Видове невроза

Причините за неврозата

Според Фройд, нашият разум се състои от две части – съзнателна/съзнание/ и безсъзнателна/подсъзнание/. В нашето подсъзнание се съдържат изтласкани мисли, емоции и чувства, които имат сексуален и агресивен характер и са свързани с неудовлетворени в детството ни потребности. Нашето съзнание, ги е смята за неприемливи, срамни, лоши и включва защитни механизми като потискане и отрицание за да ги държи надалеч, в подсъзнанието.

Неврозата се отключва, когато тези влечения и чувства, попаднат в съзнанието. Признаците на неврозата са в резултат от много събития, които са се случвали в живота на човек. Признаците на неврозата се проявяват, когато емоциите от безсъзнателното, пробият защитната бариера на съзнанието. Тези проявления и симптоми, са защита от ранните емоционални преживявания /детските преживявания/. Когато защитата отслабва, синдрома на потискането се показва на повърхността, под формата на симптоми – тревога треперене, изпотяване, сухота в устата..

Когнитивната психология,  нарича неврозата – неадекватна реакция на стрес, която може да се проработи. Дезадаптивно мислене и съответно дезадаптивно поведение, вследствие на стрес. Потока на мисли, нарушава възприятието на себе си и света и довежда до натрупване на тревога, която може да се обърне в страхове, фобии, мисли, компулсии.

Невротика е човек, за който е характерна тревогата, емоционалната неустойчивост и ниското самоуважение.

  1. НЕВРАСТЕНИЯ.

Неврастенията, възниква след продължителен стрес, най-вече на работното място – срокове, норми, перфекционизъм. В с изпълнение на домакинска работа, възпитание на деца, и изобщо всички сфери от живота, в които човек също трябва да е идеален. В следствие, на перфекционистичните нагласи на човека за постижения, идеален родител, най-добър отговор на родителските очаквания и изпълнение на синовния дълг, неврастеникът се изтощава во крайност.

Симптоми:

  • намалена работоспособност, умора, слаба концентрация;
  • повишена раздразнителност; от светлина; звуци; тревожност за дреболии; изблици на гняв и възмущение;
  • главоболие, особено в края на деня;
  • замайване, сърцебиене, изтръпване в областта на сърцето, учестен пулс, кръвно – това настъпва при оживен разговор;
  • лесна уморяемост от физическа и умствена работа;
  • лош апетит, киселини, оригване, подуване, запек, диария;
  • често желание за уриниране – когато човек е превъзбуден;
  • намаляване на либидото или преждевременна еякулация, чувство на слабост и недоволство;
  • депресия.

Неврастеникът се вглъбява в психосоматичните си усещания и тръгва по лекари.  Лекарите, често слагат диагноза-хронична умора, сърдочно-съдова недостатъчност, хроничен гастрит, понижен имунитет, нисък хемоглобин и тн. Ревматологът, ще каже остеохондроза. Психолога, ще каже депресия. В действителност при неврастенната невроза, се влошава зрението, хемоглобина пада, имунитета спада също и се обострят всички хронически заболявания, но когато се коригира неврастенията, всички оплаквания отминават.

Формиране. Детска психологическа травма – от изоставяне или отхвърляне, преживяна при развод, или смърт на родител; прекален натиск върху детето – критика, изисквания. Детето се научава, да не изразява емоциите си, а да ги потиска. Добрата база за това са също, чувствителен темперамент, социална отдръпнатост. Вследствие на което, възрастния става перфекционист, който се страхува от грешки и критика, и се опитва постоянно да е идеален, причинявайки си продължителен стрес. Ще се отключи и при злоупотреба с алкохол и цигари или компютърни игри.

  1. ИСТЕРИЯ

 Възниква след силен стрес.

Симптоми:

  • Емоционални пристъпи на сълзи, смях, крясъци, драми, схващания, изтръпвания, загуба на чувствителност.
  • Задъхва се, страхува се да на припадне, или да не изглежда странен, ще иска да контролира всичко и всички.
  • В тежките случаи слепота, загуба на съзнание, халюцинации. Често се среща при жените повече, отколкото при мъжете. Лесно раними хора, които не носят на критика.

Истерията е удобен метод да се скриеш в болестта, да не носиш отговорност и да търсиш внимание, като манипулираш близките си.

Формиране: Детска психологическа травма – отхвърляне. Когато загуби внимание. Ще влезе в неврозата, ако се почувства безинтересен, не нужен и не значим. Ако момичето формира  истеричен характер е нужно, майката да е била твърда, хладна, изискваща, отхвърляща. Бащата мек, топъл, заинтересуван от дъщерята. Дъщерята търси от майка си любов, но получава отхвърляне, след това се приближава към топлия баща и става малката принцеса на татко. Такива момичета в детството си, впечатляват бащите си и ги очароват с танци, успехи, добри оценки. По късно правят същото в живота си с останалите хора, за да заслужат любов. Най-ярката характеристика на този тип е очевидното сексуално поведение в комбинация със специфична телесна подвижност на ясно изразена сексуалност. При жените от този тип, характерът се проявява в прикрита или отворена флиртуваща походка, поглед и реч. При мъжете е по същият начин, но проявяват, също  нежност, прекомерна учтивост, женствени изражения на лицето и женско поведение.

