От какво се различава ГТР от другите тревожни разстройства.

Интуитивната тревога е тази,която защитава човек от опасност. Страх от високо например, а ГТР е страх от всичко.

Генерализираната тревога, тече натам, на където тече вниманието ни:

• На вратата се звъни-тревога. Ами ако е крадец;
• Мъжа закъснява-тревога. Ами ако е катастрофирал;
• Детето отива на екскурзия – тревога. Ами ако нещо му се случи;

Тревогата е хаотична и може да е, от абсолютно всичко и без причина.

Телесни реакции

Тялото започва да реагира, изхвърля се адреналин от надбъбречните жлези, ръцете треперят и се потят, сърцебиене, задъхване, зачервяване, главоболие, зачервяване на лицето….Ако…то …тревогата е насочена към бъдещето и възможните негативни сценарии, които измисля съзнанието ни.

Как се формира ГТР

Когато в семейството на такъв човек, родителите – мама, баба, са били тревожни и постоянно са се оплаквали от тревогите си, детето се научава, че света е опасно място. Особено ако постоянно се опитват, да го защитят. Тук не ходи, това не прави, това не яж, че нещо страшно ще стане. И в комбинация с това, ако детето е по-чувствително и възприемчиво, то израства като тревожен човек.

Човек сам създава тревогата, която не съществува. Продължителната тревога е свързана с това, че човек сам и придава значение на всичко, което минава през съзнанието му. Той се хваща за всяка възможност и започва да я преживява като крайно лоша. При най-малката мисъл за нещо застрашително, се свива сърцето и тялото реагира.

Ами ако се задуша;

Ако получа инсулт

Ако получа инфаркт;

Ако изпадна в депресия;

Ако днес ми бъде зле като вчера;

Ако полудея;

Ако умра;

Ако нещо се случи на детето;

И така се започва и се нижат дните в страхове.

За да се справим с натрапливостите, не трябва да ги игнорираме или да се опитваме да не мислим, защото не точно ката функционира психиката ни. Ако някой ви каже „В следващите 3 мин. Не мисли за голям розов слон“, и ще видите за какво ще мислите в следващите 3 минути. Вместо да се борим, е добре да ги приемем и да ги тестваме за вярност. Колко са възможни и колко са вероятни да се случат тези тревоги. Обикновено психиката ни ги преувеличава до безкрайност и за това, тялото ни реагира с тези телесни симптоми, но от тревога никой не умира, полудява и получава инфаркт. Търсим доказателства, за да оценим тяхната реалистичност.

Има такова понятие страх от страха. Да се страхуваме е човешко и нормално чувство.

Тревогата, която се проточва от сутринта до вечерта се нарича генерализирана. Тя е много мъчителна, защото източва цялата енергия на човека. Главозамайване, напрежение, усещане за мътна глава, треперене и паника. Човек се пита „за какво ми е тревожно постоянно“. Заепочва да избягва всякакви състояния и дейности, които предизвикват някакви емоции. Тъжни и страшни филми, ситуации, спорове, и тн. Не се замисля за източника на тези страхове.

Генерализираната тревога има две страни:

Страх от неизвестното- Няма да се справя в бъдеще. Неуверен съм в себе си. Започват фантазии за опасности в бъдеще. Например нова работа, преместване в друг град и всички обстоятелства неизвестни около това. ⠀
Вторична тревога. Тя произтича от първичната. Тя е постоянна и човек се фокусира на нея. За това трябва да се формира правилно отношение към първата причина. Да се свържем с нея и да я обсъдим и разгледаме. Да решим проблема, вместо да го оставим да виси във времето, дълго нерешен и да създава вътрешен конфликт.⠀
Ако се страхуваме от тревогата, това я усилва.

Кога човек страда от ГТР – първо трябва, да се изключат всякакви заболявания. Обикновено, човек минава през медицински иследвания и след като се окаже, че човек е здрав се потвърждава ГТР и се започва психотерапията.

Името на болестта идва от две английските две думи: обсесии и компулсии.  Обсесиите са натрапливи мисли, за това, че нещо ще се случи, често могат да са и фобии. Компулсиите са ритуали, които човек извършва, за да не се случи лошото за което си мисли. Ритуалите са свързани с броене, миене на ръце, подреждане в определен ред, проверяване за изключени уреди или затворени врати. На практика, абсолютно всякакви могат да бъдат ритуалите.

Хората с обсесивно-компулсивно разстройство /ОКР/ се считат за недееспособни в някои страни. Повечето от тях, си губят отромна част от времето, поради обслужването на обсесиите си с ритуали.

ОКР или натрапливата невроза, се формира в детството, а най-тежко се преработват детските страхове, против, които не са били изработени защити.

Когато възпитание е фокусирано на ред, порядъчност, порицание, критика, заплахи и предупреждения. Отглеждащите ни фигури – родители, учители, баби, държат с педантичност на реда и правилата. Детето се научава, че е нещо много лошо да сгрешиш. За всяка грешка или лошо поведение, детето бива лишено от любов и ласка, или бива критикувано, наказвано. Грешките се наказват, а детето постепенно започва, всяка ситуация в която може да сбърка и да се натъкне на родителския укор.

