Причината за травматизацията: Унижението в детството с думи, действия или бой. Бой, но особено унижаващ за детето начин. Садистично желание на родителя да бие и унижава детето. Например, заголване на задните части и напляскване, пред цялата група деца в детската градина. Постоянното сравняване с другите. Не е била задоволена, базисна потребност на детето от любов.

Началото: Обикновено унижението се преживява от майката, във възрастта между 1 и 3 години. Често се случва, когато майката е властна, а бащата покорен. Травмата започва, когато детето усети, че един от родителите му се срамува или отвращава от него:

• Недопускане на детето да изразява мнението си и да бъде самостоятелно.
• Постоянен контрол, как да се облича, как да се държи, какво да харесва детето, какво да яде;
• Вменяване на вина, всеки път, когато детето иска да е независимо;
• Силна критика и негативни оценки, непозволяващи на детето да бъде себе си;
• Взимат му вещите и не му зачитат личните граници;
• Той е мой син/дъщеря-отнасят се с него като с вещ, а не като с личност;

Детето минава през 4 етапа на унижението:

1. Детето е себе си.
2. Детето разбира, че възрастните не го харесват такова, каквото е.
3. Детето се бунтува срещу родителите, заради това, че не е прието.
4. Детето се бунтува против страданията, които преживява.
5. Детето капитулира – решава да си изработи маска „перфекционист“.

Поведението на унижения е в следните посоки:

• Едни се опитват се да овладяват травмата си и през целият си живот се опитват да се докажат „кой съм аз“. Развиват перфекционизъм.
• Други се държат като жертви, потискайки емоциите си и постоянно в услуга на другите.
• Най-честият вариант е смесеният между горните два.

Емоциите, които изпитва отхвърленият: Срам, страх, унижение, завист, но най-вече отвращение от себе си.

Поведение: „Аз съм в услуга, помагам и се раздавам. Искам просто една благодарност“. Принципно се смята, за по-лош от другите, по-глупав, по-грозен. Унижава себе си предварително, още преди някой друг да го е унижил.

• Завижда, опитвайки се дори да обезцени другите, да ги принизи, или да унищожи ценностите им, за да не се чувства себе си като никой. В него има много подтиснати гняв, ненавист, озлобление и враждебност.
• Много се изморява, защото постоянно е в услуга на другите и нищо не прави за себе си. Склонен да потиска емоциите само и само, да не видят другите, какъв е всъщност, защото се бои от насмешка, осъждане, неодобрение. Не обича да бърза. С бавни движения, придавайки им значение, прави нещата за другите. Точно в тези моменти, той може да не се срамува, защото смята, че не получава достатъчна благодарност за помощта си.
• Лицемерен. Контролира себе си и другите постоянно, за да не се опозори в нещо. Прави всичко за другите. Поема отговорности и грижа, които не са негова работа, за да е в услуга на другите, но често във вреда за самия него. Иска постоянно да дава, за да спечели одобрението на другите и харесването им.
• Той винаги е пълен и заема много място не само в пространството, но и в живота на хората, тъй като постоянно иска да помага. На хората им се струва, че това е добър човек, но неговото поведение е продиктувано от вина, или срам пред самия себе си или пред другите. Прави всичко само и само да не го критикуват и най-накрая да го похвалят. Тъй като е много чувствителен, него може да го обиди или рани и най-малкото нещо или критика, но той често не усеща, как сам обижда другите.
• Страхува се от свободата, защото тогава ще се наложи да бъде себе си, а смята, че това ще го опозори. Покорен, услужлив, настойчив – да помага. Често предизвиква събеседника си на скандал, за да намери повод да изкара потиснатите емоции. Неадекватна самооценка, ниско самочувствие, тревожност, свръхконтрол. Чувства се недостоен за уважение и недостатъчен.

Тялото: Дебело или закръглено. Трупа мазнини, като щит около себе си. Посланието е „Не можете да ме нараните“

Думи и фрази: Как не те е срам; Ти си срам за семейството; Ти си никой, пълна нула; Свиня; Небрежен; Безсърдечен. „Аз не съм достоен“; “Не искам свобода“.

