Терапевтична груповата терапия за тревожни хора, познаващи паническото разстройство и/или депресията

 

Участниците в тази група са 6 човека, с които вече работя индивидуална психотерапия, които ще могат да прилагат наученото в защитена среда – групата. Така се комбинира индивидуална и групова терапия.

 

Груповата динамика е изключително ценен метод в психотерапията, защото може да осигури безусловната подкрепа, която човек не е получил като дете в семейството си.

 

В групата получаваме обратна връзка и съвети, но също възможност да се свържем и да подкрепим другите. Точно затова тя е група за взаимопомощ.

Говоренето с други хора, които преминават през подобни проблеми, ще ви помогне да се почувствате по-малко изолирани, по-подкрепени и подкрепящи. Премахвайки чувството за изолация, ще повишите самочувствието и увереността си.

 

Всеки ден сме участници в социални групи – в семейството, на работа, сред приятели. Групата имитира живота. Една от целите на групата е да подобрим начинът по който се свързваме с другите, учим се да изразяваме чувства и да отстояваме своите нужди. Членовете на групата се учат един от друг, а великият терапевт е самата група.  Аз се ориентирам за вашите реакции в социална ситуация в групата по-добре, вместо само да разчитам на това, което ми казвате в индивидуалните ни срещи.

 

Правила на групата:

  • Конфиденциалност. Всички участници запазват в тайна наученото в групата. Сесиите са поверителни, точно както биха били в индивидуална терапевтична сесия. Аз също не коментирам споделената информация от индивидуалните ни срещи в групата.
  • Правила за комуникация, закъснения, прекъсвания, ползване на телефон и т.н. се съгласуват с членовете на групата.
  • В началото на групова сесия всеки прави кратка проверка относно това как се чувства по време на сесията. Учим се да разпознаваме езика на тялото и защитните механизми с които боравим.
  • За всяка среща определяме тема на деня – самотата, реализацията, ревността, емоционалната зависимост….чрез гласуване

 

Рамка

  • Срещите са веднъж в седмицата, всеки четвъртък от 18,30 часа.
  • Общо 6 срещи, или месец и половина продължителност.
  • По всяка избрана тема от групата чрез гласуване, ще изготвям програма и ще изпращам на ЛС към всеки член.
  • Таксата ще е половината от тази при индивидуална терапия.

 

Още…

ще тренираме дишане

ще отработваме детски травми

ще завършваме с групова хипноза

……и не на последно място, ще се забавляваме :)

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

 

Психологическите граници на личността

Случвало ли ти се е да не можеш да откажеш на други хора нещо и да се чувстваш виновен за това? Питаш ли другите за мнение, помощ и съвет, ако се налага да направиш избор и да вземеш някакво решение? А точно на обратно, вземаш ли бързи решения, когато се касае за някой друг на когото трябва да помогнеш? Било ли ти е неудобно да отстояваш правата си, въпреки, че по всичко личи, че трябва да го направиш, защото всеки друг на твое място щеше? Имало ли е случай, някой да те пита за твърде лични неща, по особено любезен начин, ти да си отговарял, а после да си съжалил за това, усещайки се като ограбен?

Ако разпознаваш себе си по-горе, значи не можеш да отстояваш границите си!

Какво е граница на личността? Да разбереш къде свършваш ти и къде започва другия! Всеки човек, трябва да защитава личната си територия и не трябва да допуска всички в нея.

Кога се формират границите?Те се формират още в детството. Често сме отгледани от родители, които не са поставяли граници към нас или са нахлували в нашето лично пространство. Родителя нарушава границата по много причини. Сега е модерно да е приятел с детето си с цел, то да споделя повече, а мама да има повече контрол знаейки какво се случва. Друго навлизане в личната територия на детето е когато го направим грубо, или унизително с посланието „Ти нямаш лично пространство, докато живееш в моя дом“!  Но и в двата случая посланието е „Граници не съществуват между нас“, а това поражда напрежение, конфликти, обърканост в детето.

