Да се лекуват фобиите е безмислено, те растат като гъби.

Ако се справим с една фобия, на нейно място идва веднага друга.

Фобиите, това са ирационални страхове. Изкача ти зло куче с пяна от устата – паника – това е рационален страх, защото има реална опасност, да бъдем ухапани. Фобията от паяк, не е рационална, защото паякът няма да ни убие или нарани, но ние изпитваме паника.

Колко вида фобии, познавате?

Тези, които изникват в хипохондрията са:

  • Кардиофобия – страх за сърцето;
  • Фагофобия – страх от преглъщане;
  • Фобия от болестта рак;
  • Фобия от инсулт, инфаркт;
  • Фобия от бенки;
  • Фобия от смъртта;;
  • Фобия от линейки;
  • Фобия от болници – синдром на бялата престилка…

Други от:

  • Високо, тясно, широко, дълбоко, тъмно…
  • Паяци, нощни пеперуди, змии…

На практика, могат да се от всичко.

Как се справяме със страховете, знаете ли?

Елементарно. Като постепенно се подлагаме на плашещите ситуации. Малко по-малко, докато свикнем и спрем да се плашим.

Например. Фобия от високо. Първата седмица се качваме до първия етаж-докато свикнем с гледката и спокойно, можем да гледаме от там. Втората седмица, ден след ден, свикваме с гледката от втория етаж. И така, докато преодолеем страхът си от високо и се окаже, че с лекота поглеждаме от 10 етаж на сграда.

Защо възникват фобиите?

Защото в нас, има дълго време трупано напрежение. Това напрежение, трябва да избие по някакъв начин от тялото ни, а нашият мозък, измисля фобията, за да винтилира навън напрежението.

Така, че докато не открием и не премахнем причината, която създава напрежение, фобиите няма да изчезнат. Ако преработим фобията с височините, на нейно място, ще се появи нова – например страх от тясно/асансьори, тоалетни/. Когато премахнем страхът от тясно, ще цъфне страх от преглъщане-например.

Ако, ви измъчват фобии, паралелно с подлагане на фобията, търсете и работете и с причината за дистреса си.

За да, не добавяте нови фобии, търсете къде сте неудовлетворени, къде търпите нещо, къде не сте решили вътрешни противоречия.

Условен рефлекс – Паник атака

Динамичен стериотип. Това е теорията на И.П.Павлов.

Динамичният стереотип представлява заучен двигателен комплекс, който може да бъде активиран с единичен нервен импулс, отправен в началото му, след което целият комплекс би могъл да бъде реализиран автоматично, без по-нататъшно участие на вниманието или волята на човека“.

Това е условния рефлекс, който ни кара да получаваме паник атаки. На този принцип, се окачваме за паник атаките. ПА идва, ние се страхуваме. Ситуация – реакция – поведение.

Пример:

Първата ПА  се е случила, докато шофираме.

  1. Влезли сме в колата – ситуация
  2. Получили сме ПА – реакция
  3. Излезли сме от там – поведение

И сега всеки път, когато се качим в колата, ще получаваме симптоми, защото нашият мозък, ще интерпретира ситуацията като опасна. Това е УСЛОВЕН РЕФЛЕКС.

За да отпаднат ПА, е нужно да махнем поведението, което закрепва условният рефлекс. По този начин, на мястото на старият условен рефлекс, да се плашим и да получаваме ПА, идва нов – да не бягаме, да не се преосигуряваме.

Анализираме поведението, което е закрепило условният рефлекс, да се плашим и да получаваме ПА.

Отбягващи поведения – БЯГАМЕ

  • Не ходим до магазина
  • Не шофираме
  • Не оставаме сами вкъщи
  • Не обядваме в ресторант…..

Поведения в търсене на сигурност – ПРЕОСИГУРЯВАМЕ СЕ

  • Ходя по лекари
  • Правя изследвания
  • Чета в интернет за симптомите
  • Меря кръвно
  • Меря температура
  • Пия хапчета……

Махаме отбягващите поведения и тези в търсене на сигурност. Влизаме в рисковите ситуации – които ни плашат. Условният рефлекс, се заменя с нов, когато 40 дни, повтаряме съвсем ново поведение – да останем в ситуацита и да изтърпим дискомфортите, защото няма да ни убият.