Психосоматика симптоми: Тялото се уголемява, за да се защити.

Психологическа защита: Избира хора с по-нисък социален статус, за да изпъкнат. Често попадат в ситуации в които биват унижени. Стават жертва на манипулатори, нарцисисти и егоистични партньори. Попадат в колективи, където ги обезценяват и обиждат.

Ами, ако ми стане лошо? Ами, ако няма кой да ми помогне? Ами, ако загубя контрол? Ами, ако няма кой да извика бърза помощ? Ами, ако всички видят, че припадам?

Това са натрапливи мисли за бъдеща опасност. Защо са се появили?

Получили сте първата си паник атака: Сърцебиене; замайване; усещане за недостиг на въздух; подкосяване на краката; разширени зеници; изпотяване…

Мислите нахлуват: Ще получа инфаркт/инсулт. Емоцията – страх, паника

Местата: Сега вече, всеки път, когато се озовете сам със себе си, далече от други хора, или болница, ще имате усещането за уязвимост. За да си осигурите спокойствие, че имате контрол над ситуацията, започвате да избягвате местата в които се надига тревога, за да не се почувствате зле и сами.

Страховете: Колкото повече места отбягвате, толкова повече се увеличават фобиите ви.

• Страх да седя сам в къщи;
• Страх да карам кола;
• Страх да се возя в асансьор, ескалатор; подземен гараж; затворено пространство; тъмно;
• Страх да пътувам с такси; автобус, метро; самолет;
• Страх да чакам на опашка в магазина; и тн.

Предпазни мерки: Всички тези места, започват да се явяват, червени лампички, които отключват тревогата. Когато все пак, се наложи да посетите някое от тези места, вие взимате предпазни мерки:

• Хапче;
• Придружител с вас;
• Апарат за кръвно; термометър; телефон задължително и тн.

Предпазните мерки, създават временен комфорт, но в генерален план, те задълбочават тревожността.

Как да се справим? С паниката и страхът се справяме, като се изправим очи, срещу очи. Определяме мястото, което ни носи най-малко тревога и го посещаваме, без хапче, придружител и си причиняваме паниката. Позволяваме си да понесем паниката, без да и се съпротивляваме.

Главата ни мисли: „Всички виждат как се излагам. Прилошава ми и припадам и това всички го виждат. Някои ще се смеят, а други ще ме помислят да пиян или наркоман. Какъв срам! Ще загубя въздух и ще умра. Всички ще гледат този театър!“

Какво се случва в действителност? Изчакваме паниката да мине. Без да я гоним, или да се борим с нея. Може дори да започнем мислено да увеличаваме симптомите си. Да си казваме „Още по-силно да бие сърцето; Още повече да почервеняват бузите ми; Още повече да ми се замайва главата. От парадоксалното намерение, тя просто ще премине и никой няма да си даде сметка за нашето емоционално състояние.

Изтърпим ли ПА, тя ще започне да си отива. Следващата стъпка е да се подложим на същият този риск, но на друго място. Така, докато преодолеем всичките си страхове. Паниката ще си тръгне.

Грешка е:

• Да се опитваме да игнорираме мислите си;
• Да се борим и съпротивляваме срещу тях;
• Да анализираме мислите си;

Полезно е:

• Да иронизираме мислите си;
• Да им позволим да съществуват, без да ги анализираме;
• Да приемем, че нашите мисли не е задължително да са верни;
• Да разберем, че мислите ни, не сме самите ние;

Паниката се коригира с терапия! Опитай, преди да посегнеш към хапчетата.

Живея вътре в себе си. Безкрайно отправен поглед в тялото на неприятните усещания, човек даже не разбира, че постоянно се намира вътре в себе си. Наблюдавайкиq как функционират вътрешните органи,  върши всичките други дейности на автопилот.

Симптоми при емоционалните разстройства:

нарушения на кръвното налягане; безсъние; главоболие; аритмия; слабост, апатия; храносмилателни нарушения; замаяност; шум в ушите, прашинки пред очите; задух, тежест в гърдите; пристъпи на паника; нервност; болка; силно изпотяване; тръпки, изтръпване,недостиг на въздух…

Отиваш на лекар, но той нищо не открива. За малко се успокояваш, но скоро отново се връщат симптомите, а дори се прибавят и нови…

Нека да разгледаме следният пример:  Сърцебиене, учестен пулс, покачване на кръвното, стягане в сърдечната област, треперене на ръцете, зачервяване на бузите….

Когато отидеш на кардиолог с подобни оплаквания, той извърши нужните прегледи и изследвания, но нищо не открие. Сменяш лекаря и отиваш при невролог, но той също нищо не открие. В крайна сметка се озоваваш с множество изследвания от които ЕКГ, холтер, измерено кръвно, пълна кръвна картина, изследвания на щитовидната жлеза и всичко е в норма.

За кратко време се успокояваш, че всичко е наред със здравето ти, но съвсем скоро, започват симптомите отново, или се сменят с нови дори. Страхът се активира отново. Мислиш си „Нещо не е открил лекарят. Трябва да го сменя, или да ида при друг специалист. Задължително, нещо трябва да ми има. Как не го откриват?!“

В развитите страни, когато човек премине през всички изследвания, лекарите информират пациента, че е редно да посети психолог, защото има емоционално разстройство.

В България обаче, все още е рядкост този подход. Приключил с прегледите и изследванията си здравният специалист, казва, че сте здрав и се сбогува с пациента. Понякога още по-лошо, започват да гледат на човека с насмешка или несериозно и при всяко посещение по лекарските кабинети не обръщат нужното внимание.

Въпросът е, защо имам тези симптоми, след като съм здрав?

Организмът на човек е в стрес –  при спорт, страх, притеснение, вълнение или продължително недоволство от нещо в живота си. Когато не сме доволниq от нещо в живота си, продължително време и не променяме нищо, за да не стоим в своята неудовлетвореност, организмът ни е в дистрес – хроничен стрес, той може да бъде неосъзнат дори.

Как се появяват симптомите?

Когато организма на човек е в стрес, в организмът му се произвеждат хормони на стреса, които карат вегетативно съдовата система да се мобилизира. Тя възприема, че сме в опасност и се опитва да ни спасява.

Ето на практика как се случва това:

Усещаме собственото си сърце, как бие учестено. Фокусираме се в този симптом. Колкото повече се самонаблюдаваме, толкова повече сърцебиенето се учестява. Скоро се появява пищене в ушите, болка в гърдите, замайване, чувство за недостиг на въздух. Възможно е някой от симптомите да отпадне, а на негово място да дойде някой друг. Защо се случва това?

Неврофизиологията, обяснява това с „принципа на доминанта“.

Принцип на доминантата. Това е областта в която е фиксира мисленето ни, от което се страхуваме. Главният мозък формира доминанта – това над което си фиксираме вниманието и от което се страхуваме. Пример – главният мозък се фиксира в ударите на сърцето. Получили сме сърцебиене и  фокусираме вниманието си в тази област. Тази област, започва да се инервира, защото главният ни мозък фиксирайки се в тази зона и я възприема като опасност. Нервните окончания, реагират, главният мозък е фокусиран в тази област и създава тревога и сигнал за застрашеност. При мисълта за опасност, надбъбречните ни жлези отделят хормон адреналин, който ни мобилизира да се спасяваме. Изливът на адреналин в кръвта, подготвя тялото за „бягство“ или „битка“ за да се спаси от опасността. За да се стегне тялото, мускулите се тонизират, дишането се учестява, човек може да изпитва пориви за уриниране или разсройство / така се изчиства тялото, за да стане леко, за бягството/.

Принципът на доминантата обяснява, как сами плашим сами себе си, като се фокусираме в една част на тялото си. Така се преувеличават усещанията там, които като принцип са съвсем естествени за човешкият организъм. Преувеличили усещанията създаваме сами симптомите си.

Колкото повече се плашим от симптомите, толкова повече ги увеличаваме. Това е така, защото се увеличава притока на хормоните на стреса.