Защо трябва да я отстояваме? Само тогава ще имаме чисти взаимоотношения, без излишни очаквания, които да ни карат после да страдаме. Нашите емоции ще са успешно регулирани. Ние ще сме уверени във възможностите си, а взаимоотношенията ни ще са пълноценни, а връзките ни щастливи. Хората ще знаят какво могат да очакват от теб и какво не и това е ценно, защото няма провалени очаквания и негативни емоции.

Примери за нарушение на нашите граници, когато някой ти каже „Занимаваш се с глупости“; майка ти, ти звъни по телефона по няколко пъти на ден; гаджето ти рови в телефона; приятел ти се оплаква и иска да го слушаш с часове….

Примери за поведение на човек, който не може да си опази границите: Вероятно, изпитва чувство на гняв и негодувание или страх, срам, чувство на вина…и влиза в услуга на другия, или започва да се оправдава.

Да поставим границите си….. от къде да започнем…….

Първо да покажем увереност, че смятаме да се защитим. Само тогава, няма да приемем нещата отправени към нас като обида и няма да сме изпълнени със съмнения и терзания. Реакцията ни ще е спокойна.

Границите в любовта – Изрязаваш с думи своите очаквания и ясно да казваш с какво не си съгласен и защо.

Границите и близките ни хора. Те обичат да се месят с любов в нашият живот, искат най-доброто за нас. Да не забравяме обаче, че сами ние знаем кое ни прави щастливи.

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

Алекситимия

Имате ли познати, които не могат да изразяват чувствата си, все едно ги нямат? Може би това си самият ти. Може дори да живееш с такъв човек и това да е много затормозяващо за теб.

Не съм способен да изпитвам емоции или да изразявам чувствата си! Сякаш епидемия се разпространява Алекситимията в днешно време. Без значение възрастта и пола, хората са разделени от своите емоции, като че ли с нож е отрязана връзката между сърцето и мозъкът….и няма чувства. Последни изследвания сочат, че 10% от хората имат този симптом. Да това не е болест, това е само симптом.

Когато човек не говори за емоциите си, много лесно си мислим, че той нищо не чувства и не е способен да чувства. Истината всъщност е друга! Тези хора просто усещат на дълбоко физическо и телесно ниво основни емоции като Тъга, Гняв и Страх, но не усещат нюансите им. Душевното състояние на тези хора, когато комуникират с останалите е наистина усложнено. Посредством Алекситимията си те притъпяват чуствата си до тоталното им отричане и заличаване. Те трудно споделят, трудно се изразяват. Това поражда трудности и за близките им хора, които очакват израз на човешки емоции, чрез „Обичам те“, „Прости ми“, „Извинявай“…

 

Защо възниква Алекситимията?

Още в детството не е имало емоционална свързаност със родителите. Не са си казвали и назовавали емоциите си. Никой не ги е питал как се чувстват и техните емоциите са били подтискани. Спомняте ли си възпитанието за момчетата? „Недей да плачеш, мъжете не плачат, ти си мъж!“. А може да се случи след шок, смърт, катастрофа…

Как се терапевтира?

Ако човек говори за състоянието си и го осъзнава, това е първата крачка в терапията с Алекситимията.  Трябва време, защото ученето на емоциите е процес. Психотерапевтът учи как да изразяваме чувствата си без срам или притеснения, че някой ще съди за емоциите, които изпитва дълбоко в себе си. Терапията при алекситимия включва развиване на способността за себеизразяване на вербално и невербално ниво. Отработване на психичните травми в детството поради липсата на емоционална свързаност със родителите, както и осъзнаване, назоваване и изразяване на потиснатите в ранна възраст чувства и поощряване на емоционалния диалог с обкръжението.

Хипнозата също е много силен метод в този случай.

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

Какво е Обсесивно компулсивно разстройство (ОКР)

 

ОКР обикновено започва в юношеството или ранната младост и е по-често срещано от астмата или диабета. Това е опустошителна болест, която често създава хаос в живота на жертвите си и на тези, които ги обичат….