Разпадаме условните рефлекси на ПА и те ще си отидат.

 

 

Механизъм на симптома. Как се формира паник атаката

След, толкова плашещи симптоми и ходене по лекари и изследвания – ПКК, ЕКГ, хормони, и какво ли още не, а всички резултати са в норма, трябва да РАЗБЕРЕШ, най-после:

Твоите мисли, които ОТ ДЪЛГО ВРЕМЕ ВЕЧЕ, са пораждали емоции като страх, тъга, вина, раздразнение, гняв, поради различни житейски обстоятелства са:

Активирали вегетативната ти нервна система, която подава команди към тялото ти, като при проблем с органите.

Но проблем с органите – няма. Има емоционален проблем.

Как се формира симптома?

Самият симптом възниква, когато всичко е наред с нас. На фона на благополучие, се появява първата паник атака, или други симптоми. А после идва срив в адаптацията. Когато е натрупано в нас напрежение, неудовлетворение, потискане от години, а дори и не си даваме сметка, влизаме в соматическа симптоматика.

Дългогодишните неудовлетвореностти, вътрешни конфликти, или потиснати емоции, много често са неосъзнати. Те се крият в подсъзнанието, там където се съхранява всичко от детството ни. Не осъзнаваме например, че ни поражда нарпежение, това, че не можем да отказваме. Та нали, мама и тати са ни учили да бъдем добри хора. Не разбираме, къде грешим, защото смятаме, че това на което са ни научили е най-правилното. Ако откажем, сме лоши, чувстваме вина, чувстваме се егоисти. И раздаваме се, за всички, но това рядко се цени и ние оставаме неудовлетворени – напрежение. Вътрешен конфликт – искам да си защитя интереса/ не мога, ако го направя съм лош. Ето така си живеем с години….а един ден, така както всичко ни е наред –здрави сме, семейни сме, имаме работа, а паник атака – гръм от ясно небе!

Симптомите, които идват след първата нервна криза, или първата паник атака, обикновено удрят по слабото ни място.

Например, ако преди първата ПА, слабото ни място е било:

  • Главата – започват се мигрени
  • Червата, имали сме колит, гастрит, язви – започват симпотимет да се усещат именно там;
  • Имали сме високо/ниско кръвно – започват колебания с кръвното налягане;
  • Сърцето, потливост, изчервяване – започват симптомите именно такива…

Симптомите, ще се появяват и изчезват. Те имат пик, спад и растеж. Симптомите се влияят от емоционалното ни състояние. Ако например:

  • Прочетем нещо в интернет във връзка с нашите страхове и опасения – това, ще ни притесни и нашите симптоми, ще се появят.
  • Ако някой, ни разкаже за своя симптом, а ние до сега не сме имали такъв, много бързо можем да се сдобием с него.
  • Ако случайно чуем разговор за болести например, симптома ще се появи.

Зад симптомите, се крият емоции, които сме свикнали да потискаме.

Как се разгръща един симптом.

  • Когато се страхуваме за нещо, придаваме импулси към мозъка, че сме в опасност.
  • Мозъкът, включва инстинкта за самосъхранение бий се или бягай.
  • Мозъкът, задвижва ендокринната система и кара надбъбречните жлези да отделят хормони на стреса-адреналин, кортизол,
  • Хормоните на стреса имат, много бърз разпад в кръвта. Постъпили в кръвта, веднага задвижват различните усещания – треперене, схващане, изтръпване…
  • Сърцето, бие по бързо за да изтласква кръв към мускулите
  • Мускулите, да се стегнат за бой или бягство
  • Дишането се учестява и пулсът също
  • Забързва се матаболизма, за да се освободи тялото от всичко излишно, което ще му пречи да се бие или бяга. За да олекне. Така се появява желанието за често уриниране и на малки порции, както и разстройството.

Сега разбирате ли заекът, който е 5 пъти по-малък от вълка, защо се спасява, когато усети опасността?