Така детето става внимателно и започва да обмисля, всяка стъпка и как да постъпи най-правилно. Започва, да контролира действията си и все по-често се чувства неуверено. Това впоследствие, дава послание на детето, че да си естествен е опасно, а трябва да се внимава. Естествените спонтанни прояви, започват да се преживяват с чувство на вина у детето, за това, че то изобщо то се е проявило.

Вътрешният конфликт се състои в това, че детето иска да се изрази, да се покаже и действа спонтанно, но не може. Целта е да се действа по най-правилният начин. Човек замръзва, тялото му реагира, пулса учестява, лицето червенее, ръцете треперят …

За да съществува безопасно, детето създава допълнителна част в себе си, която е приемлива за обществото. За да вземе решения, постоянно събира факти и ги претегля за да не сбърка. Действа само когато е абсолютно сигурно, че е направило правилния избор и няма да бъде наказано за решението си.

Свободата го плаши. То започва да търси опората в себе си. Измисля си правила за оцеляване, с които да живее в безопасност. Все повече започва да се страхува от промени.

Правилата са железни, относно семейството, морала, работата, религията и тн. се формират чрез перфекционизъм и консерватизъм, без никаква гъвкавост, защото тези правила гарантират безопасност. Най-големия страх е да остави живота си в хаус и без контрол. Той вярва, че ако се отпусне и нещо лошо ще се случи. Започва да живее на принципа „Ами ако…“. Разбира, че само това, което мисли за правилно е безопасно. Всяка друга мисъл, която е свободна и без предразсъдъци е неправилна и създава вътрешно напрежение, което поражда натрапливости.

 Например с момче, отгледано в религиозно семейство. Веднъж преминавайки покрай църква, случайно вижда красива девойка, в главата му минава спонтанна мисъл и сексуално желание към нея. Той се плаши от греховната си мисъл. В резултат на това, започва да вижда, предметите около себе си и прикачва опасните си импулси към нещо неутрално /предметите/. Така започнал да брои дърветата по пътя си.

В последствие в трудни за него ситуации, където му е било трудно да взима решения, той започва да влиза в натрапливости.

Този механизъм на психиката работи така –  човек се превключва в натрапливости, които се явяват неутрални, докато не отмине опасността.

За това е важно да се разбере, че натрапливостите са механизъм на психиката, абсолютно безопасен, не носи вреда или заплаха, показва, че в тялото има подтиснато напрежение.

От натрапливостите не се полудява и не се губи контрола. Често натрапливите мисли се свързват с действия, които човек се плаши, да не извърши към нещото, което обича най-много.

Пример: Натраплива мисъл на майка, че ще удуши на детето си; Натраплива мисъл на любима жена, че ще наръга с нож любимият си; Натраплива мисъл на баба, че ще изхвърли внучето си през прозореца.

Колкото и да са нелепи натрапливите мисли, те никога няма да се осъществят. Човек има вътрешен критик, това цензурата, която стои на границата между съзнанието и подсъзнанието на човека. Тази цензура, никога няма да позволи на човек да извърши нещо в което не е възпитан, нещо извън неговият морал.

Именно поради това, че натрапливостите са насочени, към навреждане на обектите, които най-много обичаме, те са толкова мъчителни и трудни за понасяне. Точно защото засягат моралът ни и са пряко свързани с чувството на вина.

Подсъзнанието ни, ни връща в детството, там където можем да сбъркаме и да сме виновни и наказани, но най-вече в старанието ни някъде, някак си да не направим нещо лошо и да не причиним вина, да не сме виновни.. Взимаме всички мерки за да не сбъркаме – ритуалите. Препроверяваме се – крием ножове, заключваме вратите, отделяме се от децата си и тн….мерки/ритуали.

Ако нямаме диагностицирано ОКР, но ви живота ни се появат натрапливости е важно е да се наблюдава прехода в натрапливостите. Това е момента, когато ирационалните чувства принуждават към действия, които са безплодни.

Тогава се запитайте – Кой е съществения сблъсък с действителността и от какво решение, аз искам да избягам?

Когато имаме нерешен проблем, а той се е проточил по-дълго време, може психиката ни, да включи на защита и да отключим натрапливости. Важно е да ревизираме проблемите си и да ги решаваме.

Ето така се получават здрави инвалиди:

Най-тежките случаи в практиката на психолозите, не са хората преживяли големи травматични ситуации, а хората не преживяли дискомфорти, понеже са им били спестявани в детството.

Когато в детството си, човек е получил прекалено голяма родителска опора и обгрижване, той може да се изгради като слаб и не самостоятелен човек. Ако в детството на такъв човек, родителите прекалено много, са се вслушвали в желанията му и не са му давали да изпитва никакви дискомфорти. Каквото е искал, това е получавал. Не се е научил на самостоятелност и не е изградил навици.  Гледането под похлупак  или „Цвете в саксия“, води до израстване на човек, който не може сам да се справя в живота. Когато вече е възрастен, той не може да понесе никакви загуби, или дискомфорти, дори най-дребните.

Не е задължително семейството, в което е отгледан този човек, да е цяло. Много е възможно да е отгледан, от единия си родител, поради смърт или развод. Често се случва, самотна майка, да компенсира загубата на баща със свръхобгрижване и всепозволяване на детето. Да реши, че „Нищо не трябва, да му липсва на детето“, тъй като е без баща и да го задоволява във всяко отношение, за своя сметка често. Лишавайки себе си от лично време, нови дрехи, дори качествена храна, майката вдига на пиедестал своето дете „нищо да не му липсва“.

Пример: Ако почине домашният му любимец, той ще страда, толкова много, че може да отключи депресия и трудно, да го понесе. Да не говорим, ако на такъв човек му се случи събитие като развод и  смърт на близък. Всичко, което е непоносимо, тревожно, лошо, страшно, му е било спестявано от родителя, „за да не страда детето“.

По този начин, детето не си е получавало житейските уроци: и не се е научило да понася:

• Болката от загубата на близък човек – Спестявани са му погребенията.
• Изискванията – Не са били строги с него за оценки, обличане, време за игра и време за учене и т.н. Не са му сложени границите и правилата, с които да се съобразява. Именно заради това, то израства с усещането за всепозволение „За мен правилата не важат“, „Аз съм по-специален от другите“.
• Лишение – Всичко, което искам, ми се дава и позволява.
• Критика – Родителят, рядко го е критикувал, или е имал изисквания. При такива деца, основни са хвалбите, радостта от специалността и съществуването на детето,

Най-трудните от всички случаи в практиката на психолога. От такива пациенти често психолозите се отказват, защото разбират, че не му е нужна „помощ“, а той трябва да се научи, сам да си помага, но той не иска. Така му е добре и удобно. Човека не ходи на терапия за да си реши проблема, а за да създаде усещане, че иска да реши проблем; да потвърди, че има проблем; Да видят близките му, че той ходи на терапия и прави нещо, полага усилия, страда и се мъчи. И за да махне напрежението и симптомите, разбира се. Обаче съвсем не иска нищо да променя в живота си. Така му е удобно и изгодно.

Проблема на Цветето в саксия е:

• Бягство от отговорност; Някой трябва да го поддържа-мама, приятел, приятел ;
• Не може да взима решения – Някой трябва да му каже, как да постъпи правилно;
• Не може да казва „Не“ и „Стоп“;
• Избягва трудностите и води инертен начин на живот;
• Бои се да порасне – всичко му е трудно –да работи, да е сам, да гледа деца, да понася паника;

Възрастният човек, отгледан при горните условия, за всяка трудност ще търси някой друг –  за да се скрие под полата на мама. Свикнал да получава, всичко, което иска, без да  може да изтърпи отказ, той ще търси начини, да си го получи. Всякакви начини, ако не стане, чрез обида, ще опитва с манипулация, ако не стане и така, може да започне да съблазнява, или дори с инат и сърдене. С две думи  тропа с крак и казва „искам“.

Някои хора се страхуват да не умрат. Страхът е толкова силен, че започват да ги преследват натрапливи мисли постоянно. Например, млада майка си мисли „Ще умра и кой ще ми гледа детето“. Тази мисловна стихия нарушава ритъмът им на живот и щастието им. Започват да се консултират със специалисти, психолози, лекари, а често и с близките си. Отговорът, който най-често получават от хората около себе си е „Я се стегни, млад си“, „Нищо ти няма“.

Най честото нещо, което може да се чуе от човек със страх от смъртта е „В живота ми всичко е наред, а тези натрапливи мисли, ме побъркват.“ Или „Имам перфектен живот, но паник атаки всеки ден.“

Ако имате такъв проблем, замислете се върху събитията от живота си. Дали нямате, следните тревожни мисли.

• Мъжа ще изневери и аз няма да издържа;
• Не мога да живея сама;
• Майчинството е затвор;
• Родителите ми няма да се справят без мен;
• Нямам право да не съм идеална майка;
• Ако не съм добра, ще се откажат от мен и няма да го преживея;
• Ще скъсам с приятеля си и няма да си намеря друг;
• Ако нямам успех на работа, живота ми няма смисъл.
  ⠀
  Изневярата и уволнението, не убиват, но ако вие ги интерпретирате като край на живота, то вашата психика сляпо ще вярва в това.

Нашият мозък не различава истина от лъжа. За всяка мисъл реагира с емоция и телесно усещане.Пример. Ако говорим за лимон, който изстискваме и изпиваме капка по капка, веднага се появява в устата усещане за кисело, а лимон няма-лъжа. Тялото реагира на мисълта, все едно е истина.

А какво прави психиката ни, когато ни грози опасност –  вярва и включва на   инстинкта за самосъхранение. От тук започват фобиите и натрапливите мисли, страхове и телесни симптоми. ⠀
⠀
Ето от къде е страхът от смъртта. Ако го имате, най-добре обърнете внимание на събитията в живота ви, които ви тревожат.

/полезно – Фройд за фобиите, Джон Уотсън и Иван Павлов-теории за фобиите/