            ОКР е тревожното растройство, което кара човек да мисли постоянно за опасности и да действа така, че да се предпази от тях. Тези постоянни мисли се наричат обсесии, защото обсебват мозъкът на човек. Действията на човек с обсесии се наричат компулсии. Компулсиите са действия, които се опитват да ни предпазят или ни помагат да избягаме от страшното.

 

Постоянен страх сковава жертвата имаща ОКР.

  • Страхувам се тези гадни микроби. Пипнах вратата на асансьора в поликлиниката. Толкова болни се разхождат там. Ще се разболея. Толкова страшни болести има и смъртоносни също. Трябва да си измия хубаво ръцете със сапун. Ама ако не ги натъркам 45 пъти, ще се разболея със сигурност.
  • Страхувам се за бебето си. Прибирам се с бебенцето си от родилният дом. Толкова го обичам, че имам желание да го убия. Ще скрия всички ножове вкъщи за по сигурно.
  • Страхувам се да не умрат майка ми и баща ми. Толкова ги обичам. Защо има смърт?! Защо хората не сме измислили средство с което да я предотвратим? Какъв е смисълът на живота изобщо? Трябва да спя на светло за да не се случи нещо на близките ми. Трябва да гася и светкам точно 15 пъти. Ами ако ми пораснат рога и нокти с които мога да ги намушкам, докато се разминаваме. Ще минавам настрани около тях за по сигурно.
  • Страхувам се да не блъсна човек, докато карам колата си. Ще го убия. Я да спирам и да проверявам дали не съм го блъснал. Дали някой не лежи под колата. С тези проверки вместо да стигне за 20 минути до мястото, ще стигна за 4 часа. Вечер ще гледам рубриката с катастрофите. Ами ако съм го блъснал и не съм разбрал.
  • Страхувам се да си прибера прането, защото някой може да си е тръснал цигарата и след като го прибера по гардеробите да стане пожар.Ох, ще го остави и тази седмица да виси на вън…страх ме е. Ще оглеждам всяка дреха, всеки чорап всичко. Това ще ми отнеме около 2-3 часа.
  • Страхувам се да ида на зъболекар – ще хвана СПИН от нестерилни интрументи. Ще занемаря лечението си……….

 

Какво се случва в мозъка ни при ОКР

Когато нямаме ОКР, като мислим, че допускаме грешка, мозъкът ни отчита,че нещо не е наред. Пробужда се чуство на тревожност , което ни кара да поправим грешката. Когато поправим грешката активността в мозъкът се променя и тревожността изчезва. Можем вече да мислим за други неща…..

Когато имаме ОКР, мозъкът ни не отчита поправянето на грешката и тревожността не спада. Човек започва да цикли в едно и също повтаряне на „поправянето на грешката“ и тревожността не спада.

  • Въпреки, че съм поправил грешката – измил съм си ръцете, проверил съм дали има нещо под колата, проверил съм котлона, проверил съм дали е заключена вратата…….Чувството за грешка остава и интензивността на тревожността също.

Преди 10 години ОКР е дефинирано като доживотно разстройство и до скоро лечението беше немислимо без лекарства. Днес вече знаем, че лечението е възможно без лекарства. Нужно е само здрава психотерапевтична работа и силно доверие в психотерапевта! 

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

 

  • Искам да се променя– Не харесвам как върви животът ми, как се развиват взаимоотношенията ми. Не съм доволен от начина по който се чувствам и начина по-който ме възприемат останалите. Искам да променя себе си. Основният ми проблем е със самият мен. Не мога да взимам решения, трудно ми е да поемам отговорност. По-добре да не предприемам нищо, да давам на заден, за да е по-сигурно, че няма да се случи нещо лошо. Страх ме е от живота…От това да остана сам. Страх ме е да не получа паник атака и да няма кой да ми помогне. Изпитвам силен гняв, ревност…но нищо не мога да направя. По-добре да замълча и да преглътна, защото не знам как точно да се справя с този гняв. Гневя се на близките си, на приятелите си, на шефа си, на половинката си….всички са виновни за несполуките в живота ми. Искам да бъда приет такъв какъвто съм – толкова ли съм лош и неприемлив….Защо всичко трябва да е толкова сложно и несправедливо?!
  • Искам другите да се променят  – Всички са виновни за ситуацията. Аз се напъвам да променя нещо към по-добро, но като че ли само аз се напъвам толкова много. На всички други не им пука. Така си им е добре. Боже, как може така да им е добре? Не разбирам какво ги прави щастливи тези хора? Как да накарам мъжа си/ сестра си/ майка си/ брат си и т.н. да променят поведението си?
  • Искам да получа съвет– Някой да ми каже какво да правя със живота си и как да постъпя в определената ситуация. За това отивам при психолог и си плащам, за да ми каже какво да правя без много да се напъвам и да полагам усилия. Нали за това съм отишъл. Да ми даде отговор, на чиито въпрос си блъскам главата от месеци години. Ако можех сам да си реша проблема нямаше да отида при психолог.
  • Да докажа на другите, че аз съм прав. Ето видяхте ли. От кога ви го говоря. Не постъпвате правилно. Мъжа ми не обръща достатъчно внимание на децата. Само работи и работи и никакво внимание и възпитание. Да дойде да му го кажете, че аз съм права, ама мене няма за ме чуе, скъсал ми е нервите вече.
  • Да докажа на всички, че съм безнадежден. Моите приятели, роднини, близки ме карат да ходя на психолог, защото виждат, че не съм добре. Ами добре ще ида само за да им покажа, че нищо не може да се направи за мен. Да ме оставят вече на мира.

 

 

Ако вярваш, че работата с психолог ще ти помогне да  промениш себе си, живота си, и ситуациите, които постоянно се повтарят и те карат да си неудовлетворен, трябва да знаеш, че:

  • трябва мотивацията за терапия да дойде от самия теб;
  • психологът не е вълшебник и не може да реши проблемите ти вместо теб, той ще те напътства;
  • трябва да си поставиш реалистични цели и очаквания;
  • работата между теб и психолога е екипна;
  • ще отделяш – време, енергия, а често и болка за да постигнеш развитие;
  • терапията е обучителен процес в намиране на грешки в мисленето;
  • терапията е поведенчески процес – учене на нови адаптивни поведения и прилагането им в ежедневието;
  • терапията не е разговор на кафенце

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

 

Социална фобия

Социалната тревожност/социалната фобия, много прилича на обикновена срамежливост и притеснителност, но това съвсем не е така. Тя може да вземе такива размери, че да прецака живота ни съвсем реално. Това е най-разпространената тревожност и всичко разбира се, както можете да се досетите започва от нашето детство. Там някъде назад, някой ни е критикувал, подигравал…А е възможно и дори, да не си спомняме за това.

Как възниква социалната тревожност?

Цял живот се притесняваш… още от малък. Постоянно чуваш от майка си: „Не прави така, какво ще кажат хората“. Срам те е да идеш до магазина, защото продавачката ще каже: „Какво зяпаш, това да не ти е музей“. Отиваш на среща с гаджето и ушите ти пламват, казваш си „Егати смотаняка съм“. Изолираш се напълно и си мислиш: „Живота е скапан“.

Постепенно свикваш, че си комплексар и така си я караш, докато не започне да ти минава великата мисъл за смисълът на живота, а после…Избора е голям: депресии, панически атаки, социална фобия.

Е разбира се не е задължително всичко това да се е случило. Може просто да си бил едно чувствително дете, и най малката критика да си приемал толкова крайно, че да си си мислел: „От мене нищо не става“.

 

Как живвеем със социалната фобия?

Правим големи усилия да направим добро впечатление, страхуваме се дали ще бъдем приети или отхвърлени, особено от важни за нас хора и ситуации. Тези страхове често се случват часове или дни преди самото събитие. Отключи ли се страхът и тялото започва да реагира. Треперят ръцете, или гласа, внезапно се изчервяваш, заекваш, изпотяваш, прилошава ти, сковаваш се, подкосяват ти се краката, схваща се челюстта ти и всичко това се появява във важната ситуация, но дори и само при мисълта за нея.