Как звучи човек, който се обвинява за състоянието си:
  • Не мога, да си гледам децата;
  • Нищо, не може да ме зарадва;
  • Постоянно се тревожа и живота си минава покрай мен;
  • Не мога, да изпитам нормалните емоции, които имат хората;
  • За нищо не ставам;
  • Не мога, да ида където искам;
  • Не мога, общувам с партньора, както искам;
Невротичното чувство на ВИНА е насочена навътре към нас и ние започваме да се самонаказваме. Започваме да вършим едни и същи саморазрушителни мисли и затъваме в тревожността за дълго.
А още по-лошо, когато обвиняваме другите:
  • Виновни са родителите ми, за това, че така са ме възпитали;
  • -че не ме обичаха и подкрепяха достатъчно;
  • -че позволиха, да имам травми;
  • Виновен е мъжа ми/жена ми, че не ми обръща достатъчно внимание; Не се съобразява с мен…
Когато обвиняваме другите, ние сме в позиция на жертва. Все едно им казваме „Ти, си отговорен за живота ми. От теб зависи всичко. Аз съм слаб, като дете и ти трябва да се погрижиш за мен. Ти си злодей, защото аз не съм щастлив“.
Чувството на вина разрушава.
Невротичната вина, и постоянното самоизяждане, водят след себе си симптомите.
Ако, поемем отговорност за живота си и спрем с излишната вина, ще се доберем до изхода от тревожното си състояние.
Как да стане?
Позволи си, да си лош, глупав, неуспешен…
Нека ти се смеят, присмиват, да те сочат с пръст….да останеш сам на планетата земя 🙂
Я стига! Просто рискувай да си друг и виж какво ще стане.
Имитирай, поне една седмица поведението на човек, който ти е идол за успешен и щастлив живот.

Когато се фиксираш върху даден симптом, той се увеличава, защото му придаваш значение и енергия и емоция. Може да го усетиш като замайване, като че ли си пиян, като че ли си разфокусиран, като че ли са ти омекнали краката…

Как да преодолея страха от припадане.

  • Става ми лошо и мога да припадна, когато виждам, че на някой му е лошо;
  • Чувствам се замаяно, особено когато се разтревожа;

Когато има тревога има и замайване. А когато се появи замайването, се появява тревогата „Ще ми стане нещо, ще припадна“. Когато се фиксираш върху даден симптом, той се увеличава, защото му придаваш значение и енергия и емоция.

Нужно е да различаваш психогенното замайване от органичното.

  • Органичното, е вследствие на заболяване, или проблем /най-вече с вестибуларният апарат/. При него, се движат предметите около теб;
  • а при психогенно /на нервна почва/ – самият ти си нестабилен.

Ако се придържаме към физиологията, трябва да знаем, че

  • Припадането, се характеризира с падане на кръвното налягане, а когато сме с повишена тревожност, кръвното се вдига.
  • При психогенното, когато седнеш, то отминава;
  • При органичното – не се влияе от поведението ти;
  • При психогенното, се плашим и засилваме тревогата си;
  • При органичното, няма време дори за страх – припадаме без да се замислим;

Когато имаш усещане, че ще загубиш контрол и ще припаднеш, се запитай.

Какво е за тебе припадъкът? Ако падна…

  • Всички ще ме гледат;
  • Никой няма да ми помогне;
  • Ще изглеждам глупаво;
  • Ще си помислят, че нещо с мен не е наред /какво стои зад този страх/
  • Ще почнат, да се суетят около мен.

За да престанеш да се плашиш от припадане, трябва да видиш как сам създаваш това състояние.

  • Плашиш се от припадък-замайваш се
  • Плашиш се за сърцето-получаваш сърцебиене

Защото при страх се покачва кръвното налягане, а при припадък пада кръвното налягане. За това не припадаш.

 

Симптома си отива, когато си подобрим емоционалното състояние. Ето как, страхът от припадък, може да се изтълкува метафорично като, страх да се опреш сам на себе си. Липсва ти емоционалната вътрешна опора. Симптомът ти казва:

  • Трябва ми някой на когото да се опра;
  • Не се справям сам;
  • Нестабилен съм;

Тези страхове, ни подтикват някак си да оцелеем, а ние си създаваме илюзия за контрол. Фантазирам си, че като проконтролирам този симптом с някаква мисъл, припадъкът, няма да се случи.

