Защо трябва да се научим да признаваме вината си? Когато крием от себе си и от другите вината си, това се отразява лошо на развитието ни бъдеще. Правилно да се отнасяме към грешките си като към уроци. Който не греши, той не работи и не учи. Грешката ни дава опит и ни развива. Ако човек осъзнае грешката си и си я признае, той с лекота може да я коригира и да продължи напред, да се развива духовно.

Защо не осъзнаваме грешките си и не се извиняваме за тях? Човек си мисли, че ако ги признае, ще си признае, че е глупав и недодялан. Хората са егоисти и не искат да си признават грешките, за да не се унизят. Егоизма пречи на човек да си признае грешките. За да си признае грешките ще му се наложи да се издигне на друго стъпало и да се развие, но и да поработи над себе си. Обичаме да признаваме само онези неща, които ни издигат и заради които можем да получим похвали.

Ако не признаваме грешката си, това значи, че по-късно също ще допускаме същите тези грешки. Тази тежест и този проблем ще носим и занапред, докато не си научим уроците. Ако си признаем грешките, ще помислим над тях и ще решим какво да променим за да не ги допускаме отново. Ако решим да признаваме вината си, ще станем по силни и успешни. Когато правим това с лекота да признаваме грешките си, ще се развиваме и усъвършенстваме.

Признаването на грешките и много силно и мъдро…точно като в църквата, когато казваме какво сме сбъркали в семейството, работата, близките и се надяваме да ни се опрости и ние да се почувстваме пречистени. А, ако всички свикнем да правим това и в живота, какво ли би станало …..

Когато разбираме грешката си, но всеки път я повтаряме отново и отново…Грешките са ни дадени, за да ни развиват и точно за това ни се дава същата ситуация отново и отново, докато не си научим уроците.

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

Отношения с женен мъж

Ще говоря за любовен триъгълник, или любовната афера женен мъж и свободна жена.

Всяка жена трябва да е щастлива със своя мъж.  Ето защо……..

Защо жененият мъж изневерява? Първата причина поради която мъжът започва да търси друга жена е емоционалния глад. Той не чува похвали от жена си, а само критика и изисквания и чува постоянни оценки. Жена му не проявява емоционален интерес и поддръжка към него. Жена му не му казва, че е ценен и забележителен.

Всеки създава семейство за да удовлетвори свои базови потребности и ако не ги удовлетвори, той търси това удовлетворение на друго място, защото иначе започва да се невротизира. Всъщност всеки търси да задоволи своите потребности – мъжът от признание, утвърждаване на мъжката му сила, а жената от уважение, внимание към красотата и, признание, че е добра майка и домакиня.

Любовният триъгълник представлява съчетание в което всеки задоволява свои потребности. Мъжът намира признание, любовницата му намира внимание, кавалерстване, любов, защита.

Обикновенно съпругата чака мъжът да се промени. Да порасне, да се развие, да помъдрее, да стане по успешен финансово и затова през целият им брак тя влага нерви, усилия за да го промени и възпита. Мъжът от своя страна, когато среща своята жена, а тя е млада красива, стройна и той очаква…. тя да не се промени и да остана точно толкова прекрасна, като на първата среща. След брака, обикновено минават няколко месеца или години мъжът става малко по-пълен отпуска коремче, започва да изглежда спокоен, добре гледан, успешен. Сякаш жена му е вложила сили и старание в него – гледа си го, пере, чисти, грижи се за него. Женения мъж обаче, изглежда по различно от свободния. Такъв мъж изглежда, някак по-стабилен, защото са го обгрижвали добре. Обаче ако са се погрижили и емоционално за него, съпругата му е казвала, че е успешен и грижовен и се справя добре, то той не би имал потребност да задоволява емоционални нужди и да търси внимание и признание, съответно няма да потърси  друга жена. Ако обаче жена му се грижи само физически за него, но го обижда, че нещо все е недоволна от него, той става лесна плячка на жените извън брака. Една малко похвала ще го спечели. А за жените отстрани той изглежда атрактивен успял, добре изглеждащ, защото някой друг е вложил в него много енергия и грижи, той да изглежда добре.

