина, поради собствените си травми и отглеждат децата вкъщи, които стават нарциси. Те смятат, че са най-важни и после трудно се вписват. Не могат да си изградят маската. Пример: Ако мъж изпитва гняв, ако пред него е детето му, шефът, баща му…той избира как да изрази гнева си по различен начин към всички, не може по еднакъв начин. Това са маските. Повечето хора в днешно време, имат невъзможност да изразяват чувствата си. Алекситимия – А  – отсъствие – лексос – чуство. Като питаш някой „какво чустваш“- той ще мисли дълго и няма да може да отговори. Не е способен да говори за чувствата си.
  • Способност за трансформация. Но интересното нещо е, че контакта с нашите чувства ни развива и обогатява. Всички си спомняме за влюбването ни. Спомнете си вие до влюбването и вие след него. Различни хора сме. Човек минал през любовта, вече може да съчувства на другите и е различен мъдър. Човек без любов е плосък и неспособен да чувства емпатия, разбиране към другите, не може да ги приема. Но да вземем друго чувство – тъга. Тъгата също трансформира човека. Прави сърцето му широко и му носи после голямо спокойствие. В контакт с чувствата си, ние се променяме-трансформираме. В контакт с емоциите не се променяме. Гледаме филм-поплакваме, после сме си същия човек. Някои хора се стараят да изразяват емоциите си и си мислят, че това ще ги промени, но не…всичко е моментно. Взаимодействието между чувствата и емоциите е плавно. От ядрото към съседния слой има преливане. Чувствата и емоциите си взаимодействат, не протичат рязко от едно състояние към друго от чувства към емоции и обратно, като дъга е. Тези функции, вътрешност и външност, продължителност и кратковременост са критериите, кое е чувство и кое емоция.
  • Базови емоции – за всички млекопитаещи се изразяват еднакво. Ако гледате филм-комедия с някой африканец, руснак, индиец и за всеки има превод, всички ще изразяват еднакво ще се смеят. Поведението се изразява различно. Първата базисна емоция е СТРАХ- свързан с физиологията, кара тялото да замре. Съдовете ни се свиват. ГНЯВ- нахлува кръв в главата.Човек почервенява. При гнева защитаваме границите си. СРАМ-задачата на срама, той е активен контактьор със света, той говори за нашите скрити желания. Почервеняваме в средната лицева част бузи, уши, около деколтето и шията също почервенява. ОБИДА- лесно можете да видите човек с такъв отпечатък на лицето. Пример. хроническата обида на майката, може да се изяви като хроническа обида на целия свят. Човек изглежда един нацупен такъв. Всеки вероятно сега ще се сети за свой познат с изражение на лицето характерно за някоя емоция. ОТВРАЩЕНИЕ. Тук говорим само за тези базови емоции, които формират нашите 5 телесни типа характера. С които трудно се справяме. Страх-шизоиден характер, гняв-психопатен, срам-мазохист, обида-орален, отвращение-ригиден. Хората блокират други емоции- удоволствието, възбуждението и др. но те не формират характера ни.

         ~ Даниела – психолог, хипнотерапевт