  • Ако пия някакви хапчета
  • Ако не излизам надалече от вкъщи
  • Ако не шофирам
  • Ако съм все в компания на някой;
  • Ако се подпирам някъде…

Влез в риска, да правиш всичко от което се страхуваш. Намери причината за своя страх: Къде те е страх да се справяш сам? Къде те е страх, да взимаш решения сам? Къде те е страх да не сбъркаш?

Войната между мозъкът и сърцето

Кого да слушам?

Когато воюват мозъкът и сърцето, се получава вътрешен конфликт. Това е сблъсък между две значими за нас потребности, които се взаимоизключват.

Когато, мозъкът ни казва едно, а сърцето иска друго…и това продължава достатъчно дълго време. Толкова дълго време, ние седим пред избора, не можем да вземем решение и не можем да изберем.

Войната:

  • Между логиката и чувствата;
  • Между моралът и нагонът;
  • Между правилата / това на което сме научени/ и влечението ни;

И тази война продължава месеци, дори години. Това създава в тялото ни напрежение – дистрес. Психиката ни е издръжлива. Тя понася това напрежение, но когато не можем дълго време да решим и да направим избора си, между две възможности, това напрежение, ще избие през тялото.

Така се получават симптомите:

  • Замайване
  • Треперене
  • Играене на кръвното
  • Задъхване
  • Умаляване
  • Изтръпване
  • Усещане за изтощеност и умора
  • Лош сън
  • Плачливост

Доста са. Може да получим едно, няколко или цял букет. Добре дошло, тревожно разстройство!

Паник атаките, вече са модерни. Мина времето, когато бяха срамни и не говорехме за тях.

  • Ако, някой на работа, разбере за моите кризи, ще ме уволнят;
  • Колегите ми, ще ме сметнат за луд;
  • Партньорът, ще ме остави, защото не ставам за нищо;
  • Ако разберат приятелите, как се чувствам, докато сме заедно навън, ще ме вземат за откачалка;

 

Вече, знаем за паниките много и не ни е срам. Не се измъчваме самостоятелно, а говорим навсякъде за това – интернет групи, групи за взаимопомощ, приятели, колеги, с джипито си.

Знаем, че когато всички изследвания са добри, ни трябва психотерапия.

 

Все пак, да си напомним, че:

  • Паниката не убива, тя е безопасна;
  • Не получаваш инфаркт, инсулт, рак, …;
  • Не може, да ти спре сърцето;
  • Не можеш да загубиш контрол и да извършиш нещо, което не е в моралът ти;
  • Не се предават генетично;
  • Вдигането на кръвно, не говори за хипертония и няма да те убие;
  • Сърцебиенето, не говори за сърдечна болест и няма да те убие;
  • Паник атаките, са фитнес за сърцето ти;
  • Високият пулс, няма да накара сърцето ти да спре;
  • Усещанията ти, няма да те подлудят;
  • Изключено е да полудееш от паниката;
  • Поддават се на психотерапия и се коригират напълно;
  • Не са вредни за кръвоносните ти съдове;

 

Паниката, е вреден навик да се плашиш.

Когато бягаш от паниката, ти я подхранваш. Затова:

 

  • Не спирай да шофираш;
  • Не спирай да излизаш от вкъщи;
  • Не спирай да работиш;
  • Не спирай да се срещаш с приятели;
  • Не спирай да ходиш по магазините;
  • Не спирай да се возиш в асансьор…

 

  • Спри да четеш в нета;
  • Спри да ходиш по лекари;
  • Спри да си мериш кръвното;
  • Спри да си мериш температурата;
  • Спри да се вкопчваш в други хора;
  • Сри да говориш и питаш за болести…

 

Разруши поведението, което подхранва вредният навик, да се плашиш!

Стреса и нервите, не са причина за невротичното разстройство.  Стреса можем да го издържим. Всеки е попадал в караници и скандали. Например войната. Много хора са я преживяли, а невротическите разстройства са били по-малко тогава.