От своя страна любовницата е свободна жена, добре изглеждаща и имаща потребност да бъде харесвана и впечатлявана, вижда един стабилен мъж и ето, че двете потребности се срещат. Жената има потребност да отдаде чувства на обект, а мъжът да ги получи, защото вкъщи не ги е получил. И ето, че те се притеглят като магнит един към друг. Ако мъжът не поучава секс вкъщи, той среща обект, който има нужда да го получи. Любовницата си мисли, че той е прекрасен и забележителен, той е толкова добре изглаждащ, възпитан, стабилен, а жена му е толкова лоша и се е отнесла несправедливо с него. И така се поражда чувството в любовницата, че ще го направи щастлив и ще му даде това, което не е получил от жена си, ще му даде повече. Парадокса обаче, е че този мъж е именно такъв, защото жена му е вложила в него сили и енергия и обгрижване. Дори вкъщи скандалите им в годините са били заради това, че той е нямал навици и е трябвало жена му да ги изгражда и обучава за да стане той такъв, какъвто е в момента в който се е влюбила любовницата му в него. Без значение, как е живял с жена си добре или зле, в постоянни караници, но този мъж е един завършен продукт от усилията на жена си. Този продукт е завършен и готов, някак е шлифован и любовницата го взима на готово. Именно поради това жената любовница дава само чувства. Тя няма какво да надгражда в него. Точно поради този факт, че любовницата освен любов, няма друго какво да му даде, всичко останало той вече го е постигнал и го има. Мъжете са материални хора и избора е много сериозен, ако се налага да се направи. Когато трябва да избира рядко избира да се разведе. Защото вече живота му е подреден. Любовницата всъщност му дава петдесет процента от това, което го изгражда, а другите петдесет процента той вече си има вкъщи. Ето защо изборът не е много непредвидим. Имайки в предвид, че силните емоциrq тръпката и очакване е от 3 месеца до 2 години, а е рядко да се стигне чак до този срок се наблюдава развръзка. Любовницата е в очакване, той да напусне жена си. Мислите и са за това, че собственото и достойнство е засегнато. Любовницата започва да страда, защото осъзнава, че е заместител на нещо, което му е липсвало. Самочувствието и започва да страда и започва да осъзнава, че тя се явява емоционален донор на това семейство, защото дава сто процента от себе си, а получава само петдесет процента от мъжа, а другите петдесет е получила жена му. За сметка на влошеното самочувствие на любовницата и чувството за опустошение и неудовлетвореност, мъжът започва да се чувства по-добре и самочувствието му се вдига, че две жени го искат. Като цяло той се прибира всеки път вкъщи удовлетворен и доволен, само взима и просто си тръгва.

Любовницата дава възможност да се заздрави семейството. Цената, която се плаща е, че семейството получава шанс да се трансформира, а любовницата се появява за да напомни за това, че нещо трябва да се промени.

Всеки трябва да си зададе въпроси – любовницата и жената „Заслужавам ли аз да получа само 50 %?“

Статистиката е, че 90 % любовните триъгълници се разпадат и мъжът си остава в семейството. Настъпват изменения. Съпругата започва да цени мъжа си, защото е била в ситуация да го загуби. Мъжът си вдига самочувствието, че може да има две жени. Семейството преосмисля отношенията си и се заздравява.

Останалите 10 %, в които любовницата остава с мъжът, трябва да очаква, че ще последват, три години в които, тя трябва да е в подкрепа на мъжа при финансовите му загуби, срамът му и моралния дълг към предното семейство. В този преход от три години, рядко любовницата иска да остане с мъжа, защото спира да го харесва такъв какъвто се превръща с чувството си на вина и срам се превръща в един друг човек не толкова привлекателен. Любовницата рядко издържа това, защото приема позицията на съпруга вече. Но целият този стрес започва да удря по здравето. Започва се психосоматични заболявания, гинекологични при жените и кардиологични при мъжа. Това е цената на любовния триъгълник.

В това същото време бившата съпруга се съживява и започва да изглежда още по-добре.