  1. ФОБИЯ – тревожно разстройство

Възниква след продължителен стрес. Характеризира се с постоянна тревога и страх, преминаващи в физиологически симптоми, свързани с работата на вегетативната нервна система.

Симптоми:

  • Главоболие;
  • Световъртеж;
  • Аритмия;
  • Сърцебиене;
  • Кръвно;
  • Недостиг на въздух;
  • Болки в стомаха-разстройства, подувания..

Развива се социална одръпнатост, чувство на непълноценност, чувствителност към критика, избягване на социалните контакти. От продължителният дистрес могат да възникнат панически атаки, които да доведат до пълна изолация и агорафобия. Могат да се появят всякакви фобии-страх от автобуси, метро, кола…Избягване на местата, където се е появила паник атака. Данни и за страх от болести, също често съпътстват.

Формиране: Детска психологическа травма – отхвърляне, изоставяне. В ситуация в която, детето се е почувствало безпомощно, без контрол да направи нещо, като жертва. Ако, тази ситуация се повтори при възрастния и той се почувства безсилен да реагира. Когато детето е било свръхпротектирано от обгрижващите фигури. Не е научено, да поема отговорност и да понася дискомфорти. Често му е нарушавана автономността. Често някой от родителите, също е тревожен или дълго време е имало боледуващ в семейството за когото са се грижили.

  1. ХИПОХОНДРИЯ

Тревога за здравето. Човек постоянно прави изследвания и подозира неизлечими болести. Човекът с хипохондрия е невротизиран човек. И най-малкият индикатор в тялото му, му показва, че ще има инфаркт , инсулт, рак, спин…..

Симптоми:

  • Проверка на тялото за болести;
  • Мерене на кръвното; температурата;
  • Въздържане от пиене на лекарства;
  • Ходене по лекари / или изобщо не ходене;
  • Постоянно чувство на тревога и страх;
  • Сърцебиене, изпотяване, зачервяване на лицето, температура повишена;
  • Депресия

Имаме повишено вътрешно напрежение, което създава вътрешен психичен конфликт. Ако дълго не можем да решим вътрешният си конфликт, мозъкът ни включва на авариен режим и ни кара да имаме страх от смъртта. Ако искаме да прекъснем хипохондрията, трябва да открием вътрешния си конфликт и да го разрешим по-скоро.

Формиране: Когато детето е придобило собствено убеждение за себе си, че е уязвимо. Често се случва, когато детето е било свръхобгрижвано. Друг момент е, че такъв човек има твърди правила изградени от детството и се опитва да ги следва в живота си, но когато, не може да върви по тях и очакванията му се разминават с действителността, той се невротизира. Не рядко в семейството е имало боледуващ човек, за когото са се грижили.

  1. НАТРАПЛИВИ СЪСТОЯНИЯ – ОКР

Натрапливи мисли – обсесии, които човек не може да преодолее. За да понижи тревогата, човек си измисля правила и ритуали, които да прави.

Симптоми:

  • Страх и тревога;
  • Вегетативни прояви – изпотяване, сърцебиене, замайване,
  • Развиване на перфекционизъм – Мисленето, става ригидно/твърдо/не гъвкаво:„ Аз трябва“; Аз трябва перфектно да си изпълня задачите; Ако не го направя аз, някой друг, ще го направи не толкова добре; Трябва да контролирам себе си и и близките си; Удоволствие ще получа някога, като си свърша всичките задължения и планове- след 5 години може би.

Формиране: Детството : Детето расте в семейство с условна любов. Под силният контрол на родителите, детето започва да губи надежда, че може да се опре на собственият си личен опит. Детето започва напълно, да се приспособява към родителите и тяхното мнение за мнение, става супер важно. Вижданията за живота, стават някакви твърди. Спонтанноста на детето и неговата детска игривост, се заменят със строги правила за живота и страх, те да не бъдат нарушени. Когато порасне, неговият възрастен няма да живее собственият си живот, а ще има разрушителни схващания за живота, които ще го потискат вътре, все повече и повече. Понякога тези мисли и ритуали, отнемат толкова много време от деня ни, че направо обезсмислят живота ни, на практика. Отключва се след силна стресова ситуация. Например, при разболяване на някой от родителите и детето се уплаши, че ще остане без него.

  1. ДЕПРЕСИЯ

Човек изпитва постоянна умора и загуба на интерес към живота, а понякога дори мисли за самоубийство.

Симптоми:

  • Умора;
  • Загуба на интерес към всичко, дори към рутинните дейности;
  • Загуба на интерес към грижата за външният вид;
  • Нарушения на съня
  • Нарушения на апетита
  • Нарушения в либидото

Отключва се след силна стресова ситуация – смърт, раздяла, развод, загуба, уволнение или след продължителен стрес.

Повечето хора са склонни неврастения, тревожно разстройство или депресия. Емоционалните и творческите хора към истерия, а при възрастните и пенсионерите, по-често хипохондрия.

Страдащ човек от тези разстройства, може да коригира състоянието си само с психотерапия, дори без да прибягва до лекарства. В по-редки случаи, може да се наложи приемането на лекарства, като помощ към психотерапията.

/от

Когато чувстваме вялост, отпадналост, апатия, умора

Основният признак на хронична умора, е появата на умора и апатия без видима причина. Започват  проблеми с паметта – за човек става по-трудно, да си спомня или научи нещо. Раздразнителност и агресия, допринасят за нарушения на съня. Дишането започва да се затруднява, дори при най-малкото натоварване (изкачване по стълбите), се появява слабост, а понякога гадене.

На пръв поглед безобидни симптоми като умора, летаргия, сънливост. При някои хора, те се появяват изключително извън сезона поради липса на витамини и хранителни вещества. За мнозина обаче тези симптоми не изчезват дори с настъпването на пролетта, а напротив, те се влошават още повече, влошавайки работоспособността и състоянието на организма като цяло.

Органични причини:

  • Нисък хемоглобин. Когато хемоглобина падне, се появяват симптоми, като лесна уморяемост, шум в ушите, мухи в погледа, депресия.
  • Недостиг на витамин Д. или витамин В12– мускулна слабост, болки в ставите, депресия.
  • нарушена функция на хормона на щитовидната жлеза- нестабилно емоционално състояние, вялост, умора, апатия, изтръпвания.
  • Прием на медикаменти – някои антихистамини, антидепресанти и бетаблокери имат странични ефекти, като апатия, умора,отпазналост.

Психични причини:

  • Тревога – дистрес, когато е продължителна, предизвиква слабост и обща отпадналост
  • Продължителни вегетативни усещания. Те водят, до изчерпване на ресурса на тялото, защото в работата се включва и пара симпатиковият отдел на автономната нервна система, чувстваме се летаргични, а по този начин тялото се възстановява.⠀
  • Депресивни мисли. „ Нищо не мога“, „Няма да изляза от това състояние“, „Днес, пак няма да се справя“, „Не мога повече“, „Нищо хубаво, не ме чака“. Тези мисли за безпомощност, изчерпват енергията на тялото.⠀

След като, си посетил личният си лекар, а той ти е направил нужните изследвания и е отхвърлил, всички органични причини за това състояние, значи имаш тревожни мисли, които източват енергията ти. Тези мисли, обикновено звучат така:

  • Ами, ако се задуша;
  • Ако, получа инсулт;
  • Ако, получа инфаркт;
  • Ако, изпадна в депресия;
  • Ако, днес ми бъде зле като вчера;
  • Ако, полудея;
  • Ако, умра;
  • Ако, нещо се случи на детето;

Не можем да игнорираме мислите, или да се опитваме да не мислим, защото не точно така, функционира психиката ни. Ако някой ви каже „В следващите 3 мин. Не мисли за голям розов слон“, и ще видите, за какво ще мислите в следващите 3 минути. Вместо да се борим, е добре да ги приемем и да ги тестваме за вярност. Колко са възможни и колко са вероятни, за да се случат тези тревоги. Обикновено психиката ни, ги преувеличава до безкрайност и за това, тялото ни реагира с тези телесни симптоми, но от тревога никой не умира, не полудява и не получава инфаркт. Търсим доказателства, за да оценим тяхната реалистичност.

Генерализирана тревожност. Тя се проточва от сутринта до вечерта. Много мъчителна, защото източва цялата енергия на човека. Главозамайване, напрежение, усещане за мътна глава, треперене и паника. Човек се пита „за какво ми е тревожно постоянно“. Започва, да избягва всякакви състояния и дейности, които предизвикват някакви емоции. Тъжни и страшни филми, ситуации, спорове, и тн. Не се замисля за източника на тези страхове. Генерализираната тревога има две страни: Страх от неизвестното – Няма да се справя. Неуверен съм в себе си. Започват фантазии за опасности в бъдеще. Например нова работа, преместване в друг град и всички обстоятелства, неизвестни около това. ⠀

Решението е да практикуваме критическо мислене и  да поработим върху своята самоувереност.

/от

Отричане на проблема. Къде се крие неврозата?

Често, човек идва на терапия с оплаквания от панически атаки, или други неприятни психосоматични, телесни усещания, но не осъзнава причината за възникването им.  Казва  „На мен всичко ми е наред, а страдам от паника и страхове.“

Невротично разстройство (от гръцки nevros – нерв), е сглобяемо име за обратимо (функционално) невропсихии. Функционална в медицината означава работата на орган, но не и увреждане на него. В нашия случай – нарушен и след това, остава променен метаболизъм на някои вещества в нервните окончания, това са известни невротрансмитери адреналин, серотонин и допамин. Те имат ролята на вектори, на нервни импулси, а в човешкото тяло, това е невероятно сложна система, с мащаба на вселената. И това може да бъде пренаредено психологически или биологично.
Когато възникне стрес, той може да бъде очевиден или скрит – на несъзнателното ниво на психиката. В този случай, човек може, да не разбере причината за лична криза, дори ако човек е надарен с висок интелект. Така са защитните системи в човешката психика, те са в състояние да блокират, прекомерното нервно напрежение и да се трансформират в симптоми на невроза.