Хубаво е да се знае:

• От емоционалните разстройства и от реакцията на нервната ни система, не се разболяваме. Нашите вътрешни органи не страдат.
• Емоционалните хора, не се влошават от магнитните бури, или други атмосферни промени. Принципа на доминантата усилва усещанията, а не външните стимули.
• Емоционалните разстройства се коригират без хапчета! /изключение правят тежките депресии и със сигурност ендогенната депресия/

Причините за неврозата

Според Фройд, нашият разум се състои от две части – съзнателна/съзнание/ и безсъзнателна/подсъзнание/. В нашето подсъзнание се съдържат изтласкани мисли, емоции и чувства, които имат сексуален и агресивен характер и са свързани с неудовлетворени в детството ни потребности. Нашето съзнание, ги е смята за неприемливи, срамни, лоши и включва защитни механизми като потискане и отрицание за да ги държи надалеч, в подсъзнанието.

Неврозата се отключва, когато тези влечения и чувства, попаднат в съзнанието. Признаците на неврозата са в резултат от много събития, които са се случвали в живота на човек. Признаците на неврозата се проявяват, когато емоциите от безсъзнателното, пробият защитната бариера на съзнанието. Тези проявления и симптоми, са защита от ранните емоционални преживявания /детските преживявания/. Когато защитата отслабва, синдрома на потискането се показва на повърхността, под формата на симптоми – тревога треперене, изпотяване, сухота в устата..

Когнитивната психология,  нарича неврозата – неадекватна реакция на стрес, която може да се проработи. Дезадаптивно мислене и съответно дезадаптивно поведение, вследствие на стрес. Потока на мисли, нарушава възприятието на себе си и света и довежда до натрупване на тревога, която може да се обърне в страхове, фобии, мисли, компулсии.

Невротика е човек, за който е характерна тревогата, емоционалната неустойчивост и ниското самоуважение.

1. НЕВРАСТЕНИЯ.

Неврастенията, възниква след продължителен стрес, най-вече на работното място – срокове, норми, перфекционизъм. В с изпълнение на домакинска работа, възпитание на деца, и изобщо всички сфери от живота, в които човек също трябва да е идеален. В следствие, на перфекционистичните нагласи на човека за постижения, идеален родител, най-добър отговор на родителските очаквания и изпълнение на синовния дълг, неврастеникът се изтощава во крайност.

Симптоми:

• намалена работоспособност, умора, слаба концентрация;
• повишена раздразнителност; от светлина; звуци; тревожност за дреболии; изблици на гняв и възмущение;
• главоболие, особено в края на деня;
• замайване, сърцебиене, изтръпване в областта на сърцето, учестен пулс, кръвно – това настъпва при оживен разговор;
• лесна уморяемост от физическа и умствена работа;
• лош апетит, киселини, оригване, подуване, запек, диария;
• често желание за уриниране – когато човек е превъзбуден;
• намаляване на либидото или преждевременна еякулация, чувство на слабост и недоволство;
• депресия.

Неврастеникът се вглъбява в психосоматичните си усещания и тръгва по лекари.  Лекарите, често слагат диагноза-хронична умора, сърдочно-съдова недостатъчност, хроничен гастрит, понижен имунитет, нисък хемоглобин и тн. Ревматологът, ще каже остеохондроза. Психолога, ще каже депресия. В действителност при неврастенната невроза, се влошава зрението, хемоглобина пада, имунитета спада също и се обострят всички хронически заболявания, но когато се коригира неврастенията, всички оплаквания отминават.

Формиране. Детска психологическа травма – от изоставяне или отхвърляне, преживяна при развод, или смърт на родител; прекален натиск върху детето – критика, изисквания. Детето се научава, да не изразява емоциите си, а да ги потиска. Добрата база за това са също, чувствителен темперамент, социална отдръпнатост. Вследствие на което, възрастния става перфекционист, който се страхува от грешки и критика, и се опитва постоянно да е идеален, причинявайки си продължителен стрес. Ще се отключи и при злоупотреба с алкохол и цигари или компютърни игри.

2. ИСТЕРИЯ

 Възниква след силен стрес.

Симптоми:

• Емоционални пристъпи на сълзи, смях, крясъци, драми, схващания, изтръпвания, загуба на чувствителност.
• Задъхва се, страхува се да на припадне, или да не изглежда странен, ще иска да контролира всичко и всички.
• В тежките случаи слепота, загуба на съзнание, халюцинации. Често се среща при жените повече, отколкото при мъжете. Лесно раними хора, които не носят на критика.

Истерията е удобен метод да се скриеш в болестта, да не носиш отговорност и да търсиш внимание, като манипулираш близките си.

Формиране: Детска психологическа травма – отхвърляне. Когато загуби внимание. Ще влезе в неврозата, ако се почувства безинтересен, не нужен и не значим. Ако момичето формира  истеричен характер е нужно, майката да е била твърда, хладна, изискваща, отхвърляща. Бащата мек, топъл, заинтересуван от дъщерята. Дъщерята търси от майка си любов, но получава отхвърляне, след това се приближава към топлия баща и става малката принцеса на татко. Такива момичета в детството си, впечатляват бащите си и ги очароват с танци, успехи, добри оценки. По късно правят същото в живота си с останалите хора, за да заслужат любов. Най-ярката характеристика на този тип е очевидното сексуално поведение в комбинация със специфична телесна подвижност на ясно изразена сексуалност. При жените от този тип, характерът се проявява в прикрита или отворена флиртуваща походка, поглед и реч. При мъжете е по същият начин, но проявяват, също  нежност, прекомерна учтивост, женствени изражения на лицето и женско поведение.

3. ФОБИЯ – тревожно разстройство

Възниква след продължителен стрес. Характеризира се с постоянна тревога и страх, преминаващи в физиологически симптоми, свързани с работата на вегетативната нервна система.

Симптоми:

• Главоболие;
• Световъртеж;
• Аритмия;
• Сърцебиене;
• Кръвно;
• Недостиг на въздух;
• Болки в стомаха-разстройства, подувания..

Развива се социална одръпнатост, чувство на непълноценност, чувствителност към критика, избягване на социалните контакти. От продължителният дистрес могат да възникнат панически атаки, които да доведат до пълна изолация и агорафобия. Могат да се появят всякакви фобии-страх от автобуси, метро, кола…Избягване на местата, където се е появила паник атака. Данни и за страх от болести, също често съпътстват.

Формиране: Детска психологическа травма – отхвърляне, изоставяне. В ситуация в която, детето се е почувствало безпомощно, без контрол да направи нещо, като жертва. Ако, тази ситуация се повтори при възрастния и той се почувства безсилен да реагира. Когато детето е било свръхпротектирано от обгрижващите фигури. Не е научено, да поема отговорност и да понася дискомфорти. Често му е нарушавана автономността. Често някой от родителите, също е тревожен или дълго време е имало боледуващ в семейството за когото са се грижили.

4. ХИПОХОНДРИЯ

Тревога за здравето. Човек постоянно прави изследвания и подозира неизлечими болести. Човекът с хипохондрия е невротизиран човек. И най-малкият индикатор в тялото му, му показва, че ще има инфаркт , инсулт, рак, спин…..

Симптоми:

• Проверка на тялото за болести;
• Мерене на кръвното; температурата;
• Въздържане от пиене на лекарства;
• Ходене по лекари / или изобщо не ходене;
• Постоянно чувство на тревога и страх;
• Сърцебиене, изпотяване, зачервяване на лицето, температура повишена;
• Депресия

Имаме повишено вътрешно напрежение, което създава вътрешен психичен конфликт. Ако дълго не можем да решим вътрешният си конфликт, мозъкът ни включва на авариен режим и ни кара да имаме страх от смъртта. Ако искаме да прекъснем хипохондрията, трябва да открием вътрешния си конфликт и да го разрешим по-скоро.