За да предпазим брака си:

Всеки ден трябва да се формират навици – всеки ден трябва да се показва внимание уважение, зачитане на другия. “ Аз съм длъжан/на да давам внимание уважение, зачитане на другия, за да получа същото“. И ще се получи хармоничен обмен. „Аз дадох и ще получа“.

Малко интересна статистика:

The Examiner, Statistics Brain и Американския журнал по брачна и семейна терапия.

Средностатистическата продължителност на любовна афера е 2 години

Понякога една афера може да бъде само за няколко вечери, а друг път да продължи с години. Статистически е установено, че средната продължителност е около 2 години.

– 68% от жените казват, че биха изневерили, ако знаят, че никога няма да бъдат хванати

При условие, че никога няма да ви хванат – ще изневерите ли? 68% от дамите казват „да“.

– 74% от мъжете казват, че биха изневерили, ако знаят, че никога няма да ги хванат

При мъжете този процент е доста по-голям.

57% от мъжете казват, че са изневерявали във всяка своя връзка

Не един път, а всеки път! 57% от мъжете казват, че са кръшкали във всяка връзка, която са имали.

– 54% от жените признават, че са изневерявали на всеки свой партньор

При дамите имаме 3% по-малко.

– 17% признават, че са изневерили с роднина на партньора/ката си

Не само, че са изневерили, ами и за да направят нещата по-зле – 17% от хората са изневерили с брат/сестра/братовчед на своята половинка

– 31% от браковете продължават, след като е била разкрита афера

Ако хванете половинката си в изневяра? Повечето хора се развеждат, показва статистиката. Прощават си 31% от двойките.

– 3% от мъжете се развеждат със съпругата си, за да се оженят за любовницата

На внимание на любовниците, които се надяват, че мъжът ще се разведе „най-накрая“ и ще се ожени за тях. Това правят едва 3% от мъжете!

– 36% от хората са имали афера на работното място

С тези хора прекарвате по 8 часа на ден и не е чудно, че голяма част от любовниците са именно на работното място.

– 90% от американците считат изневярата за лошо нещо

Въпреки че, както виждаме, мнозинството изневерява (или признава, че би изневерило), 90% от хората (поне според американско изследване) не оправдават морално изневярата.

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

Всичко започва от там, че жената първа губи интерес към мъжа.В началото мъжът е принца на белия кон. Симпатичен привлекателен интересен. Връзката е романтична и всичко е тръпка. С времето, когато връзката се задълбочи или прерасне в съвместно съжителство се започва: „Измий си ръцете;  избръсни се; остави това на правилното място; когато се храниш използвай някои прибори; събери си чорапите; направи това ,онова…“ Жената се превръща в майка възпитателка. Започва да го поучава и да му казва как да живее. Жената поема една свръх отговорност за всичко и започва да опекунства мъжа и на всичкото отгоре се сърди, когато за това не е оценена. И естествено мъжът какъв избор има освен да се превърне в нейно дете и да се подчинява, или пък да роптае да се сърди и изобщо всичко друго освен да я желае като жена и любима. Жената загубва ореола си и сексапила си. Започват скандали, отдалечаване. „Ти не ме заслужаваш. Да не съм ти слугиня. Ти си неблагодарен“. Някак си се налага на жената да избира дали да е права или да е щастлива. Целият стремеж преди срещата и инвестиции на време и енергия да се гримира, да се облича добре, да планира прекрасната връзка с най-подходящият партньор, отива на кино.

От къде идва този проблем?

–  Жената. Още в миналото, когато са възпитавали момичето вкъщи да е чисто подредено. Всеки да има едни прилични навици… Нито една майка или баба не е казала на дъщеря си, или внучката си: “ Разговаряй с мъжа за проблемите си; Питай го как му е минал денят; Направи му масаж на ходилата – например“… Даже самата мисъл да направи масаж предизвиква у жената мисъл „О, такова унижение..как ли пък не!“

– Жената взима на своите рамене отговорността за разрешаването на всички проблеми. А главната функция на бащата е да решава всички проблеми в това число и финансовите. Да запази мъжкото си самочувствие, енергия и сила. Детето трябва да се чувства сигурно, защото таткото е негова защита и подкрепа, например в ситуациите с конфликт с друго дете. Бащата е този, който трябва да направи връзка с родителите на другото дете и да разрешат конфликта. Да е авторитет в семейството и да слага правилата и да съблюдава със строгост те да се спазват.