Страховете са различни. Хората се страхуват да не ги помислят за грозни, глупави непохватни. Убедени са, че ще се изложат. Не обичат да са център на внимание.

Как се справяме със страховете си ли? Ами лесно. Избягваме появата на публично място. Отказваме покани за вечеря в ресторант, защото ще се изчервим, окапем дрехата, или пък даже няма да можем да сдъвчем храната. Отказваме да презентираме някаква лекция, защото ще си забравим думичките и мисълта и ще ни помислят за тъпи. А понякога си помагаме с алкохол. Една чашка на обяд и като ни отпусне сме чудесна компания, защо не. Ако пък се затворим вкъщи, още по-добре. Там няма опасности, външни хора, преценки. Защо да не се дадем на депресията, на застоя в развитието и кариерата си, или на самотата. Без партньор – без риск от критика, отхвърляне, изоставяне, подигравки…

Хайде стига глупости наистина! Нека погледнем, вариантите за справяне.

Как да си помогна сам? Да си дадем сметка, че нашето справяне със страховете, чрез отбягване на ситуации не работи. То ни помага да понижим напрежението си в момента, но в дългосрочен план засилва нашата социална фобия и ни задържа в нея. Това, което трябва да направим е да се изправим срещу страхът си и да го победим. Да влезем в плашещата ситуация, да преживеем и да видим, че с нея няма да се свърши живота.

  • Една лесна техника е да изброим ситуациите от които най-много се плашим и да им сложим оценки от 1 до 10. Например: Вечеря на вън – 1; Пътуване с градския транспорт -2; Разговаряне с противоположния пол – 3…… Презентация – 10. Започваме от ситуацията, която поражда най-малко напрежение у нас и ще влизаме в нея, докато това напрежение съвсем не се разсее. При всяко влизане, ще оценяваме отново и отново, докато не се убедим, че сме преодоляли страхът. И така, докато не приключим със списъкът.
  • Друг момент е да си представим ситуацията преди да се е случила. Да започнем да отговаряме сами на нашите тревожни мисли. „Много ли е страшно да кажеш, че си забравил/а мисълтта си“, „Някой ще отдаде ли значение, че съм притеснен/а“, „Има ли реални доказателства, че някой говори за моята тревожност“….
  • Когато ситуацията отмине, не се критикувайте. Не се хващайте за дреболиите, които не са я направила най-перфектната. Поздравете се за смелостта да влезете в нея и да я победите.

 

Как ще ми помогне психотерапията?

Социалната тревожност е от тези сериозни тревожни разстройства, което трудно се поддава на самолечение…да не се самозалъгваме. Ако сме сами, можем да изгубим години, напредъкът да е незначителен. Много често се налага и фармакотерапия наред с психотерапията.

Лечението с лекарства се предписва от психиатър. Обикновенно включва антидепресанти и транквилизатори/ успокоителни.  Антидепресантите се пият дълго, а в подкрепа на тях се включват и успокоителни, към които се привиква. Лечението е симптоматично, ако не се включи психотерапията.

Когнитивно-поведенческата психотерапия включва намиране на негативни автоматични мисли, които водят до негативни емоции и избягващи поведения и преработката им до здрава алтернатива. Формиране на алтернативни поведения за справяне в ситуациите на стрес.

Хипнотерапията. Изгражда увереност и спокойствие. Закодира в човека и тялото му отпуснатост, ведрост и спокойна спонтанна реакция.

 

Даниела 

Типичните когнитивни изкривявания включват:

1.Черно бяло мислене/дихотонно, крайно: Пр. „Ако нямам стопроцентов успех, съм напълно провален“.

2.Катастрофиране-наречено предсказване на бъдещето. Прогнозиране на негативно бъдеще, без да се отчитат, други по-вероятни резултати.

  • „Ще бъда толкова разстроен, че изобщо няма да мога да функционирам“.
  1. Дисквалифициране-обезценяване на позитивното неразумно си казвате, че положителните преживявания дела или качества нямат значение.
  • „Изпълних онзи проект, но това не означава, че съм компетентен, просто имах късмет „.

4.Емоционални разсъждения – мислите, че нещо трябва да е вярно, защото го чувствате (всъщност вярвате) толкова силно, че пренебрегвате доказателства за обратното.

  • Знам, че мога да правя много неща, но пак се чувствам провален“.

5.Цялостно етикетиране – поставяне на етикет на себе или на другите, без да отчитате, че доказателствата може да водят до по-разумно и не толкова крайно заключение.

  • „Аз съм загубеняк“; „Той не е учтив“; „Всички мъже са задници“.

6.Преувеличаване/обезценяване – Когато оценявате себе си, друг или ситуация, неразумно преувеличавате негативното и обезценявате позитивното.

  • „Получаването на посредствена оценка доказва, колко съм неадекватен. Получаването на високи оценки не означава, че съм умен „.

7.Ментален филтър (наречен селективно абстрахиране): обръщате ненужно голямо значение на един негативен детайл, вместо да виждате цялата картина.

  • „Тъй като получих една ниска оценка в общото оценяване/където имаше и няколко високи/, това значи , че работата ми е много слаба.“
  1. Четене на мисли: Вярвате, че знаете какво си мислят другите и не отчитате други по вероятни възможности.
  • „Той смята, че не знам абсолютно нищо от този проект „.
  1. Свръхгенерализиране: Правите цялостно негативно заключение, което далеч надскача актуалната ситуация.“Винаги“, „Никога“
  • „Тъй като се почувствах некомфортно на срещата, нямам качества да завързвам приятелства“.

10.Персонализиране: Вярвате, че другите се държат негативно заради вас, без да отчитате по правдоподобни обяснения за тяхното поведение.

  • „Майстора беше груб с мен, защото направих нещо погрешно“.

11.Твърдения с „Трябва“ и „На всяка цена“ (наречени строги правила): Имате точна идея как вие или другите трябва да се държите и надценявате колко зле е ако не се отговори на тези очаквания.

  • „Ужасно е, че допуснах онази грешка, винаги трябва да давам максималното от себе си „.
  1. Селективно мислене: Виждате само отрицателните аспекти на ситуацията.
  • „Учителят на сина ми не може да прави нищо както трябва. Той е критичен, безчувствен и лош преподавател „.

Не очаквай, че от 1 или 2 срещи ще има  резултати към промяна във основни убеждения, поведение, баланс и спокойствие. За това време се изгражда доверието между нас. Вълшебната пръчица може само да свали напрежението ви към момента, но в перспектива травмата ви ще се отключва всеки път, когато се появи нова заплаха.

Не нося отговорност за живота ти и не мога да свърша цялата работа вместо теб. Трябва да правиш домашни, да се подлагаш на рискове, да съдействаш, да осъзнаваш….Аз само треньорът, а спортистът борещ се за челните места в този живот си ти!

Аз съм твоят терапевт и това се усеща в споделянето, в доверието, в съчувствието, емпатията, връзката на даване и вземане, разбиране и подкрепа, взаимодействие.  Като химията при влюбването. Ако това не се случи, значи не съм човекът аз….има колеги, които ще вибрират по-добре на честотата ти.

Заедно ще работим с тестове, техники за притегляне на доказателстава за и против негативна мисъл или основно убеждение, мисловни експерименти, дишане, хипноза, поведенчески експерименти в защитена среда и не само. Ако мислиш, че през цялото време ще е диалог и ти само ще говориш, споделяш и някой ще те слуша и подкрепя през цялото време-грешиш!

Не всеки път ще си щастлив и доволен от срещите ни. Понякога ще си ми гневен, както когато се ядосваш на родителя си, но това е само поради процеса на осъзнаване, до който се достига чрез съпротивите.