Формиране: Когато детето е придобило собствено убеждение за себе си, че е уязвимо. Често се случва, когато детето е било свръхобгрижвано. Друг момент е, че такъв човек има твърди правила изградени от детството и се опитва да ги следва в живота си, но когато, не може да върви по тях и очакванията му се разминават с действителността, той се невротизира. Не рядко в семейството е имало боледуващ човек, за когото са се грижили.

5. НАТРАПЛИВИ СЪСТОЯНИЯ – ОКР

Натрапливи мисли – обсесии, които човек не може да преодолее. За да понижи тревогата, човек си измисля правила и ритуали, които да прави.

Симптоми:

• Страх и тревога;
• Вегетативни прояви – изпотяване, сърцебиене, замайване,
• Развиване на перфекционизъм – Мисленето, става ригидно/твърдо/не гъвкаво:„ Аз трябва“; Аз трябва перфектно да си изпълня задачите; Ако не го направя аз, някой друг, ще го направи не толкова добре; Трябва да контролирам себе си и и близките си; Удоволствие ще получа някога, като си свърша всичките задължения и планове- след 5 години може би.

Формиране: Детството : Детето расте в семейство с условна любов. Под силният контрол на родителите, детето започва да губи надежда, че може да се опре на собственият си личен опит. Детето започва напълно, да се приспособява към родителите и тяхното мнение за мнение, става супер важно. Вижданията за живота, стават някакви твърди. Спонтанноста на детето и неговата детска игривост, се заменят със строги правила за живота и страх, те да не бъдат нарушени. Когато порасне, неговият възрастен няма да живее собственият си живот, а ще има разрушителни схващания за живота, които ще го потискат вътре, все повече и повече. Понякога тези мисли и ритуали, отнемат толкова много време от деня ни, че направо обезсмислят живота ни, на практика. Отключва се след силна стресова ситуация. Например, при разболяване на някой от родителите и детето се уплаши, че ще остане без него.

6. ДЕПРЕСИЯ

Човек изпитва постоянна умора и загуба на интерес към живота, а понякога дори мисли за самоубийство.

Симптоми:

• Умора;
• Загуба на интерес към всичко, дори към рутинните дейности;
• Загуба на интерес към грижата за външният вид;
• Нарушения на съня
• Нарушения на апетита
• Нарушения в либидото

Отключва се след силна стресова ситуация – смърт, раздяла, развод, загуба, уволнение или след продължителен стрес.

Повечето хора са склонни неврастения, тревожно разстройство или депресия. Емоционалните и творческите хора към истерия, а при възрастните и пенсионерите, по-често хипохондрия.

Страдащ човек от тези разстройства, може да коригира състоянието си само с психотерапия, дори без да прибягва до лекарства. В по-редки случаи, може да се наложи приемането на лекарства, като помощ към психотерапията.

Често, човек идва на терапия с оплаквания от панически атаки, или други неприятни психосоматични, телесни усещания, но не осъзнава причината за възникването им.  Казва  „На мен всичко ми е наред, а страдам от паника и страхове.“

Невротично разстройство (от гръцки nevros – нерв), е сглобяемо име за обратимо (функционално) невропсихии. Функционална в медицината означава работата на орган, но не и увреждане на него. В нашия случай – нарушен и след това, остава променен метаболизъм на някои вещества в нервните окончания, това са известни невротрансмитери адреналин, серотонин и допамин. Те имат ролята на вектори, на нервни импулси, а в човешкото тяло, това е невероятно сложна система, с мащаба на вселената. И това може да бъде пренаредено психологически или биологично.
Когато възникне стрес, той може да бъде очевиден или скрит – на несъзнателното ниво на психиката. В този случай, човек може, да не разбере причината за лична криза, дори ако човек е надарен с висок интелект. Така са защитните системи в човешката психика, те са в състояние да блокират, прекомерното нервно напрежение и да се трансформират в симптоми на невроза.