– Жената … сигурно ще прозвучи еманципирано, но жената е тази, която е отговорна за това мъжът да не загубва интересът си. Ходенето вкъщи със скъсан анцунг, или мисълтта, че “ Вече сме семейство и всичко ми е сигурно, няма за кого да се глася“, погажда много лоши шеги. Мъжът е ловец. Доказано е, че ако жените изневеряват, те го правят през емоцията. Най-вероятно задоволяват някоя своя потребност от внимание, кавалерстване, романтично отношение, докато мъжът изневерява през импулса и нагона. Т.е мъжът ще се вълнува от всяка  интересна жена, която изглежда добре, без значение нейният характер. Така, че жената не може да си позволява лукса да е раздърпана, зле облечена, не гримирана, зле поддържана. Дори не е препоръчително да е скромна. Реплики от сорта „Дупето ми е с ужасен целулит“ – по време на близост не са от полза. Мъжът в този момент най-малкото нещо от което се интересува е колко точно целулит има жена му….защото никой брак не е завършил с развод, заради целулита :)

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

Човек с проблем с преяждането звучи много често така:

Всичко започна банално. Изморен от работа, седнах пред телевизора със пуканки в купата и докато не изгледах и последния филм не спрях да похапвам и да допълвам купата си.

След като се прибера вкъщи от тежък работен ден, честата ми мисъл е да си хапна. Чуствам се емоционално изтощен, изхабен и неудовлетворен.  Нещата в работата ми не се случват съвсем  така, както искам. С половинката ми също все нещо не е както трябва. Всеки обвинява другия. Говорим, говорим…и не се чуваме като, че ли. Сякаш използвам храната като  отдушник при всяка създала се неприятна ситуация.

Интересното е, че рядко посягам към плодовете и зеленчуците, когато се чувствам зле, винаги търся висококалорични, преливащи от мазнини, захари и сол храни. Изпитвам силен глад за вредни храни. Някой ще каже, че преяждането по празници си е нормално, но ключовият момент е, че по време на тези поводи преяждаме, защото храната е вкусна и ни доставя удоволствие.

И ето как с това преяждане, аз всъщност  задоволявам един друг глад – емоционалния, опитвайки се да заситя нуждите от внимание, любов, приемане. Ето защо се храня, дори когато не изпитвам чувството на глад. А накрая идват  чувство на вина, срам и депресия. Чуствам се тежък, грозен, нежелан. Честичко внимавам да не разберат какви подвизи имам с храната, защото ме е срам от това,  най-близките ми хора не научит за съществуването на проблема.

Защо го правя ли? Ниско самочуствие, срамувам се от тялото и външния си вид.

При част от пациентите заболяването започва от банален, вреден, дори пагубен навик, а именно след работа, с чипса (пуканките, картофките, сладките или каквато и да е пълна с много калории храна) пред телевизора. Редица изследвания в областта показват прием на в пъти повече калории при хранене пред телевизора (компютъра), тъй като човек не осъзнава какви количества приема.

Често се осъзнавам и започвам да спазвам твърде строги и ограничаващи диети. Отслабвам  , но мисълта за забранените храни мепривлича като магнит, а после в даден момент се връща вълчия глад и отново поемам огромно количество храна, което от своя страна ме депресира и отново започват ограниченията ми. Порочният кръг се завърта…

Без значение, дали компулсивното преяждане ще е съпроводено с освобождаване от храната / повръщане, или приемане на лаксативи/, само по себе си то е проблем и може да бъде отключено от:

• психични и поведенчески разстройства: депресия, тревожност, паническо разстройство, биполярно афективно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, посттравматичен стрес
• психическа травма: сексуално или емоционално насилие, проблеми с родителите, смърт на любимия
• физическо насилие или травма
• самота: самотата се възприема от съвременните специалисти като самостоятелен рисков фактор за развитие на множество заболявания, като хранителните разстройства са само малка част от тях
• генетична предразположеност: ако някой от семейството ви има този проблем, шансът за вас нараства значително

Защо приемаме храната като удоволствие:

Ето защо трябва да сме по-внимателни, когато награждаваме децата за постижения в училище или за други неща, водейки ги на ресторант или на сладкарница изграждаме отношението им към храната, като към удоволствие, а не като потребност за здраве, сила и живот. Възприемането на храната като награда може да се окаже пагубно.