Неврозата се случва, когато човек от месеци, или дори години се намира в напрежение. Напрежението, възниква по най-различни житейски причини и човек търпи.  Напрежението, може да се дължи на вътрешни конфликти в човек, когато моралът му не му позволява да живее освободено и да бъде себе си.

Всички хора, живеем в социални взаимоотношения и се стремим да получим одобрението от другите, за да си докажем, че сме умни, морални, отговорни, успешни, красиви и тн. Това старание, може да прерасне в напрежение, когато станем пасивни в поведението си, за да:

  • Не се ядосаме – така изглеждаме лоши;
  • Не се изложим – така ще ни мислят, за глупави, невъзпитани;
  • Не се застрамим – така ще се опозорим пред другите;
  • Не сме виновни за нещо – така, отново сме лоши;
  • Не се натъжим – така сме жалки;

Потискането на емоции, за да не сме лоши за хората, води до напрежение, а по-късно до тревожност, невроза, тревожно разстройство.

В невроза може да влезем и заради:

  • неудовлетворените потребности и неразрешените конфликти. Те са свързани между себе си и са 10 % от вашето напрежение
  • страховете и фобиите, както и мнителността на човек, която води до тези страхове.

Напрежението, които събираме дълго време в нас, става хронично и в един момент, си търси място да избие от някъде. Най-често избива през тялото, или там където е слабото ни място.

Важно е да знаем, тревожното разстройство е :

  • напълно обратимо разстройство и не е нужно да се мъчим с години, за да го коригираме;
  • може да се коригира без хапчета дори;
  • не се придава генетично;
  • от него не се полудява;
  • не се умира;
  • не се стига до органични болести – органите и мозъкът не страдат;
  • не води до патология.

Важно е да осъзнаем, къде е проблема ни и да не го отричаме. Тревожното разстройство, не изниква на празно място. Щом имаме симптоми в тялото, а изследванията ни са добри, то психиката ни дава сигнали, че имаме проблем за решаване. Виж, какво в живота ти не е наред!

Един страх отпада – идва друг. Защо?

Страховете се сменят един с друг, защото причината за тях остава необработена.

Страх, да остана сама вкъщи с детето.

Когато, остана сама вкъщи с детето ми става лошо. Страхувам се, че ще ми стане нещо и няма кой да ми помогне, а детето ще се изплаши.

Какво, стои зад този страх? Страх, че съм лош човек. Аз съм лош човек и лоша майка. Хората, ще ме осъдят и ще ме отхвърлят, а детето ми ще се травмира за цял живот. Най-добре е, около мен да има някой, който да помогне, когато трябва да ме спаси.

Страх да не ме остави мъжът/жената. Постоянно се притеснявам, да не се разделим с партньорът ми. Толкова го обичам. Проверявам телефонът и чатовете му. Звъня по няколко пъти на ден, за да видя къде е и с кой е. Ако вечер закъснее, ми минава мисъл, че е катастрофирал и умрял и ме обзема страх и паника. На края, наистина започнах да получавам паники. Сега той се страхува за здравето ми и постоянно е с мен, за да не ми стане нещо.

Страх от уволнение. Няма да се справя с работата. Когато видя, че двама си говорят, мисля, че е за мен, защото нещо не съм се справил с нещата. Ако не ме поздрави шефът – не харесва, как работя. Ще се проваля и ще ме изгонят. Къде ще ходя?! Аз съм за никъде.

Ето как, страховете могат да се редуват един с друг и да се въртим в омагьосан кръг. А причината за всички тях, стои в дъното, в нашето минало, в детството.

Причина. Не съм автономен, самостоятелен човек. Вярвам, че сам няма да оцелея в този свят.

Обстоятелства в детството, които могат да доведат до тази нарушена автономност и страх от самотата.

  • Детство. Травма от изоставяне. В детството вероятно, защото или не са имали достатъчно време за мен, или са били болни или заети, или нещастни, а аз съм се чувствал тъжен и самотен.

 

  • Моите родители, са били много грижовни и закрилящи с мен. Толкова много, че не са ме оставяли, да се справям сам с нищо. Спестявали са ми житейските несгоди, а от това аз съм разбрал, че без тях съм за никъде. Не мога сам. Ако не са другите съм загубен.

 

Няма нужда да губим години от живота, опитвайки се да си решаваме страховете на парче. Когато се успокоим, относно един страх, на негово място идва друг, защото причината си стои непреработена.

Вместо да се въртите в омагьосан кръг със своите страхове, намерете истинската причина за тях. Тя обикновено е една за букет от страхове. Когато бива коригирана, всички страхове, отпадат като домино един след друг.

 

 

 

Паникьор. Грешки в мислите и поведението. А как е правилно?

Постоянно живееш в рамки. Цялото ти внимание е обърнато навътре към теб.

  • Как се чувствам?; Как ми е гърлото?; Как ми бие сърцето?;
  • Защо не свършва това прескачане в сърцето?;
  • Стяга ме гърлото и трудно преглъщам;
  • Треперят ми ръцете и се задушавам;
  • Ще умра ли?;
  • Ще полудея ли?;
  • Мога ли, да пия ксанакс с кока кола?;
  • Какво хапче пиете? Има ли ефект?;
  • Треперя. Умирам от страх, какво ще ми се случи;

Грешки в мисленето, които пречат да се излекуваш:

  • Трябва, да контролирам състоянието си и паник атаките;
  • Трябва, да чета в нета и да говоря с други като мен;
  • Хапчетата, ще ме излекуват;
  • Всеки е тревожен вече и това е нормално, трябва да търпя;

Човекът в тревожно разстройство, живее навътре в себе си. Постоянно слуша симптомите си и се стряска от тях. Прослядява, цялото си тяло, като със скенер и намира винаги на какво да се окачи, за да започне да се тревожи и да го преувеличи до безобразие.

  • В тялото ни постоянно се случват процеси: тече кръв във вените ни, движи се храна, температурата варира, метаболизма също движи процеси в тялото и тн.
  • От тези процеси, в тялото ни, се появяват най-различни усещания, на които ние не обръщаме внимание, защото се занимаваме с работа, домакинство, разговори, движение….
  • Когато, обаче човек започне да се фокусира в някое усещане, мозъкът засилва същото това усещане в пъти. Това се обяснява в науката неврофизиология на главният мозък, като доминантна зона в мозъкът.
  • На където тече мисълта ни, натам тече и вниманието ни, на там изтича и енергията ни, а усещанията се засилват многократно…
  • Тревожният човек, мисли, че тези усещания, са симптоми на страшна болест!
  • Веднага, щом мине мисъл за такъв голям страх, човек изпраща импулси към главният мозък „Аз съм в опатност . Спасявай ме!“и мозъкът, кара надбъбречните жлези, да произвеждат хормони на стреса.

Смешно, нали?! Не си болен. Изградил си навици, да се тревожиш. Не трябва да контролираш паниката, а да я оставиш и да и се насладиш. Да точно тока. Да се посмееш, да я преувеличиш и да стоиш там да я преживяваш….

  • Без хапче;
  • без валидол под езика;
  • без мама до теб вкъщи;
  • без преосигуряване;
  • без бърза помощ;

 

  • Сам знаеш, че болният и умиращ човек, не се гримира, не си облича най-хубавата пижама, докато чака бърза помощ;
  • Сам знаеш, че ако игнорираш или превключиш навреме мисълтта си – това не те спасява от полудяване;
  • Сам знаеш, че от чаша кафе, не се умира;
  • Сам знаеш, че ако се тревожиш предварително, няма да избегнеш опасността;
  • Сам знаеш, че няма вълшебно хапче….

Приеми неизвестността. Ако знаеше, какво ще ти се случи всяка секунда до края на живота, щеше ли да ти бъде интересно?

  • Преживей страхът. Не се съпротивлявай. Няма да те убие. Няма да те подлуди!
  • Само тогава, ще кажеш на мозъкът си: „Не ме е страх, а ми е смешно…не ме е страх, а изпитвам удоволствие…“
  • И той, ще спре да те спасява…и усещанията, ще си отидат.

Ако си достатъчно упорит, можеш дългогодишно паническо разстройство, да отпратиш за месец или два.

.