Ето защо, е трудно да се намери причината на неврозата, защото човек използва психическа защита. Психичните защити, помагат на човек, да се справи с нерешени житейски ситуации. Човек, не осъзнава причината. Тя се крие, в неговото подсъзнание, изтласкана от съзнанието, което отрича проблема, защото не знае, как да го разреши. Така се появява неврозата, която ни помага да се справим с неопределеността – нещото, което плаши най-много, носейки ни натрапливи мисли, панически атаки и тревоги. Ситуацията става още по-сложна, когато се прибавят и твърди схващания и убеждения, като:

• Хората са длъжни, един на друг с нещо;
• Трябва да сме добри и умни, така че да оправдаваме очакванията на хората;
• Света и хората, трябва да са точно такива, каквито ние искаме да са;
• Нещо, лошо ще се случи и това ще доведе до провал или катастрофа;
• Ако не съм добър човек, то съм злодей;
• Ако не правя, това което другите искат от мен, ще бъда отхвърлен и ще съм сам;
• Ако не се грижа за другите и не помагам, то съм егоист;
• Ако сбъркам, съм пълен провал…

Най-честите места, където може да се открие причината за нашето емоционално разстройство

• Професионалнализъм –  С помощта на професионално издигане, човек се стреми да си докаже, че не е глупав, а ако нещо се обърка, го възприема като личен провал и изпада в паника. Аз съм провал, неудачник, глупак.
• Положение в обществото и  материален статус. Само при мисълта, че може да си загуби статусът и положението в обществото, човек влиза в емоционално разстройство.
• Семейството. Стремеж, да отговаряме на очакванията на родителите си. Ако нещо се обърка, като например човек прекъсне ученето си в университет, това се преживява като емоционално разстройство, защото не са оправдани родителските очаквания. Аз съм непрокопсаник, Аз съм лош син/дъщеря.⠀
  Отношенията. Поради страх от загубата на партньора, се сливаме с него. Самият страх, да не останем сами, ни вкарва в емоционално разстройство. Ще бъда изоставен, ще остана сам и няма да мога, да оцелея. ⠀
• Децата. Когато възприемаме детето, като нещо с което, да се самореализираме. Насаждаме му родителските си амбиции и мечти. Когато детето се разболее, влизаме в емоционално разстройство, защото стратегията за живота ни е под заплаха.
• Лична сфера. Желание да контролираме. Тревогата се надига от това, че искаме, да сме себе си и да сме естествени, като постоянно носим маски.⠀

Открихте ли мястото, където може би, се крие причината за вашето емоционално разстройство?

Трябва да си спомним, кога за пръв път, получихме паническа атака. После три месеца назад, да си спомним, какво се е случило и да намерим там, стресовата ситуация. Стресовата ситуация е ситуация в която сме преживяли шок, като например – смърт на близък, развод, болест, уволнение и тн. После да си припомним, какви чувства изпитвахме тогава, какви страхове и съмнения, и по какъв начин бяхме подкрепени от близките си. Търсим отговори на въпросите, как това ни се е отразило и защо е било, толкова важно за нас. Търсим противоречията в тази ситуация.

Правилата по които живеем днес, произлизат от случки в детството.

Връщаме се в детството. Спомняме си отношенията с родителите, баби, учителки. Търсим свързаните мнения, утвърждения и взетите решения. Жизнените стратегии– как човек е решил да се държи в живота, за да постигне целите си.

Пример 1, татко работи до късно, за да ни издържа, но с мама се карат, поради липса на внимание от негова страна. Извод на детето „по-добре мъжът в семейството да си е вкъщи“.

Пример 2, детето боледува, а мама го прегръща и целува и полага много повече грижи. Извод „когато имам нужда от внимание, ще боледувам“.

И така, след всичките малки стратегии, стои голямата. Главната стратегия, това е основата на всичките ни стремежи.

Пример главната стратегия е – да докажем на родителите си, че сме добри и има за какво да ни обичат.  Подстратегиите са всичко това, което правим за да постигнем главната стратегия. – да имаме добро семейство, удачно да се оженим, да не правим грешки, да се развием професионално, да не казваме НЕ, за да не сме лоши.

Тези подстратегии, когато сме възрастни се разпростират на всички наоколо, работен екип, семейство, приятели, роднини…