Съвети за самопомощ:

• Яжте само когато сте на масата;
• Не чети, и не гледай телевизия;
• Не се храни между отделните хранения;
• Не гладувай;
• Изключи тестените и бонбоните;
• Спортувай;
• Започни терапия – най-добре когнитивноповеденческа, ако не успееш да се справиш сам;
• Опитай с хипноза.

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

Живеем във времето на интернета, където с едно щракване на мишката правим социални контакти, запознанства от тук до другия край на земното кълбо и въпреки това сме самотни. Самотата я има дори там където има семейства, или партньорство. Тя се дължи на емоционална дистанция и на неразбирания, разногласия, изолация. Тя води до срам и самообвинение. Самотата причинява слаба концентрация, намалено внимание, прогресиране развитието на Алцхаймер.

Развод, раздяла, смърт, смяната на местоживеене налага изграждане на нови социални връзки от нулата. Периода на хватката на самотата трае средно една година.

Самотата е състояние на ума. За ума всичко е истина. Ние може да се намираме сред много хора, да имаме семейство, партньор, но умът ни да ни изпраща фалшиви мозъчни съобщения. Чувствайки се неразбрани или недооценени, нашият ум започва да изпраща сигнали и ние започваме да чувстваме срам, вина, критика към себе си.

За това е нужно да сме нащрек за фалшивите мозъчни съобщения, наречени още когнитивни изкривявания или грешки в мисленето:

Чуем ли думите в мозъка си като: никога, винаги нищо, всичко – да е ясно, че има бъг в системата на мозъкът ни. Такива крайности рядко се наблюдават в живота. Като ги идентифицираме, веднага да ги подлагаме на преценка. Пр. „Никой не ме харесва“ – а дали е така. Мони миналата седмица ме покани на кафе, а имам една приятелка от детството с която се чуваме понякога… Да се улавяме, когато мислим само за негативният аспект на ситуациите в които се намираме, а също и когато преувеличаваме нещата.“Ще си умра сам“. Да се хващаме, когато „четем мислите на хората“:  Знам сега той какво си мисли, смята ме за тъпа, защото ….

Когато се чувстваме нещастни, това означава, че хормоните на щастието ни са в критично ниски нива и така започва нашият мозък да генерира негативни мисли. Ето защо трябва да ги хванем и да ги оценим. Необходимо е да записваме мислите си и да ги оценяваме, доколко те са на 100% верни. Записваме си доказателствата За и Против, за да претеглим истинността на всяка една мисъл, която ни кара да се чувстваме зле.

Нашите мисли не са задължително истина. Те са просто едни идеи, дошли от основните ни убеждения в детството и нашите преживявания там. Повлияни също от сегашната ситуация и хормоналния дисбаланс в момента.

Как да преодоляваме самотата?

Преборваме песимизма. Развиваме позитивни сценарии на развитието на събитията. Пр. на партито всички ще са любезни; дори да не говорим с всички, ще познаваме поне двама с които ще поговорим, а после можем да се разберем за по кафе в следващите дни.

Действия при хронична самота

1. Прегледай си дневника с контакти;
2. Направи списък на по-близките си от него и си уговаряй с 2 среща в една седмица;
3. Прегледай уебсайтовете и сайтовете за запознанства;
4. Определи поне 3 теми, които да са ти по вкуса и потърси хора с тези интереси;
5. Намери кои са твоите пораженчески поведения, напиши ги. Виж кое правиш неправилно и го избягвай в бъдеще;
6. Приеми гледната точка на другия. Замисли се над нея и не бързай с оспорването;
7. Тренирай съпричастност. Влез в обувките на другия;
8. Предложи помощта си на околните;
9. Вземи си домашен любимец.

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт