Да се лекуват фобиите е безмислено, те растат като гъби.

Ако се справим с една фобия, на нейно място идва веднага друга.

Фобиите, това са ирационални страхове. Изкача ти зло куче с пяна от устата – паника – това е рационален страх, защото има реална опасност, да бъдем ухапани. Фобията от паяк, не е рационална, защото паякът няма да ни убие или нарани, но ние изпитваме паника.

Колко вида фобии, познавате?

Тези, които изникват в хипохондрията са:

• Кардиофобия – страх за сърцето;
• Фагофобия – страх от преглъщане;
• Фобия от болестта рак;
• Фобия от инсулт, инфаркт;
• Фобия от бенки;
• Фобия от смъртта;;
• Фобия от линейки;
• Фобия от болници – синдром на бялата престилка…

Други от:

• Високо, тясно, широко, дълбоко, тъмно…
• Паяци, нощни пеперуди, змии…

На практика, могат да се от всичко.

Как се справяме със страховете, знаете ли?

Елементарно. Като постепенно се подлагаме на плашещите ситуации. Малко по-малко, докато свикнем и спрем да се плашим.

Например. Фобия от високо. Първата седмица се качваме до първия етаж-докато свикнем с гледката и спокойно, можем да гледаме от там. Втората седмица, ден след ден, свикваме с гледката от втория етаж. И така, докато преодолеем страхът си от високо и се окаже, че с лекота поглеждаме от 10 етаж на сграда.

Защо възникват фобиите?

Защото в нас, има дълго време трупано напрежение. Това напрежение, трябва да избие по някакъв начин от тялото ни, а нашият мозък, измисля фобията, за да винтилира навън напрежението.

Така, че докато не открием и не премахнем причината, която създава напрежение, фобиите няма да изчезнат. Ако преработим фобията с височините, на нейно място, ще се появи нова – например страх от тясно/асансьори, тоалетни/. Когато премахнем страхът от тясно, ще цъфне страх от преглъщане-например.

Ако, ви измъчват фобии, паралелно с подлагане на фобията, търсете и работете и с причината за дистреса си.

За да, не добавяте нови фобии, търсете къде сте неудовлетворени, къде търпите нещо, къде не сте решили вътрешни противоречия.

Механизъм на симптома. Как се формира паник атаката

След, толкова плашещи симптоми и ходене по лекари и изследвания – ПКК, ЕКГ, хормони, и какво ли още не, а всички резултати са в норма, трябва да РАЗБЕРЕШ, най-после:

Твоите мисли, които ОТ ДЪЛГО ВРЕМЕ ВЕЧЕ, са пораждали емоции като страх, тъга, вина, раздразнение, гняв, поради различни житейски обстоятелства са:

Активирали вегетативната ти нервна система, която подава команди към тялото ти, като при проблем с органите.

Но проблем с органите – няма. Има емоционален проблем.

Как се формира симптома?

Самият симптом възниква, когато всичко е наред с нас. На фона на благополучие, се появява първата паник атака, или други симптоми. А после идва срив в адаптацията. Когато е натрупано в нас напрежение, неудовлетворение, потискане от години, а дори и не си даваме сметка, влизаме в соматическа симптоматика.

Дългогодишните неудовлетвореностти, вътрешни конфликти, или потиснати емоции, много често са неосъзнати. Те се крият в подсъзнанието, там където се съхранява всичко от детството ни. Не осъзнаваме например, че ни поражда нарпежение, това, че не можем да отказваме. Та нали, мама и тати са ни учили да бъдем добри хора. Не разбираме, къде грешим, защото смятаме, че това на което са ни научили е най-правилното. Ако откажем, сме лоши, чувстваме вина, чувстваме се егоисти. И раздаваме се, за всички, но това рядко се цени и ние оставаме неудовлетворени – напрежение. Вътрешен конфликт – искам да си защитя интереса/ не мога, ако го направя съм лош. Ето така си живеем с години….а един ден, така както всичко ни е наред –здрави сме, семейни сме, имаме работа, а паник атака – гръм от ясно небе!

Симптомите, които идват след първата нервна криза, или първата паник атака, обикновено удрят по слабото ни място.

Например, ако преди първата ПА, слабото ни място е било:

• Главата – започват се мигрени
• Червата, имали сме колит, гастрит, язви – започват симпотимет да се усещат именно там;
• Имали сме високо/ниско кръвно – започват колебания с кръвното налягане;
• Сърцето, потливост, изчервяване – започват симптомите именно такива…

Симптомите, ще се появяват и изчезват. Те имат пик, спад и растеж. Симптомите се влияят от емоционалното ни състояние. Ако например:

• Прочетем нещо в интернет във връзка с нашите страхове и опасения – това, ще ни притесни и нашите симптоми, ще се появят.
• Ако някой, ни разкаже за своя симптом, а ние до сега не сме имали такъв, много бързо можем да се сдобием с него.
• Ако случайно чуем разговор за болести например, симптома ще се появи.

Зад симптомите, се крият емоции, които сме свикнали да потискаме.

Как се разгръща един симптом.

• Когато се страхуваме за нещо, придаваме импулси към мозъка, че сме в опасност.
• Мозъкът, включва инстинкта за самосъхранение бий се или бягай.
• Мозъкът, задвижва ендокринната система и кара надбъбречните жлези да отделят хормони на стреса-адреналин, кортизол,
• Хормоните на стреса имат, много бърз разпад в кръвта. Постъпили в кръвта, веднага задвижват различните усещания – треперене, схващане, изтръпване…
• Сърцето, бие по бързо за да изтласква кръв към мускулите
• Мускулите, да се стегнат за бой или бягство
• Дишането се учестява и пулсът също
• Забързва се матаболизма, за да се освободи тялото от всичко излишно, което ще му пречи да се бие или бяга. За да олекне. Така се появява желанието за често уриниране и на малки порции, както и разстройството.

Сега разбирате ли заекът, който е 5 пъти по-малък от вълка, защо се спасява, когато усети опасността?

Когато се фиксираш върху даден симптом, той се увеличава, защото му придаваш значение и енергия и емоция. Може да го усетиш като замайване, като че ли си пиян, като че ли си разфокусиран, като че ли са ти омекнали краката…

Как да преодолея страха от припадане.

• Става ми лошо и мога да припадна, когато виждам, че на някой му е лошо;
• Чувствам се замаяно, особено когато се разтревожа;

Когато има тревога има и замайване. А когато се появи замайването, се появява тревогата „Ще ми стане нещо, ще припадна“. Когато се фиксираш върху даден симптом, той се увеличава, защото му придаваш значение и енергия и емоция.

Нужно е да различаваш психогенното замайване от органичното.

• Органичното, е вследствие на заболяване, или проблем /най-вече с вестибуларният апарат/. При него, се движат предметите около теб;
• а при психогенно /на нервна почва/ – самият ти си нестабилен.

Ако се придържаме към физиологията, трябва да знаем, че

• Припадането, се характеризира с падане на кръвното налягане, а когато сме с повишена тревожност, кръвното се вдига.
• При психогенното, когато седнеш, то отминава;
• При органичното – не се влияе от поведението ти;
• При психогенното, се плашим и засилваме тревогата си;
• При органичното, няма време дори за страх – припадаме без да се замислим;

Когато имаш усещане, че ще загубиш контрол и ще припаднеш, се запитай.

Какво е за тебе припадъкът? Ако падна…

• Всички ще ме гледат;
• Никой няма да ми помогне;
• Ще изглеждам глупаво;
• Ще си помислят, че нещо с мен не е наред /какво стои зад този страх/
• Ще почнат, да се суетят около мен.

За да престанеш да се плашиш от припадане, трябва да видиш как сам създаваш това състояние.

• Плашиш се от припадък-замайваш се
• Плашиш се за сърцето-получаваш сърцебиене

Защото при страх се покачва кръвното налягане, а при припадък пада кръвното налягане. За това не припадаш.

Симптома си отива, когато си подобрим емоционалното състояние. Ето как, страхът от припадък, може да се изтълкува метафорично като, страх да се опреш сам на себе си. Липсва ти емоционалната вътрешна опора. Симптомът ти казва:

• Трябва ми някой на когото да се опра;
• Не се справям сам;
• Нестабилен съм;

Тези страхове, ни подтикват някак си да оцелеем, а ние си създаваме илюзия за контрол. Фантазирам си, че като проконтролирам този симптом с някаква мисъл, припадъкът, няма да се случи.

• Ако пия някакви хапчета
• Ако не излизам надалече от вкъщи
• Ако не шофирам
• Ако съм все в компания на някой;
• Ако се подпирам някъде…

Влез в риска, да правиш всичко от което се страхуваш. Намери причината за своя страх: Къде те е страх да се справяш сам? Къде те е страх, да взимаш решения сам? Къде те е страх да не сбъркаш?

Паник атаките, вече са модерни. Мина времето, когато бяха срамни и не говорехме за тях.

• Ако, някой на работа, разбере за моите кризи, ще ме уволнят;
• Колегите ми, ще ме сметнат за луд;
• Партньорът, ще ме остави, защото не ставам за нищо;
• Ако разберат приятелите, как се чувствам, докато сме заедно навън, ще ме вземат за откачалка;

Вече, знаем за паниките много и не ни е срам. Не се измъчваме самостоятелно, а говорим навсякъде за това – интернет групи, групи за взаимопомощ, приятели, колеги, с джипито си.

Знаем, че когато всички изследвания са добри, ни трябва психотерапия.

Все пак, да си напомним, че:

• Паниката не убива, тя е безопасна;
• Не получаваш инфаркт, инсулт, рак, …;
• Не може, да ти спре сърцето;
• Не можеш да загубиш контрол и да извършиш нещо, което не е в моралът ти;
• Не се предават генетично;
• Вдигането на кръвно, не говори за хипертония и няма да те убие;
• Сърцебиенето, не говори за сърдечна болест и няма да те убие;
• Паник атаките, са фитнес за сърцето ти;
• Високият пулс, няма да накара сърцето ти да спре;
• Усещанията ти, няма да те подлудят;
• Изключено е да полудееш от паниката;
• Поддават се на психотерапия и се коригират напълно;
• Не са вредни за кръвоносните ти съдове;

Паниката, е вреден навик да се плашиш.

Когато бягаш от паниката, ти я подхранваш. Затова:

• Не спирай да шофираш;
• Не спирай да излизаш от вкъщи;
• Не спирай да работиш;
• Не спирай да се срещаш с приятели;
• Не спирай да ходиш по магазините;
• Не спирай да се возиш в асансьор…

• Спри да четеш в нета;
• Спри да ходиш по лекари;
• Спри да си мериш кръвното;
• Спри да си мериш температурата;
• Спри да се вкопчваш в други хора;
• Сри да говориш и питаш за болести…

Разруши поведението, което подхранва вредният навик, да се плашиш!

Един страх отпада – идва друг. Защо?

Страховете се сменят един с друг, защото причината за тях остава необработена.

Страх, да остана сама вкъщи с детето.

Когато, остана сама вкъщи с детето ми става лошо. Страхувам се, че ще ми стане нещо и няма кой да ми помогне, а детето ще се изплаши.

Какво, стои зад този страх? Страх, че съм лош човек. Аз съм лош човек и лоша майка. Хората, ще ме осъдят и ще ме отхвърлят, а детето ми ще се травмира за цял живот. Най-добре е, около мен да има някой, който да помогне, когато трябва да ме спаси.

Страх да не ме остави мъжът/жената. Постоянно се притеснявам, да не се разделим с партньорът ми. Толкова го обичам. Проверявам телефонът и чатовете му. Звъня по няколко пъти на ден, за да видя къде е и с кой е. Ако вечер закъснее, ми минава мисъл, че е катастрофирал и умрял и ме обзема страх и паника. На края, наистина започнах да получавам паники. Сега той се страхува за здравето ми и постоянно е с мен, за да не ми стане нещо.

Страх от уволнение. Няма да се справя с работата. Когато видя, че двама си говорят, мисля, че е за мен, защото нещо не съм се справил с нещата. Ако не ме поздрави шефът – не харесва, как работя. Ще се проваля и ще ме изгонят. Къде ще ходя?! Аз съм за никъде.

Ето как, страховете могат да се редуват един с друг и да се въртим в омагьосан кръг. А причината за всички тях, стои в дъното, в нашето минало, в детството.

Причина. Не съм автономен, самостоятелен човек. Вярвам, че сам няма да оцелея в този свят.

Обстоятелства в детството, които могат да доведат до тази нарушена автономност и страх от самотата.

• Детство. Травма от изоставяне. В детството вероятно, защото или не са имали достатъчно време за мен, или са били болни или заети, или нещастни, а аз съм се чувствал тъжен и самотен.

• Моите родители, са били много грижовни и закрилящи с мен. Толкова много, че не са ме оставяли, да се справям сам с нищо. Спестявали са ми житейските несгоди, а от това аз съм разбрал, че без тях съм за никъде. Не мога сам. Ако не са другите съм загубен.

Няма нужда да губим години от живота, опитвайки се да си решаваме страховете на парче. Когато се успокоим, относно един страх, на негово място идва друг, защото причината си стои непреработена.

Вместо да се въртите в омагьосан кръг със своите страхове, намерете истинската причина за тях. Тя обикновено е една за букет от страхове. Когато бива коригирана, всички страхове, отпадат като домино един след друг.