Ето защо, е трудно да се намери причината на неврозата, защото човек използва психическа защита. Психичните защити, помагат на човек, да се справи с нерешени житейски ситуации. Човек не осъзнава причината. Тя се крие в неговото подсъзнание, изтласкана от съзнанието, което отрича проблема, защото не знае, как да го разреши. Така се появява неврозата, която ни помага да се справим с неопределеността – нещото, което плаши най-много, носейки ни натрапливи мисли, панически атаки и тревоги. Ситуацията става още по-сложна, когато се прибавят и твърди схващания и убеждения, като:

  • Хората са длъжни, един на друг с нещо.
  • Трябва да сме добри и умни, така че да оправдаваме очакванията на хората.
  • Света и хората, трябва да са точно такива, каквито ние искаме да са.
  • Нещо, задължително ще се случи и това ще доведе ,до провал или катастрофа.

Най-честите места, където може да се открие причината за нашето емоционално разстройство

  • Професионалнализъм –  С помощта на професионално издигане, човек се стреми да си докаже, че не е глупав, а ако нещо се обърка, го възприема като личен провал и изпада в паника. Аз съм провал, неудачник, глупак.
  • Положение в обществото и  материален статус. Само при мисълта, че може да си загуби статусът и положението в обществото, човек влиза в емоционално разстройство.
  • Семейството. Стремеж да отговаряме на очакванията на родителите си. Ако нещо се обърка, като например човек прекъсне ученето си в университет, това се преживява като емоционално разстройство, защото не са оправдани родителските очаквания. Аз съм непрокопсаник, Аз съм лош син/дъщеря.⠀
    Отношенията. Поради страх от загубата на партньора, се сливаме с него. Самият страх, да не останем сами, ни вкарва в емоционално разстройство. Ще бъда изоставен, ще остана сам и няма да мога да оцелея. ⠀
  • Децата. Когато възприемаме детето, като нещо с което да се самореализираме. Насаждаме му родителските си амбиции и мечти. Когато детето се разболее, влизаме в емоционално разстройство, защото стратегията за живота ни е под заплаха.
  • Лична сфера. Желание да контролираме. Хипертревога да сме себе си и да сме естествени, като постоянно носим маски.⠀

Открихте ли мястото, където може би, се крие причината за вашето емоционално разстройство?

/от

Триангулация в семейството, или емоционални триъгълници

Отношенията в триъгълници, възникват, когато една двойка е в конфликт, тогава привличат трета страна за да облекчи ненужното напрежение. „Триъгълниците“ не означават непременно патология – всяка връзка между хората може да се счита за потенциални източници на тяхното формиране. В семейства с  ниска тревожност, вследствие на триангулацията, стресът намалява, или се случва слабо, или не нанася вреда на всеки член. Членовете на семейството просто преразпределят отговорностите в зависимост от това какъв е проблемът и кой е най-трудният в момента.

 

По природа на детето се дава двама родители, а между тях и детето естествено се установява тройна връзка. Обикновено първият предмет, с който детето има тясна емоционална връзка е майката. След известно време, във вътрешната реалност на детето има втора значима фигура – бащата. По това време детето започва да осъзнава, че това не са само два различни обекта на външен вид, глас и т.н., но това са двама различни хора, със собствените навици и черти. Майката е (обикновено) по-мека и прощава, бащата е (обикновено) по-твърд и взискателен. Майка обича, а бащата ме възпитава. По този начин, връзката между детето и родителите може да бъде описана като триъгълник, в който всеки двама участници имат свои собствени отношения. Това се нарича триангулация.

 

  1. Същност на триангулацията

Феноменът на триангулацията е описан от М. Боуен. Според него, триангулацията е когато трети член се намесва в отношенията на други двама, в момент когато двамата са в конфликт.

В триангулацията, трима души могат да бъдат посочени:

  • Жертвата: този етикет описва човек, който в някои ситуации, изглежда като слаб. Въпреки че има случаи, когато човек е жертва, заради начина, по който другите се отнасят с него.
  • Насилник: Този етикет описва лице, което атакува други, които са членове на триъгълник.
  • Спасител: Това е човек в или извън създадения триъгълник, който действа като спасител.

Типични за семейството са триъгълниците: майка и дъщеря срещу зет (съпруг); майка и син срещу снаха (съпруга); единият родител и дете (деца) срещу другия и пр.” .

 

Триангулацията е тактика, която хората използват по много причини. Тя може да се използва, за да се конкурират, или да са един срещу друг. Ако човек е склонен към нарцисизъм и манипулация, той може да използва триангулация, за да контролира разговор или комуникация.

Пример – някой, който винаги лъже. За да спечели доверие, той може да каже на другите членове на семейството същата лъжа, която е казал и на теб, и след това да изясни, че другите му вярват. И настоява „Питай другите! Те, от своя страна, могат да бъдат разстроени, поради такава враждебност и принципно не обичат да бъдат разпитвани, и никой не иска да участва в битка между двама души. Резултатът е триъгълник, който е трудно да се събори.

Триангулацията на проблема е концепция, която терапевтите и други професионалисти изучават, за да разберат, как определени хора, които са преживели умствени травми в междуличностните взаимоотношения. Много хора, които са имали травматични ситуации в живота си (жестоко отношение, автомобилна катастрофа, пожар, природни бедствия, загуба на дом, смърт на любим човек, пренебрегване от страна на родителите и т.н.), възприемат живота и отношенията между хората, малко по-различно. Те са повлияни от социални и емоционални лични преживявания, околната среда и начина, по който другите третират човек и т.н.,

Хора, които са били малтретирани, пренебрегвани в детска възраст, често умишлено или неволно участват в триангулацията. Това е много сложен процес, който се отразява негативно на всички участници. Всъщност много хора с личностни разстройства (гранично личностно разстройство, антисоциално личностно разстройство, социопатия), разстройства на настроението (биполярно разстройство, депресия и т.н.), проблеми с тревожността или привързаността, могат да имат подобни модели на поведение.

Примерни триангулации

  • Мъж – жена – тъща. Новосформираният „триъгълник“ (баща-майка-дете), оказва влияние върху съществуващите. Да предположим, че преди раждането на детето, когато двойката се е скарвала, жената се опирала на майка си с „триъгълник на взаимоотношения с майката“ обсъждайки с несъгласията си със съпруга си. Въпреки факта, че участието на майката, облекчава напрежението, съпругът се чувства откъснат. Тази триангулация задоволява нуждата на майката от емоционална интимност и ангажираност, позволявайки й да се освободи от стреса на връзката със съпруга си. Раждането на дете, дава на съпруга желание да се доближи до жена си, по-специално чрез опит да изведе тъщата извън семейството на нажежената енергия. Ако това успее, тъщата, ще трябва да се справи със стреса на собствените си брачни отношения, например чрез включване на други хора, работа, здраве и т.н.
  • Мъж-жена-свекърва. В този триъгълник се вижда, как свекървата нарушава границите на семейството, опитвайки се, да се меси в семейните решения и в отглеждане на децата. Това го прави, не от голяма любов към синът и внуците си, а поради липсата на личен живот.
  • Мъж-жена-дете. Триангулация е и когато мъжът и жената спорят и викат детето за арбитър. Излишно е дори да се коментира, каква вреда нанася това на детето и как го обърква, тъй като няма достатъчно житейски опит да отсъди, нито може да понесе такава отговорност.
  • Дете-дете-родител. Друга триангулация е между братята и сестрите. Конфликтите между децата в семейството и намесата на възрастния, за да вземе отношение и да въведе мирът.

На практика отношенията в триъгълник могат да възникнат между абсолютно всички членове на семейството, във връзка със спорове и конфликти.

 

Триангулацията позволява да се стабилизира емоционалното състояние на човека, като се обръща към третия, да поддържа семейната система, да се коригира разстоянието между членовете на системата.

/от

Свръхчувствителен, раздразнителен

Тревожният човек, се намира в постоянен дистрес.

Какво е дистрес?

Дистреса, това е продължителен стрес, който вече е станал хроничен. Дистреса се появява с тревога и страх. Всеки ден, вършейки обичайните си неща, човек изпитва една тревожност във фона, която не се дължи на никаква причина, но тя просто си е там. Дистреса, това е нашата негативна оценка на случващото се в живота.

Дългото време, прекарано в дистрес ни вкарва в невротично разстройство.

Нека разгледаме едно състояние на дистрес. Как се заформя и как дистреса перминава в невроза.

Мъж, който не е доволен от работата си. В тази работа е вече 10 години. Натрупал е опит и е вложил много време и енергия в развитието си. Обаче, не е доволен от заплащането и позицията си. Той има 3 варианта на реакция.

  • Първият – да приеме положението такова, каквото е.
  • Вторият – да се опита да промени нещата.
  • Третият – да напусне.

Не му е по силите да приеме тази ситуация. От 10 години се опитва нещо да промени, но се сблъсква с откази от шефовете си. Не е готов да напусне, защото вече се е утвърдил и обучил и му се струва, че ще захвърли 10 години от живота и труда си. Ето така, той стои във вътрешен конфликт „Искам да си тръгна, искам да остана“ и това поражда непрестанно напрежение в тялото.

Какво прави това напрежение в тялото?

Главният и мозък, възприема негативните емоции, като опасни и предава импулси към симпатиковия отдел, който от своя страна активизира дейността на всички органи и увеличава количеството хормони, които имат функцията на възбудимост.

Това е състоянието на дистрес, в което организма на човек мисли, че е в опасност и се мобилизира да избяга или да се сбие, за да се спаси. Дробовете започват да поемат повече кислород. Кислорода стигнал до мускулите, чрез кръвта ги мобилизира, тонизира и стяга, за да подготви краката да тичат, или ръцете да се бият. Всички процеси в организма се засилват, засилва се и матаболизма.

Всичко това се проявява в следните състояния:

  • Тахикардия;
  • Учестено дишане;
  • Изпотяване;
  • Вдигане на кръвното налягане;
  • Учестен пулс;
  • Завиване на свят;
  • Разширени зеници;
  • Обострен слух;
  • Треперене;

И така, както си е напрегнат от месеци, години, една сутрин тръгва за работа. Върви и както винаги е недоволен от работата си. По пътя му се ускорява пулсът и усеща сърцебиене. Той, разбира се не осъзнава, какво се случва и започва да възприема симптомите като прелюдия към инфаркт.

Станал свръхчувствителен с опъната нервна система, започва да улавя и най-дребните жестове у хората, най-малките шумове го дразнят. Една дума негативна, го кара да избухне и може да развали настроението му за целия ден.

 

 

/от

Дереализация и деперсонализация-познавате ли ги..

Дереализация и деперсонализация – сякаш излизаш от тялото си и се поглеждаш от страни. Не си ти, това е филм в който не участваш. Извън кожата си. Чувство на откъснатост от света.

Органични причини:

шизофрения, епилепсия, органични мозъчни лезии;
употребата на наркотици и алкохол при съпътстваща интоксикация на тялото;
труд, изтощаващи се дела, проблеми в личната и социалната сфера.

Психологични причини:

депресивни състояния;
емоционална травма от миналото;

В резултат на това човек, изглежда се откъсва от болезненото осъзнаване на реалността. Основната причина може да бъде епизоди на физическо или морално насилие, загуба на любим човек, внезапна промяна в начина на живот и т.н.

Лесно се бърка със замайването, умора и отпадналост и депресията. Много хората се объркват, че го имат, защото на пръв поглед е сходен с другите подобни симптоми, които по някога могат да бъдат породени дори от шиповете във врата.

Ето как лесно да ги различим:

  1. Дереализацията- света е нереален и хората са някак странни.
  • Посланието, което изпраща е“ Не искам това, което е около мен, и не искам да видя какво става с мен“.
  1. Деперсонализацията – странно как, но сякаш тялото не е мое – нито ръцете нито краката.
  • Посланието е не знам кой съм, какво искам да правя, не знам какво искам от живота.

Отсъствието на усещане в човека за света, или за себе си, поражда първичната тревога.

В това състояние, човек започва да се чуди какво става с него, дали е нормален, и се плаши.

Какво да правим?

  • Не гоним мисълта за ненормалност. Оставяме я да си е с нас. Просто мисъл е.
  • Продължаваме да правим каквото и до преди малко.
  • Не обръщаме внимание на състоянието, не е опасно.
  • Не бягайте, не лягайте ами продължете заниманието си най-спокойно.

За да нямаш тези симптоми се научи да:

  • Отстояваш мнението си;
  • Да поемаш отговорност;
  • Да разбереш какво искаш от живота;

Невъзможно е да се открие синдромът чрез тестове, различни лабораторни изследвания. Симптомите могат да си отидат бързо и да не налагат никакво лечение, но понякога психиатърът може да изпише антидепресанти.

 

 

 

/от

Когато ни се гади

Гаденето е често срещан симптом при хора с тревожни разстройства. Често се случва при хора, които бързо се превъзбуждат.

Усещането за гадене се регулира от центровете на мозъка, които, след като са получили сигнал от рецепторите на стомашно-чревния тракт, започват процес, който води, по-специално, до рязко намаляване на тонуса на стомаха. Това състояние често е придружено от значително слюноотделяне.

Основните, органични причини за гаденето са:

  • Вестибуларния апарат
    Ендокринни нарушения
  • Колебания в кръвното налягане
  • Бременност
  • Лекарства-странични ефекти
  • Хранително отравяне
  • Вирусни инфекции
  • Алергии
  • Гастрит
Основните, физиологични причини за гаденето са:
  • Стомашни спазми и гълтателни рефлекси при невротични състояния;
  • Хипертонус на коремните мускули;
  • Въздух, който влиза в стомаха и хранопровода при бързо дишане;
  • Физиологични промени в тялото (укрепване на перисталната функция на червата);
  • Нарушение на кръвния поток; гладно поради липса на апетит;
  • Появата на пристъпи на паника; летаргия и спад поради бърза умора;
  • Наследствен фактор; прекъсване на вегетативната система.

Основните емоционални причини:

  • Повишена емоциовалност, мнителност и тревожност;
  • Не добре формирана психика – при децата;
  • Уязвима нервна система;
  • Незадоволени потребности от защита, подкрепа, или прекомерна опека;
  • Усещане за препълнен стомах на нервна почва;
  • Усещане за буца в гърлото на нервна почва;
  • Обезводняване зарази повръщане;
  • Висока температура и др.

Страховете при хората с гадене:

  1. Когато се появи гаденето, хората се плашат и често започват да си мислят, че са болни от нещо сериозно. Това е в основата на хипохондрията – страх от болести. Човек включва поведение в търсене на сигурност:
  • Започва да ходи по лекари;
  • да прави изследвания;
  • да чете в интернет;
  • да си пипа гърлото, за проверка на злокачествени заболявания и тн.

 

  1. Други се плашат от мисълта, че ще започне гадене на публично място и ще се изложат пред много хора. Това стои в основата на социалната фобия. Тогава започват избягващо поведение:
  • Не ходят на места, където има струпвания на хора; Как се случва това? ,
  • Човек отива на открито място и започват да му минават картини във въображението за гадене и повръщане.
  • Идва гаденето. Човек се плаши, да не се изложи пред толкова много хора.
  • В тялото му се отделя адреналин от уплахата и той пребледнява, дишането му учестява, сърдечният ритъм се ускорява, стяга му се стомахът – гаденето се усилва и той тръгва за вкъщи.
  • По пътя му минава гаденето и лошото усещане.

По този начин се формира условният рефлекс „Тръгвам си от местата с много хора и ми става по-добре“, „Отивам на места с много хора и започва да ми се гади“. Ето така възниква избягващото поведение.

При гаденето се възбужда този участък на мозъкът, който е свързан с дъвкателния център. Гаденето е отговор на хранително отравяне или вътрешно напрежение. Психогенните причини може, да са в отговор на обонятелни и зрителни дразнители.

 

/от

Вина-аз нарушавам моите правила

ВИНА – АЗ СЪМ ЛОШ

Това чувство на вина го  имаме още от детството, поради което се нарича и вменено. Като възрастни, ние дори не забелязваме как оставя отпечатък, върху всички наши действия и реакции – в целия ни живот. Психолозите смятат, че това е една от най-важните причини за формирането на ниско самочувствие и пречка за щастието и успеха.

Ако често спорите, оправдавате се, обяснявате гледната си точка, или прехвърляте отговорността на другите, викате и доказвате правотата си на другите, когато ви критикуват – Във вас има скрита, вина!

Вината и гнева са две сходни емоции. Гнева се изпитва, когато някой друг постъпва по начин, по който не е по нашите правила. Вината изпитваме, тогава когато ние самите нарушаваме нашите правила, които сме получили от детството.

Вината, се потиска от гнева и идва при този, който иска да обвинява другите.

  • Вината е съчетание на страх и автоагресия /човек наказва сам себе си/.
  • Вината е самонаказание и страх от наказание.
  • От къде тръгва вината: Детството, разбира се. Първо са ни критикували мама, тати и учителката, а когато порастнем, сами започваме да се критикуваме. Понякога детето, започва да демонстрира вината, за да го оставят на мира, като го видят, че страда. По този начин, то възприема, че вината е полезна емоция. Родителите мислят, че щом си виновен, трябва да те накажат. Понесъл си наказанието, чрез напляскване, остава сам в стаята, отнемат му нещо любимо…и така детето научава, че щом е наказано, значи е Лошо.
  • Колко човек се чувства виновен, зависи от неговата съвест. Съвестта се оформя в детството, когато са ни наказвали или поощрявали. Нивото на съвестта, зависи от заложените ни морални ценности. А също и от нашата способност да се критикуваме.
  • Съвестта и другите емоции са субективни. Ето например, мама винаги ни учи да сме честни, но ни се кара, когато кажем на нейната приятелка, че е грозна. Какви послания, даваме на детето за честността, защото не можем да му обясним, кога да каже истината и кога да я замълчи.

Вината съдържа задължение, оценка и разкаяние.

  • Кога се чувстваме виновни?
  • Когато крещим на децата или родителите си;
  • Разочароваме себе си, близките, колегите;
  • Грешим;
  • Не оправдаваме очакванията;
  • Мързелуваме;
  • Мислим лошо за другите;
  • Ядосваме се;
  • Изоставяме някого;
  • Причиняваме страдание на другите;
  • Обнадеждаваме;

Как да различаваме реалната вина от невротичната?

За да преработим вината, трябва да разбираме нейния тип.

  1. Реална вина: Мама напердашва детето си, а после се чувства виновна.
  2. Невротична вина – родителски забрани и предписания. Може да е незначителна постъпката, а човек се обвинява и измъчва.

 

  1. В случай с реалната вина, трябва да се намери източника и. Ако са постоянни ядове към близките, трябва да търсим причината на раздразнението. Причината, често се крие в незадоволени сексуални потребности, липса на подкрепа и самореализация; Рутина – рутината, може да изтормози всеки; Повишени изисквания към околните.
  2. Невротическата вина-се преработва на дълбоко ниво на осъзнатост. В такава вина, човек се обвинява, за всички негативни последствия – пример, че съм заразил някой с грип, или съм посъветвал друг, да си купи продукт, към който се е оказал алергичен.
  • Пусковият механизъм на вината, често това са родителските обвинения, където родителите са обвинявали детето без и с причина. Порасналото дете продължава, да говори със вътрешният си родител. Задаваме си въпросите?
  1. Какво ме накара да направя това?
  2. Наистина ли, за всичко съм виновен и от мен е зависело всичко?
  3. Действително ли последствията са ужасни, или преувеличавам?
  1. Освобождаване от вината:
  1. Бъдете себе си, правете това което ви се иска
  2. Не сте длъжни на никого;
  3. Света не е идеален, и да грешиш е нормално; Грешките са уроци;
  4. Трябва да се освобождаваме от вината, защото води до депресии и неврози. Дори ако сме виновни, най-добре да си признаем, няма нищо престъпно в това. Този, който се гневи и потиска вината, да си каже-ще работя върху себе си, допуснах грешка.
/от

Срам

Срамът е страх да сме несъвършенни. Страх другите да не ни мислят за луди. Срамът е вътрешната ни цензура.

Колкото повече, оценъчни съждения като добро и зло, толкова повече срам в живота на човека.

От къде се започва:

В детството ни често сме чували „Как не те е срам!“ Този израз блокира нашето развитие. Преди да кажем нещо, ние млъкваме, за да не се засрамим и да не кажем някоя глупост. А ако кажем нещо, се страхуваме, да не кажем някоя глупост и почервеняваме, забравяме си думите от страх. Започваме да си мислим, че е по-безопасно да мълчим, за да не се изложим. При някои е по-развито това, а при други по-малко, защото това, което кара един да се срамува, не се струва срамно за друг.

Скалата на срамът е стеснение-срам-позор-токсичен срам.

Най-високото ниво на срам е токсичният срам – това е проявата на социофобията, където самооценката на човека, напълно зависи от мнението на другите.

  • Тялото: Почервенява лицето – „почервеня от срам“, вдигасе температура, а може човек да се облее и в пот, ръцете също се потят.
  • Поведението: Поглед забит в земята, „да потънеш в земята от срам“, изчезва земята под краката, желание да избягаш или да се скриеш.
  • Усещанията: Чувстваме се глупави, не на място, опозорени, засрамени.
  • Страх -ще ни осъдят, ще ни се присмеят, ще се откажат от нас, ще ни отхвърлят, ще се подиграят..

Как живее човек със изразен срам:

  • Не се отклонява и на крачка от социалните норми на поведение;
  • Старае се да се държи правилно и да е сред най-добрите;
  • Страх да не би да не се хареса на другите;
  • Стреми се да оправдае очакванията на всички от родители, приятели, колеги и тн;
  • Не живее собственият си живот и страда вътрешно.

Как живее човек със социофобия:

  • Страхува се, да не се изложи;
  • Смята, че е постоянен обект на оценка от другите – те го наблюдават и оценяват;
  • Изтощава се от комуникацията с много хора;
  • Изпитва силно притеснение от социални събития – от рожденни дни, сватби, партита и тн..
  • Изпитва силно напрежение при комуникация с хора от срещуположният пол;
  • Изпитва силно напрежение при комуникация с авторитети – доктори, полицаи, учители…
  • Изпитва силно напрежение при изпитване или презентиране на лекция;
  • Притеснения при разходки сред много хора;
  • Притеснения на опашката в магазина;
  • Притеснения при хранене в ресторанта в компания;

Списъкът, може да е още по-дълъг в зависимост от тежестта на социалната фобия.

  • В най-леките и случаи, тя се проявява като сценична треска, при високоефективни хора /лекари, инженери, счетоводители, и тн./.
  • В средно тежките случаи, се проявява в трудности при намиране на партньор и функционирането на човек в социума без напрежение.
  • В най-тежките случаи, човек може да не завърши училище, да не се ожени, да не започне и работа;

 

Не рядко се случва, човек със социална тревожност да посяга към алкохола, за да потуши напрежението си.

 

 

 

 

/от

Разликата между невротика и психотика – луд ли съм

Психозата е сериозна деформация при възприятието на външния свят. Проявява се в делириум, помътняване на съзнанието, в нарушения на паметта, халюцинации, в безсмислена идея, от гледна точка на здраво съзнание. Психозата се наблюдава при заболявания като шизофрения и др. налудни разстройства.

  • Психотика е емоционално не здрав;
  • Не идва сам на терапия, а го водят близките му;
  • Възприема терапията като нападение и е мнителен към нея;
  • Хапчетата, които са му изписани, смята че са отрова и че чрез тях, някои иска да му навреди;
  • Смята, че е прав и, че няма проблеми;
  • Не се съмнява във вярванията си;
  • Не е способен да си промени мнението;
  • Не вижда проблема в себе си, а го вижда във всички други;
  • Смята се, че е нормален и не се съмнява в това;
  • Не се страхува да не полудее;
  • Живее в свой собствен свят;
  • Вижда, и усеща неща, които другите не /халюцинира/;
  • Чува гласове;
  • Неговите психически защити са отричане и разцепване. /Отричането е защита срещу мисли и желания, които са неприемливи за личността, а разцепването е разделение на личността на няколко отделни личности/;

Неврозата, това са всички състояния, които се характеризират с постоянен страх, депресия, тревожност, променливи настроения, чувство на подтиснатост.

  • Невротика е емоционално здрав;
  • Тревожи се и търси психологична помощ;
  • Сътрудничи при работата с психолога и работи по проблема си;
  • Осъзнава, че има проблем;
  • Съмнява се в своята адекватност;
  • Притеснява се от симптомите си;
  • Вижда проблем в симптомите си;
  • Проверява мислите си;
  • Няма халюцинации – не чува гласове;
  • Използва психически защити като изтласкване / Забравяне на неща, които са непоносими за съзнанието – изтласкват се в подсъзнанието на човек/;

Неврозата е това, което се случва с нас „тук и сега“ и си я създаваме сами. За това понякога се чувстваме зле, а дори ни се струва, че няма причина за това.

От неврозата, не можем да полудеем, нито да загубим контрол. От неврозата не се преминава в шизофрения и тя няма на къде да се развие повече, освен да ни измъчва.

 

/от