Ще научиш да назоваваш цялата гама от емоции, които изпитваш. Ако на  въпросът: Как си? ; Отговорът е просто: Добре! или Зле! Това означава, че твоята емоционална интелигентност не е достатъчно развита и ти не можеш да се свързваш с чувствата си. Да вземем за пример Любовта! Което значи, че например емоцията Любов, нито можеш да изпиташ истински, нито знаеш какво е. Струва ли си да изживееш живота си без да го разбереш? Може би някога много отдавна си се почуствал отхвърлен от някой от родителите си или не достатъчно добре приет и одобрен, и за да не бъдеш наранен си сложил една маска на Бягащ от емоциите човек. За да не те боли и всеки път се спасяваш, когато дойде момент да обичаш или да бъдеш обичан – бягаш от отношенията. А може би и за това влизаш и излизаш от връзки, защото те е страх от емоцията…..да обичаш!

Има емоции от пъстра гама, които ще се научиш да разпознаваш заедно с мен. Никога не си просто добре или зле. Всяка емоция има своят енергиен заряд. Например: Гнева е с много енергия. Усеща се с прилив на кръв във главата, вдигане на артериалното налягане и прилив на сили. Страхът е с много ниска енергия. На телесно ниво се усеща в стомаха. При продължителен страх, човек няма сили за нищо, само гледа да се добере в леглото и да се скрие от света. Вината също носи слаба енергия. Когато обвинявяш ти даваш отговорността за живота си на някой друг и като че ли му казваш “ Това не зависи от мен, а от теб….давам ти силата си!“ На телесно ниво си отпуснат без тонус, с увиснали рамене и сведена глава. Разпознаването на цялата гама от емоции ще ни направи да се чувстваме истински живи!

Ще можеш да изразяваш чувствата си с думи, за да открием негативните и да ги преработим до полезни за нормален и щастлив живот.

Не е нужно да си луд за да посещаваш психотерапия. Това е привилегия на интелигентните и осъзнати хора, търсещи решение за проблемите си, което да стане чрез професионалист, а не с чаша алкохол, дрога, и тн.

Психотерапията помага да разберем по-добре себе си и другите. Ако нещо в живота ни куца, да направим промените , които ще ни помогнат да станем по-уравновесени, спокойни и осъзнати….щастливи!

Аз също съм човек и си имам моите ситуации, проблеми и личен живот. Не винаги мога да съм на разположение по телефона и по всяко време.

Не винаги те наблюдавам и анализирам. Особено, когато не работя. Аз просто се забавлявам както всички останали. Не мога да надникна в бъдещето ти, защото нямам специални ясновидски дарби.

Ако мислиш, че се влюбваш-грешиш! Това се нарича пренос, защото намираш, разбиране, подкрепа, мотивация, сили….чрез мен в терапията.

 

~ Даниела – психолог, хипнотерапевт

Любовта е болест според световния здравен класификатор под номер F 63.9. Психическо растройство, което причинява натpапчиви миcли, pезки cмени на настроението, самосъжаление, бъpзи изменения в артериалното налягане, безсъние, безразсъдно импулсивно поведение. Любовта е зависимост класирана в F 63 наред с хазарт, клептомания и алкохолизъм.

Нивото на адреналин (хормон на стреса) е 10 пъти по-високо от нормалното и е като при силен стрес, а нивото на серотонина (хормон на щастието) e с 40% по-ниско от нормалното, като при ОКР (тежко псих. растройство).

След раздяла и прекъсване на контакта с любимия човек, рязко намалява производството на окситоцин (хормона на любовта и щастието), в човешкия организъм, за това се появява апатия, недостиг на сили…депресия.

Когато влюбените видят снимката на човека, когото обичат или чуят гласът му в мозъкът му се активират области, като при наркозависими при мисълта за наркотици. По тази причина при лечението на зависимите в наркокомуните подписват декларации, че няма да се влюбват и да влизат във връзки,  докато тече лечението им, за да не заместят едната зависимост с друга, като променят биохимията на мозъка си.

Иследванията показват, че организма има способност да се самолекува в рамките на 1 до 4 години. При опити с електромагнитен резонанс се установява, че с течение на времето ефектите намаляват. Причината е разпад на химичните съединения, които активират невроните, човек изпитва чувство на липса като глад и жажда, губи химическата привързаност към обекта на влюбването си, но не и към любовта!

И какво излиза накрая: Човек влюбил се веднъж, винаги ще иска да се разболее отново!

Причината за емоционалната зависимост идва от детството. Ако потребността на човек от любов, грижа и внимание не бъде удовлетворена още в тази възраст, той така и няма да успее да се отдели психически от родителите си и ще се стреми към непълноценни отношения и в бъдеще с другите хора.

Игричките на Егото, което търси друг човек да запълни празнината в себеусещането и временно да задоволи тази потребност, изглеждат почти като спасение.

В действителност ние не се влюбваме в другия, а в самите себе си. Бързо проектираме нашите мечти върху партньора си, идеализираме го под влиянието на примери от детството, предишни връзки, филми, генетичното ни наследство.

Хммм…. на секса тука ли му беше мястото да се спомене?!  :)

И когато от нея заболи, това е началото…..

1. Имам страх от пътуване с колата извън града. Направо изпадам в нервна криза. Преди да тръгнем за почивка или когато ще пътуваме до провинцията. Споделям го и с близки хора, че все си мисля,че в минал живот съм загинала при катастрофа. Страх ме е и от неизлечима болест на мен или близките ми. Направо се побърквам от страх, а знам, че не е хубаво така. Постоянно ровя и чета из нета за подобни симптоми и това ме побърква още повече.
2. Обиколих всякакви лекари, невролози и др. Направих си всякакви изследвания-магнитни резонанси, кръвни картини, кардиограми, ехографи, разни изследвания с електронни емпулси и много други..и всички бяха в норма! Напълно здрава! А аз не виждах добре, треперех, имах болки по цялото тяло, схващания и др. Накрая лекарите ми казаха да посетя психолог и не е срамно,на всеки може да се случи
3. Постоянно се самонаблюдавам, не се храня в ресторант за да не получа натравяне и усещам как гърлото ми се подува и се задушавам. Плача по цял ден и не мога да се радвам на нищо. Постоянно съм неспокойна.
4. Изпитвам страх, когато се возя в автобус, даже и градски. Цяло изпитание е за мен всеки ден да отида на работа и после да се прибера. Има дни, в които се чувствам добре и този страх не се появява, но в други още от сутринта, още от преди да съм излязла от дома, знам че ме чака кошмар. Аз долу-горе се сещам кога и защо се появи този страх, но все още не мога да си обясня как му позволих да се задържи.
Поведение:
 Всичко осъзнавам, но не знам как да се справя. Полагам много усилия, старая се…..
 Имам сърцебиене, изтръпване, треперене
 Губя концентрация, разсейвам се
 Постоянно проверявам
 Най-накрая ще спра и да излизам вече от вкъщи, там ми е най-безопасно, а защо да не напусна и работата си….
Хапчетата не са опция, поне не веднага. Само в краен вариант и то не като основна терапия, а като патерица в случай, че нещата напредват бавно.
Какво правим:
1. Откриваме първопричината за страха. Кога се отключва фобията? Фобията не е болест – тя е синдром, който може да се развие самостоятелно както след уплаха или някакво сътресение, така и след психично заболяване (депресия, маниакално-депресивна психоза).
2. Биопсихосоциален подход – проверка дали всичко е наред със здравето (класически изследвания назначени от лекар); анализ на душевността и самата личност, чрез разговори за ранния опит; анализ на социалният живот, отношения, реализация;
3. Хипноза или с помощта на автогенния тренинг.
4. Десенсибилизация – постепенно свикване на човека със ситуацията, в която възниква страхът. Например при страх от пътуване с автобус – всеки ден се ходи до спирката за убеждение, че няма опасност. Овладяно разхождането до спирката, се започва возене в автобус само до първата спирка и слизане….